Р Е Ш Е Н И Е

 

       158

 

Варна, 27.06.2017 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,наказателно отделение,в публично съдебно заседание на Седми Април,две хиляди и седемнадесета година,в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

 

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

           Секретар Г.Н.

           Прокурор ИСКРА АТАНАСОВА

           Като разгледа докладваното от съдия ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

           ВНДОХ № 55 по описа за 2017 година и за да се произнесе,взе предвид следното :

 

С Присъда № 50 от 12.10.2016 година по НДОХ № 251/2016 година на РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД подсъдимият В.С.В.,ЕГН **********,*** е бил признат за виновен в това,че:На 31.07.2015 година при управление на МПС-товарен автомобил марка"Volvo FН16"с рег.№ В 17-84 СР и прикачено към него самосвално ремарке"Kassbo hrer"с рег.№ В 61-50 ЕК,без да има необходимата правоспособност да управлява превозно средство категория CE,по път І-2/град Разград-град Русе/,при километър 67+216 е нарушил правилата за движение,визирани в: член 16 алинея 1 точка 1,член 21 алинея 1 и член 23 алинея 1  от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил  смъртта на две лица:М.Б.М.,ЕГН **********, починала на 31.07.2015 година и на Б.М.Л.,ЕГН **********,починал на 07.01.2016 година и на основание член 343 алинея 4 във връзка с алинея 3 предложения 3 и 5 буква"б“предложение 1 във връзка с алинея 1 буква“в“ от НК във връзка с член 342 алинея 1 НК и член 54 НК му е било наложено наказание от ПЕТ ГОДИНИ"Лишаване от свобода",което наказание при условията на член 58а алинея 1 от НК е било намалено с една-трета и му е било наложено окончателно наказание от ТРИ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА"Лишаване от свобода"и което наказание на основание член 59 алинея 1 и член 61 точка 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален ОБЩ режим.

Със същата Присъда подсъдимият В.С.В. е бил признат за невинен в това да е извършил престъплението при нарушение на правилата за движение по член 5 алинея 1 точка 1 ЗДв.П,член 20 алинеи 1 и 2 ЗДв.П;член 150 ЗДв.П;член 150а, алалинеи 1 и.2 точка 11 от ЗДв.П и член 151 алинея 1 точка 8 ЗДП и на основание член 304 НПК е бил оправдан по обвинението в тази му част.

Със същата Присъда подсъдимият С.В.В.,ЕГН **********,*** е бил признат за виновен в това,че:На 31.07.2015 година по път І-2/град Разград-град Русе/при километър 67+216,като собственик,управител и ръководител на транспортната дейност в"СТЕНЛИ В.”ЕООД,Булстат: 202116548,със седалище и адрес на управление на дейност:село Царевци,община Аврен,област Варна,извършващо обществен превоз на товари,което е собственик на товарен автомобил марка"Volvo FН16"с рег.№ В 17-84 СР и прикачено към него  самосвално ремарке"Kassbohrer"с рег.№ В 61-50 ЕК, управляван от В.С.В.,ЕГН **********,е нарушил правилата за експлоатация на транспорта,визирани в член 7а алинея 2 от Закона за автомобилните превози,изискващ лицензираните превозвачи да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи,които отговарят на изискванията за минимална възраст и правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и при условията на независимо извършителство с В.С.В. е допуснал причиняване смъртта на М.Б.М.,ЕГН **********,починала на 31.07.2015 година и на Б.М.Л.,ЕГН **********,починал на 07.01.2016 година и на основание член 343 алинея 4 във връзка с алинея 3 предложение 3 буква"б“ във връзка с член 342 алинея 2 НК и член 54 НК му е било наложено наказание от ПЕТ ГОДИНИ"Лишаване от свобода",което наказание при условията на член 58а алинея 1 от НК е било намалено с една-трета и му е било наложено окончателно наказание от ТРИ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА"Лишаване от свобода"и което наказание на основание член 59 алинея 1 и член 61 точка 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален ОБЩ режим.

Със същата Присъда подсъдимият С.В.В.  е бил признат за невинен в това да е извършил престъплението при нарушение на правилата за движение по член 147 алинеи 1 и 3 точка 4;член 150;член 150а, алинеи 1 и 2 точка 11 от Закона за движение по пътищата;член 7а алинея 1 и член 7б алинея 1 от Закона за автомобилните превози;член 87 точка 1 и член 87а алинея 1 точки 1 и 2 от НАРЕДБА № 33 от 3.11.1999 година за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България;както и да е извършил престъпление по член 343 алинея 3 предложение 5 НК и на основание член 304 НПК е бил оправдан по обвинението в тази му част.

Със същата Присъда на основание член 343г от НК подсъдимият В.С.В. е бил лишен от"Правото да управлява МПС"за срок от ПЕТ ГОДИНИ.,

Със същата Присъда на основание член 343г от НК подсъдимият С.В.В. е бил лишен от"Правото да управлява МПС"за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

Със същата Присъда подсъдимите В.С.В. и С.В.В. са били осъдени да заплатят по равно по сметка на Осл.О при ОП-Разград за разноски на досъдебното производство по 695,24 лева за всеки от тях.

Недоволен от така постановената Присъда е останал прокурор от РАЗГРАДСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА,протестирал я е като явно несправедлива и на основание член 334 точка 3 от НПК във връзка с член 337 алинея 2 точка 1 от НПК се предлага същата да бъде изменена и да бъде увеличено наказанието на подсъдимия В.С.В. на ШЕСТ ГОДИНИ"Лишаване от свобода",което наказание след редукцията да се равнява на ЧЕТИРИ ГОДИНИ"Лишаване от свобода".

Недоволни от така постановената Присъда са останали частните обвинители Т.Б.Л. и М.Х.Л.,обжалвали са я с въззивна жалба чрез поверениците си:адвокат С.С.М. и адвокат М.Т.Б.-***,като явно несправедлива и след изложени съображения в тази насока,на основание член 337 алинея 2 точка 1 от НПК се моли за изменението й,като бъдат увеличени наложените наказания"Лишаване от свобода".

Недоволен от така постановената Присъда е останал частният обвинител П.С.П.,обжалвал я е с въззивна жалба чрез повереника си:адвокат Я.М.С.-от САК,както в наказателно-осъдителната й част,така и в наказателно-оправдателната й част,като неправилна,незаконосъобразна и явно несправедлива.След изложени съображения в тази насока,се моли двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по всички възведени обвинения;както и да бъдат завишени наложените им наказания:"Лишаване от свобода"и"Лишаване от право"да управлява МПС.Съображения в тази насока са изложени и в писменото допълнение към въззивната жалба.

Недоволни от така постановената Присъда са останали и подсъдимите В.С.В. и С.В.В.,обжалвали са я с обща бланкетна въззивна жалба чрез защитника си-адвокат Ж.М.Г.-*** в наказателно-осъдителната й част,като незаконосъобразна,постановена при допуснати съществени процесуални нарушения,както и явно несправедлива.Моли са на основание член 336 алинея 1 точка 3 от НПК Присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена и постановена нова такава,с която подсъдимият С.В.В. да бъде оправдан.Същевременно на основание член 337 алинея 1 точки 1 и 2 от НПК да бъде изменена присъдата на първоинстанционния съд и бъдат намалени наложените на подсъдимия В.С.В. като наказанието"Лишаване от свобода"да бъде намалено до размер на ТРИ ГОДИНИ,изтърпяването на което наказание на основание член 66 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ,както и ПЕТ ГОДИНИ"Лишаване от право"да управлява МПС.Подробни съображения в тази насока са изложени в допълнителното писмено становище към въззивната жалба от адвокат Ж.М.Г.-***,като защитник на двамата подсъдими В.С.В. и С.В.В..Подробни съображения в тази насока са изложени и в писменото допълнение към въззивната жалба от адвокат М.Б.Р.-***,като защитник на двамата подсъдими В.С.В. и С.В.В..

В съдебно заседание,по съществото на делото пред въззивната апелативна инстанция страните по делото взеха следните становища:

Представителят на ВАРНЕНСКАТА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА дава заключение,че не поддържа протеста на прокурора от РАЗГРАДСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА.При най-силното си съчувствие към близките на пострадалите,не намира основания за исканото от прокурора от РАЗГРАДСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА увеличение на наказанията.По жалбите на частните обвинители представителя на държавното обвинение дава заключение,че същите се явяват неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение.Същевременно излага съображения,че жалбата на подсъдимия В.В. се явява частично основателна по отношение размера на наложеното му наказание.Излага съображения,че ако и да бъде намален размера на наказанието"Лишаване от свобода",то това наказание следва да бъде изтърпяно ефективно.Излагат се съображения,че присъдата на РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД във всички останали пунктове отговарят на изискванията за един съдебен акт и че няма наличност на сочените от защитата на подсъдимите процесуални нарушения.По отношение приложението на така наречените критерии на Енгел излага съображения,че липсват съвпадения на признаците на изпълнителното деяние на нормата-административно наказателна и тази по наказателното право.

Повереникът на частния обвинител П.С.П.-адвокат Я.М.С.-от САК  излага съображения,че поддържа оплакванията в жалбата си;както и че поддържа протеста на прокурора от РАЗГРАДСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА.По отношение жалбата на защитата на двамата подсъдими излага съображения,че тя е неоснователна във всеки един от компонентите й и излага подробни съображения в тази насока.

Поверениците на частните обвинители частните обвинители Т.Б.Л. и М.Х.Л.:адвокат С.С.М. и адвокат М.Т.Б.-***,излагат поотделно съображения,че поддържат оплакванията в жалбата си,като молят да бъдат наложени наказания над средния размер,предвиден в закона;както и че поддържат протеста на прокурора от РАЗГРАДСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА.Същевременно считат,че подадената жалба,ведно с допълнителните становища на защитниците на двамата подсъдими се явява неоснователна и като такава,следва да бъде оставена без уважение,като се излагат подробни съображения в тази насока.

Защитниците на подсъдимите В.С.В. и С.В.В.-адвокат М.Б.Р. и адвокат Ж.М.Г.-*** поддържат поотделно изцяло оплакванията в жалбата си и в писмените допълнения към нея,като излагат подробни и аргументирани съображения в тази насока.Същевременно излагат съображения,че както протеста на прокурора от РАЗГРАДСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА,така и въззивните жалби на  поверениците на частните обвинители се явяват неоснователни и се моли същите да бъдат оставени без уважение.

Повереникът на частния обвинител П.Б.Л.,представлявана от законния си представител В.Ц.Ц.-адвокат  А.К.Г.-*** излага съображения,че макар и да не са обжалвали Присъдата на първоинстанционния съд;че няма основания за отмяната или за изменението й,като в този смисъл както протеста,така и всички жалби се явяват неоснователни.Единствено следва да бъде ревизирана Присъдата с оглед изменението на НПК и ЗИНЗС от 07.02.2017 година.

В последната си дума подсъдимият В. заявява,че съжалява много за случилото се;че иска да поднесе отново съболезнования на близките на пострадалите и че се признава за виновен.

