Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

     Номер 29/25.02. ………     Година  2015                            Град Варна

 

Варненският апелативен съд                                 Наказателно отделение

На шести февруари                                Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:Янко Янков

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

                                                                                                     Станчо Савов

 

            съдебен секретар Г.Н.

            прокурор Станислав Андонов

            като разгледа докладваното от съдия Савов

            ВНОХД №6 по описа на съда за 2015 г.,

            за да се произнесе взе предвид:

 

               Предмет на въззивното производство е решение № 118/10.12.2014 г. по НАХД №444/2014г. на Окръжен съд  Шумен, с което в производство по Глава двадесет и осма от НПК, обвиняемият  Д.И.Б. *** е бил признат за невинен и оправдан  в извършване на престъпление  по чл. 248а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК за това, че на 26.04.2012г., в Общинска служба „Земеделие“ - гр. Смядово, обл. Шумен да е  подал „Заявление за входяща регистрация 2012“ /форма за физически лица/, Заявление за подпомагане 2012 / форма за физически лица/ с УИН 2707061262186 и Таблица за използваните парцели за 2012г., с които бил регистриран в регистрите на ДФ „Земеделие“ с УРН 391335 от 2012г., в които да е  представил неверни сведения, а именно:

        Посочил, че през 2012г. в землището на гр. Смядово, местността „Кантона“ обработва 1.41 ха. с идентификатор на БЗС 67708-36-4-2 от които 7,207 декара собствени земеделски земи придобити по силата на нотариален акт № 168 том V от 30.10.1999г. и 7,226 декара земеделски земи по силата на Договор за отдаване под наем на земеделска земя сключен на 07.01.2012г. и заявил, че площта е заета от изкуствени ливади - бобови, а същите площи при извършеното създаване и разпределение на масивите по чл.37в от ЗСПЗЗ, били определени като „бели петна“, тъй като не подал декларация по чл.69 от ППЗСПЗЗ за собствената си земеделска земя, нито заявление по чл.70 от ППЗСПЗЗ за наетата от него земеделска земя и по тази причина при извършеното разпределение между ползвателите, декларираната от него земя била реално обработвана от фирма „Кристера —Агро“ ЕООД гр. Девня с ЕИК 125506526 в нарушение на задълженията си да представи верни сведения, за да получи средства от фондове, предоставени от Европейския съюз на българската държава по Схема за единно плащане на площ/СЕПП/.

          Въззивното производство пред АС Варна е образувано по протест на прокурор при ОП Шумен в което се излага, че решението на ОС Шумен е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че изводите на съда не кореспондират със събраните по  делото доказателства. Излага също, че не става ясно как съда е достигнал до извод, че обвиняемия е нямал умисъл за извършване на престъплението за което е привлечен като обвиняем. Посочва се също така, че е нарушено правото на защита на обвиняемия, тъй като не са спазени разпоредбите на закона и задължителното за съдилищата  тълк.решение №3/20.11.2014г. на ВКС. Моли се решението да на ШОС да бъде отменено, като обвиняемия Б. бъде признат за виновен, като същия бъде освободен от наказателна отговорност и му наложено административно наказание, такова каквото е поискано пред първата инстанция.         

             В съдебно заседание пред АС Варна протеста не се поддържа от страна на АП Варна. Излага се, че след запознаване с мотивите на ШОС е достигнато до извод, че обвиняемия Б. не е извършил престъплението за което е предаден на съд.  От друга страна се твърди, че дори и същия да е извършил вмененото му престъпление, то в случая е налице чл.9 от НК.  Предлага се решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.                  

           Защитника на обвиняемия в съдебно заседание излага, че решението на ШОС е правилно и законосъобразно.  Твърди , че обвиняемия не е извършил деянието за което е предаден на съд.  Излага подробни аргументи в подкрепа на твърдението си, като  моли решението да бъде потвърдено.                                  

        Въззивният съд, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на решението на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира, че протеста  е неоснователен.   

         

             В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, първоинстанционният съд е   възприел следната фактическа обстановка:

Обвиняемият Б. притежавал недвижим имот в землището на гр.Смядово  с площ на парцела 7,207 дка, а брат му - Кръстю Б. притежавал имот в същото землище  с площ от 7,226 дка. През 2012г. обвиняемият решил да кандидатства по схемите СЕПП и НДП за подпомагане, с посочените земеделски площи.   На 26.04.2012 г., Б. посетил Общинска служба по земеделие в гр. Смядово и като лице, регистрирано с УРН 391335, подал Общо заявление за подпомагане по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика - включващо Заявление за регистрация 2012 и Заявление за подпомагане 2012- форми за физически лица и приложенията към тях, съгласно образец, вкл. таблица за използваните парцели.  В информационната система било очертано мястото където се намирали обработваните земи, след което отпечатаната карта на блок на земеделското стопанство, била подписана от обв. Б.. Заявленията били заведени в регистрите на Областна разплащателна агенция гр. Шумен при ДФ“Земеделие“ гр. София с УИН 27/0706/1262186. С горепосочените документи подадени от обвБаев  кандидатствал за субсидиране по „Схема за единно плащане на площ“.  Декларирал, че през кампанийната 2012г. в землището на гр. Смядово, местността „Кантона“ обработва - 1.41 ха с идентификатор по БЗС 67708- 36-4-2, от които 7,207 дка собствени земеделски земи придобити по силата на нотариален акт №168 том V от 30.10.1999г. и  7,226 дка наети земеделски земи по силата на Договор за отдаване под наем на земеделска земя сключен на 07.01.2012г.  Заявил в заявленията и таблиците, че площта е заета от изкуствени ливади - бобови.

   Заведената административна преписка била служебно изпратена от Общинска служба по земеделие в гр. Смядово, в Областна дирекция - Шумен на ДФ „Земеделие” - София, където след проверки на окомплектоването и, Общото заявление за подпомагане по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, по чл. 1 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, включващо Заявление за регистрация 2012 и Заявление за подпомагане 2012 - форми за физически лица и приложенията към тях, съгласно образец, било регистрирано с УИН 27/0706/1262186.

Извършени били в в последствие насрещни  проверки, чрез интегрираната система за администриране и контрол, като  било установено, че е налице застъпване на площи, т.е. установени са площи - заявени от повече от един кандидат за подпомагане.

Посоченият от обвиняемия  БЗС бил заявен и от „Кристера - Агро“ ЕООД гр. Девня.

След като било установено това двойно застъпване и двамата бенефициенти били уведомени за това.

          На 18.10.2012г. обвиняемият се явил в ОПСМП гр. Шумен и представил валидни документи за доказване на правото на ползване върху установените застъпени площи, а именно  нотариален акт №168 том V от 30.10.1999г. и договор за отдаване под наем на земеделска земя-сключен на 07.01.2012г.

        От своя страна  „Кристера-Агро“ ЕООД гр. Девня представили документи доказващи правото на ползване, а именно,  Заповед РД 27- 296/31.08.2011 г. на Директора на ОДЗ гр. Шумен, за разпределение на масивите в землището на община Смядово, по чл.37в от ЗСПЗЗ.

           През 2011 г. обв.Б. не подал в Общинска служба по земеделие декларации по чл. 376 и чл. 37в от ЗСПЗЗ за формата на стопанисване и ползване на земите си и поради това те били включени като „бели петна” в масивите за разпределение между ползвателите съобразно чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ППЗСПЗЗ.

             Със споразумителен протокол от 20.07.2011 г. по чл. 37 в  ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 37, ал. 2 от ППЗСПЗЗ тези земи били отредени за ползване от „Кристера-Агро“ ЕООД гр. Девня.

         Първоинстанционния съд е приел, че по делото освен показанията на представителя на дружеството - св. Радослав Василев Радев /л. 163-164 от ДП/, в които той заявява, че земите на Б. са обработвани от тях, няма събрани други доказателства за това обстоятелство.

          

         Пред ШОС съд са били допуснати и разпитани  свидетелите Станчо И. Станчев, Недко Красимиров Маринов и Стоян Тодоров Рафаилов, които недвусмислено заявяват, че обвиняемия лично и с тяхна помощ е обработвал собствените и на брат си земеделски земи. Излагат също, че  други лица не са извършвали дейности и обработки на тези земи.

          Правилно  е прието, че разпоредбата на чл.248а, ал.2, във вр. с ал.1 от НК предвижда наказателна отговорност за този, който представи неверни сведения или затаи сведения в нарушение на задължение да предостави такива, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава.

         От друга страна обаче за съставомерността на деянието от обективна страна  законът изисква да са представени сведения, които са неверни, а от субективна страна следва да има наличие на пряк умисъл и специална цел.   

        За да е осъществен състава на това престъпление , деянието следва да е  извършено при съзнаване некоректността на сведенията и с цел получаването на средства с посочения произход.

      В настоящия случай обаче с оглед събраните по делото доказателства не са налице елементите, които са необходими за съставомерността на деянието.

      Правилно първоинстнационния съд е приел, че от доказателствата се   установява, че в подадените от обвиняемия заявления не са били представени сведения, които да са неверни.

      За имотите които е заявил, че обработва и ползва обвиняемият е  разполагал  и с правно основание, а именно  нотариалин акт и договор за наем. От друга страна същия  не е представил  неверни сведения  за тяхното  местонахождение и  начина на ползване - изкуствени ливади - бобови,   като  той лично или чрез трети лица извършвал действия по стопанисването и ползването им, като по този начин ги поддържал в  добро земеделско и екологично състояние.

         Излагайки мотивите си първоинстанционния  съд правилно е приел в тях, че от страна на обвиняемия не са налични признаци за осъществяване на престъплението за което е предаден на съд и от субективна страна, тъй като обвиняемият е нямал съзнанието за неверност на подадените сведения и целено получаване на средства, без основание. От обстоятелството, че обвиняемият не е подал декларации за начина на стопанисване и ползване на земите си, не може да се прави обратния извод, още повече, че подаването на такива декларации не е задължително.

        Важното и същественото в случая с оглед събраните по делото доказателства е това, че декларираните сведения са верни, като обвиняемият реално е обработвал земите, предвид на което и първоинстнционния съд е достигнал до правилния извод, че обвиняемият не е извършил престъплението за което е предаден на съд.

         Относно изложеното от прокурора в протеста, че решението е в противоречие със закона и  тълк.решение №3/20.11.2014г. на ВКС, като е нарушено правото на защита на обвиняемия - настоящия съдебен състав не споделя това становище.  Вярно е, че съдът е постановил своето  решение един месец  след като е разгледал делото, като по този начин не е спазил изискванията дадени в тълк.решение №3/20.11.2014г. на ВКС, но следва да се има предвид обстоятелството, че същото това тълк.решение не е било постановено кам датата на разглеждане на делото, като от друга страна, което е и същественото, с постановяване на оправдателно решение по най добрият начин са били  защитени правата на обвиняемия.

 

         По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани други основания за отмяна или изменение на решението, на основание чл.338 от НПК, съставът на Апелативния съд в гр.Варна

 

                                                        Р Е Ш И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 118/10.12.2014 г. по НАХД №444/2014г. на Окръжен съд  Шумен,

 

         Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: