Р Е Ш Е Н И Е

 

66/16.4.2015г.

 

град Варна

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД – Наказателно отделение, на втори април, през две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                              

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                                           ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

      СТАНЧО САВОВ

 

 

Секретар С.Д.

Прокурор Пламен Костадинов

Като разгледа докладваното от съдия Денева, ВНДОХ №66 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Търговищкият Окръжен Съд, с присъда № 4 по НДОХ № 276/14 година по описа на същия съд, постановена на 05.02.2015 година е признал подсъдимия А.А.К. за ВИНОВЕН в това, че на 03.11.2014г. в с.Мировец, община Търговище умишлено умъртвил Ч. Хъу Н. ***, като убийството е извършено по особено мъчителен за жертвата начин, с особена жестокост и с користна цел, като макар и непълнолетен - навършил 16 години, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл. 116, ал.1, т.6 и т.7 във вр. с чл.115, във вр. с чл.31,ал.2 от НК и чл.63. ал.2, чл.54 и чл.58а от НК му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 6/шест/ години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.

Със същата присъда подсъдимия е бил осъден да заплати суми, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението, както следва: 1. на Ш. З. Н., съпруга на пострадалия Ч. Х. Н. сума, в размер на 30 000лв.; 2. на Ш. З. Н., действаща като майка и законна представителка на Ким Ч.Ч.Н. сума, в размер на 80 000лв; 3. на Х.С.Й. - С., действаща като майка и законен представител на недееспособният Ц.Ч.Н. сума, в размер на 80 000лв; 4. на С.Ч.Н., син на пострадалия Ч.Н. сума, в размер на 30 000лв., като над тези размери исковете са отхвърлени, като неоснователни.

 

 Подсъдимият е осъден и на сторените по делото разноски; зачетено е предварителното му задържане и е налице произнасяне досежно веществените доказателства по делото.

Въззивното производство пред АС – Варна е образувано по жалби на:

 - Подс. К., чрез процесуалния му представител, който оспорва изцяло законосъобразността, обосноваността и справедливостта на така постановената присъда. Доводите са в насока, че подс. не е целял смъртта на постр., както и че деянието не е извършено с визираната от обвинението користна цел – да получи обещаната сума от 50 лева. Оплакване има и относно наложеното наказание, чийто размер според жалбоподателя не е съобразен с наличните смекчаващи отговорността обстоятелства. Искането е за постановяване на съдебен акт при редуциране на наложената репресивна санкция;  

- Гр. ищец и частен обвинител Хр. С., с молба гр. иск да бъде уважен в пълен размер, наказанието да бъде завишено и веществените доказателства, отнети в полза на държавата да не бъдат унищожавани.

 

В съдебно заседание пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД подсъдимият  се явява и представлява от защитник, надлежно упълномощен и приет от съда от преди.

Представителят на ВАРНЕНСКАТА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия, като намира за безспорно доказани всички квалифициращи признаци на възведеното обвинение. От друга страна счита исканията на ч.обвинители и гр. ищци за увеличаване на присъдените гр. обезщетения за несонователни, а молбата за завишаване на наказанието на подс. - за основателна, поради изключителната тежест на извършеното престъпление. Искането за връщане на ВД – косми и влакна, коментира, като несъстоятелно.

Гр. ищец и ч.обвинител С., заявява, че иска справедливост.

Защитата на подс. К. поддържа така депозираната жалба и акцентира, че няма данни, които да определят 16-годишния подс., като садист и жесток човек. Намира, че освен квалифициращите обстоятелства по възведеното обвинение,  не са налице други отегчаващи вината такива, които да налагат определяне на наказание над средния размер, предвиден от закона за извършеното престъпление.

В последната си дума пред настоящата инстанция: подсъдимият К. иска да му бъде наложено по – малко наказание.  

 

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че въззивните  жалби са подадени в срок и са допустими, като по същество се преценяват като неоснователни, по следните съображения:

Съдебното производство пред ТОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к. подсъдимият е направил подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в обв. акт, като не желае да се събират доказателства за тях или нови такива. В съответствие с направеното изявление съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти и законосъобразно е приел, че  самопризнанието на подс. се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во. Впоследствие е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно:

Ч. Хъу Н., който бил с виетнамски произход, живеел на семейни начала с Т. Ф. в с.Горна Хубавка, общ.Омуртаг. Двамата очаквали дете. Братовчедката на Ф. - М.М. не одобрявала съжителството им и използвала всеки удобен случай за да се скара с Ч.Н.. Случвало се след употреба на алкохол св.М. да налита срещу него и да го удря, като веднъж счупила  лаптопа му. Омразата на М. към Н. стигнала до там, че тя търсела хора, които да го набият и принудят да изостави св.Ф..

Подсъдимият А.К.  бил с постоянен адрес в с.Буйново, като бил родственик на М. и Ф.. В началото на м.ноември 2014г., подс.К. посетил леля си св.М.М.. По същото време в дома й били и св.Т. Ф. и Ч.Н.. Св.М. на няколко пъти убеждавала А.К. да набие Н., но К. се колебаел.

На 03.11.2014 г. около обяд св.М. отново се заела да убеждава подс.К. да набие Ч.Н.. Казала му, че няма да има проблем, ако удари виетнамеца и след това го върже, за което му обещала 50 лева. Последните думи на леля му и особено обещаната сума мотивирали подс.К. да изпълни молбата й и той се съгласил. Получил от М. парче сезал, с което да завърже Ч.Н. и плетена шапка с изрязани отвори за очите, за да не бъде разпознат от него.

След обяд на същата дата Ч.Н. и Беркай С. пасяли крави на поляна в землището на с.Мировец. Пострадалият Н. седял до запаления огън и пиел бира, а св.С. бил в близост до него. В посока откъм селото, в гръб на Ч.Н. се появил подс.А.К., с дървен прът в ръцете, бил запасал метална шина на кръста си, а на главата си носел плетената шапка с отвори за очите, дадена му от М.. Подс.К. изненадал виетнамеца в гръб, като му нанесъл удар с дървения прът в областта на главата. Прътът бил загнил и не можал да произведе желания ефект, като се счупил. Това действие изненадало и уплашило Ч.Н. и той побягнал, гледайки към нападателя си. Блъснал се в намиращата се в близост круша и паднал на земята. В това време подсъдимият измъкнал металната шина, настигнал Н. и започнал да нанася с нея удари по главата, тялото и крайниците му. Той съчетал ударите със силни ритници в областта на гърба, гръдния кош и главата на виетнамеца, който постепенно спрял да мърда. С металната шина и ритниците подсъдимият нанесъл общо над двадесет удара в областта на главата и тялото на Ч.Н.. След като сломил съпротивата му, подс. К. извадил сезала, който носел и завързал с него жертвата си. Хванал го под мишниците и с помощта на св.С. го замъкнал в близките храсти. В същото време св.С. наблюдавал действията на подс., като по негово настояване го сритал в областта на краката, без да причини съществени наранявания. През цялото време докато продължавал побоя, пострадалият викал за помощ, молел нападателя си да престане да го удря, а след като останал сам в храстите стенел от болка.

В късния следобед подсъдимият К. и св.С. се прибрали и първият съобщил на св. М., че е изпълнил поръчението й.

Надвечер св.Петър Петров, разхождайки кучето си, чул стенанията и намерил пребития Ч.Н.. Обадил се на съответните органи и Н. бил откаран в болницата, където впоследствие  починал.

 

ВАС установи, че на досъдебното производство са били събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на ТОС е приобщил към доказателствения материал на делото и  въз основа на тях е достигнал до фактическите изводи на прокуратурата, отразени в обв. акт и приети изцяло от подс. За да направи това обаче, първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК.

Според заключението на изготвената и приобщена от съда СМЕ причина за смъртта на постр. Ч.Н. е тежката съчетана черепно – мозъчна, гръдна и коремна травми, довели до травматично – хеморагичен шок.

 От приобщеното заключение на комплексната медицинско - трасологична експертиза, се установяват броят на ударите, нанесени на пострадалия - повече от двадесет и предмета, с който същите са били причинени - метална шина.

От заключението по приобщената съдебно - психиатрична експертиза на подсъдимия А. К. се установява, че същият не страда от психично заболяване и към момента на извършване на деянието е бил психично здрав и е разбирал свойството и значението на постъпките си и е можел да ги ръководи. Приетите от подсъдимия психостимуланти не са се отразили на съзнанието му. Същият е могъл правилно да възприема фактите и обстоятелствата от значение за делото и да дава достоверни обяснения.

Основното оплакване на защитата на подс., изтъкнато и пред настоящия съдебен състав е, че подс. не е целял смъртта на постр., както и че деянието не е извършено с визираната от обвинението користна цел – да получи обещаната сума от 50 лева

 

 

Варненски Апелативен Съд не намери опора в доказателствените източници за тези твърдения. Безспорно се установява, че формата и вида на вината - евентуален умисъл, приета от съда, съответства напълно на психическото отношение на подсъдимия към характера на деянието и произтичащите от него общественоопасни последици. Действително убийството не е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият не е искал пряко настъпването на общественоопасните последици, но безспорно, той е  съзнавал, че използваното на металната шина за нанасянето на многобройни и силни удари, както и реализираните такива с ритници по цялото тяло на пострадалия, създава непосредствена опасност за неговия живот. За това подсъдимият е допускал настъпването на общественоопасните последици – смъртта на пострадалия, като се е отнесъл безразлично към тях. В разглеждания случай предвидимите и възможните общественоопасни последици са настъпили, а волевото отношение към тях не може да бъде определено, като субективно несъгласие с настъпването им. В случая,  подсъдимият е имал отношение на престъпно безразличие, защото след като е завързал жертвата си със сезал, е изоставил пострадалия, безпомощен и стенещ от болка на място, където последният трудно би могъл да бъде открит, отнасяйки се индиферентно  към неговата агония. По – тежката квалификация на деянието, като извършено „по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост”  се доказва от причинените на пострадалия множество наранявания приживе / установени със СМЕ/, който безспорно е осъзнавал случващото се с него, изпитвайки извънредни мъки и страдания. Агонията му е продължила повече от шест часа, в които пострадалият е бил захвърлен в безпомощно състояние от подс. От друга страна за жестокостта на подс. към неговата жертва може да се съди от проявената изключителна ярост, ожесточение и агресия, които безспорно го характеризират като жесток и садистичен човек, макар и в млада възраст, останал безразличен към стенанията и молбите на постр. да преустанови побоя.

За това, че подс. е очаквал да получи облага във връзка с извършеното, а именно сумата от петдесет лева от М. М., от където се извлича и користната цел на деянието му, са налице гласни доказателствени средства – обяснения на подс. и св. показания на св.С.. В тази връзка е неоснователно твърдението на защитата на подс., че такава цел не е налице, което се опровергава от приобщения доказателствен материал.

 

При така установеното от фактическа страна, съставът на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намира за обосновани и направените правни изводи във връзка с възведения престъпен състав по НК. По описания начин подс. К. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 116, ал.1, т.6 и т.7 във вр. с чл.115, във вр. с чл.31,ал.2 от НК , а именно на 03.11.2014г. в с.Мировец, умишлено умъртвил Ч. Хъу Н. от с. Горна Хубавка, по особено мъчителен за жертвата начин, с особена жестокост и с користна цел, като макар и непълнолетен - навършил 16 години, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

 

По отношение справедливостта на наложеното наказание: настоящият състав на въззивния съд установи, че така определеното наказание за подсъдимия е справедливо и не следва да бъдат ревизирано.

Възрастта на подс., а именно неговото непълнолетие към момента на извършване на деянието, е обусловило задължителната замяна на визираната наказателна репресия за осъществения състав, с „лишаване от свобода” в параметрите предвидени от законодателя: от 5 до 12 години. На тази основа първоинстанционният съд е изложил съображения във връзка с индивидуализацията на наказанието, малко над средния размер - от девет години, определено при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Като такива са отчетени наличието на няколко квалифициращи признака, както и характера на причиняване на самата увреда: с многобройни удари и посредством различни средства. Съдът е взел предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, отделните характеристични данни за личността на подс., като същевременно не е подценил и факта, че деецът към момента на инкриминираното деяние е бил с чисто съдебно минало, както и че самопризнанията му на д.п. са допринесли за изясняването на обективната истина по делото. Предвид проведената диференцирана процедура и на осн. чл.58а от НК, законосъобразно наказанието на подс. е било редуцирано на шест години лишаване от свобода и  липсват основания, които да обуславят налагане на по-ниско или по-високо наказание от така определеното вече, поради което жалбите досежно явна несправедливост в този смисъл се явяват неоснователни.

По отношение на исканията на гр. ищец и частен обвинител Хр. С. за уважаване на гр. искове в пълния им размер: първоинстанционният съд е изследвал пространно отношенията, които са съществували между постр. и неговите деца и на тази база констатирал последващите последици, настъпили за всеки един поотделно във връзка със загубата на един баща. На тази плоскост е определил и справедливи обезщетения, като над определените размери исковете се преценяват, като твърде завишени и неоснователни.

Във връзка с направеното искане от гр. ищец и частен обвинител - Хр. С., да не бъдат унищожавани веществените доказателства: същото е неоснователно. Касае се за косми и влакна, респ. биологични следи, които са били обект на изследване; същите са вещи без стойност и подлежат на унищожаване след влизане на присъдата в сила, като не се предвижда възможност за тяхното връщане на наследниците на постр. лице.

 

Предвид на всичко изложено по - горе, съставът на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД достигна до извода, че присъдата на първоинстанционния съд, като правилна, законосъобразна и справедлива следва да бъде потвърдена.

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или във фазата на съдебното следствие/, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора.

 

Водим горното и на основание член 338 от НПК, ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда  № 4 на ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, постановена на 05.02.2015г. по НДОХ № 276/2014 година.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВКС на РБ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК  от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.     

 

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                        ЧЛЕНОВЕ:  1:                   2.