Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 107/26.05.2016 г.                 Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                    Наказателно отделение

На двадесет и пети април                      Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар Г.Н.

Прокурор Искра А.

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 67 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 4, постановена на 08.01.2016 г. по НОХД № 1608/15г. на Окръжен съд гр. Варна, с която подсъдимият М.С.А.  бил признат за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в", пр. 1 от НК, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, намалено на основание чл.58 а ал.1 от НК до размер на две години и осем месеца, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години. На основание чл. 343Г от НК подс. А. бил лишен от правото да управлява МПС за срок от три  години. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати обезщетения за причинени неимуществени вреди на гражданските ищци по делото – С. и Г. С. в размер на по 150 000 лв. ведно със законната лихва, считано от 08.04.2015г., като в останалата част до 250 000лв. исковете били отхвърлени като недоказани. На подсъдимия били възложени държавната такса върху уважените искове и направените по делото разноски. Съдът се разпоредил и с веществените доказателства по делото.

         Въззивното производство е образувано по жалби на повереника на частните обвинители и граждански ищци и на защитник на подс. А..

Повереникът навежда аргументи за неправилно определяне на вида и размера на наказанието при неоснователно отдаване превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Към отегчаващите, съобразени от първоинстанционния съд, поверникът добавя изключително високата степен на обществена опасност на извършеното поради самонадеяността и невниманието на подсъдимия, тежестта на деянието с оглед младата възраст на жертвата. При необсъждане на тези данни съдът неправилно е обосновал приложението на чл. 66 от НК. Посочва се, че не следва да се подценява обществения резултат от въздействието, като наказанието следва да има ясен и недвусмислен предупредителен и възпиращ ефект спрямо останалите членове на обществото, освен поправителното отражение спрямо дееца. Счита се, че прилагането на условното осъждане е неправилно, като се иска ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. На следващо място повереникът намира, че ВОС не е дооценил причинените спрямо ищците неимуществени вреди, не е съобразил в достатъчна степен задължителните указания по ППВС 4/68г. по приложението на чл. 52 от ЗЗД, разясняващи понятието справедливост като обусловено от конкретни и обективно съществуващи обстоятелства – начин на извършване на деликта, характер на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение, отношение между него и ищците. Формулирани са доказателствени искания, като се претендира уважаване изцяло на предявените искове от по 250 000лв. и присъждане на направените разноски. След провеждане на съдебно следствие пред въззивната инстанция повереникът поддържа исканията по жалбата.

В жалбата си защитникът на подсъдимия, счита, че присъдата е явно несправедлива, като определеното от съда наказание е несъразмерно тежко. Иска се присъдата да бъде изменена и наложеното наказание да бъде намалено. В хода на пренията пред въззивния съд защитникът предоставя на съда да прецени какъв размер на исковете да бъде уважен, тъй като документите по гражданската отговорност на подсъдимия са изрядни и претенцията ще се насочи към друга институция. Не е съгласен с искането досежно наказанието лишаване от свобода предвид данните за личността му. Наложеното наказание е условно и тъй като подсъдимият не е от рискова група, не го засяга дали ще бъде две или три години, не го застрашава нищо. По отношение на наказанието лишаване от правоуправление се иска намаляване, тъй като с шофьорската си книжка подсъдимият прехранва семейството си и наложеното го обрича на глад.

Представителят на въззивната прокуратура намира жалбите за неоснователни.

В последната си дума подс. А. заявява, че съжалява за стореното.

Настоящият състав на въззивната инстанция извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314 от НПК и с оглед доказателствата по делото счита следното:

І. От фактическа страна.

Решаващият съд в съответствие с процесуалните изисквания, относими към съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК е приел самопризнанието на подсъдимия по фактическите положения на обвинителния акт за подкрепено от събраните в ДП доказателства. Мотивите към разглежданата присъда са изготвени съобразно чл. 373 ал. 3 от НПК. Отразена фактическа обстановка не се оспорва пред въззивната инстанция.

Приемат се за установени следните значими фактически положения:

 

М.С.А., е роден на ***г***. Същият е български гражданин и има завършено средно образование. Работи като шофьор на автобус. Подсъдимият е водач на МПС категория С от 1982г и категория СЕ и Д от 1994г. Видно от справка от сектор „ПП", на същия е бил съставян един АУАН, по който е издадено НП № 3249/14.07.2005г за нарушение на чл.6, ал1 от ЗДвП/2004г, за което му е наложена глоба в размер на 40 лв. и му били отнети 10 точки.

На 08.04.2015 година по автомагистрала Хемус в посока гр. Шумен се движел автобус марка „Мерцедес" модел „Спринтер" с per. № РР 9209 АТ, управляван от подс. А., собственост на фирма „Транс 2002" ООД и нает под наем от фирма „Транс 2009" ЕООД, който извършвал превоз по линията с.Севар, община Кубрат - гр. Завет - гр.Исперих - гр. Разград - гр. Щумен -гр. Варна и обратно след няколко часа престой в гр. Варна. В автобуса, който бил потеглил около 16.10 часа от гр. Варна, се возили десет пътника, сред които Е.Г. С., която седяла на предпоследния ред двойна седалка от към прозореца, до нея седял приятелят й - свид. М.С.. На единична седалка от към страната на вратата на автобуса седяла свид. Б. П., която пътувала с майка си - свид. П.И., която седяла пред дъщеря си, също на единична седалка. В автобуса на втората единична седалка откъм вратата седяла свид. Г.К.. Свид. М.Р. седял на двойна седалка зад шофьора, малко след средата, а до него нямало пътник. Свид. Е.Ф. също седяла на двойна седалка сама, от към пътеката, от страната на шофьора, през една седалка от него. На последните пет седалки, точно на средната от тях седяла свид. Л.А.П..

Около 16.45 часа при движението си по автомагистрала Хемус в района на км. 376 подс. А. забелязал, че паднало огледалото за обратно виждане, което се намирало в средната част от вътрешната страна на предното стъкло. В този момент подс. А. управлявал автобуса със скорост от 80 км/ч в дясна пътна лента, отклонил си вниманието от управлението на автобуса като погледнал надясно и надолу към падналото огледало, пуснал волана и се протегнал с ръце да го вземе, при което с тяло пречупил волана и автобусът рязко кривнал на ляво, подс. А. завъртял волана, за да изправи посоката, но автобусът продължил да се движи на ляво на двете леви колела като десните му колела били във въздуха. Последвал удар в мантинелата като лявата страна на автобуса се суркала в мантинелата. Автобусът спрял на лявата си страна, подпрян в мантинелата като десните колела били във въздуха, а прозорците от лявата страна били счупени. Горната част на тялото на Е.Г. С. била извън автобуса, а лявата й ръка била приклещена между автобуса и мантинелата. Всички пътници от автобуса без пострадалата Е. С. успели да излязат от автобуса. За настъпилото ПТП чрез телефон 112 били сигнализирани екипите за спешна медицинска помощ и полицията като видно от изпратената справка, първият сигнал постъпил в 16.46 часа.

На помощ на хората от катастрофиралия автобус се притекли и попътно минаващи хора. Автобусът бил поставен на четирите си колела, за да бъде освободена притиснатата ръка на пострадалата Е. С., която с помощта и на свидетелите М.С. и М.Р. била положена да легне на пода на автобуса и с дреха на свид. М.С. притискали ръката й, за да намалее кървенето. На мястото на катастрофата пристигнал дежурен полицейски екип - свидетелите С.С. и М.Р., които отцепили района на произшествието и установили самоличността на водача на автобуса и пътниците. Установено било, че двама от пътниците в автобуса, които не били познати на останалите, били напуснали района на катастрофата с попътно преминали коли още преди пристигането на полицейските служители. Подс. А. като водач на автобуса бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „ Дрегер 7510" с фабричен номер ARDM 0236, което не отчело наличие на алкохол в издишания въздух. При проверката било установено, че подс. А. притежавал и всички необходими документи за управление на автобуса. Впоследствие му била взета и кръвна проба за изследване наличие на алкохол в кръвта. Пристигнал и медицински екип с лекар свид. В.П.. Пострадалата Е. С. била качена в линейката, в която до шофьора влязъл и свид. М.С., но въпреки предприетите спешни животоспасяващи манипулации, по пътя за болницата починала.

Сред пътниците имало още двама пострадали, които получили наранявания и се нуждаели от медицинска помощ - свид. Г.Н.К. и свид. М.М.Р..

Съгласно заключението на назначената СМЕ № 241-2015 свид. Г.Н.К. вследствие на пътнотранстпортното произшествие получила „мозъчно сътресение, разстройство в адаптацията, което не е било съпроводено с безсъзнателно състояние и е обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота "- лека телесна повреда по смисъла на закона. Видно от назначената допълнителна СМЕ е, че установеният „световъртеж от централен произход в причинна връзка с мозъчното сътресение е обусловил временно разстройство на здравето неопасно за живота" - лека телесна повреда по смисъла на закона.

Съгласно заключението на назначената СМЕ № 245-2015 свид. М.М.Р. вследствие на пътнотранспортното произшествие получил следните травматични увреждания: „травматичен оток и ожулвания в областта на лявата длан, в основата на 3 и 5 пръсти, повърхностно ожулване по предната повърхност на дясната подбедрица в горна трета, контузия в областта на шията, седалището, контузия на дясна подбедрица ....като в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота" - лека телесна повреда по смисъла на закона.

От заключението на СМЕ за аутопсия № 67/15 е видно, че при огледа и аутопсията върху трупа на Е.Г. С. ЕГН ********** се установяват : масивна разкъсно-контузна рана на ляво рамо, лява мишница, пълна ампутация на ляв горен крайник на ниво рамо с ангажиране кожа, подкожие, подлежащата мускулатура, сухожилия, съдово-нервен сноп, с разкъсване на мишнична артерия, вена и подлежащи съдови разклонения, кръвонасядане в тази област, остра кръвоизливна анемия, оток на белите дробове и мозъка, контузия на бял дроб, контузия на мозъка, вклиняване на малкомозъчните полукълба, бледост на кожата, лигавиците и вътрешните органи, изстискана слезка, кръвоизливи под ендокарда на лявата камера, кръвонасядане и ожулване по кожата и подкожие в обл. на лявата вежда, кръвонасядания по лигавицата на долната устна, кръвонасядане по централната част на брадата, кръвонасядане по лицето.

На местопроизшествието е бил извършен оглед на, започнал в 19.50 часа, обективиран в протокол от 08.04.2015г. с който бил иззет катастрофиралият автобус, както и били иззети огледало за обратно виждане, означен като обект №1 и тахошайба с надпис „М. - Мехмед - Север - 8.4.2015 - № РР9209 АТ - 517101 км.", означена като обект №2.

Комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза дава следното заключение:

1. Преди настъпване на произшествието, автобус Мерцедес с per № РР9209АТ се е движил със скорост в рамките на около 80 км/ч (22,2 м/с)

2. Разстоянието което е необходимо на водача на автобус Мерцедес с per № РР9209АТ, да спре, от момента на възприемане на опасността, до момента на окончателното си спиране, така наречената „опасна зона" при спиране, при конкретната пътна обстановка, е било в рамките на около 73,3 метра.

3. Механизмът на произшествието е следният : на 08.04.2015г., около 16,50 часа в на автомагистрала Хемус, в района на км 376+000, М.С.А., на  51 години, управлява автобус „Мерцедес Спринтер" с рег№ РР9209АТ, като автобусът се движи в посока от гр. Варна към гр. Шумен и скоростта на движение на превозното средство е в рамките на около 80 км/ч. Пътното платно на автомагистрала Хемус, предназначено за движение на превозни средства в посока от гр. Варна за гр. Шумен е с обща ширина от 10,8 метра, на същото, посредством хоризонтална пътна маркировка е обособена лента за принудително спиране, която е с ширина от 2,8 метра, намираща се в дясната част на пътното платно и две пътни ленти за движение в една посока, като дясната пътна лента е с ширина 3,9 метра, а лявата пътна лента е с ширина 4,1 метра. Пътното платно е с асфалтобетоново покритие и е било сухо. По време на движение на автобуса в дясната пътна лента, пада огледалото за обратно виждане, което е монтирано на вътрешната страна на предното обзорно стъкло, при което водачът на автобуса, насочва вниманието си към това паднало огледало, оставя органите за управление на автобуса без контрол, като същевременно насочвайки си погледа към падналото огледало престава да следи пътната обстановка и да възприема изменението на посоката на движение на оставеното без контрол над управлението превозно средство, през което време, автобусът променя посоката си на движение наляво, навлиза в лявата пътна лента и се насочва към лявата граница на пътното платно. В така възникналата пътна ситуация, след като водачът на автобуса е възприел, че оставеното от него без контрол над управлението превозно средство се е отклонило вляво, той посредством органите за контрол на посоката на движение на автобуса, предприема мерки да промени посоката на движение на превозното средство, като се стреми да промени посоката му на движение надясно, като зададената от него посока на движение принуждава автобуса да се движи по дясна крива, като радиуса на тази така подбрана от водача крива на движение е с критична скорост на преобръщане, която е по малка от скоростта на движение на автобуса в този момент, вследствие на което, под действието на центробежната сила, възникнала при така започналото движение по дясна крива, наклонява автобуса на лявата му страна, десните гуми на превозното средство престават да контактуват с пътната настилка и същите се издигат във въздуха над нея, при което настъпва техническа невъзможност да се продължи да се променя посоката на движение на превозното средство и автобусът пада с левия си борд върху мантинелата, която се намира вляво от пътното платно в тревната площ, разделящата пътните платна на автомагистралата. След падането си върху мантинелата, автобусът започва да се плъзга с левия си борд по нея, до окончателното си установяване в покой, като в момента на преустановяването си на движението, автобусът е обърнат с левия си борд върху мантинелата и десните му колела на преден и заден мост не контактуват с пътната настилка и са във въздуха. При това преобръщане и плъзгане по мантинелата, на автобуса и мантинелата са причинени материални щети, а на пътуващия в автобуса пътник, намиращ се на седалките непосредствено до левия борд на автобуса, са причинени телесни наранявания.

Изхождайки от така описания механизъм на възникване на произшествието, като причина за възникване на същото от автотехническа гледна точка може да се посочи, оставения без контрол над управлението автобус, от страна на водачът му, вследствие на което автобуса излиза вляво от пътното платно и се удря в мантинела

4. Причина за смъртта на Е.Г. С. е острата кръвоизливна анемия, обусловена от травматичната ампутация на левия горен крайник с увреждането на големи съдове в обл. на лявото рамо, лява мишнична ямка, лява мишница с развитието на травматичен и кръвоизливен шок, което личи от установяването им и липсата на др.болестни и травматични причини за смърт. Между травматичните увреждания в тази област и настъпването на смъртния изход е налице пряка причинно следствена връзка.

Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, респ.детайли на МПС при ПТП, реализирани със значителна сила в областта на левия горен крайник, лявата половина на гръдния кош. Травматичните увреждания в областта на левия горен крайник са резултат на такъв удар реализиран в посока отпред назад и леко отляво надясно,като най-вероятно действащата повърхност на вредоносния фактор е твърд тъп предмет с подчертан ръб. Описаните кръвонасядания и травматичен оток във външния полюс на дясната вежда, кръвонасяданията по лигавицата на горната устна, брадата, лявата половина на лицето са резултат на удари с твърди тъпи предмети в тези области. Всички травматични увреждания са получени приживе. Смъртта е настъпила сравнително бързо и в тези условия е била практически неизбежна. Не се установява наличие на етилов алкохол в кръвта и гръбначно­мозъчната течност.

Видно от протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 405/09.04.2015г. не се установява наличие на етилов алкохол в кръвта на подс. А..

        

 

 

Изложената фактическа обстановка съответства на съвкупността от доказателства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия. Първоинстанционният съд е формулирал съображения относно значението и оценката на отделните източници – гласни, писмени, експертни заключения. И настоящата проверка установява, че доказателствените средства са събрани по правилата на процесуалния закон, а доказателствата са взаимнодопълващи се и безпротиворечиви. Приобщавайки съвкупността от релевантните по делото доказателства, без да са допуснати слабости в процеса на събиране и проверката им, действията на подсъдимия са правилно изяснени от първоинстанционния съд.

В хода на проведеното съдебно следствие пред въззивната инстанция бе приобщено заключение на Съдебно психиатрична и психологична експертиза. В резултат на проведените прегледи и изследвания вещите лица сочат, че родителите на пострадалата Г. и С. С. не са имали психически разстройства преди случилото се на 08.04.15г., като след смъртта на дъщеря им се наблюдават преживявания на тежка психотравма, която засяга личностовото и социално функциониране. При двамата се наблюдава депресивен епизод, провокиран от загубата на единственото им дете в катастрофа, който при майката е тежък, а при бащата – умерено тежък. Задължително и за двамата е провеждането на лечение с антидипресанти под контрола на амбулаторен психиатър в съчетание с психотерапевтична подкрепа.

Извън безспорните факти и обстоятелства по обвинителния акт, пред въззивната инстанция чрез разпита на свид. Д. и Х. бе установено, че пострадалата Е. С. е била изключително добра ученичка, обичана от съучениците и учителите си, с високи амбиции, възнамерявала да продължи образованието си в Англия. Връзката й с родителите й била непрекъсната. Трагичният инцидент се случил малко преди абитуриентския бал, всички били съсипани, подготвили протест в Шумен, за да помогнат.

Към писмените доказателства по делото бяха приобщени писма от пет университета в Обединеното Кралство, в които пострадалата била приета да продължи обучението си.

 

ІІ. От правна страна.

Съдът признал подсъдимия за виновен в това че на 08.04.2015г. на Автомагистрала - 2 /Хемус/ при км. 376 в посока от гр. Варна за гр. Шумен, при управление на моторно превозно средство-автобус марка "Мерцедес" модел "Спринтер" с per. № РР 9209 АТ, нарушил правилата за движение - чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, като не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал и по непредпазливост причинил смъртта на Е.Г. С.. Правната оценка на действията на подсъдимия е, че са осъществени обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл.343 ал.1 б. В предл. 1 от НК

В подкрепа на този извод, съдът обсъдил допуснатото от водача конкретно нарушение на правилата за движение намиращо се в причинна връзка с престъпния резултат. Преценил, че с действията си подс. А. е нарушил и правилото на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, тъй като при възникнала опасност не е изпълнил задължението си да намали скоростта на движение и да спре, невключено в обвинението, но значимо при определяне на параметрите на наказателната отговорност.

Следва да се прецизира, че специалният закон е уредил дължимото поведение на водач на ППС при възникнала повреда в огледалата за виждане назад – чл. 101 ал. 3 т. 4 б. „А” вр. ал. 1 от ЗДвП – „При възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване.”, водачът няма право да придвижи ППС на собствен ход до друго място за отстраняване на повредата, ако тя е сред посочените в ал. 3, в това число т.4. „по рамата, кабината, каросерията и допълнителното оборудване, когато:

а) липсват или са повредени предписаните огледала за виждане назад”, тъй като ППС, управлявано от подс. А. не осигурява директна видимост от мястото на водача към пътя през задното и страничните стъкла. С оглед на изложеното възникналата в хода на движението повреда е налагала спиране от подс. А. на това самостоятелно основание. Видно от правилото на чл. 59. ал. 1 от ЗДвП, в конкретния пътен участък и атмосферни условия, за подс. А. е била налице възможността - „Водачът на пътно превозно средство, принуден да спре поради независещи от него обстоятелства, може да направи това върху лентата за принудително спиране извън платното за движение,…”. В този смисъл са основателни възраженията на частния обвинител и граждански ищец С., изразени в хода на пренията пред въззивния съд. Несъобразяването с възможностите за спиране и отстраняване на повредата, застрашаваща безопасността на движението е допълнителен елемент, значим при ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия.

В мотивите към присъдата първоинстанционният съд е изложил съображенията си по съставомерните елементи от обективна и субективна страна, приети от страните.

Съдът е посочил аргументи за неприложимост на чл. 343 А от НК, сред които и изолираност на твърденията на подсъдимия, че двукратно е сигнализирал 112, от официалната справка на системата, доколкото от декларирания от него телефон не е постъпило обаждане. Вдействителност, при запознаване със съдържанието на диска, приложен на л. 112, към писмото на Националната система 112, съставът установи, че подс. А. е сигнализирал за случилото се първи, в 16, 46ч., ползвайки телефон с номер 0878985192. Посочил е, че има пострадали, но не знае колко, поискал е да бъде изпратена линейка, за да се установи положението. От същия номер е постъпило още едно обаждане. Видно от свидетелските показания, активната помощ на пострадалата е оказвана от свид. Стоянов и Р., отчетено от фактическа страна в обстоятелствената част на обвинителния акт. При липсата на отразени факти за помощ от страна на дееца към пострадалия в обвинителния акт и внесено обвинение по чл. 343 от НК, след проведена процедура по чл. 371 т. 2 от НПК, съдът не би могъл да преквалифицира деянието по чл. 343 А от НК, в този смисъл – Р 264/27.07.15г. на ВКС, ІІ н.о., № 45/12.05.15г. – ІІ н.о., № 295/15.07.14г. на ВКС, І н.о. Поради което претенциите на защитата на подсъдимия са били несъвместими с избраната форма на съкратено съдебно следствие.

Съставът не констатира необходимост от излагане на допълнителни съображения към правните изводи в мотивите на разглежданата присъда.

 

         ІІІ. Относно наложеното наказание.

Основните възражения по жалбите на частните обвинители и защитата на подсъдимия са насочени към преценка на справедливостта на наложените наказания. Прокурорът при въззивната прокуратура счита, че не са налице основния за изменението на присъдата в тази част.

Проверката на оценъчната дейност на първата инстанция по въпросите на наказанието налага изследване на правилното прилагане на принципите на законосъобразност и индивидуализация.

На първо място, самата процедура, по която е протекло съдебното производство, е свързана със законовата привилегия по чл. 58 А ал. 1 от НК наказанието лишаване от свобода, определено по реда на общите правила, да бъде намалено с една трета. Рамките на наказанието лишаване от свобода са в съответствие със специалната норма на чл. 343 ал. 1 б. В предл. 1 от НК – за срок от две до шест години. На подс. А. е било наложено основното наказание в средния размер, редуцирано по чл. 59 А ал. 1 от НК до срок от две години и осем месеца, а кумулативното по чл. 343 Г от НК – незначително над минималния размер, определян с оглед размера на основното при съобразяване с трайната съдебна практика.

Частното обвинение претендира за отмяна приложението на чл. 66 ал. 1 от НК и ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, а защитата на подс. А. по въззивната жалба претендира за общо намаляване на наказанието, уточнявайки в хода на пренията, че не са доволни от кумулативното наказание – лишаване от право да управлява МПС.

 В отсъствие на многобройни и изключителни смекчаващи отговорността на подс. А. обстоятелства, обосноваващи приложението на чл. 55 от НК, респ. чл. 58 А ал. 4 от НК, правилно индивидуализацията е протекла по чл. 54 от НК и довела до справедливо по размер наказание лишаване от свобода. Сигнализирането на тел. 112 от подс. А. няма самостоятелно значение на допълнително смекчаващо отговорността му обстоятелство, тъй като е свързано с изпълнение на задължението му като водач на ППС, участвало в ПТП по чл. 123 ал. 1 т. 2 б. „А” от ЗДвП.

В частта на дължимата преценка относно начина на изтърпяването му обаче, са останали недооценени някои значими положения.

Безспорно е, че извършеното е изолиран акт в житейската и професионална реализация на личността на подсъдимия. От друга страна, с действията си към момента на произшествието, граничещи със самонадеяност, той е поставил в състояние на сериозен риск всички пътници. Без коментар до момента са останали находките по външната страна на рамото на огледалото /намерено на пода/ и залепената за прозореца негова основа, отразени при огледа – и по двете части на конструкцията на огледалото има сухо наслоение с бял цвят, сходни едно с друго. Очевидно е, че този проблем, констатиран по чл. 316 от НПК от настоящата инстанция без да променя фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт, не е бил нововъзникнал.

Извън тежкия престъпен резултат, са причинени подчертани телесни увреждания на двама от пътниците – свид. К. и Р., а засегнати по-леко са били още свид. Л.П., Е.Ф., П.И., Б. П.. Шокът и ужасът, които са преживели пътниците, са ясно запечатани в звуковите файлове от разговорите на тел. 112. Смъртта на изключително перспективно и обичано от всички младо момиче, на прага на следващ етап от живота си, е разтърсила дълбоко нейния социален кръг – родственици, приятели, учители, млади хора от града. Не без значение е, че пострадалата няма никакъв принос към настъпване на престъпния резултат.

Последиците от деянието, в което е обвинен подс. А. са не само преки – в частта на осъщественото съставомерно поведение, но и косвени, засягащи сигурността, здравето и телесната неприкосновеност на возените от него пътници, а в по-широк аспект и отразените в обществения кръг, запознат със случилото се. Високата морална укоримост на това деяние произтича от драстичното осуетяване от страна на подс. А. на характерното за обществения превоз на хора очакване и доверие, че водачът е стриктен, подготвен да осигури безопасно и спокойно пътуване на управляваното от него ППС, за да може всеки от пътниците да достигне крайната точка на пътуването си.

Поради изложените съображения съставът счете, че целите на наказанието не биха могли да бъдат постигнати с отлагане на изтърпяването му. Добрата професионална характеристика, чистото съдебно минало и изразеното съжаление от страна на подсъдимия са факт, но съставът счете, че поведението му като водач на 08.04.15г. разкрива висока потребност на личността от коригиране на установените навици, пренебрегващи законовите предписания. Пълното дистанциране от отговорността му като водач на автобус, в който пътуват 10 човека, за сметка на самоувереното решение да вземе падналото на земята огледало в движение, самокатастрофирането на магистрала в условия на спокойна пътна обстановка и максимално добри атмосферни условия, разкриват нагласи на личността на подсъдимия, които не биха могли да оправдаят положителна констатация за висока степен на вероятност поправянето му да бъде постигнато без изолация от обществото. Дори максималният изпитателен срок, определен от първоинстанционния съд, не може да гарантира пълноценното и желано от обществото въздействие спрямо личността на подсъдимия – проявено индиректно в становището на защитника – „той е от групата лица, които не са рискови и не го застрашава нищо този човек.”. Понасянето на определеното от първоинстанционния съд наказание при режима на чл. 66 ал. 1 от НК не би могло да повлияе превъзпитателно върху подс. А., тъй като в личността му не биха настъпили никакви промени. Обект на външна специализирана намеса за преодоляване на утвърдените проблемни зони подс. А. би бил единствено в условията на заведение за ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Само по този начин би могло да се гарантира категоричност и трайност в индивидуалното въздействие на наказанието.

На следващо място, с ефективното изпълнение на наказанието биха се постигнали успешно и целите на генералната превенция, предвид широкия отзвук на престъпната проява и кръга на реалните последици. Наказателната репресия е основното средство за противодействие на подобни престъпни посегателства и не бива да бъде неоправдано снизходителна. Крайното пренебрегване на задълженията на водач на ППС в обществения транспорт, отговорен за множество пътници, реалните увреждания, засегнали фатално едно лице, по-леко още шестима, завишават критичността към проявата, съответно и строгостта на дължимата съответна санкция. Начинът на изтърпяването на наложеното наказание е елемент на общото въздействие по чл. 36 предл. 3 от НК, като ефективното понасяне в най-висока степен осъществява възпитателната и предупредителна цел спрямо другите членове на обществото.

Изложените съображения налагат изменение на присъдата с отмяна приложението на чл. 66 ал. 1 от НК и постановяване изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца в затворническо общежитие от открит тип по чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС при първоначален общ режим по чл. 61 т. 3 от ЗИНЗС.

Не се установява основание за намаляване на наказанието лишаване от право да се управлява МПС. То е съобразено изцяло с професионалната квалификация и характеристика на подс. А., отстоянието на нарушението, за което е бил санкциониран с глоба и отнемане на 10 контролни точки, възстановени по съответния ред на 31.01.14г. По размер незначително надхвърля наказанието лишаване от свобода и се явява далеч под възможния максимум по чл. 49 ал. 2 от НК, като в достатъчна степен гарантира продължителното въздържане на подсъдимия от управление на МПС с цел охраняване на обществения интерес.

Този вид, размер и начин на понасяне на следващите се санкции е в резултат от спазване на правната техника в избраното от подс. А. производство и съответства на взаимното обвързване между принципа на законоустановеност и индивидуализация на наказанието. Постига се и дължимата по чл. 57 ал. 2 от НК съвкупност от наказания, която да отговори на целите по чл. 36 от НК.

 

ІV. Относно гражданските искове.

За да отхвърли претенциите на гражданските ищци в горницата над 150000лв. да 250000лв., първоинстанционният съд счел, че съответните неимуществени вреди са недоказани. Приел, че родителите на пострадалата към момента са в трудоспособна възраст и не са разчитали на нейната физическа и материална помощ. Тези аргументи не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция. В една нормална проекция на житейския път на семейството, безспорно е, че с напредването на възрастта родителите биха разчитали на своето единствено дете – физически и материално. Този естествен процес е бил прекъснат чрез осъществения от подсъдимия деликт, като последиците ще следват завинаги надживелите детето си родители – включително и когато навлязат в нетрудоспособна възраст и се нуждаят от помощ и подкрепа. Трагичният факт е възникнал в средата на житейския път на двамата родители, лишил ги е от единствената им дъщеря и всеки следващ ден задълбочава осъзнаването на невъзвратимостта на всичко, свързано с нея.

Обемът на болките и страданията, възникнали като пряка последица от действията на подсъдимия, е очертан от заключението на комплексната СППЕ, назначена от въззивната инстанция. И двамата родители са в тежко психическо състояние, нуждаят се от специализирано лечение, лекарска помощ и психотерапевтична подкрепа. Заявеното от тях пред вещите лица разкрива картината на ежедневието им и обосновава констатациите за тежка психотравма, засягаща личностовото и социалното им функциониране.

Характерът на връзката между ищците и пострадалата се установява и чрез показанията на свид. Х. и Д.. Изключително близките отношения между родители и дете са били прекъснати окончателно. Травмата, понесена от родителите, в навечерието на рождения ден и абитуриентския бал на дъщеря им, е унищожила емоционално и рационално смисъла на живота им. При отличните качества на личността й, възможностите, които е имала да продължи обучението си, фаталният край е осуетил естествения ход на бъдещето на детето им, очакванията за пълноценна реализация.

Изложеното е достатъчно да обоснове параметрите на неимуществените вреди, причинени от подсъдимия и понасяни от ищците. Обемът и интензитетът на вредите, характерът на прекъснатите връзки, настъпилите в личността и социалните проявления на всеки от родителите трайни промени, окончателната загуба на най-ценното в живота им и ежедневното сблъскване с последиците от това, предопределят уважаването изцяло на исковите им претенции. По този начин критериите на справедливостта в търсенето на дължима от подс. А. компенсация на болките и страданията на ищците могат да бъдат удовлетворени. Произтичащо е определянето на дължимата от подсъдимия държавна такса в размер на 20 000лв.

 

V. Относно разноските.

С оглед формулираното искане от повереника на частните обвинители и граждански ищци за присъждане на направените от тях разноски и представените пред въззивната инстанция доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 10 200лв., на основание чл. 189 ал. 3 от НПК заплащането им следва да бъде присъдено на подс. А..

Направените във въззивната инстанция разноски за възнаграждение на вещите лица по СППЕ в размер на 741, 88лв. на основание чл. 189 ал. 3 от НПК следва да бъдат присъдени на подс. А..

 

При служебната проверка на присъдата не се установиха други основания за отменяване или изменяване.

        

По изложените съображения и на основание чл. 337 ал. 2 т. 2, ал. 3 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

 

         Изменя присъда № 4 на Окръжен съд гр. Варна, по НОХД № 1608/2015 г., постановена на 08.01.2016 г., както следва:

ОТМЕНЯ приложението на чл. 66 ал. 1 от НК и на основание чл. 59 ал. 1 и чл. 61 т. 3 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА наказанието лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца да бъде изтърпяно в ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ ОТ ОТКРИТ ТИП ПРИ ПЪРВОНАЧАЛЕН ОБЩ РЕЖИМ.

ОТМЕНЯ присъдата в гражданскоотхвърлителната част и ОСЪЖДА  подс. М.С.А., да заплати   на С.М.С. и Г.А.С. сумата от по 250 000 /двеста и петдесет хиляди/ лв. за всеки един от тях, представляваща  обезщетение за причинени неимуществени  вреди в резултат на деяние по чл. 343, ал. 1, б. “В“, предл. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 08.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА подс. А. да заплати държавна такса върху уважените граждански искове в размер на 20 000лв.

ОСЪЖДА подс. А. да заплати разноските за адвокатско възнаграждение, направени от С. и Г. С. за представителството им пред въззивната инстанция в размер на 10 200лв. и  направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 741, 88лв. в полза на ВСС на РБ по сметка на Апелативен съд гр. Варна.

         Потвърждава присъдата в останалата част.

 

Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                                   членове :