Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

№ 23

                           Варна ,  21  февруари 2014 година

 

                                   В  името  на  народа

 

 

 

                  Варненският апелативен съд , наказателно отделение  ,в   съдебно заседание на седми февруари две хиляди и четиринадесета година в състав :

                                                   Председател:Божидар Манев

                                                         Членове: Росица Лолова

                                                                        Димитър Димитров

 

при участието на секретаря Г.Н. и прокурора Илия Николов разгледа наказателно дело № 6 по описа за 2014 година , докладвано от съдия Б.Манев и за да се произнесе взе предвид :

 

 

Производството е по чл.318 ал.3 и ал.6 от НПК.

Образувано е по въззивни жалби на подсъдимия Р.Г. и на защитника му  адв.Р.Р. *** против присъда № 122/19.12.2013 година по наказателно дело № 1415/2013 година на Варненския окръжен съд.

Оплакването на подсъдимия е за съществено нарушение на процесуалните правила по чл.370 ал.1 и ал.2 от НПК , а на защитника му - за явна несправедливост на наложеното наказание , като се пледира за намаляването му до предвидения  минимум.

В съдебното заседание на апелативния съд и подсъдимият Г. пледира за намаляване на наказанието ,като  излага съображения, че намереният в дома му наркотик не е негов , а той имал достатъчно доходи и не се налагало да разпространява наркотици  ,за да си набавя средства. Защитникът поддържа оплакването за явна несправедливост,но с ново искане- да се определи наказание под минимума при условията на чл.55 от НК.

Прокурорът предлага присъдата да бъде потвърдена.

 

Варненският апелативен съд , за да се произнесе взе предвид :

 

С обжалваната присъда състав на Варненския окръжен съд е признал подсъдимия М.Г. – гражданин на Република Иран  , за виновен в това,че  за времето от 24.05.2013 до 21.06.2013 година в град Варна ,при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив , без надлежно разрешение държал високорискови наркотични вещества в големи размери с цел разпространение и на публично място разпространил  наркотици с обща стойност  на предмета на престъплението - 27 608 ,88 лева и на основание чл.354а ал.2 изр.2 алт.1 т.4  във вр.с ал.1 ,изр.1,алт.1 пр.4 и алт.2 във вр.с чл.26 ал.1  и чл.58а ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години при първоначален строг режим  ,което да изтърпи в затвор ,както и глоба в размер на 20 000 лева.

Съдът приспаднал времето , през което подсъдимият е бил задържан под стража , отнел на основание чл.354а ал.6 от НК предмета на престъплението  ,разпоредил се с веществените доказателства и присъдил разноските по делото.

Присъдата е постановена при следната фактическа обстановка , която подсъдимият Г. е признал на основание чл.371 т.2 от НПК :  Той е ирански гражданин със статут на бежанец и живее постоянно във Варна. Осъждан е два пъти  за престъпления по чл.354а ал.1 и ал.2 от НК , като е търпял наказание лишаване от свобода и е освободен предсрочно от затвора на 12.03.2010 година.

На 24.05.2013 година подсъдимият продавал марихуана в Морската градина в района на ресторант „Казиното” и от него си закупили наркотик свидетелите К. и Д.. Когато започнали да пушат марихуаната те били задържани от полицейски патрул и наркотикът бил иззет с протокол. Със заключение на физико-химическа експертиза било установено,че разпространените и иззети вещества представляват високорисково наркотично вещество марихуана с високо процентно съдържание на тетрахидроканабинол , с общо нетно тегло 0,64 гр на обща стойност 3,84 лева.

При извършеното разпознаване свидетелите разпознали подсъдимия, за което бил съставен протокол.

 

На 21.06.2013 на излизане от квартирата си Г. бил спрян за проверка от полицейски служители , свидетелите Р. и П. и им предал с протокол за доброволно предаване намерените у него 46 найлонови пакетчета и хартиени пликчета  ,съдържащи зеленикаво кафява тревна маса.

 Поради това по-късно същият ден  било извършено претърсване и изземване в квартирата му,    от която с протокол били иззети голямо количество полиетиленови и хартиени пликчета ,съдържащи зеленикава суха тревиста маса и бяло прахообразно вещество. Със заключения на физико-химическа експертиза било установено ,че се касае до високорискови наркотични вещества – марихуана и амфетамини на обща стойност 27 605 , 04 лева.

Подсъдимият Г. е признал пред първоинстанционния съд описаната фактическа обстановка и е заявил , че разбира обвинението и признава изцяло вината си. След като е направил правилния извод , че самопризнанията му се подкрепят от всички доказателства по делото – показания на свидетелите П., Р., К. ,Д. и А. , протоколите за разпознаване, за  доброволно предаване , за претърсване и изземване , както и от заключенията на всички съдебни експертизи окръжният съд е провел съкратено съдебно следствие по чл.373 ал.2 вр.чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК.

При установената по безспорен начин фактология  съдът е приложил правилно материалния закон и е квалифицирал деянието по чл.354а ал.2 изр.2 алт.1 т.4  във  вр. с ал.1 изр.1 алт.1 пр.4 и алт.2 във вр. с чл.26 ал.1  и чл.29 ал.1 б”а” и б”б” от НК. Изложил е подробни съображения досежно основните признаци на състава на престъплението и квалифициращите обстоятелства , които съображения  са правилни и няма да се коментират повторно от въззивната инстанция , още повече,че възражения по правната квалификация не се правят нито в жалбите , нито във въззивното заседание.

И подсъдимият и защитникът му пледират за намаляване на наказанието , което според тях е явно несправедливо  ,но с различни доводи.

Подсъдимият поддържа,че е  било допуснато нарушение на нормите на чл.370 ал.1 и 2 от НПК и  оспорва приетата фактическа обстановка, като твърди,  че нямал нищо общо с намерените в квартирата му наркотици. Той  представя някакви разпечатки ,от които се виждало ,че има доходи и не му било необходимо да продава наркотици.

 

 

Доводите му не могат да бъдат кредитирани.

Поддържа се фактически   оплакване за съществено процесуално нарушение по чл.348 ал.3 т.1 от НПК ,каквото обаче не е допуснато от първоинстанционния съд.

Съдът не е нарушил разпоредбите на чл.370 от НПК , тъй като е изслушал  подсъдимия  и му е разяснил процесуалните права по Глава двадесет и седма от НПК ,от които права Г. се е възползвал.  Той е признал описаната фактическа обстановка и точно поради това е проведено съкратено съдебно следствие и му е определено на основание чл.58а ал.1 от НК е посоченото занижено наказание , което намира за явно несправедливо.   

Колкото до представените писмени „доказателства” дори от тях действително да личеше ,че подсъдимият  има доходи от това по никакъв начин не следва,че не е държал с цел разпространение и не е разпространявал наркотици.

Поради това жалбата на Г. е неоснователна.

 

Защитникът пледира пред въззивния съд за определяне на наказанието лишаване от свобода под петгодишния минимум на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК , тъй като доверителят му е имал добросъвестно поведение , оказал е съдействие за разкриване на деянието , демонстрирал е съжаление за извършеното и част от наркотика е бил за негова лична употреба.

И тези доводи са неоснователни и вече са били отхвърлени от окръжния съд.

 Трудно биха могли да бъдат установени някакви смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства , а още по-малко –  многобройни или изключителни по характера си. Г. не е оказал никакво съдействие за разкриване на обективната истина , нито е демонстрирал някаква критичност в рамките на досъдебното производство. Признал е формално  фактите по обвинението и вината си пред окръжния съд  , само  ,за да може да получи наказание при условията на чл.58 а ал.1 от НК, а доколко признанието му е добросъвестно и е израз на критичност личи от процесуалното му поведение пред апелативния съд.

Всъщност с много по-голяма тежест в производството са обстоятелствата , които отегчават вината му и категорично изключват всякаква възможност целите по чл.36 от НК да се реализират с наказание  ,определено по реда на чл.55 ал.1 от НК.

 

 

 

Подсъдимият е чужд гражданин , който живее в България със статут на бежанец и не само не съблюдава законите на страната, което е абсолютна предпоставка за получаване на посочения статут , но постоянно и с престъпна упоритост игнорира установения правопорядък ,като извършва системно квалифицирани    престъпления по чл.354а от НК. Пребиваването му в местата за лишаване от свобода не го е превъзпитало към спазване на законите и е продължил неправомерната си дейност и след излизането от затвора. Дейността му по държането и разпространението на наркотици е широкомащабна , което личи от големите количества  намерени в дома му и десетките приготвени за разпространение дози. А това обстоятелство, което надхвърля съставомерния минимум ,обосноваващ квалификацията „големи размери”  допълнително отегчава вината му.

По аналогични съображение окръжният съд е направил правилния извод , че подсъдимият следва да бъде изолиран от обществото за посочения в присъдата срок ,който е почти минималния по чл.354а ал.2 от НК ,а в минимален размер е и наложената глоба.

Не са налице никакви основания нито за намаляване на наказанието лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК,  нито за определянето му под минимума на основание чл.55 ал.1 от НК. Присъдата е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена , поради което и на основание чл.338 от НПК Варненският  апелативен съд

 

                     Р     Е     Ш     И

 

ПОТВЪРЖДАВА  присъда № 122/19.12.2013 година по наказателно дело № 1415/2013 на Варненския окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

                              Председател:

 

                                   Членове: