Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 75/31.05.  Година  2014                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На петнадесети май                            Година две хиляди и четиринадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар С.Д.

Прокурор Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 62 по описа на съда за 2014 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 2, постановена на 22.01.2014 г. по НОХД № 436/13 на Окръжен съд гр. Добрич, с която подсъдимият И.П.Д. е признат за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл. 199 ал. 2 т. 1 предл. 1 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 от НК, като му било наложено наказание доживотен затвор, заменено по чл. 58 А ал. 2 от НК с наказание лишаване от свобода за срок от двадесет и една години, при първоначален строг режим което да бъде изтърпяно в затвор или ЗОЗТ. По чл. 59 ал. 1 от НК съдът зачел предварителното задържане на подсъдимия. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати обезщетения за причинени неимуществени вреди на гражданските ищци по делото – на Е.Д.К. в размер на 50 000лв., на И.П.И. и Д.П.И. в размер на от по 40 000 лв. /при предявени размери от по 50 000лв./, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2013г. На подсъдимия били възложени държавната такса върху уважените искове и направените по делото разноски.

         Въззивното производство е образувано по жалби на повереника на частните обвинители и граждански ищци, на служебния защитник на подс. Д. и на подс. Д..

Повереникът счита, че предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, характеристичните му данни и упорития предварителен замисъл, отсъствието на смекчаващи обстоятелства - наказанието доживотен затвор следва да бъде заменено с лишаване от свобода в максималния размер от 30 години. По отношение на гражданските искове за синовете на пострадалия – И. и Д. Иванови, се иска увеличаването им до предявения размер. В с.з. се поддържа искането за увеличаване на наказанието към максимума, като се намира, че приетите от съда смекчаващи обстоятелства съвпадат с предпоставките на законовата процедура, а от друга страна са налице отегчаващи, които съдът не е взел предвид. Повереникът преценява, че критериите на справедливостта налагат обезщетенията да бъдат определени за всички ищци в еднакъв размер, тъй като неимуществените вреди за съпругата и децата са еднакви.

В жалбата си защитникът на подсъдимия счита, че присъдата е неправилна, тъй като наложеното наказание е явно несправедливо и несъразмерно тежко, а присъдените обезщетения на ищците – завишени. Посочват се смекчаващи отговорността обстоятелства, при отчитането на които следва да се приложи чл. 58 А ал. 4 от НК. При условията на алтернативност се иска изменение на вида на наложеното наказание и определяне на лишаване от свобода в параметрите по нормата, което по чл. 58 А ал. 1 от НК да бъде намалено с една трета. Относно обезщетенията защитникът моли съда да прецени дали са в съответствие със степента на страданията, респ. обосновани ли са в така определения размер. В с.з. пред въззивната инстанция защитникът доразвива аргументите си относно съразмерността между действията на подс. Д. и противодействието на държавата, постижима чрез приложението на чл. 55 от НК. Сочи, че неправилно съдът е отчел като отегчаващо обстоятелство – че извършеното от подсъдимия престъпление е изключително тежко, което е взел предвид и при налагането на наказанието по чл. 38 А ал. 2 от НК. На следващо място сочи, че деянието е останало във фазата на опита и не са налице основания за налагане на наказание доживотен затвор, като целите  по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати и чрез по-леко наказание. Предлага се на съда да определи наказанието по чл. 58 А ал. 4 вр. чл. 55 ал.1 т. 1 от НК, по чл. 58 б. „А” от НК – предвид недовършеността на грабежа, или да се измени вида на така определеното наказание с лишаване от свобода, което да бъде намалено по чл. 58 А ал. 1 от НК. Моли и за преценка относно отсъдените обезщетения.

В саморъчната си жалба подс. Д. счита присъдата за завишена, тъй като престъплението му е неумишлено и с цел да отнеме движима вещ, а не да извърши убийство. Моли при отчитане на оказаното съдействие за разследването и множеството смекчаващи наказанието да бъде намалено.

Представителят на въззивната прокуратура моли жалбите да бъдат оставени без уважение. Счита, че първоинстанционния съд е коментирал съществуващ превес на отегчаващи обстоятелства, а е наложил наказанието под средния допустим от чл. 58 А ал. 2 и 3 от НК размер. Намира, че не са налице основания за прилагане на чл. 55 от НК. В частта на гражданските искове намира, че съдът е съобразил житейската разлика между вредите, настъпили спрямо съпругата и децата на пострадалия и справедливо е определил обезщетенията с присъдата.

В последната си дума подс. Д. заявява, че искрено се разкайва за извършеното. Моли за намаляване на наказанието. Твърди, че в затвора осъзнава какво е извършил.

Настоящият състав на въззивната инстанция извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314 от НПК и с оглед доказателствата по делото счита следното:

І. От фактическа страна.

Решаващият съд в съответствие с процесуалните изисквания, относими към съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК е приел самопризнанието на подсъдимия по фактическите положения на обвинителния акт за подкрепено от събраните в ДП доказателства. Мотивите към разглежданата присъда са изготвени съобразно чл. 373 ал. 3 от НПК. Отразена фактическа обстановка не се оспорва пред въззивната инстанция.

Приемат се за установени следните значими фактически положения:

 

Подс. Д. *** в предоставена му от кмета на селото изоставена къща. От няколко години употребявал наркотични вещества - марихуана, както и вдишвал летливи вещества, съдържащи се в разтвора на сребърен бронз. Подсъдимият познавал пострадалия П.К., знаел, че той има имот в съседното с. Кремена, както и че се придвижва с велосипед марка „Балкан”, преминавайки през с.Царичино. По повод желанието на подсъдимия да му вземе велосипеда в периода м.май-м.юни 2013г. се сдърпали, като намесата на свид. С. преустановила конфликтната ситуация.

На 11.08.2013г. подс.Д. *** сутринта и си купил три шишета сребърен бронз, а от неустановено по делото лице и една цигара с марихуана. Съдържанието на едното от шишетата бронз употребил още по пътя от гр.Балчик до с.Царичино, движейки се пеш. Пристигайки в селото си купил и двулитрова бутилка бира „Каменица”. В къщата, където живеел се прибрал около обяд, до около 16 часа същия ден изпил бирата, изпушил цигарата с марихуана, както и употребил останалите две шишета с бронз. След 19 часа излязъл с намерение да си купи още бира. Тъй като магазинът бил затворен, се насочил към бистро, намиращо се на ул.Девета № 12. От продавачката в заведението - свид. Милена Александрова закупил бира „Астика” и излязъл на улицата да я изпие.

Около 20.30 часа подс. Д. видял, че П.К. се придвижва с велосипеда си в посока към гр.Балчик и решил да отнеме колелото с цел да го продаде и с парите да се снабди с наркотични вещества. Подсъдимият тръгнал след П.К.. Последният спрял на ул.Девета пред дом № 3 и започнал да бере плодове от намиращо се на пътя крушово дърво. Подсъдимият се приближил и му поискал велосипеда, но К. отказал, преустановил брането на круши и излязъл на асфалта. Докато разговаряли на разстояние от около метър помежду им, били забелязани от свид. Х.Т., която преминала покрай тях с управляван от нея лек автомобил.

Когато К. се опитал да се качи на велосипеда, подс. Д. му нанесъл два удара с юмрук в лицето, първият - с лявата, вторият - с дясната ръка. От ударите К. залитнал назад и паднал на пътя, като при това главата му се ударила в асфалта в областта на тила и потекла кръв. Виждайки стореното, подсъдимият се уплашил, не взел велосипеда и с бавен ход понечил да се отдалечи с намерение да не бъде свързан с инцидента. В този момент покрай него минал л.а. на свид. Х.Т., която била качила свид. С. Д. и А. Д.а. Видели тялото на П.К., пръснати предмети, велосипеда и подсъдимия с бутилка бира в ръка. Свид. Т. спряла л.а., свид. С. Д. слязъл и разпознал подсъдимия като И. „Бронза”, попитал какво се е случило, а подсъдимият отговорил, че най-вероятно К. го е ударил автомобил. Свид. Т. се изненадала, тъй като минути преди това двамата разговаряли. Подс. Д. отпил от бирата и започнал да се отдалечава от мястото, като от време на време се обръщал назад. В този момент зад л. а. на свид. Т. спрял л. а., управляван от свид. К.Т.. Видял пострадалия и на около 50 метра нататък по улицата подс. Д.. Свид. Т. направил необходимото за да уведоми полицията за случилото се и останал на място до идване на полицейските служители и линейката. Пострадалият К. бил отведен в МБАЛ „Св.Анна” - гр.Варна, където му била взета кръвна проба, в която чрез химическо изследване в хода на разследването било установено наличие на етилов алкохол от 1,05 промила. 

На 13.08.13г. на пострадалия била извършена черепна операция за овладяване на кръвоизлива. На 15.08.13г. бил освидетелстван по първата по делото СМЕ. Видно от заключението на вещото лице, заварило пострадалия в дълбока кома и в следоперативно състояние, причинените му на 11.08.2013г. увреждания били - тежка черепно мозъчна травма изразена с кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в ляво и в дясно теменно тилно слепоочни области, масивни контузионни огнища в челна и двете слепоочни области, кръвонасядане и контузно разкъсна рана по носа, кръвонасядане по клепачите на двете очи, контузно разкъсна рана по лява скула, драскотина под лява ноздра и повърхностни ожулвания по лактите на двете ръце и лява седалищна област - резултат на отделни удари с или върху твърди тъпи предмети, локализирани в различни плоскости на лицето и главата. Вещото лице констатирало, че независимо от провежданото лечение, с оглед тежестта на травмите вероятността от благоприятен изход е минимална.

На 17.08.2013г. П.К. починал.

СМЕ за аутопсия на труп № 154/2013г. сочи като причина за смъртта тежката черепно мозъчна травма, изразила се в мозъчни контузии в челна област на дясно голямомозъчно полукълбо, в двете слепоочни области, в лявото малкомозъчно полукълбо, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки по конвекситета на двете голямомозъчни полукълба, счупване на черепа в дясна слепоочна област, кръвонасядане на меките черепни обвивки в дясна слепоочна тилно теменна област, разкъсно контузна рана и кръвонасядане в дясна слепоочна тилно теменна област на главата - резултат на удар с или върху твърд тъп предмет с подчертани ръбове или груба повърхност, реализиран в дясната слепоочна тилно теменна област на главата. Установени били кръвонасядане по предно страничната повърхност на шията в дясно и подлежащо кръвонасядане на меките тъкани на шията в резултат на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет, включително стискане или притискане с ръка, крак и др. Счупването на носните кости, разкъсно контузната рана по гърба на носа, кръвонасяданията по клепачите на двете очи, по челото в ляво, по вътрешната лигавична повърхност на горната устна, кръвонасядането в лявата хълбочна област, са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат включително от удари с юмруци и ритници. Кръвонасяданията по задните повърхности на двете лакетни стави биха могли да се получат при падане назад и удари в земната повърхност. Изброените увреждания според експерта са настъпили към момента на инцидента. По пострадалия били установени и други, вероятно получени по време на престоя в болничното заведение при преместване на тялото, при извършване на медицински манипулации, рани от пролежаване и свързани с проведеното лечение, както и следи от други предходни заболявания и промени по вътрешните органи. Изминалият период - шест дни от инцидента до настъпване на смъртта, препятствал възможността вещото лице да уточни последователността на получаване на травматичните увреждания, както и да опише по-точен механизъм за възникването им.

Стойността на велосипеда на пострадалия е експертно оценена на 28лв.

         Предвид версията за ПТП в хода на разследването били назначени и други експертизи – техническа, комплексна АТЕ и трасологична – заключенията на които са изключили съприкосновение на велосипеда с друго ППС. В този смисъл били и изводите на първата по делото СМЕ за освидетелстване на живо лице – предвид характера на травмите, обосноваващи друг механизъм на причиняване.

Съдебно-химическа експертиза № 1-55/2013г. не установила в кръвта, взета от подс.Д. на 26.08.13г., наличие на алкалоиди, барбитурати, фенотиазинови производни, бензодиазепинови производни, дибензодиазепинови производни, хероин, морфин, кодеин, кокаин, марихуана амфетамини, метамфетамини, фенциклидин, трициклични антидепресанти. Допълнително проведените скрининг тестове с екстракти за амфетамини, метамфетамини, кокаин, морфин и марихуана дали отрицателен резултат.

От заключението по съдебнопсихиатричната експертиза се установява, че подс.Д. не страда от психично заболяване и зависимост към психоактивни вещества. Налице са данни за вредна употреба на марихуана и летливи разтворители /бронз/. Към момента на извършване на деянието той е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Трите психоактивни вещества - алкохол, марихуана и летливи разтворител, които подсъдимият е поел преди деянието, взаимно си усилват действието си, но не са довели до промяна в базисните му психични годности.

Изложената фактическа обстановка съответства на съвкупността от доказателства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия. Първоинстанционният съд не е формулирал подробни съображения относно оценката на отделните източници. Установява се, че доказателствените средства са събрани по правилата на процесуалния закон, а доказателствата са взаимнодопълващи се и безпротиворечиви.

Служебната проверка констатира необходимост от прецизиране на оценката на доказателствата, свързани с телесните увреждания, получени от пострадалия към момента на активните действия на подсъдимия.

И двете СМЕ са категорични относно тежестта на мозъчната травма и последиците й върху общото здравословно състояние на пострадалия. Съвпадат и установените кръвонасядания и контузни рани – в областта на носа /след смъртта е установено счупването на костите в тази област/, клепачите на очите, лява скула, драскотина под лява ноздра и повърхностните ожулвания по лактите на двете ръце и лява седалищна област. За тези травми доказателствата по делото сочат, че са причинени в резултат на действията на подсъдимия и последвалото падане на пострадалия.

След настъпване на смъртта и по време на аутопсията е станало възможно прецизирането на травмите. Установени били кръвонасядания по предно-страничната повърхност на шията в дясно и кръвонасядане на подлежащите меки тъкани на шията, които според вещото лице са в общата група - с давност около седмица преди настъпване на смъртта. Експертът е посочил общо за тези увреждания, че биха могли да бъдат получени при инцидента на 11.08.13г. Като механизъм за получаване на уврежданията в областта на шията вещото лице посочва – удар или притискане с или върху твърд тъп предмет, включително стискане или притискане с ръка, крак и др.

От друга страна – обвинителният акт, чиито фактически положения са рамката на обвинението, не включва описание на действия на подс. Д. спрямо пострадалия, от които да са могли да последват подобни травми в областта на шията. Прокурорът в обвинителния акт само ги е посочил при отразяване изводите на СМЕ за аутопсия. В хода на пренията – тези следи са обосновали тезата на прокурора – “е имало още и опит за душене, има следи от ръцете му по шията на пострадалия.”.

Подобен анализ на констатациите на втората СМЕ, водещ до коментиране на предполагаеми фактически положения за активните действия на подсъдимия не може да бъде споделен.

При отчитане на конкретната специфика на ситуацията, обсега на източниците за изясняване на обективната истина, последователното и непроменено при множеството разпити на подсъдимия твърдение за два отправени към главата на пострадалия удари /обективно проектирани в уврежданията по главата и тялото му/, липсата на категоричност в СМЕ № 154/13г. относно последователността и механизма на възникване на уврежданията – с оглед изтеклото време от събитието до смъртта, не е налице основа за обвързване на травмите в областта на шията на пострадалия с поведението на подс. Д.. Безспорно е, че са били установени по трупа на пострадалия и са с давност от около седмица преди настъпването на смъртта, но причиняването им при инцидента на 11.08.13г. не е доказано по несъмнен начин. И вещото лице не се е ангажирало с такъв извод – като е посочило, че “биха могли”, като вероятността да не са настъпили тогава съществува. На въпросите кога, по какъв начин и от кого е било упражнено това притискане или удар в областта на шията към настоящия момент не е възможно да се получи отговор чрез средствата на наказателния процес. Доказателствата по делото сочат, че през този ден пострадалият е имал контакт с други хора, бил е забелязан на различни места в селото, че след получаване на тежката травма е бил местен и транспортиран до болничното заведение, като е постъпил в специализираната клиника около три часа по-късно.

Предвид изложеното съставът намира, че тезата за душене на пострадалия от подс. Д. е изолирана от останалите доказателства, противоречи на обективните времеви и пространствени граници на други несъмнени факти, поради което и следва да бъде отхвърлена. Съставът отбелязва, че съществуването на допълнителни травматични увреждания по пострадалия, не поражда съмнения относно обективните признаци на инкриминираното деяние и неговото авторство, предопределящи постановяване на присъда, последвани са от официално признание на всичко описано от прокурора в обвинителния акт. С оглед на изложеното и не е била неправилна оценката на първоинстанционния съд за провеждане на съкратено съдебно следствие /по аргумент от ТР 1/2009г. на ОСНК, ВКС/.

Приобщавайки съвкупността от релевантните по делото доказателства, без да са допуснати слабости в процеса на събиране и проверката им, действията на подсъдимия по отношение пострадалия К. са правилно изяснени от първоинстанционния съд.

 

ІІ. От правна страна.

Съдът признал подсъдимия за виновен в това че на 11.08.2013г. в с. Царичино, общ. Балчик, направил опит да отнеме чужда движима вещ - велосипед марка „Балкан” на стойност 28,00 лева от владението на П. И. ***, с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила, придружена с нанасяне на тежка телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, обусловила постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, от която настъпила смърт, като отнемането останало недовършено по независещи от него причини, и извел правната оценка на действията на подсъдимия, като престъпление по чл. 199, ал. II, т. 1, пр. 1, във вр. с чл. 198, ал. I, във вр. с чл. 18, ал. I от НК.

         Независимо, че във въззивното производство страните не оспорват правните изводи, съставът констатира известни пропуски в мотивите и намира за необходимо да изложи допълнително следните съображения:

Упражнената от подс. Д. сила е причинила описаните от фактическа страна телесни увреждания. В обвинителния акт прокурорът е посочил, че тежката черепно-мозъчна травма е обусловила постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, прието и от съда в мотивите като констатация. Тежката телесна повреда, наказуема по чл. 128 ал. 1 от НК, съставлява юридическа оценка на изяснени чрез специалните медицински знания факти. Пострадалият К. е получил два силни удара с юмрук в областта на главата. Съдебният медик, освидетелствал пострадалия на 15.08.13г. е установил масивни контузионни огнища в челна и двете слепоочни области – пряко относими към нанесените от подсъдимия удари. Съпътстващите контузии и кръвонасядания дават възможност да се обоснове категоричен извод за посоката и обхвата на попаденията по главата на пострадалия. Локализацията на травмите самостоятелно е навела експерта на извод за побой – в този начален етап на производството, когато версията на разследването е била в коренно различна посока. При изразената сила на ударите и възприемайки повлияването от алкохол на пострадалия, подсъдимият е съзнавал какво причинява. Състоянието, в което е бил заварен пострадалия, оценено при приемането му в специализираното здравно заведение като кома, е останало непроменено в хода на лечението му. Тежестта на травмите, независимо от извършената операция, е предопределила минимална възможност за благоприятен изход. Пострадалият е бил в реанимационно отделение до настъпването на смъртта си, без собствено дишане, в пълна хипотония, като жизнените му процеси са били поддържани само от медицинската апаратура.

Тези фактически положения дават основа за формулиране на значимото увреждане като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Изпълнени са критериите за юридическата оценка по Постановление № 3/79г. на ПВС на РБт. 7, пункт 7 – при пострадалия е било налице такова тежко заболяване, което е обхванало болестни процеси с непрекъсната продължителност от причиняването на тежката черепно-мозъчна травма до настъпването на смъртта, засегнало е основният координиращ функциите на органите и системите в човешката анатомия център и същевременно е било опасно за живота. С оглед задължителните за практиката указания на цитираното Постановление в т. 17 – характерът и степента на увреждането следва да се определят по принцип към момента на причиняването на телесната повреда. Квалификацията на телесната повреда в случая е определена от всички относими условия, които пряко и непосредствено засягат и обуславят извършването на деянието на подс. Д. и неговия резултат.

В хода на пренията пред първоинстанционния съд прокурорът е изразил позиция, че подс. Д. е убил човек без да му мигне окото и без да се замисли, че “на практика в случая имаме два вида престъпления – причиняване на смърт с цел отнемане на вещ”. Тезата е лишена от фактическа основа и не е състоятелна от правна страна, като не е в съответствие и с повдигнатото и поддържано обвинение.

Действително е налице връзка между пряко целения резултат – причинената тежка телесна повреда и последвалата смърт, която налага по-задълбочено изследване на субективната страна на деянието.

Изхождайки от трайната практика на съдилищата грабежът, като сложно присвоително престъпление, обхваща упражняването на сила или принуда по отношение на лицето, в чиято фактическа власт се намира вещта и самото отнемане на тази вещ, с намерение за присвояване. При него целта е прекъсване на фактическата власт на владелеца върху вещта и установяването на своя фактическа власт, като насилието в двете му форми е средство за постигане на тази цел. Когато грабежът е придружен с тежка или средна телесна повреда – по чл. 199, ал. 1 т. 3 и ал. 2, т. 1 НК, се запазват характеристиките му като съставно престъпление. В случаите при които от умишлено причинената телесна повреда е последвала смърт – формата на вина по отношение на по-тежкия резултат е непредпазливост. Диференцирането е проведено и чрез нормата на чл. 199 ал. 2 т. 1 и т. 2 от НК – като при втората квалификация – принудата е прераснала в умишлено убийство, и в практиката на съдилищата – напр. Р № 53/29.03.1993г. на ВС на РБ.

Изпълнителното деяние по чл. 199 ал. 2 т. 1 предл. 1 от НК се състои от две действия – принуда, прераснала в причиняване на тежка телесна повреда с интензитет да предпостави и обуслови настъпването на смърт – без това да е било самостоятелно целено от дееца, но при обективна възможност да бъде съобразено, и отнемане на движимата вещ, предмет на престъплението. Причиняването на телесната повреда е средството, което деецът избира като необходимото и достатъчно да му осигури отнемането на вещта. Тази обективна връзка между двете действия трябва да е отразена в съзнанието на дееца и обосновава прекия му умисъл, а по отношение на смъртта – е налице непредпазливост, като общият престъпен резултат по силата на закона е възведен като по-тежко квалифициращ деянието елемент.

При стриктно отчитане на фактите по делото съставът намира, че субективните представи на подс. Д. са включвали връзката между преследваната цел /да отнеме вещта/, преодоляването на съпротивата /декларирания от пострадалия отказ да му даде велосипеда и опита да се качи и да си тръгне/, посредством тежкото засягане на здравето като единствено възможен път за отнемане на вещта. Отнемането на живота на пострадалия не е било искано и преследвано, но предвид пълната психическа годност на подсъдимия е следвало да бъде съобразено като последица.

Деянието е останало във фазата на опита, като от първоинстанционния съд не са изложени мотиви относно причините затова. Фактите по делото недвусмислено сочат, че подсъдимият е възприел тежкото състояние на пострадалия, изтичащата от главата му кръв, но не е взел падналия до краката му велосипед, за да не бъде свързан с извършеното. Приближаването на свид. Т. и Д.и го е заварило на мястото / свид. Д.: “Легнал човек и велосипед на земята. До него се намираше И. “бронза”… прав до купчината с бутилка бира в ръка…”/, оттегляйки се от което подс. Д. е дал по свое мнение правдоподобно обяснение за случилото се, като е отклонил подозренията от себе си. Пристигането на свид. Т. го е заварило вблизост, като подсъдимият едновременно се е отдалечавал, но е и следил за действията на хората около пострадалия.

Изложеното налага да се приеме, че след довършване на първата част от съставното престъпление – причиняването на тежката телесна повреда, подс. Д. не е отнел вещта, тъй като е разбрал, че може да бъде разкрит и заловен – както заради непосредствената му близост с пострадалия в два последователни във времето момента /преди и след нанасяне на ударите/, така и поради спецификата и външния вид на самата вещ /установимо по фотоснимките и при извършения оглед/. Това го е мотивирало да остави натоварения с лични вещи и багаж на пострадалия велосипед на място и да не довърши в цялост престъпните си намерения. По пътя са дошли свидетели, които са го заварили до човека, разпознали са го и са породили допълнителна опасност от разкриването му. Всичко това го е подтикнало да се оттегли. Уплахата, за която сочи, е била обективно обоснована и не може да се оцени като отказ на дееца да довърши деянието изцяло по лични подбуди.

Поради което и правилно е прието от ДОС, че деянието е останало недовършено поради независещи от волята му причини. /Изследването на подбудите на дееца да не довърши замисленото престъпление и приложението на чл. 18 ал. 3 от НК са задълбочено изследвани и в съдебната практика – напр. Р № 57/17.04.72г. на ІІ н.о., Р № 40/78г. на І н.о. на ВКС – като отдалечеността във времето и различните фактически положения не осуетяват възможността съставът да ги споделя като решаващ извод./.

След съобразяване на изложеното и при посочените допълнения към мотивите на първоинстанционния съд, съставът на настоящата инстанция приема правната квалификация по чл. 199 ал. 2 т. 1 предл. 1 от НК като съответна на извършените от подс. Д. престъпни действия.

 

         ІІІ. Относно наложеното наказание.

Основните възражения по жалбите на частните обвинители и защитата на подсъдимия са насочени към преценка на справедливостта на наложеното наказание.

Проверката на присъдата в тази част налага изследване на правилното прилагане на принципите на законосъобразност и индивидуализация на наказанието.

На първо място, самата процедура, по която е протекло съдебното производство, е свързана със законовата забрана дори и да бъде определено наказанието доживотен затвор без замяна да не бъде наложено по чл. 58 А ал. 2 от НК.

Предвид законовата привилегия наказанието доживотен затвор, подлежи на замяна по чл. 58 А ал. 2 и 3 от НК. Пределите и рамките на наказанието лишаване от свобода са в съответствие с преценката на прокурора от въззивната прокуратура и са обсъждани в практиката – напр. Решение № 646 от 5.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2758/2011 г., III н. о., Решение № 413 от 1.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2273/2011 г., I н. о. Решение № 246 от 10.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 783/2013 г., I н. о. и др. Приема се безпротиворечиво, че санкцията следва да бъде отмерена в случая от 15 до 30 години лишаване от свобода. За да бъде конкретизирана по размер подлежат на анализ обстоятелствата по чл. 54 от НК.

В случая подходът, който е използвал първоинстанционният съд при определянето на доживотен затвор е позволил смесване на преценката за вида на наказанието с обстоятелства, относими към конкретните предели на лишаването от свобода, определено по замяна. Поради това и като отегчаващо обстоятелство е било прието, че престъплението на подсъдимия е “изключително тежко по смисъла на закона” – съображение свързано с вида на наказанието по чл. 38 А ал. 2 от НК, а и по отношение на което действа забраната по чл. 56 от НК – да се цени след като е взето предвид при определяне на престъплението. Възражението на защитника на подс. Д. в тази насока е основателно.

При избора на вида на наказанието решаващият съд е следвало да обсъди дали извършеното от подсъдимия се явява изключително тежко престъпление по чл. 38 А ал. 2 от НК, тоест - извън свързаните със санкцията белези по чл. 93 т.7 НК, налице ли са допълнителни факти, които да придават изключителност на деянието на подс. Д., надхвърляща значително тази на обикновените случаи за същото престъпление.

По делото не са налице доказателства за приеманите в практиката характеристики на такава изключителност – напр. предварително замислен план, употреба на специално предвидено средство, продължително във времево отношение преодоляване на съпротивата на пострадалия с промяна на използваните затова сили и способи, изключителен интензитет на насилието, настъпване на общественоопасните последици в пълен обем и т.н. В случая – подс. Д. е видял пострадалия, последвал го е и е решил този път да вземе велосипеда. Предишната случка по повод на подобно желание у подсъдимия, прекъсната от свид. С. – може косвено да подпомогне изследването на намеренията и насоката на умисъла на подсъдимия, но не би могла да обоснове планиран престъпен акт, приведен в изпълнение на 11.08.13г. Нанесени са били два удара с юмрук в областта на главата на пострадалия, които са довели до съставомерен тежък резултат, но далеч не могат да се считат за подчертани по своя интензитет, упоритост и дързост – при съобразяване на обсъждани в практиката деяния от същия вид. Престъплението е останало във фазата на опита, тъй като отнемане на вещта – без отдаване на значение на ниската й стойност, не е било извършено. Не следва да се пропуска и факта, че смъртта на пострадалия е настъпила, но този резултат не е бил пряко целен от подсъдимия. Изложеното очертава деянието като такова с много висока, но не и изключителна степен на обществена опасност.

Личността на подс. Д. разкрива висока степен на обществена опасност. Осъждан веднъж за деяние против собствеността, но по свидетелските показания на родителите си – извършвал и други подобни действия. Употребява наркотични и летливи психоактивни вещества, към които няма зависимост. Към момента на деянието е бил в режим на пробационни мерки, търпейки наложеното му наказание. От друга страна - с помощта на осиновителите си успешно е завършил средното си образование, работил е на различни места, като е придобил и допълнителна квалификация. Бил одобрен за кадрови войник, но приведеното наказание пробация попречило на назначаването му. Непосредствено след деянието се е дистанцирал от извършеното и е дал обяснения, които са отклонили временно разследването. Четири дни по-късно признал вината си, позиция, която поддържа и пред въззивната инстанция ведно с изразеното съжаление и разкаяние.

При изложените фактически обосновани параметри на степента на обществена опасност на деянието и дееца, не се очертава извод за изключителна тежест на конкретно извършеното престъпление. Съответна е констатацията, че така определеното наказание доживотен затвор се явява незаконосъобразно и поради това - явно несправедливо. По аргумент на по-силното основание – искането на частните обвинители за завишаване на наказанието към възможния максимален размер на лишаването от свобода при замяната на доживотния затвор – не следва да бъде уважено.

Искането на защитата за изменение на вида на наложеното наказание съставът счете за основателно. На подс. Д. следва да бъде наложено първото измежду предвидените, а именно лишаване от свобода, индивидуализирано в рамките на нормата от петнадесет до двадесет години. Отчитането на обстоятелствата от значение за отговорността установява като отегчаващи – съдимостта, фактът, че деянието е извършено в хода на изтърпяване на друго наказание, характеристичните данни по местоживеене, употребата на психоактивни вещества преди деянието. От друга страна смекчават отговорността – самопризнанието в хода на досъдебното производство, спомогнало за разкриване на деянието и изясняване на специфичните му съставомерни елементи, младата възраст /23г. към момента на престъплението/ и искреното съжаление за извършеното.

Преценката на изложеното обосновава определяне на наказанието лишаване от свобода в размер на осемнадесет години - около средния, при незначителен превес на относителната тежест на отегчаващите обстоятелства. Приложението на принципа на законоустановеност и правилото на чл. 58 А ал. 1 от НК налага намаляването на така определеното наказание с една трета до размер от дванадесет години. Промяната не налага ревизиране на решението на първоинстанционния съд за режима и мястото на изтърпяване.

Този вид и размер на санкцията е резултат от спазване на правната техника и съответства на взаимното обвързване между принципа на законоустановеност и индивидуализация на наказанието. В продължителен период подс. Д. ще бъде обект на интензивна работа в условията на мястото за понасяне на наказанието при изолация от обществото. Установената при него склонност към лъжа, кражби от близките му, неправилно формирана ценностна система и липсата на зачитане на неотменни права на личността са индикиращи специално внимание и професионален подход за постигане на желаните от закона промени. При тази увредена личностна основа така формирания размер на наказанието осигурява необходимото за поправяне и превъзпитаване въздействие. Целите на генералната превенция са насочени към общото предупредително-превъзпитателно отражение на наказанието. Високата морална укоримост на извършеното, реалната тежестта на престъпния резултат и съпоставката на проявата на подс. Д. спрямо останалите от този вид подкрепят този размер на санкцията. С така промененото наказание се постига справедливо отражение на наказанието спрямо подсъдимия и обществото и гарантиране целите по чл. 36 от НК.

Изложените съображения по елементите на чл. 54 от НК водят до извод, че не са налице изключителни и/или многобройни смекчаващи отговорността на подс. Д., при отчитането на които и най-лекото, предвидено в закона престъпление да се окаже несъразмерно тежко спрямо извършеното, поради което и молбата на защитата за приложение на чл. 58 А ал. 4 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК – се явява необоснована.

Приложението на чл. 58 б. “А” вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК не е законосъобразно при съобразяване на обстоятелствата по чл. 18 ал. 2 от НК. Деянието на подс. Д. е останало във фазата на опита, но изцяло е било извършена първата самостоятелна част на съставното престъпление, което обосновава високата степен на осъществяване на намерението. Престъпният резултат – отнемане на вещта, не е настъпил поради осъзнаване възможността от подсъдимия да бъде разкрит и приближаването на свидетелите Т. и Д.и. Поради което и съставът счете, че деянието не би могло да бъде интерпретирано като относимо към претендираната от защитата правна възможност.

 

В този смисъл въззивният съд счита, че постановената от Окръжен съд гр. Добрич присъда следва да бъде изменена в частта на определеното като вид и размер спрямо подс. Д. наказание.

 

ІV. По отношение на гражданските искове.

Недоволни от частичното отхвърляне на гражданските им искове са останали ищците И.И. и Д.И. – синове на пострадалия П.К.. Претендирано пред настоящата инстанция е уважаването им до пълния предявен размер от 50 000лв. В жалбата на повереника им не се съдържат конкретни доводи в тази насока, а в с.з. е изразена позиция, че неимуществените вреди, претърпени от съпругата /на която са присъдени 50 000лв./ и децата са еднакви, съответно и следва по получат еднакво обезщетение. От своя страна защитникът също моли въззивният съд да прецени размера на обезщетенията.

Мотивите на първоинстанционния съд в гражданскоосъдителната част на присъдата са подробни, съобразени с житейските факти и юридическата им оценка и напълно се споделят от въззивната инстанция. В този смисъл и представителят на въззивната прокуратура счете, че по-тежки вреди са настъпили за съпругата на пострадалия, а предвид възрастта и различното понасяне на трагедията е обосновано известно намаление на претенцията на синовете.

Съдът е изложил съображения досежно тежестта и индивидуалния характер на понесените от ищците болки и страдания, свързани със загубата на съпруг и баща в резултат от действията на подс. Д.. Смъртта е причинила тежки и абстрактни по измерение неимуществени вреди, които подлежат на финансово компенсиране по критериите на справедливостта. Прекъснати са трайно установени връзки на любов, подпомагане, разбирателство и подкрепа. Но докато за ищцата К. смъртта на съпруга оставя празнота - осъзнавана ежедневно като несправедливост и мъка, синовете на пострадалия понасят по-ниски по интензитет болки и страдания. Безспорно има значение и възрастта, в която се търпят вредите от престъплението, като за жалбоподателите осъзнаването на фаталния резултат е редом с множество други житейски перспективи. При съпругата на пострадалия – с отнемането на човека до нея е настъпила коренна промяна в период на приближаването към старостта – препятствано е завинаги дължимото спокойствие, сигурност и почивка. Съобразявайки изложеното не може да бъде споделено, че причинените от подсъдимия спрямо всички наследници на пострадалия вреди са еднакви. Размерът на обезщетенията е правилно определен предвид установеното по делото за близостта в отношенията между пострадалия и ищците, за внезапността на житейския обрат и последиците му – в основата на критериите на справедливостта. Съпоставката с размерите и диференцирането на обезщетения спрямо съпруг и деца по други дела със смъртен резултат може само да ориентира и подкрепи изводите на първоинстанционния съд.

 

При служебната проверка на присъдата не се установиха други основания за отменяване или изменяване.

        

По изложените съображения и на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

 

         Изменя присъда № 2 на Окръжен съд гр. Добрич, по НОХД № 436/2013 г., постановена на 22.01.2014 г., в частта на определеното на подс. И.П.Д. наказание, като за извършеното от него престъпление по чл. 199 ал. 2 т. 1 предл. 1 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 от НК

ОПРЕДЕЛЯ наказание лишаване от свобода за срок от осемнадесет години, което на основание чл. 58 А ал. 1  от НК НАМАЛЯВА С ЕДНА ТРЕТА и

ПОСТАНОВЯВА ЗА ИЗТЪРПЯВАНЕ НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ.

 

         Потвърждава присъдата в останалата част.

 

Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                                   членове :