Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 170

 

22.07.2016 година, град ВАРНА

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

       

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  двадесет и четвърти юни две хиляди и шестнадесета година в състав :

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

                                       ЧЛЕНОВЕ : СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

                                                               АСЕН ПОПОВ

при секретар Г.Н.

и в присъствието на прокурор Вилен Мичев

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №58/2016г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

С присъда №94/25.11.2015г. по нохд №339/2013г. Разградски окръжен съд е признал за виновни подсъдимите А.Й.А., К.М.Ю. и Г.Й.П.  както следва :

- подс.А.А. - за виновен в това, че в периода август 2010 г. до 14.01.2011 г., при условията на продължавано престъпление, в качеството на собственик и управител на "АГРО ТРЕЙД 2010" ЕООД-гр.Разград, като извършител, в съучастие с Г.Й.П., която действала като подбудител и помагач,  избягнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 1 657 107, 19 лв., като е потвърдил неистина относно наличието на реални облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС в подадени на основание чл. 125, ал. 1 във вр. с чл. 87, ал. 2 от ЗДДС месечни справки - декларации по ЗДДС:

         СД по ЗДДС № 1700-0976097/14.10.2010 год.,

         СД по ЗДДС № 17000977967/15.11.2010 год.,

         СД по ЗДДС № 17000980075/14.12.2010 год., 

         СД по ЗДДС№ 17000982068/14.01.2011 год.,

относно извършени доставки на зърно от доставчици - „Класидеал” ЕООД гр. Русе, „Фърст” ЕООД гр. Варна, „Корн Трейдинг 2009” ЕООД гр. Варна, „Строй Пропъртис 2008” ЕООД гр. Варна и „Венис Строй” ЕООД гр. Варна и използвал документи с невярно съдържание - данъчни фактури:

фактура № 0000000012/17.09.2010 г. с доставчик „Класидеал” ЕООД гр. Русе, фактура №1000000003/08.09.2010г., фактура № 10С0000005/10.09.2010г., фактура № 1000000006/13.09.2010г., фактура № 10000000009/15.09.2010г., фактура №1000000013/23.09.2010г., фактура № 1000000014/24.09.2010г., фактура № 0000000164/29.09.10г., фактура №0000000166/30.09.2010г. с доставчик „Фърст” ЕООД гр. Варна,

фактура № 1000000002/21.09.2010 г., фактура № 1000000003/24.09.2010 г., фактура № 1000000010/05.10.2010 г., фактура № 1000000011/07.10.2010 г., фактура № 1000000012/18.10.2010 г., фактура № 1000000013/25.10.2010 г. фактура № 1000000014/27.10.2010 г., фактура № 1000000015/29.10.2010 г., фактура № 3000000007/01.11.2010 г., фактура № 3000000008/03.11.2010 г., фактура № 3000000009/05.11.2010 г., фактура № 3000000010/08.11.2010 г., фактура № 3000000012/11.11.2010 г., фактура № 3000000011/09.11.2010 г. с доставчик „Корн Трейдинг 2009” ЕООД гр. Варна,

фактура №100000006/20.09.2010 г., фактура №1000000011/23.09.2010 г., фактура №1000000014/28.09.2010 г., фактура №1000000015/01.10.2010 г., фактура №1000000016/05.10.2010 г., фактура № 1000000017/18.10.2010 г., фактура № 1000000018/20.10.2010 г., фактура      №1000000019/22.10.2010 г., фактура №1000000020/29.10.2010 г. с доставчик „Строй Пропъртис 2008” ЕООД гр. Варна,

фактура № 1000000496/08.10.2010 г., фактура № 0000000510/25.10.2010 г. с доставчик „Венис Строй” ЕООД гр. Варна, при упражняването на стопанската си дейност, при водене на счетоводство чрез записването им, на основание чл.124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, в Дневника за покупките за месеци - септември, октомври и ноември 2010 г. и при представяне на информация по чл. 125, ал. 3 от ЗДДС пред органите на приходите, като приспаднал, в нарушение на чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС неследващ се данъчен кредит в размер общо на 1 657 107, 19 лв., поради което и на основание чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, предл. 1 и 2, т. 2, предл. 1, т. 6 , предл. 2 и т. 7 във връзка с чл. 20, ал. 2 и във вр. с чл. 26, ал.1 от НК и чл. 54 НК го осъдил на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 66 НК отложил изпълнението на така определеното наказание за срок от ПЕТ ГОДИНИ.       С присъдата подс.А. е бил частично оправдан - признат е за невинен да е потвърдил неистина, относно наличието на реални облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС в подадена месечна справка - декларация № ЗДДС № 1700-0972962/10.09.2010 год. и е бил оправдан по обвинението в тази му част. 

- подс.К.М.Ю. - за виновна в това, че за периода от юни 2010 г. до 14.10.2010 г. в гр. Разград, при условията на продължавано престъпление, в качеството на собственик и управител на „Х.М.Х. АГРО 2010” ЕООД - град Разград , в съучастие като извършител, с Г.Й.П., която действала като подбудител и помагач, и като данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 1 237 739, 92 лв., като потвърдила неистина, относно наличието на реални облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС в подадени на основание чл. 125, ал. 1 във вр. с чл. 87, ал.2 от ЗДДС месечни справки - декларации по ЗДДС:

   СД по ЗДДС № 17000970010/14.07.2010 год.,

   СД по ЗДДС№ 17000972002/16.08.2010 год.,

   СД по ЗДДС № 17000973928/14.09.2010 год.,

   СД по ЗДДС № 17000976106/14.10.2010 год.

относно извършени доставки на зърно от доставчици - „АГРО ГРУП БГ” ЕООД гр. София, „Корн Трейдинг 2009” ЕООД гр. Варна, „Фърст” ЕООД гр. Варна, „Класидеал” ЕООД гр. Русе, „Венис Строй” ЕООД гр. Варна, „Строй Пропъртис 2008” ЕООД гр. Варна и „Мулти Тур” ЕООД гр. Разград и използвала документи с невярно съдържание - данъчни фактури:

фактура № 0000000101/25.06.2010 г., фактура № 0000000102/30.06.2010 г. с доставчик „АГРО ГРУП БГ” ЕООД гр. София, фактура № 0000000030/01.07.2010 г., фактура № 0000000029/02.07.2010 г., фактура №0000000031/12.07.2010 г., фактура №0000000032/12.07.2010 г., фактура № 0000000034/14.07.2010 г., фактура № 0000000033/19.07.2010 г., фактура №0000000035/22.07.2010 г., фактура № 0000000036/23.07.2010 г., фактура № 0000000037/30.07.2010 г., фактура № 0000000058/20.08.2010 г., фактура № 0000000059/23.08.2010 г., фактура № 0000000060/26.08.2010 г. с доставчик „Корн Трейдинг 2009” ЕООД гр. Варна, фактура № 0000000070/19.07.2010 г., фактура №0000000071/20.07.2010 г., фактура №0000000072/22.07.2010 г., фактура №0000000073/23.07.2010 г., фактура №0000000074/26.07.2010 г., фактура №0000000075/27.07.2010 г., фактура № 0000000076/28.07.2010 г. с доставчик „Фърст” ЕООД гр. Варна, фактура №0000000001/31.07.2010 г., фактура №0000000039/01.09.2010 г., фактура № 0000000040/02.09.2010 г. с доставчик „Класидеал” ЕООД гр. Русе, фактура № 0000000301/09.08.2010 г. с доставчик „Венис Строй” ЕООД гр. Варна, фактура 0000000175/02.08.2010 г., фактура № 0000000176/05.08.2010г., фактура № 0000000178/11.08.2010 г., фактура 0000000180/16.08.2010 г. фактура № 0000000181/17.08.2010 г., фактура № 0000000182/19.08.2010 г. фактура № 0000000183/20.08.2010 г. с доставчик „Строй Пропъртис 2008” ЕООД гр. Варна, фактура № 0000000061/02.09.2010 г., фактура № 0000000062/04.09.2010 г., фактура № 0000000063/08.09.2010 г., фактура № 0000000064/10.09.2010г. с доставчик „Мулти Тур” ЕООД гр. Разград, при упражняването на стопанската си дейност, при водене на счетоводство чрез записването им на основание чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в Дневника за покупките за месеци — юни, юли, август и септември 2010 год. и при представяне на информация по чл.125, ал.З от ЗДДС пред органите на приходите, като е приспаднала в нарушение на чл.70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС неследващ се данъчен кредит в размер общо на 1 237 739, 92 лв., поради което и на основание чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, предл. 1 и 2, т. 2, предл. 1, т. 6 , предл. 2 и т. 7 във връзка с чл. 20, ал. 2 и във вр. с чл. 26, ал.1 от НК и чл. 54 НК я е осъдил на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 66 НК отложил изпълнението на така определеното наказание за срок от ПЕТ ГОДИНИ. С присъдата подс.Ю. е била частично оправдана – призната е за невинна да е потвърдила неистина, относно наличието на реални облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС в подадена месечна справка - декларация по № ЗДДС № 17000967284/11.06.2010 год. и оправдана по обвинението в тази му част. 

- подс.Г.Й.П. - за виновна в това, че за периода месец юни 2010 год. до 14.01.2011 г. в гр. Разград, при условията на продължавано престъпление, в съучастие поотделно с К.М.Ю., като собственик и управител на „Х.М.Х. АГРО 2010” ЕООД- гр.Разград и А.Й.А., като собственик и управител на „АГРО ТРЕЙД 2010” ЕООД- гр. Разград, които действали като извършители и като данъчно  задължени лица, ги подбудила и подпомогнала при избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 2 894 847,11 лв., като са потвърдили неистина, относно наличието на реални облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, в подадени на основание чл. 125, ал. 1 във вр. с чл. 87, ал. 2 от ЗДДС месечни справки - декларации по ЗДДС:

   СД по ЗДДС № 1700-0976097/14.10.2010 год.,

   СД по ЗДДС № 17000977967/15.11.2010 год.,

   СД по ЗДДС № 17000980075/14.12.2010 год.,

   СД по ЗДДС № 17000982068/14.01.2011 год.,

   СД по ЗДДС№ 17000970010/14.07.2010 год.,

   СД по ЗДДС № 17000972002/16.08.2010 год.,

   СД по ЗДДС № 17000973928/14.09.2010 год.,

   СД по ЗДДС № 17000976106/14.10.2010 год.,

относно извършени доставки на зърно от доставчици -„АГРО ГРУП БГ” ЕООД гр. София, „Фърст” ЕООД гр. Варна, „Корн Трейдинг 2009” ЕООД гр. Варна, „Венис Строй” ЕООД гр. Варна, „Строй Пропъртис 2008” ЕООД гр. Варна и „Мулти Тур” ЕООД гр. Разград, като предоставяла документи с невярно съдържание - данъчни фактури с номера:

фактура № 0000000101/25.06.2010 г., фактура № 0000000102/30.06.2010 г. с доставчик „АГРО ГРУП БГ” ЕООД гр. София, фактура № 0000000030/01.07.2010 г, фактура № 0000000029/02.07.2010 г., фактура № 0000000031/12.07.2010 г., фактура № 0000000032/12.07.2010 г., фактура № 0000000034/14.07.2010 г., фактура № 0000000033/19.07.2010 г., фактура № 0000000035/22.07.2010 г., фактура № 0000000036/23.07.2010 г., фактура № 0000000037/30.07.2010 г., фактура № 0000000058/20.08.2010 г., фактура № 0000000059/23.08.2010 г., фактура № 0000000060/26.08.2010 г., издадени от „Корн Трейдинг 2009” ЕООД гр. Варна, фактура № 0000000070/19.07.2010 г., фактура № 0000000071/20.07.2010 г., фактура № 0000000072/22.07.2010 г., фактура № 0000000073/23.07.2010 г., фактура № 0000000074/26.07.2010 г., фактура № 0000000075/27.07.2010 г., фактура № 0000000076/28.07.2010 г., издадени от „Фърст” ЕООД гр. Варна, фактура № 0000000001/31.07.2010 г., фактура № 0000000039/01.09.2010 г., фактура № 0000000040/02.09.2010 г., издадени от „Класидеал” ЕООД гр. Русе, фактура № 0000000301/09.08.2010 г., издадена от „Венис Строй ЕООД гр. Варна, фактура № 0000000175/02.08.2010 г., фактура 0GG0000176/05.08.2010 г., фактура № 0000000178/11.08.2010 г., фактура 0000000180/16.08.2010 г. фактура 0000000181/17.08.2010 г., фактура 0000000182/19.08.2010 г., фактура № 0000000183/20.08.2010 г. издадени от „Строй Пропъртис 2008” ЕООД гр. Варна, фактура 0000000061/02.09.2010 г., фактура № 0000000062/04.09.2010 г., фактура № 0000000063/08.09.2010 г., фактура № 0000000064/10.09.2010 г., издадени от „Мулти Тур” ЕООД гр. Разград,           фактура    №   0000000012/17.09.2010 г.,    издадена   от „Класидеал” ЕООД гр. Русе, фактура № 1000000003/08.09.2010 г.,фактура№1000000005/10.09.2010 г., фактура № 1000000006/13.09.2010 г., фактура №10000000009/15.09.2010 г.,фактура № 1000000013/23.09.2010 г., фактура№1000000014/24.09.2010 г., фактура    №0000000164/29.09.10 г.,  фактура          №0000000166/30.09.2010 г., издадени   от „Фърст” ЕООД гр. Варна, фактура №1000000002/21.09.2010г., фактура № 1000000003/24.09.2010 г., фактура № 1000000010/05.10.2010 г., фактура № 1000000011/07.10.2010 г., фактура № 1000000012/18.10.2010 г. фактура .№ 1000000013/25.10.2010 г. фактура № 1000000014/27.10.2010 г., фактура № 1000000015/29.10.2010 г., фактура № 3000000007/01.11.2010 г., фактура № 3000000008/03.11.2010 г., фактура № 3000000009/05.11.2010 г., фактура № 30000000010/08.11.2010г. фактура № 3000000012/11.11.2010 г., фактура № 3300000011/09.11.2010 г., издадени от „Корн Трейдинг 2009” ЕООД гр. Варна, фактура № 1000000006/20.09.2010 г., фактура № 1000000011/23.09.2010 г., фактура № 1000000014/28.09.2010 г., фактура № 1000000015/01.10.2010 г., фактура № 1000000016/05.10.2010 г., фактура № 1000000017/18.10.2010 г., фактура № 1000000018/20.10.2010 г., фактура № 1000000019/22.10.2010 г., фактура № 1000000020/29.10.2010 г., издадени от "Строй Пропъртис 2008” ЕООД гр. Варна, фактура 1000000496/08.10.2010 г., фактура 0000000510/25.10.2010 г., издадени от „Венис Строй» ЕООД гр. Варна,

при упражняването на стопанската дейност, при водене на счетоводство чрез записването им, на основание чл.124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, в Дневника за покупките за месеци - юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2010 год. и при представяне на информация по чл. 125, ал. 3 от ЗДДС пред органите на приходите, като са приспаднали в нарушение на чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС неследващ се данъчен кредит в размер общо на 2 894 847.11 лв., поради което и на основание чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, предл. 1 и 2, т. 2, предл. 1, т. 6, предл. 2 и т. 7 във вр. с чл. 26, ал. 1 и във вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК и чл. 54 НК я е осъдил на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание на основание чл. 61 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. С присъдата подс.П. е призната за невинна в това, като подбудител и помагач на А. и Ю., които са действали като извършители, да е потвърдила неистина относно наличието на реални облагаеми доставки в подадени месечни справки - декларации № ЗДДС № 17000972962/10.09.2010год. и № 17000967284/11.06.2010 год., и оправдана по обвинението в тази му част. 

С присъдата съдът е прекратил производството по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от Министъра на финансите против тримата подсъдими за причинените вреди от престъплението, в което са обвинени, в общ размер 2 894 847, 11 лв., като се претендира осъждане на А.А. за сумата 1 657 107, 19 лв., ведно със законната лихва, К.М.Ю. и Г.Й.П. за сумата 1 237 739, 92 лв.

В тежест на подсъдимите са възложени и сторените по делото разноски.

          Срещу така постановената присъда са постъпили въззивни жалби от адвокати А.С. и А.А. в качеството им на защитници на подс.Г.П.. Жалбите са бланкетни и в тях се твърди необоснованост на постановения съдебен акт, наличие на съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон. Отправя се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова , с която подс.П. да бъде оправдана по предявените й обвинения, алтернативно – връщане делото за ново разглеждане. Впоследствие е изготвено допълнение към жалбата на адв.А.С., в което се доразвиват изложените в жалбата съображения във връзка с твърдяните нарушения.

          Постъпила е въззивна жалба и от адв.Д.Д. в качеството му на защитник на подс.А.А., в която се навеждат твнърдения за необоснованост, неправилност на присъдата, както и за явна несправедливост на наложеното наказание.Отправя се искане към въззивната инстанция за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.

          Жалба е подадена и от Събина Атанасова – юрисконсулт при ТД на НАП-Варна, в качеството й на процесуален представител на Министъра на финансите. Претенциите в тази жалба са единствено и само по отношение гражданската част на присъдата, в която съдът е прекратил производството по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от Министъра на финансите против тримата подсъдими за причинените вреди от престъплението, в което са обвинени. Прави се искане за отмяна на присъдата в тази й част, и осъждане на подсъдимите да заплатят претендираните от Държавата в приетия за разглеждане граждански иск вреди.

          Подс.К.Ю. не е подала жалба, в съдебно заседание пред въззиния съд заявява , че не желае да се присъедини към жалбата на подс.П..

          Защитниците на подсъдимите Г.П. и А.А. /а и самите подсъдими/ в съдебно заседание поддържат жалбите си изцяло. Молят исканията им да бъдат уважени.

          Процесуалният представител на МФ не се явява в съдебно заседание, постъпила е от него писмена защита, в която поддържа направеното си искане и моли за съдебен акт в този смисъл.

          Представителят на Варненска апелативна прокуратура счита жалбите на подсъдимите за неоснователни, а тази на процесуалният представител на МФ – за основателна, поради което и моли за потвърждаване на присъдата в наказателната й част, и за отмяна на нейната граждаска част, съответно – за уважаване на предявения граждански иск.

          Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид жалбата и протеста, както и становищата на страните, констатира:

          Единствено основателна се явява жалбата на процесуалния представител на Държавата, а тези на подсъдимите съдът намира за неоснователни.

          Установява се от фактите по делото следното :

Подс. А. е български гражданин, роден на *** г. в гр. Кубрат, със средно образование, не е осъждан, не е женен, работил като таксиметров шофьор.

Подс. Ю. е българска гражданка, родена в гр. Търговище на *** г., със средно образование, не е осъждана, не е омъжена, безработна. През 2010г. подс. Ю. носела имената Х.М.Х., които по-късно променила по съдебен ред с името К.М.Ю.. В периода 2009 – 2010 г. Ю. съжителствала със св. Д., от което си съжителство имали дете.

Подсъдимата П. е българска гражданка, родена на *** ***, със средно образование, разведена, осъждана.

Г.П. от дълго време (по нейни думи над 20 години) се занимавала с търговия на зърно. Познавали се добре със св. Г.Н., който представлявал „Папас олио”АД– дружество, което изкупувало значителни количества земеделска продукция. За това дружество Г.П. години наред осигурявала доставки на земеделска продукция. Тя поддържала контакти и с много други лица, които търгували със земеделска продукция. Първоначално П. търгувала чрез фирми, регистрирани на нейно име, но впоследствие решила да извършва дейност чрез дружества, регистрирани от други лица.

При осъществяване на дейността по доставки на „Папас олио”, която давала възможност да изкупува и транспортира големи количества продукция, П. решила, че е възможно да си набави финансови средства и като отчита фиктивни обороти и приспада неследващ се данъчен кредит при извършване на сделки по доставка на зърно на „Папас олио”. Това било улеснено от обстоятелството, че служителите на „Папас олио”, предвид дългогодишните отношения, често предоставяли на П. парични средства авансово, за да изкупува земеделска продукция, което й давало възможност самостоятелно да решава как и какви счетоводни документи да се оформят за доставената продукция на „Папас олио”. За тази цел следвало да се регистрират дружества, на които да се фактурират фиктивни сделки , което пък представлява възможност за избягване плащането на ДДС - чрез приспадане на неправомерно формирания данъчен кредит. Г.П. се познавала с подс. А. и св. Д., който през 2009 – 2010 г. съжителствал с подс. Ю.. Д. запознал П. с Ю.. Д. също търгувал със зърно и имал регистрирано търговско дружество, но бил дерегистриран по ДДС по негови думи заради неплатено задължение.

С цел да намалят дължимия данък по ЗДДС, който се формирал от големите количества на доставена продукция на „Папас олио” АД, и по този начин да си набавят облага, подс. П. с подс. Ю. - по отношение на  „Х.М.Х. Агро" ЕООД, и с подс. А. - по отношение на дейността на  „Агро трейд 2010” ЕООД, се снабдявали с фактури за несъществуващи покупки на земеделска продукция. Фактурите представяли в счетоводството, те били осчетоводявани, и съответно вписвани в регистрите и включвани в подаваните спарвки-декларации по ЗДДС за дружествата „Х.М.Х. Агро” ЕООД и „Агро трейд 2010” ЕООД.

По отношение създаването и дейността на „Х.М.Х. Агро” ЕООД

Проведена била среща между подс. П., подс. Ю. и св. Д., на която било решено да регистрират дружество на името на Ю., като дейността по изкупуване на продукция, осигуряване на продажби и организиране на счетоводното отчитане да бъде осъществявана основно от П., а печалбата от тази дейност да си поделят. Ю. се съгласила. П. предложила счетоводното обслужване на дружеството да се поеме от св. М. и св. А., които познавала отдавна и които обслужвали други свързани с нея дружества. Счетоводителите изготвили и документите за регистрация на „Х.М.Х. Агро" ЕООД. На 13.05.2010 г. „Х.М.Х. Агро" ЕООД било вписано в Регистъра на търговските дружества при Окръжен съд - Разград, със седалище - гр. Разград, ул. „Бели Лом” № 53 и управляващ и представляващ дружеството Х.М.Х. с ЕГН **********. На 13.05.2010 г. дружеството било регистрирано по реда на ДОПК в ТД на НАП - Варна, офис Разград, и на 27.05.2010 г. регистрирано и по ЗДДС. Счетоводното обслужване било извършвано от счетоводните кантори на ЕТ „Поли-Н.Д.Д." и ЕТ „Корект-П.Р.” - от св. А. и св. М., които ползвали общ офис в гр. Разград, находящ се на ул. „Неофит Рилски" № 1. Документите, подлежащи на осчетоводяване, били представяни на счетоводителите от Ю., П., а и по пощата. Св. М. редовно уведомявала подс. П. и подс. Ю. за извършените действия. Между П., Ю. и счетоводителите – св. М. и св. А. съществували отношения на доверие. Ю. (Хюдаимова) дала съгласие св. М. да подава по електронен път и да подписва с електронен подпис всички документи, свързани със законови задължения в производства, развивани пред органи на НАП, включително СД по ЗДДС. По този начин М. подала следните справки-декларации :

1. На 14.07.2010 г. св. М. подала пред ТД на НАП - Варна, офис Разград, СД по ЗДДС с № 17000970010 за данъчен период 01.06.2010 г. - 30.06.2010 г., ведно с дневниците за покупко-продажби на „Х.М.Х. Агро” ЕООД. В тях били отразени като реални сделки - доставки на рапица от „Агро Груп БГ” ЕООД с управител и представляващ А.А., по фактури:

- 101/25.06.2010 г. - рапица на стойност 109 000 лв. и ДДС 21 500 лв.

- 102/30.06.2010 г. -рапица на стойност 30 227,50 лв. и ДДС 6 045,50 лв.

Във фактурите било отбелязано, че цената от 167 073 лв. е заплатена в брой от „Х.М.Х. Агро" ЕООД на св. А.. Към фактурите били прикрепени касови бонове. При извършената впоследствие експертиза вещото лице А. установило, че „Агро Груп БГ” ЕООД няма регистриран касов апарат.

Според заключението на графологическа експертиза (том 6, л. 26 от ДП), подписите за „съставил” във фактура 101/ 25.06.2010 и 102/ 30.06.2010, издадени от „Агро Груп БГ" ЕООД, не са изпълнени от посочения като управител А.А..

Самият А.А., разпитан пред съда и на досъдебното производство (том 4, л. 84 ДП), обяснил, че бил безработен и му „казали да направи фирма”, без да му обяснят нищо. Твърди, че никога не е извършвал сделки с рапица или друга стока, не му е известно дружеството „Х.М.Х. Агро" ЕООД, не се е срещал никога с Ю. и не му е плащана сума за продажба на зърно.

Св. В.х. - съдружник в „Агро Груп БГ" ЕООД, разпитан в хода на съдебното следствие, заявява, че установил, че има 9 фирми регистрирани на „негово име”, което е станало без негово знание. Счита, че това се е случило след като е загубил документ за самоличност в гр. Варна.

Действително в началото на юни 2010 г. Г.П., използвайки контактите си, организирала изкупуване на рапица и пшеница реколта 2010 г. от производители. П., лично и чрез посредници, между които св. В., св. Д., св. А., св. И., св. Д., св. С., изкупувала зърно. Г.П. закупила от производители 256,50 тона рапица, което било продадено на „Касекспорт" ЕООД и „Севан" ООД, съгласно фактури 35 от 25.06.2006 г. и 36 от 25.06.2010 г. Подс. П. била наясно, че земеделската продукция може да бъде фактурирана впоследствие, като доставена от фирми, регистрирани по ЗДДС, като по този начин бъде приспаднат данъчен кредит и избягнато плащането на дължим ДДС. С тази именно цел били създадени фактури за фиктивните покупки и двете с подс. Ю. ги включили в СД по ЗДДС за съответния период.

При извършената впоследствие данъчна ревизия на „Х.М.Х. Агро” ЕООД от служители на НАП, сред които и св. П. и св. Н., било установено, че по тези фактури от страна на „Агро Груп БГ” ЕООД липсват доказателства за произход на стоката, както и доказателства за транспортиране на същата, наличие на складови помещения и плащане на доставки и не е налице реална доставка, даваща основание за ползване на право на приспадане на данъчен кредит.

Съгласно назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, задълженията към бюджета на „Х.М.Х. Агро” ЕООД по ЗДДС за данъчен период м. юни 2010 г. възлизат на 27 845,50 лв. Те произтичат от непризнаване право на приспадане на данъчен кредит по посочените фактури, издадени от „Агро Груп БГ“ ЕООД.

2. На 16.08.2010 г. св. М. подала пред ТД на НАП - Варна офис Разград, СД по ЗДДС с № 17000972002 и дневника за покупко-продажби на „Х.М.Х. Агро" ЕООД. В тях били отразени като реални сделки доставки на рапица, пшеница и ечемик  по фактури, с посочени издатели „Корн Трейдинг 2009", „Фърст" ЕООД и „Класидеал" ЕООД, съответно:

 с доставчик „Корн Трейдинг 2009" ЕООД, което към м. юли 2010 г. е управлявано и представлявано от В.Х. :

-                               фактура 30/01.07.2010 г. за доставка на 545 тона рапица на стойност 310 650,00 лв. и ДДС 62 130,00 лв. (л. 58, т. 8),

-                               фактура 29/02.07.2010 г. за доставка на 57 тона рапица на стойност 34 200,00 лв. и ДДС 6 840,00 лв. (л. 62, т. 8),

-                               фактура 31 /12.07.2010 г. за доставка на 300 тона рапица на стойност 181 500,00 лв. и ДДС 36 300,00 лв. (л. 64, т. 8),

-                               фактура 32/12.07.2010 г. за доставка на 350 ечемик на стойност 64 050,00 лв. и ДДС 12 810,00 лв. (л. 68, т.8),

-                               фактура 34/14.07.2010 г. за доставка на 700 тона рапица на стойност 434 000,00 лв. и ДДС 86 800,00 лв. (л. 72, т. 8),

-                               фактура 33/19.07.2010 г. за доставка на 26,70 тона ечемик на стойност 4 352,10 лв. и ДДС 870,42 лв. (л. 76, т. 8),

-                               фактура 35/22.07.2010 г. за доставка на 500 тона рапица на стойност 315 000,00 лв. и ДДС 63 000,00 лв. (л. 80, т. 8),

-                               фактура 36/23.07.2010 г. за доставка на 110 тона ечемик на стойност 20 900,00 лв. и ДДС 4 180,00 лв. (л. 84, т. 8),

-                               фактура 37/30.07.2010 г. за доставка на 500 тона ечемик на стойност 100 000,00 лв. и ДДС 20 000,00 лв. (л. 88, т.8),

Св. В.Х., чиито сделки, само по тази част от процесните фактури, са на стойност над 1 200 000 лв., твърди, че регистрирал дружеството, за да извършва търговия, но тъй като нямал познания упълномощил св. В.. Твърди, че финансирал дейността на дружеството със заем от приятел. Контактувал с Г.П. по телефона, подписвал книжа, представени от В..

Към фактури №30, 31, 32, 34, 33, 35, 36 и 37 са прикрепени касови бонове и е посочен начин на плащане – в брой. Вещото лице А. е установило, че за „Корн Трейдинг 2009” няма регистриран касов апарат.

 

с доставчик „Фърст" ЕООД, което към м. юли 2010 г. е управлявано и представлявано от П.И. (том 15, л. 54):

-                 фактура 70/19.07.2010 г. за доставка на 500 тона пшеница на стойност 104 000,00 лв. и ДДС 20 800,00 лв. (л. 104, т.8),

-                              фактура 71/20.07.2010 г. за доставка на 1 000 тона пшеница на стойност 208 000,00 лв. и ДДС 41 600,00 лв. (л. 112, т.8),

-                               фактура 72/22.07.2010 г. за доставка на 1 000 тона пшеница на стойност 210 000,00 лв. и ДДС 42 000,00 лв. (л. 116, т.8),

-                               фактура 73/23.07.2010 г. за доставка на 1 000 тона пшеница на стойност 213 000,00 лв. и ДДС 42 600,00 лв. (л. 116, т.8),

-                               фактура 74/26.07.2010 г. за доставка на 1 500 тона пшеница на стойност 333 000,00 лв. и ДДС 66 600,00 лв. (л. 120,т. 8),

-                               фактура 75/27.07.2010 г. за доставка на 500 тона пшеница на стойност 111 500,00 лв. и ДДС 22 300,00 лв. (л. 124, т.8),

-                               фактура 76/28.07.2010 г. за доставка на 500 тона пшеница на стойност 115 000,00 лв. и ДДС 23 000,00 лв. (л. 128, т.8),

Св. П.И., разпитан пред съда и на ДП (т. 4, л. 78, л. 195), заявява, че няма образование, работи като строител и имал на негово име 16 фирми. Дали му 120 лв., за да регистрира дружеството и упълномощил В. В. да го представлява. Не е извършвал сделки.

          На всички фактури е вписан начин на плащане «в брой» и към всички са прикрепени касови бонове. Вещото лице установило, че не са издадени от регистриран на „Фърст” ЕООД касов апарат.

с доставчик „Класидеал" ЕООД - гр. Русе, което към м. юли 2010 г. било управлявано и представлявано от Я. Д.:

-                         фактура 1/31.07.2010 г. за доставка на 1 000 тона пшеница на стойност 203 000,00 лв. и ДДС 40 600,00 лв. (л. 49, т.8)

Св. Д., разпитан от съда и на ДП (том 4, л. 81) заявява, че никога не е извършвал продажби на зърно, не познава Ю. и П.. Я. Д. е от гр. Варна и е безработен, а дружеството регистрирал срещу обещание да му плащат 100-150 лв. на месец.

Съгласно назначената по делото графологическа експертиза всички подписи за купувач по посочените фактури с доставчици „Фърст” ЕООД и „Корн трейдинг 2009” ЕООД са изпълнени от Ю., а подписите, положени за доставчици не са изпълнени от посочените в тях лица - В.Г.Х., П.Б.И. и Я. Д..

С включването на тези фактури в справките-декларации по ЗДДС и в дневника на покупките пред органите на приходите била потвърдена невярна информация за извършени реални покупки от тези дружества и съответно приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 592 430, 42 лв.

 

3. На 14.09.2010 г.  св. М. подала пред ТД на НАП - Варна СД по ЗДДС с № 17000973928 и дневника на покупко-продажби на „Х.М.Х. Агро” ЕООД за данъчен период 01.08 - 31.08.2010 г., в които били отразени като реално извършени доставки по фактури, издадени от „Строй пропъртис 2008”, „Венис строй” и „Корн Трейдинг", както следва:

          от „Строй пропъртис 2008” ЕООД - гр. Варна, което към м. юли 2010 г. е управлявано и представлявано от П. А. (том 15, л. 51):

- фактура 175/02.08.2010 г. за доставка на 1 000 тона пшеница на стойност 235 000,00 лв. и ДДС 47 000,00 лв. (л. 129, т.8)

- фактура 176/05.08.2010 г. за доставка на 1 500 тона пшеница на стойност 390 000,00 лв. и ДДС 78 000,00 лв. (л. 133,т .8)

- фактура 178/01.08.2010 г. за доставка на 1 000 тона пшеница на стойност 305 000,00 лв. и ДДС 61 000,00 лв. (л. 137, т.8)

- фактура 180/16.08.2010 г. за доставка на 1 000 тона пшеница на стойност 290 00,000 лв. и ДДС 58 000 лв. (л. 141, т.8)

- фактура 181/17.08.2010 г. за доставка на 278 тона пшеница на стойност 87 570,00 лв. и ДДС 17 514,00 лв. (л. 145, т.8)

- фактура 182/19.08.2010 г. за доставка на 500 тона пшеница на стойност 145 000,00 лв. и ДДС 29 000,00 лв. (л. 149, т.8)

- фактура 183/20.08.2010 г. за доставка на 500 тона пшеница на стойност 145 000,00 лв. и ДДС 29 000,00 лв. (л. 153, т.8)

Св. П. А., разпитан в съдебно заседание и на ДП (т. 4, л. 116), заявил, че имал регистрирани фирма «на негово име», не се занимавал със „Строй пропъртис 2008", а дейността извършвал пълномощникът му – В. В.. Твърди, че нито е давал пари за дейността на дружеството, нито е получавал пари от това. А. бил безработен от дълго време и живеел в с. Долна студена. Придобил дружеството по инициатива на негов познат предприемач – С., с когото се запознал, докато работел като строителен работник.

          На всички фактури е вписан начин на плащане «в брой» и към всичи са прикрепени касови бонове. Вещото лице А. е установило, че „Строй пропъртис 2008” ЕООД няма регистриран касов апарат.

от „Венис строй" ЕООД, което към юли 2010 г. се управлявало и представлявало от П.И. (том 15, л. 36):

- фактура 301/09.08.2010 г. за доставка на 500 тона ечемик на стойност 117 500,00 лв. и ДДС 23 500,00 лв. (л. 157, т.8).

          На фактурата е вписан начин на плащане «в брой» и към нея е прикрепен касов бон. Вещото лице А. е установило, че „Венис строй” ЕООД няма регистриран касов апарат.

Св. П.И., разпитан в съдебно заседание и на ДП (т. 4, л. 78, л. 195), заявява, че няма образование, работи като строител и имал на негово име 16 фирми. Дали му 120 лв., за да регистрира дружеството и упълномощил В. В. да го представлява. Не е извършвал сделки.

от „Корн трейдинг 2009” ЕООД, което към м. юли 2010 г. е управлявано и представлявано от В.Х. (том 15, л. 39):

- фактура 60/26.08.2010 г. за доставка на 1 000 тона пшеница на стойност 280 000,00 лв. и ДДС 56 000,00 лв. (л. 92, т.8),

- фактура 58/20.08.2010 г. за доставка на 300 тона пшеница на стойност 87 000,00 лв. и ДДС 17 400,00 лв. (л. 96, т. 8)

- фактура 59/23.08.2010 г. за доставка на 800 тона пшеница на стойност 232 000,00 лв. и ДДС 46 400,00 лв. (л. 100, т.8)

 От заключението по графологическата експертиза се установява, че подписите в посочените фактури за „получил” са изпълнени от Ю., а за „съставил” не са изпълнени от лицата, вписани във фактурата като съставители.

          На всички фактури е вписан начин на плащане «в брой» и към всичи са прикрепени касови бонове. Вещото лице А. е установило, че за „Корн Трейдинг 2009” няма регистриран касов апарат.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, дължимото към бюджета задължение на „Х.М.Х. Агро" ЕООД по ЗДДС за този данъчен период възлиза на 462 814 лв.

През август 2010 г. П. и Ю. реално извършили покупки на селскостопанска продукция. По-голяма част от продукцията била купена без данъчни документи от производители. Изкупената продукция се доставяла на „Папас олио” АД – Ямбол,  което дружество продължавало да превежда средства по банковите сметки на „Х.М.Х. Агро” ЕООД в Уникредит Булбанк, които били теглени на каса от подс. Ю..  А след това парите били предавани на подс. Г.П. за разплащане с производителите, без да се съставя съответен счетоводен документ. След продажбата се съставяла фактура за неизвършена в действителност доставка от фирма, регистрирана по ЗДДС, на приблизително същата стойност, с цел избягване установяването и плащането на дължим към бюджета данък. За извършените през август 2010 г. покупки от производители, П. набавила, а Ю. подписала, като представител на „ХМХ Агро” и получател на стоката, фактури, издадени от „Строй пропъртис 2008” ЕООД, „Корн Трейдинг", „Венис строй” и посочени по-горе. Фактурите били включени в СД по ЗДДС и дневника за покупки и по този начин е била потвърдена пред органите на приходите невярна информация и съответно приспаднат неследващ се данъчен кредит по тях в размер на 462 814,00 лв.

4. На 14.10.2010 г. св. М. подала пред ТД на НАП - Варна, офис Разград СД по ЗДДС с № 17000976106 и дневник за покупките и продажбите на „Х.М.Х. Агро" ЕООД за данъчен период 01.09 - 30.09.2010 г. В тях били отразени, като реални сделки доставките по фактури, издадени от „Мулти тур” ЕООД и „Класидеал” ЕООД, както следва:

 

от „Класидеал" ЕООД, което към септември 2010 г. било управлявано и представлявано от Я. Д. (том 15, л. 39):

- фактура 39/01.09.2010 г. на стойност 100 750,00 лв. и ДДС 20 150,00 лв. за извършена покупка на 310 т. пшеница (л. 50, т.8);

- фактура 40/02.09.2010 г. на стойност 35 000,00 лв. и ДДС 7 000,00 лв. за извършена покупка на 10 т. пшеница (л. 51, т.8);

от „Мулти Тур” ЕООД, което към септември 2010 г. е управлявано и представлявано от Т. М. (том 15, л. 51):

- фактура 61/02.09.2010 г. на стойност 152 500,00 лв. и ДДС 33 500,00 лв. за извършена покупка на 500 т. пшеница (л. 52, т.8);

- фактура 62/04.09.2010 г. на стойност 160 000,00 лв. и ДДС 32 000,00 лв. за извършена покупка на 500 т. пшеница (л. 53, т.8);

- фактура 63/08.09.2010 г. на стойност 162 500,00 лв. и ДДС 32 500,00 лв. за извършена покупка на 500 т. пшеница (л. 54, т.8);

- фактура 64/10.09.2010 г. на стойност 162 500,00 лв. и ДДС 32 500,00 лв. за извършена покупка на 500 т. пшеница (л. 55, т.8);

Тези фактури били предадени от подсъдимите на св. М. за осчетоводяване.

От назначената по делото графологическа експертиза става ясно, че ръкописният текст и саморъчните подписи във фактурите не са изпълнени от Т. М. и Я. Д..

От разпита на св.М. пред съда и на досъдебното производство се установява, че той е общ работник  - товарил дърва. Негов познат - Ж. го запознал със св. Н. и казал да му направи пълномощно. Бил помолен от св. Н. да издаде фактури, без да е извършена такава сделка. Св. Ж. Ж. на свой ред твърди, че запознал св. Н. със св. М., тъй като К. Н. търсел фактури за зърно. От разпита на св. Н. пък става ясно, че по молба на подс. П. той е намерил фактури от „Мулти тур" ЕООД, от чието име да бъдат извършени фиктивни доставки на пшеница към „Х.М.Х. Агро" ЕООД, с цел избягване плащането на дължим ДДС, тъй като „Х.М.Х. Агро" ЕООД е имало осъществени продажби и трябвало спешно да се съставят фактури за доставки.

Управителите на „Класидеал" ЕООД и „Мулти Тур" ЕООД св. Д. и св. М. заявяват, че не са извършвали сделки със зърно и не им е заплащано такова.

През септември 2010 г. П. и Ю. извършили покупка на пшеница и ечемик от производители, което количество впоследствие продали на „Папас олио” АД - Ямбол. След изплащане на продукцията по банков път, са предприети действия от подсъдимите за намиране на фиктивен доставчик, за да избегнат установяването и плащането на дължимия към бюджета ДДС. П. и Ю. се сдобили с фактури, издадени от регистрирани по ЗДДС търговци, чрез които целели да ползват неследващ се данъчен кредит.

С включването на описаните фактури, които отразяват нереални продажби, в СД по ЗДДС и дневника за покупки, е била потвърдена пред органите по приходите невярна информация и съответно приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 154 650 лв.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, дължимото към бюджета задължение на „Х.М.Х. Агро" ЕООД по ЗДДС за този период възлиза на 154 650,00 лв.

В края на септември 2010 г. Ю. получила писмо за проверка от ТД на НАП - Варна за предстояща данъчна ревизия, което довело до обтягане на отношенията й с Г.П.. Ю. решила „Х.М.Х. Агро” ЕООД да се прехвърли на друго лице, тъй като и двете с П. били наясно за осчетоводените множество недействителни доставки. За тази цел К.Ю. се срещнала със св. Ц., който работел като параджия в „Дом майка и дете”. Ю. познавала Ц. отдавна. Цоньо Ц. бил завършил 8 клас. Той бил регистриран като частен земеделски производител по настояване на Ю. и след като получил 1000 лв. за това. Ю. му предложила да прехвърли представляваното от нея дружество, като обяснила, че по този начин ще работят заедно и ще делят печалбата от търговията със зърно. Св. Ц., без да е наясно с развиваната предходна дейност на подсъдимите, се съгласил и на 04.10.2010 г. подписал договор за продажба на дружествените дялове на Ю. на „Х.М.Х. Агро” ЕООД, като по този начин станал управител и представляващ това дружество. При разпита си Ц. заявява,  че никога не е произвеждал земеделска продукция.

При данъчна ревизия на „Х.М.Х. Агро” ЕООД, извършена от служители на НАП, сред които св. П. и св. Н., е установено, че липсват доказателства за извършени реални доставки от горепосочените фирми съгласно чл. 6 и чл. 8 от ЗДДС, поради което липсва основание за приспадане на данъчен кредит по издадените от тези дружества фактури.

Според заключението на вещото лице няма доказателства за извършени плащания по фактури получени от „Х.М.Х.АГРО" ЕООД на обща стойност 6 213 899,52 лв.

Общо задълженията към бюджета на „Х.М.Х. Агро” ЕООД по ЗДДС, произтичащи от непризнаване право за приспадане на данъчен кредит по посочените по-***пред фактури за доставки, представляващи документи с невярно съдържание, за инкриминирания период възлизат на 1 237 739, 92 лв.

По отношение дейността на „АГРО ТРЕЙД 2010”

След като се влошили отношенията между Ю. и П., последната се обърнала към подс.А.. П. и А. се познавали добре и той бил наясно с извършваната от П. дейност. А. бил шофьор на такси, движел се често с  П. , поради което и техни познати дори считали, че той е нейна охрана.

На 05.08. 2010 г. „Агро трейд 2010” ЕООД било вписано в регистъра на търговските дружества при Окръжен съд - гр. Разград със седалище и адрес на управление - гр. Разград, ж.к. „Орел” и управляващ и представляващ дружеството А.Й.А., ЕГН **********. „Агро трейд 2010” ЕООД е било регистрирано по реда на ДОПК в ТД на НАП - Варна, офис Разград, на 05.08.2010 г., а на 20.08.2010 г. дружеството било регистрирано по ЗДДС. Дейността, която била осъществявана от П. и А., продължила по същия начин, както с „Х.М.Х. Агро” ЕООД – при реални доставки на земеделска продукция на „Папас олио” се отчитали и фиктивни покупки, водещи до намаляване на дължимия ДДС.

За нуждите на стопанската дейност А. открил банкова сметка на „Агро Трейд 2010” ЕООД в „Уникредит Булбанк”, по която постъпвали основно суми от извършени продажби на „Папас олио” АД - гр. Ямбол.

1. На 14.10.2010 г. А. подал в ТД на НАП - Варна, офис Разград СД по ЗДДС с № 17000976097 и дневниците за покупки и продажби на „Агро трейд 2010” ЕООД за данъчен период 01.09 - 30.09.2010 г., в които били отразени, като реално извършени доставки по фактури, както следва:

От „Строй пропъртис 2008” ЕООД

- фактура №14/28.09.2010 г. за 650 т. Пшеница на стойност 230 750 лв. и 46 150лв. ДДС , или общо 276 900 лв.

- №11/23.09.2010 г. за 500 т. пшеница на стойност 177 500 лв. и ДДС 35 500 лв. , или общо 213 000 лв.

- 20/20.09.2010 г. за 500 т. Пшеница на стойност 175 000 лв. и 35 000 лв. ДДС , или общо 210 000 лв.

От „Корн Трейдинг 2009” ЕООД

-Фактура №3/24.09.2010 г. за 500 т. царевица на стойност 172 50лв. и 34 500 лв. ДДС, или общо 207 000 лв.

-2/21.09.2010 г. за 500 т. Царевица на стойност 172 500лв. и

34 500 лв. ДДС , или общо 207 000лв.

От „Фърст” ЕООД

-фактура №166/30.09.10 г. за 500 т. слънчоглед на стойност 335 000 лв. и 67 000 лв. ДДС , или общо 402 000 лв.

-164/29.09.10 г. за 500 т. слънчоглед на стойност 340 000 лв. и

68 000 лв. ДДС , или общо 408 000 лв.

-14/24.09.2010 г. за 1 000 т. слънчоглед на стойност 650 000 лв. и 35 000 лв. ДДС , или общо 780 000 лв.

-9/15.09.2010 г. за 500 т. Слънчоглед на стойност 305 000 лв. и 61 000лв. ДДС , или общо 366 000 лв.

-13/23.09.2010 г. за 300 т. слънчоглед на стойност 195 000 лв. и 39 000 лв. ДДС , или общо 234 000 лв.

-6/13.09.2010 г. за 500 т. слънчоглед на стойност 305 000 лв. и 61 000лв. ДДС , или общо 366 000 лв.

-5/10.09.2010 г. за 500 т. слънчоглед на стойност 295 000 лв. и

50 000 лв. ДДС , или общо 354 000 лв.

-3/08.09.2010 г. за 500 т. слънчоглед на стойност 290 000 лв. и 50 000 лв. ДДС , или общо 348 000 лв.

 

От„Класидеал" ЕООД

-фактура №12/17.09.2010 г. за 1 080 т. слънчоглед на стойност 685 800 лв. и 137 160 лв. ДДС , или общо 822 960лв.

 

По фактура №20/29.10.2010 г. с издател „Строй пропъртис 2008” ЕООД е отразен начин на плащане „в брой” и към нея е прикрепен касов бон. Вещото лице установило, че „Строй пропъртис 2008” ЕООД няма регистриран касов апарат.  

В СД по ЗДДС и дневника за продажби били включени и извършените през септември 2010 г. продажби от „Агро трейд 2010” ЕООД на „Папас олио” АД - гр. Ямбол по следните фактури:

- 5/02.09.2010 г. за 200 000 лв. и ДДС 40 000 лв. - слънчоглед

- 7/08.09.2010 г. за 95 000 лв. и ДДС 19 000 лв. - слънчоглед

- 8/10.09.2010 г. за 300 000 лв. и ДДС 60 000 лв. - слънчоглед

- 10/13.09.2010 г. за 310 000 лв. и ДДС 62 000 лв. - слънчоглед

- 11/15.09.2010 г. за 310 000 лв. и ДДС 62 000 лв. - слънчоглед

- 12/17.09.2010 г. за 960 000 лв. и ДДС 192 000 лв. – слънчоглед

- 13/20.09.2010 г. за 177 000 лв. и ДДС 35 500 лв. – пшеница

- 14/21.09.2010 г. за 175 000 лв. и ДДС 35 000 лв. – царевица

- 15/23.09.2010 г. за 198 000 лв. и ДДС 39 600 лв. – слънчоглед

- 16/23.09.2010 г. за 180 000 лв. и ДДС 36 000 лв. – пшеница

- 17/24.09.2010 г. за 660 000 лв. и ДДС 132 000 лв. – слънчоглед

- 18/24.09.2010 г. за 175 000 лв. и ДДС 35 000 лв. – царевица

- 21/28.09.2010 г. за 234 000 лв. и ДДС 46 800 лв. – пшеница

- 22/29.09.2010 г. за 345 000 лв. и ДДС 69 000 лв. – слънчоглед

- 23/30.09.2010 г. за 340 000 лв. и ДДС 68 000 лв. - слънчоглед

Според графологическата експертиза подписите за „управител” в СД по ЗДДС са изпълнени от подс. А.. Според назначената графологическа експертиза (том 6, л. 25 ДП), саморъчните подписи за „съставил” в посочените фактури не са изписани от посочените като съставители лица, а саморъчният подпис срещу „получател” във фактура № 13/23.09.2012 г., издадена от „Фърст” ЕООД, е изпълнен от подс. А.А..

През септември 2010 г. Г.П. и А.А. действително изкупили значително количество слънчоглед реколта 2010г. от производители. Дейността била организирана от П., като А. също участвал при изкупуване на продукцията. С оглед големите обеми продажби за „Папас олио” подсъдимите искали да извършат фактуриране на стоката, като доставена от дружества, регистрирани по ЗДДС и така отчитайки фиктивни сделки, да избегнат установяване и плащане на дължимия към бюджета ДДС.

Постъпващите суми от продажбите на „Папас олио” А.А. теглел от каса, след извършен банков превод от „Папас олио" АД - гр. Ямбол, и предавал на П., за да извършва плащанията. Съгласно договорката между св. Н. - търговски пълномощник на „Папас олио” АД гр. Ямбол и подс. П., сумите били получавани авансово. Така А. и П. се разплащали със земеделските производители. По-късно се сдобивали с фактури от фирми, регистрирани по ЗДДС, в които се отразявали фиктивни доставки на вече продадена продукция. П. и А. си набавили фактури за доставки от дружества, регистрирани по ЗДДС - „Строй пропъртис 2008” ЕООД, „Фърст" ЕООД, „Корн Трейдинг 2009” ЕООД и „Класидеал ЕООД. Във всички фактури било посочено, че са изплатени по сметка на доставчика, но не са установени извършвани банкови преводи от А. към посочените фирми доставчици.

При извършена данъчна ревизия на „Агро трейд 2010”ЕООД свидетелите Шьохрет С. и Симеонка Ц.а констатирали, че „Строй пропъртис 2008” ЕООД, „Корн Трейдинг 2009” ЕООД, „Фърст” ЕООД, Венис строй” ЕООД и „Класидеал” ЕООД не притежават никакви кадрови и технически ресурси за осъществяване на доставка на зърно в количества, документирани във включените в дневниците за продажби по ЗДДС. За тези доставки не е доказано наличието на стоки, чиято собственост да е била прехвърляна от регистрирано по ЗДДС лице по повод регистрирана продажба на зърно.

С включването на описаните фактури в СД по ЗДДС и дневника за покупки, без да са налице действителни сделки по продажба на селскостопанска продукция, била потвърдена пред органите на приходите невярна информация и съответно приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 865 810 лв.

Съгласно съдебно-счетоводната експертиза, задълженията на „Агро трейд 2010” ЕООД към бюджета за данъчния период 01.09.2010 г. - 30.09.2010 г. по ЗДДС са 865 810,00 лв.

 

2. На 15.11.2010 г. подс. А. подал в ТД на НАП - Варна, офис Разград, СД по ЗДДС с № 17000977967 и дневник за покупки и продажби на „Агро трейд 2010” ЕООД, в които били отразени доставки по фактури за данъчен период 01.10.2010 г.-30.10.2010 г., както следва:

От „Венис Строй” ЕООД, според информацията в ТР и удостоверенията, приложени по делото, със собственик и представител П.Б.И.:

- фактура 496/08.10.2010 г. за доставка на 500 тона пшеница на стойност 167 500,00 лв. и ДДС 33 500,00 лв.

- фактура 510/25.10.2010 г. за доставка на 232,72 тона пшеница на стойност 55 852,80 лв. и ДДС 11 170,56 лв.

В двете фактури с издател „Венис строй” ЕООД е отразен начин на плащане „в брой” и към тях са прикрепени касови бонове. Вещото лице А. е установило, че „Венис строй” ЕООД няма регистриран касов апарат.  

От „Корн Трейдинг 2009” ЕООД

- фактура 10/05.10.2010 г. за доставка на 256,70 тона царевица на стойност 83 427,50 лв. и ДДС 16 685,50 лв.

- фактура 11/08.10.2010 г. за доставка на 181,21 тона царевица на стойност 58 893,25 лв. и ДДС 11 778,65 лв.

- фактура 12/18.10.2010 г. за доставка на 200 тона царевица на стойност 69 000,00 лв. и ДДС 13 800,00 лв.

- фактура 13/25.10.2010 г. за доставка на 500 тона царевица на стойност 172 500,00 лв. и ДДС 34 500,00 лв.

- фактура 14/27.10.2010 г. за доставка на 500 тона царевица на стойност 170 000,00 лв. и ДДС 34 000,00 лв.

- фактура 15/29.10.2010 г. за доставка на 500 тона царевица, на стойност 167 500,00 лв. и ДДС 35 500,00 лв.

          Във всички фактури е вписан начин на плащане «в брой» и към всичи са прикрепени касови бонове. Вещото лице установило, че за „Корн Трейдинг 2009” няма регистриран касов апарат.

От „Строй пропъртис 2008” ЕООД

- фактура 15/01.10.2010 г. за доставка на 817,04 тона слънчоглед на стойност 559 672,40 лв. и ДДС 111 934,48 лв.

- фактура 16/05.10.2010 г. за доставка на 500 тона слънчоглед на стойност 337 500,00 лв. и ДДС 67 500,00 лв.

- фактура 17/18.10.2010 г. за доставка на 500 тона слънчоглед, на стойност 362 500,00 лв. и ДДС 72 500,00 лв.

- фактура 18/20.10.2010 г. за доставка на 250 тона слънчоглед на стойност 181 250,00 лв. и ДДС 36 250,00 лв.

- фактура 19/22.10.2010 г. за доставка на 500 тона слънчоглед на стойност 372 500,00 лв. и ДДС 74 500,00 лв.

- фактура 20/29.10.2010 г. за доставка на 250 тона слънчоглед, на стойност 192 500,00 лв. и ДДС 38 500,00 лв.

          Във всички фактури е вписан начин на плащане «в брой» и към всичи са прикрепени касови бонове. Вещото лице установило, че „Строй пропъртис 2008” ЕООД няма регистриран касов апарат.

Според графологическа експертиза (том 6, л. 22 от ДП) саморъчните подписи за „съставил” не са изпълнени от посочените като съставители лица. Саморъчният подпис за „получател” във фактури № 496/08.10.2012 г., и № 510/25.10.210 г., издадени от „Венис строй” ЕООД са изпълнени от А.А..

В този данъчен период - октомври 2010 г. П. и А. продължили дейността си, свързана с търговия на слънчоглед, царевица и пшеница от реколта 2010 г. Изкупеното без данъчни документи зърно фактурирали по описания вече начин, като доставено от дружествата - „Корн трейдинг 2009” ЕООД, „Венис строй” ЕООД, и „Строй пропъртис 2008” ЕООД.

От приложените удостоверения от Агенцията по вписвания, находящи се в том 15 от ДП е видно, че към м. октомври 2010 г. „Корн Трейдинг 2009" ЕООД, „Венис строй” ЕООД и „Строй пропъртис 2008” ЕООД са се управлявали и представлявали съответно от П.Б.И., Г.И.Т. и П. А.. Те са заявили, че никога не са извършвали сделки със зърно и не им е заплащано такова, както и че не им е известно дружество с име „Агро трейд 2010” ЕООД.

С включването на посочените фактури в СД по ЗДДС и дневник за покупки, без да са осъществени такива сделки, пред органите на приходите е потвърдена невярна информация и съответно приспаднат неследващ се данъчен кредит. Съгласно назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, задълженията на „Агро трейд 2010” ЕООД към бюджета за данъчен период 01.10.2010 г. - 30.10.2010 г. възлизат на 590 119,19 лв.

На 15.11.2010 г. била проведена полицейска операция от ГДБОП - София за разкриване и преустановяване на престъпната дейност на тримата обвиняеми. С протокол за доброволно предаване подс.П. предала на органите на полицията сумата от 348 600 лв., като посочила, че е преведена от „Папас олио” за закупуване на слънчоглед и я получила от подс. А..  Същия ден е било извършено претърсване в офиса, в който се помещавали счетоводни кантори на св. М. и св. А.. При претърсването били иззети документи, включващи фактури на „Х.М.Х. Агро” ЕООД, „Агро трейд 2010” ЕООД, компютърни програми и счетоводни документи на други лица, измежду които такива на св.Ц. като земеделски производител, хронологични описи на извършени банкови операции на „Х.М.Х. Агро” ЕООД и „Агро трейд 2010” ЕООД, дневник за продажби и покупки на „Корн Трейдинг 2009” и „Фърст” за юли 2010 г., кочани товарителници за извършен превоз без номера и такива, попълнени, но без подпис за издател, договори за продажба на зърно между „Х.М.Х. Агро” ЕООД и посочените доставчици, кочани с пътни листи. Налице са и счетоводни документи, като кочани с фактури на „Х.М.Х. Агро” ЕООД с дублиране на номерата от 100 до 132, единият от тях празен, иззети са и документи на Мулти Тур” ЕООД, други счетоводни документи с непопълнени реквизити на дружества.

3. На 14.12.2010 г. А. подал пред ТД на НАП Варна, офис Разград, СД по ЗДДС № 17000980075 и дневници за покупки и продажби, в които отразил доставки по фактури, издадени от „Корн Трейдинг 2009” ЕООД, както следва:

-    фактура 7/01.11.2010 г. на стойност 113 750.00 лв. и ДДС 22 750,00 лв.

-    фактура 8/03.11.2010 г. на стойност 246 000,00 лв. и ДДС 49 200,00 лв.

-    фактура 9/05.11.2010 г. на стойност 130 000,00 лв. и ДДС 26 000,00 лв.

-    фактура 10/08.11.2010 г. на стойност 246 000,00 лв. и ДДС 49 200,00 лв.

-    фактура 12/11.11.2010 г. на стойност 246 000,00 лв. и ДДС 49 200,00 лв.

От приложените удостоверения от Агенцията по вписвания се установява, че към ноември 2010 г. „Корн Трейдинг 2009" ЕООД се е управлявало и представлявало от П.Б.И.. Според графологическата експертиза подписите, положени за „съставил“ в посочените фактури, не са изпълнени от св. И.. Св. И. твърди, че не му е известно дружество с име „Агро трейд 2010” ЕООД, че не е извършвал сделки със зърно и не му е заплащано такова.

И през ноември 2010г. П. и А. действително изкупували царевица и слънчоглед от производители, но след това се снабдили с посочените фактури и отразили счетоводно по фактури, че продукцията е доставена от регистриран по ЗДДС търговец - „Корн Трейдинг 2009” ЕООД гр. Варна.

От показанията на свидетелите С. и Ц.а, участвали при извършване на данъчна ревизия на „Агро трейд 2010” ЕООД за периода, се установява, че доставчиците нямали технически и кадрови ресурс за осъществяване на дейност за търговия със зърно.

С включването в СД по ЗДДС и в дневниците фактури, без да са осъществени такива сделки, пред органите на приходите е потвърдена невярна информация и съответно приспаднат изследващ се данъчен кредит в размер на 196 356,00 лв.

Съгласно назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, задълженията на „Агро трейд 2010” ЕООД към бюджета за данъчен период 01.11.2010 г. - 30.11.2010 г. са 196 350 лв.

4. На 14.01.2011 г. подс. А. подал пред ТД на НАП Варна, офис Разград, СД по ЗДДС с № 17000982068 и дневници за покупки и продажби за данъчен период 01.12 - 31.12.2010 г. В същите било посочено, че от „Корн Трейдинг 2009” ЕООД на „Агро трейд 2010” ЕООД е извършена доставка по фактура №11/09.11.2010 г. за 24 140,00 лв. и ДДС 4 828,00 лв.

Според графологическата експертиза подписите в СД по ЗДДС за периода за „управител” са изпълнени от подс. А..

От показанията на свидетелите С. и Ц.а, участвали при извършване на данъчна ревизия на „Агро трейд 2010” ЕООД, е видно, че е установена липса на технически и кадрови ресурс в доставчика за осъществяване на дейност за търговия със зърно.

Според заключението на вещото лице няма доказателства за извършените плащания по фактури, получени от АГРО ТРЕЙД 2010" ЕООД, на обща стойност  9 119 683,14 лв.

 

При така приетите за установени от първоинстанционния съд факти по делото /които въззивната инстанция не намира основание да не приеме също/ правят се от защитата на подсъдимите П. и А. както вече се спомена възражения за съществени процесуални нарушения, необоснованост на присъдата, нарушение на материалния закон, а от адв.Д. – и явна несправедливост на наложеното наказание. На тях следва да спре вниманието си и въззивният съд.

По възраженията за допуснати процесуални нарушения

-    Твърди се на първо място наличие на такова нарушение още при изготвянето на обвинителния акт, тъй като в този му вид не отговярал на изискванията на чл.246 ал.2 НПК. Подобно твърдение не може да бъде споделено от настоящия съдебен състав. Както е посочено и в т.4.2 от ТР №2/2002г. чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Поради това в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. В настоящия случаи всички тези изисквания са стриктно спазени. Прокурорът по делото е приел, че тримата подсъдими са извършили престъпления по чл.255 ал.3 вр. ал.1 пр. 1 и 2, т.2, 6 и 7 НК вр. чл.20 ал.2 – за А. и Ю., и във вр. чл.20 ал.3 и 4 НК – за подс.П., изразяващи се в избягване установяването и плащането на данъчни задължения. Посочил е формите на изпълнително деяние – чрез потвърждаване на неистина в подавани по ЗДДС справки декларации, с използване на документи с невярно съдържание  /фактури/ при упражняване на стопанската им дейност, при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите. За да обоснове тази своя теза, в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е посочил установените в хода на разследване факти, които според него обуславият наличието на посочените престъпления. Посочен е и механизма , по който са били осъществени престъпленията – закупуване на селскостопанска продукция от нерегистрирани земеделски производители, набавянето впоследствие на фактури, по които сделки не са извършвани, както и целта на тези действия – завишаване финансовия резултат на ДДС за да бъде приспаднат данъчен кредит. Описани са всички фактури по номера и по издатели, за които прокурорът е преценил , че са с невярно съдържание. Мотивирал се е защо смята , че сделките, посочените във фактурите, не са извършвани. Не на последно място – посочени са времето и мястото на извършване. Противно на твърдяното в допълнението към жалбата на П. посочени са и формите на съучастие, и в какво те се изразяват специално при подс.П. -  първо подбудила останалите двама подсъдими, а после чрез разяснения, набавяне на фактури и организиране цялостната дейност по невярното документиране на покупките спомогнала за осъществяване на престъпленията. Т.е. обвинителният акт е изключително детайлен, съдържа всечки законови реквизити, поради което и въззивният съд счита, че той напълно отговаря както на изискванията на чл.246 ал.2 НПК, така и на тези поставени пред него от цитираното по-горе ТР №2/2002г. на ОСНК на ВКС. С оглед това доста пресилени се явяват твърденията на защитата, че поради пороци в обвинителния акт било осуетено правото на подсъдимите да разберат в какво са обвинени. Нищо подобно не е налице, поради което и тези възражения са напълно неоснователни. Не е допуснато и нарушение , поради факта, че различни разследващи органи са извършвали действия по разследването. Принципът за неизменност касае състава на съда, а не прокурора и разследващите органи. Процесуалният закон не съдържа ограничения и забрани разследването по едно досъдебно производство да се извършва от няколко разследващи органа, нито има установена форма как това да стане – с постановления за възлагане или без тях.

-    На второ място – упрек за допуснати съществени процесуални нарушения се отправя и към съда, и той е към мотивите на присъдата, за които се твърди, че не отговарят на изискванията на чл.305 НПК. И това твърдение е лишено от основание. Първото възражение в тази насока остава неразбираемо за настоящия състав – твърди се, че е налице „абсолютна неяснота при изразяване волята на съда“. В противовес на това въззивният съд намира, че волята на съда е пределно ясна – както от диспозитива на присъдата, така и от мотивите към нея. Пределно ясно е, че тримата подсъдими са признати за виновни в извършване на посочените в присъдата данъчни престъпления, поради което са осъдени и са им наложени съответните наказания. По-нататъшните възражения касаят конкретно мотивите на съда – че те са в противоречие с изискванията на чл.305 НПК, и че представляват преповтаряне на съдържанието на обвинителния акт. Иначе казано твърди се пълна или частична липса на мотиви. И с това виждане на защитата въззивният съдебен състав ще си позволи да изрази несъгласие. Изискванията към съдържанието на присъдата се съдържат в разпоредбата на чл.305 НПК. Доколкото претенциите на защитниците са насочени към мотивите,а не към диспозитива на присъдата, то не е необходимо да се посочват реквизитите на диспозитива/но така или иначе те в случая са налице/. А какво следва да съдържат мотивите на присъдата указва текстът на чл.305 ал.3 НПК – в тях се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали, кои са правните съображения, а при противоречия на доказателствените материали съдът следва да изложи съображения защо приема едни, а други отхвърля. В настоящия случай и това е сторено. Фактите са посочени такива, каквито съдът ги е установил след проведеното съдебно следствие. Тук е мястото да се отдели внимание и на направеното възражение за преповтаряне съдържанието на обвинителния акт. Вярно е, че напоследък използваната от съдилищата техника на „copy-paste“ при изготвяне на мотивите понякога води до липса на мотиви, т.е. до пренебрегване задълженията на съда, посочени по-напред. Настоящият случай обаче не е сред тях. Да ползва този метод съдът си е позволил само отчасти и то при фактическото изложение. Последното е напълно нормално като се има предвид, че като фактология съдът не е установил нещо по-различно от изложеното в обвинителния акт – първо, и второ – при изписването на десетки фактури и тяхното посочване по номера, дати, количество на продукция, стойност и т.н., и на множество справки-декларации с изключително дълга сигнатура, е напълно нормално да се използват способите на компютърната техника/не е необходимо светът да се завръща към пишещата машина/. В крайна сметка ползването на част от фактите от обвинителния акт не означава автоматично и липса на мотиви.Такава би била налице, ако след приетите за установени факти съдът не бе изложил въз основа на кои доказателствени материали е сторил това. А в случая те са посочени – частично това е станало в рамките на самото фактическо изложение/защо там – въпрос на гледна точка и конструкция на съдебния акт/, а основно – след излагане на фактологията- на л.28 и следв. от мотивите. Там  съдът е посочил въз основа на кои от доказателствените средства е възприел посочените факти : - гласни - това са свидетелските показания, като изрично е указал какво се установява от разпита на всеки един от тях; - писмени – данъчно-ревизионни преписки, ревизионни актове, извадки от търговски регистър, документи по регистрация на дружествата и т.н.   Посочил е и какво са установили вещите лица при съдебно-счетоводните експертизи, както и при графологичните. След което е обобщил защо приема, че сделки по издадените фактури не са извършвани, спрял се е макар и накратко на противоречието между обясненията на св.В. и подс.П. и всички останали доказателствени средства, след което е изложил и правните си съображения за взетото решение – л.34 и следв. Изложени са макар и съвсем кратки и съображенията на съда и за съществуващата общност на умисъла. Отделено е място и на формите на съучастие – л.41 от мотивите. Затова и крайна сметка настоящата инстанция приема, че в този им вид и съдържание мотивите към присъдата отговарят на изискванията на закона, съответно съдът при изготвянето им е спазил задълженията си. Не е налице твърдяното от защитата процесуално нарушение.

-Твърди се още, че възраженията на страните въобще не са намерили коментар в атакуваната присъда. В разпоредбата на чл.301 НПК е указано кои въпроси следва да обсъди съдът при постановяване на присъдата – възраженията на страните не са сред тях. Това е задължение за въззивната инстанция – по силата на разпоредбата на чл.339 ал.2 НПК, но не и за първата.

По възражението за необоснованост на съдебния акт – то е направено в жалбите на защитата и на двамата подсъдими, като е доразвито впоследствие в допълнението към жалбата на подс.П.. Твърди се, че възприетите от съда фактически положения не се подкрепят от доказателствата по делото, и в тази връзка се акцентира върху факта, че имало доказателства за реално извършени сделки , а съдът ги е пренебрегнал. Това твърдение не намира опора в доказателствените материали. Никой не оспорва наличието на реални сделки , извършвани от подс.П. – нито прокурорът, още по-малко съдът. Извършването на действителни сделки е в основата на механизма, по който подсъдимите са увеличавали размера на ДДС, след което същото да приспаднат като данъчен кредит. Той е описан подробно и в обвинителния акт, и в мотивите към присъдата. Може би се налага да бъде повторен /или по-точно потретен/ и в настоящото изложение. Осъществени сделки има , и закупената от тях продукция в 99% от случаите е продадена на „Папас олио“АД. Тя обаче е закупувана от лица, които не са регистрирани по ЗДДС. Поради тази причина по тези доставки не възниква право на данъчен кредит. В тази насока са показанията на К. П., св. Ж. Н., св.К. и св.С. – служителите на НАП извършили ревизионната проверка на двете дружества, както и назначените по делото съдебно-счетоводни експертизи/втората от които в хода на съдебното производство – т.2 л.586 и сл./. Или ако трябва да се обобщи : „Папас олио“АД превежда   авансово парични суми по сметки на „Х.М.Х. Агро” ЕООД и „Агротрейд 2010“ЕООД, сумите се изтеглят от Ю. и А., след което се предават на подс.П.. Последната сама, и с помощта на останалите двама подсъдими закупува селскостопанска продукция от земеделски производители, която продукция се продава на „Папас олио“АД и се транспортира до съответното място. Според посочените свидетелки и вещите лица по ССЕ сделките между „Х.М.Х. Агро” ЕООД и „Агротрейд 2010“ЕООД от една страна, и „Папас олио“АД – от друга, са осчетоводени и реални. Че са реални съществуват по делото и други доказателства – транспортни документи, фактури за извършени плащания на транспортни фирми, свидетелски показания – включително и на свидетелите посочени в жалбата. Т.е. налице е реално закупена продукция, която реално и документално е продадена от „Х.М.Х. Агро” ЕООД,  и „Агротрейд 2010“ЕООД  на „Папас олио“АД . И нито прокуратурата, нито съдът приемат тези сделки за нереални – напротив, съдът на няколко места в мотивите си е подчертал, че такива сделки съществуват. Тъй като обаче както се спомена селскостопанската продукция е закупена без данъчни документи /данъчни фактури не са издавани – тъй като продавачите са лица, които не са регистрирани по ЗДДС, или по някаква друга причина/, то за тези сделки не възниква право на данъчен кредит. Именно поради тази причина са изготвени фактури от „доставчиците“/посочени по-напред изчерпателно/ на „Х.М.Х. Агро” ЕООД,  и „Агротрейд 2010“ЕООД, които доставчици са регистрирани по ЗДДС. Издаването на данъчни фактури, осчетоводяването им - включването им в дневниците за покупки и продажби, както и впоследствие включването им в месечните справки-декларации по ДДС , цели да установи реалност на тези сделки, и в крайна сметка за дружествата на подсъдимите да възникне право на данъчен кредит, с което да намалят данъчните си задължения към държавата. И точно за тези сделки се приема , че не са извършени – и от първоинстанционния съд , и от настоящата инстанция. И след като не са извършени, изготвените фактури представляват по същината си документи с невярно съдържание – в тях са отразени факти и обстоятелства, които не са протекли в реалната действителност. А категоричен извод за нереалност /фиктивност на тези сделки може да се направи след един макар и бърз доказателствен анализ. Такъв е бил сторен от първоинстанционния съд, но може би следва тук частично да бъда повторен /доколкото се твърди необоснованост на съдебния акт и едностранчивост на оценъчната дейност на съда/ :

-на първо място следва да се обърне внимание, че извън посочените сделки - по доставки на продукция за „Папас олио” и съответно по отразяване на покупки, водещи до увеличаване на данъчния кредит, дружествата „ХМХ Агро” и „Агро трейд 2010” нямат значима дейност. В тази насока е и заключението на вещото лице А. след запознаване и изследване счетоводството и дейността на тези дружества. Те са създадени непосредствено преди началото на кампанията по изкупуване на продукция за „Папас олио” АД. Тази дейност е извършвана в резултат на контактите на подс. П.. Тя е човекът, който е познавал както представители на купувача – „Папас олио” АД, благодарение на което си е осгурявала значителни средства авансово, така и производителите и прекупвачите на зърно и е мотивирала подс. Ю. и подс. А. да регистрират дружествата, да участват в дейността. Ю. и А. не са се занимавали преди с такава дейност – Ю. била безработна, на двадесет години, а понастоящем е стюард по международни автобусни линии, а А. преди деянието е бил таксиметров шофьор. Налага се извода, че двамата са фигуранти в създадената схема. В подкрепа на този извод са и фактите, че сумите от „Папас олио“ са превеждани на техните фирми, но двамата след като ги изтеглят са ги предавали на П..  По-напред бе посочено, че на 15.11.2010г. с протокол за доброволно предаване подс.П. предала на органите на полицията сумата от 348 600 лв., като посочила, че е преведена от „Папас олио” за закупуване на слънчоглед и я е получила от подс. А.. 

-на следващо място - дружествата „ХМХ Агро” и „Агро трейд 2010” нямат нает персонал.Трудови договори с работници или служители нямат и посочените по-горе доставчици, вписани като продавачи в процесните фактури - „Агро Груп БГ” ЕООД, „Корн Трейдинг 2009”, „Фърст” ЕООД, „Класидеал” ЕООД, „Венис Строй” ЕООД и „Мулти Тур” ЕООД. Дружествата функционират по един и същи начин – без какъвто и да е материален ресурс, но за разлика от „ХМХ Агро” и „Агро трейд 2010” останалите са и с неясно представителство, тъй като собствениците им и лицата, които ги представляват нямат никакво отношение към дейността им. Освен това няма и икономическа изгода и положителен резултат от развиваната „търговска” дейност на „Агро Груп БГ” ЕООД, „Корн Трейдинг 2009”, „Фърст” ЕООД, „Класидеал” ЕООД, „Венис Строй” ЕООД и „Мулти Тур” ЕООД. Икономическа изгода не е налице нито за лицата, вписани като собственици, нито за които и да е други лица. Начина на създаването, функционирането и контролирането на тези дружества е типичен пример за „липсващ търговец”/или на жаргон- фирма „бушон“/. Те нямат за цел да извършват търговска дейност, да търсят печалба и изгода, а единствено да декларират продажби и дължимо ДДС, но без да го внасят. Тяхната същинска роля е чрез деклариране на фиктивни сделки да генерират по-висок размер данъчен кредит, който да се използва от следващите по веригата – в случая това са дружествата, създадени, управлявани и представлявани от подсъдимите. Че е така става ясно при направата на преценка на личността на лицата, собственици на дружествата доставчици на „ХМХ Агро” и „Агро трейд 2010” , и начина на придобиване от тях на въпросните дружества:

 „Агро Груп БГ” ЕООД гр. Варна - според вписаното в Търговския регистър и приложените по делото удостоверения (л. 48, т.15), към датата на отразените в СД сделки с „ХМХ Агро”, е със собственик и управител  св. А.А.. А. е с основно образование и към 2010 г. бил безработен. Регистрирал дружеството, тъй като за това го помолили племенникът му – М.И. и още едно момче, а и обещали да му дават по 300 лв. на месец, никога не е извършвал дейност с него и не знае какви сделки са сключвани. След регистрацията му казали да не се интересува от дейността на дружеството. Дал документите от регистрацията на момчето, което било с племенника му.

„Корн Трейдинг 2009" ЕООД гр. Варна - според вписаното в Търговския регистър и приложените по делото удостоверения (л. 51, т. 15), към датата на отразените в СД сделки с „ХМХ Агро” и „Агро трейд 2010”, собственик и управител е бил св. В.Х.. Налице е честа промяна на собствеността на дружествените дялове, като в различни периоди собственици на дружествените дялове са били св. П.Б.И. и св. Г.И.Т.. При разпита си св. Христов твърди, че контактувал с подс. П., която му се представила като пълномощник на няколко фирми и искала да изкупува зърно. Посочва, че с доставките се занимавал упълномощения от нето В. В.. Плащанията получавал в брой. Работел без да има склад, като купените количества зърно веднага били продавани. Твърди, че е започнал дейността с пари, които негов приятел му дал на заем. Заявява, че прехвърлил дружеството на лице, което намерил пълномощника му – В. В.. Дружеството, според отразеното в ТР е прехвърлено на П.Б.И.. Св. П.И. е от гр. Бяла, но работел като строителен майстор във Варна. Срещу 120-130 лв. приемал да му бъдат прехвърляни дружествени дялове. „Имал” около 16 фирми. Упълномощил да го представлява В. В.. Живеел в гр. Бяла, но когато се налагало В. му плащал пътя и се срещал с него в заведение във Варна да подписва документи. В други периоди собственик на дружествените дялове е бил Г.И.Т.. Св. Т. живеел в гр. Трявна и е със средно образование. През годините работел като общ работник – товарач на дърва. Лице на име Р. го потърсило, за да подписва документи за „някакви фирми” срещу което му плащал 200 лв. През ноември 2010 г. го потърсил и му предложил срещу 100 лв. на фирма да му прехвърли три – „Строй пропъртис”, „Фърст” и „Венис строй”. Подписал необходимите документи, ходили при нотариус и получил обещаните 300 лв. Не е извършвал никакви сделки като собственик и представител на дружествата.

„Фърст” ЕООД гр. Варна  - според вписаното в Търговския регистър и приложените по делото удостоверения (л. 42 т.15) към датата на отразените в СД сделки с „ХМХ Агро” и „Агро трейд 2010”, собственик и управител е бил П.Б.И., както и Г.И.Т..

Както бе посочено по-горе св. И. и Т. не са извършвали търговска дейност, а са приемали да придобият дялове от дружеството срещу обещания за плащане на малки парични суми.

„Класидеал" ЕООД гр. Русе - събразно вписаното в Търговския регистър и приложените по делото удостоверения (л. 54, т. 15) към датата на отразените в СД сделки с „ХМХ Агро” и „Агро трейд 2010” собственик и управител е бил Я. Г. Д.. Св. Д. е от гр. Варна и бил регистриран като управител на „Клас идеал” ЕООД по инициатива на негов познат срещу обещанието да получава 100-150 лв. на месец. Упълномощил друго лице да го представлява. Не е извършвал търговски сделки, не е получавал и не е изисквал документи и отчет за дейността на дружеството, не е издавал и подписвал фактури. Не е сигурен дали е упълномощил А. да го представлява.

„Венис Строй” ЕООД гр. Трявна - според вписаното в Търговския регистър и приложените по делото удостоверения (л. 36, т.15), към датата на отразените в СД сделки с „ХМХ Агро” и „Агро трейд 2010”, собственик и управител е бил П.Б.И., а след ноември 2010 г. Г.И.Т.. Както бе посочено по-горе св. И. и св. Т. не са извършвали търговска дейност, а са приемали да придобият дялове от дружеството срещу обещания за плащане на малки парични суми.

 „Строй пропъртис 2008” ЕООД гр. Варна - според вписаното в Търговския регистър и приложените по делото удостоверения (л. 39, т.15), към датата на отразените в СД сделки с „ХМХ Агро” и „Агро трейд 2010”, собственик и управител е бил св. Г. Т. и св. П. А.. Както бе посочено по-горе св. Т. е работил като общ работник и е приел срещу парично възнаграждение да подпише документи за прехвърляне на дружествени дялове без има намерение да извършва или да е извършвал търговска дейност чрез придобитите дружества. Св. П. А. бил дълго време безработен, и поради тази причина по предложение на негов познат – С., се съгласил да придобие фирма, която да работи на негово име - „Строй пропъртис 2008” ЕООД. Упълномощил В. да се занимава с фирмата, тъй като „не бил запознат”. Св. А. не знае нищо за дейността на фирмата, не е получавал доходи от дейността й, не е осигурявал парични средства за сделки на дружеството. След 2-3 месеца прехвърлил фирмата на лице, което познава – „Г. от гр. Трявна”,  който копаел канали в гр. Габрово.

„Мулти-Тур” ЕООД гр. Разград - съобразно вписаното в Търговския регистър и приложените по делото удостоверения (л. 56, т.15) към датата на отразените в СД сделки с „Агро трейд 2010”, собственик и управител е бил Т. Р. М..  М. е с незавършено начално образование – завършил е трети клас. Работил като товарач на дърва при св. Ж. Ж.. Регистрирал дружеството по негова инициатива. Носел документи в НАП каквито му предоставяли. Петя изготвяла СД по ДДС. Св. Ж. Ж. го запознал със св. К. Н.. Св. Н. „изкарал” печат и фактури на фирмата и ги държал в него. Св. М. не е извършвал никаква дейност с дружеството, нямал работници, складове, магазини, не е произвеждал и купувал зърно. Св. Н. му обяснил, че ще напише фактурите и ще дойде за подпис. Обещал в замяна да плати акт за 500 лв. Св. Ж., разпитан в съдебно заседание на 07.03.2014 г. и на ДП (л. 87/73 от т. 4 ДП) заявява, че по искане на негова позната, поискал от св. М. да регистрира „на свое име” дружество, чрез което румънски гражданин да извършва търговия. Св. М. се съгласил и било регистрирано дружеството „Мулти тур”. След месец октомври 2010 г. го потърсил св. Н., който бил разбрал, че св. М. има фирма и търсел фирма, която да „пусне” фактура за зърно, купено от производител. Уверил св. Ж., че ще бъде „пусната” насрещна фактура за фирмата на Т., която няма да дължи данъци и св. Ж. се обадил на св. М.. При обща среща св. Н. поел задължение да заплати акт в размер на 500 лв., който бил съставен на св. М. заради услугата – да „пусне” фактура. Св. Н. му дал документи с дискета, които той предал на св. М., за да ги подаде в данъчното. По-късно св. М. му казал, че получил писмо от „данъчното”, че дължи ДДС.

- Очевидно е от изложеното по-напред, че всички собственици и увравляващи дружествата-доставчици  са хора с нисък социален и образователен статус, обикновено без доходи, които са мотивирани да предоставят личните си данни срещу малки суми или както в случая със св. В.х. -  регистрацията е без негово знание, след като си загубил личните документи. Свидетелите не са извършвали търговска дейност/нямат и интелектуален капацитет да извършват такава/, не са имали възможност да финансират извършването на такава, не са получавали приходи, на част от тях е казано да не се интересуват повече от дейността на дружеството, единствено някои от тях са подписвали различни документи. Всички дружества - доставчици на „Х.М.Х. Агро” ЕООД и Агро трейд 2010” ЕООД  - „Корн трейдинг 2009”, „Строй пропъртис 2008”, „Фърст”, „Венис Строй”, „Класидеал”, са се управлявали в различни периоди от едни и същи лица. П. Борисов в посочените периоди е бил управител на „Венис Строй” ЕООД, „Фърст” ЕООД и „Корн Трейдинг 2009” ЕООД, а Г. Т. на „Венис Строй” ЕООД, „Строй пропъртис 2008” и „Фърст”, и са прехвърляни между тях - така например „Строй Пропъртис“ била прехвърлена от П. А. на Г. Т., „Венис строй“ и „Фърст“– от П.И. на Г. Т., „Корн Трейдинг“ – от В.Х. на П.И., после на Г. Т.. В някои случаи това е станало със съдействието на В. В..

-Представители на дружествата – лица овластени да представляват търговците и осъществяващи реална търговска дейност чрез дружествата „Агро Груп БГ” ЕООД, „Корн Трейдинг 2009”, „Фърст” ЕООД, „Класидеал” ЕООД, „Венис строй” ЕООД, „Строй пропъртис 2008” ЕООД и „Мулти Тур” ЕООД, извън свидетелите разпитани по делото, не са открити нито при извършените проверки в хода на данъчната ревизия, нито в хода на ДП, нито от вещото лице А. по назначената ССЕ. Нямат офиси, нямат персонал, не е възможен достъп до счетоводните им регистри. Единствено като представител по няколко от тези дружества се представя св.В.. Твърденията му са в драстично противоречие с всички останали доказателствени средства. Поради тази причина и по други съображения, изложени на л.30 и следв. от мотивите на първостепенния съд, последния не ги  е кредитирал.  С този краен извод и със съображенията в негова подкрепа напълно се солидаризира и настоящата инстанция.

-При данъчните ревизии, извършени от служители на НАП, сред които св. К. Й. П., св. Ж. И.а Н., св. Шьохрет Али С. и св. Симеонка Ц.а К. е установено, че доставчиците по посочените по-горе фактури не притежават ресурс за извършване на дейност по покупко-продажба на земеделска продукция – нямат лиценз за публичен склад на зърно, нямат регистрирано зърнохранилище за съхранение на зърно на влог, нямат обявен в НСЗФ друг обект за съхранение на зърно. Установено е че, нямали нает персонал, активи и техника. В хода на данъчната ревизия е установено и че няма плащания. Тези изводи се потвърждават и от назначените по делото ССЕ.

-От разпита на св.М. /счетоводителката обслужвала двете дружества/, става ясно че е изготвяла и подавала по електронен път данъчните СД по ЗДДС с дневниците към тях на „Х.М.Х. Агро" ЕООД, като счетоводните документи й се предоставяли от подс. Ю. и подс. П., като се случвало последната да й диктува данните на фактури по телефона, след което предоставяла счетоводни документи за извършените сделки. И нещо същесстен факт - св. М. изрично посочва, че по молба на П. е извършвала опис на продажбите на „Х.М.Х. Агро” ЕООД и „Агро трейд 2010” ЕООД, след което П., заедно с подс. А. и подс. Ю. представяли документи за извършени доставки на приблизително същата стойност, които тя осчетоводявала и отразявала в СД по ЗДДС. Св. М. е категорична, че е работела само по предоставени й от подсъдимите документи, поради което и тримата подсъдими очевидно са били наясно за недействителността на извършените сделки.

- При претърсването на счеотводната кантора на М. и А. били иззети документи, включващи фактури на „Х.М.Х. Агро” ЕООД, „Агро трейд 2010” ЕООД, компютърни програми и счетоводни документи на други лица, измежду които такива на св.Ц. като земеделски производител, хронологични описи на извършени банкови операции на „Х.М.Х. Агро” ЕООД и „Агро трейд 2010” ЕООД, дневник за продажби и покупки на „Корн Трейдинг 2009” и „Фърст” за юли 2010 г., кочани товарителници за извършен превоз без номера и такива, попълнени, но без подпис за издател, договори за продажба на зърно между „Х.М.Х. Агро” ЕООД и посочените доставчици, кочани с пътни листи. Налице са и счетоводни документи, като кочани с фактури на „Х.М.Х. Агро” ЕООД с дублиране на номерата от 100 до 132, единият от тях празен, иззети са и документи на Мулти Тур” ЕООД, други счетоводни документи с непопълнени реквизити на дружества.

- по процесните фактури не са установени никакви плащания – нито по банков път, нито в брой. По фактурите, на които е записано „в брой“ и приложен касов бон, вещото лице е установило, че доставчиците нямат регистрирани касови апарати.

-не съществуват гласни и писмени доказателства /транспортни документи/ , удостоверяващи доставки от „Агро Груп БГ” ЕООД, „Корн Трейдинг 2009”, „Фърст” ЕООД, „Класидеал” ЕООД, „Венис строй” ЕООД, „Строй пропъртис 2008” ЕООД и „Мулти Тур” ЕООД   на   „Х.М.Х. Агро” ЕООД и „Агро трейд 2010” ЕООД. Наличните по делото отразяват доставки от „Х.М.Х. Агро” ЕООД и „Агро трейд 2010” ЕООД  на  „Папас олио“.

От изложеното до момента въззивният съд счита, че в достатъчна степен може да се направи категоричния извод, че сделките между „Х.М.Х. Агро” ЕООД и „Агро трейд 2010” ЕООД-от една страна като купувачи, и „Агро Груп БГ” ЕООД, „Корн Трейдинг 2009”, „Фърст” ЕООД, „Класидеал” ЕООД, „Венис строй” ЕООД, „Строй пропъртис 2008” ЕООД и „Мулти Тур” ЕООД – от друга като доставчици, не са осъществени реално, а са привидни. А фактурите издадени по тези „сделки“ са с невярно съдържание, тъй като отразените в тях обстоятелства не са се случили в действителност. Съвсем категорично може да се заяви, че това е поредната престъпна схема за укриване и неплащане на данъчни задължения – чрез неправомерно начисляване на данъчен кредит по посочените неслучили се сделки. Този извод не се опровергава и от показанията на сочените в допълнението към жарлбата свидетели – П.Р., С.И. и Г.С.. Всички те свидетелстват ,че лично или чрез техни транспортни средства са превозвали земеделска продукция от различни райони най-вече до складове на „Папас олио“, за което са били наемани от П. или В., и им е заплащано по установения ред. Следва да се повтори, че никой не оспорва закупуването от „Х.М.Х. Агро” ЕООД и „Агро трейд 2010” ЕООД на селскостопанска продукция, която впоследствие е продадена на „Папас олио“ – това е факт. Въпросната продукция обаче не е закупена от „Агро Груп БГ” ЕООД, „Корн Трейдинг 2009”, „Фърст” ЕООД, „Класидеал” ЕООД, „Венис строй” ЕООД, „Строй пропъртис 2008” ЕООД и „Мулти Тур” ЕООД  -  по изтъкнатите вече съображения. Ирелевантен за предмета на делото е и фактът, че подс.П. е получавала комисионни от двете дружества – за това съществуват доказателства и този факт не се оспорва, но пък и той с нищо не променя дейността й по участието в извършване на престъпленията. Това е просто една форма на узаконяване на получените от нея доходи. Затова и присъдата на Разградски окръжен съд не се явява необоснована, напротив – приетите от съда за установени фактически положения напълно се подкрепят от събраните по делото доказателства.  

При така установените и изложени факти, и с оглед направената и от първостепенния, и от настоящия съд категорична констатация за нереалност на сделките, то не е налице и нарушение на материалния закон. Без съмнение подсъдимите с действията си са осъществили състава на престъплението по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, предл. 1 и 2, т. 2, предл. 1, т. 6 , предл. 2 и т. 7 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК вр. чл. 20, ал. 2 НК – за подсъдимите.Ю. и А., и вр.чл.20 ал.3 и 4 НК – за подс.П.. Установява се по делото категоричен начин, че процесните сделки са фиктивни,несъществуващи, и след като подсъдимите са ги декларирали като реални облагаеми сделки в справките-декларации по ЗДДС те са потвърдили неистина в тези декларации. За да докажат привидната истинност на тези сделки подсъдимите са ползвали данъчни фактури, които пък се явяват документи с невярно съдържание – не отразяват протекли в реалността събития. Тези документи са използвани при упражняване  стопанската дейност на „Х.М.Х. Агро” ЕООД и „Агро трейд 2010” ЕООД, осчетоводени са, и са използвани при представяне на информация пред органите по приходите – включени са в дневниците за покупки и продажби. Вследствие на това пък приспаднали неследващ им се данъчен кредит – неследващ се , тъй като реално такива сделки не са налице.  Всичко това е сторено с цел да се завиши значително размерът на внесения ДДС , а оттам и размерът на данъчния кредит, който следва да бъде приспаднат , а в някои случаи – дори и възстановен. И в двата случая обаче е налице избягване установяването и плащането на данъчни задължения. Т.е. налице са формите на изпълнително деяние на чл.255 ал.1 НК , предвидени в хипотезите на т.2, 6 и 7. Доколкото подсъдимите А. и Ю. са собственици и управляващи дружествата, то тяхната дейност правилно е била квалифицирана като извършителска. Очевидно  е от друга страна, че дейността пък на подс.П. не може да бъде такава /т.е. на извършител/, тъй като тя не е участвала в самото изпълнително деяние. За сметка на това пък тя е инициаторът на създаването на двете дружества – та е разговаряла с Ю. и А.. Т.е. както регистрацията на „Х.М.Х. Агро” ЕООД и „Агро трейд 2010” ЕООД, така и последващата им дейност , са изцяло идеен замисъл на подс.П.. Т.е. дейността й правилно е била квалифицирана като „подбудителска“. Освен това обаче тя има съществена роля, съществен принос при по-нататъшната дейност на двете дружества – принос, който следва да бъде оценен като „помагачество“. Това е така, тъй като освен идейна, тя е била и движещата сила при създаването на престъпната схема – както при осъществяване на реалните сделки, така и при осигуряването на фиктивните фактури. Че това е така за настоящия състав не съществува никакво съмнение. П. отдавна се занимава с търговия на земеделска продукция, има контакти с други търговци, със земеделски производители, поддържа тесен контакт и с представители на „Папас олио“АД. Благодарение именно на тези контакти е станало възможно авансовото финансиране на сделките от страна на „Папас олио“АД. Вече бе споменато по-напред, че тези суми са се превеждани на „Х.М.Х. Агро” ЕООД и „Агро трейд 2010” ЕООД, изтегляни са от подс.Ю. и от подс.А. , но са предавани на подс.П., която се е разпореждала с тях. Затова и в крайна сметка правилно би било да се заключи, че макар и Ю. и А. да са извършители –като собственици и представляващи дружествата, то инициатор, основен организатор на дейността на тези дружества /и на правомерната , и на престъпната/ , както и изпълняващ раководна роля в тази организирана схема, е именно подсъдимата П. – давала е съвети и разяснения,но не само. Всичката й тази дейност законосъобразно е била определена от първостепенния съд като „подбудителска“ и „помагаческа“ по смисъла на чл.20 ал.3 и 4 НПК. Както правилно е отбелязано от окръжния съд от субективна страна деянията разбира се са извършени при пряк умисъл, и при наличната и характерна за съучастническата дейност общност на умисъла – налице са задружни усилия на подсъдимите да постигнат крайния престъпен резултат с цел материално облагодетелстване. При липса на други доказателства в тази насока следва да се съди за умисъла единствено по действията на подсъдимите. А от тях в случая недвусмислено може да се направи извода, че е налице умисъл, и то общ, задружен – първо между П. и Ю., послве – между П. и А.. 

Не е налице и явна несправедливост на наложените наказания. Налице е съвсем отчетлива диференциация на наказанията на отделните подсъдими – с оглед степента им на участие в престъпната дейност. Затова и предвид изложеното малко по-напред по отношение активната и водеща роля на П. при извършване на престъпленията,  съвсем логично й е било определено по-високо наказание от останалите двама подсъдими. Това е напълно справедливо и адекватно и по друга причина -  ако всеки един от останалите двама подсъдими отговаря и е осъществявал деянията за по-кратък период от време, то участието на П. е в целия инкриминиран период – тъй като е действала в съучастие първо с Ю., а после е продължила с А.. Поради това и е спомогнала за укриване на данъчни задължения в много по-големи размери от другите двама подсъдими /в размер колкото двамата заедно/. Затова и тя следва да понесе по-висока санкция. При минимум предвиден от разпоредбата на чл.255 ал.3 НК три години лишаване от свобода, след преценка на релевантните за това обстоятелства окръжният съд е наложил на П. наказание малко над минимума – три години и шест месеца лишаване от свобода. Подсъдимата П. е осъждана – по първото осъждане е реабилитирана по право, по второто – въззивният съд счита, че е настъпила абсолютна реабилитация по смисъла на чл.88а ал.1 НК/свидетелство за съдимост – л.10 т.31 д.п./. Въпреки това обаче намира, че така отмереното наказание е справедливо /дори леко занижено, но пък в никакъв случай завишено/, и подсъдимата следва да го изтърпи при определения й затворнически режим в затвор. Размерът на наказанието разбира се обезмисля спора дали то да е условно. Наказанията на останалите двама подсъдими са определени на минимума определен от закона. Не са налични многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят приложението на чл.55 НК. Затова и наказанията следва да останат във вида, в който са определени, включително и с приложението на чл.66 НК по отношение на А. и Ю.. Налице са материалноправните предпоставки за приложението на този институт по отношение на тези двама подсъдими, а и за постигане целите на наказанието и за поправяне им не е необходимо ефективно изтърпяване на наказанията. Нещо , което не може да се твърди по отношение на П.. С оглед факта, че данъчните престъпления са взели застрашителни размери в последните години , се налага наказанието да не бъде намаляно по никакъв начин – с оглед постигане на целите на закона, но в случая най-вече - на общата превенция.

По събраженията изложени до момента, апелативният съд счита категорично, че не са налице каквито и да било основания за оправдаване на който и да било от тримата подсъдими, нито пък основания за намаляне на наложените им наказания. Затова и присъдата в наказателноправната си част като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Не може да се каже същото обаче и за гражданската й част.

Жалбата на процесуалния представител на Държавата се явява основателна. Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният от представителя на Държавата граждански иск. След което с присъдата констатирал, че той е недопустим съобразно разпоредбата на чл.88 ал.2 НПК защото ще доведе  до отлагане на делото. Допълнително е изтъкнал, че са образувани изпълнителни производства по ДОПК за събиране на сумите, установени с ревизионните актове. На тези две основания е прекратил производството по приетия вече граждански иск. Това действие на съда е изцяло незаконосъобразно. Разпоредбата на чл.88 ал.2 НПК е основание за неприемане на гражданския за разглеждане в наказателния процес. След като съдът обаче веднъж го е приел за разглеждане той на това основание не може да прекрати производството – очевидно е , че при постановяване на присъдата гражданският иск няма как да доведе до отлагане на делото. Към този момент той е бил установен както по основание, така и по размер. На второ място – подобно действие е в противоречие с Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСНК /по всяка вероятност защото присъдата е постановена преди тълкувателното решение/. По тези две съображения в тази си част присъдата следва да бъде отменена и подсъдимите осъдени да заплатят претендираните от Държавата вреди. Първоначално искът е бил предявен от МФ срещу А.А. и Г.П. – в размер на 1 657107,19 лева, и срещу К.Ю. и Г.П. – в размер на 1 237 739,92 лева. На 20.12.2013г. съдът с нарочно определение е приел граждански иск за съвместно разглеждане, но /вероятно поради грешка/ само срещу А.А. – в размер на 1 657 107,19 лева/без Г.П./, а в останалата част – както е предявен – срещу К.Ю. и Г.П. – в размер на 1 237 739,92 лева, ведно разбира се със законните лихви. Понастоящем този пропуск на съда няма как да бъде тепърва изправен, но пък няма пречка Държавата да предяви отделен иск по отношение на Г.П. за посочената сума. Доколкото с цитираното тълкувателно решение на ОСНК на ВКС бе прието,че престъплението по чл.255 НК осъществява деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, както и че наличието на ревизионен акт не е пречка за реализирането на деликтната отговорност, то очевидно предявеният граждански иск следва да бъде разгледан и уважен в рамките на въззивното производство. С оглед изложеното и след като съдът прие, че с действията си подсъдимите са осъществили състава на престъплението по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, предл. 1 и 2, т. 2, предл. 1, т. 6 , предл. 2 и т. 7 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК вр. чл. 20, ал. 2 НК – за подсъдимите Ю. и А., и вр.чл.20 ал.3 и 4 НК – за подс.П., то очевидно искът е доказан по основание и размер. Поради което пък следва тримата подсъдими да бъдат осъдени да заплатят причинените на Държавата вреди вследствие на тяхното противоправно поведение. Следва да се обърне внимание , че към момента главницата на задълженията на „Х.М.Х. Агро” ЕООД и „Агро трейд 2010” ЕООД  се редуцирани, поради образувани изпълнителни производства по ДОПК, в рамките на които са събрани отделни суми – видно от събраните в хода на въззивното производство писмени доказателства – писма от ТД-НАП –Варна. Задълженията на „Х.М.Х. Агро” ЕООД възлизат на 1 106 977,03лв. /един милион сто и шест хиляди деветстотин седемдесет и седем лева и нула три стотинки/главница/, а на  „Агро трейд 2010” ЕООД – 1 308 455,67лв. /един милион триста и осем хиляди четиристотин петдесет и пет лева и шесдесет и седем стотинки/главница/.Това са вредите , търпени от Държавата към момента, и до тази сума следва да бъде уважен гражданския иск.Разбира се ведно със законните лихви, счиатно от датата на увреждането. В останалата си част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.

          Предвид изложеното и като намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда в нейната наказателна част, но пък са налице основания за изменение в гражданскоправната й част, на основание чл.338 НПК и чл.337 ал.3 пр.последно, Варненският апелативен съд 

Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ присъда №94/25.11.2015г. по нохд №339/2013г. на Разградски окръжен съд, в нейната ГРАЖДАНСКОПРАВНА ЧАСТ.

ОСЪЖДА подсъдимите К.М.Ю. и Г.Й.П. да заплатят на Държавата сумата от 1 106 977,03лв., представляващи имуществени вреди търпени от нея, ведно със законната лихва считано от датата на деянието, каято отхвърля иска в останалата му част.

ОСЪЖДА А.Й.А. да заплати на Държавата сумата от 1 308 455,67лв., представляващи имуществени вреди търпени от нея, ведно със законната лихва считано от датата на деянието, като отхвърля иска в останалата му част.

ПОТВЪРЖДАВА  присъдата в останалата част.

Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в 15-дневен срок , считано от уведомлението на страните.

 

Председател :                                     Членове :