Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 88/27.04.          Година  2017                      Град Варна

 

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На седми април                  Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ:    Румяна Панталеева

Росица Тончева

 

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Станислав А.

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 58 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 119/22.12.2016 г. по НОХД № 1490/16 г. на Окръжен съд Варна, с която подсъдимата А.Н.Ж. е била призната за виновна и осъдена за две престъпления, наказуеми съответно по чл.122, ал.1 и по чл.304а от НК, като вр.чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК са й били наложени съответно две наказания лишаване от свобода за по три години и една глоба в размер на седем хиляди лева, а в условията на чл.23 НК е било определено едно общо наказание.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел, в съответствие с внесеното обвинение, фактите, признати от подсъдимата по реда на чл.371, т.2 от НПК, и я е осъдил за това, че:

- на 14.08.2016 г. в гр.Варна, е причинила по непредпазливост смъртта на Н.Д. и

- на 14.08.2016 г. в гр.Варна, е предложила 30 000 евро подкуп на полицай Веселин Р., за да не я задържи по ЗМВР при налични данни за извършено престъпление.

С присъдата е била ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимата, която е била осъдена да заплати на майката на пострадалия от деянието по чл.122, ал.1 от НК – П.Д., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева, а за разликата до 300 000 лева, претендираният и приет за съвместно разглеждане граждански иск е бил отхвърлен. 

 

Въззивното производство се инициира с:

- въззивна жалба чрез поверениците на частния обвинител и граждански ищец – от адвокатите Е.И.,***, и И.Т.,***, с алтернативни искания за връщане на делото за доразследване, или за ново разглеждане от първата инстанция, поради допуснати съществени процесуални нарушения, претендирани и в двете фази,

- въззивна жалба чрез защитниците на подсъдимата – от адвокатите О.А.,*** и П.Ч.,***, с алтернативни искания за нова оправдателна присъда поради липса на безспорни доказателства, за намаляване на наказанието, прилагане на чл.66, ал.1 от НК, намаляване на присъденото обезщетение, както и аналогични на горните - за връщане на делото на прокурора или в първата инстанция поради съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателите поддържат направените писмено оплаквания, прокурорът счита, че присъдата следва да бъде изменена с приложение на чл.66, ал.1 от НК, а в последната си дума подсъдимата заявява, че съжалява за смъртта на мъжа си, но не го е убивала, нито е давала подкуп.

 

Възраженията по обосноваността и справедливостта на присъдата, съдържими в жалбите, не следва да се разглеждат по същество, тъй като част от оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения са основателни и обуславят връщане на делото за ново разглеждане.

На досъдебното производство, включително и при изготвяне на обвинителния акт, не са допуснати нарушения от вида на предвидените в чл.335, ал.1, т.1 от НПК, обуславящи отменително основание. Преди всичко следва да се отбележи, че съгласно актуалната уредба, на такива нарушения може да се позовава единствено подсъдимият, респ. защитниците му, ограничаването на чиито права единствено се охранява от цитираната разпоредба.

От страна на подсъдимата А.Ж. неоснователно се твърди, че представеният обвинителен акт не отговаря на изискванията по чл.246 от НПК и й пречи да разбере конкретния обем от факти във връзка с обвинението по чл.122, ал.1 от НК. Въззивната проверка не констатира отклонение от изискванията към прокурорския акт, с който са повдигнати обвиненията срещу подсъдимата Ж., тъй като той е съдържал пълно описание на всички факти, които обуславят съставомерността на вменените й във вина престъпления, респ. й е позволявал да научи в какво точно се обвинява, пълноценно да подготви защитата си и ефективно да я осъществява. Преценен с оглед задължителните указания от ТР 2/2002 г. ОСНК ВКС, обвинителният акт не е изготвен по начин, от който да произтичат някакви неблагоприятни последици за която й да е от страните, а изложеното в него е било достатъчно да определи предмета на доказване от гледна точка на отделните престъпления и участието на подсъдимата в тях.Това важи еднакво и за фактите във връзка с обвинението по чл.122, ал.1 от НК, като изложените в обвинителния акт такива са били достатъчни да се поставят основните рамки на процеса на доказване, ето защо липсва основание да се приеме, че защитата е била затруднена от непълно и неясно формулирано обвинение, довело до ограничаване на това законодателно гарантирано право.

Съществено процесуално нарушение е допуснато в съдебната фаза на процеса, при решаване на въпросите по чл.271 от НПК.

В хода на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание, макар без изрично указание от съдията-докладчик в изготвеното разпореждане № 5361/13.12.2016 г., все пак формално е било изпълнено предписанието на чл.255 от НПК, като на пострадала от престъплението по чл.122, ал.1 НК, предмет на обвинението - П.Д., са били изпратени едновременно „призовка за страна“ с указание да се яви в съдебно заседание на 22.12.2016 г. като пострадал, представляваща по своята същност съобщение по чл.255, ал.1 от НПК, както и отделно съобщение, в което е уведомена за правото да се конституира като страна по делото най-късно до започване на съдебното следствие. Съобщенията са получени на 16.12.2016 г. и още същия ден Д. е депозирала молба по делото за снабдяване с материали, в която е заявила, че на основание чл.255, ал.2 от НПК желае да бъде конституирана като частен обвинител и граждански ищец. На тази молба е поставена резолюция искането да бъде докладвано в съдебно заседание.

В съдебното заседание на 22.12.2016 г. пострадалата П.Д. не се е явила, присъствали са упълномощените от нея адвокати Е.И. и И.Т.. В момента на проверката на явилите се лица адвокат Т. е представил саморъчна молба от П.Д. с искане съдебното заседание да се отложи поради желанието й за лично участие, препятствано към онзи момент от здравословни причини, както и документи, в подкрепа на изтъкнатата причина за неявяване – амбулаторен и болничен листи, ведно с медицинско удостоверение, утвърждаващо обстоятелството, че здравословното й състояние е пречка да се явява пред органите на съдебната власт в периода 19-23.12.2016 г. Съдът е приел документите и е изслушал становища по хода на делото от прокурора и поверениците на П.Д., които са се противопоставили на разглеждането му в това съдебно заседание, и от защитника на подсъдимата, който е заявил, че няма пречки делото да бъде разгледано. След това съдебният състав, позовавайки се на чл.271, ал.8 от НПК се е произнесъл с определение, че не са налице процесуални пречки да се даде ход на делото, тъй като Д. не е страна по делото, а само свидетел, а като такава, и без нейните показания обстоятелствата по делото могат да се изяснят. Същевременно е изразил и мнение, че с факта на упълномощаването на двама повереници – адвокати, разглеждането на делото в нейно отсъствие не би съставлявало нарушение на правата й.

В същото съдебно заседание и едва след определението по хода на делото, по реда на новите искания по чл.275 от НПК, съдът е конституирал Д. като страна по делото, в качеството й на граждански ищец и частен обвинител, оставил е без уважение редица възражения и искания на нейните повереници, и е пристъпил към предварително изслушване, за каквато процедура и е било изрично насрочено делото съгласно разпореждането от 13.12.2016 г. Предварителното изслушване е проведено ограничително спрямо страните, като в неговия ход са взели становища единствено подсъдимата и защитникът й, след което съдът се е произнесъл с определение, че тяхното искане за провеждане на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК е основателно и допустимо, респ. е разгледал и решил делото при съответната диференцирана процедура.

В ТР 1/2009 г. ОСНК ВКС, което има за предмет основни въпроси във връзка с производствата по Глава двадесет и седма НПК, изрично е отбелязано, че и при тях съдът е обвързан със задължението надлежно да осъществи предписаните от закона предходни процесуални действия по подготовка на съдебното заседание и даване ход на делото, каквито са предвидените в чл.255 и чл.271, ал. 6 НПК, за да се даде възможност до началото на съдебното следствие на новите страни в наказателния процес да встъпят преди вземане на решението за предварително изслушване. Акцентирано е върху задължението на съда преди началото на предварителното изслушване да се произнесе по основателността на съответните искания за конституиране, както и върху процедурното изискване конституираните страни и техните повереници да участват в предварителното изслушване, като становището им, без да има обвързващ характер, следва да бъде преценено и в случая на направено самопризнание от подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК.

Процесуалното поведение на проверявания съдебен състав е било в разрез със закона и задължителната съдебна практика. Съдът е обсъждал и взел решение по въпроса следва ли да се даде ход на делото без да е изпълнил задължението си да осигури всички страни, които участват в съдебното производство съгласно чл.253 от НПК, респ. да гарантира възможността им да упражнят в пълен обем законодателно утвърдените си права. Пострадалата П.Д. е заявила желанието си да участва в производството като частен обвинител и граждански ищец още преди датата на съдебното заседание, с лично подписана молба. По тази молба съдът е следвало да се произнесе или веднага, или след откриване на съдебното заседание, но при всички случаи преди решаване на въпроса дали да бъде даден ход на делото, за да може да бъде извършена преценката по чл.271, ал.7 от НПК. Съдът не е бил в правото си да третира Д. като свидетел, респ. да обвързва решението си с правилото по чл.271, ал.8 от НПК, освен ако преди това изрично не е оставил без уважение искането й да бъде конституирана като страна. А след като в последствие все пак се е произнесъл и е конституирал Д. като частен обвинител и граждански ищец, съдът, в нарушение на чл.271, ал.7 от НПК, не е отложил заседанието, а в нейно отсъствие е разгледал, при това приключил с присъда, делото. При съобразяване на обстоятелствата, че са били представени доказателства за наличието на уважителни причини относно неявяването й, че не е било изрично поискано разглеждането на делото в нейно отсъствие, а обратно – както тя в саморъчната си молба, така и нейните повереници, са заявили желанието й да участва лично, още повече, че повереникът не е самостоятелна страна в процеса, а черпи своите права от процесуалните права на своя доверител, се налага извод, че нейните процесуални права са недопустимо ограничени. С оглед вида на процедурата, която е произтекла в окръжния съд, това нарушение е най-ярко изразено чрез невъзможността на Д. да изрази становището си относно допустимостта на същата тази процедура. Нещо повече, от възможността да изразят становище дали самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от достатъчно доказателства, събрани на досъдебното производство, което е задължително условие по допустимостта, са били лишени дори нейните повереници. В крайна сметка самият съдебен състав, който е бил длъжен да го стори, също не е изразил пред страните ясно виждането си относно необходимата доказателствена подкрепа, въпреки задължението за произнасяне с мотивирано определение.       

С действията си съдът е игнорирал основното право на Д. лично да участва в първоинстанционното съдебно производство като частен обвинител и граждански ищец, гарантирано й с нормите на чл.79 и чл.87 от НПК, което представлява неотстранимо в тази инстанция съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните и обуславя необходимост от повторно разглеждане на делото в първоинстанционния съд, при съблюдаване правата на всички страни в съдебното производство.

 

По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.1 от НПК, съставът на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ присъда № 119/22.12.2016 г. по НОХД № 1490/16 г. на Окръжен съд Варна и ВРЪЩА ДЕЛОТО на първата инстанция ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: