Мотиви към присъда №2/12.04.2019 година по ВНОХД №63 по описа на Апелативен съд – Варна за 2019 година:

 

Производството е по реда на Глава 21 от НПК.

С присъда №27/13.11.2018 година, постановена по НОХД №202/2018 година по описа на Окръжен съд – Шумен, подсъдимият А.А.Т. е признат за виновен в извършването на три престъпления в условията на реална разнородна съвкупност:

-по чл.202 ал.2 т.1 вр. чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК, защото в периода от 22.05.2007 година до 14.01.2016 година в гр.Шумен, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – частен съдебен изпълнител, присвоил чужди пари общо в размер на 243 073.97 лева, връчени в това му качество да ги пази и управлява, като присвоените пари са в големи размери;

-по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 вр. с чл.26 ал.1 от НК, защото в периода от 02.05.2011 година до 30.01.2015година в гр. Шумен, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на ЧСИ/ФЛ сам и с посредственото извършителство на И.К.С.и М.С.Д. – счетоводители, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 15886,96 лева, като потвърдил неистина в подадени пред ТД на НАП-Варна, офис Шумен годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ с входящи номера 2700012097/02.05.2011г.,2700И0012097/02.05.2012г.,2700И0019433/29.04.2013г, 2700И0028980/30.04.2014г., 2700И0033302/30.01.2015 г.;

- по чл.255 ал.3  вр. ал. 1 т.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, защото в периода от 28.06.2009 година до 27.12.2010 година в гр. Шумен, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на данъчно задължено лице - частен съдебен изпълнител, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 50 744,77 лв., като  не подал в законовия 5-дневен срок от получаване на пълната цена от продажбата в ТД на НАП-Шумен (по чл.131 ал.1 от ЗДДС) 3бр. уведомления – декларации (по чл.131 ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.83 ал.1 и 2 от ППЗДДС ),  както следва:

  -  на 28.06.2009г.  по изп.дело № 20088770400129, ДДС- 13 333.33 лева;

  -  на 14.12.2009г.  по изп.дело  №20088770400172, ДДС- 31 898.94 лева;

  -  на 27.12.2010г.  по изп.дело № 20108770400301, ДДС 5512.50 лева.

Индивидуализацията на наказанията за всяко едно от престъпленията е проведена на плоскостта на чл.55 ал.1 т.1 от НК. По поредността на осъдителните диспозитиви тези наказания са следните:

-две години и десет месеца лишаване от свобода, лишаване от право за заемане на длъжност и упражняване на професия „съдия изпълнител“ за срок от три години;

-за всяко едно от данъчните престъпления по две години лишаване от свобода.

С атакуваната присъда реалната разнородна съвкупност е наказана с две години и десет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години. На основание чл.23 ал.2 от НК са присъединени наказанията по чл.37 ал.1 т.т.6, 7 от НК.

Постановени са частични оправдателни диспозитиви относно:

-квалификацията по чл.203 ал.1 от НК;

-за деяния в продължаваното квалифицирано длъжностно присвояване, касаещи своене на суми общо в размер на 78 035.92 лева по изпълнителни дела с номера 20088770400172, 20088770400129, 20108770400301 и 20078770400047, както и до пълния размер на присвояването, посочен в обвинителния акт;

- по квалификацията по чл.255 ал.1 т.5 пр.2 от НК;

С проверяваната присъда са уважени граждански искове за обезщетяване на имуществени вреди на:

-на „Б.” ООД за 19 288. 61 лева, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2010г. до окончателното изплащане на присъдената сума;

-на С.К.Р. - наследник на К.Р.Ш. за 1 500 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2016г. до окончателното изплащане на присъдената сума;

-на А.Ш.Н. - наследник на К.Р.Ш. за 1 500 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2016г. до окончателното изплащане на присъдената сума;

-на Р.Д.Р. за 4 490 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2010г. до окончателното изплащане на сумата;

-на „О.“ООД  за 2 475.95 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата;

-на „Г.”ЕООД  за 25 795.77лева, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2016г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен над присъдената сума до пълния предявен размер от 29 500 лева;

-на Държавата за 15 886.96 лева, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2015г. до окончателното изплащане на сумата;

-на Държавата за 50 774.77 лева, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2015г. до окончателното изплащане на присъденото обезщетение.

Със съдебния акт са разрешени въпросите относно вещественото доказателство и разноските по делото.

Присъдата е атакувана с протест и две въззивни жалби по реда на чл.318 ал.2 и ал.6 от НПК с оплаквания за неправилност, произтичаща от нарушение на материалния закон и несправедливост.

Протестът на публичното обвинение се фокусира върху:

- материалната незаконосъобразност на съдебния акт, допусната чрез оправдаването на подсъдимия Т. по обвинение за по-тежко наказуемо престъпление по чл.203 ал.1 от НК и по отделните деяния в състава на продължаваното длъжностно присвояване;

- несправедливост поради несъответствие на наложеното наказание за това престъпление с правилата за индивидуализация;

- неправилно прилагане на условното осъждане относно наказанието по съвкупността.

Към въззивната инстанция са отправени искания за частична отмяна на присъдата по пункт първи, прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление по чл.203 ал.1 вр. чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК, за което е имало обвинение в първата инстанция, увеличаване на наказанието за това престъпление на пет години лишаване от свобода, пет години лишаване на подсъдимия от право да заема длъжност и право да упражнява професия „съдия изпълнител“, увеличение на наказанието по съвкупността и отмяна приложението на чл.66 ал.1 от НК.

Въззивната жалба на защитника адв.П. също поставя само материално-правни въпроси по законосъобразността на присъдата на ШОС – излагат се твърдения за обективна несъставомерност на четири еднообразни деяния в състава на продължаваното длъжностно присвояване, за субективна несъставомерност на престъплението по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, както и за несправедливост, налагащи според страната процесуални действия по чл.336 ал.1 т.3 и чл.337 ал.1 т.т.1 и 2 от НПК, както и частична отмяна в относимата гражданско-осъдителната част.

Въззивната жалба на защитника адв.Г. е солидарна с предходната, допълвайки я с искане за намаляване по размер на изпитателния срок на наказанието по съвкупността.

В пренията на съдебното заседание във въззивната инстанция страните поддържат  протеста и жалбите си.

За гражданския ищец „Б.“ООД се явява управител В.И., пледиращ за потвърждаване на първоинстанционната присъда по отношение на уважения граждански иск и иск за законни лихви в полза на юридическото лице.

В лична защита подс.Т. припомня натовареността си като частен съдебен изпълнител и заявява, че ако е искал да присвоява суми по 12000 висящи дела, нещата биха изглеждали съвсем различно.

В последната си дума подсъдимият сочи, че ако бе присвоил два милиона, най-малкият му проблем би била прокуратурата.

Варненският апелативен съд, като обсъди доводите в протеста и жалбите, становищата на страните в съдебното заседание и след като по реда на чл.313 и чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, прие че са налице основания за нейната частична отмяна и изменение при следните аргументи от фактическа и правна страна:

I.От фактическа страна:

С обвинителен акт на ОП-Шумен пред съда са повдигнати три обвинения за престъпления от общ характер срещу подс.А.Т. по чл.203 ал.1 вр. чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК, по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.т.2 и 5 вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

Първоинстанционното съдебно производство е протекло в предпочетения от подсъдимия алтернативен процесуален ред на чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК. В пределите на въззивния контрол и съобразно указанията в т.8.2 от ТР 1-2009-ОСНК настоящият състав установи изпълнение на фактическия състав на диференцираната процедура с оглед наличието на цялостно признание на фактите, съгласие във връзка с изчерпателността на доказателствената съвкупност и констатация на първоинстанционния съд за обоснованост на самопризнанието[1]. За настоящия въззивен съд съществува задължение да реши делото въз основа на фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, като отразяването й по чл.373 ал.3 от НПК е следното:

Подсъдимият А.Т. встъпил като частен съдебен изпълнител с регистрационен №877 и район на действие Окръжен съд-Шумен на 03.04.2006 година, придобивайки от този момент качество на длъжностно лице по чл.93 ал.1 т.1 б.”б” от НК.

Като частен съдебен изпълнител подсъдимият имал задължение:

- да поддържа най-малко една специална сметка на свое име в банка, определена единствено за парични средства, получавани от осребряването на имуществото на длъжници;

-да има отделни сметки за такси, разноски и за паричните средства от допълнителна дейност по чл.18 от ЗЧСИ.

След встъпването в длъжност подс.Т. открил специална сметка за осребряване на имущество на длъжници в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973 и специална сметка в „ПИБ“ АД с №BG56FINV91507103750468, по които следвало да постъпват и дължимите на такси по Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. По-късно подсъдимият открил свои сметки в „ПИБ“ АД, „Юробанк“АД, „ОББ“ АД, ползвани инцидентно в съдебно-изпълнителската му дейност.

Още в началото на дейността си А.Т. не водел изрядно счетоводство, в определени периоди работел без касова книга, не внасял в специалната си сметка получените в брой суми от продажба на имущество на длъжници и от техните погасителни вноски. По този начин създал хаос и безпорядък в счетоводството си, включително опасност от разпиляване на връчените му за пазене и управление парични средства.

За тези свои действия и бездействия подсъдимият бил наказван многократно от Камарата на ЧСИ:

 - с порицание по дело №13/09 година по силата на решение на Дисциплинарната комисия от 28.07.2009 година;

- с глоба в размер на хиляда лева по дело №10/12година в резултат на решение на Дисциплинарната комисия от 11.03.2013 година;

- с глоба в размер на хиляда лева по дело №12/12 година по силата на решение на Дисциплинарната комисия от 12.03.2013 година;

- с глоба в размер на десет хиляди лева  по дело №12/13 година, съобразно решение на Дисциплинарната комисия от 18.08.2013 година;

- с предупреждение за временно лишаване от правоспособност по дело №21/13 година, съобразно решение на Дисциплинарната комисия от 27.12.2013 година.

-с лишаване от правоспособност за срок от една година по дисциплинарно дело №26/2013 година, съобразно решение на Дисциплинарната комисия от 30.04.2014 година. Актът бил потвърден с касационно решение №296 от 12.01.2016 год. по гр.д. №676/2015година;

- с лишаване от правоспособност за една година, потвърдено с  решение № 139/28.06.2017г. на ВКС по гр.д.№1055/2017 година;

В резултат на лишаването на Т. от права на 10.02.2016 година се стигнало до предаване на архива му и касовата наличност от 485.77 лева на св.З. – също частен съдебен изпълнител. За фактическите положения бил съставен протокол от посочената дата.

Още в първите дни след приемане на изпълнителните дела св.З. била сезирана с множество жалби от взискатели и длъжници, съдържащи твърдения за липсващи парични суми. В тази връзка тя отправила сигнал до Камарата на частните съдии изпълнители. Ответни решения на Камарата от 21.03.2016г. и 25.03.2016г. послужили като основание за проверка на всяко едно от приетите от св.З. дела на подс.Т., приключила на 31.08.2016г. с констатация  за парични липси в размер на  610 013.52 лева.

Комисия съставила протокол за салдото по специалните сметки, както и по други сметки, с които подсъдимият оперирал в длъжностното си качество. По банкови извлечения към датата на преустановяване на дейността на подсъдимия - 12.01.2016г., фискалните наличности били следните:

- по специална сметка BG56FINV91507103750468 в „ПИБ“АД – 39.10 лв;

- по специална сметка в „ОББ“АД – 20.19лв;

- по специална сметка в „Юробанк България“ АД – 253.53лв;

-по специална сметка № BG23UNCR76301078314973 в „Уникредит Булбанк“ АД – 51136.59лв.

По време на проверката св.З. уведомила подсъдимия Т., че поради недостиг на средства по специалната му сметка и в служебната каса, не може да извърши разпределение на събрани суми по няколко изпълнителни дела. От своя страна той не отрекъл липсата и на:

- 15.03.2016г. превел 89 548.63лв. по изп.д.№ 20118770402658;

- 15.03.2016г. превел 9 400лв. по изп.д.№ 20128770400055;

- 13.04.2016г. превел 34 854.62лв. по изп.д.№ 20088770400039;

- 13.04.2016г. превел 10 000лв. по изп.д.№ 20138770401056.

За горепосочените обстоятелства била сезирана Окръжна прокуратура – Шумен, която предприела разследване на следната деятелност, изцяло развила се на територията на гр.Шумен:

Относно изпълнителните дела:

1. Изпълнително дело №20078770400040  с взискател „Агро Ойл“ ООД и длъжник ЗК „Бъдеще“ - с.Иваново:

След спиране на плащанията по публични задължения от ЗК „Бъдеще“, било образувано горепосоченото изпълнително дело. Подсъдимият изнесъл на търг недвижимо имущество на кооперацията (сгради), закупени от „Агро ойл“ ООД. Управителят на ООД-то св.В. В. внесъл в периода от 01.01.2007г. до 22.05.2007г. на два пъти по специалната сметка на подс.Т. в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973 сумата от 13701лв.

Според документите по изпълнителното дело сумата не е предадена на длъжника, не са издадени документи за събрани авансово такси от подсъдимия, нито периодични преводи, за да е налице основание за събиране на такса по т.26 от Тарифата.

На неустановена дата в периода 22.05.2007г. - 14.01.2016г. подс.Т. изтеглил от горепосочената банкова сметка ***.Шумен сумата от 13 701 лева, собственост на ЗК „Бъдеще“ - с.Иваново, която изхарчил за лични нужди.

Към настоящия момент присвоените средства не са възстановени.

2.Изпълнително дело №20078770400047 с взискател „Агро семена“ ЕООД и длъжник ЕТ „Агроконсулт - Р.Р.“:

Изпълнителното дело било образувано на 23.04.2007г. въз основа на изпълнителен лист от 20.04.2007г., издаден по гр.д.№ 998/07г. по описа на ШРС.

В периода от 09.05.2007г. до 18.06.2007г. подсъдимият събрал от длъжника сумата от 16 666.30 лева, която постъпила по  сметката на частния съдебен изпълнител в „Уникредит Булбанк“ АД.

Приблизително в същото време от 09.05.2007г. до 22.06.2007г. подсъдимият изплатил на взискателя „Агро семена“ ЕООД сумата от 16 666.34 лева.  Разплатени били всички такси по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.

 По-късно във времето от 27.06.2007г. до 10.08.2007г. по специалната сметка на подсъдимия в „Уникредит Булбанк“АД с № BG23UNCR76301078314973 постъпили още 27 291.19 лева, наредени от ЕТ “Агроконсулт“. Тази сума обаче не  била преведена на „Агро семена“ЕООД, не били издадени документи за събрани авансово такси и периодични преводи, т..е. не било налично основание за начисляване на такса по т.26 от Тарифата.

В периода 13.08.2007 година – 14.01.2016 година подсъдимият изтеглил с две финансови операции сумата от 27 291.15 лева (приспаднати са четири стотинки, платени повече в периода от 09.05.2007г. до 22.06.2007г. ), които похарчил за лични нужди. В платежните документи основанието за тегленето се конкретизирало „за стопански разходи“.

Към момента на приключване на разследването паричната сума от 27 291.15 лева не била налична нито касово, нито по банковите сметки на подсъдимия. 

3.Изпълнително дело №20088770400039. с взискатели „Уникредит Булбанк“ АД, С.В.Р. и длъжник „Мак Транс 2000“ ООД:

Дружеството „Мак Транс 2000“ ООД имало задължение към „Уникредит Булбанк“ АД и С.В.Р., довело до образуване на горепосоченото изпълнително дело. В хода на същото подсъдимият продал на публична продан движими вещи, собственост на „Мак Транс 2000“ ООД, като получените 94 631.21 лева постъпили по специалната сметка в „Уникредит Булбанк“. След удовлетворяването на кредиторите останала сумата от 34 854.62лв., която подс.Т. бил длъжен да върне на „Мак Транс 2000“ ООД. Вместо  това той присвоил сумата, изтегляйки я в пет платежни операции от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973, както следва:

- на 13.05.2010г. - 12900 лева.;

- на 20.05.2010г. - 3674лева;

- на 31.05.2010г. - 8200 лева;

- на 17.06.2010г. - 3000 лева;

- на 30.06.2010г. - 7080.62 лева.

На всички платежни документи, с изключение на тези от 31.05.210 година подсъдимият посочил, че средствата не са за работна заплата. Тези пари той изхарчил за лични нужди.

Впоследствие подс.Т. бил уведомен от св.З. за липсващата сума от касата, като тя го поканила да възстанови парите.

На 13.04.2016г.  по банков път той изплатил изцяло 34 854.62 лева, изписвайки във вносната бележка „неоснователно изтеглена сума по ИД 39/2008“.

4.Изпълнително дело №20088770400172 с взискатели ЕТ „Гиг 58“, „ПИБ“ АД и длъжник „Мера глас“ ООД:

Поради задължения на „Мера глас“ ООД към взискателите било образувано горепосоченото изпълнително дело, в чийто ход подсъдимият продал на публична продан недвижими имоти на длъжника. По сметката на Т. в „ПИБ“АД от продаденото имущество постъпили парични средства, с които била удовлетворена банката.

На 08.12.2009г. „ПИБ“АД превела ДДС-то върху покупната цена в размер на 31 898.94 лева по сметката на подсъдимия в същата банка.

След продажбата на недвижимите имоти на длъжника, по силата на чл.131 от ЗДДС подс.Т. следвало в 5-дневен срок да нареди към ТД на НАП сумата от 31 898.94 лева. В разрез със задължението си той изтеглил парите за ДДС от специалната си сметка в „ПИБ“ АД с № BG56FINV91507103750468 - на 20.09.2011г. - 5000 лева, на 26.09.2011г. - 26 700лева,  от 27.09.2011г. до 14.01.2016г. – 198.94 лева.

Сумата от 31 898.94лева А.Т. похарчил за лични нужди.

5. Изпълнително дело № 20088770400129 с взискател ПИБ-АД и длъжник „Виком“ ООД:

По изпълнителното дело подсъдимият продал на публична продан недвижими имоти, собственост на ЕТ „Колонел комерс-Костадинка В.“, ипотекирани в полза на „ПИБ“ АД като обезпечение на дълга на „Виком“ ООД.

По лична разплащателна сметка на подс.Т. в „ПИБ“ АД постъпили парични средства, с които била удовлетворена банката в качеството й на взискател.

На 22.06.2009г. взискателят превел ДДС върху покупната цена на имотите в размер на 13 333.33 лева по сметка на подс.Т. в същата банка.  Подсъдимият бил длъжен в 5-дневен срок да нареди към ТД на НАП горепосочената сума. Вместо това той я изтеглил четирикратно на 22.07.2009г.- 4300 лв., на 24.09.2009г.- 1800лв., на 08.10.2009г.- 540 лв. и на 08.12.2009г.- 6693,33лева, като парите похарчил за лични нужди.

6.Изпълнително дело № 20098770400019  с взискател Опитна станция по земеделие-село Хан Крум и длъжник „Б.“ ООД:

По специалната сметка на подсъдимия в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973, постъпили средства от „Б.“ ООД, надвишаващи размера на задълженията му. След удовлетворяване вземането на опитната станция, подсъдимият изтеглил остатъка от преведената сума от „Б.“ ООД в размер на 19 288.61 лева на дати: 09.03.2010година, 12.03.2010 година, 16.03.2010 година, 19.03.2010 година, 26.03.2010 година, 29.03.2010 година, 31.03.2010 година и на 06.04.2010 година, като при последните  шест операции основанието за теглене се конкретизирало като „стопански разходи“, а в първите два случая само като теглене.

Подсъдимият изхарчил парите за лични нужди.

7.Изпълнително дело №20098770400169 с взискател Л.А.А. и длъжник К.Р.Ш..

В периода от 03.04.2009 година до 02.09.2009 година длъжникът К.Ш. платил сумата от 35000 лева, погасявайки задължението си към Л.А.. Според двете квитанции към приходен ордер сумата била внесена в служебната каса на  подсъдимия.

По-късно с два броя платежни нареждания подсъдимият наредил от своята служебна сметка в „Уникредит Булбанк“ АД към банковата сметка на взискателя общо 32000 лева. Вместо да върне остатъка от 3000 лева на К.Ш., Т. го взел в периода от 04.09.2009 година до 14.01.2016 година и похарчил за лични нужди.

8.Изпълнително дело №20098770400011 с взискател М.К.К. и длъжник Р.Д.Р.:

Изпълнителното дело било образувано по повод на парично задължение на Р. към М.К.. В хода на производството дългът бил изцяло погА.чрез продажбата на апартамент, собственост на Р..

На 13.01.2010 година Д.Р. Д. внесъл в полза на Р.Д.Р. сумата от 5000 лв. по специалната сметка на подс.Т. в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973. Подсъдимият се разпоредил на 14.01.20101 година със сумата от 4490 лева, теглейки я от сметката си, като я похарчил за лични нужди.

9. Изпълнително дело №20108770400668 с взискатели Община –Велики Преслав, „Винарска изба Осмар“ ООД и длъжник –„Осмар“ ООД:

От продажба на недвижимо имущество, собственост на „Осмар“ ООД били събрани достатъчно парични средства за погасяване на задълженията към двамата взискатели. Тези пари били внесени на 15.11.2011г. в служебната каса на подсъдимия Т.. След удовлетворяване на взискателите останали 1713.74 лева, които подсъдимият взел в периода 15.11.2011 година -14.01.2016 година от касата си и похарчил за лични нужди.

10.Изпълнително дело №20108770400684 с взискатели Община – Велики Преслав, „Дервент Родос“ ЕООД, И. А.П. и длъжник „Осмар агро“ ООД.

Аналогично на пункт девети, от продажба на недвижимо имущество на „Осмар агро“ ООД били събрани достатъчно парични средства за погасяване на задълженията към тримата взискатели. Продажната стойност била внесена на 07.01.2011г. в служебната каса на подсъдимия Т.. След удовлетворяването на взискателите останали 2475.95 лева, които той взел в периода 07.01.2011 година - 14.01.2016 година от касата си и похарчил за лични нужди.

11. Изпълнително дело №201087700400301 с взискатели „Елкофал“ ЕООД, И. И. и длъжник Кооперация в с.Панайот Волов.

По изпълнителното дело подсъдимият извършил публична продан на имущество на кооперацията. По сметката му в „Уникредит Булбанк“АД постъпили парични средства, удовлетворили вземането на взискателите.

В 5 дневен срок след продажбата подсъдимият бил длъжен да преведе ДДС по сделката в размер на 5512.50лв, но не уведомил НАП за това и присвоил на два пъти сумата за косвен данък, изтегляйки я от специалната си сметка в горепосочената банка на 09.12.2010 година и на 11.12.2010 година.

Парите похарчил за собствени нужди.

12. Изпълнително дело №20118770402658 с взискатели „Дош“ ЕООД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Уникредит  лизинг България“ ЕАД, ТД на НАП – Варна и длъжник ЕТ „Н.Н.“:

По образуваното изпълнително дело от продажба на имущество на ЕТ „Н.Н.“ по специална сметка на подс.Т. в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973 постъпила общо сумата от 138 600 лева:

-1125 лева на 01.03.2012 година;

-10875 лева на 09.03.2012 година;

-126 600 лева на 05.04.2012 година.

От сумите подсъдимият разплатил:

- 1076.37 лева в полза на ЧСИ Т. за такси по ТТР към ЗЧСИ, за което издал фактури с №№ 8725, 8727 от 12.03.2012 година;

- 1875 лева в полза на ТД на НАП-Варна на 28.03.2012 година;

- 21 100 лева в полза на ТД на НАП-Варна на 07.05.2012 година;

- 25 000 лева в полза на „Уникредит лизинг България“ ЕАД на 07.07.2015 година.

Математическата величина на остатъка е 89 548.63 лева, от които 86 548.63 лева за ЕТ „Н.Н.“ и 3000 лева, собственост на „Уникредит лизинг България“ ЕАД.

Подсъдимият присвоил средствата чрез теглене от специалната сметка и в брой от служебната каса по следния начин:

Чрез теглене от специална сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973:

- на 12.03.2012г. -   5 000 лева;

- на 12.04.2012г. - 10 000 лева;

- на 24.04.2012г. -   5 000 лева;

- на 27.04.2012г. -   5 000 лева;

- на 03.05.2012г. -   5 000 лева;

- на 07.05.2012г. - 21 000 лева;

- на 08.05.2012г. -   5 000 лева;

- на 14.05.2012г. - 10 000 лева;

- на 18.05.2012г. -   6 000 лева;

- на 22.05.2012г.  -  5 948.63 лева.

В периода от 05.04.2012 година до 14.01.2016 година от служебната си каса – 11 600 лева.

Горепосочените средства подс.Т. изхарчил за лични нужди.

След като подс.Т. бил лишен от право да упражнява професията си (на 14.01.2016 година), на 14.03.2016 година св.Б. констатирала липсваща сума в размер на 89 548.63 лева по изп.д. №20118770402658. Св.З. незабавно уведомила подс.Т. за обстоятелството. На 15.03.2016 година той внесъл по сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973 сумата от 89 548.63 лева, посочвайки за основание „възстановяване на неоснователно усвоена сума по и.д. № 2685/2011“.

13.Изпълнително дело №20118770402013 с взискател Винарска изба „Осмар Агро“ ООД и длъжник „Осмар“ ООД:

 По Протокол от 15.11.2011 година по изпълнителното дело Винарска изба Осмар“ била обявена за купувач на недвижим имот за сума 94 081.71 лева, при задължение на „Осмар“ ООД към 15.11.2011 година общо в размер на 75 240.35 лева. Налице е разлика между общата покупна стойност на недвижимото имущество и размера на дълга, възлизаща на 18 841.36 лева.

На 15.11.2011 година по сметка на подсъдимия в „Уникредит Булбанк“ АД постъпила сумата от 19 068.25 лева. Чрез РКО №1704/15.11.2011г. на длъжника „Осмар“ ООД била възстановена сума в размер на 14 378.71 лева, с 4 689.54 лева  по-малко от получените по изпълнителното дело.

На 18.11.2011 година от специалната си сметка подсъдимият изтеглил 7000 лева, като според заключението по експертизата от тази сума е следвало да се възстанови разликата от 4 689.54 лева на „Осмар“ ООД.

Парите били похарчени за лични нужди.

14.Изпълнително дело №20128770400055 с взискател „Колор Профи център“ООД, присъединен взискател „Юробанк България“ АД  и длъжник “Най Ком“ ЕООД:

По изпълнителното дело от публична продан на имущество постъпили общо 9 400 лева:

- 937.50 лева на 17.09.2013 година;

- 8462.50 лева на 23.09.2013 година;

В изпълнителното дело не се съдържат документи за извършено разплащане от подсъдимия с взискателите.

При проследяване  на специалната сметка на  подсъдимия е видно, че същият е изтеглил в брой 9400 лева на дати 01.10.2013 година и 04.10.2013 година (съответно 5000 лева и 4400 лева като част от общо усвоените 16800 лева).

След разговор със св.З. за липси, на 15.03.2016 година подсъдимият възстановил  сумата от 9400 лева, вписвайки за основание „неоснователно усвоена сума по ИД 55/2012“.

15.Изпълнително дело №20128770401193 с взискател Н.П.Х. и длъжник Ю. В.К.:

Съобразно наличните в изпълнителното дело документи, паричното постъпление възлиза на 35 100 лева (преведени на 23.09.2013 година и на 30.09.2013 година).

От тази сума писмено са регистрирани плащания за 10 264.59 лева в полза на НАП, взискател и за такси на дати 16.10.2013 година и 05.11.2013 година (на НАП  1976.11лева, на взискател 8260.08 лева и такси 28.40 лева).

Чрез регистрирани тегления от специалната сметка на 04.10.2013г., 14.10.2013г. и 14.11.2013г. се установява, че подсъдимият получил общо 23 729.39 лева, похарчени за лични нужди.

С решение № 128 от 27.07.2017г. на ОС-Шумен по гр.дело №560 от 2016 година Т. бил осъден да заплати на Ю. В.К. сумата от 23 729.39 лева, постъпила след публична продан на имот и подлежаща на възстановяване на ищеца в качеството му на длъжник по горепосоченото изпълнително дело.

16. Изпълнително дело № 20138770401056 с взискател Банка ДСК ЕАД (вземането е прехвърлено на  ОТП „Факторинг  България“ ЕАД) и длъжници: Н.А.С., Ф.И.С., С.Х.О. и В.З.М.:

Според документите  по изпълнителното дело по касов път постъпили общо 10 000 лева, конкретно:

- 900 лева на 14.07.2015г., внесени в касата на подсъдимия от И.С.И. - ПКО №0000011782 от 14.07.2015г.;

- 9 100 лева на 30.07.2015г., внесени в касата на подсъдимия от И.С.И. - ПКО №0000011923 от 30.07.2015г.;

С постановление от 30.07.2015г. подсъдимият Т. възложил на И.С.И. дворно място, къща, пристройка и сайвант, собственост на Ф.И.С. и Н.А.С..

В изпълнителното дело няма документи за плащания от страна на подсъдимия.

Както се посочи сумата от 10 000 лева постъпила в брой. Съобразно протоколираната касова наличност към 12.01.2016г. (предаването на делата и касата на св.З.) в размер на 485.77 лева следва извод, че паричната наличност по изп.дело №20138770401056 била взета от подсъдимия в периода 30.07.2015 г.- 14.01.2016г. и похарчена за лични нужди.

На 13.04.2016 година подсъдимият изцяло възстановил сумата от 10 000 лева, посочвайки, че същата била „неоснователно изтеглена сума по ИД 1056/2013“.

17.Изпълнително дело № 20148770401296 с взискател „Ризов“ АД, длъжник „Бартер Груп БГ“ ООД и „Г.“ ЕООД:

В хода на изпълнителното производство подс.Т. наложил възбрана върху недвижими имоти на „Бартер груп БГ“ ООД и запор върху сметките на „Г.“ ЕООД. По сметките на последната фирма имало над два милиона лева.

Със заявление от 17.11.2014г. представител на „Г.“ ЕООД признал задължението към „Ризов“ АД и се съгласил от сметките на дружеството да бъдат преведени суми за удовлетворяване на кредитора. Още на същата дата подсъдимият Т. наредил от сметката на третото задължено лице в своята специална сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973 сумата от 725 127.04 лева,  която на 21.11.2014г. превел на взискателя.

Дни преди това, на 17.11.2014г., подс.Т. съставил сметка №0000036447 за извършени от него услуги по изпълнителното дело, в която освен дължимите му се по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ суми, включил в позиция №6 на същия документ и сумата от 25 795.77 лева, оправдавайки я с направени от него допълнителни разноски в хода на изпълнителното дело (т. 31 от ТТРЗЧСИ).

В действителност подсъдимият не направил каквито и да допълнителни разноски.

На основата на сметка № 0000036447 от 17.11.2014г. подсъдимият Т. превел от сметката на „Г.“ ЕООД в своята специална сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973 допълнително сумата от 52 396.38 лева, включващи и недължимите 25 795.77 лева.

По документи, приложени към изпълнителното дело се установяват плащания от длъжника: на 17.11.2014г. - 51 788.31 лева на ЧСИ Т. по фактура№0000027181/17.11.14г. и на 21.11.2014г.- 72 5127.04 лева на взискател

В изп.дело №20148770401296 се съдържа фактура №0000027181 от 17.11.2014г., издадена от подс. А.Т. на длъжник „Бартер груп БГ“ ООД, в която фигурира позиция №6  със сума от 25 795.77лева без ДДС (30954.92 лева с ДДС) с основание т.31 - Допълнителни разходи.

Съгласно т.31 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители „допълнителни разноски са разходите за: получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; банкови такси и комисионни; осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; вещи лица, пазачи, преводачи, тълковници; премахване, унищожаване и запечатване на вещи; придвижване на ЧСИ извън населеното място; заплащане на пощенски и/или куриерски услуги.

Документи към изпълнителното дело не установяват извършване на разходи по т.31 от ТТРЗЧСИ.

В периода 18.11.214г. - 14.01.2016г. подсъдимият изтеглил сумата от 25 795.77 лева от своята специална сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973 и я изхарчил за лични нужди.

18.Изпълнително дело № 20158770400908 с взискател Добринка Илиева-Панайотова и длъжник С.С.:

По документи, приложени към изпълнителното дело е видно постъпление в размер на 1684.80лева, от които:

- по ПКО №0000012547/21.10.2015г. – 1160.96 лева;

- по ПКО №0000012550/21.10.2015г. – 400  лева;

- по ПКО №0000012906/01.12.2015г. – 123.84лева;

Документирани са разходи на длъжника общо за 285.69 лева и преводи на взискател Д.З.И. в размер на 1 012.39 лева, като за разликата от 386.72 лева не са налични документи за изплащане. Сумата от 386.72 лева била взета от подсъдимия в брой от служебната в периода  03.12.2015г. - 14.01.2016г. и похарчена за лични нужди.

Припомня се, че наличностите по банковите сметки на подсъдимия Т. към 12.01.2016 година (датата на преустановяване на дейността) са:

-по специална сметка в „ПИБ“АД - 39.10 лева;

-по специална сметка в „ОББ“АД - 20.19 лева;

-по специална сметка в „Юробанк България“ АД-253.53 лева;

-по специална сметка в „Уникредит Булбанк“АД-51 136.59 лева;

-предадена наличност по каса  -  485.77 лева;

Извършеното счетоводно проследяване на движението по специалните сметки и касовите книги на подс.А.Т. установява, че тези суми са от постъпления по изпълнителни дела, различни от инкриминираните.

 Заключение на ССчЕ констатира, че от банковата сметка за осребряване имуществото на длъжници в „Уникредит Булбанк“ АД в периода от 02.03.2007г. до 28.12.2015г. подсъдимият без основание изтеглил в брой сума в размер на 2 577 828.45 лева, от която предмет по настоящето наказателно дело са единствено сумите по посочените осемнадесет изпълнителни дела.

            Относно данъчни задължения:

При упражняване на професията си подсъдимият реализирал значителни парични доходи, част от които не декларирал с цел намаление на данъчните си задължения. Механизмът - не отразявал по дневниците за продажби всички фактури които издавал: за 2010 година не отразил 79 фактури, за 2011г. не отразил 3 813 фактури, за 2012г. не отразил 5494 фактури и за 2013г. не отразил 3786 бр. фактури.

За финансовата 2014г. подс.Т. вписал с 251 лева по-малко дължим данък от действителния размер.

Подсъдимият носел лично счетоводната документация на свидетелките И.К. и М.Д., които от своя страна изготвяли проекти на годишните данъчни декларации. Двете свидетелки не знаели дали предоставената им счетоводна информация е пълна и вярна. След като преглеждал проекта за годишна декларация, подсъдимият го одобрявал и разпореждал окончателният вариант да бъде подаден от св.св.К. и Д. в офис на НАП в гр.Шумен.

Еднократно на 02.05.2011г. подсъдимият подал лично годишната си данъчна декларация.

Тази деятелност дала следното негативно отражение върху фиска:

- за 2010 година с ГДД с вх.№2700012097/02.05.2011г. подсъдимият декларирал данък върху доходите в размер на 12 850.83 лева, при действително данъчно задължение от 15 659.44 лева (декларацията е подадена лично от подс.А.Т.);

- за 2011 година  с ГДД с вх.№2700И0012097/02.05.2012г. подсъдимият декларирал данък върху доходите в размер на 21 086 лева, при действителен размер на данъчното задължение от 26 518.71 лева (декларацията е подадена с КЕП на св.Симеонова);

 - за 2012 година с ГДД с вх.№2700И0019433/29.04.2013г. подсъдимият декларирал данък върху доходите в размер на 23 603 лева,  при действителен размер на данъчното задължение 27 747.65 лева (декларацията е подадена с КЕП на св. Симеонова);

- за 2013 година с ГДД с вх.№2700И0028980/30.04.2014г. подсъдимият декларирал данък върху доходите от 23 148  лева при действителен размер на данъчното задължение от 26 378 лева (декларацията е подадена с КЕП от св.Д.);

- за 2014 година с ГДД с вх.№2700И0033302/30.01.2015г. подсъдимият декларирал данък върху доходите в размер на 32 064 лева при действителен размер на данъчното задължение от 32 315 лева ( декларацията е подадена от св. Д. с КЕП на ЕИК – 127531535);

Извън гореописаната деятелност по изпълнителни дела №№20088770400129, 20088770400172, 20108770400301 с продан на имущество на длъжници, подсъдимият Т. не внесъл в полза на държавата 20% ДДС от получените приходи и не изпълнил задължението си по чл.131 ал.1 от ЗДДС вр. чл.83 ал.1 и ал.2 от ППЗДДС в 5-дневен срок от последното плащане по закупуване на имущество да подаде уведомления-декларации в съответната ТД на НАП.

Конкретно:

По изп.д. №20088770400129 на 22.06.2009 година ПИБ АД превела сумата от 13333.33лв по сметка на подсъдимия в същата банка, представляваща 20% ДДС от покупна цена на имущество (80 000 лева).  На 15.06.2009 година подсъдимият съставил документ за продажба по чл.131 ал.1 т.2 от ЗДДС, като изпратил екземпляр от този документ само на длъжника и купувача на имуществото, не уведомил НАП и не превел ДДС по сметка на бюджета. След изтичане на 5 дневния срок по чл.131 ал.1 от ЗДДС на 27.06.2009 година, Т. похарчил горепосочената сума за лични нужди;

По изп.д. №20088770400172  на 08.12.2009 година ПИБ АД превела сумата от 31 898.94лв по сметка на подсъдимия в същата банка. Парите били предназначени за плащане на ДДС. Подс.Т. съставил на 20.12.2010 година документ по чл.131 ал.1 т.2 от ЗДДС, от който изпратил екземпляри само на длъжника и купувача. Подсъдимият не уведомил НАП и не превел ДДС-то, като  след изтичане на 5 дневния срок на 13.12.2009 година, изтеглил парите и ги похарчил за лични нужди;

По изп.д.№ 20108770400301  на 20.12.2010 година подсъдимият приел от „Гама 2008“ООД (купувач на имущество)  1000 лева, представляващи частично и последно плащане в брой на ДДС по сделката, за което бил издаден ПКО №1386 от същата дата. Общият размер на ДДС възлизал на 5512.50 лева.

На 15.12.2010 година подс.Т. съставил  документ по чл.131 ал.1 т.2 от ЗДДС, като изпратил екземпляри само на длъжника и продавача, без да уведоми НАП за продажбата и преведе дължимия косвен данък. Срокът по чл.131 ал.1 от ЗДДС изтекъл на 25.12.2010 година, като след това деецът похарчил парите за личните си нужди.

II.Относно обосноваността на присъдата:

Поради настъпилото отклонение от стандартния модел на наказателен процес, настоящият въззивен контрол има стеснени граници, обхващащи проверка за действителността на волеизявлението по чл.371 т.2 от НПК, законосъобразността на доказателствената преценка на окръжния съд по обосноваността на самопризнанието на подсъдимия, като в случай на положителни констатации, правоприлагането следва да се развие в обхвата на очертаната в обвинителния акт фактическа обстановка.

В тази поредност, прочитът на разпореждането на съдията-докладчик по чл.247б от НПК, заетите становища по чл.248 ал.1 т.4 от НПК  в разпоредителното заседание от подсъдимия и защитниците, държаното определение от окръжния съд за провеждане на съкратено съдебно следствие и по-нататък изпълненото предписание на чл.372 ал.1 от НПК, позволяват обобщение за изчерпателност на процесуалните действия на ръководно-решаващия орган по обезпечаване правото на подсъдимото лице за информираност във връзка с реда, по който ще се разгледа делото му и съответните законови последици. Отразеното самопризнание по чл.371 т.2 от НПК в съдебния протокол (л.194 гръб последен абзац и л.195 първи абзац) не буди съмнение в действителността на волята на подсъдимия да бъде съден в диференцирана процедура по глава двадесет и седма от НПК.

Определението на окръжния съд по чл.372 ал.4 от НПК отразява надлежната преценка относно изчерпателност на предпоставките за  провеждане на процедурата на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК.

Обосноваността на самопризнанието на подсъдимия е качество, изводимо от доказателствените източници в досъдебното производство. Предхождащо тази оценка е вътрешното убеждение по  законосъобразността на действията по разследването и производните им доказателствени източници. Детайлната проверка, сторена от настоящият състав в аспекта на чл.105 ал.2 от НПК води до положителна констатация за законосъобразност на доказателствената основа.

Внимателният прочит на мотивите към проверяваната присъда констатира сериозна задълбоченост на аналитичната дейност на контролираната инстанция по обосноваността на самопризнанието по чл.371 т.2 от НПК. Подбран е хронологичен подход за аргументация по отделните пунктове от обвинението, който в случая е уместен и процесуално ефективен. Проведената въззивна проверка на съображенията, установява логическата им правилност, с изключение на оценъчната дейност по пункт втори. Собствената преценка на доказателствената основа по делото ведно със самопризнанието на подсъдимия, води настоящия състав до заключение, че изявлението по чл.371 т.2 от НПК е обосновано и заедно с кореспондиращите му доказателства са достатъчни да потвърдят по несъмнен начин в цялост фактическите твърдения на прокурора. Като запазва хронологичната техника, възизвният състав констатира кореспонденция между самопризнанието на подс.Т. по чл.371 т.2 от НПК със следните преки доказателства и заключения на съдебни експертизи:

1.По пункт първи – гласни доказателства, въведени чрез показанията на св.В. (т.9, л.120 от д.пр.), св.М. (т.9, л.142 от д.пр.), писмени доказателства по изпълнително дело №20078770400040, заключения на допълнителни ССчЕ-зи (т.14, т.20 от д.пр.).;

2.По пункт втори – гласни доказателства, съдържими в показанията на св.св. Р. Р., Р.Р. (т.9, л.83-84),  писмените доказателства по изп.д.№200787770400047 и заключение на допълнителната ССчЕ (т.20 от д.пр.). Очертаната доказателствена основа сочи, че подсъдимият е изплатил трикратно в брой на взискателя „Агро семена“ ЕООД сумата от 16666.34 лева. От постъпилите пари по изпълнителното дело общо в размер на 43957.49 лева, неразпределени/невъзстановени от Т. са останали 27291.15 лева.

По обсъжданият пункт от фактическото обвинение окръжният съд е провел едностранчива оценка на релевантните доказателства и източниците им, кредитирайки единствено показанията на св.Р. По този начин се е достигнало до изкривяване на картината на събитието, предизвикало  по-нататък и нарушение на материалния закон. Обективната истина се разкрива при спазване на правилата на формалната логика, изискваща показанията на св.Р. да се ценят съвместно с писмените доказателства по изпълнителното дело и заключението на ССчЕ. Чрез съпоставяне се установява достоверност на  гласното ДС относно получени пари в брой в изпълнителното производство, по-точно касае се за три плащания от подсъдимия към св.Р., извършени на дати 19.06.2007 година, 24.05.2007 година и 22.06.2007 година общо в размер на 16666.34 лева, които не са предмет на обвинението. Сума от 27 291.15 лева не е била възстановена/разпределена, а изтеглена на два пъти от дееца от неговата специална сметка в „Уникредит Булбанк“ АД в периода от 13.08.2007 година до 14.01.2016 година с основание „стопански разходи.

3.По пункт трети - гласни доказателства, въведени посредством показанията на св.св.Д. З., Н.Ж. (т.9, л.87, л.92), писмени доказателства по изп.д.№20088770400039, заключение на ССчЕ (т.9), допълнителна ССчЕ (т.20), платежно нареждане (т.7, л.25), заключение на СГЕ (т.9).

4.По пункт четвърти – гласни доказателства, въведени чрез показанията на св.св.В.И., Г.Г. (т.9, л.71, л.74), писмени доказателства в изп.д.№20088770400172, заключение на ССчЕ (т.9), допълнителна ССчЕ (т.20).

5.По пункт пети – писмени доказателства по изп.д.№20088770400129, справки от НАП, заключение по допълнителна ССчЕ (т.20).

6.По пункт шести – гласни доказателства, съдържими в показанията на св.В.И. (т.9, л.122), писмени доказателства в изп.д. №20098770400019,  заключение на допълнителни ССчЕ-зи (т.т.14, 20).

7.По пункт седми – гласни доказателства, въведени чрез показания на св.С.Р. (т.9, л.124), писмени доказателства по изп.д.№20098770400169, заключение на допълнителни ССчЕ-зи (т.т.14, 20);

8.По пункт осми – показания на св.св.Р.Р., М.К. (т.9, л.125, л.126), писмени доказателства в изп.д.№20098770400011, банкови извлечения, протокол за касова наличност (т.7), заключение на допълнителни ССчЕ (т.т.14, 20);

9.По пункт девети – писмени доказателства по изп.д.№20108770400668, заключение на допълнителна ССчЕ (т.20);

10.По пункт десети – писмени доказателства по изп.д.№20108770400684, заключение на допълнителна ССчЕ (т.20);

11.По пункт единадесети –гласни доказателства, въведени посредством показанията на св.И. И. (т.9, л.118), писмени доказателства в изп.д.№20108770400301, заключение на допълнителна ССчЕ (т.20);

12.По пункт дванадесети – гласни доказателства в показанията на св.Н.Н. (т.9, л.104), писмени доказателства в изп.д.№20118770402658, платежно нареждане (т.7), заключение на ССчЕ (т.9), заключение на допълнителна ССчЕ (т.20);

13.По пункт тринадесети – писмени доказателства в изп.д.№20118770402013, заключение на допълнителна ССчЕ (т.20);

14.По пункт четиринадесети – гласни доказателства, съдържими в протоколи за разпит на св.св.Л. Б., З.Г., В.В., Н.Н.  (т.9, л.47, л.109, л.111, л.121), писмени доказателства в изп.д.№20128770400055, платежно нареждане (т.7), заключение по ССчЕ (т.9), заключение по ДССчЕ (т.20);

15.По пункт петнадесети – гласни доказателства, съдържими в показанията на св.св. Л. Б., Ю. К. (т.9, л.109, л.153), писмени доказателства в изп.д.№20128770401193, заключение по допълнителната ССчЕ (т.20);

16.По пункт шестнадесети – гласни доказателства в показанията на св.В.В., Ф.С.  (т.9, л.105, л.128), писмени доказателства в изп.д.№20138770401056, заключение по ССчЕ (т.9), заключение по допълнителна ССчЕ (т.20);

17.По пункт седемнадесети – гласни доказателства, въведени чрез показанията на св.Б.П. (т.9, л.106), писмени доказателства по изп.д.№20148770401296, заключение на ССчЕ (т.20);

18.По пункт осемнадесети – гласни доказателства, съдържими в показанията на св.св.Д.П., С.С. (т.9, л.85, л.86), писмени доказателства по изп.д.№20158770400908, заключение по допълнителни ССчЕ (т.т.14, 20);

19.Относно преките данъчните задължения – гласни доказателства, въведени чрез показанията на св.св.М.Д., И.С.(т.9, л.151, л.152), заключение на ССчЕ с приложенията от счетоводния регистър, годишни данъчни декларации, фактури,  заключение на СГЕ (т.16);

20.Относно задължения за косвен данък по изпълнителни дела №№20088770400129, 20088770400172, 20108770400301, самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от писмените доказателства по делата, справки от данъчната администрация и двете допълнителни ССчЕ-зи.

В заключение, положителният извод за обоснованост на самопризнанието на подсъдимия изисква правоприлагането да се извърши  във фактическите предели по обвинителния акт. В етапа на пренията в съдебното заседание на въззивната инстанция адвокатите Г. и П. се позовават на негови описателни недостатъци (на обвинителния акт), като възраженията им са недопустими с оглед преклузията по чл.320 ал.2 от НПК.

В пределите на служебното начало въззивният състав констатира съответствие на обвинителния инструмент с изискванията на чл.246 от НПК и  т.4.2 от ТР 2-2002-ОСНК.

III.По материалната законосъобразност на проверяваната присъда:

1.По пункт първи от проверяваната присъда, касаещ осъждане за престъпление по чл.202 ал.2 т.1 вр. чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК:

Годният субект и спецификата на изпълнителното деяние по това престъпление (присвояване на чуждо имущество във фактическата власт на дееца в качеството му на длъжностно лице) се извличат от обстоятелствената част по обвинението относно встъпването на подсъдимия като ЧСИ и отразените деяния в пунктове от едно до осемнайсет. Еднообразният механизъм на присвояване, очертан от самопризнанието на подсъдимия, от гласните и писмени доказателства и от заключенията по основната и двете допълнителни ССчЕ – теглене на парични суми от специалните и други обслужващи дейността на дееца сметки, както и достъпване от негова страна до касово заприходени средства по изброените осемнадесет изпълнителни дела, изцяло удовлетворява обективния състав на престъплението по чл.201 от НК. Интелектуалният и волеви елементи на прекия умисъл са изводими от обективните действия на подсъдимия, които очертават наличните в съзнанието на А.Т. представи за всички  фактически обстоятелства, предвидени в състава на престъплението, обществената опасност на конкретната деятелност и желанието му за постигане на престъпния резултат.

Известно от теорията и богатата съдебна практика е, че длъжностното присвояване е довършено в момента, когато собственикът на вещта бъде лишен от възможността да се разпорежда с нея. Поради това развиване на доказателствена и аналитична дейност по целевото разходване на присвоеното имущество е ненужно. Подобно становище е защитил и първоинстанционният съд  (стр.стр.40, 41 и 42 от мотивите), позовавайки се на касационна съдебна практика (стр.42 предпоследен абзац), отговаряща на стандарта за относимост към настоящия казус.

Защитата на подсъдимия атакува материалната законосъобразност на присъдата по пункт първи, като с общата констатация за неоснователност на защитните съображения, въззивният състав намира повод да сподели становището на първоинстанционния съд по тези въпроси, допълвайки го по следния начин:

Относно твърдението във въззивната жалба на адв.П. за обективна несъставомерност на деянията по пунктове 3, 12, 14 и 16 от фактическото обвинение:

Установените доказателствено и признати от подсъдимия обстоятелства в коментираната част касаят възстановяването на суми по четири изпълнителни дела след довършване на престъплението (общественоопасните последици се считат за настъпили в момента на лишаване на собственика на паричните суми от възможността да се разпорежда с тях, като в обсъжданите случаи този момент е настъпил далеч преди предаването на архива и касата на ЧСИ З.).

Действията на подсъдимия имат отношение към квалификацията на продължаваното престъпление в хипотезата на чл.26 ал.3 от НК,  съставомерно по по-тежкия състав, а обсъжданите четири деяния с отношение към привилегирования чл.205 от НК подлежат на  оценка при индивидуализация на наказанието.

Доводите за осъществено задържане от страна на подсъдимия са очевадно несъстоятелни – извод, който се налага при съпоставка на времето на извършените изпълнителни действия по всяко едно от четирите изпълнителни дела, тегленето на паричните суми от подсъдимия и моментът на превеждането им обратно за разпределение от ЧСИ З.. За да бъде по-конкретен въззивният състав привежда следните извадки от фактическите положения:

-по пункт трети подсъдимият изтеглил сумата от 34 854.62 лева в периода от 13.05.2010 година до 30.06.2010 година, изплатил я по банков път на 13.04.2016 година;

-по пункт дванадесети подсъдимият изтеглил сумата от 89 548.63 лева в периода от 12.03.2012 година до 22.05.2012 година, възстановил я по банков път на 15.03.2016 година;

-по пункт четиринадесети подсъдимият изтеглил сумата  от 9 400 лева в периода от 17.09.2013 година до 23.09.2013 година, възстанови я по банков път на 15.03.2016 година;

 -по пункт шестнадесети подсъдимият взел от служебната си каса 10 000 лева в периода от 30.07.2015 година до 14.01.2016 година, възстановил я по банков път на 13.04.2016 година;

-възстановяването на четирите парични суми е станало в хода на проверка от страна на контролни органи на Камарата на ЧСИ и след жалби от страни по изпълнителните дела.

По оспорваната обективна несъставомерност със същата въззивна жалба на деянията по пунктове 1, 2 и 17 от фактическото обвинение:

Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е нормативен акт, издаден от компетентен административен орган на основание чл.78 ал.2 от ЗЧСИ. Такси и разноски в съдебното изпълнение, съгласно чл.78 ал.1 от ЗЧСИ се дължат за извършване на изпълнителни и други действия.

В пунктове 1 и 2 от фактическото обвинение са изложени обстоятелства за липса на изпълнителни действия, изключващи възможност за подсъдимия да си начисли такси по Тарифата. По-различно е положението по пункт 17 – подсъдимият издал фактура №27181/17.11.2014 година, като в една от позициите й вписал сумата от 25 795.77лв без ДДС за разходи по т.31 от Тарифата, напълно недействителни (достатъчно е да се проследи хронологията на изпълнителните действия). В материално-правен аспект по този пункт  е обсъдима хипотезата на чл.202 ал.1 т.1 от НК, но доколкото подобно обвинение не се поддържа, обстоятелството подлежи на оценка при индивидуализация на наказанието.

Казаното очертава пълна липса на логическа връзка между възраженията на адв.П. и фактическите предели за правоприлагане, което не изисква сериозно задълбочаване на съобразителната дейност.

По протеста:

Въззивната инстанция е сезирана със съответен протест от прокурора с претенция за осъждане на подсъдимия по по-тежко наказуемото престъпление по чл.203 ал.1 вр. чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК, както и относно деянията в продължаваното престъпление, за които е постановен оправдателен диспозитив.

За преценка основателността на протеста въззивният състав ангажира съображенията си по оста „частично оправдаване по пунктове 2, 4, 5, 11 – материална квалификация на цялото престъпление“, констатирайки частична основателност на деволутивния и суспензивен акт относно първите по ред обстоятелства.

Както се посочи в съобразителната част на настоящите мотиви (раздел II) самопризнанието на подсъдимия по пункт втори от фактическото обвинение е обосновано. Стореният в обратен смисъл извод от окръжния съд се дължи на едностранчива доказателствена оценка, въззивно поправима.

Фактическите положения по пунктове 4, 5 и 11 са отнесени от обвинителната власт към състава на квалифицираното длъжностно присвояване. Въззивният състав подчертава, че тези положения са различни от   вложените в юридическото обвинение по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. Като е обединил фактите по пунктове 4, 5 и 11 с тези, отразените на стр.28 и стр.29 от обвинителния акт за данъчното престъпление, първоинстанционният съд е допуснал грешка,  довела до промяна на пределите, в които делото подлежи на разрешаване. За да не се провокира двусмислие в съображенията на настоящия състав, би било добре накратко да се идентифицират разликите:

-в пунктове 4, 5 и 11 фактите касаят отношението на подсъдимия към пари от извършена публична продажба на имущество, намиращи се в негово владение, присвоени чрез разходване (на практика е без значение дали тези суми произхождат от продажната цена на имущество или от дължимото ДДС върху тази цена, т.к. парите се намират във фактическата власт на дееца за пазене и управление във връзка с длъжностното му качество);

-данъчното престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.1 вр. чл.26 ал.1 от НК е обосновано с еднообразни фактически положения по три изпълнителни дела с №№ 20088770400172, 20088770400129 и 20108770400301 (2009-2010 година), по които подсъдимият съставял документ за публичната продажба по чл.131 т.2 от ЗДДС, като бездействал да изпълни задължението си по чл.131 т.т1, 4 от ЗДДС да уведоми компетентната данъчна администрация за данъчното събитие и да преведе дължимия данък по сметка на НАП.

Темата за данъчното престъпление по пункт трети от първоинстанционната присъда ще бъде дискутирана по-надолу в мотивите.

Като се връща обратно към  пунктове 4, 5 и 11 от фактическите положения, въззивният състав констатира наличие на надлежни факти за съставомерни присвоителни деяния по чл.201 от НК.

В тази част на мотивите се дължи внимание към раздели ІІ, ІІІ и ІV от ТР 3-1971-ОСНК. Трите деяния са извършени от подсъдимия при една и съща обстановка с останалите деяния от пунктове едно до осемнадесет, при еднакво фактическо положение на дееца, при аналогичен присвоителен механизъм и при общо психическо отношение на Т. към общественоопасните последици, което ги прави съставомерна и неделима част от продължаваното квалифицирано длъжностно присвояване.

За преценка основателността на протеста във връзка с искането за осъждане на подсъдимия по по-тежко наказуемия състав на чл.203 ал.1 вр. чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК, въззивният състав се придържа стриктно към указанията в т.6 от ППлВС 3-1970 и синхронната съдебна практика.

Спор по съответствието на присвоеното имущество със съставомерните особено големи размери по чл.203 от НК не може да има. За преценката на кумулативния признак „особено тежък случай“ съществен се явява анализът на:

-       видът и размерът на настъпилите вредни последици. В случая подсъдимият е възстановил доброволно 143 803.25 лева, което представлява приблизително 45% от общата сума на длъжностното присвояване, поради което извод за особена тежест на вредните последици не може да се обоснове;

-       начинът на извършване на престъплението, който в конкретния казус не се отличава с някаква сложност, комбинативност. Както вече съставът посочи, подсъдимият е използвал еднообразен присвоителен механизъм, като не е разпределял/възстановявал дължими суми по изпълнителни дела, достъпвайки до тях за своите користни цели касово или чрез финансови операции. Известно от наказателната теория е, че способът на извършване на престъпното деяние представлява съчетание от определени поведенчески актове, чрез които се реализира самото деяние, като в случая прокуратурата не поддържа някакво усложнение на престъпната дейност. Въззивният съд сам констатира еднократен способ на присвояване по чл.202 ал.1 т.1 от НК по пункт седемнадесет, който не се отразява на цялостната престъпна дейност;

-       користта е подбудата на дееца, движила го към осъществяване на деянията в състава на продължаваното длъжностно присвояване. Дълбочината на мотива винаги се разкрива чрез избора на престъпен механизъм, като по конкретното дело той не се характеризира с някакво усложнение за разлика от подведените под по-тежко наказуемия състав на престъплението по чл.203 от НК други случаи в съдебната практика;

-       личността на подсъдимия също не се отличава с нетипична, висока обществена опасност. Подсъдимият е упражнявал професията си, ползвал се е с добра служебна репутация, като процесните деяния са малка част от неговата съдебно-изпълнителска дейност (според изявление в лична защита Т. е работил по близо 12 000 изпълнителни дела). Вероятно  обвинителната власт би атакувала този извод със заключението на допълнителната ССчЕ в том 14, посочила липси по делата за над 2 500 000 лева, но доколкото няма влязъл в сила съдебен акт, който да установи виновно поведение на подсъдимия за разликата над инкриминираната сума, тълкуването на факта във вреда на Т. би влязло в директна конфронтация с гаранцията по чл.16 от НПК.

Приведените въззивни съображения до тук разкриват единомислие с доводите на окръжния съд относно несъставомерната квалификация по чл.203 от НК поради  липса на особена тежест на случая, съответно обосновават извод за неоснователност на протеста в искането по чл.336 ал.1 т.1 от НПК.

В обобщение, квалификацията на продължаваното престъпление по чл.202 ал.2 т.1 вр. чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК е законосъобразна, единна с фактическите предели за правоприлагане по делото. Наличните четири деяния с отношение към привилегирования състав на чл.205 от НК не влияят на материалната квалификация на продължаваното престъпление, като съобразно указанията на ТР 3-1971-ОСНК подлежат на оценка при индивидуализацията на наказанието. Допуснатото оправдаване на подсъдимия по пунктове 2, 4, 5 и 11 от фактическото обвинение е в резултат на неправилно приложение на материалния закон, поправимо с произнесената от въззивния състав присъда, с която по пункт първи е приложен закон за същото наказуемо престъпление.

2.По пункт втори от проверяваната присъда и относно въззивната жалба на адв.П. срещу осъждането на подсъдимия за престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.2 вр. чл.26 ал.1 от НК:

Съображенията на защитата срещу тази част от проверяваната присъда, се развиват по две направления – първо, самопризнанието на подсъдимия по относимите факти е необосновано и второ престъплението е субективно несъставомерно.

На това място в мотивите си въззивният състав ще се занимае само с оплакването за несъставомерност, т.к. другото оплакване вече е отхвърлено като неоснователно в секция ІІ от настоящия акт.

Признатите фактически положения по този пункт позволяват пълноценното им отнасяне към диспозицията на чл.255 ал.3 вр. ал.т.2 пр.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, защото:

-подсъдимият Т. е ДЗЛ за преки данъци върху доходите си;

-с предаването от негова страна на дължимата счетоводна информация на св.св.Д. и К., без двете да имат достъп до документалната база данни и да могат да проверят достоверността и пълнотата на първичните счетоводни документи, подсъдимият изкривил данъчната основа в ГДД за данъчни периоди 2011 година, 2012, година, 2013 година и 2014 година, избягвайки установяването и плащането на данъчни задължения в съставомерни размери. Чрез инкриминираните действия Т. пряко и непосредствено се е насочил към осъществяване на престъплението, като съзнателно е мотивирал трети лица невиновно да извършат изпълнителното деяние на данъчната измама по чл.255 ал.1 т.2 от НК;

-еднократно в данъчен период 2010 година подсъдимият избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, осъществявайки сам изпълнителното деяние на престъплението по чл.255 ал.1 т.2 от НК, потвърждавайки неистина за данъчната основа в подадена от него ГДД;

-квалифицираният състав на данъчното престъпление по ал.3 на чл.255 от НК произтича от количествен признак на укритите данъчни задължения, въведен с чл.93 т.12 от НК;

-от действията на подсъдимия се извежда интелектуалния и волеви елементи на прекия умисъл, т.е. наличието на представи относно фактите (изкривяване на данъчната основа чрез способа по чл.255 ал.1 т.2 от НК), обществената опасност на поведението и целенасочената деятелност към причиняване на съставомерния резултат по фискална увреда.

Служебната проверка на първоинстанционнат присъда досежно оправдаването на подс.Т. по обвинението за престъпление по чл.255 ал.1 т.5 пр.2 от НК констатира законосъобразност поради дефицит на обстоятелствена част по това обвинение.

3.Относно пункт трети от проверяваната присъда:

Като припомня позицията си за различие във фактическите положения по пункт 4, 5 и 11 с отразените на страници 28 и 29 в обвинителния акт, въззивният състав служебно констатира  следното:

Специалната норма на чл.131 от ЗДДС, отнесена към изпълнителните действия по трите дела с отношение към обвинението за данъчно престъпление, следва да се обсъжда в изменената й редакция с ДВ бр.113/2007г. Касае се за особена хипотеза на документиране на доставка при публична продан по ГПК (нормата обхваща и други варианти без отношение по делото), при която в 5 дневен срок от получаване на пълната цена по продажбата и само когато длъжникът е регистрирано лице по ЗДДС, съдебният изпълнител е длъжен да уведоми компетентната данъчна дирекция (по регистрация на длъжника )за издаден документ за продажбата по чл.131 т.2 от ЗДДС и да преведе дължимия косвен данък по сметка на съответната данъчна администрация.

Условията, при които съдебният изпълнител се превръща в субект на данъчно задължение са кумулативни, като отсъствието на което и да е от тях изключва задължението му по чл.131 ал.1 т.1 от ЗДДС.

При отнасяне на нормативните положения към обстоятелствената част на обвинението (стр.28-стр.29 от обвинителния акт) настоящият състав констатира съществена непълнота по факта за съществуваща регистрация по ЗДДС на длъжниците „Мера глас“ ООД, „Виком“ ООД и Кооперация „Панайот Волов“ към периода на публичните продажби (2009-2010 години),  с пряко отношение към въпроса бил ли е подсъдимият ДЗЛ по чл.131 от ЗДДС, годен субект ли е на престъпление по чл.255 от НК. Фактическият недостатък е непреодолим чрез инструментариума на допълнителни съдебно-следствени действия заради естеството на предпочетената процедура за решаване на делото.

Последното прави постановената присъда незаконосъобразна поради противоречието й с гаранцията по чл.303 ал.2 от НПК, недостатък отстраним по реда на чл.336 ал.1 т.3 от НПК.

4. При служебната проверка:

Естеството на признатите от подсъдимия фактически положения във връзка с наложените му дисциплинарни наказания (попадат във времевия период на обвинението за квалифицирано длъжностно присвояване) изисква да се обсъди принципа ne bis in idem[2]. Тази проблематика е останала извън полезрението на страните и контролираната инстанция, като с оглед задължението си по чл.314 ал.1 от НПК настоящият състав е длъжен да вземе конкретно отношение.

Позовавайки се на Р 112-2018-2 н.о., съставът на съда припомня, че дисциплинарната отговорност, като единство от мерки за въздействие при нарушаване на служебни/трудови задължения, се развива независимо от наказателната отговорност. Суверенният характер на дисциплинарната отговорност и механизмът за реализацията й по специалните норми на ЗЧСИ, изключват възможността за дублиране на наказателно производство. Този вид отговорност не покрива втория критерий от теста „Енгел“ поради въведеното с чл.67 от ЗЧСИ ограничение в кръга на нейните субекти.

Наложените санкции на дееца  (глоби и временно лишаване от права) също не се съотнасят към третия от критериите „Енгел“, т.к. нямат репресивна цел, а засягат права на наказания единствено в релевантното правоотношение.

ІV.По справедливостта на присъдата:

За решаване на въпроса по чл.301 ал.1 т.3 пр.2 от НПК, първоинстанционият съд е разсъждавал на плоскостта по чл.55 от НК и след като е констатирал многобройни смекчаващи обстоятелства[3], е наложил на подсъдимия наказания под специалния минимум:

-       лишаване от свобода за срок от две години и десет месеца лишаване от свобода за престъплението по чл.202 ал.2 т.1 вр. чл.26 ал.1 от НК;

-       две години лишаване от свобода за престъплението по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 вр. чл.26 ал.1 от НК.

Кумулативната санкция в първия пункт е попълнена с налагане на наказания по чл.37 ал.1 т.т.6 и 7 от НК за три години (не е индивидуализирано времетраенето на всяко едно от наказанията). Окръжният съд се е възползвал от чл.55 ал.3 от НК, неналагайки конфискация за двете престъпления и глоба за данъчното престъпление.

С оглед прилагането на закон за същото наказуемо престъпление по чл.202 ал.2 т.1 вр. чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК въззивният съд извърши собствен индивидуализационен процес, в чиито предели констатира:

-по чл.54 ал.1 от НК – упоритост на престъпната дейност, развила се в продължителен период от време и обхванала осемнадесет изпълнителни дела на производство пред подсъдимия. Впечатление прави, че противоправното поведение по чл.202 от НК е стартирало близо година след встъпването на Асен Т. като частен съдебен изпълнител, което доказва ниско ниво на лични задръжки и сравнително висока противоправна нагласа във връзка с упражняваната дейност.  Потвърждение на извода се намира в ангажираната многократно дисциплинарна отговорност на Т., която не е постигнала каквато и да е промяна в поведението му, още по-малко е оказала възпиращ ефект, факт илюстриращ задълбочаването на личната обществена опасност. Напротив, в течение на времето деецът е усложнявал деятелността си чрез използване на способ по чл.202 ал.2 т.1 от НК и присвояване на все по-значителни суми от касово заприходените и налични по специалните сметки.

Като напомня липсата на изрядно счетоводство  и хаос в служебната дейност (сред признатите фактически положения), въззивният състав очертава преднамерено създадена обстановка за удовлетворяване на сериозната престъпна мотивация у Т. за неправомерно облагодетелстване. В случая користните подбуди са особено укорими предвид естеството на заеманото положение – съдебен изпълнител, разрешаващ обичайно комплицирани отношения между длъжници и взискатели, особено чувствителни за страните предвид засягане на имуществената им сфера.

В полза на личната характеристика  е чистото съдебно минало на подсъдимия и възстановяването на приблизително половината от вредните последици.

Обществената опасност на самото квалифицирано длъжностно присвояване е сравнително висока предвид естеството на засегнатите обществени отношения, времетраенето на престъпната деятелност, размерът на общата вреда, надвишаващ значително съставомерните големи размери, наличието на деяние в продължаваното престъпление с белези по чл.202 ал.1 т.1 от НК. Качествената оценка „сравнително“ произтича от наличието на четири деяния, които осъществяват привилегирования състав по чл.205 от НК, снижавайки в известна степен обществената опасност на цялото престъпление;

-по чл.54 ал.2 от НК – подсъдимият има добра  и дългосрочна трудова биография. Семеен е, като финансовите грижи за издръжката на домакинството след лишаването му от правоспособност са в тежест на съпругата. По делото са налице сведения за добри родителски качества и всеотдайна грижа към майка си.

Подсъдимият е с влошено здравословно състояние в резултат на инсулт през 2013 година и заболяване от улцерозен колит на дебелото черво, страда от захарен диабет.

Отразеното изисква индивидуализация на наказанието при условията на чл.54 от НК. Наличието на съответен протест преодолява забраната reformatio in pejus, позволявайки определяне на наказание над минималния към средния размер на санкцията, а имено четири години и шест месеца лишаване от свобода. След дължимата редукция по чл.58а ал.1 от НК на подс.Т. следва да се наложи наказание от три години лишаване от свобода.

Съгласно разпоредбата на чл. 50 от НК, за да се наложат наказанията лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, следва да са налице две кумулативни предпоставки: 1) за конкретното престъпление изрично да е предвидено в закона като санкция лишаването на дееца от тези права и 2) наличие на несъвместимост между характера на извършеното престъпление и заемането на определена длъжност или упражняването на определена професия или дейност. Съдът има задължение да констатира, че има връзка между извършеното престъпление и упражняването на тези права и че тя се изразява в несъвместимост, за да наложи такива наказания. В настоящия случай за извършеното престъпление по чл.202 ал.2 т.1 вр. чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК изрично е предвидено в санкционната част на разпоредбата наказание лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 от НК, но не е налице втората предпоставка, а именно заемането на държавна или обществена длъжност да е несъвместимо с характера на извършеното престъпление.

Въззивният състав счита, че при наличие на съответен протест на подсъдимия следва да бъде наложено наказание по чл.37 ал.1 т.7 пр.2 от НК „лишаване от право да упражнява дейност като „съдебен изпълнител“ за срок от три години и шест месеца. Индивидуализацията на  размера се извърши при позоваване на гореизложените обстоятелства по чл.54 от НК.

Настоящият състав избра втората алтернатива на наказанието по чл.37 ал.1 т.7 от НК, считайки че лишаването на подсъдимия от право да упражнява професия „юрист“ би влязло в конфронтация с разпоредбата на чл.50 от НК.

Кумулативната санкция по чл.202 ал.2 от НК предвижда и конфискация на имуществото на виновния. Първоинстанционният съд не е наложил такова наказание, не е налице протест в тази посока, поради което влошаване положението на подсъдимия е недопустимо.

Липсата на съответен протест препятства отстраняване на нарушението на материалния закон, допуснато с приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК при наказването на данъчното престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 вр. чл.26 ал.1 от НК.

Двете престъпления по чл.202 ал.2 т.1 вр. чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.2 вр. чл.26 ал.1 от НК са извършени в условията на реална разнородна съвкупност, наказуема по чл.23 от НК с най-тежкото наказание от три години лишаване от свобода, към което следва да се присъедини наказанието по чл.37 ал.1 т.7 пр.2 от НК  „лишаване от право да упражнява дейност, като „съдебен изпълнител“ за срок от три години и шест месеца.

Поради липса на съответен протест в аспекта на чл.24 от НК, обсъждането на подобна хипотеза се явява ненужно.

Изпълнението на наказанието лишаване от свобода следва да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години. Освен наличието на чисто математическите предпоставки, индивидуалната превенция е постижима с поставянето на подсъдимия под изпитание в условията на обществото, в каквато среда същият би ревизирал волевите задръжки и реформирал правосъзнанието си. Няма основание в кориците на делото, с което да се подкрепи пенитенциарна изолация на дееца. В полза на приложението на чл.66 ал.1 от НК са липсата на предходни осъждания, изградени трудови, семейни и социални навици, все фактори, показващи възможността на обществената среда за лично поправяне и превъзпитание.

Приложението на чл.66 от НК не дискредитира генералната превенция на наказанието. То (наказанието) е достатъчно сериозно, за да изпълни предупредителното си въздействие върху неустойчивите членове на обществото, като не е необходимо ефектът му да се подсилва с изпълнение в изолирана среда. 

Макар и на финала, въззивният състав желае да изрази отношение относно значението на самопризнанието по чл.371 т.2 от НПК в аспекта на индивидуализацията на наказанието. Това самопризнание не се отличава от останалите подобни случаи, не носи някакъв изключителен характер в светлината на чл.22 от НПК. Същината на доказателствените източници по делото и естеството на престъпленията, обект на наказателно преследване (усложнени по фактология и юридическа конструкция) сочат на разумност на сроковете на съдопроизводството дори и при развитието му по общия ред.

V.По гражданските искове:

С присъдата са уважени осем граждански иска за обезщетяване на имуществени вреди в резултат на деянията по чл.202 ал.2 т.1 вр. чл.201 от НК, по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. Оправдаването на подсъдимия по последното обвинение с настоящата присъда не компрометира извода за наличие на деликт, който предпоставя гражданска отговорност за виновно причинени имуществени вреди на фиска. В случай на липсваща регистрация на длъжниците по ЗДДС, отношенията между Държавата и тях биха се уредили по правилата на регресния иск.

Настоящият състав констатира подробни и верни съображения на контролираната инстанция по гражданско-осъдителната част от проверяваната присъда, присъединява се към тях изцяло, считайки всички граждански искове за  доказани по размер и основание (естеството на вредите, не предполага по-задълбочено изследване за справедливост) .

С оглед естеството на въззивния съдебен акт жалбите на адвокатите П. и Г. срещу гражданско-осъдителната част на първоинстанционната присъда  са неоснователни.

Въззивният контрол обхвана и въпросите по чл.301 ал.1 т.т.11 и 12 от НПК, констатирайки стриктно спазване на закона от страна на първоинстанционния съд.

Водим от изложените съображения настоящият състав на въззивния съд постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.

 

 

 

 



[1] Подробни съображения по обосноваността на самопризнанието на подсъдимия ще бъдат ангажирани по-надолу в настоящите мотиви

[2] Известно е, че прилагането на принципа ne bis in idem цели защита от повторно наказателно производство за едно и също деяние и представлява специфична гаранция на правото на справедлив процес по чл.6 §1 от ЕКПЧ. Позоваването на гаранцията по чл.4 от Протокол №7 е възможно при идентичност на субекта на двата процеса и класификация на процедурите като „наказателни“. Тест относно  приложимостта на наказателния аспект на чл.6 от ЕКПЧ представляват критериите „Енгел“, изведени в Engel and Others v. the Netherlands (§ 82), верифицирани с ТР 3-2015-ОСНК.

[3] Позоваването в първоинстанционните мотиви на изключителни смекчаващи обстоятелства не е аргументирано