Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 67

 

16.04.2015 г., гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на трети април през две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 

секретар Г.Н.

   прокурора Пламен Костадинов,

   като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

   ВНДОХ №69 по описа за 2015 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на К.К.А., чрез защитниците му адв. Т.К. и Л.В., подсъдим по нохд № 83/14г. по описа на Търговишкия окръжен съд, както и жалба на частните обвинители Г.С.И. и С.В.И., чрез поверениците им адв. Г.Ш. и В.У., против присъдата на същия съд от 20.01.2015г., с която подсъдимият А. е признат за виновен за деяние по  чл.343 ал.3 пр.2 б.”б” вр.ал.1 НК и чл.54 НК и му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от три години с приложение на чл.66 НК за срок от три, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от четири години.

В жалбата на подсъдимия се сочат основания за необоснованост на атакуваната присъда, незаконосъобразност поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон като се прави  искане съдът да отмени същата и да постанови оправдателна такава. Представени са и допълнителни съображения, в които се излагат подробни аргументи относно претендираните нарушения. Навежда и друго основание – допуснато процесуално нарушение – противоречие в мотивите представляващо по съществото си липса на мотиви и се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Пълномощникът на частните обвинители излага в жалбата си съображения за явна несправедливост на наложеното наказание като предлага същото да бъде увеличено. В представеното допълнение към жалбата се правят оплаквания и за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон като се прави искане да допускане на нова комплексна САТЕ с конкретно поставени задачи касаещи механизма на ПТП и мястото на удара.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за правилност на присъдата като краен резултат като прави уточнение,че съдът не е изложил достатъчно задълбочени мотиви .

Въззивните жалби са  подадени в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 20.01.2015г. по нохд № 83/2014г. Търговишкият окръжен съд е признал подсъдимия К.К.А. за виновен в това, че на 14.10.2013г. на гл път ПП-І -4 София –Варнау в района на землището на с.Камбурово, община, при управление на МПС л.а. „Форд-Мондео” рег.№ В 5898 СМ, нарушил правилата за движение – чл.16 ал.1 т.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. Х.И. и средни телесни повреди на Г.С.И. – трайно затруднение движението на снагата и разстройство на здравето временно опасно за живота, както и на С.В.И. – трайно затруднение движението на ляв долен крайник и на основание чл.343 ал.3 пр.2 б.”б” вр.ал.1, вр.чл.342 ал.1 НК вр.чл.54 НК като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, което наказание на основание чл.66 ал.1 НК е отложил с изпитателен срок от три години, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от четири години. Осъдил го е да заплати и съответните такси и разноски.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено следното:

На 14.10.13г., около 8.00ч. подсъдимият А. ***. „Форд-Мондео” рег.№ В 5898 СМ и се намирал в района на община Омуртаг. По същото време, на същото място, в противоположната посока, от Варна към В.Търново се движил постр. Г.И. в с.а. „Опел-Вектра” рег.№ В 0417 СР като в автомобила, на задната седалка се намирали съпругата му М. И. и снаха му, свид. С.И.. Времето било слънчево, със сух асфалт, много добра видимост и прав участък. В района на км.199-500 двата автомобила се движели със скорост около 100-110 км/ч. В един момент подс. А. променил направлението на движението си като навлязъл в насрещната лента за движение. След като автомобила му изцяло навлязъл в насрещната лента без да има видима причина за това, пост. А. предприел връщане в своята лента чрез завиване надясно. Водачът на л.а. „Опел”, свид. И. възприел приближаващия се срещу него автомобил като в момента на пресичане на разделителната линия от л.а. „Форд” двата автомобила били на около 34м. и времето за реакция – около 1,1 сек. не е било достатъчно за предприемане спиране на л.а. „Опел”. Свид. Г.И. отклонил инстинктивно своя автомобил наляво, но последвал удар между двата автомобила челно дясно и за двата автомобила. След удара автомобила „Опел” продължил движгението си напред и наляво, завъртял се около вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка и спрял косо, извън платното по посока София-Варна. Л.а. „Форд” продължил движението си напред и наляво, завъртайки се около вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка и спрял в насрещното платно с предна част посока София.

В резултат на удара на място починала М. И., а на свидетелите Г.И. и Св.И. били причинени средни телесни повреди.

Съдът е приел в тази част на мотивите си, че ударът е настъпил в платното за движение на л.а. „Форд”, на 1м. вдясно от разделителната ивица и на 12,9м. от приетия ориентир. Приел е, че тази фактическа обстановка се установява от свидетелските показания, писмените доказателства по делото, СМЕ, АТЕ и КАТЕ и отчасти обясненията на подсъдимия А..

Съдът е отразил в мотивите си, че е приобщил като доказателство АТЕ от ДП „ която в общи линии се потвърди от назначената в с.з. КАТЕ и от показанията на свидетелите”. Това съждение на съда е невярно, тъй като АТЕ на ДП приема за място на удара точка в платното за движение на л.а. „Опел”, на около 1м. вляво от разделителната линия и на около 9-10м. по дължина на платното от приетия ориентир. Относно механизма на удара, вещото лице се е позовало на показанията на свидетеля Н.В., движещ се зад автомобила на подс. А.. Според него, в един момент автомобила на подсъдимия е „кривнал в ляво”, навлязъл в летната за насрещно движение и последвал удара /челен-ексцентричен удар/ с правомерно движещия се л.а. „Опел”. След удара л.а. „Форд” се завърта на 180 градуса и остава в насрещната лента, на около 0,9м. вдясно от левия край на пътя, а л.а. „Опел пресича диагонално пътя от дясно-наляво като се завърта около вертикалната си ос на около 72 градуса и спира извън пътя вляво на банкета и в канавката като между тях се разливат течности и се разхвърчават части и пластмасови парчета по цялата ширина напътя.

Противно на това заключение КАТЕ назначена в с.з. е базирала заключението си основно на видните от снимковия материал и неотразени в огледния протокол надирания на асфалта, както и на обясненията на подс. А.. Приема, че мястото на удара е на около 12,9м. от приетия ориентир по дължината на платното и на около 0-1м. вдясно от разделителната линия, в платното за движение на л.а. „Форд”. Приемат, че в момента на удара л.а. „Опел „ е бил насочен от своята лента към насрещната, а л.а. „Форд” – обратно – от насрещната към своята. Експертите приемат, че удар не би настъпил ако и двата автомобила са се движили праволинейно.

Малко по-надолу , в мотивите съдът е приел, за „категорично доказан механизъм на произшествието, а именно, че основната техническа причина довела но ПТП е движението на л.а. „Форд” в насрещната пътна лента непосредствено преди удара.

Съдът е заявил, че кредитира показанията на свид. Великов, тъй като те се потвърждавали от заключението на КАТЕ, но както беше посочено КАТЕ въобще не коментира тези показания, а се базира на т.нар. задирания и сочи съвсем друго място на удара.

Мотивите на съда са достатъчно семпли и освен съществуващите противоречия в тях, няма и задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства. Няма и отговор на нито едно възражение както на защитата на подсъдимия, така и на частните обвинители.

От мотивите не става ясно какво в същност приема съда за безспорно установено. При това тотално разминаване на двете експертизи, включително и при използваните от тях методи на изследване е останало неизяснено както къде в същност е мястото на удара така и от там вината на всеки един от участниците в ПТП. Съдът не е отговорил на въпроса, защо след като приема в един момент, че удара е настъпил в лентата за движение на л.а. „Форд” го признава за виновен да е нарушил разпоредбата на чл.16 ЗДвП.

Съдът не е коментирал възраженията на пълномощниците на частните обвинители относно възприетия от КАТЕ „основен маркер” върху който е изградена тази експертиза – задиранията – наличието им върху асфалта, местоположението им, от какво са оставени и дали въобще имат връзка с това ПТП.

Само от изложеното дотук е очевидно, че съдът без всякакви мотиви е приел една противоречива фактическа обстановка.

Декларативно е прието, че от подсъдимия са допуснати нарушения на чл.16 ЗДвП в противоречие с така възприетата фактическа обстановка. Не е изяснен механизма на настъпилото ПТП. Позовавайки се изцяло на КАТЕ, която от своя страна е обосновала заключението си само на един източник, а е игнорирала изцяло свидетелски показания, съдът се е лишил от събрани по надлежния ред доказателства по делото и е направил изводите си не въз основа на комплексен анализ на съвкупността от доказателства.

Поради липсата на каквито и да е ясни и обосновани мотиви към присъдата, настоящата инстанция не може да я подложи на проверка. Не може да прецени дали изводите на съда са правилни защото такива изводи няма, не би могла да изложи и свои съображения дали ги възприема или не.

Поради това и не следва са обсъжда подробно останалите възражения на защитата, а само на това основание да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото следва да се подложат на анализ всички факти и обстоятелства имащи значение по съществото на делото и ако е необходимо да се съберат допълнителни доказателства като се назначи нова комплексна автотехническа експертиза, която да даде отговор на поставените от страните въпроси.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.335 ал.2 вр.чл.348 ал.3 т.2 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯВА изцяло присъдата от 20.01.15г. на Търговишкия окръжен съд, постановена по нохд № 83/14г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд

Решението не подлежи на касационна жалба или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                        2.