РЕШЕНИЕ

                                               73/11.04. Година 2016 Град Варна

 Варненски апелативен съд, наказателно отделение

На осемнадесети март, две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                        Председател:Илия Пачолов

Членове:Румяна Панталеева

Росица Тончева

 

Секретар: С.Д.

Прокурор:Ружа Големанова

като разгледа докладваното от съдия Тончева ВНОХД №65 по описа на съда за 2016 година, при произнасянето си взе предвид следното:

            Въззивното производство е образувано на основание чл.318 ал.6 от НПК. Оплакването е срещу присъда №1/07.01.2016 година по НОХД №1572/2015 година по описа на Окръжен съд – Варна, с която Д.К.Д. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ от НК, защото на 25.06.2014г. в гр.Варна, при управление на МПС - „Дачия Логан" с ДК№ В 4355 КТ, нарушил правилата за движение -  чл.6 т.1, чл.25 ал.1 и чл.39 ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на П.Р.Т. - настъпила на 08.07.2014 г., като деянието е извършено при условията на съпричиняване от страна на пострадалия П.Т., тъй като по същото време и на същото място при управление на МПС - мотоциклет „Сузуки" без регистрационен номер, Т. нарушил правилата за движение - чл.21 ал.1 и чл. 100 ал.4, т.2 ЗДП.

С първоинстанционната присъда на Д.Д. е наложено наказание от две години лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 от НК с три години изпитателен срок, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.

Решен е въпроса с разноските по делото.

В подадената срещу първоинстанционната присъда въззивна жалба се развиват съображения относно явна несправедливост на наложеното наказание. Акцентира се върху високата степен на съпричиняване на съставомерния резултат от страна на пострадалия П.Т.. С допълнение относно редицата смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, защитникът аргументира виждането си за справедливото наказание – в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода /след приложението на чл.58а ал.1 от НК/, отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК. Сходни са доводите и цифровата пропорция по кумулативното наказание.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът поддържа въззивната жалба по изложените в нея аргументи.

Публичният обвинител пледира в полза на правилността на атакуваната присъда.

В последната си дума подсъдимият изразява съжаление за случилото се, като моли да му се намали наказанието.

Варненският апелативен съд като взе предвид подадената въззивна жалба, доводите на страните в съдебно заседание и след като служебно провери правилността на атакуваната присъда по реда на чл. 313 и чл. 314, ал.1 НПК, намери за установено следното:

Фактическата обстановка по делото е прецизно изяснена от първостепенния съд. По несъмнен начин са установени факта на деянието, авторството и субективната страна, конкретните параметри на възникналото пътно произшествие, идентифицирани детайлно чрез фактическото обвинение. С тях кореспондира самопризнанието на подсъдимия Д., направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, което се явява обосновано чрез доказателствените материали, събрани на досъдебното производство.

В хода на въззивното съдебно производство страните не представят, а и съдът служебно не е събрал нови доказателства, които да разколебаят  инстанционното убеждение, че залегналите в обвинителния акт обстоятелства относими към състава  престъплението, възприети от съда по реда на чл. 371, т. 2 НПК са верни. Поради това и за настоящия въззивен състав не са налични основания да предефинира основната фактология на деянието, която накратко е следната:

На 25.06.2014г., около 21,00ч. подс. Д. управлявал л.а. „Дачия Логан“ с ДК № В 4355 КТ по бул. „Цар Борис III“ в гр.Варна посока към кв.“Виница“ на града. В чертите на квартала подсъдимият спрял вдясно на пътното платно по посока на движението. След слизането на пътник от колата, подс. Д. решил да се върне обратно към гр.Варна.

Конкретният пътен участък се формирал от две ленти за движение - по една за всяка посока, разделени с единична плътна непрекъсната осева линия и налична пешеходна пътека тип „зебра“. Пътят бил сух, видимостта добра, уличното осветление работело.

Въпреки наличната маркировка - непрекъсната осева линия и пешеходна пътека, подсъдимият манифестирал намерението си с подаването на ляв мигач.

В същото време, в същата посока и в същия пътен участък се движил пострадалият П.Р.Т.. Управлявал мотоциклет „Сузуки“, с номер на рама JS1CE111100118230 и липсващ ДК№. Водачът носил предпазна каска на главата си. При навлизане в кв.„Виница“, на около 33-35 метра пред себе си пострадалият видял лекия автомобил на подсъдимия, маневрирал  с цел завиване в обратна посока. В този момент мотоциклетът се движел със скорост в порядъка на 65-72 км./ч.  Опасната зона за спиране на мотоциклета се остойностява в границите от 41,66 м. до 48,64 м.  Пострадалият се опитал да заобиколи автомобила от ляво, но не успял, т.к. колата се намирала почти перпендикулярно на пътното платно. Мотоциклетът се ударил с дясната си част в предницата на маневриращия автомобил. Пострадалият се претърколил няколко пъти в насрещната лента, след което се ударил с глава в предна лява част на автомобил „Пежо“ ДК№ № В 2951 РХ, паркиран на насрещния тротоар. След този удар пострадалият останал да лежи на земята.

Малко по-късно с помощта на специализиран лекарски екип Т. бил откаран в МБАЛ „Св. Анна“АД гр.Варна. Въпреки проведеното лечение състоянието му не се подобрило и на 08.07.2014 г. в 04,30 ч. П.Т. починал в болницата.

Според заключението на СМЕ №122/2014 г.  при пострадалия Т. е налице съчетана травма - глава, гръден кош, гръбначен стълб, крайници, със следните характеристики:

-контузия на мозъчния ствол, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, оток на мозъка, кръвонасядане на меките черепни обвивки, кръвенист ликвор

-разкъсвания и контузии на белите дробове, двустранен пневмоторакс, счупване на 5-то ляво ребро

-счупвания на бодилестите израстъци на 4-ти, 6-ти, 8-ми и 10-ти гръдни прешлени

-счупване на дясната лопатка, дясната раменна кост, на главата на дясната бедрена кост с изкълчване на дясната тазобедрена става

-множество ожулвания, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани в областта на шията, гръдния кош и долните крайници

-травматичен шок

-двустранна бронхопневмония

-състояние след двустранна торакоцентеза и дренаж на плевралните кухини, инжекционни бодове на обичайните места

Причината за смъртта на П.Р.Т. е тежката черепно-мозъчна травма с контузия на мозъчния ствол и засягане на разположените в тази зона мозъчни структури, контролиращи дишането, и сърдечната дейност. За настъпването на смъртта значение има и гръдната травма с разкъсвания и контузии на белите дробове, както и развилата се двустранна бронхопневмония.

Описаните травматични увреждания са резултати на удари, изразени със значителна сила, с или върху твърди тъпи предмети, включително на такива с подчертани ръбове или груба повърхност и биха могли да се получат при ПТП, като мотоциклетист при блъскане от лек автомобил и последващо падане върху подлежащата настилка.Съществува пряка причинно-следствена връзка между травматичните увреждания и настъпилата смърт.

Заключението на комплексната СМАТЕ сочи, че непосредствено преди настъпване на пътнотранспортното произшествие скоростта на движение на мотоциклета е била 65-72 км./ч. Причините за настъпването на пътно-транспортното произшествие са комплексни и са в резултат от действията на двамата водачи - водачът на л.а. „Дачия Логан“ е извършил маневра „Обратен завой“ на забранено за съответната маневра място - наличие на непрекъсната осева линия и зона на пешеходна пътека. Същият е бил длъжен да се убеди, че въпросната маневра не създава опасност за другите участници в движението. Мотоциклетистът П.Р.Т. се движил на малка дистанция, несъобразена със скоростта на управляваното от него МПС за населеното място в което възниква ПТП-то. Същият управлявал технически неизправно МПС - без изправен функциониращ преден фар, което го прави по-трудно различим от останалите участници в движението. Причината за смъртта на П.Р.Т. е тежката черепно-мозъчна травма с контузия на мозъчния ствол и засягане на разположените в тази зона мозъчни структури, контролиращи дишането и сърдечната дейност. За настъпването на смъртта значение има и гръдната травма с разкъсвания и контузии на белите дробове, както и развилата се двустранна бронхопневмония.

Допълнителна АТЕ установява, че макар по време на пътно-транспортното произшествие да имало нормална за пътната обстановка видимост, комплекс от фактори са способствали затруднението на водача Д.Д. да забележи движещия се на дистанция зад него мотоциклетист и да преустанови предприетата от него маневра - настъпващият здрач, наличието на други осветени обекти, липсата на осветление от самия мотоциклет, както и фактът, че мотоциклетистът заедно с мотоциклета гледани от дистанция 50 м. в огледалото за обратно виждане се виждат, като много малък и трудно забележим обект. Към момента на възникване на опасността мотоциклетът се  намирал на около 33-35 метра от започналия маневрата си лек автомобил. Няма данни за препятствия и други утежняващи фактори, които да възпрепятстват видимостта от страна на мотоциклетиста към трафика пред него, като той би трябвало да може да възприеме възможните опасности на пътното платно пред себе си и на повече от посочените 35 метра пред него. Видимостта на съответния пътен участък, гледано от посоката на мотоциклетиста, е над 75 метра. Опасната зона на спиране на мотоциклета при скорости 65 км./ч. и при 72 км./ч. е съответно 41,66 метра и 48,64 метра. Опасната зона на спиране на мотоциклета ако той се е движил със скорост 50 км./ч. би била 28,34 метра. Пътно-транспортното произшествие би могло да бъде предотвратено от страна и на двамата водачи.

Горните факти, освен признати от Д.Д., почиват на събраните доказателства в досъдебното производство. За настоящия състав не съществува съмнение, че същите правилно са послужили като фактическа основа на присъдата. На тяхната доказателствена база, първоинстанционният съд е  направил законосъобразни изводи за обективната и субективна съставомерност на деянието на Д. по чл.343 ал.1 б.“в“ от НК. Обосноваността на неговото самопризнание следва от наличната доказателствена съвкупност в досъдебното производство, очертана чрез  протокол за оглед на местопроизшествие /л.3/, фотоалбум /л.8/, показания на св.Николов /л.24/, показания на св.Москов /л.35/, заключение на КСМАТЕ /л.114/, СМЕ /л.124/, допълнителни АТЕ /л.179 и л.196/.

Доказателствените източници дават основание да се приеме, че на процесната дата подс.Д. е нарушил специалните правила на чл.6 т.1, чл.25 ал.1 и чл.39 от ЗДП.  На 25.06.2014 година около 21.00 часа подсъдимият за кратко престоял вдясно на пътното платно по посока на движението си към кв.“Виница“ в гр.Варна.В тази зона имало две ленти за движение, разделени с плътна осева линия. Налична била пешеходна пътека тип „Зебра“ /протокол за оглед л.3, скица л.4, фотоалбум – кадри 1, 2, 24, 25/. Взетото решение от подсъдимия за включване в движението изисквало подчиняване поведението му на чл.25 ал.1 от ЗДП.  Той бил длъжен да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, които се движат преди, след и зад него с предстоящата маневра.

Заключението на допълнителна АТЕ /л.179/ има отношение към нарушеното правило по чл.25 ал.1 от ЗДП. Вещото лице посочва, че към момента на вземане на решението от страна на подсъдимия за извършване на маневрата, мотоциклет „Сузуки“ се намирал на разстояние не по-малко от 45-50м от автомобила.Конкретизирано е, че пътното платно се характеризира с низходяща денивилация от посоката на л.а.“Дачия Логан“. Тази пътна особеност се отразявала на видимостта на подс.Д.. Според заключението, от дистанция 50м мотоциклетът бил „малък и трудно забележим обект“. Вещото лице съпоставило този факт с характеристиката на настъпващия здрач, липсата на осветление от самия мотоциклет и наличието на други осветени обекти, които затруднявали, но не пречели на подс.Д. да забележи движещия се на дистанция зад него мотоциклетист, изискващо от него  преустановяване на маневрата /Р 95-1984-ОСНК/.

Въпреки конкретните параметри на пътната обстановка, подс.Д. нарушил задължението си по чл.25 ал.1 от ЗДП и започнал завиване в обратна посока по ширината на пътното платно, преминавайки през пешеходна пътека тип“Зебра“ /протокол за оглед на местопроизшествие л.3, фотоалбум, комплексна СМАТЕ л.115, скица л.121, допълнителна АТЕ л.196, скица л.199, показания на св.Вълчев л.36/. Разпоредбата на чл.39 от ЗДП забранява завиването в обратна посока /маневрата на подс.Д./ на пешеходна пътека. Задължение на водача  за съобразяване на движението с пътната маркировка се съдържа и в разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДП.

Въпреки наличието на три отрицателни предпоставки за реализиране на маневрата, подсъдимият продължил активното си поведение, удовлетворяващо намерението му за промяна в посоката на движение. Поведението му било възприето от св.Вълчев. В показанията на последния се съдържат преки доказателства относно скоростта на движение на мотоциклет „Сузуки“, разположението на л.а.“Дачия Логан“ по протежението на пътното платно във времето на маневрата, момента на удара между двете ППС-та и последващото движение на тялото на пострадалия. Гласното ДС кореспондира по фактическото си съдържание с протокол за оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум от една страна, а от друга със заключенията на двете допълнителни АТЕ и комплексната СМАТЕ. Посочената доказателствена основа позволява формирането на стабилни изводи относно скоростта на движение на мотоциклет „Сузуки“ – 65-72 км/ч, опасната зона за спиране на мотоциклета – от 41.66м до 48.64м /при посочената минимална и максимална величина на скоростта на движение на пострадалия/,  отстоянието на мотоциклета от л.а. към момента на възприемането му от Т. и опасната зона за спиране на мотоциклета при движение със скорост от 50 км/ч-28.34м, липсата на изправно устройство за осветяване.

            На тази база се дължи единствено възможния извод за наличието на две независимо извършени действия от водачите на превозните средства, всяко от които съдейства за настъпване на вредоносния резултат.  Деянията на подсъдимия и пострадалия  са независими и необходими условия за настъпване на  резултата, представлявайки обективна предпоставка, без която резултатът не би се реализирал по доказателствено установения начин, в този вид, на конкретното място и пр. /Р 102-1994-1 н.о. в частта относно причинната връзка/.

 В поведението на подс.Д. са налице и двата признака от съдържанието на непредпазливата вина, във формата на небрежност - обективният, защото той е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици и субективният - тъй като е могъл да ги предвиди. Установените по делото факти не дават основание да се приеме, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, което е обратната страна на небрежността. /по Решение № 139 от 27.03.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 111/2009 г., I н. о., НК/.

При правилно установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приложил съответния материален закон. Поведението на подсъдимия се отнася към състава на престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ от НК.

Пред настоящата инстанция авторството и съставомерността на престъплението не се оспорват. Претендира се явна несправедливост на наложените наказания най-общо с аргумента за високата степен на съпричиняване на престъпните последици от страна на пострадалия Т..

Защитните доводи са неоснователни. При техния детайлен преглед прави впечатление концентрацията им около деянието на пострадалия Т.. На същото като че ли се отдава изцяло престъпния резултат, а деянието на подс.Д. явно се омаловажава. Подобен подход  противоречи на принципа, че престъпното деяние е основание и мярка на наказанието.  Този принцип обаче не е бил пренебрегнат от първоинстанционния съд при индивидуализация на наказанието на подсъдимия.

От мотивната дейност  на първоинстанционния съд /стр.7 от мотивите/ е видна пълноценната оценка на обстоятелствата по чл.54 от НК. На първо място е отразена високата степен на обществена опасност на деянието. Изводът е верен, намирайки обективна опора в доказателствата по делото. Степента на обществена опасност се определя от размера на причинената вреда, начина на извършване на деянието, условията на мястото, личните качества на субекта и субективните елементи на неговото поведение. Конкретният престъпен резултат – смъртта на двадесет годишен младеж е изключително тежък. До настъпването на престъпната последица се стигнало в резултат на виновното нарушаване от страна на подсъдимия на правилата на чл.6 т.1, чл.25 ал.1 и чл.39 от ЗДП. Съобразно т.3 б.б. от П 1-1983-ПлВс умишленото нарушаване на съответните правила е обстоятелство от значение за степента на вината и влияе върху размера на наказанието. Следва да се отбележи, че в конкретния казус дори нарушаването от страна на Д. само на една от посочените специални норми по ЗДП би довела до настъпването на престъпния резултат.

Концентрацията на три нарушения на специални правила по ЗДП има значение за определяне на личната степен на обществена опасност на подсъдимия /Р 83-1983-ОСНК/. Касае се за груби нарушения на правилата за маневри и завиване в обратна посока по пътищата, които завишават обществената му опасност на Д. като водач на МПС.

Първоинстанционният съд е бил относително изчерпателен при анализа на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства. Сред тях – чисто съдебно минало, самопризнание като елемент от цялостно проявеното на досъдебното производство процесуално поведение /т.7, ТР 1-2009-ОСНК/. На допълнителен анализ подлежат доказателствата, характеризиращи поведението на подсъдимия като водач на МПС. Чрез справка – картон за водач /л.10 от ВНОХД/ се установява, че Д. е правоспособен от 16.04.1980 година. В картона е вписано санкционирането му за две административни нарушения през 2004 година.  При тези данни  обосновано може да се заключи, че поведението на подс.Д. при управлението на МПС няма характеристиката на обществено опасно.

До тук изложеното на първо място изключва възможността наказанието на подс.Д. да се индивидуализира при условията на чл.55 от НК. Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, основавайки решението си за индивидуализация на наказанието по чл.54 от НК. То е справедливо отмерено в рамките над минималния размер на санкцията на чл.343 ал.1 б.“в“ от НК. Редукцията на наказанието от три години лишаване от свобода по реда на чл.58а ал.1 от НК на първо място е законосъобразна предвид императива на чл.373 ал.2 от НПК и математически вярна. На подс.Д. е наложено наказание от две години лишаване от свобода, което е и съответно на престъплението.

Първоинстанционният съд обективно е отчел приноса на пострадалия Т. за настъпване на общественоопасните последици. Категорично този принос  има значение за преценка тежестта на вината на подсъдимия и при определяне вида и размера на наказанието /Р 720-1969-3 н.о. и други/.  Отдаването на престъпния резултат преимуществено на виновното поведение на пострадалия би влязло в колизия с доказателствата по делото от една страна, а от друга с принципа на личната наказателна отговорност.

Правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК доколкото са налице материално-правните предпоставки за отлагане изтърпяването на наложеното наказание. Това е първо осъждане за подсъдимия. До настоящия момент с поведението си той не е давал повод да се третира като опасен за обществото. Необходимостта от изолирането му от обществото се отрича доказателствено.

С приложението на чл.66 от НК е постижима индивидуалната превенция по чл.36 от НК. Поставянето на подс.Д. в обществени условия под опасността от активиране на наказанието по реда на чл.68 от НК в достатъчна степен ще мобилизира самокорекционния механизъм в поведението му.

С проверяваната присъда е наложено кумулативно предвиденото наказание по чл.343Г от НК за срок от три години. В тази част мотивната дейност на първоинстанционния съд е пестелива. Настоящият въззивен състав намери това наказание за явно несправедливо, поради несъответствието с обществената опасност на деянието и личността на подсъдимия. Без да се пренебрегва високата степен на обществена опасност на деянието, следва да се подчертае че цялостното поведение на подсъдимия Д. изключва възможността той да се третира като общественоопасен. Подсъдимият има тридесет и шест годишна практика като водач на МПС, в течение на която  нарушенията на правила по ЗДП са изключение.

С оглед изложените до тук съображения по обществената опасност на деянието и дееца настоящият състав счита, че следва да измени първоинстанционната присъда като намали по размер наказанието „Лишаване от право за управление на МПС“ по чл.37 ал.1 т.7 от НК до размера на лишаването от свобода /П 1-1983-ПлВС, ТР 61-1980-ОСНК, Р23-1988-ОСНК, Р 212-1987-3 н.о., Р 306-1985-3 н.о. и др./.

При извършената служебна проверка, не се констатират допуснати нарушения, обосноваващи отмяна на проверяваната първоинстанционна присъда.

            Предвид изложеното и на основание чл. 337 ал.1 т.1 и чл.338 от НПК, Варненският апелативен съд

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ присъда №1/07.01.2016 година по НОХД №1572/2015 година по описа на Окръжен съд – Варна в частта относно наложеното на Д.К.Д. наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ като го намалява по размер на две години.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ:   1.