Р Е Ш Е Н И Е

 

33

 

гр.Варна, 26.02.2015 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  двадесет и четвърти януари  две хиляди и петнадесета година в състав :

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

            ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

                                ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

                                     

 

при секретар Г.Н.

и в присъствието на прокурор Светла Курновска

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №64/2014г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

         

          Предмет на настоящата втора поред въззивна проверка е присъда №100/28.10.2013г. по нохд №455/2013г. на Варненски окръжен съд , с която  подсъдимият Д.Д.С. е бил признат за виновен в това, че на 17.07.2011г. в гр.Варна при управление на МПС – мотоциклет „Хонда” с рег.№ В 2899 К нарушил правилата за движение по пътищата – чл.119 ал.1 ЗДвП и чл.21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Л. Иванова К. на 20 години, поради което и на основание чл.343 ал.1 б.”в” НК и чл.54 НК му наложил наказание две години и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.61 т.3 ЗИНСЗ да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален общ режим. На основание чл.343г НК съдът е наложил на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години. В тежест на подсъдимото лице са възложени и разноските по делото.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адвокати Б.Р. и М.Р. в качеството им на защитници на подс.Д.С., в която се правят възражения  за необоснованост, нарушение на закона, допуснати съществени процесуални нарушения и за явна несправедливост на наложените наказания. Иска се от настоящата инстанция отмяна на постановената присъда и постановяване на нова, с която подс.С. да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло като се акцентира върху довода за нарушение на закона – твърди се, че е налице случайно деяние, поради което и подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан.

Представителят на Апелативна прокуратура намира присъдата за правилна и законосъобразна, включително и досежно ефективното изтърпяване на наказанието, като обаче смята, че то следва да бъде намалено, и в тази насока предлага да бъде коригирана присъдата.

Процесуалните представители на частната обвинителка П. и самата тя намират присъдата за правилна и законосъобразна и молят нейното потвърждаване. Частният обвинител К. – също.

 

          Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на атакуваната присъда и  като взе предвид жалбата, събраните по делото доказателства, както и становищата на страните, констатира:

          Жалбата е неоснователна.

          Установява се от фактическа страна по делото следното:

             Подс. Д.С. е правоспособен водач на МПС категория „В” от 2007г. , а от 2008г. притежавал и категория „А”. До датата на настъпване на произшествието не бил наказван за нарушения на правилата за движение.

          На 17.07.2011г. около 5.00 часа пострадалата Л.К., свидетелите Л.Е., Н.Г., Г.Ц. и неустановено по делото момиче се прибирали към домовете си. В района на сградата на НАП, срещу завод „Дружба” и в близост до бл.120 предприели пресичане на бул.”Осми приморски полк” отляво-надясно /посока бул.”Чаталджа” и център/, използвайки за целта наличната пешеходна пътека, сигнализирана с напречна пътна маркировка М8.2 и с пътен знак „Д 17”, поставен съобразно изискванията на чл.55 ал.7 ППЗДП от двете страни на пътя по посока на движението /в огледния протокол е отразен само един знак-отдясно, за разлика от скицата и фотоалбума към него/. Най-отпред вървели Л.Е. и пострадалата Л.К., която била от дясната страна на Е., на около метър след тях вървял св.Н.Г., а след него – св.Г.Ц. заедно с неустановеното момиче. Времето било топло, ясно, сухо. На 17.07.2011г. слънцето в гр.Варна изгряло в 05.45 часа, като е регистриран сумрак 37 минути - т.е. към 5.00 часа все още е било тъмно. Видимостта била добра  при нощни условия – пътния участък в района бил осветен от улични лампи.   

          По същото време по бул.”Осми приморски полк” в платното му за движение към центъра на града /от дясната страна на пресичащите/ се движели с управляваните от тях мотоциклети подс.Д.С. и св.И. Д. – връщали се от работа в ресторант „Хоризонт”. Дясното платно за движение на бул.”Осми приморски полк” /по посока центъра/ , по което се движели мотоциклетистите било с широчина 10.70 метра, с три пътни ленти – дясна с ширина 3.60 метра, средна – с ширина 3.42 метра, и лява – с ширина 3.68 метра. Пътната настилка била асфалтова, с наклон при спускане 5% - по посока движението на мотористите. Двата мотоциклета се движели един зад друг в средната лента на дясното пътно платно на булеварда – в посока центъра на гр.Варна. Подс.Д.С. управлявал мотоциклет „Хонда CBR 600 F” с ДК№ В 2899 К, а св.И. Д. – „Сузуки” с ДК№ В 2270 К. Последният издавал много силен и характерен за състезателните мотоциклети звук – бил специална спортна изработка.

          В района на завод „Дружба” мотоциклетистите застигнали таксиметров автомобил „Сеат Кордоба” с ДК№ Н 3747 СР с водач св.К.В., който се движел със скорост около 50 км/ч също в средната лента на платното. Св.И. Д. изпреварил автомобила отдясно и продължил към „Червения площад”, където се били разбрали със С. да закусват. Подс.С. от своя страна изпреварил таксиметровия автомобил отляво – престроявайки се в лявата лента, където и продължил да се движи.

          В този момент Л.К., Л.Е. и Н.Г. се намирали на разделителната ивица, като двете момичета били по-напред от Г. – една до друга, Л.К. вдясно от Л.Е.. След като отминал „шумния” мотоциклет на Д. , Е. погледнала вдясно и видяла бързо приближаващи се светлини. В този момент Л.К. предприела пресичане на пътното платно по пешеходната пътека отляво-надясно по  посока движението на подс.С. /посока център/.  В момента , в който предприела пресичане /стъпила на пешеходната пътека/ , подс.С. с управлявания от него мотоциклет се намирал на разстояние 40,78 метра от нея и се движил със скорост около 87,9км/ч. Възприел визуално двете момичета и предприел задействане на спирачната система, но поради високата скорост, с която се движил не успял да спре, поради което и последвал удар между предната лява част на мотоциклета до предната гума и дясната страна на тялото на пострадалата Л.К.. Вследствие на удара тялото на момичето политнало напред и вляво, и след претъркаляне и плъзгане преустановило движението си до мястото, където при огледа е фиксирано червенокафяво петно/отразено в мащабната скица към изготвената експертиза/. Мотоциклетът също паднал на пътната настилка, като чрез плъзгане и преобръщане продължил да се движи до окончателното си спиране. Подс.С. се отделил от мотоциклета като последица от динамиката му след удара, и след претъркаляне и плъзгане се спрял на около 20 метра след тялото на пострадалата.

          В същото време по десния тротоар на бул.”Осми приморски полк” заедно със свои колеги се движел св.Н. А.. Секунди след като край тях минал издаващия силен шум мотоциклет на Д., А. чул клаксон, обърнал се и видял в лявата лента на платното друг мотоциклет, който бил паднал на едната си страна и се плъзгал по платното посока центъра. На около десетина метра след него по пътя се плъзгал и моториста, който преустановил движението си на линията на свидетеля. А. веднага позвънил на тел.112, което обаждане било регистрирано в 05:01:12 часа. Докато говорел по телефона забелязал, че по-назад на пътя лежи тялото на момиче, за което първоначално решил, че е пътник на падналия мотоциклет. Междувременно до пострадалата К. се приближил и св.Ц., който установил , че момичето все още има пулс. Повикал на приятелите си да се обадят по телефона на бърза помощ. Св.В. също спрял след произшествието и веднага сигнализирал на тел.112, което обаждане било регистрирано в 05:01:17 часа.

          Междувременно подс.С. подпомогнат от събралите се хора успял да се изправи и отишъл при пострадалата, седнал на бордюра до нея и попитал Ц. как е момичето. Той му отговорил, че има пулс и е жива. Св.И. Д. също се върнал – след като разбрал , че е възникнало произшествие с участието на моторист, предположил че е Д.С., тъй като не пристигнал на мястото на срещата им. Пристигнал и дежурен автопатрул в състав полицейските служители св.Красен Жеков и св.Стоян С.. Те установили, че пострадалото момиче има хъркащо дишане , и от устата му тече кръв. Разговаряли и с подсъдимия, който не могъл да даде смислени обяснения за настъпилото произшествие.

          Пристигналият скоро след произшествието медицински екип отвел пострадалото момиче в спешна помощ, но въпреки положените усилия за спасяването й  същия ден в 12 часа Л.К. починала. Причината за смъртта й била тежка комбинирана травма  глава, корем, крайници, представена от контузия на мозъка, мозъчния ствол, контузия на белите дробове, разкъсване на черния дроб, сигма, масивни хематоми в областта на счупванията на тазовите кости.

          От изготвените съдебно-химически експертизи се установило, че  подс.С. не е употребил алкохол, а в кръвта на пострадалата К. съдържанието на алкохол е 1,27%о .

          Това е фактологията , която настоящата инстанция като втора такава и по фактите, приема за установена въз основа на събраните по селото доказателства. Тук следва да се отбележи, че до същите фактически констатации е достигнал и първостепенният съд, с едно изключение  -  мястото на удара /по ширината на пътното платно/ между пострадалата и управлявания от подсъдимия мотоциклет. Първоинстанционният съд е приел, че то е на 2,50 до 2,70 метра надясно от левия край на пътното платно. Основание за това му дало заключението на вещите лица по назначената комплексна експертиза. В основата на това заключение е поставен изводът, че следата с черен цвят , описана в огледния протокол в края на негова страница 2, и отразена в мащабната скица към комплексната експертиза под №5 /и нефигурираща на скицата към протокола за оглед/, е оставена от задна гума на мотоциклета на подс.Д.С.. Извод , с който настоящата инстанция изразява несъгласие. И то по следните съображения :   1. В огледния протокол тази следа е описана по следния начин „На 11,20 метра преди ориентира и на 8,40м вляво от него се намери следа с неправилна форма черен цвят, с ширина около 3 см и дължина около 30 сантиметра”. В скицата към огледа тази следа не фигурира – вече се спомена. Има я на фотоалбума към огледния протокол – л.8 от д.п. , втората снимка отгоре надолу. Съпоставяйки следата от тази снимка с размерите на маркировката на пешеходната пътека  и основата на  поставения там сигнален оранжев конус, вещите лица са направили извода, че размерите на черната следа не съвпадат с отразените в огледния протокол, и че действителните й размери са ширина 6-8см. и приблизителна дължина 60см. Това обаче е два пъти повече от отразените в огледа размери. Което е твърде необичайно /дори и да се приеме, че огледът е извършен некомпетентно – за което има индиции/. Сам по себе си този факт хвърля сянка на съмнение върху размерите на следата – какви са действителните й размери все пак не става ясно с категоричност; 2. Налице е несъответствие при определяне местоположението на въпросната следа спрямо ширината на пътното платно. Ползвайки размерите на маркировката /както при определяне дължината и ширината на следата/ вещите лица изчисляват, че следата се намира на 2,88м от левия край на платното. Ако обаче се приемат размерите , приети спрямо ориентира в огледния протокол, то вещите лица заключават, че тази следа  се намира на 3,20м от левия край на платното. Приемат в крайна сметка, че меродавно е отстоянието на следата на 2,88м., поради което и смятат, че мястото на удара е на 2,50 до 2,70 метра надясно от левия край на пътното платно. Не могат обаче да обяснят на какво се дължи това несъответствие/протокол от въззивно с.з. на 26.06.2014г./. Т.е. с категоричност не се установява и местоположението на тази следа по ширината на пътното платно; 3. Не може да се даде категоричен отговор и на въпроса дали тази следа е оставена от задната гума на мотоциклета на подсъдимия. При изложените некатегоричности въззивният съд счита, че е нелогично тази следа да бъде поставена в основата на изчисленията , даващи отговор на въпроса къде е мястото на удара по ширината на пътното платно, а оттам и каква е опасната зона на спиране на мотоциклета. Всъщност това е и слабото място на заключението на вещите лица – съображенията на защитата в тази насока се споделят от настоящия съдебен състав. По тази причина и въззивният съд назначи допълнителна експертиза, която да отговори на първоначално поставените въпроси, в два варианта – при положение, че въпросната следа отстои на 3,20м от левия край на платното, и при положение, че следа №3 по протокол за оглед /и №6 по мащабната скица към експертизата/ е оставена от ауспуховата тръба на мотоциклета./При изготвянето на експертизата вещите лица са поставили своя номерация на следите, която следва хронологията на произшествието – от началото му към края , от пешеходната пътека към мястото където се намира падналия мотоциклет. Затова и се получава разминаване в номерацията на следите по огледния протокол и по експертизата и мащабната скица към нея. За избягване на допълнително объркване оттук насетне следите ще бъдат посочвани с номерата им както по протокола за оглед и скицата към него, така и с номерата им по експертизата и мащабната скица към нея.На л.132 от внохд №64/14г. е изготвена от вещите лица легенда с номерацията на следите по мащабната скица към експертизата и тяхното съответствие по скицата към протокола за оглед/ . Тук следва да бъде отворена скоба и съдът да изложи виждането си защо приема, че следа №3 по протокол за оглед /и №6 по мащабната скица към експертизата/ е оставена от ауспуховата тръба на мотоциклета. Защото налице са доказателства в тази насока : 1. Фиксирано е при огледа, че мотоциклетът е с множество охлузвания и от двете страни. Въпросното охлузване върху тръбата на ауспуха е видимо на фотоалбума към протокола за оглед - на л.10 д.п. сн.2 отгоре надолу. Констатирано е и при огледа на мотоциклета от в.л. З., чието заключение е било прието от съда; 2. Фиксирана е при огледа и „следа от суркане с бял цвят и ширина около 3см и дължина 1,20м” ,  и „втора следа от суркане  с ширина около 5см и дължина 69,26м и свършва под мотоциклета”, обозначени в скицата към протокола за оглед с №3.  3. Направените от в.л. З. и от комплексната експертиза интерпретации на механизма на получаване на тези следи са аналогични – удар между дясната част на тялото на пострадалата и предна лява част на мотоциклета /вкл. и лявото крило на кормилото/, вследствие на което мотоциклетът се завърта наляво и се преобръща странично около късата си страна, пада на дясната си страна, при което остава първата част на следа №3 /по скицата към огледния протокол , и №6 по мащабната скица към експертизата/  след което се преобръща без да има досег с пътната настилка и на 12,40м след края на първата следа отново започва да се плъзга по пътя, при което е оставена следата от 69,26м /втората част на следа №3 по скицата към огледния протокол, или следа №9 и 10 по мащабната скица към експертизата/. Различието между двете заключения в тази насока е само едно – по отношение на контактуващата повърхност на мотора – според в.л. З. първата част на следа №3 /по огледния протокол/ е оставена от задния десен край на рамата на мотоциклета, а според комплексната – от ауспуховата тръба на мотоциклета. И съдът приема именно тази теза на комплексната експертиза – защото в нейния състав е включено и вещо лице криминалист - специалист в областта на трасологията, с дългогодишен професионален опит. В съдебно заседание пред  въззивната инстанция в.л. Г.Д.научно обосновано и аргументирано даде отговор на въпроса защо приема, че тази следа е оставена именно от тръбата на ауспуха – съобразявайки се включително и с вида на следата оставена върху асфалта - „следа от отслоение”, което предполага, че е оставена от твърд предмет при висока скорост, който има ръб. Като такъв предмет се идентифицира именно ауспуховата тръба на мотоциклета – л.109 нохд №455/2013г. на ВОС, и л.38 и следв. внохд №64/14г. на АС-Варна. Тук е мястото да се отбележи, че също толкова аргументирано същото вещо лице отхвърля категорично възможността тази следа да е оставена от каската на мотоциклетиста – предвид нейната форма, размер и т.н. Уточняването на този въпрос бе наложено от факта, че при изготвянето на експертизата вещите лица са допуснали грешка. При изследване на снимковия материал от огледния протокол/въз основа на предоставен по искане на съда от полицейските органи диск с всички снимки/ вещите лица са фиксирали следа, която не е отразена при огледа и в изготвената към него скица, не са я изобразили и на мащабната скица. На л.5 от експертизата/л.109 от нохд №455/2013г. на ВОС/ тази следа е описана под следа №3/не фигурира в мащабната скица към експертизата/, и е охарактеризирана като следа от наслояване, характерна за съприкосновение на асфалта с предмет оцветен в бяло с по-малка твърдост, в случая-вероятно каската на водача при съприкосновение с асфалта. Не могат да се определят точните размери и местоположение на следата. От снимковия материал става ясно, че тази следа е сравнително къса и е разположена малко след и вляво от следа №2 /№3 по скицата към огледа и №6 по скицата към Е/. Фотоснимка №5 към експертизата показва именно тази следа - №3 по експертизата. По-нататък обаче - на л.10 от Е /л.114 внохд №64/2014г.  вещите лица  приемат , че „следа от триене с бял цвят започва на 6,50м преди ОР и е дълга 1,20м. Най-вероятно тя е оставена от каската на водача на мотоциклета”. А въпросната следа е „следата от суркане” - №3 по скицата към огледа и №6 по скицата към Е, т.е. смесват се двете следи поради допусната грешка. Това противоречие бе отстранено при разпита на вещите лица пред настоящия съдебен състав, като в крайна сметка се уточни, че според вещите лица следа №3 по експертизата /и несъществуваща в скицата към огледа и мащабната скица към Е/ е оставена от каската на водача, а „следата от суркане” - следа №3 по скицата към огледа и №6 по мащабната скица към Е   е оставена от намиращата се от дясната страна на мотоциклета ауспухова тръба. По изложените по-напред съображения именно това приема и въззивният съд. И след като се установява /според настоящия състав/, че тази следа е от ауспуха на мотоциклета, то оттам насетне отговорът на въпросите по експертизата се явява резултат на математически анализ на данните по делото. А според този анализ /направен научно обосновано от вещите лица/ при положение , че тази следа е фиксирана в протокола за оглед като отстояща на 2,40м от левия край на платното, то мястото на удара е на около 13м преди ориентира по дължината на платното, и на 1,70-1,90м  надясно от левия  край на платното – по неговата ширина. Толеранс от 20см /от 1,70 до 1,90м/ се приема поради факта, че човешкото тяло не представлява точка, а е обемно. При определена скорост на движение на мотоциклета от 87,9 км/ч, при бавен ход на пострадалата/в каквато насока са доказателствата по делото/ , и при възникване на опасността за движение от момента на навлизане на пострадалата пешеходка на пътното платно по пешеходната пътека, то :

 

Скорост на движение на мотоциклета 87,9км/ч

Отстояние на мотоциклета от мястото на удара

Опасна зона на спиране на мотоциклета

Възможност за предотвратяване на произшествието

І вариант/МУ на 1,70-1,90м от левия край на платното/

 

40,78м

 

80,06м

 

Не – 80,06>40,78

ІІ вариант/МУ на 2,82-3,02м от левия край на платното/

 

64,71м

 

80,06м

 

Не – 80,06>64,71

            Вторият вариант е при положение , че черната следа от гума се намира на 3,20м от левия край на платното - изчислено въз основа на данните от протокола за оглед – за въпросното разминаване стана вече въпрос. Следва да се обърне внимание отново, че съдът не приема тази следа да е оставена от мотоциклета на подсъдимия поради липса на категорични доказателства за това, съответно – категорично приема първия вариант – МУ на 1,70-1,90м от левия край на платното, поради вече изложените съображения. Вторият вариант се споменава дотолкова, доколкото такава задача бе поставена на вещите лица и с оглед пълнота на изложението.

            Опасната зона на спиране на мотоциклета при движение с разрешената скорост на движение от 50км/ч  е  34,29м , т.е. по-малка от отстоянието на мотоциклета от мястото на удара и при двата варианта. От което следва, че подс. С. при движение с разрешената скорост от 50 км/ч е бил в състояние да предотврати произшествието /и при двата варианта/.

          При така приетото от съда естествено ще възникне въпроса за противоречие между показанията на свидетелите и обективните находки по делото, обективирани в протокола за оглед и скицата към него и предмет на интерпретация от страна на вещите лица. Такова противоречие наистина съществува – доколкото свидетелите Е. и Ц. при проведените им кратки разпити са заявили, че пострадалата Л. е направила една крачка на пътното платно , след което е последвал удара с мотоциклета. В основната си експертиза вещите лица приемат, че една крачка е в рамките на 0,60м. Което пък означава че до 1,70-1,90 пострадалата е направила три крачки. И в това е основното противоречие по делото. В тази насока настоящата инстанция споделя съображенията на първостепенния съд, тъй като са логични и житейски обосновани. Човешките възприятия са крайно субективни и обусловени от редица фактори, касаещи най-вече емоционалното състояние на възприемащия ги. В случая несъмнено се касае за млади хора, намиращи се в състояние на емоционална възбуда/или по-скоро еуфория/ – вследствие на преживените емоции в компанията, липсата на сън, употребата на алкохол от всички тях, сутрешно къпане в морето. Да се стигне до подобен извод не е необходимо да се притежават специални знания в областта на психологията и психиатрията – достатъчно е човек да се върне назад в годините, и да обсъди наличните доказателства. Данни за това се съдържат в показанията на свидетелите – Е. описва част от фактите, но няма спомен за други, същото е и при Г.. В крайна сметка никой от тях не си е поставял за цел да следи движенията на Л.К.. След произшествието пък възбудата им е ескалирала до уплаха и силен стрес –в тази насока са показанията на Е., и то дотам, че никой от тях не е посмял да отиде до падналата на земята Л., това е сторил само св.Г. Ц.. Междувпрочем неговите обяснения са най-подредени, но е бил значително по-назад от пострадалата и Е., и движещият се след тях Г., поради което и не е видял къде точно е станало произшествието и не може да възпроизведе случилото се детайлно. Поради това и настоящият състав, споделяйки съображенията и на първия съд по отношение на част от показанията на свиделите, не може да си позволи да изгради вътрешното си убеждение по отношение на даден факт единствено и само въз основа на субективните възприятия на тези свидетели. Това следва да стане въз основа на обективните дадености – намерили отражение в протокола за оглед/поради което и безспорни/ и обосновано интерпертирани впоследствие от вещите лица. А тези дадености сочат различна фактология от тази на свидетелите – пострадалата е изминала повече от една крачка, и мястото на удара е на 1,70-1,90м от левия край на платното. Разминаването между вижданията на въззивния съд и тези на първостепенния е единствено досежно мястото на удара, и те са породени от въпросната черна следа, която окръжният съд е приел за оставена от мотоциклета на подсъдимия,  за която следа настоящият състав смята, че липсват категорични доказателства за да се стигне до подобен извод. Категорично установено за въззивната инстанция е, че следата от суркане е оставена от ауспуховата тръба на мотоциклета. Тук е мястото да се отбележи и времето, за което пострадалата е изминала разстоянието от 1,70-1,90м  -  при бавен ход /както твърди св.Е. и което е логично – младежите не са бързали за никъде/ това е станало за 1,67сек. – време изключително кратко, щото да даде възможност на когото и да било да преброи колко крачки са извършени от човек, без да си е поставил това като цел/за сравнение – времето между две мигвания на очите е 4-5 секунди/. Почти толкова е и времето за реакция на водача на мотоциклета при установената скорост на движение – 1,4 сек. Що се касае за твърденията на св.К.В. – водачът на таксиметровия автомобил „Сеат Кордоба” с ДК№ Н 3747 СР – според него мотоциклетистът след като го изпреварил се движел в лявата част на лявата лента. Това твърдение частично отговаря на приетото от съда – при положение че лявата лента е с ширина 3,68м, то разстояние 1,70-1,90м се явява по средата на лентата /и към нейната лява част/. А дали  е било „плътно” както се изразява този свидетел – доказателствата , събрани при огледа на местопроизшествието , сочат друго, а именно движение около средата на лявата лента на платното.

          Така изложените факти не водят до промяна на направената правна оценка от първостепенния съд – защото и при място на удара 1,70-1,90м от левия край на платното пострадалата не попада в опасната зона на спиране на мотоциклета при движение с разрешената скорост от 50км/ч. Т.е. ако подс.С. се е движил с разрешената за населено място скорост то той би могъл да предотврати произшествието – защото е бил обективно в състояние да спре мотоциклета преди настъпване на удара. Времето , за което пострадалата е изминала разстоянието от стъпването на пътното платно до мястото на удара , е било достатъчно за това. Движейки се обаче със скорост много над допустимата /разрешената/ С. сам се е поставил в невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните последици. Затова и с действията си, нарушавайки правилата за движение по пътищата, подсъдимият е причинил смъртта на пострадалата Л.К.. Виновното му поведение пък от своя страна изключва наличието на случайно деяние. Правилно от страна на окръжния съд са преценени и установени и допуснатите от С. нарушения на правилата за движение. Налице е нарушение на чл.119 ал.1 и чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата. Първият от тези текстове отправя задължителни предписания по отношение поведението  на водачите на МПС при  приближаване на пешеходна пътека – задължава ги намалявайки скоростта или спирайки да пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, а втория – налага ограничения в режима на скоростта в населено място като за мотоциклети това ограничение е 50км/ч/както и за повечето МПС/. С оглед приетите от настоящата инстанция фактически обстоятелства, то очевидно е, че когато пострадалата е стъпила на пешеходната пътека, подс.С. с управлявания от него мотоциклет се е намирал на   40,78м от мястото на удара , и при движение със скорост от 50 км/ч е бил в състояние да спре преди настъпване на произшествието. Т.е. ако бе изпълнил предписанията на въпросните правила то той би бил в състояние да спре и да пропусне стъпилата на пешеходната пътека пешеходка. Несъобразявайки се обаче с тях той сам се е поставил в невъзможност да предотврати натъпилия противоправен резултат. Последният е в пряка причинна връзка с допуснатите две нарушения на правилата за движение от страна на подсъдимото лице. Поради това и с действията си , нарушавайки цитираните правила за движение по пътищата, и причинявайки смъртта на Л.К., подс.С. осъществил състава на престъплението , визирано в текста на чл.343 ал.1 б.”в” НК. Като е стигнал до същия извод първостепеният съд не само не е нарушил закона , а напротив – приложил го е правилно. В този смисъл и не е налице твърдяното в жалбата нарушение на закона. Всъщност основното възражение, върху което се акцентира във въззивното производство, е това за липса на престъпление, респективно – наличие на случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Изтъкнатите по-горе съображения досежно наличието на престъпление съдебният състав счита, че дават отговор на това възражение. Наред с това в жалбата са изтъкнати и други възражения :

-         за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в неизпълнение указанията на апелативната инстанция, дадени в отменителното й решение,  и несъбиране на доказателства, събрани от предходния решаващ състав във Варненски окръжен съд/визира се предпазния шлем на подсъдимия и заключението на вещото лице С./. Следва да се обърне внимание на защитата, че при сега действащия процесуален закон указанията на въззивната инстанция не са задължителни. Единствено задължителни за съдилищата са указанията на ВКС на РБ по приложението на закона – съгласно императивната разпоредба на чл.355 ал.1 НПК. На следващо място - след връщане делото за ново разглеждане от въззивната инстанция първостепения съд не е обвързан от събраните доказателства от предходния съдебен състав. При изпълнение задълженията си по чл.13 и 14 НПК съдът е свободен сам да прави преценка кои от обстоятелствата са от значение за предмета на доказване и чрез събиране и проверка на необходимите според него доказателства да осигури разкриването на обективната истина. В тази си преценка той разполага с пълна независимост и не е ограничен от действията на предходните състави, нито от указанията на втората инстанция. Затова и възраженията в тази насока са несъстоятелни.

-         Несъстоятелно е и възражението за проявена от страна на съда предубеденост. Необсъждането на доказателства по делото при изграждане на фактическите констатации не сочи на предубеденост, а на необоснованост. Но такова не е налице в случая. Всички доказателства са били обсъдени от окръжния съд, и при направения им анализ той е изпълнил задълженията си съгласно разпоредбата на чл.305 ал.3 НПК – наличните противоречия между доказателствените материали са били обсъдени от съда, който в крайна сметка е изложил съображения защо не приема част от показанията на свидетелите Е., Г. и В.. Тези му съображения както се спомена се споделят и от настоящата инстанция – по изложените вече причини.

-         По отношение черната следа от гума от огледния протокол и изготвеното въз основа на нея експертно заключение въззивният съд вече изрази становището си – във връзка с това и прие различна фактология, поради което не намира за уместно да се повтаря.

-         По отношение довода на защитата за налично от страна на пострадалата съпричиняване – справедливостта изисква да се приеме, че такова е налице. Законът/и в частност разпоредбата на чл.113 ал.1 т.1 ЗДП/ вменява в задължение на пешеходците при пресичане на платното за движение да преминават по пешеходните пътеки като преди да навлязат на платното за движение се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение. Именно това си задължение не е спазила пресичащата Л.К. – като е предприела пресичане без да се огледа. А за това е имала обективна възможност – св.Е. е видяла приближаващият се мотоциклет. Т.е. от страна на пешеходката е налице нарушение на чл.113 ал.1 т.1 ЗДП, което е допринесло за настъпване на общественоопасния краен резултат. Първопричината обаче за настъпилото произшествие е грубото несъобразяване на подс.С. с пътните предписания.

-         Без основа в материалите по делото е и твърдението, че вещите лица събирали доказателства по делото. Единственото , което са направили, е да измерят разстоянието от кръстовището до пешеходната пътека. Останалите доказателства са изискани от съда – както справката от НИМХ, така и дискът със снимките от огледния протокол. С изричен акт на съда той не е бил приобщен към доказателствата по делото, и това формално бе сторено от настоящата инстанция /повече поради царящия в процесуалния закон формализъм/. Използваните от него снимки обаче са били проектирани от вещите лица чрез мултимедийно устройство в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, в присъствието на всички страни, който факт обуслови отказа на настоящата инстанция да го предявява отново. С изготвеното заключение по назначените експертизи вещите лица не са създавали доказателства, а са направили обоснована и аргументирана интерпретация на събраните вече доказателства отговаряйки на поставените от съда въпроси, която интерпретация е била възприета от първостепения съд, възприета е и от настоящата инстанция.

-         Съдът е приел, че престъплението подсъдимият извършил при форма на вината самонадеяност. Въззивната инстанция не намира доводи този извод да бъде споделен – налице е непредпазливост, но в нейната проявна форма „небрежност” – подсъдимият не е допускал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Не е предвидил възможността за настъпването на тези последици, защото не проявил очакваното от него внимание и предпазливост, а е могъл да го направи и е бил длъжен – появата на пешеходец на пешеходна пътека е предвидимо събитие, затова и тези места се сигнализират с пътни знаци със специални предписания.

-         По отношение направеното възражение за липса на видимост от страна на водача на мотоциклета – то е било поставено на вниманието и на първоинстанционния съд, който му е отделил достатъчно място в мотивите – л.167 /гръб, последен абзац/ и л.168 от нохд №455/2013г.  излагайки пространни съображения защо не приема това възражение/ с които настоящата инстанция изразява пълно съгласие/ – наличие на улично осветление, управление на мотоциклета на светлини, възможност за св.В. да възприеме пешеходците, интерпретирайки включително и обясненията на подсъдимото лице, от които става ясно, че той е видял момичета – дори и факта, че се държат за ръце. Това не говори за липса на видимост.

-         Досежно твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание – очевидно е , че деянието е с висока степен на обществена опасност. Нарушенията на правилата за движение, извършвани от млади хора, управляващи мощни и бързи мотоциклети, вземат застрашителни размери в последно време. При това в повечето си случаи тези нарушения са дръзки , арогантни и нарушаващи безопасността на останалите участници в движението. Подс.С. не прави изключение – в центъра на града , в активния туристически сезон, в пет часа сутринта през лятото, когато се активизира движението, управлявал мотоциклета си със скорост около 90км/ч, въпреки че наближава пешеходна пътека. Последният факт би трябвало да му е добре известен – не минава за пръв път по този маршрут, а и наличието на пешеходна пътека е сигнализирано със знак „Д 17” - по един от всяка страна на пътното платно. Преди пешеходната пътека предприема и изпреварване. Всички тези обстоятелства сочат на висока обществена опасност на Деянието. Следва да се обърне внимание и на следното : както се спомена указанията на касационната инстанция по приложението на закона са задължителни за съдилищата – съгласно разпоредбата на чл.355 ал.1 т.2 НПК. С Решение№278/05.07.2012г. по кнд №533/2012г. на ВКС на РБ е констатирана явна несправедливост на определеното с одобреното споразумение наказание на подс.Д.С.. Според касационният състав тази несправедливост е намерила изражение в проявеното от съда снизхождение при определяне на наказанието от две години лишаване от свобода, и в неговото отлагане по реда на чл.66 НК. Това е довело до отмяна на постановения съдебен акт и връщане делото за ново разглеждане от Варненски окръжен съд с едно единствено указание – да се индивидуализира наказателната отговорност на Д.С. в насоката , указана от ВКС на РБ. Определяйки наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно, окръжният съд не е сторил нищо повече от това , освен да изпълни задължителните указания на касационната инстанция. Предвид изложеното по-горе за обществената опасност на Деянието , и предвид тези указания, настоящата инстанция не намира за уместно/въпреки наличното съпричиняване/ , а и за процесуално възможно, да намали определеното на подсъдимия наказание, нито пък да отложи неговото изпълнение.Наказанията следва да бъдат изтърпяни в размера и вида, в който са наложени. Това е единствения начин да се постигне поне донякъде целта на генералната превенция. Задължителността на указанията на касационната инстанция поражда у настоящата един основателен въпрос : Следвало ли е въобще да се установяват наново елементи от престъпния състав, които касационният състав, разгледал делото, е приел за установени. Касационният съд е приел, че „от доказателствената съвкупност с изискуемата се несъмненост е установено управление на МПС от подс.Д.С. …с над разрешената по чл.21 ал.1 скорост ; при нарушение на задължението от негова страна по чл.119 ал.1 от ЗДвП… и настъпилият тежък общественоопасен резултат – смъртта на двадесетгодишната Л.К., явяваща се в причинно-следствена връзка с посочените груби нарушения.” Т.е. с решението на ВКС безспорно и несъмнено се приема, че престъпление е налице, и тези констатации би следвало да са задължителни и обвързващи за решаващите оттам насетне делото съдилища. Подобно становище е заел състав на ВКС на РБ в решение  №364/14.10.2014г. по кнд №1023/2014г. приемайки, че част от въпросите касаещи предмета на доказване са намерили разрешение в предходно отменително решение на друг касационен състав, поради което същите не могат да бъдат пререшавани. Поставеният въпрос е по-скоро принципен, тъй като в настоящото производство проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния и въззивния съд е факт, и в неговия ход са събрани доказателства, които са подложени на анализ от окръжният съд и от настоящата инстанция.

 

 

При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.

Пред настоящата инстанция бяха сторени разноски за възнаграждение на вещите лица по назначената допълнителна комплексна експертиза, възлизащи на 1776,74лв. /хиляда седемстотин седемдесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/, които на основание чл.189 ал.3 НПК следва да бъдат възложени в тежест на подс.Д.С.. На същото основание на подсъдимия следва да се възложат и сторените от частния обвинител Н.П. разноски – 750лв./седемстотин и петдесет лева/ възнаграждение на Адвокатско дружество „А. и Узунова” съгласно представена от дружеството фактура.

Следва да бъде отменена и наложената глоба от 500лв. на адв.Б.Р. – бурните му прояви и изказвания по време на съдебно заседание пред първоинстанционният съд настоящата инстанция намира, че не са резултат на неуважението му към съда, а плод на емоционалната му натура.

Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за отмяна и изменение  на атакуваната присъда, на основание  чл.338 НПК Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №100/28.10.2013г. по нохд №455/2013г. на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДА подс.Д.Д.С. да заплати на Държавата по сметка на Варненски апелативен съд сумата от 1776,74 лева, представляваща сторени разноски пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА подс.Д.Д. С. да заплати на частния обвинител Н.Р.П. сумата от 750 лева, представляваща сторени от последната разноски презд въззивната инстанция.

ОТМЕНЯ наложената на адв.Б.Р. глоба в размер на 500лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

 

 

Председател :                                   Членове :