Р Е Ш Е Н И Е

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

Номер 81/18.04.                 Година  2016                  Град Варна

 

Варненският апелативен съд                Наказателно отделение

На двадесет и четвърти март  Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:          Илия Пачолов 

                            ЧЛЕНОВЕ:           Румяна Панталеева

Росица Тончева

   

 

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Иван Тодоров

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

НДВ № 63 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството пред апелативния съд е по реда на чл.420, ал.2, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Т.Н.К., чрез защитника му – адвокат М.Я.,***, за възобновяване на ВНОХД № 62/2015 г. по описа на Окръжен съд Добрич, отмяна на постановената с него нова присъда по НОХД № 295/2013 г. на Районен съд Генерал Тошево и връщане на делото в първоинстанционния съд за ново разглеждане. Изтъкнатите в подкрепа на искането доводи обаче са само за нарушение на материалния закон, намерило израз в неправилната оценка на случая като немаловажен, респ. приложението на чл.216, ал.1 от НК, вместо ал.4 на същата норма.

В съдебно заседание искането се поддържа с уточнението, че би била налице хипотезата на чл.218в от НК и производството следва да бъде прекратено. Становището на представителя на въззивната прокуратура е, че искането следва да се остави без уважение.

 

Оплакването за незаконосъобразност е неоснователно.

Инкриминираната деятелност на осъдения, която е предмет на проверка в настоящото производство, и е приета за установена с влезлите в сила актове на инстанциите по същество, накратко се свежда до следното:

Свидетелите И.Ж. и Б.И., съответно в качествата на пострадал и подсъдим, били страни по наказателно дело, приключило с осъдителна присъда, поради което се намирали в конфликтни отношения. На 14.03.2010 г. вечерта Ж. се обадил на подсъдимия Т.К., за когото бил чувал, че бие хора по поръчка, и поискал помощта му срещу И.. Малко след това двамата, заедно с Владислав И., отишли в къщата на И., където И. му нанесъл побой, а К., с бухалка, счупил стъклата на двата му автомобила. За „услугите си” К. поискал от Ж. 350 лева.

Това деяние правилно е било квалифицирано от предходните съдебни състави като повреждане на чуждо имущество в хипотезата на основния състав по чл.216, ал.1 от НК, тъй като случаят не е маловажен.

Аргументите на защитата в подкрепа на разбирането, че деянието е квалифицирано неправилно, се свеждат до това, че възприетият от въззивния съд размер на причинените вреди е 39.94 лева, което сочи на по-ниска степен на обществена опасност, а това, заедно с чистото съдебно минало на К. и фактът на възстановяване на щетите е достатъчно за покриване на критериите по смисъла на чл.93, т.9 от НК и съдебната практика.

 Изложеното виждане не се споделя от настоящия съд, а и първото твърдение фактически не отговаря на действителното положение, тъй като с произнесената във въззивната инстанция нова присъда не е възприет размер на причинената щета 39.94 лева, а 60 лева. Но не относителната величина на този размер е със съществено значение, а фактът, че той представлява посочена от вещо лице парична равностойност на четири автомобилни стъкла – двете предни на лек автомобил „Опел” и двете леви на лек автомобил ВАЗ, които са били счупени с бухалка от осъдения, който при това е действал не по какви да е подбуди, а по поръчка от трето лице, с цел отмъщение и сплашване на пострадалия, при това срещу искано възнаграждение.

Несъстоятелно е за деяние с такива характеристики да се претендира квалификация „маловажен случай”, защото подобно поведение не само не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъплението повреждане на чужда вещ, а обратно - е в значителна степен по-укоримо, като в мотивите на въззивния съд се съдържат достатъчно основания за този правен извод – арогантността, силовия и показен маниер, проявени от К., средството на престъплението – бухалка, исканата сума от 350 лева, като възнаграждение за свършената „работа”, отражението на стореното у пострадалия – както психически, така и причиненото му във времето неудобство и невъзможност да ползва повредените вещи – двата леки автомобила.

 

По изложените съображения искането за възобновяване на посоченото основание се явява неоснователно, поради което и по реда на чл.424, ал.1 и чл.426 от НПК съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т.Н.К., чрез адвокат М.Я.,***, за възобновяване на производството по ВНОХД № 62/15 г. на Окръжен съд Добрич и НОХД № 295/13 г. на Районен съд Генерал Тошево.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: