Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 70/04.04.          Година  2016                  Град Варна

 

 

В     И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На двадесет и четвърти март                     Година две хиляди и

                                                                           шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:       Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ:  Румяна Панталеева

Росица Тончева

 

 

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Иван Тодоров

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 69 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 27/17.12.2015 г. по НОХД № 393/15 г. на Окръжен съд Добрич, с която подсъдимият Д.Й.Г. е бил признат за виновен и осъден по чл.123, ал.1, вр.чл.58а, ал.1 от НК на лишаване от свобода за една година и четири месеца, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за три години.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е счел за доказано обвинението, че на 15.04.2014 г. в гр. Тервел, като технически ръководител на обект, в който се извършвА.изкопни работи, поради нарушения на различни правни норми, уреждащи здравословните и безопасни условия на труд, чието неизпълнение представлява немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, подсъдимият е причинил смъртта на Ахмед А. А.. С оглед осъждането е ангажирана и гражданската му отговорност, чрез задължение да заплати на наследниците на пострадА.я – съпругата и двете му деца, конституирани като граждански ищци  в процеса, три обезщетения за неимуществени вреди от по 50 000 лева, като исковете за разликата до 120 000 лева са били отхвърлени.  

 

Въззивното производство се инициира с две жалби само срещу гражданската част на присъдата:

- от адвокат М.Д.,***, защитник на подсъдимия, с искане за намаляване на обезщетенията по размер и

- от адвокат М.Я.,***, представляващ гражданските ищци, с искане за уважаване на исковете в пълен размер.

В съдебно заседание адвокатите поддържат жалбите си, а представителят на въззивната прокуратура предлага да се потвърди присъдата.

 

Чрез събраните и проверени в окръжния съд доказателства, подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, от фактическа страна накратко се установява следното:

В инкриминираното време подсъдимият работел в „Инфраком” ЕООД, гр. Добрич, като технически изпълнител на реконструкция и доизграждане на канА.зационната мрежа в гр.Тервел. Съобразно квА.фикацията си той отговарял на условията за заемане на длъжността „технически ръководител”, а с нарочен договор му било възложено да изпълнява контрол по опазване на здравословните и безопасни условия на труд.

На 15.04.2014 г. сутринта той запознал работниците, сред които и Ахмед Али, с работата за деня – извършване на земекопна работа и последващо полагане на тръби, инструктирал ги и те заминали на обекта в гр.Тервел. След приключване работата на багера, в оформения изкоп с ширина 1.2 м, а не 2.23 м, както предвиждал проекта, и без да са поставени необходимите крепежни елементи, се пристъпило към полагане на тръбите. Поради необходимост от напасване на тръбите, работникът Ахмед Али скочил в дълбокия около три метра изкоп, тогава върху него внезапно се свлякла земна маса от неукрепения скат, която го затрупала, а от това последвала механична асфикция, причинила смъртта му.

Въз основа на тези факти окръжният съд приел от правна страна, относимо към състава по чл.123, ал.1 от НК, предмет на обвинението, че бланкетната му форма се запълва с нарушения по чл.26, т.т.1 и 2 и Приложение № 1 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, касаещо извършването на земни работи, както и по чл.6-8 на Наредба № 3/1998 г. за функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове.

Правните изводи на първоинстанционния съд се извличат законосъобразно от установените и събрани на досъдебното производство доказателства и в наказателната част на присъдата, включително по вида и размера на наложеното наказание, не съществува спор.

 

И двете жалби - както от защитника на подсъдимия, така и от повереника на гражданските ищци, касаят единствено размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, което позволява едновременното им обсъждане и общ отговор. Аргументите на адвокат Д., с които обосновава искането си за намаляване на обезщетенията, са свързани със съпричиняването от страна на пострадалия, а тези на адвокат Я. са за липсата на съпричиняване и несъобразяване със съдебната практика.

С оглед осъдителната присъда в наказателната част, гражданската отговорност на подсъдимия е била основателно ангажирана, като размера на присъдените обезщетения правилно е отсъден от окръжния съд съобразявайки от една страна, че връзките в семейството са били силни, на основата на разбирателство и обич, при което гражданските ищци са понесли тежко загубата на своя съпруг и баща, а от друга, че е налице, макар и в ниска степен, съпричиняване от страна на пострадалия.

 Няма спор, че неочакваната трагична загуба на толкова близък родственик, какъвто е бащата, както и на съпруг, е обстоятелство, което неминуемо води до състояние на силен емоционален стрес и причинява тежки психически страдания. От събраните по делото доказателства е установено, че приживе Ахмед Али е живеел съвместно със съпругата и сина си, както и че е поддържал редовни връзки с дъщеря си, макар да е живеела отделно. Факт е също така, че той е бил мъж в зряла, работоспособна възраст, позволяваща да бъде както морална подкрепа за всички, така и материална по отношение на съпругата си. Определеният размер на обезщетенията от окръжния съд обаче съответства на установените с разпоредбата на  чл.52 ЗЗД и проверени в практиката критерии за справедливост, съотнесени към обема на претърпените от ищците морални болки и страдания. Не е установено у тях да са се проявили трайни физически или психически проблеми, като резултат от преживяванията, обусловени от загубата на пострадалия, децата му са пълнолетни, вече поели по собствен житейски път, О. има свое семейство и дете.

Налице е съпричиняване, и съгласно закона този факт също има своето отражение при вземането на решение по размера на обезщетенията. Както е възприето и от първоинстанционния съд, това съпричиняване не е в значителна степен, а това следва от нарушението във връзка с инкриминираната правно регламентирана дейност, допуснато от пострадалия, което се изразява в пренебрегване на общото правило по чл.33 от ЗЗБУТ, вменяващо задължение и за всеки работещ сам също да се грижи за здравето и безопасността си. В случая крепежните елементи, необходими за обезопасяване на изкопа, са били доставени на обекта, но не са били използвани, и този факт е бил известен на пострадалия Али, а като работник с достатъчно опит в извършваната дейност, той е бил наясно също така с рисковете при слизане в подобен неукрепен изкоп.

 

Съобразно изложеното, присъдата не страда от пороци, обуславящи нейната отмяна или изменение, поради което и на основание чл.338 от НПК настоящият състав на Апелативен съд Варна

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 27/17.12.2015 г. по НОХД № 393/15 г. на Окръжен съд Добрич.

 

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: