Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                               № 151   

 

                Варна , 06.07.2016 година

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,наказателно отделение-втори състав,в публично съдебно заседание на Двадесет и четвърти Март,две хиляди и шестнадесета година в следния състав :

                                                              

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

 

ЧЛЕНОВЕ : РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

                 Секретар Г.Н.

                 Прокурор ИВАН Т.

Като разгледа докладваното от съдия ПАЧОЛОВ

ВНДОХ № 61 по описа за 2016 година,за да се произнесе,взе предвид следното :

 

С Присъда № 6 от 13.01.2016 година по НДОХ № 1357/2014 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД подсъдимият С.В.С.,ЕГН **********,*** бил признат за виновен в това,че:В периода от неустановена дата на месец Април 2007 година до 25.05. 2010 година в град Девня,Варненска област,без съответното разрешение-лиценз,извършвал по занятие банкови сделки,регламентирани в член 2 алинея 1 от ЗКИ,като предоставял кредити срещу лихва,за която дейност се изисква такова разрешение-лиценз,съобразно разпоредбата на член 13 алинея 1 от ЗКИ на лицата:Д.С.С.,В.Д.Г.,Л.Р.Г.,Т.К.Т.,Д.З.С.,А.С.А.,И.Д.С.,Т.В.Н.,К.К.Н. и Р.М.С.,в общ размер за всички тях:54 500,00 лева,срещу задължението същите да му бъдат върнати, ведно с договорените върху тях лихви, и по този начин  получил значителни неправомерни доходи в размер на 39 916,50 лева и на основание член 252 алинея 2 във връзка с алинея 1 от НК и във връзка с 54 от НК му е било наложено наказание"Лишаване от свобода"за срок от ПЕТ ГОДИНИ,което да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип,както и"Глоба"в размер на 5 000,00 лева;на основание член 304 от НПК подсъдимият С. е бил оправдан за разликата от сумата над 39 916.50 лева до 142 216.50 лева;а на основание член 189 алинея 3 от НПК е бил осъден да заплати направените по делото разноски в размер на  260,00  лева-в полза на Държавния бюджет,по сметка на ОслО при ОП-Варна и 300,00 лева-в полза на Държавата,по бюджета на съдебната власт по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.

Недоволен от така постановената Присъда е останал подсъдимият С.В.С.,обжалвал я е чрез защитника си-адвокат Б.Б.-*** в наказателно-осъдителната й част с бланкетна въззивна жалба,като неправилна,постановена в нарушение на материалния закон,при неправилно интерпретиране на събрания по делото доказателствен материал,необоснована и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила,като се моли при условията на член 304 от НПК  тя да бъде отменена и постановена нова такава,с която подсъдимият С. да бъде признат за невиновен и оправдан по така възведеното му обвинение.

В съдебно заседание,по съществото на делото пред въззивната апелативна инстанция,страните взеха следните становища:

Защитата на жалбоподателя и подсъдим С.В.С.-адвокат Б.Б.-*** поддържа изцяло оплакванията в жалбата и излага подробни съображения в тази насока.

Представителят на ВАРНЕНСКАТА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА дава мотивирано заключение,че жалбата се явява неоснователна и като такава,следва да бъде оставена без уважение,като при условията на член 338 от НПК Присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена.

В последната си дума подсъдимият С. заявява,че се чувства невинен,защото не знаел,че е нещо незаконно да прави ипотеки с тези хора и иска справедливост.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,като взе предвид оплакванията в жалбата на защитата на подсъдимия С.В.С.-адвокат Б.Б.,***;становищата на страните по делото;становището на подсъдимия С. в последната му дума,както и служебно изцяло-с оглед изискванията на член 313 и член 314 алинея 1 от НПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата на защитата на подсъдимия С.В.С.-адвокат Б.Б.,***,е била подадена в установения от НПК срок и е допустима за разглеждане от въззивната апелативна инстанция.

Първоинстанционният ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С.В.С. ***.Бил известен с прякора"Попа"и работил като продавач- консултант в заложна къща в град Девня.

От 10.01.2005 година до 01.11.2005 година заложната къща била собственост на фирма"Рамзез ІV",а от 15.11.2005 година до 01.09.2009 година се стопанисвала от"Газ Трейдинг"ООД,като С. продължил да изпълнява същите трудови задължения.С тази дейност той се занимавал до края на лятото на 2010 година.

През периода от време,докато работил в заложната къща, подсъдимият С. започнал да предоставя заеми на физически лица срещу задължение да му бъдат заплащани месечни лихви върху предоставените суми.Лихвите били определяни от самия подсъдим за всеки конкретен случай.За тази негова дейност знаели доста хора от град Девня, които при нужда от парични средства се обръщали към него Съобщение за тази извършвана от него дейност имало и на вратата на заложната къща,в която работил.

Такава нужда от пари изпитал Д.С..През 2006 година-2007 година извършвал строителни дейности на сграда-За завършването на ремонта му били необходими парични средства в размер на 8 000,00 лева.На неустановена дата през есента на 2006 година С. се срещнал със С.,за когото знаел че предоставя парични заеми срещу заплащането на лихва.Двамата се договорили подсъдимият да му предостави сумата от  8 000,00 лева за срок от 3 месеца,като следвало да му бъде заплатена лихва в размер на 20 процента върху сумата за всеки изтекъл месец.С. трябвало да предостави и нотариален акт за недвижим имот,който да може да послужи при събирането на дадената в заем сума.Д.С. не притежавал имот,поради което разговарял с родителите си:свидетелите:Д. С. и Г. С.А.Последните решили да му помогнат,като вземат заема на свое име при вече договорените условия с подсъдимия С..Като обезпечение решили да предоставят собствения си имот,находящ се в град Девня,улица"Мусала",№ 7,съставляващ УПИ № VII-226, в кв.35, по плана на град Девня,квартал"Повеляново",заедно с построената в него масивна жилищна постройка с площ от 64 квадратни метра,маза с площ от 12 квадратни метра,стопанска постройка с площ от 36 квадратни метра и всички подобрения. Когато се срещнали с подсъдимия С.,свидетелката Г. С.А по грешка му дала нотариалния акт за недвижим имот,находящ се също в град Девня,улица"Никола Вапцаров", № 4,от който свидетелят Д. С. притежавал право на собственост само на 1/6 идеални части.Известно време след тази среща подсъдимият С. отново отишъл в дома на семейство С.И,върнал нотариалния акт за имота на"Никола Вапцаров",№ 4 и взел документа за собственост за имота,находящ се на улица"Мусала",№ 7.Няколко дни след второто посещение Д. С., Г. С.А, Д.С. и подсъдимият С. ***,пред когото свидетелят Д. С. подписал неустановен към момента документ.През месец Април 2007 година С. дал сумата от 8 000,00 лева на Д.С.,както била направена уговорката със свидетеля Д. С..

Семейство С.И нямали възможност да върнат заема и лихвите, поради което получили предупреждение от подсъдимия С.,че ако не са изрядни ще загубят имота си.Това принудило Д.С. да разговаря с друго лице от град Девня,което също предоставяло заеми срещу лихви-Х. Г..Двамата се договорили Г. да изкупи дълга му от С.,като заплати дължимата сума от 8 000,00 лева и лихвите в размер на 4 800,00 лева.След като сторил това Г. върнал нотариалния акт за имота на Д. и Г. С.И.По-късно последните двама изтегЛ. ипотечен кредит от"Пиреус банк" в размер на 30 000,00 евро и дали сумата на сина си,като с част от нея той изплатил дълга си към Г..В полза на банката-кредитор бил ипотекиран същия имот, собственост на семейство С.И,намиращ се в град0 Девня,улица"Мусала"№ 7.

От предоставената сума от 8 000,00 лева на Д. С., подсъдимият С. реализирал неправомерен доход в размер на 4 800,00 лева.

През 2009 година върху трудовото възнаграждение на СВИДЕТЕЛЯ Д. С. бил наложен запор.Той се срещнал с подсъдимия С., от когото разбрал,че е завел изпълнително дело за събиране на дълга в размер на 8 000,00 лева заедно с лихвите.Свидетелят С. разговарял със съдебния изпълнител в град Девня и от него разбрал,че има образувано изпълнително дело с взискател подсъдимия,по което било наложено обезпечение върху идеалните му части от имота,находящ се в град Девня на улица"Никола Вапцаров",№ 4,както и наложен запор върху трудовото му възнаграждение.В хода на разследването е било установено,че това изпълнително производство № 13/2009 година по описа на СИС-Девня е образувано на 11.03.2009 година за събиране на вземане по запис на заповед, по искане на подсъдимия С..Същото е било изпратено по подсъдност от СИС-Варна,пред която е било заведено на 08.12.2008 година и водено под № 104/08 година по описа на СИС при ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД.За времето от 08.12.2008 година до 11.03.2009 година СИС при ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД е превела по банковата сметка на взискателя,удържани от трудовото възнаграждение на свидетеля С. по наложения запор суми както следва: 110,00 лева,225,00 лева и 750,00 лева.

При производството пред СИС-Девня била насрочена публична продан на имота в град Девня,улица"Никола Вапцаров"№4.Тъй като на няколко поредни насрочвания на публична продан на възбранения имот не се явил купувач,свидетелят С.,чрез снаха си С.С.,която реално участвала в публичната продан,изкупил дела си от имота за сумата от 1 641.50 лева,която въз основа на протокол от 25.05.2010 година по разпореждане на съдебния изпълнител била преведена по сметката на взискателя.

С тези си действия подсъдимия С. е получил неправомерен доход в размер на 1085,00 лева/от проведените му удръжки от трудовото възнаграждение на С./ и 1641.50  лева-от извършената публична продан.

Общия размер на реализиран неправомерен доход от страна на подсъдимия С. от дадената в заем сума на свидетеля Д. С. възлиза на 7526.50 лева.

 

            В края на лятото на 2007 година свидетелката В.Г. имала спешна нужда от парични средства.От свои познати узнала,че неин съсед-С.С.,когото знаела и по прякор като"Попа"давал заеми срещу ипотека на апартаменти.Свидетелката Г. се срещнала с подсъдимия С. и го помолила да й даде в заем сумата от 1 500,00 лева.Двамата се уговорили да й бъде предоставена исканата сума,като в залог С. получи нотариален акт на недвижим имот.След няколко дни С. дошъл в дома на свидетелката,взел я с автомобила си и я отвел до нотариус в град Девня,където подписала някакви документи,но тъй като била неграмотна,не може да каже точно какви.

През месец ноември 2007 година свидетелката Г. отново потърсила С. с молба да й предостави сума от 4 000,00 лева които й били нужни за заплащане на битови сметки.Уговорили се да получи тази сума, но задължението да му заплати по този заем и по предния, който била взела, лихва в общ размер 2 780,00 лева,както и да му учреди договорна ипотека върху апартамента си.Заемите и дължимата по тях лихва свидетелката трябвало да върне веднага след като зет й изтегли заем от банка.

На 20.11.2007 година пред нотариус В.М.,вписан в Нотариалната камара с № 465 с район на действие - района на ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД била учредена на договорна ипотека с нотариален акт № 39, том. VIII,per. № 6423,дело № 1315/20.11.2007 година,в който било вписано,че С.С. предоставял в заем на свидетелката В.Д.Г. сумата от 8 280,00 лева /т.е.:не реално дадената сума в общ размер на 5 500,00 лева.,а сумата,която той искал да му бъде върната,ведно с лихвите до месец 08.2008 година/със срок за изплащане- до 20.09.2008година.За обезпечаване на дадената сума,В.Д.Г. учредила в полза на заемодателя договорна ипотека върху собствения си имот:апартамент № 3,находящ се в град Девня,улица"Капитан Петко"№ 19,вх."А",етаж 1,със застроена площ от 83,44 квадратни метра и избено помещение с площ от 6.47 квадратни метра,както и 2,6592 процента идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинско дворно място-УПИ I в кв.167 по плана на квартал"Девня"-град Девня. След учредяване на ипотеката,подсъдимият С. й предоставил сумата от 4 000,00 лева,но нотариалният акт за собственост на апартамента й го задържал при себе си.

През месец август 2008 година зетят на свидетелката В.Г.- Б.Д.Н. изтеглил заем от ОББ в размер на 25 000,00 лева.С част от тази сума бил изплатен дълга на Г. към С., който й върнал нотариалния акт за собственост на апартамента. Ипотеката върху имота й била заличена по молба от С. вх. № 2 от 11.08.2008 година.

 

През месец.10.2008 година Л. Г. имала нужда от парични средства в размер на 3 500,00 лева.За целта посетила заложна къща"Габъра", където знаела,че предоставят парични заеми, но получила отказ от там.След това от свои познати разбрала,че със същата дейност се занимава и подсъдимия С.С..Свидетелката се срещнала с него,като се договорили да й даде сумата от 3 500,00 лева за срок от шест месеца,като за това време лихвата й била в размер на 2 100,00 лева.За обезпечаване на общата сума от 5 600,00 лева С. поискал свидетелката да учреди в негова полза договорна ипотека върху апартамента си.Г. се съгласила с условията и  на 08.10.2008 година пред нотариус В.М. било извършено учредяване на договорна ипотека с нотариален акт № 34,том. VI,per.№ 6686,дело № 788/08.10.2008 година,в който било вписано,че С.В.С. предоставял в заем на свидетелката Л.Р.Г. сумата от 5 600,00 лева /т.е.:не реално дадената сума от 3 500,00 лева,а сумата,която следвало да му бъде върната,ведно с лихвите за шест месеца:5 600,00 ЛЕВА/ и срок за изплащане 08.04.2009 година.За обезпечаване на дадената сума Л. Г. учредила в полза на заемодателя договорна ипотека върху собствения си имот- апартамент № 2, находящ се в град Девня,улица"Капитан Капитан Петко"№ 19,вход"А",етаж 1,със застроена площ от 45.93 квадратни метра и избено помещение с площ от 7,92 квадратни метра,както и 1,6069 процента идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинско дворно място-УПИ I в кв. 167 по плана на квартал" Девня"-град Девня.

Петнадесет дни по-късно,дъщерята на свидетелката Г.-Е.В. успяла да изтегли потребителски кредит от банка"ДСК"в размер на 8 000,00 лева.Свидетелката Г. се срещнала с подсъдимия и му обяснила,че може да му върне заема,като той изчислил лихвата за изтеклия срок,която възлизала на 250,00 лева.След като си получил парите,С. заличил договорната ипотека с молба с вх. № 5 от 23.10.2008 година.

В този случай подсъдимият С. получил неправомерен доход в размера на получената лихва от 250,00 лева.

 

Свидетелят Т.Т. живеел в град Девня.През 2007 година заедно със свой приятел решил да закупи къща в град Девня,да я ремонтират, след което да я продадат на по-висока цена.За целта му били необходими пари,с каквито той не разполагал.Знаейки,че подсъдимият С. отпускал заеми срещу лихва,решил да се срещне с него и да договори заем. Отишъл при него и договорил да получи заем в размер на 2000,00 лева. Договорили се да изплати заема за 2 месеца при лихва от 10% месечно.Като обезпечение на заема свидетелят подписал запис на заповед и предоставил на С. нотариалния акт на имота си.След два месеца свидетелят Т. изплатил на подсъдимия главницата от 2 000,00 лева плюс лихва от по 10 процента върху сумата за всеки от двата месеца:общо 2 400,00 лева. След като получил сумата,подсъдимият С. му върнал документа за собственост на имота,но записа на заповед не била унищожена или върната за свидетеля Т..

През месец септември 2007 година Т. отново се договорил с подсъдимия С. да му даде заем в размер на 7 000,00 лева за срок от 2 месеца,като лихвата за този период била в размер на 1 400,00 лева.Тъй като тези пари не стигнали на свидетелят Т. и още същия месец,той за трети път потърсил С.,като му поискал още 5 000,00 лева.Последният се съгласил да му даде и тази сума,но само ако изплати сумата от дължимите лихви по предния заем в размер на 1 400,00 лева,както и да учреди в негова полза ипотека върху имота си.Свидетелят Т. се съгласил на поставените условия.Срокът за връщане на заема била за 6 месеца.Уговорена била и лихва за този период в размер на 10 процента,а именно- 1 200,00 лева. За обезпечение на заема била учредена договорна ипотека,обективирана с НА № 123,том VI,per.№ 4956,дело № 1102 от 21.09.2007 година,в който било вписано,че С.В.С. предоставял в заем на свидетеля Т.К.Т. сумата от 13 200,00 лева/т.е: не реално дадената сума от 12 000,00 лева,а сумата,която той искал да му бъде върната,ведно с лихва от 1 200,00 лева за един месец/и срок за изплащане бил вписан-до 22.10.2007 година.За обезпечаване на дадената сума Т.К.Т. учредил в полза на заемодателя С. договорна ипотека върху собствения си имот:дворно място,находящо се в град Девня,кв."Повеляново",улица"Старият бряст",№ 7,съставляващо УПИ XIII,кв.З по плана на град Девня,квартал"Повеляново",с площ от 500 квадратни метра,с всички подобрения,трайни насаждения и приращения.

Първият месец след учредяване на ипотеката,свидетелят Т. успял да плати на обвиняемия лихвата,но следващите не могъл да я плати.

През месец април 2008 година свидетелят Т. поискал от подсъдимия С. да му върне документа за собственост на имота му,за да изтегли кредит от банка,но той му поискал сумата от 5 000,00 лева за да стори това и тъй като свидетелят не разполагал с тази сума,потърсил помощ от Х. Г..Последният се съгласил да изкупи дълга на свидетеля Т. към подсъдимия С..Г. го уведомил,че ще изкупи дълга му за сумата от 60 000,00 лева,но при уговорката след това свидетеля Т. да плаща на него лихва в размер на 6 000,00 лева месечно.  Двамата се договорили договорната ипотека,която ще бъде учредена да се впише в полза на  Г.Д.В.,тъй като не искал да се водят на негово име много имоти,с цел да не бъде разкрита дейността му.

В изпълнение на договорката между Г. и Т.,на 17.04.2008 година между С.С. и Г.В. бил сключен договор за продажба на вземане,с който. С. прехвърля на свидетеля В. вземане в размер на 13 200,00 лева,обезпечено с първа по ред ипотека върху имот,собственост на длъжника. 

На 18.04. 2008 година е била входирана молба от С. и Г.В. до Агенция по вписванията,ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД за извършване на отбелязване на промяна на кредитора към обезпечението на вземането,извършено на 24.09.2007 година с НА № 123, том VI, per. № 4956, дело № 1102 от 21.09.2007 година.

На 23.05.2008 година,поради невъзможност да изплати дълга си вече към Г.,свидетелят Т. прехвърлил имота си на Г.Д.В.,като това било оформено като покупко-продажба.На същата дата, с молба от Г.В. до Агенция по вписванията,ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, била заличена ипотеката върху имота.

Прехвърляйки имота си,свидетелят Т. решил,че си оправил взаимоотношенията с Г. и със. С.,но по -късно разбрал,че С. е завел изпълнително дело въз основа на записа на заповед, подписан като обезпечение на първия заем,който Т. получил от него и който бил изцяло изплатен. Сумата по записа на заповед в размер на 3 360,00 лева била удържана на части от заплатата на свидетеля Т. и преведена по сметката на взискателя С..

От този случай подсъдимият С.С. получил неправомерен доход от лихви в размер на 400,00 лева от първия заем,1 400,00 лева-от втория заем,1200,00 лева-от третия заем,1 200,00 лева-от договора за цесия и 3 360,00 лева-по изпълнителното дело.Общият размер на дохода възлиза на 7560,00 лева.

 

В началото на месец август 2007 год. на свидетелят Д.С. имал нужда от парични средства.Сетил се,че на вратата на заложната къща,в която работил подсъдимият С.С. познат му с прякора"Попа" имало поставена бележка,че давал заеми срещу ипотеки върху имоти.Двамата се срещнали и се договорили да му даде сумата от 1 000,00 лева за срок от 3 месеца при лихва от 20% месечно или общо 600,00 лева. Договорили се да бъде учредена договорна ипотека върху имота на С.,обективирана на 18.08.2007 година с НА № 154,том V,per. № 4150,дело 949,където била вписана сума за връщане за същия период-2 600,00 лева.Ипотекиран бил имота на свидетеля С.,находящ се в град Девня,улица"Морава",№ 9,представляващ дворно място-УПИ XVIII-261,кв.41,по плана на град Девня,квартал"Девня",с площ от 440 квадратни метра,с всички подобрения и трайни насаждения.След сключване на договорната ипотека С. му дал сумата от 1 00,00 лева.До началото на месец.02.2008 година,свидетелят С. успял да си изплати дълга-главница и лихва- общо 1 600,00 лева и по молба на С. от 12.02.2008 година ипотеката върху имота била заличена.

Известно време след изплащане на заема свидетелят С. отново потърсил подсъдимия С. с искане за отпускане на заем на нови 1 000,00 лева.С. се съгласил да му даде исканата сума при същите условия,както при първия заем.Така на 14.03.2008 година с НА № 28, том II,per.№ 1587,дело 169 била учредена договорна ипотека върху същия имот.За обезпечаване на заема,вписан отново за сумата от 2 600,00 лева / при фактически дадени 1 000,00 лева и уговорена лихва 20 процента или общо 600 лева/ със срок за изплащане - отново три месеца- до 13.06.2008 година.Тази ипотеката не е заличена въпреки,че дължимите суми по този заем били изплатени в уговорените срокове,тъй като С. претендирал незаплатени суми за лихви по други залози, направени от свидетеля.

От тези два предоставени заеми подсъдимият С.С. получил неправомерен доход от лихви от по 600,00 лева за всеки от тях, или общ размер от 1 200,00 лева.

 

През лятото на 2008 година  подсъдимият С. отишъл до дома на свидетеля А.А. и го уведомил,че синът му дължал пари-около 3 000,00 лева.След като обсъдил този въпрос със съпругата си,свидетелят А. решил.да вземе заем от подсъдимия в същия размер,да върне парите,дължими от сина му,а той и съпругата му да изплатят така заетата сума.

В началото на месец Август свидетелят А. отишъл до заложната къща при С..Двамата се договорили да му отпусне заем от 3 000,00 лева за срок от 3 месеца при лихва от 20% месечно.На 12.08.2008 година била учредена договорна ипотека върху имота на свидетеля А.,находящ се град Девня,улица"Украйна",№ 5,вх.А, етаж 1,апартамент 3,обективирана в НА 189,том IV,per. № 5228,дело 607,в който била вписана сумата 3 900,00 лева.До началото на месец Септември 2008 година свидетелят А. успял да изплати на С. сумата от 3 600,00 лева,а последният с молба от 04.09.2008 година поискал ипотеката била заличена.

В този случай подсъдимият С. е получил неправомерен доход от уговорените лихви върху предоставения заем в размер на 600,00 лева.

 

През лятото на 2008 год., семейството на свидетелката .И.С. изпаднало в затруднено финансово положение,като не били в състояние да изплащат заема,изтеглен от банка.В средата на месец Август свидетелката С. се договорила с подсъдимия С.С.  да й предостави в заем сумата от 2 500,00 лева,със срок за изплащане-6 месеца и лихва за целия период-300,00 лева.За обезпечение на вземането подсъдимият С. поискал да му бъде учредена ипотека върху имота им.

На 22.08.2008 година била учредена ипотека с НА № 29,том V,per.№ 5576,дело 637 върху апартамент № 45,находящ се град Девня,улица"Припек",№ 8,вход В,етаж 5 в полза на подсъдимия С. за обезпечаване на заема,като вместо реално дадената сума 2 500,00 лева била вписана сумата от 4 000,00 лева.Срокът за изплащане бил до 22.02.2009  година.До средата на месец Февруари 2009 година свидетелката изплатила на подсъдимия С. сумата от 2 800,00 лева,поради което с молба от 16.02.2009 год.  ипотеката била заличена.

В този случай неправомерно получения доход от лихви от подсъдимия С. възлиза на 300,00 лева.

 

В края на месец Октомври 2007 година свидетелката Т.Н. имала спешна нужда от парична сума в размер на 6 000,00 лева. Свидетелката познавала добре подсъдимия С.,знаела и прякора му-"Попа".Двамата се договорили да й предостави сумата от 6 000,00 лева срещу лихва в размер на 10 процента месечно,т.е. 600,00 лева на месец.Срокът за издължаване бил до месец Април 2008 година.За обезпечение на сумата трябвало да бъде учредена договорна ипотека,като за това послужил имота на сестра й Г.П.,находящ се в град Девня,квартал"Повеляново",улица"Украйна"/сега с ново име:"Припек"блок 7,вход Б,етаж 2,апартамент 5.Г.П. от много години живеела и работила в Република Гърция.В разговор с нея Т.Н. й обяснила,че за лечение на мъжа си имала нужда от горепосочената сума,както и какви са условията,при които подсъдимият С. можел да й даде сумата като заем,в това число и настояването му за ипотека върху имота на свидетелката П..Последната се съгласила и изготвила пълномощно на сестра си.

На 07.11.2007 година подсъдимият С. и свидетелката Н. отишли при нотариус В.М.,където бил сключен договор за ипотека в полза на С. с НА № 178,том VII,per.№ 6176 от 07.11.2007 година,с който с налагане на ипотека върху имота:апартамент № 5, находящ се в град Девня,квартал"Повеляново",улица"Украйна"/или"Припек"/,блок 7,вход Б,етаж 2,собственост на Г.П. се обезпечавал заем, вписан в размер на 9 000,00 лева,а не на реално договорените6 000,00 лева,със срок за изплащане до 07.04.2008 година.Вписано е било още,че заемът се отпускал на свидетелката Г. П. чрез пълномощника й Т.Н.,като реално заемополучател била последната.След сключване на ипотеката Н. получила сумата по заема,като първоначално започнала да плаща на С. само лихвите по заема,а именно:месечно по 600,00 лева.Плащала тази сума в продължение на 7 поредни месеца,след което преустановила плащанията.Подсъдимият С. я предупредил,че ще продаде ипотекирания имот на сестра й.

Тогава свидетелката Н. в първите дни на месец Юни 2008 година отишла при друг лихвар-Х. Г. и го помолила"да прехвърлят"заема й към С. при него. Г. се съгласил,но й казал, че той ще изплати на С. сумата по заема с лихвите,т.е.-колкото е вписан в договорната ипотека-9 000,00 лева и тя ще му връща на него тази сума- 9 000,00 лева,но ще му плаща и лихва в размер на 10 процента месечно върху тази сума.Поставил и още едно условие:формално,прехвърлянето на заема да се извършило не на негово име, а на името на негов приятел-Й.Д. В..На 06.06.2008 година бил сключен договор за продажба на вземане,с който С. прехвърлил на свидетеля Й. В. вземането си в размер на 9 000,00 лева,което вземане било обезпечено с ипотека върху апартамент № 5,находящ се в град Девня,квартал"Повеляново",улица"Украйна"/или"Припек"/,блок 7,вход Б,етаж 2. След подписване на договора, Г. дал на С. сумата от 9 000,00 лева.Свидетелката Н. започнала да плаща на Х. Г. всеки месец по 900,00 лева лихви върху сумата,но през есента на 2008 година отново изпаднала в невъзможност да продължи с плащанията.

В началото на месец Януари 2009 година Г. й казал, че имал намерение да настани наематели в ипотекирания апартамент,с което тя не била съгласна.Уведомила за това и сестра си.Последната провела телефонен разговор с Г.,като също изразила несъгласието си да се настаняват чужди хора в имота й.Около началото на месец Януари 2009 година Г. казал на свидетелката Н.,че трябвало да отидат отново при нотариуса,тъй като не била плащала дълга си.Това станало на 12.01.2009 година,като свидетелката Н. не прочела съдържанието на документите,които подписала,решавайки,че те са свързани с отдаването под наем на апартамента на сестра й,за което предните дни й говорил Г..В същност при това посещение при нотариуса свидетелката Н. подписала пълномощно,с което преупълномощила лице на име Н.С.Н. с права да продава имота на сестра й.Видно от приложения по делото нотариален акт № 62,том II,per. № 2162,дело 177 от 15.04.2009 година Н.С.Н. се е възползвал от преупълномощаването,продал е пред същия нотариус М. за сумата от 15 000,00 лева имота на сестра й на лице на име П.Г.М..Последният по- късно:на 29.05.2009 година е продал НА М.В.К. и М.В.А.Д..

Свидетелката Н. узнала,че апартамента на сестра й бил продаден на неизвестни хора и за да се увери отишла до жилището.Там установила, че действително имота е бил купен от непознати хора и те живеели в апартамента.Веднага отишла до Х. Г. и го попитала как и защо е продал имота на сестра й.Последният  не й дал никакви обяснения, нито й казал на каква цена е продал имота,както не й бил дал никакви пари от продажната цена.

Видно от приложената по дело молба вх. №1,от 14.05.2009 година Й.Д. В. е поискал заличаване на ипотеката върху имота на свидетелката П., което станало на същата дата.

С тези си действия подсъдимият С. получил неправомерен доход от лихви в размер на 7 200,00 лева,в която сума са били включени лихвите върху заема,които са му заплащани от свидетелката Н. и 3 000,00 лева от договора за цесия.

 

Свидетелката К.К.Н. живеела в град Девня и работила в"Солвей Соди".От дружеството й било предоставено под наем жилище,находящо се в град Девня,улица"Украйна"/или"Припек"/,в блок 4, вход А, етаж 4,апартамент 41.Жилището преминало в патримониума на Община Девня.

На 13.03.2007 година свидетелката Н. закупила апартамента от Общината,за което ползвала на заем от лице с прякор"Калмука",който бил работодател на мъжа,с който тя живеела на съпружески начала-Д.И. Т..Била й предоставена сумата от 5 000,00 лева за срок един месец.Свидетелката Н. не успяла да върне сумата в уговорения срок и се обърнала за друг заем към подсъдимия С.,с когото се познавала от ученическите години и при когото залагала различни вещи и преди това. Двамата се договорили,че той ще й даде сумата от 7 000,00 лева срещу задължението да учреди договорна ипотека върху описания по-горе имот. Уговорили също така ежемесечна лихва върху тази сума в размер на 10 процента, т.е.:по 700,00 лева на месец.

На 10.04.2007 година, с НА № 30,том III,per.№ 1586 била учредена ипотеката върху апартамента на свидетелката за обезпечаване на вземането му по заем в размер на 11 680,00 лева,със срок за изплащане- до 10.10.2007 година.Вписан бил размер на заема като освен главница били включени и лихвите.Едва след подписване на договорната ипотека С. дал на свидетелката Н. сумата от 7 000,00 лева.

Тъй като не можела да плаща ежемесечните си вноски,подсъдимият С. потърсил свидетелката Н. и поискал от нея да прехвърли собствеността върху апартамента на лицето,което работило при него на име В.,като разходите по прехвърлянето щели отново да бъдат за нейна сметка.Свидетелката нямала избор и на 18.07.2007 година, с НА № 73,том V, per.№ 3529,дело № 869 прехвърлила собствеността върху апартамента си чрез договор за покупко-продажба на свидетеля В.Е. В.. Ипотеката върху имота била заличена на следващия ден по молба на подсъдимия С..Сделката била изповядана на цена от 5 000,00 лева по молба на Н. с оглед таксите, които трябвала да плати.

Известно време след това Д. Т.,с който свидетелката Н. живеела на съпружески начала,изтеглил ипотечен кредит в размер на 20 000,лева лева от банка"ДСК" и цялата сума била преведена по сметка на свидетеля В..Това станало в деня на сделката,с която бил изкупен обратно имота от свидетеля В..Малка след това подсъдимият С.С. върнал на Н. сумата от 2 000,00 лева с мотива,че след погасяване на задълженията тази сума оставала.Имотът бил прехвърлен отново на Т., който бил титуляр на кредита към банката.

В този случай неправомерно получената сума от подсъдимия С. възлиза на 8 000,00 лева,която представлявала заплатените лихви от свидетелката Н. за времето на изплащане в пълен размер на получения от нея заем.

 

Свидетелят Р.С. живеел в гр. Девня.През 2008 година брат му се разболял тежко и имал спешна нужда от парични средства. Свидетелят се срещнал с подсъдимия С.,от когато поискал в заем сума от 1 000,00 лева.Уговорили се да получи сумата срещу съответна лихва и учредявайки му ипотека върху имота си.Свидетелят С. се съгласил и на 11.09.2008 година с НА № 117,том V,per.№ 5962,дело 691 учредил заедно със съпругата си в полза на подсъдимия С. договорна ипотека върху апартамента им,като била вписана сумата 6 600,00 лева, включваща и уговорените лихви,а не само главницата.Срокът за връщане бил 01.09.2009 година.

 Тъй като закъснявал със вноските,подсъдимият С. искал от свидетеля все по-големи суми за лихви.Минала около една година и той все оставал длъжник на подсъдимия.Тогава, свидетелят С. се принудил да продаде апартамента си,за да може да изплати задълженията си към него.В края на месец Ноември 2009 година продал апартамента си,като от продажната цена платил на подсъдимия С. сумата от 5 500,00 лева, с което изплатил дълга си.Ипотеката била заличена по молба на С. на 30.11.2009 година.Сделката за продажбата на апартамента на свидетеля С. била осъществена на 11.12.2009 година.

От тази конкретна договорка подсъдимият С. получил от свидетеля С. неправомерен доход в размер на 4 500,00 лева.Какви лихви са му били заплащане в продължение на една година преди продажбата на апартамента му по делото е останало неизяснено,тъй като свидетелят С. не могъл да посочи точно сумите.

Първоинстанционният съд е приел за установена описаната по-горе фактическа обстановка въз основа на:обясненията на подсъдимия С.;показанията на свидетелите:И.Б.,Д. С.,В.Г.,Л. Г.,Т.Т.,  Д.С.,А.А.,И.С.,Г. П.,Т.Н.,Й. В.,К. Н.,Р.С.,В. В.,Х. Г.,Н.Г.,както и всички писмени доказателства по делото,които са били взаимно допълващи се.Фактическата обстановка ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установена по безсъмнен и категоричен начин след подробен,пълен и комплексен анализ на събраните по делото доказателства.

Както беше посочено по-горе в мотивите на Решението:въззивната жалба на адвокат Б.Б.,като защитник на подсъдимия С.В.С.,против Присъдата на първоинстанционния съд в наказателно-осъдителната й част е бланкетна.Бланкетно и без никаква обосновка са били посочени оплакванията срещу Присъдата,като:неправилна,постановена в нарушение на материалния закон,при неправомерно интерпретиране на събрания по делото доказателствен материал,необоснована,постановена при съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание,по съществото на делото пред въззивната апелативна инстанция от защитата на подсъдимия С.-адвокат Б.Б. са развити подробни оплаквания,свързани най-вече с направения от първоинстанционния съд анализ на събраните по делото гласни доказателства/или липса на такъв анализ при част от свидетелските показания/,което от своя страна е довело до постановена Присъда при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че тези оплаквания се явяват изцяло неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение,тъй като:При цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото първоинстанционният съд е направил подробен,пълен и задълбочен анализ на всички събрани по делото,както във фазата на досъдебното производство,така и във фазата на съдебното следствие.Подробни и задълбочени са мотивите на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД и при анализа на събраните по делото гласни доказателства.ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД подробно,пълно и задълбочено е обсъдил поотделно показанията на всеки един от свидетелите.Направен е бил извода,че показанията на разпитаните по делото свидетели са достоверни и в синхрон със останалите събрани по делото доказателства.При обсъждане на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е бил в правото си да посочи кои доказателства кредитира и защо;същевременно защо приема част от обясненията на подсъдимия С. за достоверни и защо;както и кои обяснения не кредитира,приемайки ги само като защитна теза.Първоинстанционният съд е следвало да даде убедителни и аргументирани отговори кои доказателства приема и защо и кои не кредитира и защо,което всъщност и е сторил в мотивите си.

По гореизложените съображения ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД възприема изцяло изводите на първоинстанционния съд относно приетата за установена фактическа обстановка,като законосъобразни,обосновани и в синхрон с всички събрани по делото доказателства;както и че приема оплакванията на защитата на подсъдимия С. в тази част на Присъдата,голословни,неподкрепени с никакви доказателства и в разрез с всички събрани по делото доказателства.

При така законосъобразно и обосновано приетата за установена фактическа обстановка първоинстанционният съд също така е направил законосъобразни и обосновани изводи,че с деянията си в град Девня,Варненска област през периода от неустановена дата на месец Април 2007 година до 25.05.2010 година подсъдимият С.В.С. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на член 252 алинея 2 във връзка с алинея 1 от НК,както и че престъплението е било извършено при условията на пряк умисъл-по смисъла на член 11 алинея 2 от НК.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД приема като неоснователни и оплакванията на защитата на подсъдимия С.,направени в съдебно заседание на 24.03.2016 година относно постановена Присъда при допуснати нарушения на материалния закон,тъй като:По безсъмнен и категоричен начин по делото е било установено,че:1.Подсъдимият С. не е имал съответно разрешение-лизенз за извършване на занятие-банкови сделки,регламентирани в член 2 алинея 1 от ЗКИ/работата му в заложна къща като консултант в никакъв случай не може да се приеме като наличие на такова разрешение-лизенз./.;2.Подсъдимият С. е предоставял парични кредити на отделни физически лица срещу задължения тези заеми да му бъдат върнати със съответна уговорена лихва..;3.Подсъдимият С. от уговорените със свидетелите лихви и получил общо неправомерно сумата от 54 500,00 лева.

При определяне вида и размера на наказанията,които следва да бъдат наложени на подсъдимия С.В.С. първоинстанционният съд е отчел:Степента на обществена опасност на деянието и на дееца,както и подбудите за извършване на престъплението.Отчел е като смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия С.-добросъвестно поведение по време на досъдебното производство и изминалия дълъг период от време от извършване на деянията до постановяване на Присъдата.Като отегчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимия С. са били отчетени предходни осъждания,невлияещи на квалификацията на престъплението по настоящото дело.Отчитайки всички посочени по-горе обстоятелства,първоинстанционният съд е наложил наказания на подсъдимия С.,както следва:"Лишаване от свобода"за срок от ПЕТ ГОДИНИ,което наказание да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим,както и"Глоба"в размер на 5 000,00 лева.Същевременно съдът е отчел,че не следва да бъде налагано наказанието"Конфискация на имущество"на подсъдимия,предвид на големите минимални размери на останалите две наказания.В заключение е приел,че определените в посочения размер наказания биха осъществили целите на индивидуалната и на генералната превенции на наказанието.

Въззивната апелативна инстанция възприема изцяло изводите на първостепенния съд относно:степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия С. и подбудите за извършване на престъплението;приетите за установени смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия С.;както и че не следва да бъде налагано и наказанието"Конфискация на имущество".Поради липса на протест относно неналагането на наказанието"Конфискация на имущество"настоящата инстанция няма и законово основание да го наложи.

С оглед личността на подсъдимия С. неговото поправяне и превъзпитаване ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД също прави изводите си,че така наложените наказания"Лишаване от свобода"за срок от ПЕТ ГОДИНИ,както и"Глоба"в размер на 5 000,00 лева,които наказания са в минималните им размери,предвидени в разпоредбата на член 252 алинея 2 във връзка с алинея 1 от НК;а така също и неналагането на наказанието"Конфискация на имущество"на подсъдимия са напълно достатъчни и необходими за пълното постигане целите на специалната и на генералната превенции на наказанието,визирани в член 36 от НК.

В Заключение:Въззивната апелативна инстанция прави изводите си,че въззивната жалба на защитата на подсъдимия С.В.С.,ЕГН **********,*** явява изцяло неоснователна и като такава, следва да бъде оставена без уважение,а обжалваната Присъда на първоинстанционния ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,като законосъобразна, обоснована и справедлива,следва да бъде  потвърдена изцяло.

При служебната проверка на Присъдата от състава на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД не бяха констатирани пропуски или неточности,водещи до отменяването или изменяването й.

 

Водим от горното и на основание член 338 от НПК,съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 6 от 13.01.2016 година по НДОХ № 1357/2014 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с подсъдим С.В.С.,ЕГН **********,***.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД  на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК от съобщението му до страните – на основание член 350 ал.1 от НПК във връзка с член 340 ал.2  от НПК.

 

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.