Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

                             № 147/6.7.2016г.,  Град Варна

     

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,наказателно отделение-втори състав,в публично съдебно заседание на Двадесет и първи Април,две хиляди и шестнадесета година в следния състав :

                                                              

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

 

ЧЛЕНОВЕ : РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

           Секретар С.Д.

           Прокурор ВИЛЕН МИЧЕВ

           Като разгледа докладваното от съдия ПАЧОЛОВ

ВНДОХ № 6 по описа за 2016 година,за да се произнесе,взе предвид следното :

 

 

С Присъда № 25/24.11.2015 година по НОХД № 304/2015 година ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е признал подсъдимия И.Р.Р.,ЕГН **********,*** пазар,Шуменска област за ВИНОВЕН, в това,че:На 10.06.2011 година в град Нови пазар,Шуменска област,умишлено умъртвил В.Ж.А. от град Нови пазар,Шуменска област и на основание член 115 от НК във връзка с член 54 от НК му е наложил наказание в размер на ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ"Лишаване от свобода"при първоначален"СТРОГрежим за изтърпяване в затвор.

Със същата Присъда  на основание член 59 алинея 1 от НК е било зачетено предварителното задържане на подсъдимия Р.,както и последният е бил осъден да заплати направените по делото разноски.

Недоволен от така постановената присъда останал подсъдимият И.Р.Р.,който чрез процесуалния си представител-адвокат Н.Т. ***,я е обжалвал с доводи за необоснованост,като постановена при съществени процесуални нарушения и алтернативно:като явно несправедлива.

В допълнително писмено изложение се оспорват свидетелски показания и установената фактология въз основа на тях;акцентира се върху обстоятелството,че всички веществени доказателства са били иззети от незапазено местопроизшествие;твърди се,че липсват доказателства,които да свързват подсъдимия Р. със съставомерния резултат.

Алтернативно са изложени и оплаквания досежно наложеното наказание,като се иска то да бъде намалено около минимума и средния размер,предвиден за инкриминирания състав.

Искането е за отмяна на обжалваната Присъда и оправдаване на подсъдимия Р.,а алтернативно:за връщане делото на първата инстанция или намаляване размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание, по съществото на делото страните взеха следните становища:

Защитата на подсъдимия И.Р.Р. излага съображения,че обвинението не е доказано по несъмнен начин и че Присъдата почива на предположения и на противоречиви свидетелски показания,като доразвива аргументите си в тази насока.

Представителят на ВАРНЕНСКАТА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА дава заключение,че жалбата на подсъдимия Р. е неоснователна,показанията на свидетелите били логични и правдоподобни,както и че не са допуснати сочените от защитата процесуални нарушения.Предлага се потвърждаване на първоинстанционната Присъда.

В последната си дума подсъдимият Р. заявява, че е невинен.

          Въззивната апелативна инстанция,след като прецени доводите на страните;становището на подсъдимия Р. в последната му дума,както и след цялостна служебна проверка на присъдата,с оглед изискванията на член 313 и член 314 алинея 1 от НПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Жалбата на защитата на подсъдимия И.Р.Р. е била подадена в установения от НПК срок и е допустима за разглеждане от въззивната апелативна инстанция.

          В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване,ШУМЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установено от фактическа страна следното:

Пострадалият В. А., бил на 77 години и живеел сам в апартамент в град Нови пазар,Шуменска област.Същият се пенсионирал,като майстор в цех за ръчно производство на стъкло,получавал висока пенсия и имал спестявания.По време на трудовия си стаж А. работил известно време с подсъдимия Р. и двамата се познавали.

На 10.06.2011 година около 11.00 часа пострадалият А. излязъл от дома си и посетил павилиона на свидетеля М.Н.А.,намиращ се срещу сградата на пощенската станция.Около 12.40 часа двамата се разделили и А. се прибрал в апартамента си.

Около 13,30 часа същия ден в апартамента му дошъл подсъдимият Р..Последният се нуждаел от парични средства,тъй като играел хазартни игри и попитал А. дали има пари.Последният отговорил отрицателно. Под предлог,че иска да почерпи за рождения си ден,подсъдимият Р. влязъл в апартамента на пострадалия.Впоследствие между двамата възникнал конфликт и се стигнало до физически сблъсък.Подсъдимият Р. избутал пострадалия А., както бил с обувките си в една от стаите и го повалил върху леглото.След това взел от масата в същата стая домакински нож, с дължина на острието 11 сантиметра и посредством него нанесъл три силни удара    :един в дясната и два в лявата предната част на гръдния кош на А..Ударите били нанесени през якето,с което пострадалият бил облечен.Единият от ударите прерязал околосърцевата торбичка,дясното предсърдие и камера и се оказал смъртоносен.Смъртта на А. настъпила бързо.

В този момент, намиращата се на междублоковата площадката между трети и четвърти етаж свидетелка Г.С., чула силен шум от вътрешността на апартамента на пострадалия А..

След деянието, подсъдимият Р. преровил всички стаи в апартамента на пострадалия,за да търси пари,след което го напуснал,вземайки със себе си един от трите ключа за входната врата.Заключил апартамента отвън,а връзката с ключове оставил върху табуретка в антрето.Подсъдимият Р. направил опит да унищожи ножа,запалвайки го заедно с вестниците в печката за дърва,но впоследствие изгоряла само хартията.

Около 19,00 часа на 10.06.2011 година часа свидетелят Р.Я., заедно със съпругата си Р.Я. посетили апартамента на пострадалия А. за да му дадат предписани медикаменти.Въпреки,че А. не се показал,това не обезпокоило свидетелите,защото и друг път се случвало той да не отваря,тъй като не винаги чувал звънеца.

На следващия ден-11.06.2011 година сутринта около 8,00 часа свидетелят Я. отишъл отново да види А.,но и този път пострадалият не отворил.Тогава Я. уведомил свидетеля Л.К.,който бил един от най-близките приятели и съседи на А. и телефонирал на племенника на пострадалия-свидетеля Г.В. А..

След пристигането на свидетеля Г. А.,последният заедно със свид. Л.К.,отишли в Полицията и поискали съдействие да влязат в дома на А..В присъствието на двама полицаи,на свидетелите:Ц.К.,Р.Я. и К.,със стълба свидетелят Р.Я. се качил в терасата на апартамента на А. и през открехнат прозорец влязъл в една от стаите.Свидетелят Я. установил,че от вътрешната страна на входната врата няма поставен ключ;видял връзката с ключовете на А.,оставени върху табуретка в коридора;взел я и с ключ от бял метал отключил отвътре входната врата на апартамента.Влезлите лица установили,че пострадалият А. лежи върху легло в една от стаите и че е мъртъв.За смъртта му била уведомена личната му лекарка-свидетелката Й.С.П.,която  след направен повърхностен оглед на пострадалия А.,вписала като причина за смъртта му:сърдечно заболяване.

Впоследствие във връзка с подготовката за погребението на пострадалия А.  свидетелката Р.Я. и свидетелката Ц.К. забелязали,че стаите в апартамента на починалия А. били в безпорядък и че било много разхвърляно,като че ли някой търсил нещо.

След като свидетелят ГУЦЕВ започнал да разкопчава дрехите на починалия А.,видял трите прободни рани и изтеклата кръв по дрехите,одеалото и възглавницата.

Същият ден бил извършен оглед на местопроизшествие,а трупът на А. бил транспортиран за аутопсия.При огледа бил намерен ножа с дървена дръжка в печката,като били иззети и нокти от трупа на А..

Във връзка със започналите оперативно издирвателни мероприятия сред заподозрените лица попаднал и подсъдимият Р..На Р. обаче не бил взет материал за ДНК-анализ,тъй като свидетелят М.Б. мислел, че последният има ДНК-регистрация,предвид предходните му криминални прояви.

Едва през 2014 година свидетелят Б. установил,че подсъдимият И.Р. всъщност няма такава.Подсъдимият Р. първоначално възразил,но впоследствие  доброволно дал ДНК-материал.

След задържането на подсъдимия Р. с мярка за неотклонение"Задържане под стража"в ареста-град Шумен, за известно време подсъдимият Р. бил в една килия със свидетеля Н.К. и свидетеля Д.М..Пред тях двамата подсъдимият Р. разказал,че е там за убийство;че няма доказателства срещу него и че той е"оправил  пострадалия”.Разяснил също така,че използвал за повод рождения си ден уж,че искал да го почерпи.

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД възприема изцяло изводите на първоинстанционния съд относно приетата за установена фактическа обстановка по делото,като законосъобразни,обосновани и изцяло в синхрон със събраните по делото доказателства и доказателствени средства:показанията на всички свидетели;съдебно-медицински експертизи;ДНК експертиза;трасологическа експертиза;СТЕ;КСППЕ и другите  писмени доказателства по делото.

Първоинстанционният съд е анализирал заключенията по изготвените съдебно-медицински експертизи по делото и е установил,че в следствие на нанесените удари с нож на пострадалия В.Ж.А., същият  е получил три проникващи прободно-порезни наранявания по предната страна на гръдния кош.Същите били нанесени със сила,по механизма на удар,натиск и са били причинени от три удара по посока на движещото се оръжие отпред назад и отгоре надолу.Причина за смъртта на А. е била остра кръвозагуба, развила се вследствие прободно-порезното нараняване на сърцето.Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна.Имайки предвид позата на тялото и видът на кръвопропропиванията по дрехите,най-приемлива била ситуацията,при която нападателят и жертвата са били лице в лице,като пострадалият е бил изправен,до седнал или легнал на леглото.Липсата на зацапвания с кръв в други части на жилището показва,че след получаване на уврежданията пострадалият А. не се е придвижвал и не е извършвал други  активни движения.

Основното и пространно оплакване на защитата на подсъдимия И.Р.Р. в жалбата е, че Присъдата на първоинстанционния съд почива на противоречиви свидетелски показания и на липсата на доказателства за съпричастността на подсъдимия към инкриминирания резултат.Това от своя страна е довело до постановена присъда при допуснати съществени процесуални нарушения.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си, че тези оплаквания не намират опора в събраните по делото доказателства, които са многобройни и изобилстващи.На първо място първоинстанционният съд е групирал показанията на свидетелите в четири отделни групи:В първата група присъстват тези,които се намират в роднински и приятелски отношения с пострадалия А. и които дават сведения и пояснения за начина му на живот и за това какви са били навиците му, както и за действията му в деня на инцидента.Във втората група попадат показанията на свидетелката Г.С.,,която непосредствено преди посегателството срещу личността на пострадалия А. се е намирала на междублоковата площадка и е чула шума в следствие на сблъсъка между пострадалия и неговия нападател.В третата група попадат показанията на съкилийниците на подсъдимия Р., пред които последният разказал сам,че е"оправил  пострадалия”,използвайки като повод рождения си ден,както и за това,че нямало никакви доказателства срещу него.В четвъртата група са намерили място показанията на полицейските служители,които са били ангажирани с инкриминирания случай и неговото"разплитане”,но не са извършвали действия по разследването.Всички тези показания пресъздават точно детайлите от инцидента,завършил със смъртта на пострдалия А..Същите са еднопосочни,последователни и няма основание да не бъдат кредитирани.Същите не са изолирани и единствено налични,а синхронизират както със заключенията по изготвените експертизи,така и с другите писмени доказателствени средства,включително: огледния протокол и заключенията на СМЕ,която изяснява в пълна степен механизма на причиняването на телесните увреждания на пострадалия В. А..

Оплакването, че не са налице доказателства,които да доказват съпричастността на подсъдимия Р. към инкриминирания резултат, е абсолютно несъстоятелно.Освен гореописаните групи от гласните доказателства,в тази насока най-категорично е заключението на ДНК-експертизата,която обективира обстоятелството,че пострадалият А. приживе и непосредствено преди смъртта си е имал пряк физически контакт със своя нападател-подсъдимия И.Р...В действителност тази негова съпричастност е била установена в един доста по-късен момент,тъй като първоначално са били проверявани други версии,но фактът,че ДНК от подсъдимия А. е открита под ноктите на жертвата,по категоричен начин сочи за приноса му към съставомерния резултат и не разколебава извода за необходимост от ангажиране на неговата наказателна отговорност, до който е достигнал първостепенния съд.

Правилно обясненията на подсъдимия Р. не са получили кредит на доверие от решаващата инстанция.Те са били оценени единствено,като защитна теза,с оглед реализиране основното му право на защита.Същите са останали изолирани и без доказателствена подкрепа досежно лансираната версия къде той се е намирал по време на инкриминираното деяние.От друга страна цялата доказателствена съвкупност противостои на тази версия и пряко свързва подсъдимия Р. с умишленото убийство на пострдалия А..

При така установената фактология по делото законосъобразно и обосновано прървоинстанционният съд е приел,че подсъдимият И.Р.Р. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по член 115 от НК,като:На 10.06.2011 година в град Нови пазар,Шуменска област, умишлено е умъртвил В.Ж.А. от същия град.Законосъобразно и обосновано първоинстанционният ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е констатирал,че действията му умишлено са били насочени към лишаване от живот на пострадалия А., като мотивът му е   бил неправомерно да се облагодетелства.

Не се споделят  и  оплакванията на защитата на подсъдимия Р., свързани с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в недостатъци на обвинителния акт;възлагането на следствени действия и поведението на член от състава на пъровинстанционния съд по време на разглеждане на делото.Обвинителният акт отговаря на всички изисквания на член 246 от НПК,с ясна и точна формулировка на въведеното обвинение,като подсъдимият Р. е разбрал в какво е обвинен и своевременно е организирал защитата си.Другите лансирани  нарушения също са несъстоятелни и изобщо не попадат в категорията на абсолютните такива, които по съществото си да са основания за отмяна на съдебния акт,с оглед на което не са допуснати така визираните от защитата  нарушения.

По алтернативното оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание:

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД констатира,че по отношение на подсъдимия И.Р. наказанието е справедливо определено. Прървоинстанионният съд правилно и законосъобразно е определил същото при условията на член 54 от НК в размер на Осемнадесет Години"Лишаване от свобода”.Индивидуализирал го е малко над средния размер за това престъпление,отчитайки едновременно високата степен на обществена опасност на деянието и на дееца:подсъдимият Р. е с изключително обременено съдебното минало;с лоши характеристични данни,описващи го като сприхав и агресивен човек с типично асоциално поведение в обществото.

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД също прави изводите си,че така определеното по размер и вид наказание от ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ"Лишаване от свобода",което да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия И.Р.Р. при първоначален"СТРОГрежим за изтърпяване в затвор ще обезпечи напълно и всецяло специалната и генерална превенции на наказанието и ще се постигнат целите му,визирани в разпоредбата на член 36 от НК.

В Заключение:Въззивната апелативна инстанция прави изводите си,че жалбата на подсъдимия И.Р. се явява изцяло неоснователна и като такава, следва да бъде оставена без уважение,а обжалваната Присъда на първоинстанционния ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,като законосъобразна, обоснована и справедлива,следва да бъде  потвърдена изцяло.

При служебната проверка на присъдата от състава на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД не бяха констатирани пропуски или неточности,водещи до отменяването или изменяването на обжалваната Присъда

 

Водим от горното и на основание член 338 от НПК,съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 25 от 24.11.2015 година по НДОХ № 304/2015 година на ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с подсъдим И.Р.Р.,ЕГН **********,*** пазар,Шуменска област.

 РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД  на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК от съобщението му до страните – на основание член 350 ал.1 от НПК във връзка с член 340 ал.2  от НПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.