Р Е Ш Е Н И Е

                   № 97

25.06.2013г. Гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесети юни две хиляди и тринадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Божидар Манев

ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Димитър Димитров

 секретар С.Д.

прокурора Светла Курновска,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №60 по описа за 2013 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на Б.А.П., чрез защитника му адв. И Л., подсъдима по нохд №963/08г. на Варненския окръжен съд, против присъдата на същия съд от 05.11.2012г., постановена по същото дело, с която подс. П. е призната за виновна за деяние по чл.257 ал.1/отм/ вр.чл.256/отм/ вр.чл.26 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 НК и й е определено  наказание  от една години лишаване от свобода при условията на чл.66 НК с изпитателен срок от три години.

В жалбата се твърди, че присъдата е необоснована, постановена при съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон, неправилна и вината на подсъдимата не е доказана.  Прави се искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова оправдателна такава. В допълнение към жалбата са изложени подробни съображения за допуснатите нарушения.

В с.з. пред въззивната инстанция апелативният прокурор изразява  становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена  в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 05.11.12г. по нохд № 963/08г. подсъдимата Б.А.П. е призната за виновна в това, че за периода 14.12.1999г.-15.05.2000г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, като извършител, в качеството си на едноличен собственик и представаляващ търговско дружество „Палента” ЕООД, укрила данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери- ДДС в размер на 2 196 842,83лв. като с цел да осуети тяхното установяване водила счетоводна отчетност за данъчни периоди от м.ноември 1999г. до м.април 2000г. вкл. с месечни СД по ЗДДС, дневници за покупки и продажби и ползвала счетоводни документи с невярно съдържание – данъчни фактури с право на пълен ДК без реално да са осъществени описаните в тях доставки, подробно описани, поради което и на основание чл.257 ал.1/отм/ вр.чл.256 /отм/ вр.чл.26 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 НК й е наложено наказание от една година лишаване от свобода при условията на чл.66 НК с изпитателен срок от три години. Подсъдимата е осъдена да заплати и направените по делото разноски.

За да стигне до този резултат първоинстанционният съд е приел за установено следното:

Подсъдимата П. е едноличен собственик на „Палента”ЕООД”, регистрирано по ЗДДС като не разполагала с офис,търговски обекти, складове, транспортни средства и служители.

На дружеството била извършена данъчна ревизия за периода 1.11.1999-30.04.2002г. като бил съставен ДРА и определени данъчни задължения размер на 2 196 842,83лв. и лихви в резултат на отказан ДК по доставки от „Марип-555”ЕООД и „”Марена”ЕООД, с предходни доставчици „Буртику”ЕДДД и „Андриком”ЕООД. ДРА е влязъл в сила след произнасяне на ВАС. По време на съдебното производство подсъдимата продала дружеството на свид. Станислав Начев.

Установено е, че през ревизирания период подсъдимата е отразила в дневниците за покупки, че е получила доставки от „Марип-555”ЕООД и „Марена” ЕООД по фактури, подробно описани в присъдата, с изключително разнороден предмет – от блузи и жилетки до дизелово гориво,от видеокасети до трошен камък и пясък, кабели, лагери, усилватели, авточасти, теракота, както и услуги – маркетингови, счетоводни, правни, реклама и дори търговска марка. Само за период от шест дни през м.ноември 1999г. е отразила в дневника за покупки разнородни стоки и услуги на стойност 404 489,48лв. като големи количества арматурно желязо, трошен камък,строителни материали, както и реклама и консултантска услуга от „Марена”ЕООД на стойност 53 004лв.

За м.декември 1999г. е отразила покупки от също толкова разнороден характер на стойност 333 882,41лв. През м.януари 2000г. – дрехи, авточасти, кабели и др. на обща стойност 66 103,92лв., през м.февруари 2000г.освен дрехи, гориво и др. е отразена и покупка на търговска марка”Буртику” за сумата от 10 000 000лв. с 2 000 000лв. ДДС от „Марип-555” ЕООД с ДФ №172/10.02.2000г. като обаче под регистрационния номер отразен в договора , в Патентното ведомство е отразена друга търговска марка. През месеците март и април 2000г. подсъдимата е отразила покупката на горива, кабели и др. съответно за 151 314лв. и 118 633,57лв.отново от същите доставчици, както и техни преки доставчици „Буртику” ЕООД и „Адриком”ЕООД, чиято регистрация по ЗДДС е била прекратена от 04.01.1999г.

Така отразените в дневниците за покупки стоки са били префактурирани към други дружества, обичайно в един и същи ден, при минимални разлики в стойността. Установено е, че дружествата доставчици „Буртику”ЕООД и „Адриком”ЕООД са се водели на румънски граждани, които не са имали никаква представа , че са извършвали някаква търговска дейност. При пребиваването си в страна те дали съгласие на свои познати да регистрират фирми на тяхно име като заявленията за регистрация са подадени на едно и също място, в един и същи ден и са с последователни входящи номера. Така „Буртику”ЕООД е регистрирано на адрес, на който се набира Бюрото по труда в гр.Русе, със собственик и управляващ Е.Л.Б., а „Адриком”ЕООД е регистрирано на адрес в гр.Русе ул.”Цар Асен” 26 бл.”Съединение” вх.В ет.1, със собственик Б.А.. Същите заявяват, че никога не са развивали търговска дейност, не са имали офиси, не са наемали персонал, не са водили счетоводство, не са имали банкови сметки.

Доставчика „Марип-555”ЕООД е вписана в регистъра със собственик М.Е. също румънска гражданка, с адрес на управление в Аксаково ул.М.Палаузов №30 и пълномощник В.Н. от гр.Плевен. Същата заявява, че никога не е развивала търговска дейност, не се е помещавала на посочения адрес, не е получавала права върху търговска марка „Буртику”.

Другият доставчик „Марена”ЕООД, представляван от свид. Б.П. и собственик Р.С., регистрирана в Ловеч, на адрес, на който живее друго лице. Същото дружество, в подадената в Ловеч ГДД с приложени баланси и отчети е декларирала, че не притежава ДМА и няма разходи за материали, външни услуги и заплати.

Всички тези доставчици не са разполагали с финансова и техническа обезпеченост за извършването на каквито и да е сделки. „Буртику” и „Адриком” не са извършвали никакви сделки с „Марип-555”, не са притежавали никакви ресурси и финансова обезпеченост за това нито складови и горивни бази, транспортни средства и др. нито пък съществуват някакви договори за наемане на такива, не са подписвали никакви документи, нито са упълномощавали друг да ги подписва. Тези фирми са били с прекратена регистрация по ЗДДС към 04.01.1999г., а за „Марип-55” –към 03.01.2001г. Единствено свид. Попа е подписала пълномощно на свид. Найденов. Изхождайки от всичко това единственият извод е, че не са правени никакви доставки към „Палента”ЕООД, че издадени фактури са с невярно съдържание и на дружеството на подсъдимата не се е дължал ДК.

Съгласно заключението на изслушаната в с.з. ССЕ, размерът на неправомерно ползвания ДК е идентичен с този установен в ДРА-2 196 842,83лв. Допълнителната ССЕ е установила размера на  ДДС, по сделките по които подсъдимата е доставчик е 2 203 300,80лв. като количествата на получените и продадените стоки съвпадат, но съществува разминаване в датите като продажбите предхождат покупките. Констатирани са несъответствия във фактурите по покупки и продажби, несъответствие в номера на лиценза на търговската марка „Буртику”. Търговската марка е закупена с фактура №172/10.02.2000г. от „Марип-555”ЕООД и продадена с фактура 204/14.02.2000г. на „Лукс Травел”ЕООД. Установена е липса на последваща доставка по четири бр. фактури за поръчки. По 7бр.фактури от „Марип-555”са отразени транспортни услуги, като при насрещните проверки не са установили документи доказващи произхода на стоките, както и съответните счетоводни документи-ценоразписи, товарителници, протоколи и пр. Експертизата е установила счетоводно регистрирани плащания, но по разхода на касата за съответните периоди липсва обяснение кой разход по коя фактура е както и информацията в доставчиците не кореспондира по никакъв начин с тази у получателя. Нито доставчиците, нито получателя „Палента” ЕООД разполагат с каквито и да е складови бази, търговски обекти, ГСМ бази, транспортни средства, собствени или наети, както и служители, ресурс и капацитет за осъществяване на доставките или не са извършвали търговска дейност. Свидетелите, собственици и управители на дружествата доставчици, заявяват, че не са чували за дружество „Палента”, не са имали търговски отношения с това дружество и фактурите вписани в дневника за покупки на процесното дружество не са издавани от тях. Някои дори не са извършвали търговска дейност.

Що се отнася до показанията на свид. Найденов, относно взаимоотношенията му със свид. Попа и развиваната от него дейност като пълномощник, окръжният съд е изложил много подробно мотивите си и настоящата инстанция ги споделя напълно.Съдът е отчел всички противоречия и е изложил кое възприема и кое не и защо.

Няма спор по отношение съставянето на СД по ЗДДС за периода 14.12.99г.-15.05.2000г.положените подписи са на подсъдимата П.. Спори се по реалността на доставките като правилно съдът е приел тезата на подсъдимата като защитна. Абсолютно нелогично и не подкрепено с никакви доказателства е твърдението, че подсъдимата като едноличен собственик на капитала на дружеството, което по документи развива нормална търговска дейност със значителен оборот /12 млн.лв. за пет месеца/след като няма офис, няма служители, няма ДМА, основните му доставчици са едни и същи лица, които същевременно са доставчици и сами на себе си чрез фирми регистрирани на името на чужди граждани и също нямат никакви ДМА и технически възможности да развиват търговска дейност. Това твърдение е изолирано и неподкрепено с никакви доказателства.

Всички тези изводи както първата инстанция, така и настоящият съд прави въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства- ДРА №282а/30.04.01г., СД и дневници за покупки и продажби, пълномощни, дневници на доставчици, резултати от насрещни проверки, експертизи, свидетелски показания, решения по фирмените и административни дела и др.

По жалбата:

Първото възражение е, че изготвеният обвинителен акт срещу подс. П. не отговаря на изискванията на чл.246 НПК.

Това възражение е неоснователно. В обв. акт е посочено както престъплението, извършено от подсъдимата така и мястото, времето и начина на извършването му, размерът на вредите и пр. Подробно са описани както фактурите предмет на обвинението, така и съответните справки декларации и всички обстоятелства по делото относими към предмета на обвинението. Не е вярно, че тезата на прокуратурата била противоречива, което затруднявало организиране защитата на подсъдимата. Обвинението е за това, че подсъдимата е ползвала счетоводни документи с невярно съдържание с цел осуетяване установяване на данъчни задължения. Счетоводните документи са изчерпателно изброени в обв.акт, а невярното им съдържание се състои в това, че не са налице реални доставки т.е. документално има оформени фактури, но реално сделки не са осъществявани. Няма нищо неясно и объркващо в това. Защитата пита в допълнителните съображения към жалбата кое било невярното във водената счетоводна отчетност – осчетоводяването на фактурите с невярно съдържание, т.е. имитирането на търговска дейност.

Не е вярно и твърдението, че в обв. акт не се съдържали никакви факти във връзка с обвинението. Напротив ясно са отразени всички факти и обстоятелства имащи значение за обвинението – използването на фактурите с невярно съдържание, описването им/осчетоводяването им/ в дневниците за покупки, отразяването на сделките в справките декларации, без те реално да са се случвали. Всички тези действия са имали едничката цел – осуетяване установяването на данъчните задължения – заявяване пред НАП, че са извършвани едни сделки и е начислен съответен ДК, че той се дължи на фирмата на подсъдимата без това реално да е така. Т.е. възпрепятства се установяването на реалното състояние на дейността на фирмата- факта, че няма извършвана никаква търговска дейност.

Диспозитива на обв. акт не е както се твърди от защитата – укриване на данъци. Няма как да се укриват данъци, след като няма въобще никаква дейност, а напротив – точно се осуетява установяването на реалните данъчни задължения, респ. необходимостта от теглене на ДК. Използваният термин „укрила” е в резултат на редакцията на чл.257 НК/отм/, който е общ и се отнася както за деяния по чл.255 така и за тези по чл.256 НК. Текста не е неясен тъй като следва уточнението, че се касае до деяние по чл.256 НК. Некоректно от защитата неколкократно се посочва, че се касаело до „укрити” данъци и че нямало факти от какво са възникнали тези „укрити” данъци. Не се касае до „укрити” по смисъла на чл.255 в сегашната му редакция, нито до деяние по чл.255 т.7 НК, каквито индиции има в изложеното в допълнителните съображения към жалбата. Основният текст на обвинението е по чл.256 НК/отм/ и тъй като се касае до особено големи размери квалификацията е по чл.257 НК, който текст  още веднъж следва да се подчертае е общ за деянията по чл.255 и чл.256 НК и терминът „укрие” е обобщаващ. Поради това и няма никакво противоречие между диспозитива и обстоятелствената част на обв. акт, както се твърди. От тук и всички възражения относно „липсата на укрити данъчни задължения” са несъстоятелни.

Не е вярно и твърдението, че нямало посочени факти, установяващи субективното отношение на подсъдимата. Какво е субективното отношение на подсъдимата става ясно от всичките й действия и ясното съзнание, че не разполагайки с никаква материално-техническа база, никакъв човешки или материален ресурс, съзнавайки, че фактически не осъществява никаква търговска дейност. Какъв факт повече да се опише, освен този, че вписващ фактура, по която знаеш, че няма никаква доставка в СД за съответния отчетен период и я представяш пред данъчните власти за да установиш, че сделката е била реална.

Второто възражение е, че подсъдимата била призната за виновна по несъставомерно към момента на извършването му деяние.

Това възражение също е несъстоятелно. Както вече беше отбелязано по-горе подсъдимата не е призната за виновна, че е избягнала плащане на данъчни задължения чрез приспадане на данъчен кредит – деяние по чл.255 ал.1 т.7 НК/ред.от 2006г./. Касае се до фактически състав визиран в нормата на чл.256/отм./-осуетяване установяването на данъчни задължения чрез използване на счетоводни документи с невярно съдържание. Всички елементи от този фактически състав са налице по така повдигнатото срещу подсъдимата П. обвинение – използването на фактури, изчерпателно изброени, дневници, в които тези фактури са отразени, справки-декларации, включващи отново всички тези неверни обстоятелства, съставяни с цел да бъдат представени пред данъчните власти, които данъчни власти, от своя страна, на базата на тези документи с невярно съдържание ще установят едни данъчни задължения, които не са реални. Т.е. те ще признаят един ДК, който не се следва, в резултат на невярно установеното на база представените от подсъдимата документи с невярно съдържание.

Третото възражение е, че присъдата била постановена на базата на „негодни” доказателства.

ДРА не е „негодно” доказателство, той е едно от многото доказателства обсъдени съвкупно с всички останали от първата инстанция. Изготвени по делото, изслушани и приети от съда са и ССЕ, които са стигнала до същите изводи относно размера на нанесената щета. Обосновавайки вината на подсъдимата съдът не се е задоволил само да се позове на ДРА, а е проверил и обсъдил и всички гласни и писмени доказателства. Именно поради автономността и независимостта на административното и наказателното производство в областта на данъчните правоотношения, по делото са назначени и ССЕ, които на самостоятелно основание да проверят както фирмите доставчици, така и фирмата получател и да изготвят своите заключения.

Следващото възражение е, че присъдата била явно необоснована.

В мотивите си съдът е обсъдил подробно всички гласни доказателства, изложил е съображения кои показания кредитира и защо, и кои не кредитира. Аргументите му се подкрепят и от извършените насрещни проверки от данъчните органи. Правилно  и обосновано е прието, че румънските граждани, регистрирали търговски дружества на свое име, не са извършвали никаква търговска дейност, а са сторили това в услуга на свои познати –българи. Не са имали никаква представа дали тези дружества са работели или не, не са подписвали никакви счетоводни документи. Обстоятелството, дали свид. Попа е дала пълномощно за управление на нейната фирма или не на друго лице с нищо не променя крайния извод на съда. Безспорно е установено, че двете фирми – основни доставчици, както и техните две фирми доставчици не са имали никакъв ресурс са осъществяване на документираната дейност. Твърденията за транзитни доставки от свидетелите Найденов, Б.Петров и Р.Спасова не са подкрепени с никакви доказателства – не съществуват никакви счетоводни документи за такива доставки – наеми, лизинг на транспортни средства или складови бази и пр. Не следва да се пропуска момента, че обвинението касае лимитирано изброени фактури, изхождащи от лимитирано посочени фирми – „Марип-555”, „Марена”, „Буртику” и „Адриком” . Дали съответните съконтрагенти са имали отношения с други дружества не касае процеса.

Твърди се, че заключението на вещото лице не било пълно, тъй като то не разполагало с документи за доставчиците. То не „разполага” с такива документи, защото такива документи няма. Не съществуват документи доказващи произхода на фактурираните стоки, липсва пълна счетоводна отчетност у доставчиците като приемо-предавателни протоколи, ценоразписи, товарителници и др. документи, показващи реалност на сделката. Експертизата е установила още, че въпреки наличието на документални плащания към процесните доставчици, по разхода на касата по месеци липсва конкретика кое пращане по коя фактура е, както и обстоятелството, че информацията по справки за продажбите по фактурите, стоки и количества на фирмата доставчик към получателя „Палента”, относно платени фактури по никакъв начин не кореспондира с тази в счетоводството  на „Палента”. Експертизата установява също, както вече беше посочено липсата на каквато и да било материална или трудова обезпеченост както у доставчиците, така и у получателя. Освен всичко това е установено, че дружествата първични доставчици „Буртику” и „Адриком” са със заличена регистрация по ЗДДС от м.януари 1999г. т.е. нямат право да издават данъчни фактури, респ. техните получатели да начисляват и приспадат ДК.

Последното възражение е, че присъдата е постановена при непълнота на доказателствата.

По делото са събрани всички относими доказателства, те са обсъдени обстойно като съдът е изложил своите изводи. Тези изводи се споделят напълно и от настоящата инстанция. Съдът е обсъдил много прецизно както свидетелските показания, така и писмените доказателства. Установил е противоречията в показанията на свид. Найденов – основен доставчик на особено значими по стойност и обем стоки вкл. и горива, както и на свид. Начев

Установено е по безспорен и категоричен начин, че дружествата доставчици не са намерени на посочените от тях адреси, че у тях не съществува нужната счетоводна документация, че нямат право да издават данъчни фактури, респ. да начисляват и приспадат ДДС като всичко това, наред с изложеното по-горе води до извода, че не са налице реални доставки. Както е известно ползването на ДК не възниква само по силата на извадените фактури, а и от реално извършените доставки /налагащо извършването на насрещни проверки/. Фактът, че такива доставки не са извършвани прави ползването на ДК неправомерно. Единственият възможен извод при така събраните и преценени от съда съвкупно доказателства и , че подс. П., с намерение да осуети установяването на задължения по ЗДДС е ползвала счетоводни документи с невярно съдържание – фактури, отразяващи само документален поток, без да има реални стопански операции и чието невярно съдържание е документирала в подадените пред ТДД и подписани от нея СД по ЗДДС. Съобразно тези СД е обективирана данъчна основа, в следствие на неосъществени облагаеми доставки от процесните дружества, които от своя страна както вече беше установено категорично нито са извършвали доставките, нето са имали възможност на практика да ги извършат.

 По всички изложени по-горе съображения, настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна.

Признавайки подсъдимата за виновна по така възведеното й обвинение, съдът е постановил един обоснован акт. Определяйки наказанието й е съобразил всички смекчаващи вината обстоятелства, обществената опасност на деянието и дееца. Приел е, че е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно изминалият дълъг период от време от извършването на деянието, като й е определил минимално наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл.66 НК с три годишен изпитателен срок.

Съдът не е изложил съображения защо прилага разпоредбата на чл.66 НК, но те следва да се изведат от данните за личността й, чистото й съдебно минало, както и от приетото изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Не е необходимо подсъдимата да бъде изолирана от обществото и средата, в която се движи, да бъде превъзпитавана в специализирано заведение за деяние извършено преди близо 15 години.

Предвид изложеното атакуваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло.

 Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 05.11.2012г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд №963/2008г. по отношение на подсъдимата Б.А.П. с ЕГ№ **********.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.337а ал.2 НПК.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                     2.