Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 98/09.05.        Година  2017            Град Варна

 

 

В      И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд                Наказателно отделение

На седми април                Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Илия Пачолов  

                            ЧЛЕНОВЕ: Румяна Панталеева

Росица Тончева

 

съдебен секретар Геновева Ненчева

прокурор Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 60 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 1/09.01.2017 г. по НОХД № 502/16 г. на окръжния съд в град Шумен, с която Ф.С.Р. е бил признат за виновен и осъден по чл.116, ал.1, т.3, пр.2, вр.чл.54 от НК на доживотен затвор, а с оглед произтеклата процедура по глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.58а, ал.2 от НК наказанието е било заменено с лишаване от свобода за срок от двадесет години при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с фактите по обвинението, признати от подсъдимия при условията на чл.371, т.2 от НПК, че на 12/13.05.2016 г. в с.Стоян Михайловски, област Шумен, той е умъртвил умишлено майка си М.М..

 

Въззивната проверка се инициира с жалба от служебния защитник на подсъдимия – адвокат Х.П.,***, с искане за налагане на друг вид наказание - лишаване от свобода, което да бъде редуцирано по реда на чл.58а, ал.1 от НК. Становището на представителя на въззивната прокуратура е, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

 

Относимите към предмета на обвинението, респективно отговорността на подсъдимия, факти, отразени в обвинителния акт и признати от него по реда на чл.371, т.2 от НПК, накратко са следните:

Подсъдимият Ф.Р. не работел и живеел с възрастната си майка М.М. в с.Стоян Михайловски, като се издържали от пенсията й. Той често се напивал, при което между тях редовно имало скандали, редовно придружени с физическо и психическо насилие, чрез което подсъдимият целял да вземе парите й, за да си купува алкохол. М. се оплаквала на съседите си, че синът й я бие, заплашва и оставя гладна, а парите от пенсията й харчи за  алкохол. На 15.04.2014 г. тя се оплакала и в полицията, а подсъдимият бил предупреден с протокол по ЗМВР.

На 12.05.2016 г. от сутринта до обяд Р. изпил наличния в къщата алкохол и отново поискал пари от майка си, а когато тя му отказала, се ядосал. Първоначално излязъл в селото, но надвечер се върнал и отново се скарали. Той взел дървена фурнаджийска лопата и с нея започнал да нанася удари по цялото тяло на възрастната жена, както лежала в леглото си. След като преустановил побоя, почистил видимата рана на главата й от кръвта и легнал да спи на съседното легло.  Когато се събудил на сутринта установил, че е мъртва.

Малко по-късно подсъдимият съобщил на кмета на селото, че майка му е починала, и че имала рана на главата. Кметът от своя страна уведомил медицинската сестра от кабинета на личния им лекар, а тя - кварталния полицай. Подсъдимият споделил същото и със съседи, при което някои от местните жени отишли при мъртвата и се заели с приготвяне на тялото за погребение, но след като огледали раните по главата, я оставили до идването на полиция.

При извършения в последствие оглед било описано тялото с видимите наранявания и били иззети дървена лопата, парцал с червеникави петна и памук на топка, напоен с червеникавокафява течност. Подсъдимият бил освидетелстван и предал за изследване панталона си.

По експертен път била установена причината за смъртта – съчетана черепно-мозъчна и гръдна травма, представена от много голям брой отделни наранявания по главата, гърдите и крайниците.

Така изложените факти се установяват без никакво противоречие от изобилен доказателствен материал, което е било и основанието за първоинстанционния съд да постанови присъдата си въз основа само на самопризнанието на подсъдимия по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, без да събира доказателства за обстоятелствата по фактическото обвинение. Правният анализ на всички факти без съмнение позволява законосъобразното извличане на признаците на престъпен състав по чл.116, ал.1, т.3 от НПК, обусловен от родствената връзка между подсъдимия и жертвата, поради което и приложението на материалния закон не е спорно между страните.

 

Жалбата се позовава на чистото съдебно минало и смекчаващите отговорността обстоятелства – самопризнания и съдействие от ранен етап на досъдебното производство, с които обосновава становището, че следва да бъде определено най-лекото предвидено в приложимата норма наказание – лишаване от свобода, в размер осемнадесет години, което съответно да бъде намалено с една трета.

За извършеното престъпление, в специалната норма се предвиждат три алтернативни наказания – лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. Решението на окръжния съд да наложи, преди замяната, второто по тежест наказание като вид - доживотен затвор, без да отрича претендираните от защитата смекчаващи отговорността обстоятелства /извън самопризнанието като основание за произтеклата по-благоприятна за подсъдимия процедура/, е мотивирано с факта на наличните отегчаващи такива - данните за предишни агресивни прояви спрямо майка му, упоритост при извършване на деянието предвид причинените многобройни травматични увреждания, както и възрастта на пострадалата, препятстваща активната й защита. Тези последни обстоятелства са факт и се споделят изцяло при въззивната проверка, но в мотивите липсват дължимия анализ и обосновка според изискването на чл.38а, ал.2 от НК.

 

Въззивният състав не споделя становището, че целите на наказанието налагат подсъдимият да бъде поставен в изолация от обществото до края на живота си, независимо, че фактически тази санкция ще бъде заменена с лишаване от свобода, тъй като не може да бъде изведено предпоставящото го изискване – престъплението да е изключително тежко по смисъла на чл.38а, ал.2 от НК.  При липсата на законова дефиниция за това понятие, еднообразната дългогодишна съдебна практика го е изяснила принципно, като за да се приеме, че едно престъпление е изключително тежко, изисква то да разкрива особено висока степен на обществена опасност и морална укоримост, надхвърляща значително тази на обикновените случаи от същия вид, а в предпоставките за оценяване на случая като изключително тежък включва личността на подсъдимия, обстоятелствата, които характеризират деянието, начинът на извършването му и последиците от него, както и броят и естеството на квалифициращите обстоятелства, взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление.

По настоящото дело е налице само един, а не многобройност на съставомерни квалифициращи елементи и подсъдимият не е осъждан до сега, при което, за да е справедливо и съответно на извършеното, наказанието му по вид следва да е лишаване от свобода, а наличните и споделени отегчаващи отговорността обстоятелства, като тежест, обуславят налагането му в максималния предвиден размер – двадесет години. В условията на чл.58а, ал.1 от НК това наказание подлежи на намаляване с шест години и осем месеца, или първоинстанционната присъда следва да се измени, като на подсъдимия се определи за изтърпяване тринадесет години и четири месеца лишаване от свобода. С оглед настъпили изменения в ЗИНЗС (ДВ бр.13 от 2017 г.) съдебният акт трябва да бъде коригиран и в частта относно определянето на вида на пенитенциарното заведение, в което осъденият ще бъде настанен първоначално, тъй като към настоящия момент от компетентност на съда е единствено първоначалният режим на изтърпяване на наказанието (‘чл.57 ЗИНС), а разпределението на осъдените в местата за лишаване от свобода се извършва по реда, определен от ГД „ИН“.

 

 

По изложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ присъда № 1/09.01.2017 г. по НОХД № 502/16 г. на Окръжен съд Шумен, като на основание чл.116, ал.1, т.3, пр.2, вр.чл.54, вр.чл.58а, ал.1 от НК налага на подсъдимия Ф.С.Р. наказание лишаване от свобода са срок от тринадесет години и четири месеца при първоначален строг режим, и я ОТМЕНЯ в частта, с която е определено изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: