Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 118/17.05.       Година  2017                  Град Варна

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На седми април                  Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илия Пачолов

ЧЛЕНОВЕ: Румяна Панталеева

Росица Тончева

 

съдебен секретар Геновева Ненчева

прокурор Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

НДВ № 64 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството пред апелативния съд е по реда на чл.420, ал.2, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК и е образувано по искане на адвокат Р.В.,***, като защитник на осъдения Й.В.В., за възобновяване на ВНОХД № 139/2016 г. по описа на Окръжен съд Разград, отмяна на постановеното с него решение за потвърждаване на присъда по НОХД № 724/2015 г. на Районен съд Разград и връщане на делото за ново разглеждане, а алтернативно – за индивидуализиране на наказанието в хипотезите на чл.55 от НК.

Прокурорът от въззивната прокуратура оспорва основателността на искането по съображения за липса на нарушения при постановяване на съдебните актове в инстанциите по същество.

Осъденият не участва лично в производството по възобновяване и не е изразил лично становище.

 

Съставът на Апелативния съд извърши проверка по доводите и намери, че подаденото в срок искане е неоснователно.

Окръжен съд Разград с оспореното решение № 43/11.07.2016 г. е потвърдил присъда № 142/09.03.2016 г. на Районен съд Разград, с която Й.В. е бил признат за виновен и осъден по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.54 от НК на две години лишаване от свобода при строг режим в затвор.

 

I. Не са налице твърдяните нарушения на процесуални правила, допуснати на който и да е етап от приключеното наказателно производство и обуславящи отмяна на съдебните актове, а именно:

1. Правото на защита на осъдения не е било нарушено поради лишаване от възможността да дава обяснения.

Първоначално, образуваното досъдебно производство, след извършване на редица действия по разследването, е било спряно, тъй като Й. не е бил намерен по адресна регистрация и е бил обявен на издирване. Веднага след установяването му е бил призован, запознат с постановлението за привличане като обвиняем и разпитан, като в протокола е отбелязано изявлението му, че отказва да дава обяснения. Същото той е заявил и при предявяване на разследването, отразено в съответния протокол. В съдебната фаза – заседание на първоинстанционния съд от 22.12.2015 г., процесуалното поведение на осъдения е останало непроменено – след изслушване на обвинителния акт той е заявил, че разбира обвинението, но на този етап не желае да дава обяснения, а при приключване на съдебното следствие – заседание от 09.03.2016 г., изрично запитан, за пореден път е казал, че няма да даде обяснения. Участвал е лично във въззивното производство, в което не е правено искане по чл.327, ал.2 от НПК.

2. Като не е проведена очна ставка между подсъдимия и пострадалата, не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Извършването на очна ставка не е било искано от осъдения или неговия защитник нито в досъдебната, нито в съдебната фаза на процеса. Разбира се, същото решение може да бъде взето и служебно от ръководно решаващия орган в съответната фаза, но само ако прецени, че е необходимо за пълнотата на разследването, каквото очевидно не е било становището им. Очната ставка е доказателствен способ за преодоляване на противоречия в гласните доказателства, и тя не е необходима, ако противоречието може да бъде отстранено при анализа на наличната доказателствена съвкупност, както е в случая.

3. Въззивната инстанция не е възпроизвела безкритично фактическите обстоятелства, изложени в мотивите на първоинстанционния съд, респ. въззивното решение не е формално, а отговаря на изискванията в чл.339, ал.ал.1 и 2 от НПК.

Представената на вниманието на окръжния съд въззивна жалба е била бланкетна и доводи, изискващи конкретни отговори от него, са били изложени при съдебните прения. Тези доводи са били в опровержение на доказателствената подкрепа, и в своето решение проверяващият съд последователно е отговорил на всеки от тях, като е направил собствен анализ и оценка на оспорените доказателства, техните източници и твърдените противоречия.

 

II. При постановяване на съдебните актове в двете инстанции не е допуснато нарушение на материалния закон.

По своята същност това възражение от искането за възобновяване представлява оспорване на обосноваността на решението и присъдата, а проверката на това основание е изключена при настоящия извънреден способ. Не отговарят на действителното положение твърденията, че делото не е изяснено по безспорен начин, а се базира само на предположения на пострадалата. И двете инстанции са се позовали на съвкупността от гласни и писмени доказателства, и макар присъдата да е постановена при косвени доказателства, това е сторено при съобразяване с изискването на съдебната практика в своята съвкупност те да водят до единствено възможния и несъмнен извод относно съществените факти и обстоятелства по делото.  

 

III. Наказанието лишаване от свобода за две години не е явно несправедливо – то е определено в самия минимум на предвидената в специалната норма санкция, макар районният съд да е приел, а окръжният съд да се е съгласил с безспорния факт на високата обществена опасност на личността на извършителя, като изрично е посочено, че е налице баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, което определено не обуславя налагането на възможно най-лекото наказание.

Наложеното наказание не е несъответно, респ. несправедливо, и съдилищата съвсем основателно са отказали приложението на чл.55 от НК, като при това дори в разглежданото искане не се сочат кои са тези многобройни, или пък изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства, които налагат извод, че дори най-лекото, предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко за извършеното престъпление. И в двете инстанции е направена необходимата оценка на относимите обстоятелства, съдилищата вече са проявили снизхождение, и искането за по-нататъшно премиране на подсъдимия излиза грубо извън рамките на законовите цели, обслужващи постигането както на специалната, така и на генералната превенция.

 

По изложените съображения искането за възобновяване на посочените основания се явява неоснователно, поради което и по реда на чл.424, ал.1 и чл.426 от НПК съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Р.В.,***, като защитник на осъдения Й.В.В., ЕГН **********, за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 139/2016 г. на Окръжен съд Разград и НОХД № 724/2015 г. на Районен съд Разград.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: