Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

 

Номер 61/23.03.     Година  2016                           Град Варна

 

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

Варненският апелативен съд                     Наказателно отделение

На седемнадесети март            Година две хиляди и шестнадесета

В открито заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:           Илия Пачолов    

                            ЧЛЕНОВЕ:   Румяна Панталеева

Росица Тончева

 

 

секретар протоколист Г.Н.

прокурор Ружа Големанова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВЧНД № 64 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Делото е образувано по жалба на адвокат В.В.,***, процесуален представител на осъдения В.Д.Д., срещу определение № 78/22.01.2016 г. по ЧНД № 1753/15 г. на Окръжен съд Варна, постановено по реда на чл.452 от НПК, с което наказанието му пробация е било заменено с лишаване от свобода.

С жалбата се отправя искане за отмяна на определението поради изтекла изпълнителска давност.

 

Предложението по чл.451 от НПК е било във връзка с неизпълнение на наказание, наложено с определение за групиране на наказания по ЧНД 262/13 г. на Районен съд Девня, по силата на което осъденият Петров е следвало да изтърпи пробация чрез мерките задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, всяка с размер три години, триста часа безвъзмезден труд в полза на обществото, който също е следвало да бъде положен в рамките на три години, и чрез мярката включване в програми за обществено въздействие за срок от шест месеца. За начало на изтърпяването се отчита предходен спрямо влизането в сила на определението момент - 03.01.2011 г., когато е било започнато изпълнението на едното от групираните наказания. По време на изтърпяването мярката безвъзмезден труд в полза на обществото е била първоначално заменена с поправителен труд за една година /ЧНД 376/15 г. ВОС/, след което последната на свой ред е заменена обратно с безвъзмезден труд /ЧНД № 999/15 г./. В периода 04.10.2012 г. – 30.10.2014 г.  осъденото лице изтърпявало наказание лишаване от свобода.

В хода на изпълнението били допуснати множество нарушения на всяка една от мерките, за които били налагани съответни наказания, а резултатите от корекционните дейности били променливи, като към относимия период при внасяне на предложението за замяна у осъденият липсвала мотивация за промяна и отношението му към постановеното наказание и изпълнението му било трайно безотговорно. От документацията са видни както големия брой пропуски при полагането на подпис и срещите с пробационен служител, така и останалите 216 часа неположен труд, като с поведението си осъденият на практика направил невъзможно законосъобразното изпълнение на тази мярка. Установява се и неколкократно наложила се промяна на местоизпълнението, поради постоянни промени в адреса.

От документацията, създадена конкретно по повод неизпълнението – констативни протоколи, обяснения и заповеди, не се извличат основателни причини за поведението на осъдения, довели до невъзможността наказанието пробация да бъде изпълнено. Поради това и наличието на материално правните основания по чл.43а от НК не е спорно между страните в настоящото производство, а жалбоподателят се позовава на изтекла погасителна давност по чл.82, ал.1, т.5 от НК – твърдение, което не се споделя от настоящия въззивен състав.

Според защитата, относимата съдебна практика е противоречива и незадължителна, като в подкрепа се цитира едно решение – Р 127/13 г., ВКС, I н.о. То обаче е и единственото, в което е изложено разбиране, че аналогичните обстоятелства – започналото изпълнение на наказание пробация, прекъсването му за изтърпяване на лишаване от свобода, и продължаване на изпълнението след това, са ирелевантни и непротивопоставими на визираното от законодателя в хипотезата на чл. 82, ал. 4 от НК. След постановяването на това единствено решение обаче са последвали пет други в обратния смисъл, произнесени в останалите две отделения - №№ 50/14 г., 253/14 г. и 588/14 г. на II н.о. и №№ , 93/14 г. и 66/15 г. на III н.о. Нещо повече, последвало е и шесто решение – Р 35/14 г., произнесено именно в I н.о., по което болшинството е споделило общо наложилото се мнение, и само единият член, който е и докладчика по цитираното от защитата предходно и първо по време изолирано решение, обяснимо го е подписал при особено мнение.  Настоящият състав на въззивния съд възприема това общо наложило се мнение, и като надделяващо, и като намиращо опора в доктрината съгласно принципното положение, че давност не тече спрямо наказание, което се изпълнява, защото с факта на започване на изпълнението компетентният орган е предприел всички съответни и необходими действия за реализиране на правомощията си, с които е обвързан по повод неговото привеждане, при което давност не може да тече в рамките на процеса на изпълнение.

 

По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани основания за отмяна или изменение на определението, на основание чл.452, ал.1, вр.чл.338 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 78/22.01.2016 г., постановено по ЧНД 1753/15 г. на Окръжен съд Варна, с което наказанието пробация, наложено на В.Д.Д. по ЧНД № 262/13 г. на Районен съд Девня, е заменено с един месец и тринадесет дни лишаване от свобода.

 

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ :