Р Е Ш Е Н И Е

                   № 66

10.04.2017 г., 2017г. Гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на тридесет и първи март две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 

 секретар Г.Н.

прокурора Анна Помакова,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

НДВ №69 по описа за 2017 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е по реда на чл.424 ал.1 НПК.

Образувано е по искане на И.Х.Н., осъден  по нохд № 21/2015г. по описа на РС-Провадия, за възобновяване поради допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1 НПК. Твърди се, че първостепенният съд е постановил осъдителна присъда при нарушаване на закона, процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание.

В съдебно заседание пред АС – Варна осъденият И.Н. не се явява и не се представлява.

Постъпила е молба от защитниците му, с която дават съгласието си делото да се гледа в тяхно отсъствие и поддържат направеното искане с изложените там подробни съображения.

      Представителят на АП-Варна, изразява становище, че молбата за възобновяване е неоснователна, като излага аргументи в тази насока.

След анализ на доказателствата по делото и постъпилото искане   от осъдения Н.,*** прие за установено следното:

 Подсъдимият И.Х.Н. е бил осъден с присъда № 47/ 24.11.2015г. на РС-Провадия по НОХД № 21/2015г. по описа същия съд за  деяние по чл.129 ал.1 вр.чл.54 НК на три месеца лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК с изпитателен срок от три години.

 С решение № 188/05.07.2016г. по ВНОХД №459/2016 г. ОС-Варна присъдата е потвърдена изцяло.

Подадената молба за възобновяване на производство по НОХД № 21/2015г. по описа на РС-Провадия и нохд №459/2016г. на ОС Варна с аргумент за допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се ограничаване правото на защита, както и необоснованост на решението на ПРС, е допустима, но по същество е неоснователна, по следните съображения:

Основните доводи на искателя, инициирали молбата за възобновяване на производството са: постановяване на осъдителна присъда от РС /впоследствие потвърдена и от въззивната окръжна инстанция/ на база на недостатъчни и противоречиви доказателства, кредитиране на показанията единствено на пострадалия, едностранно и повърхностно провеждане на досъдебното производство. 

 Съдът констатира, че релевираните от молителя и пр. му представител нарушения на процесуални правила не са допуснати при разглеждане на наказателното производство, а още по – малко същите да се явяват съществени по смисъла на чл.  348 ал.1 т.1-3 НПК, по  изложените съображения:

         На първо място довода за непълнота на доказателствата по делото, обективиран в оплакването на искателя досежно постановения съдебен акт не се споделя от настоящия състав. Очевидно аргумента касае "необоснованост на присъдата", но сам по себе си той не е предвиден като самостоятелно основание за възобновяване на съдебното производство. Такова основание би било на лице според непротиворечивата съдебна практика единствено, ако се констатира, че тази необоснованост се е отразила върху правилността на присъдата поради неизясняване от фактическа страна на такива съществени обстоятелства които, ако бяха изяснени, можеха да доведат първоинстанционния съд, респ. въззивния  до други фактически, а оттам и правни изводи. Очевидно такава празнота на фактите по делото не е налице. Обвинението е било за това, че на 02.12.2012г., в землището на с.Доброплодно, община Ветрино, причинил средна телесна повреда на А.И.М., изразява се в счупване на олекранона на лакетна кост на лява предмишница и счупване в областта на лъчевия израстък на лява раменна кост, обусловили трайно затруднение в движението на ляв горен крайник-деяние по чл.129 ал.1 НК.

Първото възражение е, че не били посочени фактическите признаци на деянието. Това твърдение е несъстоятелно – посочени са както в обвинението, така и в присъдата всички необходими признаци на деянието. Посоченото местоизвършване като местност край с.Доброплодно е достатъчно да идентифицира този признак, като не е необходимо да се посочва парцел, нива или друг подобен признак, особено след като не е имало никакъв спор къде точно е станал инцидента. Изпълнителното деяние също е описано, като са посочени всички белези характеризиращи деянието. Липсва и твърдяната непълнота на доказателствения материал по делото, касаеща оценката на решаващите инстанции за достоверността на доказателствените средства. Първоинстанционният съд е направил анализ на гласните доказателствени средства, кредитирайки онази част от тях, която кореспондира на цялостната доказателствена съвкупност. Тези показания не са изолирани, а напротив, подкрепени са и от всички доказателства по делото.

 Не е вярно твърдението, че съдът не е направил анализ и извод от събраните доказателства. Посочени са доказателствата, които са били ценени, посочено е защо се кредитират едни и не се кредитират други, направен е и съответният извод за наличие на деяние по чл.129 НК. Както вече се посочи необосноваността, ако е налице такава, сама по себе си не е основание за възобновяване.

Не е вярно и твърдението, че окръжният съд „на практика не се съгласил с мотивите на първата инстанция“

От своя страна въззивният съд е дал своя отговор на всеки от въпросите по съществото на обвинението. Заявил е недвусмислено, че възприема изводите на първата инстанция. Въззивната инстанция е задължена да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, като това задължение обхваща отговор на въпросите: дали приетите от първоинстанционния съд фактически положения съответстват на доказателствата по делото, събрани и проверени по предвидения в закона ред, дали е изпълнено задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на релевантните обстоятелства, дали са спазени изискванията на процесуалния закон, дали правилно е приложен материалният закон. Когато въззивният съд намери за правилни, обосновани и законосъобразни фактическите и правни изводи на първата инстанция, не е задължен да ги преповтаря, но трябва да изложи собствени съображения в подкрепа на тези изводи. Когато страните са оспорили пред въззивния съд фактическите и правни изводи, при това с конкретни аргументи, въззивният съд е задължен да даде отговор на всички възражения и съобразно изискванията на  чл. 339, ал. 2 от НПК, като потвърди присъдата, да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в жалбите.

Въззивната инстанция е обсъдила правно релевантните обстоятелства и е изложила своите изводи. В случая са налице всички елементи на инкриминираното деяние и причинно следствената връзка между действията на осъденото лице и противоправния резултат.

И двете инстанции са дали отговор на възраженията на защитата. Отговорено е защо не се приема наличие на института на неизбежната отбрана като не е вярно твърдението, че такива съображения липсват. Мотивите са достатъчно ясни и изчерпателни. Обстоятелството, че съдът не е възприел тезата на подсъдимия не сочи на допуснато съществено процесуално нарушение. За да не възприеме тази теза той е изложил достатъчно съображения, подкрепени от събраните по делото доказателства- гласни и писмени. В достатъчна степен е обсъдено състоянието на подс. Н., изхождайки от назначената и изслушана СМЕ и СПЕ.

Изложеното в молбата твърдение за схематичност на мотивите на въззивния съд също е неоснователно. Мотивите била могли да се преценят като лаконичи, но в никакъв случай като схематични и повърхностни. В тях е даден отговор на всяко едно от направените пред първата инстанция и във въззивната жалба възражения.

Предвид гореизложеното съдът счита, че молбата на осъдения И.Х.Н. за възобновяване на делото е неоснователна, тъй като не са допуснати визираните в нея съществени процесуални нарушения,  поради което същата следва да бъде оставена без уважения по горните съображения.         

Водим от горното и на основание чл.424 ал.1 от НПК, АС-Варна,

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И.Х.Н. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на решение № 188/05.07.2016г. постановено по ВНОХД№459/16г. ВОС, с което е потвърдена присъдата по НОХД № 21/2015г. по описа на РС-Провадия.

Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.       

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                        2.