В последната си дума подсъдимият В. заявява,че съжалява много за случилото се;поднася  съболезнования на близките на пострадалите и предоставя на съда да реши дали е виновен или не.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,като взе предвид оплакванията в:протеста на прокурора от РАЗГРАДСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА;въззивните жалби на поверениците на частните обвинители:П.С.П.,Т.Б.Л. и М.Х.Л.;въззивната жалба на защитата на подсъдимите В.С.В. и С.В.В.;като взе предвид становищата на страните по делото;становищата на подсъдимите В. и В. в последната им дума,както и служебно изцяло-с оглед изискванията на член 313 и член 314 алинея 1 от НПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Както протеста на прокурора от РАЗГРАДСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА;така и въззивните жалби на частните обвинители:П.С.П.,Т.Б.Л. и М.Х.Л.,а така също и въззивната жалба на подсъдимите В.С.В. и С.В.В. са били подадени в установения от НПК срок и са допустими за разглеждане от въззивната апелативна инстанция.

Първоинстанционният РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,разгледал делото при условията на Глава Двадесет и седма-"Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция"и по-конкретно::при условията на член 372 алинея 4 от НПК във връзка с член 371 точка 2 от НПК/след като и двамата подсъдими В.С.В. и С.В.В. в съдебно заседание от 12.10.2016 година,в присъствието на защитниците си,са заявили поотделно,лично и изрично,че:Разбират в какво са обвинени;поднасят съболезнования на близките на пострадалите;съжаляват за случилото се;заявяват,че е вярно написаното в обвинителния акт и са съгласни да не се събират доказателства за тези факти/,е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият В.В. е водач на моторно превозно средство категории:AM,В1,В,Cl,С и Ткт,съгласно свидетелство за управление на МПС № 282708307,издадено на 26.06.2015 година.На подсъдимия В. били издадени удостоверение за психологическа годност № 237764 от 29.01.2015 година и карта за квалификация на водач на МПС № 282708307 от 08.07.2015 година.Изпитът за категория С подсъдимият В.В. успешно издържал на 24.04.2015 година.До този момент му е било налагано само едно наказание като водач на МПС:по член 137а от ЗДв.П за неползване на обезопасителен колан.

С трудов договор № 8/17.07.2015 година подсъдимият В.В. бил назначен на длъжност"Шофьор товарен автомобил“в"СТЕНЛИ - В.“ЕООД със седалище и адрес на управление на дейност:село Царевци,община Аврен,област Варна.Към датата на сключване на трудовия договор подсъдимият В. не е имал трудов стаж като шофьор.

Собственик на капитала на"СТЕНЛИ-В.“ЕООД и негов управител бил бащата на подсъдимия В.С.В.-подсъдимият С.В.В..Предметът на дейност на дружеството включвал транспортна дейност:превоз на пътници и товари в страната и чужбина .

"СТЕНЛИ-В.“ЕООД имало лиценз № 0150 за международен автомобилен превоз на товари,валиден от 18.09.2012 година до 17.09.2017 година.На подсъдимия С.В.В. било издадено удостоверение № 7030/31.03.2009 година за -V професионална компетентност за международен автомобилен превоз на товари,както и удостоверение за психологическа годност № 153518/09.07.2013 година..

С пълномощно от 17.07.2015 година подсъдимият С.В.В.,като управител на"СТЕНЛИ-В.”ЕООД, упълномощил сина си-подсъдимия  В. С. В. да управлява МПС марка“Волво ФХ 16“с per.№ В 17-84 СР според утвърдения график на фирмата.Съгласно Раздел II точка 1 буква”в”от Инструкцията за предпътен инструктаж на водачи на товарни автомобили,утвърдена от управителя на дружеството подсъдимия В.,водачът се допуска до управление на автомобила само при условие,че притежава необходимата професионална квалификация и опит за управление на съответната марка автомобил .

На 31.07.2015 година около 12,00 часа подсъдимите С.В. и В.В. ***,за да товарят пшеница от село Бъзън,област Русе.Подсъдимият В.В. управлявал товарен автомобил самосвал“Волво ФХ16“ с per.№ В 17-84 СР, като към него прикачил ремарке за самосвал"Кесборер Д 17 Б” с per.№ В 61-50 ЕК.

И двете превозни средства били собственост на"СТЕНЛИ-В.“ ЕООД.Товарният автомобил"Волво“ бил преминал периодичен преглед на 29.01.2015 година и подлежал на технически преглед до 29.07.2015 година.Въпреки,че не бил преминал следващия технически преглед,при издаването на пътния лист на камиона серия А,№ 112, на 31.07.2015 година подсъдимият С.В.,като механик се подписал,че автомобилът е технически изправен.

Подсъдимият С.В. управлявал друг товарен автомобил на дружеството марка"Рено“с per №В 86-01 СТ и прикачено към него ремарке с per.№ ЕН 73-26 ЕХ.

В 13,10 часа на 31.07.2015 година камионите пристигнали в село Бъзън, където били натоварени с пшеница.

В 18,00 часа тръгнали към град Варна.В автомобила и ремаркето,управлявани от подсъдимия В.В., били натоварени общо 23 960 килограма пшеница,видно от товарителница № 368 от 31.07.2015 година.Товарът бил разпределен по равно-по около 12 тона в камиона и ремаркето.Преди да потегли от село Бъзън,подсъдимият В. не бил почивал 9 последователни часа,намалено с 2 часа и 10 минути-съгласно Регламент /ЕО/ 561/2006 година.Двата автомобила не се движили заедно,като този на подсъдимия С.В. се намирал на около километър преди камиона с ремаркето,управлявани от подсъдимия В.В..

Около 18,45 часа подсъдимият В. ***-град Русе/.При километър 67+216,на околовръстния път на град Разград, след разклона за село Гецово и бензиностанция"Пътконсулт“.Този участък от пътя бил двупосочен,прав и хоризонтален,с обща ширина от 7,8 метра. Пътната настилка била гладък асфалтобетон,в добро състояние,без повреди и неравности.Платното било разделено чрез единична непрекъсната линия М1 на две ленти с еднаква ширина.В края на този прав участък,вляво от пътя имало пътно отклонение,непосредствено след което започвал ляв завой с възходящ наклон спрямо посоката Русе-Варна.Времето било ясно,настилката-суха,видимостта-нормална за конкретните пътни условия.На правия участък подсъдимият В. увеличил скоростта на състава от превозни средства до 86 километра в час.

Пред композицията,управлявана от подсъдимия В.,имало два микробуса и един лек автомобил.Най-отпред се движел лек автомобил"Киа СИЙД“,управляван от свидетеля Ц.М..След него бил микробус"Ситроен Джъмпер“,управляван от свидетеля Х.Б., а след него се движел микробус"Мерцедес Спринтер 312“,управляван от свидетеля В.К..На правия участък преди левия завой пред свидетеля М. се движел велосипед,управляван от неизвестно лице. Велосипедистът се намирал почти по средата на пътя,поради което свидетелят М. му свирнал с клаксона да се прибере по-надясно,но велосипедистът само погледнал назад и продължил движението си в средата на лентата.Тъй като в насрещната лента имало автомобили и свидетелят М. не можел да изпревари велосипедиста,той започнал да намалява скоростта си и в един момент спрял.След него поетапно спрели и водачите на микробусите.

Подсъдимият В.В. бил твърде близо до движещите се пред него три МПС,когато забелязал,че те започнали да намаляват скоростта си.Не можел да спре своевременно и за да не ги блъсне,отклонил товарната автокомпозиция в насрещната лента за движение.

В този момент в насрещната лента се движел лек автомобил"Тойота РАВ 4“с per.№ Р 16-08 ВН,управляван от Б.М.Л.,***.

С предната си лява част камионът на подсъдимия В. блъснал лекия автомобил"Тойота“,избутал го извън пътя вдясно по посока на движението му, в тревистата част и след едно завъртане лекият автомобил се установил в покой. След  20-30  метра            и            камионът"Волво“ се установил в покой извън пътя в отбивка -земен път.

В лекия автомобил"Тойота РАВ 4”пътували:водачът Б.М.Л. ***,до него на предната седалка седяла съжителницата му-свидетелката П.П.,а на задната седалка била тяхната дъщеря М.Б.М.-на 7 години. След сблъсъка подсъдимият В. слязъл от камиона,отишъл до лекия автомобил и разговарял със свидетелката П..Другите водачи,които спрели на мястото на произшествието,позвънили на спешен номер 112.

Свидетелката П.П. била без видими наранявания и адекватна.Детето М.М. било починало и тялото му било намерено в багажното отделение на л.а.“Тойота Рав 4“.Водачът на лекия автомобил Б.М. бил в тежко състояние,но дишал.

Пристигнал екип на Спешна помощ,който го транспортирал в МБАЛ-Разград.По-късно Б.М. бил преместен в МБАЛ-Варна, където починал на  08.01.2016 година..

В кръвта на подсъдимия В. и на Б.М. не е било установено наличие на алкохол.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза за аутопсия на трупа на М.М.,при огледа и аутопсията върху трупа е установена тежка открита черепно-мозъчна и лицева травма-големи разкъсно-контузни рани с кръвонаседнати и охлузени ръбчета в лявата половина на лицето с"минус“ тъкан,в лява челно-теменно-слепоочна област и към дясно,с отслояване на меките тъкани от подлежащите структури;кръвонасядане по вътрешната повърхност на меки черепни обвивки в лява теменна област; подлежащо на кожните рани-открито отзяващо счупване на костите на лицевия и мозъчен череп и комуникация между тях около външният ъгъл на ляво око; липсващи фрагменти от счупването на черепния покрив;разкъсване на твърда мозъчна обвивка с евакуация и размачкване на мозъчно вещество в лява челно-слепоочна област;зацапване с кръв по двете повърхности на твърдата мозъчна обвивка;разлят кръвоизлив под мека мозъчна обвивка и контузионни участъци по повърхностите на големите полукълба;умерено изразен мозъчен оток;дълбоко разкъсване по браздата между големите мозъчни полукълба,както и по основата на големия мозък;кръв във всички мозъчни стомахчета;пръснати вътремозъчни кръвоизливчета в паренхима на големия и малкия мозък;счупвания по основата на черепа вляво,най-изразено предна черепна ямка и V фрактурни линии към предна черепна ямка вдясно;кръвонасядане в дясна челна половина и по лигавицата на долна устна с линейни симетрични отпечатъци на режещи ръбове на фронтални зъби; следи от кръвотечение от носа и ушите.Тази тежка открита черепно-мозъчна травма е била причина за смъртта на М.М. и е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Съдебно-медицинската експертиза по писмени данни е дала заключение,че пострадалият Б.М.Л. е получил съчетана травма глава-гръден кош-корем-крайници с развили се усложнения и будна кома,което обуславя постоянно общо разстройство на здравето,опасно за живота на пострадалия.

Съдебно-медицинската експертиза за аутопсия на трупа на Б.М.Л. е установила комуницираща постравматична хидроцефалия,с оформяне на мозъчен хидром/бистра или розова ксантохромнамозъчна течност в субдуралното пространство/,гноен менингоенцефалит/възпалителни процеси в меките черепни обвивки и мозъчното вещество/,некротични промени в мозъчното вещество,ивица на счупване на лява пирамидна кост на черепната основа,сепсис-двустранна гнойна бронхопневмония,катаралногноен бронхит,перибронхит,гноен плеврален излив,септична слезка,сепсис,оток на белите дробове и мозъка, венозен застой във вътрешните органи,умерено изразена коронаросклероза, състояние след тежка черепно-мозъчна травма с първична стволова увреда, тежка травматична субарахноидална хеморагия,контузия на мозъка и мозъчния ствол тежка степен, травматичен шок,счупване на лява зигоматична кост и ляв максиларен синус,счупване на черепната основа,състояние след вентрикулопункция по Фразие и регулируема клапна система за хидроцефалия по Codman Hakim,пролежни/декубитални/,пролежна рана по тилната област на главата,пролежни рани в кръстна и седалищна област,в областта на двете бедра и петите на ляво и дясно ходило.

Експертизата е направила своите изводи,че причина за смъртта на Б.М.Л. е тежката черепно-мозъчна травма,обусловила развитието на менигоенцефалит-гнойно възпалителни процеси в меките мозъчни обвивки,мозъчното вещество с некроза на мозъчния паренхим,мозъчен хидром,двустранната гнойна бронхопневмония,довели в съвкупност до развитието на сепсис-навлизане на болестотворни причинители в кръвното русло,която е и непосредствената причина за смърт.В хода на своята еволюция тежката черепно-мозъчна травма се е усложнила с развитието на посттравматична хидроцефалия,двустранна бронкопневмония,менингоенцефалит,сепсис,включително тромбоза на вените на десния крак.В този смисъл между травматичните увреждания-тежката черепно-мозъчната травма,гръдна и коремна травми,настъпилите усложнения от тяхното възникване,като резултат от настъпилото ПТП и смъртния изход е налице пряка причинно -следствена връзка.

Назначената по делото автотехническа експертиза е дала заключение,че:

-Сблъсъкът между т.а."Волво FH16“ с per.№ В 17-84 СР и л.а."Тойота РАВ4“ с per. № Р 16-08 ВН е настъпил вдясно извън пътното платно,считано спрямо посоката град Варна-град Русе,и по-конкретно:върху затревената част на десния банкет.,

-Скоростта на т.а."Волво FH16“ с per. № В 17-84 СР непосредствено преди ПТП е била 86 километра в час, а в момента на сблъсъка-35,8 километра в час.,

-Скоростта на л.а."Тойота РАВ4“ с per. № Р 16-08 ВН в момента на сблъсъка е била 77,3 Километра в час.

Механизмът на настъпване на ПТП е бил описан от вещото лице по следния начин:На 31.07.2015 година,около 18:50 часа по път 1-2 от град Русе към град Варна се е движила товарна автокомпозиция,състояща се от т.а."Волво FH16"с per.№ В 1784 СР и прикачено към него самосвално ремарке"Кесборер“с per. № В 6150 ЕК,управлявана от В.В.. Автокомпозцията е била натоварена с 24 тона пшеница в насипно състояние,приблизително по около 12 тона в автомобила и ремаркето.Пред товарния автомобил се е движил микробус"Мерцедес Спринтер 312“с per.№ НН 318 А,управляван от В.М.К..Пред микробуса се е движил  друг микробус"Ситроен Джъмпер"с прикачено към него туристическо ремарке,управляван от Х.Д.Б.,а пред него се е движил л.а."КИА Сиид"с per. № ВР 1936,управляван от Ц.Л.М..В близост до мястото на ПТП движещите се в тази последователност автомобили настигнали велосипедист,пътуващ в същата посока.Поради интензивното несрещно движение и поради колебливото поведение на велосипедиста,движещите се след него автомобили не са могли да го изпреварят и последователно започват да намаляват скоростта си.Когато го настигат,първият от тях е бил принуден да спре.Водачът на товарната автокомпозиция,която е била четвърта поред след велосипедиста,се е движила със скорост 86 километра в час,когато предприел аварийно спиране.Поради недостатъчната дистанция между т.а."Волво FH16“и движещия се пред него микробус"Мерцедес Спринтер 312“,водачът В.В. преценил, че има опасност да го блъсне отзад.Въпреки предприетото аварийно спиране опасността от сблъсък в движещото се пред него МПС останала и след като преценил,че няма възможност за друга по-безопасна маневра,В. прекратил спирането и завил наляво,като навлязъл в лентата за насрещно движещи се ППС.

По същото време и по същия пътен участък,но в обратна посока се е движил л.а."Тойота РАВ4“с per.№ Р 1608 ВН,управляван от Б.М.Л..В автомобила освен водача,на предната дясна седалка е пътувала съпругата му П.С.П.,а на задната седалка-дъщеря им М.Б.М..Възприемайки опасност от челен сблъсък с т.а."Волво FH16“с per. №В 1784 СР,Л. се насочил плътно в дясната за него част на пътното платно,а когато преценил,че сблъсъкът е неизбежен,напуснал пътя от същата страна и след като пресякъл прилежащото пътно отклонение,навлязъл върху десния затревен банкет,където се осъществил удар с товарния автомобил.Ударът е бил с леви врати,като се достигнало до задния ляв калник.По отношение на товарния автомобил ударът е бил челен,в предния ляв ъгъл на кабината,като са били засегнати предното ляво колело/спукана гума и увредено окачване/,предната броня,предните ляв фар и мигач,предната маска,лявата степенка и секторната кутия на кормилната уредба.След удара т.а."Волво FH16“с per.№ В 1784 СР се отклонил още наляво,като навлязъл по прилежащото пътно отклонение,където спрял,а л.а."Тойота РАВ4“с per. Р 1608 ВН се завъртял надясно/по посока,обратна на часовата стрелка/,около вертикалната си ос и едновременно с това се придвижил постъпателно напред по дясната за него крайпътна площ, отклонявайки се още малко надясно,след което се установил в спряно положение по начина,указан в огледния протокол и скицата към него.

Основната причина за настъпване на разглежданото ПТП е,че при управление на товарната автокомпозиция,състояща се от т.а."Волво FH16“с per.№ В 1784 СР с прикачено към него самосвално ремарке"Кесборер“с per.№ В 6150 ЕК,по път с две ленти за насрещно движение,водачът В.С.В. е пресякъл единичната осева линия и е навлязъл внезапно в лентата за насрещно движещите се ППС.По този начин е създал опасност от възникване на ПТП.Това поведение на водача се дължи на обстоятелството,той не е спазил необходимата безопасна дистанция от движещото се пред него МПС,което не му е позволило да спре безконфликтно след него.Неправилната преценка за безопасната дистанция се дължи на липсата на правоспособност на В. за управление на тежкотоварен автомобилен състав,при който спирачният път/опасната зона на спиране/е относително по-голям отколкото при леките и лекотоварните автомобили. Отделно от това В. е придобил скоро преди да възникне процесното ПТП/преди около 2-3 месеца/правоспособност за управление на товарни автомобили с допустима максимална маса над 3,5 тона/категория"С“/-т.е.имал е малък опит като водач на товарен автомобил.

При конкретната пътно-транспортна обстановка,т.а."Волво FH16“с per.№ В 1784 СР е попадал в опасната зона на спиране на л.а."Тойота РАВ4“с per.№ Р 1608 ВН,което означава, че водачът Б.М.Л. е нямал техническа възможност да избегне сблъсъка с т.а"Волво FH16“чрез аварийно спираше.Ако л.а."Тойота РАВ4“ с per.№ Р 1608 ВН е запазил праволинейната си траектория на движение,този извод остава същият,тъй като отклонението му преди сблъсъка вдясно е неголямо/около 6°/и ударът по отношение на товарния автомобил е в предната лява част на кабината.

Ако В.С.В. е спазвал минималната безопасна дистанция между попътно движещи се превозни средства и ако при възникване на опасност за движението е предприел своевременно мерки да започне спиране на управлявания от него състав от превозни средства/т.а."Волво"/би имал техническа възможност да предотврати съприкосновение с движещите се пред него други автомобили.

Горепосочените фактически положения са били признати от подсъдимите В. и В..Тази фактическа обстановка убедително се потвърждава от гласните,писмените и веществените доказателства от досъдебното производство.Те са били събрани по реда и начините,указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация. Заключенията на посочените експертизи като неоспорени,компетентни и обосновани са били  възприети от съда изцяло.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД възприема изцяло изводите на първоинстанционния съд относно приетата за установена фактическа обстановка,като задълбочени,пространни,законосъобразни,обосновани и в синхрон,както със самопризнанията на двамата подсъдими,а така също и с останалите събрани по делото многобройни гласни,писмени и веществени доказателства.

При така законосъобразно и обосновано приетата за установена фактическа обстановка по делото  първоинстанционният РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД също така законосъобразно и обосновано е направил своите изводи,че с деянията си  двамата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна престъпните състави на текстове от НК както следва :

-Подсъдимият В.С.В.,ЕГН **********,*** на 31.07.2015 година,при управление на МПС-товарен автомобил марка"Volvo FН16"с рег.№ В 17-84 СР и прикачено към него самосвално ремарке"Kassbo hrer"с рег.№ В 61-50 ЕК,без да има необходимата правоспособност да управлява превозно средство категория CE,по път І-2/град Разград-град Русе/,при километър 67+216 е нарушил правилата за движение,визирани в: член 16 алинея 1 точка 1,член 21 алинея 1 и член 23 алинея 1  от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил  смъртта на две лица:М.Б.М.,ЕГН **********, починала на 31.07.2015 година и на Б.М.Л.,ЕГН **********,починал на 07.01.2016 година-престъпление по член 343 алинея 4 във връзка с алинея 3 предложения 3 и 5 буква"б“предложение 1 във връзка с алинея 1 буква“в“ от НК във връзка с член 342 алинея 1 НК.

Същевременно със същата Присъда подсъдимият В.С.В. е бил признат за невинен в това да е извършил престъплението при нарушение на правилата за движение по член 5 алинея 1 точка 1 ЗДв.П,член 20 алинеи 1 и 2 ЗДв.П;член 150 ЗДв.П;член 150а, алалинеи 1 и.2 точка 11 от ЗДв.П и член 151 алинея 1 точка 8 ЗДП и на основание член 304 НПК е бил оправдан по обвинението в тази му част.

-Подсъдимият С.В.В.,ЕГН **********,*** на 31.07.2015 година по път І-2/град Разград-град Русе/при километър 67+216,като собственик,управител и ръководител на транспортната дейност в"СТЕНЛИ В.”ЕООД,Булстат: 202116548,със седалище и адрес на управление на дейност:село Царевци,община Аврен,област Варна,извършващо обществен превоз на товари,което е собственик на товарен автомобил марка"Volvo FН16"с рег.№ В 17-84 СР и прикачено към него  самосвално ремарке"Kassbohrer"с рег.№ В 61-50 ЕК, управляван от В.С.В.,ЕГН **********,е нарушил правилата за експлоатация на транспорта,визирани в член 7а алинея 2 от Закона за автомобилните превози,изискващ лицензираните превозвачи да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи,които отговарят на изискванията за минимална възраст и правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и при условията на независимо извършителство с В.С.В. е допуснал причиняване смъртта на М.Б.М.,ЕГН **********,починала на 31.07.2015 година и на Б.М.Л.,ЕГН **********,починал на 07.01.2016 година-престъпление по член 343 алинея 4 във връзка с алинея 3 предложение 3 буква"б“ във връзка с член 342 алинея 2 НК.

Същевременно със същата Присъда подсъдимият С.В.В.  е бил признат за невинен в това да е извършил престъплението при нарушение на правилата за движение по член 147 алинеи 1 и 3 точка 4;член 150;член 150а, алинеи 1 и 2 точка 11 от Закона за движение по пътищата;член 7а алинея 1 и член 7б алинея 1 от Закона за автомобилните превози;член 87 точка 1 и член 87а алинея 1 точки 1 и 2 от НАРЕДБА № 33 от 3.11.1999 година за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България;както и да е извършил престъпление по член 343 алинея 3 предложение 5 НК и на основание член 304 НПК е бил оправдан по обвинението в тази му част.

