Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                   № 67

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

                                   20.05.2014 г. гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година, в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                                        АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар С.Д.

Прокурор СВЕТЛА КУРНОВСКА

Разгледа докладваното от съдия Ж.Денева

ВНОХД №66 по описа за 2014 година

 

 

          Въззивното производство е образувано по протест на ОП-Варна, против присада №117 от 29.11.2013 година, по НОХД №456/2013 година по описа на ОС-Варна, с която подс.Р.Е.Д. е бил признат за невинен и на основание чл.304 от НПК е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК.

           Недоволен от така постановената присъда е останал ОП-Варна, като в протеста си предлага подс.Д. да бъде признат за виновен по възведеното му обвинение и бъде наложено справедливо наказание.

            В с. з. представителят на АП-Варна не подържа протеста, като изложи доводи за невиновност на подсъдимият и счита, че присъдата следва да бъде потвърдена, като законосъобразна и обоснована.

            Защитата на подсъдимият, изразява становище, че протеста е неоснователен и моли съда да потвърди присъдата на ВОС.

            В последната си дума подсъдимият заявява, че поддържа казаното от адвокатите му и счита, че е невинен.

            Съдът след като разгледа материалите по делото счита за установено следното:

               Подсъдимият Д. придобил правоспособност да управлява МПС за категория „В” от 15.02.2005г. До момента на ПТП не е бил наказван за допуснати нарушения на правилата за движение.

На 29.07.2012г. около 10.00 часа пътувал за гр. Добрич със своя лек автомобил ”Фолксваген голф” с ДК№ В 6593 РА. При него в автомобила били майка му – К. Й.Д., която седяла на задната дясна седалка и баба му св. З.Д.. Тя стояла на предната дясна седалка до него. Тримата били с поставени предпазни колани.

Времето било сухо, ясно, слънчево, а пътят с гладък асфалт, без неравности. Движението осъществявал по пътя гр.Варна – с. Долище със скорост около 60 км/ч. На кръстовището с пътя гр.Аксаково - с.Кичево, което било регулирано с пътни знаци спрял на знак Б-2.

По същото време по път с предимство гр.Суворово – с.Кичево в посока с.Кичево се движил л.а.”БМВ - 320” с ДК № В 7365 НА управляван от св. СТ. Б.. При него в автомобила на предната дясна седалка бил св. Х.Х.. Платното за движение било с две пътни ленти – дясна с ширина 5,30м. и лява 5,90м. Пътната настилка била в добро състояние без неравности. Ограничението на скоростта в посоката на движението на св. Б. било до 60 км/ч. и указана със знак В - 26. Той приближил кръстовището със скорост не по-малка от 87,9 км/ч.

Подсъдимият Д. се огледал в ляво и дясно, нямало никой и навлязъл в кръстовището на първа предавка. Тогава видял приближаващия от ляво тъмен автомобил. Подал газ да се изтегли като освободил пътната лента на движещия се към него л.а. „БМВ”. Преминал в следващата лента, която се явявала насрещна за идващото МПС достигайки вече скорост 20,5 км/ч. В този момент л.а. „БМВ” навлязъл в същата лента за движение, която пресичал автомобила на подсъдимия с пътуващите в него. Св. Б. направил опит да спре задействайки спирачната система, но безуспешно. Последвал удар между двата автомобила, който бил с предната лява част на л.а.”БМВ” и лявата задна част на л.а.„Фолксваген Голф”, а самото място на съприкосновението в лявата пътна лента. Скоростта на движение на л.а.”БМВ” в началото на удара била 87,9 км / ч.

           От удара автомобила на подсъдимия се завъртял и спрял на 11,8 м. в затревената част на намиращият се на кръстовището остров. Подс. Д. и возещата се св. Б. останали в автомобила. Последната получила контузия на корема, а той на главата. Бил в шок, неадекватен, охкал. От челото му течало кръв. Предпазният колан на майка му се скъсал, като тялото й изхвърчало от автомобила през задната врата на багажното отделение и паднало на затревената част на острова на кръстовището, на около 2 метра от предната част на колата.

Ударът бил почувстван от св. Б. и пътуващият с него св. Х., като се задействали ербеците и автомобилът е продължил 55,5 метра напред по същата лента по която се движил до окончателното си спиране. Свидетеля Х. съобщил за инцидента на тел.112. Двамата оказали помощ на пострадалите.

 По същото кръстовище преминал св.Т.. Спрял на мястото на ПТП и уведомил на тел.112. Указал помощ на пострадалия подсъдим, тъй като бил асматик, не можел да диша.

                   На мястото на ПТП пристигнал авто-патрул на РУП гр. Аксаково при ОД МВР -Варна, между които и св. Иван И.. Той установил, че подсъдимия бил в шок и целия в кръв. Предприели действия по оказване на помощ на пострадалите. Служителите запазили местопроизшествието до пристигане на СОГ и установили самоличността на участниците.

Пристигналите на място линейки транспортирали пострадалите в болнично заведение, но въпреки предприетото лечение на 02.11.2012 г. пострадалата  К. Й.Д. починала.

На местопроизшествието бил извършен оглед за времето от 13.58 ч. до 17.30 ч., към който били изготвени скица и фотоалбум.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички писмени и гласни доказателства събрани по делото.

 От изготвената и приета от съда съдебномедицинска експертиза установява, че пряката причина за смъртта на К. Добрева е двустранна хипостатична пневмония развила се в резултат на продължително залежаване и принудителната апаратна вентилация на белите дробове, обусловени от контузията на мозъчния ствол и дясното голямо мозъчно полукълбо. Експертизата заключава, че съществува пряка причинно-следствена връзка между черепно-мозъчната травма и настъпването на смъртта, като травмата би могла да се получи при удар на главата в лавата слепоочна област, за което свидителства счупването на черепа в областта на лявата слепоочна кост, с контузия на мозъка в дясна теменно слепоочна област на мястото на противоудара.

          Протеста е неоснователен по следните съображения:

         В подаденият протест неправилно се интерпретират доказателствата по делото, а ВОС правилно е преценил, че подс.Д. не е извършил противоправно деяние представляващо престъпление, за което е повдигнато обвинение.

          В конкретния казус са налице два основни момента: Дали е налице нарушение от подс.Д. изразяващо се в неспиране на знак „Стоп” при преминаването му през кръстовище. Следващото е, каква е причината за смъртта на пострадалата и в резултат на чие виновно поведение се е стигнало до сблъсък двете МПС преминаващи през кръстовището-автомобила управляван от подс.Д. или този управляван от св.Б..

           Мотивите на ВОС са изключително подробни и излагат безспорно кой има вина за станалото ПТП. Настоящата инстанция споделя изцяло изложеното в тях.

           По отношение на твърдението, че подс.Д. не е спрял на знак „Стоп”, доказателствата по делото дават категоричен  отговор да е налице или не  твърдяното нарушение. Категорични доказателства в тази насока не са налице, такива има но те са опосредени и не могат да бъдат в достатъчна степен ценени, като такива, действително дали е било или не спиране.  И двете АТЕ, най вече назначената в хода на съдебното следствие стига до извода, че на съвсем друга плоскост и от съвсем друго нарушение е произтекъл сблъсъкът между двете МПС и в резултат на това смъртта на пострадалата.

         СВ.Б. се е движел първоначално по своята пътна лента, но със скорост значително превишаваща ограничената до 60 км/ч, а той се е движел със скорост 87.9 км/ч. Сблъсъка на двете МПС на кръстовището, автомобила на св.Б. в насрещната лента за превозното средство на последния. Това не се е случило в неговата попътна лента, за да се цени нарушението спиране на знак „Стоп” от подс.Д. и това да е причината за сблъсъка на двете МПС. Без причинно автомобила на св.Б. се е отклонил и е навлязъл в насрещната за неговия автомобил лента. Установява се, че той е могъл да забележи другия автомобил своевременно и да бъде предотвратен сблъсъка. Очевидно е, че не е налице виновно поведение от страна на подс.Д. и поради тази причина ВОС с присъдата си е оправдал подс. Д. по възведеното му обвинение.

         Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че присъдата на ВОС е законосъобразна и обоснована  и същата следва да бъде потвърдена.

         Представителят на АП-Варна изрази становище, че би следвало материалите да бъдат изпратени на ОП-Варна с които да бъде сезирана относно виновно поведение на другия водач на МПС, но това не би могло да стане, тъй като сигналната функция на съда е отменена.

         Предвид гореизложеното и на основание чл. 334 т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК

 

 

                                         Р   Е   Ш   И :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА присъда №117 от 29.11.2013 година, по НОХД №456/2013 година, по описа на ОС-Варна.

         Решението подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

 

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: