Р Е Ш Е Н И Е

                   103

02.06.2015 година, гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и девети май две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков

ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Павлина Димитрова

секретар Г.Н.

прокурора Пламен Костадинов,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №59 по описа за 2015 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба от Д.Р.К., чрез защитника му, адв.К.Р., подсъдим по нохд №1270/14г. на Варненския окръжен съд против присъдата на същия съд от 28.01.2015г., постановена по същото дело, с която е признат за виновен за деяние  по чл.248а ал.3 вр. ал.1 НК като му е определено наказание от една година лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК с изпитателен срок от три години, както и глоба от 2000лв. Осъдил го е да заплати направените по делото разноски.

 В жалбата на подсъдимия се твърди, че присъдата е  необоснована и се основава на предположения, неправилно е приложен материалния закон и наложеното наказание е явно несправедливо. Прави се искане същата да бъде отменена като се постанови нова оправдателна такава. Твърди се, че подсъдимият не е предоставял инкриминирания документ, не е имал интерес да го представя, а и такъв не е бил необходим поради предоговарянето на вече отпуснат кредит. Жалбата се поддържа в с.з. като се излагат допълнителни съображения в посочения смисъл.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена  в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 28.01.15г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия Д.Р.К. за виновен в това, че за периода 06.01.14г. – 22.01.14г. в гр. Варна, в офис на „Уникредит Булбанк”- филиал Варна-Явор, в качеството си на управител и представляващ ЮЛ „Д. Лес”ЕООД, представил неверни сведения в искане за кредит вх.№0339-11-000139/06.01.14г., че няма задължения, съдържащи се в неистински официален документ – у-ние за наличие или липса на задължения, на основание чл.87 ал.6 ДОПК, за да получи кредит и на основание чл.248а ал.3 вр. ал.1 и чл.54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, при условията на чл.66 НК с изпитателен срок от три години и глоба от 2000лв.

Осъдил го е да заплати направените по делото разноски.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият К. е собственик и представляващ „Д. Лес” ЕООД с основна дейност дърводобив и търговия с дървен материал и във връзка с дейността си сключил през 2013г. договор за кредит – овърдрафт с Уникредит Булбанк, който усвоил изцяло и регулярно правел вноски по него. Поради необходимост от допълнителни оборотни средства, в края на 2013г. той поискал рефинансиране – отпускане на по-висока сума, с част от която да погаси съществуващия заем. Попълнил съответно искане на отпускане на банков кредит. Следвало да представи и други документи както и три броя декларации:

1. за липса на непогасени данъчни задължения, мита и осигурителни вноски, подлежащи на принудително изпълнение както на физическото лице Д.Р.К., така и на представляваното търговско дружество „Д. - ЛЕС" ЕООД; липса на отсрочени, разсрочени, обезпечени публични задължения, както и такива по не влезли в сила актове за установяване на публични вземания както на физическото лице Д.Р.К., така и на представляваното търговско дружество „Д. - ЛЕС" ЕООД; че не е връчена заповед за възлагане на ревизия на физическото лице Д.Р.К. и на представляваното търговско дружество „Д. – ЛЕС” ЕООД.

2. за семейно и имотно състояние.

3. сведение-декларация за свързаност по смисъла на &1 т.4 и т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за кредитните институции и на Наредба №22 на БНБ.

Декларациите били датирани 14.12.2013г., като били попълнени извън офиса на банката. Искането за банков кредит било представено от  К. в „Уникредит Булбанк”АД - филиал Варна - Явор, ведно с декларациите, като било заведено по вх. №0339-11-000139/06.01.2014г.. От страна банката с кредита на подсъдимия се занимавала св.Ч. – мениджър бизнес клиенти. Тя обработила искането, като го входирала на 06.01.2014г. задно с представените три декларации. Свид.Ч. предала на К. списък с други документи, с които той следвало да се снабди от различни учреждения, с оглед комплектоване на преписката за кредита.

Документите по кредита се представяли на няколко пъти както от подс. К. така и от свид. Р., с който К. живеел на съпружески начала и която имала пълномощно във връзка с дейността на фирмата.

Подс. К. знаел, че фирмата му има непогасени задължения за 2013 година на различни основания:

-  в размер на 2419.57лв. - за данък общ доход, държавно обществено осигуряване, корпоративен данък, здравно осигуряване;

-  в размер на 395.49лв. - за републиканския бюджет, НОИ и НЗОК;

- в размер на 42.22лв. - за доброволно задължително пенсионно осигуряване.

Известно му било и изискването за отпускане на кредит – да няма непогасени задължения. Поради това решил да се снабди с неистинско у-ние по чл.87 ДОПК. По неустановен начин той се сдобил с такова у-ние на което бил придаден вид, че изхожда от ТД НАП по искане с вх.№030161200746415/10.01.2014г. На удостоверението бил поставен изх.№030201200238708/10.01.14г. и същото било подписано с името на Д.Ц.- служител на ТД НАП, на длъжност инспектор по приходите, която имала право да издава такива документи, а подписа бил имитиран. Положен бил и елипсовиден печат с номер 0177. Печат с този номер фактически се ползвал от свид. М.П.- инспектор по приходите, която към този момент била в отпуск по майчинство. Удостоверението, ведно с други документи изисквани от банката били поставени в плик и оставени на неустановена дата , след 06.014г. на бюрото на свид. Ч., в нейно отсъствие от свид. Р..

След като събрала всички необходими документи, свид. Ч. ги изпратила по електронен път на отдел „Специални случаи и злоупотреби” за проверка. Преписката касаеща кредита на подс. К. била разпределена на свид. В.Д.- експерт. Базирайки се на практиката си, той се усъмнил в истинността на процесното удостоверение, тъй като вписания там изх. Номер предполагал да е издаден през 2013г., а не в началото на 2014г. След направено запитване в ТД НАП се установило, че няма искане за издаване у-ние с посочения номер, от посоченото лице и у-ние с такъв изх. номер и с такова съдържание не е издавано на 10.01.14г. Преписката била стопирана и препратена на „риск мениджър” за решаване. Била проведена среща между подсъдимия и св.Ч. и св.Й. - Директор на клона на банката, като К. бил видимо притеснен от случващото се. Овърдрафта бил предоговорен при нови условия/засилен надзор/ с оглед случилото се и бил подписан лично от К. на 27.01.2014г., като преди това на 22.01.2014г. той внесъл всички дължими суми и се снабдил с истинско удостоверение от ТД НАП Варна.

      Съгласно заключението на приобщената по делото съдебно - почеркова експертиза: подписът срещу орган по приходите в удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК с изх. №030201200238708/10.01.2014г. не е изпълнен от св.Д.В.Ц., от Д.Р.К. или от някое от установените по делото лица; отпечатъкът от печата на органа по приходите в удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК с изх. №030201200238708/10.01.2014г. не съвпада/не е идентичен с отпечатъците от печатите с №0177 и №0248, представени като сравнителен материал от ТД на НАП – Варна. Трите декларации били попълнени от неустановено в хода на разследването лице, като единствено декларацията за семейно и имотно състояние била подписана от Д.К.. Авторството на подписа на останалите две декларации - сведение-декларация за свързаност, както и декларация за семейно и имотно състояние не било установено, като според експерта/т.3 от заключението/ последната е разписана най-вероятно от св.Р..

      Съгласно представената разпечатка от ТД на НАП - Варна за издадени удостоверения на „Д. – ЛЕС” ЕООД с изх. №42424/05.02.2014г., на 10.01.2014г. по реда на чл.87, ал.6 от ДОПК с изх. №030201200238708 не е издавано, като съответно преди това не е постъпвало и искане от „Д. - ЛЕС”ЕООД за издаване на удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК с вх. №030161200746415/ 10.01.2014г. до ТД на НАП - Варна.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства.

По жалбата:

Защитата възразява, че обвинението не било доказано пс безспорен и категоричен начин, а присъдата се основавала на предположения. Не било установено подсъдимият К. да е представял процесната декларация. Това възражение е абсолютно необосновано. По безспорен и категоричен начин е установено, че представения документ е неистински официален документ, на който е придаден вид, че изхожда от издателя. Безспорно е, че най-напред няма входящо искане в ТД НАП, изхождащо от името на фирмата на подс. К. да издаване на такова удостоверение, на второ място от ТД НАП на дата 10.01.14г. не е издавано у-ние с изх.№030201200238708 с така представения текст. Това у-ние не е подписвано от свид. Д.Ц., поставения печат не е нейният личен печат, а на друг служител – М.П., която по това време е била в отпуск по майчинство. На последно място съдържащият се в у-нието текст не отговаря на действителното състояние на „Д. Лес”ЕООД – към този момент фирмата е имала текущи задължения. Без значение е кой фактически е предал документа на кредитния инспектор – неговото съдържание е в интерес на подс. К. и този документ е бил необходим за разрешаването на молбата за кредит, респ. за рефинансиране. Подс. К. е бил надлежно информиран за набора от документи, които трябва да представи за да бъде разгледана преписката по искането му. Документите са били представяни не наведнъж, а на няколко пъти. Т.е. преписката не е била предвижвана до попълването й. Намеците за злоумишлени действия във вреда на подсъдимия са неуместни, тъй като той е имал възможността да представи истински документ от НАП във всеки един момент. Не го е сторил защото е имал непогасени задължения и е бил наясно с последиците от това.

На второ място защитата възразява, че такъв документ бил изискуем само при първоначално отпускане на кредит, но и не при рефинансирането му. В случая „рефинансирането” представлява фактически отпускане на нов, по-висок по размер кредит, с част от който ще се покрие предишното задължение. Не се касае само до разсрочване или облекчаване режима на погасяване.

Не е вярно, че липсва интерес от представяне на такъв документ пред банката. Твърди се, че и без такъв документ, или с такъв установяващ наличието на задължения, кредита е щял да бъде предоговориран. Това твърдение също е невярно. Този документ е включен в набора от документи, необходими при отпускането на кредит, а на подсъдимия фактически се отпуска по-висок по размер кредит. На второ място, преди действителното отпускане на кредита, подс. К. си е погасил всички задължения и е взел ново, истинско у-ние от ТД НАП. Т.е. предпоставка за отпускането на кредита е било и наличието на документ за липса на задължения. Ако беше вярно твърдението, че и удостоверение с налични  задължения би имало същия ефект, какво е пречило на подсъдимия да го представи.

В попълненото от подс. К. искане за кредит /л.35 и сл. т.1 дп/ има т.10 – изискуеми документи. Там е включена и декларация за наличието или липсата на обстоятелства, които органите по приходите не са длъжни да отразяват в удостоверенията, издавани по чл.87 ал.6 ДОПК, както и у-ние за наличието или липсата на публични задължения за физическите и юридическите лица, включително и отговорността поета за чужди задължения, издадено от органите по приходите към НАП по чл.87 ал.5 ДОПК. Т.е. те са необходими при депозиране искането за кредит.

Престъплението е формално. Налице е както прекия умисъл, така и специалната цел изискуеми от закона.

Що се касае до това дали деянието представлява престъпление по чл.316 НК, следва да се отбележи, че този текст е общ, докато съставът на чл.248а ал.1 респ.ал.3 НК е специален и се отнася единствено до действия с цел получаване на кредити.

Доколкото в жалбата се прави оплакване и за явна несправедливост на наложеното наказание следва да се отбележи, че в тази част тя е основателна.

Въззивната инстанция намира, че има основание за прилагане разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 НК.

Конкретното деяние  не е с висока обществена опасност. Липсват каквито и да е вредни последици. Личността на подсъдимия също е с ниска обществена опасност. Същия е с чисто съдебно минало, има добра репутация като търговец, не е допускал никакви други нарушения. От последващите действия на банката е видно, че кредитът му на доверие не е спаднал – т.е. банката не е отказала отпускането на кредит, не го е приела като недобросъвестен длъжник.

При тези обстоятелства въззивната инстанция намира, че и най-лекото предвидено в разпоредбата на чл.248 ал.3 НК наказание се явява несъразмерно тежко. Поради това намира, че присъдата следва да бъде изменена в този смисъл като наложеното на подс. К. наказание бъде намалено под предвидения законов минимум от една година лишаване от свобода.

Съобразявайки се с изискването на чл.36 НК, съдът намира, че едно наказание от пет месеца лишаване от свобода с приложението на чл.66 НК ще бъде достатъчно за поправянето и превъзпитанието на подс. К.. На основание чл.55 ал.3 НК намира, че не следва да бъде налагано комулативното наказание глоба.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.337 ал.1 т.1 и  чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ИЗМЕНЯВА присъдата от 28.01.2014г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд № 1570/2014г.  в по отношение на подсъдимия  Д.Р.К. ЕГ№ ********** в наказателно-осъдителната част като на основание чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 НК определя на същия наказание от ПЕТ месеца лишаване от свобода като не му налага комулативно предвиденото наказание глоба.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                             2.