И двамата подсъдими са извършили престъпленията при условията на член 11 алинея 3 предложение първо от НК,тъй като не са предвиждали настъпването на общественоопасните последици,но са били длъжни и са могли да ги предвидят.

След подробен,пълен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства първоинстанционният РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е направил своите изводи,че :

астъпилият общественоопасен резултат е в пряка причинна връзка единствено с нарушаване на правилата по член 16 алинея 1 точка 1;член 21 алинея 1 и член 23 алинея 1 ЗДП от страна на подсъдимия В..За останалите нарушения,за които му е било  повдигнато обвинение подсъдимият В.С.В. не следва да носи отговорност.

-Първоинстанционния съд е направил своите изводи,че настъпилият общественоопасен резултат е в пряка причинна връзка единствено с нарушаване от страна на В. на правилата за експлоатация на транспорта,визирани в член 7а алинея 2 от Закона за автомобилните превози,изискващ лицензираните превозвачи да отговарят на изискванията за минимална възраст и правоспособност за управление на МПС от съответната категория,като при условията на независимо съизвършителство с  подсъдимия В.С.В. е допуснал причиняване на смъртта на М.Б.М.-починала на 31.07.2015 година и на Б.М.Л.,ЕГН **********-починал на 07.01.2016 година.За останалите нарушения,за които е било  повдигнато обвинение на подсъдимият С.В.В. първоинстанционният съд е направил своите изводи,че не следва да носи отговорност.

В подкрепа на тези свои пространни и задълбочени изводи,РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД се е позовал и на съдебната практика на ВКС на РБ,а именно::

-Тълкувателно решение № 28 от 28.XI. 1984 година по н.д.№ 10/84 година на  ОСНК,.,

-Решение № 84 от 21.02.2007 година на ВКС на РБ-трето н.о.по н.д.№ 791/2006 година.,

 -Решение № 5 от 01.02.2012 година на BKC на РБ-второ н.о.по н.д.№ 2900/2011 година.,

 -Решение № 372 от 11.07.2012 година на ВКС на РБ-първо н.о.по н.д.№ 1945/2011 година.,

-Решение № 225 от 15.06.2015 година на ВКС на РБ-първо н.о.по н.д.№ 622/2015 година .,

-Решение № 356 от 01.10.2015 година на ВКС на РБ-първо н.о.по н.д.№ 954/2015 година.,

- Решение № 392 от 10.02.2016 година на ВКС на РБ –трето н.о.по н.д.№ 1255/2015 година.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД възприема изцяло,като законосъобразни и обосновани изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелствата както какви нарушения са били допуснати от двамата подсъдими поотделно,за които следва да носят наказателна отговорност и какви нарушения не са били допуснати от тях,за които са им били повдигнати обвинения в обвинителния акт.

По гореизложените съображения ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че оплакванията във въззивните жалби на поверениците на частните обвинители Т.Б.Л. и М.Х.Л. и на повереника на частния обвинител П.С. в наказателно-оправдателната част на обжалваната Присъда на първоинстанционния съд се явяват неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение.

Неоснователни са и оплакванията във въззивната жалба на защитата подсъдимите В.С.В. и С.В.В. срещу Присъдата на РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в наказателно-осъдителната й част,като незаконосъобразна,постановена при допуснати съществени процесуални нарушения,като на основание член 336 алинея 1 точка 3 от НПК се моли тя да бъде отменена и постановена нова такава,с която подсъдимият С.В.В. да бъде оправдан по възведеното му обвинение и като такива,следва да бъдат оставени без уважение по следните съображения :

-Както беше посочено по-горе:първоинстанционният РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е разгледал делото при условията на Глава Двадесет и седма-"Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция"от НК.Двамата подсъдими В.С.В. и С.В.В. в съдебно заседание от 12.10.2016 година,в присъствието на защитниците си,са заявили категорична позиция  по повдигнатите им обвинения поотделно,лично и изрично,а именно:Че разбират в какво са обвинени;поднасят съболезнования на близките на пострадалите;съжаляват за случилото се;заявяват,че е вярно написаното в обвинителния акт и са съгласни да не се събират доказателства за тези факти.

Тези техни самопризнания и позиции не са голословни и изолирани,а са в синхрон със събраните множество доказателства по делото най-вече във фазата на досъдебното производство,така и във фазата на съдебното следствие.

След като производството по делото пред първоинстанционния съд в съдебно заседание на 12.10.2016 година е протекло по реда на член 372 алинея 4 във връзка с алинея 2 от НПК във връзка с член 371 точка 2 от НПК,то е налице хипотезата на точка 8 от Тълкувателно Решение № 1 от 06.04.2009 година по тълкувателно дело № 1 по описа за 2008 година на ВКС на РБ,ОСНК и по-конкретно : точка 8,1-"...Подсъдимият получава по-леко наказание,но същевременно се съгласява с известни процесуални ограничения,свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора факти…:;точка 8,2-"Цялостното признаване на подсъдимия на фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,обуславя ограниченията в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното решение…".

-Относно искането на защитата на подсъдимия В.-адвокат Р.  приложението критериите на Енгел във връзка с ТР № 3/2015 година на ВКС на РБ.Същото се явява неоснователно,тъй като няма съвпадение на признаците на изпълнителното деяние на административно-наказателната норма с тази на наказателната норма.Изпълнителното деяние на нарушението по член 102 от ЗДв.П се осъществява от водача,собственика или упълномощения ползувател на МПС,чрез предоставяне на последното на неправоспособен водач.Изпълнителното деяние по член 343 алинея 4 във връзка с алинея 3 предложение 3 буква"б“ във връзка с член 342 алинея 2 НК е било осъществено чрез нарушаване правилата по член 7а алинея 2 от Закона за автомобилните превози и причинена смърт по непредпазливост на повече от едно лице.

Оплаквания за явна несправедливост на наложените на двамата подсъдими наказания с постановената Присъда на РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД са направени както в протеста на прокурора от РАГРАДСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА;така и във въззивните жалби на поверениците на частните обвинители;а така също и във въззивната жалба на защитата на двамата подсъдими.ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че следва да бъде даден общ отговор на всички оплаквания за явна несправедливост на наложените наказания на двамата подсъдими.

При реализирането на наказателната отговорност на подсъдимите с налагане на наказания"Лишаваше от свобода"в пределите по член 343 алинея 3 буква”б”предложение първо от НК първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е направил своите изводи,че следва да бъде съобразена редакцията на текста към момента на извършване на деянията преди изменението с Д.В.брой 74 от 26.09.2015 година,когато предвиденото наказание"Лишаване от свобода"е било от 3 до 10 години.

При определяне размера на наказанието"Лишаване от свобода"по отношение на подсъдимия В.С.В. първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства:самопризнанието,направено още в хода на досъдебното производство;демонстрираното разкаяние;чистото му съдебно минало;младата му възраст;трудовата му ангажираност и добрите характеристични данни.Същевременно не е приел за смекчаващо отговорността обстоятелство:оказаното съдействие на пострадалите след деянието,тъй като такъв факт не е бил доказан.

Като отегчаващи отговорността за подсъдимия В.С.В. обстоятелства съдът е отчел нарушаването на три правила за движение,наличието на два квалифициращи престъплението признаци,факта, че е причинена смърт на един млад мъж и неговото малолетно дете,както и че поведението му е била създадена реална опасност да настъпят вредни последици за водачите на множеството други МПС пред него;както и обстоятелството,че подсъдимият осъществявал превозната дейност по занятие.

При този баланс на релевантните обстоятелства първоинстанционният съд е определил наказанието"Лишаване от свобода"под средния предвиден размер към минимума,а именно ПЕТ ГОДИНИ.С оглед разпоредбата на член 58а алинея 1 НК първоинстанционният съд е намалил определеното наказание с една трета и е наложил окончателно наказание"Лишаване от свобода"в размер на ТРИ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА от 3 години и 4 месеца лишаване от свобода,което наказание на основание член 59 алинея 1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим-на основание член 61 точка 3 от ЗИНЗС.

При определяне размера на наказанието"Лишаване от свобода"по отношение на подсъдимия С.В.В. първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства:чистото му съдебно минало;неговата трудовата и социална ангажираност като работещ;баща на две деца;допуснато само едно нарушение на правило за безопасно движение.

Като изключително отегчаващо обстоятелство за подсъдимия С.В.В. първоинстанционният съд е приел проявената крайна безотговорност,като е допуснал на пътя неопитен и твърде млад водач-подсъдимия В.,който не е бил навършил 20 години. Въпреки своята житейска зрялост и професионален опит,е поставил в опасност живота на собственото си дете,а чрез него-и на много други участници в движението.Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът е отчел и множеството административни нарушения на правилата за безопасен превоз,извършени от него,които макар да не са довели до настъпване на произшествието,са завишили личната му обществена опасност.

По тези съображения първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия С.В.В. наказание"Лишаване от свобода"в размер на ПЕТ ГОДИНИ,което наказание на основание член 58а, ал.1 НК е редуцирал с една трета,като окончателното наказание е от ТРИ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА"Лишаване от свобода",което на основание 59 алинея 1 и член 61 точка 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.

С оглед императивната норма на член 343г НК първоинстанционният съд е наложил на подсъдимите и наказания"Лишаване от право"да управляват МПС създава задължение за налагане на подсъдимите и на наказания"Лишаваше от право да управляват МПС"-при условията на член 37 алинея 1 точка 7 от НК и по член 49 алинеи 2 и 3 от НК за срок от ПЕТ ГОДИНИ-за всеки един от подсъдимите поотделно.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД възприема изцяло изводите на първоинстанционния съд,като законосъобразни и обосновани,както за наличието на смекчаващите отговорността обстоятелства,така и за смекчаващите отговорността обстоятелства.

При наличието на така установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимите В.С.В. и С.В.В. въззивната апелативна инстанция също прави изводите се,че с оглед поправянето и превъзпитаването им,наложените им наказания от по ПЕТ ГОДИНИ"Лишаване от свобода",редуцирани при условията на ЧЛЕН 58а алинея 1 от НК на по ТРИ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА"Лишаване от свобода",които да бъдат изтърпяни ефективно,ще са напълно достатъчни и необходими за пълното постигане целите на специалната и на генералната превенция на наказанието-по смисъла на член 36 от НК и че тези размери не следва нито да бъдат завишавани,нито да бъдат намалявани.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че:както протестът на прокурор от РАЗГРАДСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА,така и въззивните жалби на поверениците на частните обвинители Т.Б.Л. и М.Х.Л. и П.С.П.,а така също и въззивната жалба на защитата на подсъдимите В.С.В. и С.В.В. се явяват изцяло неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение,а Присъдата на РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,като законосъобразна,обоснована и справедлива,следва да бъде потвърдена.

При служебната проверка на Присъдата въззивната апелативна инстанция не констатира нарушения,допуснати било във фазата на досъдебното производство,било във фазата на съдебното следствие,които да се явяват съществени-по смисъла на НПК и да налагат отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда,а така също и за изменението й

Водим от горното и на основание член 338 от НПК съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,

 

                              Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 50 от 12.10.2016 година по НДОХ № 251/2016 година на РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с подсъдими:В.С.В.,ЕГН ********** и С.В.В.,ЕГН **********,***.  

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД  на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК от съобщението му до страните – на основание член 350 ал.1 от НПК във връзка с член 340 ал.2  от НПК.

                      

 

                

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ : 1 :                    2: