Р Е Ш Е Н И Е

                                                        153

                                     Гр.Варна 15.06.2017 г. 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД наказателно отделение на първи юни две хиляди и седемнадесета години в открито заседание в състав:

                                                        

                                                       

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илия Пачолов

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:Живка Денева

                                                                            Светослава Колева

 

 

Секретаря ГЕНОВЕВА НЕНЧЕВА

Прокурор РУЖА ГОЛЕМАНОВА

Разгледа НДВ №57/2017 година по описа на АС-Варна

 

Производството е по реда на чл.424 ал.1 от НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Образувано е по молба от осъденото лице Ж.Т.Г. и по искане от адв.В.Й., служебен защитник на осъдения, за възобновяване на производство по НОХД №1500/2016 г. по описа на РС-Варна и Решение на ВОС по ВНОХД №937/2016 г.

В направеното искане се сочи, че РС-Варна е допуснал нарушение при приложението на материалният закон, с което е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила. Поради което се иска възобновяване на НОХД №1500/2016 г. на РС-Варна, да се отмени постановената присъда от 15.06.2016 г.и се върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд.

         Представителят на АП-Варна, изразява становище, че направеното искане от осъденото лице и неговия защитник за възобновяване е неоснователно и изразява съображения относно това.

         Защитата на осъденото лице в с.з. при разглеждане на делото пред настоящата инстанция, поддържа направеното искане за възобновяване на делото, като бъде отменена присъдата на първата инстанция и решението на въззивната такава. Моли да бъде оправдан осъдения или върнато делото на първата инстанция, като се съобразят всички доказателства по делото, тъй като не водят на извод за виновност на осъденото лице.

След анализ на доказателствата по делото и направеното искане за възобновяване на горе посоченото дело, съдът прие за установено следното:

С присъда от 15.06.2016г. по НОХД № 1500/2016г. Районен съд- гр.Варна, на основание чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 и 4 вр. чл.194 ал.1 от НК и чл.54 от НК е наложил наказание-лишаване от свобода за срок от три години, което е постановено да бъде изтърпяно при строг режим. Тази присъда е била потвърдена от ОС-Варна с ВНОХД №937/2016 г.

         Предвид гореизложеното и след като взе предвид становището на страните при разглеждане на делото в съдебно заседание съдът намира, че направеното искане от осъденото лице-Г. и неговия защитник е неоснователно и същото следва да бъде оставено без уважение по следните съображения:

         Направеното искане от защитата на осъденото лице да бъде отменена първоинстанционната присъда и подзащитния да бъде оправдан е неоснователно.

Наказателното законодателство за възобновяване е съвсем различно и е строго маркирано.

В разпоредбата на чл.422 ал.1 т.5 от НПК вр. чл.348 ал.1 и ал.3 от НПК се сочат точно какви правомощия има касационната инстанция и в посочените такива не е предвидена възможността да бъде оправдано лицето за съответното престъпление, за което е бил осъден. Недопустимо е да се тълкува закона разширително, тъй като нормите в него са императивни и не подлежат на тълкуване.

Искането за възобновяване е неоснователно, не са налице съществени нарушения на по чл.348, ал.1, т.т.1 и 3 от НПК.

По чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК от съдържанието на искането в писмена форма и от казаното в с.з. следва да се направи извод, че се пледира за неправилно приложен закон, т.е. Г. е следвало да бъде оправдан, а не да бъде осъден.

Настоящата инстанция счита, че извода на първоинстанционния Районен съд и въззивния Окръжен съд са правилни, тъй като са събрани достатъчно доказателства въз основа на които да се направи правния извод за виновност е правилен и законосъобразен.

Видно от разпита на св.С. пред първоинстанционния съд е че, полицейския служител С. е обяснил, че видял Г. пред входа на блока, в който живее да тика велосипед и носи чанта, в която имало нещо метално. С. разпознал от предходни задържания подсъдимия, но поради спешен ангажимент той не пристъпил към задържане и проверка на Г. и на вещите, които носи, а се обадил на З. и му обяснил, за видяното от него. Обстоятелството, че самия той не е пристъпил към незабавни действия касаещи неговата длъжност в никакъв случай не поставя под съмнение твърдяното от този свидетел. В съдебно заседание З. разказал, че дни след обаждането на С. видял при поредно задържане Г.. На Въпрос на З., осъденият е отговорил: „Да, бутах едно  колело, взех го от маза, но знам защо ме питаш понеже ме видя твой колега да бутам колело.“

В същия разговор Г. признал, че е разбил едно мазе от където взел велосипед и оксижен. Тези доказателства послужили за база да се направи извод за виновното поведение на Г. в извършване на престъплението.  От това следва категоричен извод, че закона е приложен правилно.

По следващото искане относно справедливостта на наложеното наказание, съдът счита, че в това особено производство каквото е възобновяването на наказателно дело на основание чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК, наложеното наказание е справедливо и, т.к. липсват основания за приложение на чл.55 НК, не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Наказанието е било наложено в минимума в чл.196, ал.2 от НК, поради което съдът намира, че несправедливост на наложеното наказание не е налице. Следва да се добави обстоятелството, видно от свидетелството за съдимост на Г. досега е бил осъждан 14 пъти за престъпления от общ характер.

Предвид гореизложеното, нарушения на материалния и процесуалния закон не са налице, по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК и ал.3 от същата норма на НПК, за да е налице основание за възобновяване на първоинстанционното дело, както и на въззивното такова.

 

         Водим от горното и на основание чл.424 ал.1  от НПК, АС-Варна

                                 

                                          Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от защитата на осъденото лице-адв.В.Й. и молбата на осъдения Ж.Т.Г. за възобновяване на НОХД №1500/2016 г. по описа на РС-Варна, както и постановеното Решение от ОС-Варна по ВНОХД №937/2016 г.

Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.      

 

                                             

 

ПРЕДСЕДЕАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: