Р Е Ш Е Н И Е

 

112

 

16.06.2015г., Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на четвърти юни,  година две хиляди и петнадесета, в публично заседание в следния състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                                    ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

Секретар: Г.Н.

Прокурор: Светла Курновска

като разгледа докладваното от съдия Денева ВНОХД № 62 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Варненският окръжен съд, с присъда № 4 по НОХД № 347/2014г. по описа на същия съд, постановена на 14.01.2015г. е признал подс. И.Г.П. за ВИНОВЕН в това, че на 25.10.2013 год. в гр. Варна, при условията на „опасен рецидив”, отнел чужда движима вещ - златен накит с висулка - перла, на обща стойност 1837.50 лв. /хиляда осемстотин тридесет и седем лева и петдесет стотинки/ от владението и собственост на Д.С.К., с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 пр. 1 НК и чл. 54 от НК му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор.

На осн. чл.59 ал.1 от НК е зачетено времето на предварително задържане на подс.

Със същата присъда е осъдил подс. П. да заплати в полза на Д.С.К. сума в размер на 1837.50/ хиляда осемстотин тридесет и седем и 0.50ст./ лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди.

Подс. П. е осъден да заплати в полза на държавата и направените по делото разноски.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба /собственоръчно изписана/ на подс. П., с която се твърди, че не той е субект на инкриминираното деяние и в тази връзка оспорва извършеното разпознаване на досъдебната фаза.

  В с.з. подс. се явява лично и се представлява от упълномощен защитник от преди.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна счита, че присъдата на първата инстанция следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане поради допуснато съществено нарушение на пр. правила - посочване на различно ЕГН и дата на раждане на подс.

Гр. ищец и ч.обвинител иска присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена.

Защитникът на подс. – адв. И. - ВАК, се присъединява към становището на държавния обвинител. В допълнение посочва допуснатите пр. нарушения на досъдебната фаза, като излага аргументи в тази насока. Молбата е за отмяна на първоинстанционния съдебен акт.

В последната си дума подс. П. твърди, че са допуснати много нарушения, твърди, че не е извършител на деянието и се придържа към казаното от защитата му.

   

След преценка на изложеното в жалбата, доразвитите аргументи в съдебно заседание, становището на представителя на ВАП, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че така изложени всички наведени оплаквания са неоснователни по следните съображения:

Съдебното производство пред ВОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК и диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 1 от НПК, като съдът е установил следната фактическа обстановка:

 

        Подсъдимият П. бил осъждан многократно за престъпления против собствеността. На 22.10.2013г. мярката му за неотклонение, взета по досъдебно производство, по което бил обвиняем била изменена от „задържане под стража” и той бил освободен. В тази връзка посетил Второ РУ при ОД на МВР гр.Варна, където с него била проведена беседа от св.Ж. Ж. - полицейски служител. След освобождаването му, подсъдимият заживял на квартира в таванско помещение в кооперация на ул.”Селиолу” №14, като продължил да посещава дома на родителите си, на ул.”Ген.Столетов” №35. Средствата за заплащане на квартира били осигурявани от родители му.

На същия тавански етаж в друго помещение, под наем живеел и свид.Т.К..

На 25.10.2013г. след обяд подс. П. посетил за кратко дома на родителите си, след което тръгнал към квартирата си. Преминавайки по бул. „Чаталджа”, той се разминал със свидетелите Д.Н. и А.А. - полицейски служители във Второ РУ-Варна. Последният забелязал подс.П., който познавал във връзка с работата си и забелязал, че подс. бил облечен със сив спортен екип с качулка. След като се прибрал подс. малко по-късно отново излязъл, но вече преоблечен с черен анцуг.

На 25.10.2013г., св. К. се връщала от гр.Поморие. В следобедните часове пристигнала в гр.Варна и от „Полиграфията” се качила в градския транспорт, с който между 16.30-17.30ч. слязла на спирката на бул.”8-ми приморски полк”, в района на пазар „Чаталджа”. След като преминала на отсрещната страна на булеварда, тя  продължила движението си към магазин „Карфур”. Носела дамска чанта, платнена чанта със служебни документи и куфар на колелца, който придърпвала. Покрай м-н Карфур, свидетелката завила и продължила към дома си по ул.”Драва чех”. Вървейки по улицата, тя видяла подс.П., облечен с черен анцуг да върви срещу нея. Свидетелката го възприела на разстояние от около три - четири метра и се загледала в него, като забелязала, че лицето му е със специфичен жълтеникав оттенък. На около метър преди да се разминат подсъдимия се нахвърлил върху свид.К., като я ударил с юмрук в корема и я хванал за врата.  П. хванал с ръка златното колие с висулка, на врата на свидетелката и започнал силно да го дърпа. На пострадалата й прилошало и се присвила, като в тзои момент подсъдимият я съборил на земята и успял да вземе златния накит. След това подс. П. побягнал към междублоковото пространство.

Свид.К. останала на земята и част от вещите й били разпилени наоколо. Усещала болки по врата си и установила липсата на колието. С помощта на случайно преминаваща жена тя събрала вещите си и успяла да се прибере в дома си, като впоследствие подала жалба във Второ РУ-Варна.

В 17.06ч. на същия ден подс.П. провел разговор от мобилен телефон с номер 0893/986 992 и се намирал в района на клетка на „Глобул”, монтирана на ул.Д-р Селемински” № 1 в гр.Варна.

На 30.10.2013г. свид.Ж.Ж. изготвил докладна записка, с  предложение подс.П. да бъде проверен за съпричастност към извършеното престъпление. Мотивирал се с това, че подсъдимият отговарял като профил на извършителя нападнал свид.К.. Към него момент П. бил обвиняем по друго дело за грабеж на златен накит, извършен по идентичен начин.

На 31.10.2013 г. подс.П. се явил в районното управление облечен с черен анцуг и маратонки. Било извършено разпознаване на лица от свид.К. и подсъдимият бил посочен от свидетелката като мъжа, който я нападнал.

 

         За да достигне до тази фактология по делото, първоинстанционният съд се е базирал на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства: протокол за разпознаване и фотоалбум към него, справка за съдимост, заключенията по изготвените СМЕ, СОЕ и СПЕ, показанията на свидетели, както и тези  приобщени от съда след одобрено съгласие от страните по реда на проведената процедура.  

От изготвената СОЕ се установява, че стойността на златното колие, носено от пострадалата към момента на инкриминираното деяние е 1837,50 лева.

Според заключението на изготвената СПЕ, подс. П. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същият е със синдром на хероинова зависимост, в следствие на дългогодишна употреба на този вид наркотик.

Според изготвените СМЕ подс. П. може да пребивава в условията на затвор и не се налага лечение в специализирано лечебно заведение във връзка със заболяването му през 2009г. от туберколоза и хроничен хепатит „С”.

Защитата на подс. П. основно оспорва, извършеното във фазата на досъдебно производство разпознаване на лица, при което подсъдимия е бил разпознат от пострадалата, като лицето, извършител на инкриминираното деяние „грабеж”. Твърди се, че към него момент подсъдимият е бил без защитник, което довело до опорочаване на това пр. действие.

ВАС не намери опора в това оплакване, тъй като установи, че подс. е бил представляван от защитник от момента, в който същият е придобил качеството на „обвиняем” по делото  - а именно от 01.11.2013г. и съответно не са били нарушени правата му.

Неуспешен е и опита да се компрометира самото пр.действие – „разпознаване”, като в съдебно заседание  и пред настоящата инстанция се твърди, че лицата, които са били представени за разпознаване са с голяма възрастова разлика в сравнение с подс. П.. Първоинстанционният съд е отговорил мотивирано на това възражение на защитата в мотивите на съдебния си акт и резонно се обосновал, че никъде в НПК не се изисква представените за разпознаване лица да са на еднаква възраст, а императивното изискване е те да имат сходна външност. Видно от приложения по делото фотоалбум, подбраните лица са били със сходна външност с тази на подс. и не са налице визираните от защитата пр. нарушения.

Във връзка с кредитираните от съда свидетелски показания, респ. тези на св.Ж. и оплакването на защитата относно подхода на този полицейски служител за установяване съпричастността на подс. към инкриминираното деяние: свидетелят е разяснил подробно каква е била причината за необходимостта подс.П. да бъде проверен във връзка с инкриминираното деяние. Мотивите на полицейския служител са били свързани с обстоятелството, че подсъдимият по описание и начин на извършване на самото деяние е отговарял на описанието, дадено от св.К.. Още повече, че към него момент подс. П. е бил обвиняем по друго дело за грабеж на златен накит, извършен по идентичен начин. От друга страна показанията на св.Ж. не сочат пряко подс. П., като извършител на конкретното престъпление, а са част от цялата доказателствена съвкупност, която на базата на всички събрани по делото доказателства установява, че именно подс. е автор на деянието от обективна и субективна страна.

ВАС споделя и друг извод на първоинстанционния съд, а именно, че показанията на пострадалата от деянието са логични и последователни и следва да бъдат кредитирани в пълния им обем. Този извод не се разколебава от становището на защитата на подс., че същите са противоречиви досежно времето, в което тази свидетелка се е намирала на местопроизшествието, както и предвид факта, че същата е изгубила съзнание, а впоследствие е разпознала безпроблемно подс., като извършител на деянието.

Въззивната инстанция също констатира, че при всички извършени разпити на св. К., последната е посочила приблизителен час, вариращ от момента на слизането й от автобуса до придвижването й до мястото, където е била нападната от подс. П.. От друга страна тя е възприела подсъдимия непосредствено преди самото нападение, преди да й прилошее, от  по – голямо разстояние, като и й е направило впечатление именно специфичния му жълтеникав оттенък на лицето. 

Поради изложеното няма основание да се твърди, че не следва да се дава кредит на нейните показния, които правилно са били оценени от първостепенния съд, като логични, последователни и нестрадащи от визираните от защитата противоречия.

Относно оплакването на защитата досежно заличаването от списъка на свидетеля К.А.: съдът в продължение на девет месеца е положил усилия за установяването, издирването и призоваването на този свидетел, но с оглед обстоятелството, че неговото местонахождение в друга държава е било неизвестно, както и периода на неговото пребиваване там, резонно същият е бил заличен от списъка на лицата за призоваване. От друга страна този свидетел е следвало да изясни факт, свързан с проведен телефонен разговор с подс. П. в деня на инкриминираното деяние, обстоятелство което не е спорно и което по никакъв начин не влияе на крайния извод за авторството на деянието.

Правилно първоинстанционният съд не е дал вяра на обясненията на подс. П. и същите са били ценени единствено като реализирано право на защитата от страна на подсъдимия. Неговите обяснения досежно извършеното инкриминирано деяние противостоят на цялата доказателствена съвкупност. Не може да бъде споделена тезата на подс. П., за това, че той не може да бъде извършител на деянието поради  прекарани туберкулоза, ортопедична операция и налично хепатитно заболяване, които не му позволяват да бяга. Няма как да се даде вяра на тези твърдения предвид факта, че по делото не са събрани доказателства за ограничени физически възможности на подс. респ. да бяга на дълги разстояния, а свид.К. е посочила единствено посоката в която последния се е отдалечил,  между намиращите се там гаражи.

 

Кредитираните от съда доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по категоричен начин обуславят извода за това, че подс. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1 от НК и на 25.10.2013г. в гр.Варна,  като при условията на „опасен  рецидив” отнел златен накит, на стойност 1837,50 лева, от владението на Д.С.К., с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила. За да осъществи инкриминираното деяние подс. е използвал физическа сила: хващане за гърлото, удар в областта на корема, блъскане на земята и издърпване на златния накит. Деянието е извършено при условия на „опасен рецидив”, предвид обстоятелството, че от последното ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” на 04.07.2012 г., не са изминали сроковете по см. на чл.30 от НК към датата на реализираното деяние. Престъплението е извършено с пряк умисъл, като подс. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, неговите обществено опасни последици и е искал настъпването на тези последици, преследвайки целта си - да се облагодетелства неправомерно.

ВОС е преценил всички обстоятелства, имащи значение при индивидуализацията на наказанието: така определено в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода същото е справедливо. Съдът е преценил всички обстоятелства, имащи значение при индивидуализацията на наказанието, взел е предвид степента на обществена опасност на подс. и на извършеното деяние, както и съдебното минало на дееца. Наказанието е адекватно на извършеното от подс., деянието е осъществено с пряк умисъл, като подс. е съзнавал общественоопасния му характер, общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици. Нещо повече - подс. е извършил деянието малко след като му е била изменена МНО „задържане под стража” и той е бил освободен, което още един път свидетелства, че  у подс. с течение на времето са се формирали трайни престъпни навици, както и стремеж за неправомерно материално облагодетелстване, като начин на живот и само с едно по-засилено репресивно наказание могат да бъдат постигнати целите визирани в чл. 36 от НК.

         По отношение на гражданския иск: същият е безспорно доказан по основание и размер, като вследствие на деянието пострадалата К. е претърпяла имуществена вреда в размер на  1837,50 лева.

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на ВАС  достигна до извода, че присъдата на Окръжен съд – Варна. като правилна и законосъобразна следва бъде потвърдена. 

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл.314 от НПК, въззивният съд констатира, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, което не е съществено по смисъла на Закона: в диспозитива на присъдата първоинстанционният съд е посочил различно ЕГН, дата и място на раждане на подс. П., което въззивният съд отчете, като допусната техническа грешка, предвид обстоятелството, че в мотивите на съда тези данни не са сгрешени и са вярно посочени. Предвид на това обстоятелство и че не се касае за съществено пр. нарушение, което да  налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на съда, за да се преодолее този порок първоинстанционният съд следва да изпълни процедурата по см. на чл. 414 ал.1 т.1 от НПК, като отстрани допуснатите нарушения.

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на  ВАРНЕНСКИЯ  АПЕЛАТИВЕН  СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 4 на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД № 347/2014г. по описа на същия съд, постановена на 14.01.2015г.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.