Р Е Ш Е Н И Е

 

90/03.05.2016 г.

 

Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на тридесет и първи март, година две хиляди и шестнадесета, в открито заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА Д.А

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар С.Д.

Прокурор Светла Курновска

като разгледа докладваното от съдия Д.а ВНОХД №62 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид:

 

Варненският окръжен съд, с присъда № 104 по НОХД № 299/2015г. по описа на същия съд, постановена на 10.11.2015г. е признал подсъдимия З.Г.И. за ВИНОВЕН в извършване на деяние, наказуемо по чл. 255, ал.3, вр.ал.1, т.2 и т.7 вр.чл. 26 ал.1 от НК за четири данъчни периода за общ размер на укрит данък възлизащ на 319 288,28 лв., т. к. за периода 14.08.2009 г. - 13.12.2009 г., в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, чрез лицата Ц.Д. Р. и Л.Д.С., в качеството му на упълномощено от собственика той и управител на „Карго строй инвест“ ЕООД - П.П.П. избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи размери, като потвърдил неистина и приспаднал неследващ се данъчен кредит в справки декларации за данък върху добавената стойност, които декларации се изискват по силата на ЗДДС. Наложено е наказание по смисъла на чл. 54 от НК-  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, както и “Конфискация” на ½ част от налично  имущество.

Със същата присъда подс. И. е бил оправдан по първоначално внесеното обвинение досежно стойностния му размер за разликата от – 320 735.48 лева, до 319 288,28 лева; ОТХВЪРЛЕН е бил искът на Министъра на финансите като представляващ Държавата, за сумата от 320 735.48 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на деянието, ведно със законната лихва от момента на увреждането - 13.11.2009 г. до окончателното изплащане на сумата като погасен по давност; Подс. е осъден да заплати направените по делото разноски.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по бланкетна жалба на подс. чрез защитника му, с оплакване за неправилност, необоснованост на първоинстанционната присъда, постановена в противоречие с доказателствата по делото. Молбата е за отмяна и постановяване на оправдателна такава. Алтернативно се прави искане за намаляване на размера на наложеното наказание и определяне на по-лек режим на изтърпяването му чрез приложението на чл. 55 от НК. Подс. И. е депозирал и собственоръчно изготвена жалба, в която навежда доводи за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на първоинст. съд при разглеждане на делото и постановяване на присъдата, изразяващо се в проява на пристрастност на съдебния състав преди приключване на съдебното следствие. Молбата му е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Варна.

В с.з. пред състава на АС - Варна подс. И. редовно призован се явява лично и се представлява от служебно назначен от настоящата инстанция защитник -  адв. Ю.. Г.. Прави се искане за допускане на съпругата на подс. И. - Д. А.Д. – И. в качеството й на негов защитник и конституирането й в процеса като такава. Съдът е уважил това искане.

Представителят на АП – Варна изразява аргументирано становище за неоснователност на жалбата и предлага присъдата на ВОС да бъде изцяло потвърдена.

Защитникът на подс. поддържа жалбата, излага аргументи в няколко насоки: за наличие на допуснато съществено процесуално нарушение от страна на първоинст. съд при разглеждане на делото и постановяване на присъдата, изразяващо се в проява на пристрастност на съдебния състав преди приключване на съдебното следствие чрез създаване на предварителна организация и уведомяване на „Съдебна охрана”, че подс. ще бъде задържан след обявяване на присъдата; твърди, че срещу действително виновните лица не е водено разследване, че участието на подзащитния му било опосредено, като неразследването на доказателствата за съучастие и на друго лице нарушава правата му, което налага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за допълнително разследване на ВОП; липса на обективна и субективна съставомерност на деянието, вменено на подзащитния му, респ. липса на категорични доказателства в подкрепа на обвинението; несправедливост на наложеното наказание. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна такава по възведеното обвинение; връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Варна; намаляване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” и определяне на по-лек режима на изтърпяването му чрез приложението на чл. 55 от НК. Прави се искане и за изменение на мярката за неотклонение в по-лека.

В своя защита подс. И. заявява, че организатор на престъпната схема е друго лице - св. Д. Г. Д., че той е бил само работник, изпълняващ нарежданията на Д. Д. и не е мислил, че има нещо нередно в сделките, че е „натопен от него, че не познава нито един представител на посочените във фактурите фирми-съконтрахенти, че счетоводната документация е водена от счетоводителите и именно те са подавали справките-декларации с ел. подпис, а той е действал само в качеството си на пълномощник. В последната си дума пред настоящата инстанция моли да бъде оправдан, както и да се измени мярката му за неотклонение в по-лека.

 

Съставът на АС-Варна, прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира, че жалбата на подс. И. е частично основателна по следните съображения:

Съдебното производство пред ОС-Варна е проведено по реда на чл. 371 т. 1 от НПК, т.к. подсъдимият и неговият защитник са направили искане /л. 60 от първоинст. дело/ да не се провежда разпит на посочените в обв. акт свидетели / С.В., П.П., Ц. Р., Х.К., М. И., К.Г., В.В., П.Й, В.С., С.С., Т. К., Л.Б., Ж.Д., А.И., П.Г., К.К., Т. А., В.К., Г.П., Ц.С., А. А., А. Н./, с изключение на св. Н. Ч., респ., че при постановяване на съдебният акт непосредствено ще се ползва съдържанието на протоколите за разпит на тези свидетели, тъй като са извършени при условията и реда, предвиден в НПК. В хода на съдебното следствие са били събрани и множество други доказателства, възоснова на които първоинст. съд е изградил своите фактически изводи.

Варненският  Апелативен съд обсъди доказателствения материал и констатира прецизно посочване на цифровите данни, относими към изследваните по делото счетоводни, отчетни и представени пред органите на НАП документи. Без да преповтаря в детайли несъмнените положения, съществени за правилното изясняване на основните въпроси на производството, намира следните факти и обстоятелства:

Подсъдимият  З.Г.И. ***. С присъда по НОХД № 1423/2012г. на ВОС влязла в законна сила на 17.07.2014г., същият е осъден за деяния по чл.255 ал.3 т.2 , т. 6 и т. 7 от НК  и по чл.313 ал.2 вр. ал.1 от НК, като му е наложено общо наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3 години, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 5 години. Познавал се със свидетелите Д.Г.Д. и Никола Илиев Ч. /по прякор “Адвоката”./ Последният по заръка на лица, известни му като Митко и И., набирал хора, на които да бъдат учредени или прехвърлени фирми срещу заплащане. “Адвоката” предложил на безработния св. В., с когото случайно се запознал, да регистрира фирма на негово име срещу сумата от 200 лева. Свидетелят се съгласил и на 20.10.2008г. с изричен акт, подписан от св. В., било учредено ЕООД “Карго Строй Инвест”, като пред нотариус в гр.Варна той изготвил пълномощно на подсъдимия З.И., с което последният да го представлява като търговски пълномощник и извършва всякакви действия, свързани с дейността на дружеството, което било в процес на регистрация. Извършена била регистрация по ДОПК пред НАП – Варна, с посочване на сметките и адреса за кореспонденция. След изготвяне на пълномощното пред нотариуса, св. Ч. дал на св. В. сумата от 200 лева и двамата се разделили. В края на м.Ю.и 2009г., поради възникнали проблеми с фирмата, св. Ч. намерил В. и му казал, че се налага прехвърляне на същата на друго лице- св. П.П.П., което било сторено пред нотариус в гр. Варна, като св. П. станал едноличен собственик на капитала. За “покупката“ на фирмата св. П.П. получил сумата от 150 лева. Още тогава на 29.07.2009г. св. П.П. упълномощил подс. З.И. да представлява дружеството и да подписва документи от името и за сметка на дружеството. В Търговския регистър промяната била вписана с дата 05.08.2009г. Нито един от двамата “собственици” имали никаква представа за дейността на фирмата, не били подписвали документи свързани с работата на “Карго Строй Инвест” ЕООД, и двамата не познавали подс. И.. Последният обаче организирал дейността на дружеството от тяхно име - счетоводно обслужване, разкрил банкова сметка ***. През м.април 2009г. след наемането им като счетоводители от подс. И., свидетелките Ц. Р., М.П. и В.В. – счетоводители към ”Мейсам” ООД поели счетоводното обслужване на “Карго Строй Инвест” ЕООД, като изготвяли сравки-декларации по ЗДДС, ведомости за заплати, подготвяли документи за насрещни проверки и ревизии и представяли документи в НАП. Осчетоводяваните документи им се предоставяли в офиса от подс. З.И., който ги подписвал пред тях или те били предварително подписани. “Мейсам” ООД обслужвало счетоводно и други дружества представлявани от подсъдимия – “А.М.О.К.” ЕООД, “АГРОГРУП ВН” ЕООД, “РИВА АГРО СТИЛ” ЕООД, “СТАНДАРТ БИЛД” ЕООД, “ФРЕШ КЛИМА” ЕООД, “ЕН ДЖИ КЪМПАНИ”ЕООД, “ФАВОРИТ СТРОЙ ВАРНА” ЕООД,  “ВЕЛВЕТ ГРУП “ ЕООД.

По описаната по-горе схема през м. декември 2008г били учредени още две ЕООД - ”СТАНДАРТ БИЛД” и “ЕН. ДЖИ. КЪМПАНИ”: собственик на първата бил безработният св.К. И. Г., а на втората – неграмотния, завършил помощно училище св. М. М. И..***.2009г. и на 09.12.2009г двамата свидетели и „собственици” на двете ЕООД упълномощили подс. И. да извършва действия по управление и представителство на  фирмите им.

Подс. И. развивал дейност с “Карго Строй Инвест” ЕООД по договори с получатели на доставки основно в сферата на услугите – строителство, почистване и др. Основни получатели по доставките били св. К. чрез “К.” ЕООД, св. С. чрез “Проактив БГ” ЕООД, св. И. чрез “Ай Ви Ем Билдинг” ЕООД и др. Тези доставки било данъчно облагаеми по силата на чл.2 т.1 от ЗДДС, тъй като “Карго Строй Инвест” ЕООД бил регистриран по ДДС.

 

 1. По договори за доставки от м. Ю.и 2009г. с получатели дружествата “К.” ЕООД, “Инфинити” ЕООД, “ Гис” ООД и “Топ билд” ООД и др. задължението към  бюджета възлизало на 45 626,97 лева. За да избегне внасянето на тази сума, подсъдимият предал на счетоводителя и фактури за покупки с доставчици и другите две представлявани от него дружества -  “Стандарт Билд” ЕООД и “Ен Джи Къмпани” ЕООД, както следва :

- с издател „Стандарт билд” с № № 1000000126/16.07.2009 г.; 1000000127/16.07.2009г.; 1000000128/16.07.2009г.; 1000000129/17.07.2009г.; 1000000130/29.07.2009г.; 1000000131/23.07.2009г.; 1000000132/24.07.2009г.; 1000000133/29.07.2009г.; 1000000134/29.07.2009г.; 1000000135/29.07.2009г.; 1000000136/30.07.2009г.; 1000000137/30.07.2009г.; 1000000138/30.07.2009г.; 1000000139/30.07.2009 г.;

- с издател „Ен джи къмпани” с №№ 1000000095/03.07.2009г.; 1000000097/10.07.2009г.; 1000000099/16.07.2009г.; 1000000100/16.07.2009г.; 1000000101/16.07.2009г.; 1000000103/20.07.2009г.; 1000000104/20.07.2009г.; 1000000105/22.07.2009г.; 1000000106/27.07.2009г.; 1000000107/27.07.2009г.; 1000000108/29.07.2009г.; 1000000109/29.07.2009г.; 1000000110/29.07.2009г.; 1000000111/30.07.2009г.; 1000000112/30.07.2009г.; 1000000113/30.07.2009г.

Фактурите били включени в дневника за покупки, респ. в справката декларация, а декларираното ДДС за приспадане възлиза на 45 476,64 лева, която сума е предмет на обвинението. Доколкото обаче е декларирана и покупка от “Стандарт строй” ЕООД, която не е включена в предмета на обвинението,/ същото е било приспаднато от първоинст. съд/ от декларираното ДДС по тази сделка, като ДДС по посочените покупки възлиза на  44 029,44 лева. Тези фактури били изготвени от подсъдимия, доколкото представлявал и дружеството доставчик, и дружеството получател, за да не внесе ДДС към бюджета, възползвайки се от правото си на прихващане. Липсват доказателства за реални доставки към  “Карго Строй Инвест” ЕООД от посочените по-горе дружества. Справката-декларация по ЗДДС била подадена от св. Р. в НАП Варна чрез електронен подпис на 14.08.2009г.

 

2. За данъчен период м. август 2009г. “Карго Строй Инвест” ЕООД извършил реални доставки към дружествата “К.” ЕООД, “Топ Билд” ООД “Бибов и ко” ООД, “Ай Ви билдинг” ООД и др. Фактурите били представени отново в кантората на “Мейсам” ООД , където били изготвени дневниците за покупки и продажби и справка-декларация по ЗДДС за м. август 2009г. Задължение за внасяне на ДДС възлизало в размер на 189 137,62 лева. За да избегне внасянето му, отново по същата схема, подсъдимият предал на св. Р. и фактури за покупки както следва:

с издател „Стандарт билд” с № № 1000000141/04.08.2009 г.; 1000000142/05.08.2009 г.; 1000000143/06.08.2009 г.; 1000000144/10.08.2009 г.; 1000000145/11.08.2009 г.; 1000000146/13.08.2009 г.; 1000000147/17.08.2009 г.; 1000000148/17.082009 г.; 1000000149/20.08.2009 г.; 1000000150/21.08.2009 г.; 1000000151/24.08.2009 г.; 1000000152/25.08.2009 г.; 1000000153/25.08.2009 г.; 1000000154/28.08.2009 г.; 1000000155/28.08.2009 г.; 1000000156/31.08.2009 г.; 1000000157/31.08.2009 г. 1000000158/31.08.2009 г. ;

- с издател „Ен джи къмпани” с №№ 1000000114/04.08.2009 г.; 1000000115/05.08.2009 г.; 1000000116/05.08.2009 г.; 1000000117/07.08.2009 г.; 1000000118/11.08.2009 г.; 1000000119/13.08.2009 г.; 1000000120/14.08.2009 г.; 1000000121/20.08.2009 г.; 1000000122/20.08.2009 г.; 1000000123/24.08.2009 г.; 1000000124/25.08.2009 г.; 1000000125/25.08.2009 г.; 1000000126/26.08.2009 г.; 1000000127/28.08.2009 г.; 1000000129/28.08.2009 г.; 1000000130/31.08.2009 г.

Същите били включени от счетоводителя в дневниците за покупки и в СД било декларирано ДДС за прихващане в размер на 188 972,49 лева. Била подадена СД  по ЗДДС по електронен път с електронния подпис на св. Ц.Д. Р. на 14.09.2009г.

 

3. За данъчен период м. септември 2009г. подс. И.  продължил да извършва услуги в областта на строителството чрез “Карго Строй Инвест” ЕООД и основни получатели по сделките били дружествата “Топ Билд” ООД, “Ай ви билдинг” ООД, “М.” ООД и др. В резултат на тези продажби за “Карго Строй Инвест” ЕООД възникнало задължение да внесе ДДС в размер на 74 776,37 лева. За да избегна внасянето му подс. И. изготвил фактури, с които се опитал да докаже несъществуващи доставки. Като издатели били посочени:

- „Стандарт билд” с №№ 1000000159/04.09.2009 г.;

1000000160/07.09.2009 г.; 1000000161/08.09.2009 г.; 1000000162/10.09.2009г.; 1000000163/14.09.2009г.; 1000000165/16.09.2009 г.;

- с издател „Ен джи къмпани” с №№ 1000000131/04.09.2009 г.; 1000000132/04.09.2009г.; 1000000133/08.09.2009г.; 1000000136/12.09.2009г.; 1000000137/12.09.2009г.; 1000000138/14.09.2009г.; 1000000142/28.09.2009г.; 1000000144/28.09.2009 г.; 1000000145/28.09.2009 г.

По този начин се опитал да докаже право на прихващане за сумата от  78 385,09 лева. Справката-декларация по ЗДДС била подадена на 14.10.2009г. с ел. подпис от свидетелката Р..

 

Дейността на “Мейсам” ООД по счетоводното обслужване на “Карго Строй Инвест” ЕООД продължила до края на м. септември 2009г., когато св. Р. отказала да продължи съвместната им работата, тъй като подсъдимият И. и представил пълномощно директно от св. П. към нея, без да минава през него. Свидетелката отказала да обслужва дружество само по пълномощно от непознат за нея човек и дейността им приключила. Свидетелката подала СД по ЗДДС за м. септември на 14.10.2009г. Това наложило да се потърсят услугите на друг счетоводител - ДЗЗД “С. и Коев”. Подс. наел дружеството да извършва счетоводната дейност на фирмите на които е пълномощник, представяйки пълномощни от управителите на  “Карго Строй Инвест” ЕООД, “Строй систем пласт” ЕООД, “Ем Ай Строй” ЕООД, “Агроклас” ЕООД,  “Виватрейд” ЕООД, “Стандарт Билд” ЕООД “Ен Джи Къмпани” ЕООД и др. Справките-декларации по ЗДДС били подавани с електронен подпис на Л. С. /същият е починал през 2013г. и не е разпитван като свидетел по делото/.

За данъчен период м.октомври 2009г. подсъдимият извършил дейност  по договори за услуги и строително – монтажни работи /СМР/ с фирмите “Тафи Стой” ЕООД и “Проактив БГ” ООД, като от сделките възникнало задължение за внасяне на ДДС в размер на 7 965,20 лева. По описаната по-горе схема, за да не внесе задължението си към бюджета подс. И. представил на новите си счетоводители 2 бр. фактури от дата 19.10.2009г. с издатели “Стандарт Билд” ЕООД и “Ен Джи Къмпани” ЕООД, с които целял да докаже, че има ДДС за прихващане в размер на 7 901,26лева. Фактурата от второто дружество била без подпис на „получател”. Справката-декларация по ЗДДС, ведно с дневниците за покупки и продажби на “Карго Строй Инвест” ЕООД за м. октомври 2009г. била подадена на 13.11.2009г. с електронния подпис на счетоводителя Л. С..

Съвместната работа на ДЗЗД “С. и Коев” с подсъдимия продължила до м. април 2010г., когато подсъдимият се опитал да направи счетоводителите директни пълномощници на фирма, на която не познавали собствениците. Свидетелите отказали да обслужват счетоводно фирма възоснова на упълномощаване от неизвестно лице и прекратили дейността си с подсъдимия.

На 23.11.2009г. била назначена ревизия на фирма “Карго Строй Инвест” ЕООД по ЗДДС за периода от 01.07.2009г. до 30.09.2009г. В резултат на тези действия на данъчната администрация дейността по укрИ.е на ДДС на подсъдимия с фирма “Карго Строй Инвест” ЕООД приключила. При извършената ревизия бил съставен Ревизионен доклад /РД/ № 1000959 връчен на 20.04.2010г.  на св. Х.К. в качеството му на преупълномощено лице, както и Ревизионен акт /РА/ № 031000959/18.05.2010г. връчен на 25.05.2010г. отново на св. Х.К.. РА не е бил обжалван и е влязъл в сила. По него са начислени задължения по ЗДДС на дружеството в размер на  339 274,81 лева /главница и лихви/. От приложената по делото справка от НАП се установява, че за събиране на вземането на Държавата има образувано изпълнително дело № 1114/2011г. по което няма постъпили суми.

В хода на досъдебното производство са били назначени съдебно-счетоводна и съдебно-графологична експертизи. От заключението по ССчЕ се установява размера на неправомерно ползвания от фирма “Карго Строй Инвест” ЕООД данъчен кредит по съответните данъчни периоди предмет на обвинението, като  общият размер на укрития данък за периода възлиза на– 319 288,28 лв.; от заключението по СГЕ се установява, че подписите във фактурите, по които “Карго Строй Инвест” ЕООД е доставчик, в договорите за СМР и приемо – предавателните протоколи към тях, подписите за “получател” във фактурите с доставчик “Стандарт Билд” ЕООД “Ен Джи Къмпани” ЕООД, подписите за изпълнител “П.П.П.” в договори за СМР и протоколи обр.19 са изпълнени от подсъдимия З.Г.И..

Изложената фактическа обстановка се потвърждава от съвкупността от безпротиворечиви и взаимнодопълващи се доказателства чрез свидетелските показания, писмените доказателства и доказателствени средства, заключенията по счетоводните и графологични експертизи.

От съвкупността отстоят обясненията на подс. И., както и  показанията на допуснатите от първоинст. съд като свидетели С. Г.И. /брат на подсъдимия/, К.Ж., И. И., М.Д., Т. С., В. Х. и Р.Д.. Тези свидетели в показанията си излагат факти и обстоятелства, извън предмета на доказване по настоящето наказателно производство и по никакъв начин не оневиняват дейността на подс. И., а за отношенията на по-голямата част от тях с подс. са налични данни и доказателства, че са имали активно участие в дейността на други фирми, чийто пълномощник е бил отново подс. И. и за тази си дейност е бил осъден с присъда по НОХД № 1423/2012г. на ВОС, влязла в законна сила на 17.07.2014г. По идентичен начин се преценяват показанията на свидетелите Д. М. и Т. Т., допуснати от въззивната инстанция като свидетели. Обясненията на подс. И. представляват защитна теза, която е в разрез с останалата доказателствена съвкупност, поради което и правилно не са били кредитирани от първоинст. съд. Твърденията на подс., че е бил въвлечен в тази престъпна схема от св. Д. Д. и няма никакво отношение към дейността на посочените по-горе дружества, както и изнесеното от изброените по-горе свидетели в подкрепа на тези твърдения на подс., е в разрез със събраните доказателства по настоящото наказателно производство. Анализирайки показанията на св. Д. Д., разпитан в хода на първоинст. съдебно производство, вкл-но и при извършената очна ставка между него и подс. И., въззивният съд отчита, че преценката за достоверността им следва да се извършва през призмата на разпоредбите на чл. 290 от НК и 121 ал. 1 от НПК. Преценката на прокурора за обсега на разследването и привлечените към наказателна отговорност лица е автономна и напълно независима, поради което и становището на защитата, че неизследването на всички обстоятелства и версии по делото е довела до засягане на правото на защита на подсъдимите не може да бъде споделена. В резултат на задълбочената работа в хода на съдебното следствие са били изяснени допълнителни факти, чиято правна интерпретация относно мястото и ролята на свид. Д. в създадената схема от взаимовръзки между различни търговски субекти с цел извличане на законоуредени облаги би могла да обоснове самостоятелно разследване по инициатива на компетентните за това органи. Следва да се отбележи, че в рамките на настоящото производство предмет на проверка са обвиненията срещу подс. И. за определени фактически действия, като събраните в съответствие със закона доказателствени източници позволяват категорична оценка по хронологията, съдържанието и последиците им. В този смисъл подходът и изводите на ВОС се преценяват от настоящата инстанция като правилни и обосновани.

Безспорно се установява, че подс. З. И. имал основно участие в дейността на „Карго строй инвест“ ЕООД, формалният собственик на което е бил св. Пл. П.: подс. в качеството си на пълномощник е организирал дейността на дружеството от името на собствениците /първоначално св. В. и впоследствие св. П./ - регистрация по ДОПК пред НАП – Варна, с посочване на сметките и адреса за кореспонденция, счетоводно обслужване, разкрил банкова сметка ***. Именно подс. И. е представял на счетоводителите и на двете дружества /първоначално на  “Мейсам” ООД, а впоследствие- на ДЗЗД “С. и Коев”/ всички първични счетоводни документи, свързани с дейността на гореизброените фирми – фактури, кантарни бележки, товарителници  и др. Счетоводителите, обслужвали дружествата - Ц. Р. и Л. С. са били упълномощени именно от подс. И. и в това си качество те са изготвили и подали чрез електронните си подписи процесните справки-декларации по ЗДДС в НАП - Варна. На същите не им е било известно, че представените и подписани от подсъдимия фактури за доставки от страна на  представлявани от него дружества “Стандарт Билд” ЕООД  и “Ен Джи Къмпани” ЕООД към  друго представлявано - “Карго Строй Инвест” ЕООД, отразяват фиктивни сделки. Същите добросъвестно са ги отразявали в дневниците за покупки, а от там и  в справките-декларации по ЗДДС.  В този смисъл са абсолютно несъстоятелни възраженията на подс. И., че св.Ц. Р. и Л. С. са извършители на вмененото му престъпно деяние. Подс. И. е бил лицето извършвало обективни действия свързани с дейността на  дружеството: той е контактувал от името на “Карго Строй Инвест” ЕООД със св.К.К. - собственик на “М.” ЕООД, като последният е получавал от подсъдимия фактури и кредитно известие; св. Т. К. - собственик на “К.” ЕООД с подс. И. е договарял условията за работа като подизпълнител и след приключването й, подс. е доставял подпечатани и подписани фактури. В насока на изложеното е и обстоятелството, че при посещение на орган по приходите на адреса за кореспонденция на дружество “Карго Строй Инвест” ЕООД  - гр.Варна ул.”Братя Бъкстон” № 31 ет.1 ап.1 се е намирал именно подс. И.. Безспорно установено по делото е, че подсъдимият е бил не само преносвач на фактури към счетоводителите, каквато теза се застъпва от защитата, а обективно е извършвал действия свързани с дейността на  дружеството.

От друга страна, с поставените подписи по значимите за производството документи, личната активност и водещо значение при осигуряване на необходимите за документалното отразяване на “дейността” лица, подс. И. е демонстрирал,  че съзнателно е бил основен фактор в целия процес на обосноваване на търговска активност на „Карго строй инвест“ ЕООД с цел натрупване на обороти, които имат своите данъчни предимства. Установеното за механизма на попълване на фактурите и  дневниците  при данните за опита в предходни дружества, позволява да се обобщи, че подсъдимият е бил напълно наясно със стойността на развивания документооборот и мястото му по веригата от свързани търговски дружества, вкл-но и дружествата СТАНДАРТ БИЛД” и “ЕН ДЖИ КЪМПАНИ”ЕООД, чийто пълномощник е бил отново той, укривайки истината и в разрез с дължимото данъчно поведение. Първоинстанционният съд е изложил убедителни мотиви, разкриващи параметрите на доказани по делото чрез експертно заключение факти, че на фактурите, по които “Карго Строй Инвест” ЕООД е доставчик, в договорите за СМР и приемо – предавателните протоколи към тях, подписите за “получател” във фактурите с доставчик “Стандарт Билд” ЕООД “Ен Джи Къмпани” ЕООД, подписите за изпълнител “П.П.П.” в договори за СМР и протоколи обр.19 са изпълнени от подсъдимия З.Г.И..

При такива категорични доказателства е несъмнено, че декларираната търговска дейност е била нереална. Документално са били симулирани сделки координирано между различните фирми. Доставките са били включени в съответните справки декларации за да докажат несъществуващо право на получаване на ДДС, респ. на приспадане на неследващ се данъчен кредит по ЗДДС. По същество подсъдимият З. И. е целял избягване на установяване и заплащане на данъчни задължения към бюджета на държавата-респ. източване на ДДС чрез неосъществени сделки.

Ревизирайки съдебният акт на първонист. съд, настоящата инстанция констатира, че по реда и със средствата на НПК, ВОС е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които разкриват и изясняват обективната истина. Установил е една много подробна, точна и правилна фактическа обстановка възоснова на задълбочен и подробен анализ на събраните доказателства. Всички тези фактически изводи и направения анализ на цялата доказателствена съвкупност се споделят от въззивната инстанция. Тук следва да се отбележи, че защитата на подс. И., както и самият поодсъдим, обжалвайки първоинст. съдебен акт, развиват идентични доводи и съображения с тези, развити пред ВОС – неизяснена и неправилно възприета фактология по делото; неправилни изводи на вещите лица, залегнали в заключенията по ССчЕ и СГЕ; използване на ел. подпис от страна на обслужвалите фирмата счетоводители при подаване на справките-декларации и др.  Предвид на това, че на всички тези въпроси ВОС е дал много обстоен и задълбочен  отговор и настоящата инстанция се солидаризира изцяло с тях и имайки предвид становището на различни състави на ВКС на РБ, обективирано в редица решения /Р №624/06.02.14г, І НО по КД №1963/13г; Р №321/18.01.16г, ІІІ НО по КД №807/15г; Р № 181/11.06.12г І НО по КД № 486/12г/, въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря и ”…обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като /въззивният съд/ не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото”.

Обект на анализ и коментар от страна на въззвния съд в настоящото решение са само съображенията на подс. и защитата му, развити за първи път в пледоарията по същество пред настоящата инстанция досежно:

-       наличие на допуснато съществено процесуално нарушение от страна на първоинст. съд при разглеждане на делото и постановяване на присъдата, изразяващо се в проява на пристрастност на съдебния състав преди приключване на съдебното следствие чрез създаване на предварителна организация и уведомяване на „Съдебна охрана”, че подс. ще бъде задържан след обявяване на присъдата, от което се извежда заключението, че съдът е имал вече сформирано решение за виновността на подс. Защитата счита, че подс. И. е бил осъден от предубеден и несправедлив съд. Тези твърдения не намират опора в доказателствата по делото: това, че подс. И. в последното по делото с. з. пред ВОС – на 10.11.2015г е бил спрян за проверка от служители на „Съдебна охрана” и придружен от тях до съдебната зала на съда, по никакъв начин не може да се разглежда и интерпретира на плосокостта, предложената от подс. Редът и начина на организация на работата на „Съдебна охрана”, респ. действията на служителите й, във връзка с влизането на граждани в сградата на съда и съдебните зали, нямат и не могат да имат отношение към работата на съда, свързана с правораздаване, респ. преценката му на въпросите по смисъла на чл. 301 и 309 от НПК. В този смисъл твърденията за пристрастност на съда във връзка с преценката му за виновността на подс. И. преди приключване на съдебните прения и оттеглянето му на съвещание, респ. за наличие на основание за отвод поради предубеденост, се преценява като безпочвени и непочиващи на никакви обективни данни. Същите са абсолютно несъстоятелни и почиващи на убеждението на подс. , че е жертва на престъпна схема, реализирана от св. Д. Д.,  изкупителна жертва на която е той.

- подс. И. и защитата му оспорват заключението по СГЕ на в.л. В., твърдейки, че изследваните счетоводни документи не са оригинал, а ксерокопие и поради това изводите на в. л. , че подписът върху тях е на подс. са необосновани и неправилни. Тези възражения не се възприемат от настоящата инстанция: принципно е възможно за липсващия документ да се правят изводи и въз основа на изследване на ксерокс копия от същия. Този въпрос обаче е от изключителна компетентност на експертите графолози, които могат с оглед притежаваните от тях специални знания да преценят дали съответните ксерокопия са годен обект за сравнително изследване, дали са налице или липсват данни за манипулация – заличаване, забелване, прекопирване на фрагменти от оригиналния текст, дали могат да бъдат установени достатъчно частни признаци при изписването на отделните букви и т.н. В разглеждания случай заключението на в. л. М. В. по назначената на досъд. пр-во СГЕ /л. 37-50 том А от ДП/, е било защитено от него в с. з. на 11.09.2015г пред състава на ВОС – л.120 от НОХД/, като същият изрично е пояснил, че обект на изследване са били подписите, представляващи графични обекти, а не съдържането на самите фактури и поради това не е от значение дали се изследват оригинали или ксерокопия на тези документи – графичното изображение и в двата случая се запазва. Колкото до натиска, упражнен от положилия подписа, в. л. е заявило, че този признак няма съществена стойност и затова се разглежда извън контекста на документа, поради което е заключило, че тези подписи са изпълнени от подсъдимия З. И.. Изложеното дава основание и на настоящата инстанция да цени като обективно и обосновано мотивирано заключението по СГЕ. Неколкократно защитата на подс. е направила искане пред въззивния съд за назначаване на нови експертизи - повторна или допълнителна СГЕ и СЧЕ. Не се налага обаче изслушване на подобни, поради отсъствие на предпоставките по чл. 153 НПК. Повторна експертиза се допуска тогава, когато заключението е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност, или е некомпетентно, т.е. експертът не е притежавал или не е приложил съответните специални знания. Няма основание и за допълнителна експертиза, която се назначава само ако заключението не е достатъчно пълно и ясно. По делото не са налице данни в тази насока. Затова не може да се приеме за основателно възражението, че недопускането на нова петорна експертиза представлява ограничаване правото на защита на подсъдимия, респ. налице е съществено процесуално нарушение.

В контекста на изложеното следва и да се отбележи, че както първоинст. съд, така и настоящата инстанция, преценявайки като цяло установеното чрез заключенията и на двете експертизи – ССчЕ и СГЕ, са обсъждали комплексно и в пълнота всички установени по делото факти и възоснова на този анализ е направен извода за виновността на подс. И..

Защитата е маркирала пред настоящата инстанция и оплакване за противоречивост на мотивите на първоинст. съд, но доводи не са развити. Единствените твърдения са отново за непълнота на разследването в досъд. пр-во, на дейността и на първоинст. съд по установяване на обективната истина по делото и отразяването на установеното в мотивите към присъдата без участието на св. Д. – основна фигура в престъпното деяние. По този въпрос въззивния съд е взел отношение по-горе, а оплакване за противоречивост на мотивите на първоинст. съд не се приема за основателно. Същите са подробни, задълбочени и аналитични, отговарят на изискванията на разпоредбата на чл.303, ал.3 от НПК и непротиворечивата съдебна практика - съдържат констатациите на съда, какво приема за установено от фактическа страна и въз основа на кои доказателства, изложени са съображения при противоречия в доказат. съвкупност, защо едни от тях се възприемат, а други - отхвърлят.

Въззивният съд  намира за безспорно доказано възведеното по отношение на подс. З.И. обвинение - с действията си последният е осъществил състав на престъплението по чл. 255 ал.З във вр. с ал.1 т.2 и т.7 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, т. к. в периода 14.08.2009г. - 13.12.2009г., в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, чрез лицата Ц.Д. Р. и Л.Д.С., в качеството му на упълномощено от собственика той и управител на „Карго строй инвест“ ЕООД - П.П.П. за четири данъчни периода, избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи размери, като потвърдил неистина, и приспаднал неследващ се данъчен кредит в справки декларации за данък върху добавената стойност, които декларации се изискват по силата на чл.125 ал. 1 от ЗДДС както следва:

На 14.08.2009 год., справка декларация по ЗДДС с вх. № 03001261008/14.08.2009 г. за данъчен период 01.07.2009-31.07.2009 г., приспаднал неследващ се данъчен кредит по фактури с издател „Стандарт билд” с № № 1000000126/16.07.2009 г.; 1000000127/16.07.2009 г.; 1000000128/16.07.2009 г.; 1000000129/17.07.2009 г.; 1000000130/29.07.2009 г.; 1000000131/23.07.2009 г.; 1000000132/24.07.2009 г.; 1000000133/29.07.2009 г.; 1000000134/29.07.2009 г.; 1000000135/29.07.2009 г.; 1000000136/30.07.2009 г.; 1000000137/30.07.2009 г.; 1000000138/30.07.2009 г.; 1000000139/30.07.2009 г.;

и с издател „Ен джи къмпани” с №№ 1000000095/03.07.2009 г.; 1000000097/10.07.2009 г.; 1000000099/16.07.2009 г.; 1000000100/16.07.2009 г.; 1000000101/16.07.2009 г.; 1000000103/20.07.2009 г.; 1000000104/20.07.2009 г.; 1000000105/22.07.2009 г.; 1000000106/27.07.2009 г.; 1000000107/27.07.2009 г.; 1000000108/29.07.2009 г.; 1000000109/29.07.2009 г.; 1000000110/29.07.2009 г.; 1000000111/30.07.2009 г.; 1000000112/30.07.2009 г.; 1000000113/30.07.2009 г. в размер на 44 029,44 лева /четиридесет и четири хиляди двадесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки/;

На 14.09.2009 год., справка декларация по ЗДДС с вх. № 03001275656/14.09.2009 г. за данъчен период 01.08.2009-31.08.2009г., приспаднал неследващ се данъчен кредит по фактури с издател „Стандарт билд” с № № 1000000141/04.08.2009 г.; 1000000142/05.08.2009 г.; 1000000143/06.08.2009 г.; 1000000144/10.08.2009 г.; 1000000145/11.08.2009 г.; 1000000146/13.08.2009 г.; 1000000147/17.08.2009 г.; 1000000148/17.082009 г.; 1000000149/20.08.2009 г.; 1000000150/21.08.2009 г.; 1000000151/24.08.2009 г.; 1000000152/25.08.2009 г.; 1000000153/25.08.2009 г.; 1000000154/28.08.2009 г.; 1000000155/28.08.2009 г.; 1000000156/31.08.2009 г.; 1000000157/31.08.2009 г. 1000000158/31.08.2009 г.;

 и с издател „Ен джи къмпани” с №№ 1000000114/04.08.2009 г.; 1000000115/05.08.2009 г.; 1000000116/05.08.2009 г.; 1000000117/07.08.2009 г.; 1000000118/11.08.2009 г.; 1000000119/13.08.2009 г.; 1000000120/14.08.2009 г.; 1000000121/20.08.2009 г.; 1000000122/20.08.2009 г.; 1000000123/24.08.2009 г.; 1000000124/25.08.2009 г.; 1000000125/25.08.2009 г.; 1000000126/26.08.2009 г.; 1000000127/28.08.2009 г.; 1000000129/28.08.2009 г.; 1000000130/31.08.2009 г. в размер на 188972,49 лева /сто осемдесет и осем хиляди деветстотин седемдесет и два лева и четиридесет и девет стотинки/;

На 14.10.2009 г., справка декларация по ЗДДС с вх. № 03001290278/14.10.2009 г. за данъчен период 01.09.2009 -30.09.2009 г., приспаднал неследващ се данъчен кредит по фактури с издател „Стандарт билд” с №№ 1000000159/04.09.2009 г.;

1000000160/07.09.2009 г.; 1000000161/08.09.2009 г.; 1000000162/10.09.2009г.; 1000000163/14.09.2009г.; 1000000165/16.09.2009 г.;

и с издател „Ен джи къмпани” с №№ 1000000131/04.09.2009 г.; 1000000132/04.09.2009г.; 1000000133/08.09.2009г.; 1000000136/12.09.2009г.; 1000000137/12.09.2009г.; 1000000138/14.09.2009г.; 1000000142/28.09.2009г.; 1000000144/28.09.2009 г.; 1000000145/28.09.2009 г. в размер на 78385,09 лева /седемдесет и осем хиляди триста осемдесет и пет лева и девет стотинки/

На 13.11.2009 год., справка декларация по ЗДДС с вх. №03001302242/13.11.2009 г. за данъчен период 01.10.2009-31.10.2009 г., приспаднал неследващ се данъчен кредит по фактури с издател „Стандарт билд” с №1000000174/19.10.2009 г. и с издател „Ен джи къмпани” с № 1000000151/19.10.2009 г. в размер на 7901,26 лева /седем хиляди деветстотин и един лев и двадесет и шест стотинки/, като общият размер на укрития данък за периода е в особено големи размери – 319 288,28 лв. /триста и деветнадесет хиляди двеста осемдесет и осем  лева и двадесет и осем ст./.

Правната преценка е съответна на събраните релевантни за правилното решаване на делото доказателства. По силата на пълномощното от свид. П., подс. З.И. се явява търговски пълномощник на дружеството. Фактическата активност на подс. досежно дейността на дружеството през целия разглеждан период – от наемане на счетоводителите, през предоставяне на фактурите, включени в дневниците за покупки и продажби, до подписване на справките-декларации, упълномощаване за подаването им пред НАП е била правно валидирана. Получавайки целия обем права и задължения по пълномощното подс. е станал представляващ „Карго строй инвест“ ЕООД. Следователно нему е било задължението да отчете търговската дейност. Подс. И.ове е документирал покупки с обективно установеното съзнание, че участва в сделки, част от измама с ДДС. Същият е потвърдил неистина – че има реални доставки от дружествата “Стандарт Билд” ЕООД  и “Ен Джи Къмпани” ЕООД /чийто пълномощник е отново той/ и в резултат на  невярното деклариране в процесните справки-декларации по ЗДДС се е стигнало до неправомерно приспадане на данъчен кредит, а от там и до ощетяване на държавния бюджет. Чрез така подадените справки по ЗДДС, удостоверяващи неверни обстоятелства, е създадено у данъчните органи погрешно впечатление за реализирани действителни сделки, което да послужи за реализиране на данъчен кредит, за който няма основание, при което ще бъде намалено данъчното му задължение и съответно ощетен Републиканския бюджет. /Решение № 5 от 27.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 602/2008 г., II н. о., НК, Решение № 64 от 27.03.2012г. на ВКС по н.д. 3096/2011г., ІІІ н.о./

От подробно изложеното от фактическа страна и анализа на събраните доказателства от страна на първонист. съд, може да се направи категоричния изивод, че действията на подс. З. И. не са били на посредник между дружеството и определени лица. Не се установява подсъдимият да е бил поставен в състояние на заблуда от когото и да е относно действителната стойност и правната оценка на действията му. Налице са били личното му желание и готовност, без каквато и да необходимост от допълнително заблуждение, подвеждане и повлияване. Създаденият документооборот е в основата на обвинението и се явява ключов относно субективната страна на дееца. За съществуването й се съди по обективните следи от съзнателно предприетите действия.

Споделят се и останалите съображения на ВОС по отношение на съставомерните признаци.

 

С оглед констатираната разлика от 319 288,28 лева до 320 735.48 лева, формирана при покупка от фирма “Стандарт строй” ЕООД за данъчен период м.Ю.и 2009г. и невключена в предмета на обвинението, подходът на първонист. съд по оправдаване на подс. И. е бил правилен. В тази й част присъдата поначало е влязла в законна сила.

По отношение справедливостта на наложеното наказание: Първоинстанционният съд е изложил убедителни мотиви и във връзка с индивидуализацията на наказанието на подс. И.. Съобразена е степента на обществената опасност на деянието и на дееца, като са квалифицирани като високи, предвид характера на засегнатите обществени отношения и ощетения държавен бюджет, както и обремененото съдебно минало на подс. за престъпления срещу собствеността и данъчната система. Отчетени са смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. От друга страна, въпреки правилно отчетената прогресираща престъпна дейност, упражнена от подс. и стойностния размер на предмета на деянието, надхвърлящ значително критерия „особено големи размери”, по см. на чл.93 т.14 от НК, първостепенният съд не е отчел в достатъчна степен, че от извършване на деянието /август-ноември 2009г/ до приключване на делото с присъда в първоинст. съд е изминал един значителен период от време, който надхвърля разумните срокове по чл.6 от ЕКЗПЧОС. Тази констатация дава основание на въззивната инстанция да намали с една година  определеното от ВОС наказание от 5 години лишаване от свобода на 4  /четири/ четири години при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Настоящата инстанция счита, че определено в този размер, предвид  преценката за постижимост на целите на превенцията, наказанието ще реализира целите по смисъла на чл. 36 от НК.  В този смисъл жалбата на подс И. се преценява като основателна, поради което присъдата в тази й част следва да бъде изменена.

По отношение на кумулативно предвиденото наказание  “Конфискация”, следва да се отбележи, че то е законосъобразно наложено в размер на ½ част от наличното  имущество на подс. И..

 

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд констатира допуснати две нарушения от страна на първоинст. съд, които обаче са от категорията на отстранимите такива от настоящата инстанция, респ. водещи и до изменение на първоинст. съдебен акт, а именно:

 

1. В диспозитива на обв. акт и на присъдата е посочен период на престъпна дейност на подс. И.  - 14.08.2009 г. - 13.12.2009г. От обстоятелствената част на обв. акт и най-вече от мотивите към присъдата става ясно, че е допусната техническа грешка в отбелязването на датата на довършване на деянието, а именно на  13.11.2009г  - тогава е била подадена справката-декларация за м. октомври 2009г. с електронния подпис на счетоводителя Л. С.. Пространно това е било обсъдено в мотивите към присъдата, а също и в настоящото решение, поради което следва да се коригира присъдата в тази й част.

 

2. По отношение на присъдата в гражданско-отхвърлителната й част: въззивната инстанция констатира, че първостепенният съд неправилно е приел възражението на защитата на подсъдимия за изтекла давност по отношение на гражданската претенция на Държавата, отхвърляйки я като погасена по давност, т.к.  петгодишният период за погасяване на вземането на практика не е изтекъл. Подаденият иск от Министъра на финансите е с правно основание чл. 45 от ЗЗД, с претенция за настъпили от престъплението имуществени вреди. Съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД, за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от открИ.ето на дееца. В случая, досъдебното производство е било образувано и водено срещу Виновното лице за престъпление по чл. 255 вр. чл.26 ал.1 от НК. Подсъдимият И. е бил привлечен като обвиняем с постановление от 21.11.2014г. – л. 6 от ДП, т. е. от този момент насетне е имало известно лице, спрямо което може да се предяви искова претенция за непозволено увреждане, съответно от този момент е започнала да тече и давността. Молбата за допускане на гражданския иск е депозирана в деловодството на окръжния съд на 16.06.2015г – вх. № 18938 – л. 49 от НОХД № 299/15г на ВОС, което налага извод, че нито към момента на предявяването му /нито към датата на постановяване на присъдата – 10.11.2015г/ не е изтекла погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД, същият е бил допустим, а с оглед и направения от първоинст. съд впоследствие извод за виновно извършено деяние от подс. И. – същият е бил и основателен, респ. следва да бъде уважен в приетия за доказан стойностен размер от 319 288,28 лева.  Искът е безспорно доказан по основание и размер - вследствие на неплатените от подс. данъчни задължения в особено големи размери - 319 288,28 лева Държавата  чрез МФ е претърпяла имуществена вреда в същия размер. Претенцията е дължима ведно със законната лихва, считано от довършване на деянието, предвид приложението на чл. 26 от НК - от 13.11.2009г. до окончателното й изплащане.

ВКС на РБ в редица свои решения /измежду които Р № 160/02.04.2012г на І НО по КНД № 412/12г/  се е занимавал с въпроса за гражданския иск в наказателното производство и правилността на действията на съда в този аспект. Анализирайки тяхната проблематика, настоящият състав на АС-Варна намира, че въпреки липсата на жалба от страна на Министъра на Финансите срещу присъдата в гражданско-отхвърлителната й част, не съществува пречка, въззивната инстанция, с оглед задължението й по смисъла на чл. 314 от НПК да осъди подс. И. по този иск, т. к. като забраната за влошаване положението на подсъдимо лице се разпростира само върху положение му в наказателно-правен аспект, респективно върху наказателната част на присъдата, но не и досежно отговорността му на деликвент. В този смисъл следва да се измени присъдата, на основание чл. 337 ал. 3 пр. 2   от НПК.

 

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АС- Варна   достигна до извода, че присъдата на ВОС следва да бъде изменена в частта, досежно наложеното наказание „лишаване от свобода” и първоначалния режим на изтърпяването му, датата на довършване на деянието, както и в гражданско – осъдителната й част. В останалата част като правилна, законосъобразна и справедлива  присъдата следва да бъде потвърдена.

Подс. И. следва да бъде осъден да заплати и д. т. върху уважения гр. иск.

 

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира други нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с.з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл. 337 ал. т. 1 , ал. 3 пр. 2 и чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда № 104 на Варненски окръжен съд по НОХД 299/2015г., постановена на 10.11.2015г. в частта,

- досежно наложеното на подс. З.И. наказание лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ години, като НАМАЛЯВА същото на 4 /четири/ години при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип;

- досежно датата на довършване на деянието по смисъла на чл. 255, ал.3, вр.ал.1, т.2 и т.7 вр.чл. 26 ал.1 от НК, като приема, че същото е довършено на  13.11.2009г

- досежно отхвърления граждански иск, като ОСЪЖДА З.Г.И., ЕГН - **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата чрез Министъра на финансите сумата от 319 288,28 лева /триста и деветнадесет хиляди двеста осемдесет и осем  лева и двадесет и осем ст./, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.11.2009г. до окончателното й изплащане, както и д. т. върху уважения граждански иск в размер на 12 771 лева. ОТХВЪРЛЯ  иска до предявения размер от 320 735.48 лева.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.