Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 

                                   № 93/28.05.2018 година, гр.Варна

       

 

 

 Варненският апелативен съд, втори наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и  осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА ТОНЧЕВА                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

УЛЯНА САВАКОВА

 

при участието на секретаря С.Д. и прокурора И. ТОДОРОВ, като разгледа докладваното от съдия Тончева ВНОХД №69/2018г. по  описа на ВАпС, при произнасянето си взе предвид следното:

     

Производството е по реда на Глава 21 от НПК.

Образувано е по въззивни жалби за проверка правилността на присъда №8/24.01.2018 година по НОХД №821/2017 година на ОС-Варна, с която подс.А.Л. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.119 вр. чл.18 ал.1 от НК и му е наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години. С тази присъда подсъдимият е оправдан по първоначалното обвинение за престъпление по чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК. Уважен частично е граждански иск в размер на 10 000 лева за обезщетяване на неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането. В тежест на подсъдимия са присъдени разноски по чл.189 ал.3 от НПК. С присъдата е постановено унищожаване на средството на престъплението, разрешен е въпросът с веществените доказателства.

С въззивни жалби по реда на чл.318 ал.6 от НПК са развити съображения за незаконосъобразност и несправедливост на първоинстанционната присъда. Защитникът на подсъдимия се оплаква от материалната незаконосъобразност на съдебния акт, като счита че деянието на подзащитния му се отнася към хипотезата на чл.12 ал.4 от НК. Оспорва и решението на окръжния съд по чл.189 ал.3 от НПК в частта на присъдените разноски на частния обвинител и граждански ищец за адвокатско възнаграждение.

Повереникът адв.Г. развива доводи за неприложимост на института по чл.12 от НК, поради наличие на провокация от страна на подсъдимия. Защитава повдигнатото обвинение за престъпление по чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК с локацията на прободните наранявания по тялото на С.. Атакува присъдата и с оплакване за несправедливост на наказанието и присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Съображенията си подвежда под процесуалните последици на чл.336 ал.1 т.2 и чл.337 ал.2 т.1 от НПК, в какъвто аспект е и искането му към въззивния съд.

В пренията на въззивното заседание прокурорът от АП-Варна пледира за неоснователност на въззивните жалби. Прави фактически анализ на отбранителното деяние на подсъдимия, което квалифицира в явно несъответствие с предприетото нападение от страна на пострадалия С.. Прокурорът счита за неприложима хипотезата на чл.12 ал.4 от НК поради наличието на достатъчно време, в което подсъдимият да се подготви за посрещане на нападението от страна на С..

Публичният обвинител заема становище за несправедливост на атакуваната присъда по отношение на уважения граждански иск.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец поддържа жалбата си. Припомня, че подсъдимият е отправял смъртни заплахи към доверителя му, като след известен период от време се завърнал на мястото на деянието с нож в ръка. С такива доказателствени съображения и позоваване на т.3 от ППлВС 12-1973 адв.Г. мотивира необоснованост и материалната незаконосъобразност на първоинстанционната присъда. В допълнение се спира на начина на реализиране на ударите с нож и разположението им по тялото на пострадалия, изключващи самостоятелно възможността подс.Л. да се е намирал в неизбежна отбрана.

Поддържа се и оплакването за несправедливост на обезщетението за неимуществени вреди с оглед тежестта на претърпените болки и страдания от С.С. в следоперативното възстановяване.

Защитникът на подсъдимия пледира за материалната незаконосъобразност на присъдата. Обосновава наличие на хипотезата на чл.12 ал.4 от НК, като прави искане за изменение на съдебния акт в частта на наложеното наказание.

В последната си дума подс.Л. заявява желание присъдата или да бъде отменена, или да бъде потвърдена.

Въззивната инстанция, след като провери изцяло правилността на постановената присъда по реда на чл.313 и чл.314 ал.1 НПК, обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

С обвинителен акт прокурор от ОП-Варна е повдигнал обвинение срещу А.И.Л. за престъпление по чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК, защото на 15.06.2014 година в гр.Дългопол, обл.Варна, направил опит умишлено да умъртви С.Д.С., като деянието останало недовършено по независещи от волята на дееца причини.

В рамките на проведено съдебно следствие, първоинстанционният съд е  подложил на проверка събраните в досъдебното производство доказателствени източници, по инициатива на страните и сам е попълнил доказателствената съвкупност с нужните факти, позволили произнасянето на присъда. Въззивният състав по собствена преценка допусна допълнителна СППЕ, изслушана и приобщена в пределите на съдебно следствие. Пак в това съдебно следствие към доказателствената съвкупност са вложени гласни доказателства, придобити чрез разпита на св.С.  

Чрез прилагането на допустими доказателствени способи се достига до следната фактическа установеност на деянието:

През 2014 година св.св.С. и Г. стопанисвали  кафе-аператив „Мишел”, находящо се в гр.Дългопол. Предходен наемател на заведението бил св.И. К.. Във връзка с реализирани от него подобрения се състоял разговор със св.С., който не завършил с поемане на конкретни имуществени ангажименти.

Вечерта на 14.06.2014 г. в дома на св. Н. Н. и на баща му Г.Г. (починал по време на разследването)  гостували св. В.В. и подс.Л.. Всички консумирали алкохол. Конкретно подс.Л. изпил петдесет грама домашна ракия. По-късно към тях се присъединил св.И. К.. Той лично не бил употребил алкохол. След 21.30 часа всички заедно напуснали дома на св.Н. Н. и с джип „Ленд Ровър", управляван от св.К. се насочили към с.Дебелец. Пътьом минали покрай кафе „Мишел”. Св.Н. проявил инициатива да спрат. Имал намерение да се изясни със св.С. относно слухове, че му отправял заплахи за нанасяне на побой. От колата слязла цялата компания. Св.К. се отделил от групата, оставайки в санитарно помещения в заведението. Другите мъже се насочили директно към бара. В това време там работила св.Нели Г.. Св.Н. Н. на висок глас поискал да се срещне със св.С.. Бил подкрепен от баща си. Получила се разправия, чута от св.С.. Той излязъл от кухнята. Веднага Г.Г. се заел да изясни защо свидетелят заплашвал сина му. Ситуацията се изострила от повишен тон. Св.С. направил опит да успокои Г.. Тогава св.В. се пресегнал през бара, хванал св.С. и започнал да го дърпа. В това време св. Нели Г. също направила опит да преустанови скандала. Г.Г. започнал да й извива ръцете, обиждал, заплашвал че ще затрие цялото семейство. Към заплахите се присъединил и св.Н..

Г.Г. хвърлил пепелник. От блъскането по плота се счупили чаши и дистанционно управление за телевизор. В този момент св.К. се присъединил към  буйстващите мъже.  Казал, че изграденото в заведението е негово.

Очевидци на разправията станали св.св.Ш. и А.. Първата потърсила помощ от полицията. Когато станало ясно, че органите на МВР са тръгнали към кафенето, групата мъже бързо си тръгнала. Те продължили към с.Дебелец. В местно заведение поръчали бутилка уиски, от която подс.Л. изпил около 50 грама.

Във връзка с подадения сигнал св.св.Т.С. и Т.М. извършили проверка в кафене „Мишел”. От св.С. полицейските служители узнали, че инициатори на отминалия скандал били Г., К. и В.. Някакви специални полицейски действия не били предприети.

По-късно в заведението дошли Ф.К., К.К., св.св. Х., К., К., Я., Й.К..

Св.С. направил опит да разбере какви приказки приказвал Ф.К. на св.Н. относно заплахи с бой. К. отрекъл подобни разговори. Тогава св.С. разказал на всеослушание за случая с компанията на Г.Г.. Съобщил и за имуществени претенции на св.К..

Чувайки за инцидента, Ф.К. набрал телефона на св.Н.. Направил неуспешен опит да изясни ситуацията. Двамата се скарали, К. напсувал св.Н. и поискал лично да се разберат. С намесата на св.К. разговорът бил прекъснат.

Св.Н. разказал на мъжете от компанията си за обаждането на К., като настоявал той лично да отиде в кафене «Мишел» и да изясни положението. Всички отново се качили в джипа. Автомобилът бил с две врати. Управлявал се от св.К.. До него стоял св.В., а отзад – св.Н. вляво, по средата подс.Л., вдясно Г.. Всички се насочили към гр.Дългопол, с намерение да оставят св.Н. пред кафене «Мишел».

В това време заведението в гр.Дългопол се намирали горепосочените посетители. Св. Я. поръчвал бира на бар-плота и разговарял със св.Нели Г.. Жената му разказала за инцидента породен от компанията на Г., както и за извИ.ето на ръцете й.

В това време покрай заведението преминал автомобила на св.К.. Той бил възприет от присъстващите в кафенето. Св.С. станал и бягайки се насочил към колата. Колата подминала заведението, като с предната си част била ориентирана към гр.Айтос. След св.С. тръгнали К.К., св.Х. и Ф.К..

След като колата спряла, пръв от автомобила слязъл св.В.. Придвижил се до задната част на колата. Там бил повален с не по-малко от един удар от св.С.. Св.В. паднал на земята,  ударил си главата и загубил съзнание. Когато видял падането на св.В., св.К. излязъл от шофьорската врата и се насочил към пострадалия. Почти едновременно с това действие, от колата слязъл Г.Г.. Той  също бил ударен от св.С., в резултат на което паднал на земята. Св.К. възприел положението на Г., както и приближаването към колата на група хора от заведението, сред които св.Х..

Подсъдимият напуснал автомобила след тримата мъже. Получил удар в главата и удари по долните крайници от св.С., К. и К.. Подсъдимият се затичал и се отдалечил. Св.С. хукнал да бяга след него. В този момент последен от автомобила слязъл св.Н.. Видял баща си на земята и бягащия С. след подс.Л..

Докато тичал подсъдимият извадил нож и го отворил. Предметът бил обичайно в него във връзка с работата му по монтаж на климатици. Внезапно спрял и се обърнал към лицето, което го преследвало. В този момент св.С. хванал подсъдимия с лява ръка и започнал да го дърпа надолу. Подсъдимият с дясната си ръка прихванал лявата ръка на С.. Ножът държал в лявата си ръка. С нея посегнал към областта на шията на пострадалия. Свидетелят се защитил с дясната си ръка, като получил порязване по външната част на дясната мишница. Подсъдимият нанесъл още четири удара с ножа в тялото на пострадалия, три от които в зоната на гръдния кош и един в корема. Св.С. първо паднал на земята, после се изправил и тръгнал към заведението. В този момент до двамата достигнал К.К., който нападнал подсъдимия, а последният му нанесъл порезни рани в областта на лявото рамо.

Св.К. възприел нож в ръката на подсъдимия и действията му по укрие на предмета. С негово съдействие ножът бил открит по-късно при първите следствени действия.

В хода на разследването подсъдимият предал празен  калъф за нож.

Веднага след деянието  пострадалият С.С. бил транспортиран до болнично заведение, където се провела животоспасяваща операция. Заключение на СМЕ сочи, че той получил прободно-порезно нараняване по страничната лява повърхност на гръдния кош на около 7-8см. над лява ребрена дъга, две прободно-порезни наранявания по страничната лява повърхност на гръдния кош на нивото на лявата ребрена дъга, прободно-порезно нараняване в средния етаж на корема в ляво от пъпа и прободно-порезно нараняване по задната повърхност на дясна мишница в горна трета. Според заключението травменият процес се дължал на пет удара с предмет с остър връх и режещ ръб, от които - три по страничната лява повърхност на гръдния кош, един в лявата половина на корема и един по задната повърхност на дясната мишница.

Сред причинените наранявания най-тежко се явява прободно-порезното проникване в лявата половина на корема, с раневи канал засегнал предната и задна стени на тънко черво, довело до излив на тънкочревно съдържимо в коремната кухина, развитие на перитонит и смъртен изход без хирургично лечение.

По раневия канал  се констатирало пълно прерязване на големи кръвоносни съдове, в резултат на което  се достигнало до голям кръвоизлив в зад перитонеума.

СМЕ дава заключение за наличие на обезобразяване предвид грубите хирургични белези по предната повърхност на корема на св.С..

Заключение на допълнителна СМЕ е взело отношение по механизма на травмения процес. Вещото лице поддържа най-вероятно положение между пострадалия и извършителя лице в лице или пострадалият с лявата половина на тялото си към извършителя. Локацията на нараняванията (в ограничена анатомична повърхност) е обосновало извод за нанасяне на ударите в кратък период от време, един след друг. Прободно-порезното нараняване в областта на дясната мишница на св.С. е оценено като такова със защитен характер.

Същата допълнителна СМЕ е взела отношение и относно увреждания по подс.Л.. Констатирани са травми в областта на лявата ушна мида, дясната предмишница, гърба на дясната длан, дясна подбедрица, десния глезен и гърба на ходилото, които сочат за реализирани не по-малко от пет удара с твърди, тъпи предмети. Увреждащи в случая биха могли да бъдат удари с юмруци в лявата лицева половина, горните крайници, удари с крака в областта на десния долен крайник.

Следващо заключение на СМЕ определя дължината на входните рани при св.С. (14-15мм.), съответстваща според вещото лице на ширината на острието на сгъваем нож, приобщен като веществено доказателство по делото.

На инкриминираната дата увреждания са получили също св.В. и К.К.. Първият от двамата е претърпял счупване на черепа в дясна челнотеменна област, контузия на мозъка, счупване на черепа в дясна слепоочна област, ожулване. На К. е била причинена прободно-порезна рана по лявото рамо.

В досъдебното производство са били изготвени ДНК експертизи. Основната от тях установява, че при иззетите обтривки от следи при огледа на местопроизшествието и по ВД, е наличен ДНК профил на едно и също лице от мъжки пол, който обаче е различен от ДНК профила на св.С..

Допълнително заключение на ДНК експертиза сочи, че изследваният клетъчен материал по странични повърхности на острие на нож, дръжка на нож и 4 бр. тампони с червенокафява материя също не произхожда от св.С.. Заключението  не изключва възможността неидентифицираното лице от мъжки пол, на което принадлежи определения ДНК профил на клетъчния материал по странични повърхности на острие и дръжка на нож и 4 бр. тампони с червенокафява материя,  да е в близкородствени отношения син-майка със С. Колева С..

Заключение на СППЕ сочи, че подс.Л. е психично здрав. Отречена е симптоматика на физиологичен афект. Заключение на допълнителна СППЕ изяснява, че в момента на деянието подсъдимият се е намирал в състояние на страх и уплаха, със запазен волеви контрол върху поведението си.

Така изложената от настоящата инстанция и описана в мотивите към присъдата фактическа обстановка се подкрепя от съвкупния анализ на всички събрани доказателства и доказателствени средства.

Варненският апелативен съд извърши на основание чл.13, чл.14, чл.18, чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК проверка и анализ на всички доказателства и доказателствени средства, релевантни към обстоятелствата по чл.102 от НПК, установявайки следното:

В доказателствените предели по настоящето дело са налице преимуществено гласни доказателства относно инкриминираното деяние. Въведени са предимно чрез показания на свидетели-очевидци, което сдобива предмета на доказване с преки доказателства. Едновременно с това, фактическите източници са сериозно противопоставени едни на други според принадлежността на разпитаните лица към двете групи, участвали в сбИ.ето на 15.06.2014 година в гр.Дългопол. Подобна поляризация разкриват и относимите доказателства към събитието от 14.06.2014 година. Първоинстанционният съд е извършил обстоен анализ за достоверност, съпоставяйки гласните доказателствени източници с обективните находки и травмената картина при С., Л., К. и В., като е формирал изводи във връзка с фактическата установеност на деянието. Настоящата инстанция проведе собствена доказателствена оценка, в хода на която на проверка се подложи начинът на формиране на вътрешното убеждение у първоинстационния съд.

Доказателствата по делото сочат, че инкриминираното деяние на 15.06.2014 година е предхождано от бързо развил се конфликт между две групи лица. Към едната група принадлежат св.св. К., Н., В., Г.Г. и подс.Л.. В депозираните показания/обяснения в съдебното следствие на първата инстанция всеки един от тях прави опит да омаловажи личния си принос към събитието от вечерта на 14.06.2014 година. Признават, че са употребили алкохол, с изключение на св.К.. Чрез показанията на св.Н. се изяснява причината за посещението на кафене „Мишел” – твърдение на Ф.К., че св.С. имал намерение да бие св.Н. (л.127 от НОХД).

За очертаване на действителните предели на събитието от 14.06.2014 година служат показанията на непредубедени свидетели-очевидци. Сред тях е св.Ш.  (л.124 гръб – л.125 гръб от НОХД). Тя съобщава за присъствие и активност на подсъдимия Л. в предизвикания конфликт от св.Н. и баща му със св.св.С. и Г.. Св.Ш. описва проявите на разправията – бутане, чупене на чаши. Освен, че тя лично се е уплашила, по подобен начин поведението петимата мъже се е отразило и на емоционалното състояние на св.Г. – «...Тя трепереше, викаше: «Моля те звъннни, моля те звънни!..» (л.124 гръб от НОХД, последен абзац).

Действията на лицата първоначално са били насочени към св.Г.. Първоинстанционният съд е подходил много внимателно при оценката за достоверност на показанията на тази свидетелка, като се е позовал на фактическото й съжителство със св.С.. Чрез проведената съпоставка с останалите доказателствени източници обосновано се е достигнало до частично кредитиране на източника. Показанията установяват, че влезлите мъже са изглеждали пияни, викали, блъскали по бара, счупили чаши (л.205 от НОХД). В резултат на приложение на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК се изяснило, че най-активни в заплахите за затрИ.е на семейството й били св.Н. и баща му. Св.Г. потвърждава присъствието на подс.Л. в групата и участието му в общите действия. Встрани от това поведение останал св.И. К..

Показанията на св.св.Ш. и Г. кореспондират с показанията на друг очевидец – св.А. А. (л.237 гръб от НОХД). В тях се съдържа описание на лицата, които били до бара – св.св.Н., В., подс.Л. и Г., последният извил ръката на св. Нели Г..

На очертаната доказателствена съвкупност противоречат обясненията на подсъдимия, показанията на св.Н. и на св.К.. Л. отрича да е влизал в кафене «Мишел», а останалите двама си спестяват подробности по конфликта, давайки уклончиви сведения за развитието му. Фактическите им твърдения са опровергани от показанията на непредубедени сведетели очевидци, както и от показанията на св.Г..

Св.В., макар и пряк участник в обсъжданото събитие, няма спомен за случилото се. Причина за това е претърпяната тежка черепна травма на 15.06.2014 година (СМЕ, т.1, л.128 и сл. от д.пр.), поради което показанията му нямат съществен доказателствен принос.

Показанията на св.Г. от съдебното следствие в първата инстанция установяват активност на св.В. в заплахите, като присъствието му в групата е необяснимо за нея предвид липсата на каквото и да е познанство между В. и семейството й.

Отношение към фактическата установеност на този момент имат и показанията на св.С.. Първоинстационният съд е бил мотивирано критичен към съобщените от лицето факти, предвид наличието на обвинение спрямо него за причинените телесни увреждания на св.В.. Показанията на пострадалия обосновано са били възприети за частично достоверни по отношение на инцидента на 14.06.2014 година относно участвалите лица и действията на Г. по извИ.е на ръцете на св.Нели Г..

Твърдението на св.С. за многократни заплахи от подс.Л. «Ще те убия, копеленце, за кой се мислиш?» (л.238 от НОХД) не се подкрепя от отаналите доказателства. Достоверни са показанията на пострадалия за момента на напускане на заведението от петимата мъже – при съобщение за идване на полицията.

Оценени съвместно гласните ДС сочат на сериозна агресия в груповата проява на подсъдимия и четиримата му спътници, в която са превалирали яростни действия на св.Н. и баща му. Другите от групата са ги подкрепяли с викове, блъскане, дърпане. Най-минимално е участието на св.К.

Производни доказателства във връзка с обсъжданото събитие се съдържат в показанията на св.св.С. и М. (л.208 гръб от НОХД и т.2,л.77 от д.пр.). В случая те се оцениха само като контролни по истинността на обсъдените по-горе  гласни доказателства, без да им се придава друга доказателствена роля.

От значение за фактическата установеност на деянието е времето, в което се е случило събитието на 14.06.2014 година - около 22.00 часа. Между момента на напускане на заведението и повторното връщане на подсъдимия и четиримата му спътници на 15.06.2014 година са изминали приблизително два часа и половина (сигналът на телефон 112  е бил подаден в 00.35ч на 15.06.2014 година). В това време подсъдимият, св.св.В., К., Н. и починалият Г. са били в друго питейно заведение извън гр.Дългопол, където са преработили емоционално събитието (заключение на допълнителна СППЕ).

За тези два часа и половина в заведението на св.С. пристигнали нови посетители. Сред тях са св.Х.  (приобщени показания т.2, л.90 от д.пр.) и  св.К. (л-212 от НОХД), които узнали от св.С. за разправията. Пред тях пострадалият заявил, че св.К. имал някакви претенции за покрива.

До инкриминираното деяние се е достигнало в резултат на обаждане на Ф.К. до св.Н.. В тази връзка показанията на св.Н. бележат известно  противоречие по въпроса кой е взел решение компанията от с.Дебелец да се върне в гр.Дългопол. С процесуалния ресурс на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК се изяснило, че свидетелят отговаря лично за това действие. До кредитиране на показанията от д.пр. в коментираната част, окръжният съд е достигнал след проведена съпоставка с показанията на св.К. и обясненията на подсъдимия (л.241 гръб от НОХД). Тук е мястото да се отбележи, че с оглед отминалия инцидент и ескалацията на напрежението по време на телефонния разговор, в интелектуалните представи на всички от групата с категоричност е бил отразен фактът, че те се връщат на място, където би могъл да се породи нов конфликт.

Въззивният съд изрично обсъди, дали действията на петимата мъже биха могли да се интерпретират като реална, непосредствена опасност за личността и имуществото на св.С. или за някой друг от присъстващите в кафене «Мишел» Отговорът е отрицателен, наложен от следните безспорни фактически положения:

Управляваният от св.К. джип е подминал заведението и е спрял на известно разстояние от него (по този въпрос са показанията на св.Х. в първата инстанция). Слезлият пръв св.В. не се е насочил към заведението, а към задната част на колата. Там бил ударен от св.С. и на това място останал в безсъзнание. В този момент всички останали пътници се намирали в колата.

Чрез показанията на св.Х. (л.210 от НОХД) се изяснява, че св.С. е стигнал пръв до автомобила, следван от Ф.К. и К.К.. Показанията на св.К. (л.239 гръб от НОХД) и на св.К. (л.125 гръб от НОХД) конкретизират поредността на ударите по слизащите от автомобила – пръв бил ударен св.В., после Г.Г., подс.Л. и накрая св.Н.. Св.К. е категоричен, че св.С. ударил св.В. с повече от един удар. В тази част показанията кореспондират със заключението на СМЕ (т.1, л.128 от д.пр.).

Обясненията на подс.Л. са единственият  пряк фактически източник на данни за нанесените му удари до автомобила. Той сам не идентифицира със сигурност автора им, като сочи, че е бил удрян с юмруци от св.С., Ф.К. и К.К.. Относно травмите гласното ДС кореспондира със заключението на допълнителната СМЕ (т.2, л.101 от д.пр.). Подсъдимият е получил наранявания в лява лицева половина, горни крайници и десен долен крайник.

Показанията на св.К. бележат известна противоречивост във връзка със заявената непричастност на К.К. към уврежданията по подсъдимия. Съпоставени с останалите доказателствени източници, показанията в тази част са недостоверни.

Въззивният състав не установява доказателствено противоречие по развитието на деянието между подсъдимия и св.С.. Подсъдимият е направил опит да се отдалечи от мястото на сбиването, но е бил последван от пострадалия. Обективните травматични находки по тялото на св.С., вещественото доказателство по делото и установенаното левичарство на подсъдимия са разчетени експертно от допълнителната СМЕ с цел изясняване положението на лицата в момента на причиняването на прободно-порезните наранявания. Очертани са следните безспорни положения:

-нанесените общо пет бързи удара с предмет с остър връх и режещ ръб по тялото на пострадалия, причинили три прободно-порезни наранявания по страничната лява повърхност на гръдния кош на св.С., едно прободно-порезно нараняване в лявата половина на корема и едно защитно нараняване по задната повърхност на дясната предмишница;

-положението на телата – лице в лице или пострадалият с лявата половина на тялото си към подсъдимия.

В пренията на въззивното съдебно заседание  повереникът адв.Г. оспорва приетия от окръжния съд механизъм на нараняванията. Доводите му са изцяло основани на гласни доказателства, събрани при повторен разпит на св.С. пред настоящата инстанция. Пострадалият твърди, че последено му е причинено защитното нараняване по дясната предмишница. Предхождат го четирите прободно-порезни наранявания, причинени му в гръб и неусетени от него. Въззивният състав оцени показанията като недостоверни поради противоречието им:

-с показанията на св.св.К. (л.211 гръб от НОХД), Као (т.2, л.56 от д.пр., приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК), К. (л.239 гръб от НОХД),  Н. (л.127 от НОХД) и обяснения на подсъдимия (л.241 гръб от НОХД). Всички тези гласни ДС установяват, че пръв от мястото на боя е побягнал подс.Л., последван от пострадалия С.. В тази конфигурация обективно невъзможно е подсъдимият да се окаже в гръб на пострадалия, за да му нанесе четири удара в тази анатомична област;

-със заключението на СМЕ (т.1, л.121) и допълнителната СМЕ (т.2, л.101). Основната СМЕ изрично посочва разположението на прободно-порезните наранявания (абзац първи, л.124 от д.пр.), като нито едно от тях не попада в задната половина на гръдния кош. Прободно-порезното нараняване в ляво от пъпа е било причинено със значителна сила, поради което показанията на св.С., че не го е усетил се явяват недостоверни;

- най-накрая недостоверността на гласното ДС се проявява и чрез собственото му противоречие с показанията на свидетеля в първата инстанция  относно травмения механизъм (л.238 от НОХД).

Повереникът оспорва изводите на ВОС касателно момента на изваждане на ножа от страна на подсъдимия. Доколкото не излага някакви ясни доказателствени съображения, то настоящият състав е затруднен в даването на конкретен отговор. Все пак от заключението на основната и допълнителна СМЕ, от  отговорите на в.л.Г. по чл.282 от НПК в първата инстанция и от вече коментираните гласни ДС, се налага извод за бързо реализиране на петте удара с нож от страна на подсъдимия. Този факт означава, че в момента на съприкосновението между двамата мъже ножът вече е бил изваден. Той обаче не е бил в ръцете на подсъдимия в момента, когато е получил удари по тялото си (изводът следва от липсата на други наранявания по св.С. и К. извън причинените по време на индивидуалните им сблъсъци с Л. на разстояние от автомобила). Ето защо приетият факт от ВОС във връзка с момента на изваждане на ножа е в пълно съответствие с доказателствата по делото.

По-нататък по доказателствения анализ следва да се обсъди проведеният оглед на местопроизшествие и назначените ДНК експертизи. При огледа са констатирани петна с червеникав цвят върху прага на заведението и по средата на пътното платно между къща №114 и кафене «Мишел». На 5 м навътре по ул.»Райна Княгиня», в тревист участък на около 70см от тротоара бил намерен сгъваем нож с червеникава дръжка в затворено състояние.

Показанията на св.Као (л.212 от НОХД) съдържат преки доказателства относно предприетото от подсъдимия укриване на ножа. Преки доказателства за местонахождението на средството на престъплението са налице и в показанията на св.С. (л.208 гръб от НОХД). Гласното ДС изпада в известно противоречие с протокол за оглед на местопроизшествие по отношение състоянието на ножа, но по същество двата доказателствени източника си кореспондират във връзка с главния факт – наличие на нож, укрит от подсъдимия в тревната площ. Законосъобразността на действието по изземването на предмета при проведения оглед е установена чрез разпит на поемните лица  Неделчева и С. (л.260 от НОХД).

Заключение на ДНК експертиза (т.2, л.117 от д.пр.) установява, че иззетите обтривки от обекти от 1 до 5, описани в протокол за оглед, носят ДНК профил на лице от мъжки пол, но не на св.С.. Допълнителна ДНК експертиза (т.2, л.133 от д.пр.) констатира наличие на клетъчена материал по ножа с ДНК профил «син-майка» със С. С.. Като се следва пряката родствена връзка на С. С. с К.К. се налага извод, че именно с този нож е било причинено прободното нараняване на К.. Доказателствената съвкупност е еднозначна по обстоятелството, че подсъдимият е боравил само с едно оръжие, следователно с приложеното ВД по делото са нанесени и нараняванията по подсъдимия. В аналогична смислова насока е заключение на СМЕ (т.3 л.92 от д.пр.).

В обобщение на горната доказателствена верига въззивният състав приема, че намереният при огледа на местопроизшествието нож е този, с който подсъдимият е нанесъл прободно-порезните наранявания по пострадалия.  Отричането на факта от страна на А.Л. е пряка проява на правото му на защита, като остава изолирано от доказателствената съвкупност.

С оглед на приведените до тук съображения, развитите доводи на защитника адв.Д. пред настоящата инстанция във връзка с вещественото доказателство не се възприеха за основателни.

Основна и допълнителна СППЕ установяват психичното състояние на подсъдимия към момента на деянието. В обикновени житейски ситуации той е стресоустойчив, но при засягане на негови слаби и уязвими места би могъл да прояви импулсивна реакция, дефинирана в основната СППЕ като «реактивна агресивност». За настоящия състав първото заключение на СППЕ има няколко съществени момента, които  могат да се обобщят по следния начин:

-конфликтната ситуация по време на деянието не носи характеристиката на внезапност, неочакваност;

-подсъдимият има спомен за собствените действия и тези на околните;

-липсва постафектно състояние.

На база на тези експертно установени  обстоятелства, вещите лица са отрекли клинична симптоматика на физиологичен афект.

В съдебното следствие пред първата инстанция, експертите двукратно са давали отговори на въпроси по реда на чл.282 от НПК. При първото изслушване (л.123 от НОХД) страните и съдът са били концентрирани към т.нар.”реактивна агресивност”, която става ясно от отговорите на вещите лица, би могла да се улесни под въздействие на приетия от подс.Л. алкохол.

Допълнителен разпит на вещите лица е бил проведен след изслушване обясненията на подсъдимия.  Според в.л.Г. по време на деянието Л. е изпитвал силна емоция, която би могла да е уплаха или страх. По-нататък вещото лице продължава с разяснението, че емоционалните състояния не са достатъчно силни, че да отключат бурна реакция при подсъдимия  (л.259 гръб от НОХД). От своя страна в.л. д-р К. счита, че А.Л. е действал с импулс, но при липса на стеснение на съзнанието. Уточнява, че чувството на страх е емоция, която се проявява в човешката реакция (л.270 от НОХД).

Въззивният състав прие за съществен въпросът за емоционалното състояние на подсъдимия в момента на деянието и доколкото същият е останал неизяснен в съдебното следствие в първата инстанция, се взе решение за назначаване на допълнителна СППЕ. Заключението сочи, че:

-в момента на деянието подс.Л. се е намирал в състояние на страх и уплаха;

- при подсъдимия е налице самоконтрол, т.е. сдържане на импулсите;

-А.Л. не е агресивна личност, но при стресова ситуация може да изпитва силна емоция вследствие на страх и уплаха, и да предприеме различни действия.

Чрез отговорите на вещите лица в съдебното следствие пред въззивния съд се доизяснява, че в момента на деянието подсъдимият се е намирал в състояние на страх и уплаха, като е предприел собствени действия за справяне с чувствата – слизане от колата, бягство. Подсъдимият е проявил емоционално поведение, но с изцяло запазен волеви контрол  над него. Според вещите лица, характерно за подобно състояние е скъсяването на борбата на мотиви и контрамотиви, но при запазено абстрактно мислене и волеви акт на дееца.

Експертите подчертават, че състоянието на подсъдимия към момента на инкриминираното деяние е пряко обвързано със събитието от 14.06.2014 година. Последното  е било отработено в неговото съзнание преди началото на деянието.

 Със заключенията на СППЕ въззивният състав изчерпва собствената проверка и анализ на доказателствата. Възоснова на съвкупната им оценка се налага заключение за обоснованост на първоинстанционната присъда. Проведената от окръжния съд оценка на доказателствените източници е обективна, почива на верни логически операции, довели до правилно установяване на факти по делото. Подвеждането им под материалната квалификация е сторено при спазване на закона и на задължителните указания на ППлВС 12-1973.

 Първоинстанционният съд правилно е разделил събитията от 14 срещу 15.06.2014 година  от гледна точка на обосноваване на приложимото право. Първоначалният конфликт от вечерта на 14.06.2014 година е завършил с отправяне на обиди и заплахи по отношение на св.С., сред които попада и претенцията на св.К. за неуредени имуществени въпроси. Подсъдимият не е заплашвал вербално св.С., поради което поддържането на теза за провокация от негова страна на последвалото нападение от пострадалия е лишено от основание. По-нагоре в решението си въззивният състав изрично се позова на отминалото време между двата инцидента – повече от два часа и половина. С факта на напускане на заведението от петимата мъже, опасността за св.С., както и за фактическата му съжителка е била преустановена.

Развитието на новото събитие е започнало в резултат на телефонен разговор между св.Н. и Ф.К.. Връщането на групата е било очаквано от св.С., доколкото той е възприел въпросната комуникация.По отношение на него, нито на други лица не е имало нападение, нито е била създадена подобна опасност. Общественоопасно и противоправно нападение са реализирали пострадалият, Ф.К. и К.К. (последните двама с отношение към нараняванията на подс.Л.). Подсъдимият  е бил принуден да се защитава срещу агресивното им поведение, след като по отношение на него са били нанесени множество телесни увреждания, носещи характеристика на лека телесна повреда по чл.130 от НК. Въпреки направеният опит да се отдалечи от мястото на боя, нападението спрямо него от страна на св.С. е продължило с догонване, захващане с лява ръка и опит за събаряне на земята. Комплексът от действия на С.С. не е застрашавал живота на подс.Л.. Целта на пострадалия е била да предизвика сбиване с подсъдимия, като заплашена в най-лошия случай е била телесната неприкосновеност на Л..  Ответното деяние – нанасяне на четири прободно-порезни наранявания, от които  три  по страничната лява повърхност на гръдния кош и едно в лявата половина на корема на пострадалия със значителна сила, представлява несъразмерна защита срещу нападението. Изводът за превишение пределите на неизбежната отбрана се подкрепя и при съпоставка на възрастта и физическите особености на нападнатия и нападателя – мъже в разцвета на силите си, с възможност на равностойно силово противопоставяне.

Превишаването на пределите на неизбежната отбрана категорично не се дължи на уплаха и смущение при подсъдимия. Както в по-старата съдебна практика (например в Р 10-1985-2н.о., Р 169-1992-1 н.о., Р 183-1992-ВК), така  и в актуалната (например  Р 349-2011-2н.о., Р 321-2013-3 н.о., Р 58-2014-3 н.о., Р 88-2016-3 н.о.) не се отстъпва от указанието на ППлВС 12-1973, че уплахата и смущението са особени психически състояния, които в значителна степен ограничават възможността на дееца правилно да прецени обстановката и да се защити в пределите на неизбежната отбрана. В свои решения ВКС е напомнял, че експертното констатиране на показатели за наличие на уплаха и смущение, изработени по научен път в психиатрията и психологията, не обосновават директно приложение на чл.12 ал.4 от НК (например Р 88-2016-3 н.о.).  Правоприлагането не спори и по обстоятелството, че състоянието на физиологичен афект включва уплахата и смущението по чл.12 ал.4 от НК (Р 183-1992-ВК). По аргумент на противното, след като СППЕ изключва наличието на физиологичен страхов афект при А.Л., то тогава не е налице уплаха и смущение по смисъла на чл.12 ал.4 от НК. Подсъдимият е преработил емоционално събитието от 14.06.2014 година, имал е време да го осмисли и прецени. С оглед възприетия от него разговор между К. и св.Н., в субективните му представи се е отразила възможността при връщане на мястото на предходния конфликт да се разрази нов. Л. е бил подготвен за подобен развой на събитията, което личи от последващото му деяние. Установено по експертен път е наличието на скъсено противопоставяне между мотиви и контрамотиви, емоционална реакция, но при изцяло запазен волеви контрол върху поведението от страна на подсъдимия. При цялата верига от установени действия на Л. - нанасянето на поредица концентрирани и бързи удари в гръдния кош и най-вече силния удар в областта на корема на пострадалия, може да се твърди относително спокойно състояние на дееца, който е съзнавал поведението си и е искал последиците му.

В своите мотиви окръжният съд много подробно е обосновал съставомерността на увреждащото деяние на подсъдимия, извършено при пряк умисъл. Насочеността на ударите, включително и нереализирано проникване в областта на шията на св.С. поради своевременното му защитно  действие, сочат на намерение за умъртвяване. Най-силен аргумент в полза на извода е проникващото нараняване в коремната кухина с крайно висок риск от летален изход при ненавременна инвазивна намеса. Само своевременната животоспасяваща хирургична интервенция е предотвратила настъпване на съставомерната последица по чл.115 от НК, което прави опитът за убийство довършен. Първоинстанционният съд е привел съображения защо въпреки обвинението за недовършен опит по чл.18 ал.1 от НК, подвеждането на фактите под хипотезата на довършен опит не влошава положението на подсъдимия. Доводите са изчерпателни, споделени изцяло от състава, поради което повтарянето им се явява излишно.

В заключение, въззивният състав счита че с атакуваната присъда материалният закон е бил приложен правилно. Подсъдимият е извършил престъпление по чл.119  вр. чл.18 ал.1 от НК, за което законосъобразно е била ангажирана наказателната му отговорност.

Частното обвинение не е удовлетворено от наложеното наказание. То (наказанието) е индивидуализирано при извод за невисока степен на обществена опасност на деянието, но с висок социален резонанс. По отношение личността на дееца са откроени чистото му съдебно минало и положителната лична характеристика – семеен, работи, с добра обществена биография. При тези относими към чл.54 ал.1 от НК обстоятелства, наказанието на подсъдимия е наложено над минималния в посока към средния размер на санкцията по чл.119 от НК, като е приложен и чл.66 ал.1 от НК.

Въззивният състав няма основание да се отклони от доводите на окръжния съд във връзка с ниската лична обществена опасност на дееца.  А.Л. не е престъпно проявен, работи, грижи се за семейството си. Деянието му е било провокирано от противоправно и общественоопасно нападение от пострадалия, т.е. не би могла да се обоснове и собствена за подсъдимия престъпна мотивация. В този смисъл няма основание за увеличаване на наказанието над наложения размер от първоинстанционния съд, т.к. би се дискредитирал принципа по чл.35 ал.3 от НК.

Доколкото престъплението е останало във фазата на опита, то въззивният състав извърши собствена оценка на обстоятелствата по чл.18 ал.2 от НК. Подс.Л. е осъществил в пълна степен намерението си за умъртвавяне на пострадалия, с нанасяне на множество удари, като причините за ненастъпване на последиците на престъплението са изцяло извън неговата воля. С оглед на тези обстоятелства индивидуализация на наказанието в хипотезата на чл.58 ал.1 от НК би се оказала в пряко противоречие с принципа на чл.35 ал.3 от НК.

Приложението на чл.66 ал.1 от НК е законосъобразно. Провеждането на оценъчния анализ относно третия критерияй за приложение института на условното осъждане установява, че до инкриминираната дата подсъдимият е имал законосъобразно поведение, спазвал е всички задължителни правила на обществения живот. Наличието на трудови и семейни ангажименти са надеждна база, на която да се поддържа заключение, че целите на индивидуалната превенция са постижими чрез института на условното осъждане. На пръв поглед размерът на изпитателния срок като че ли влиза в колизия с отчетените по-горе относими обстоятелства по индивидуализация на наказанието. Фактическият разрез на деянието на подсъдимия и установената посредством СППЕ склонност към реактивна агресивност дават вярната отправна точка за извод, че изпитателният срок на условното осъждане не бива да е в минималния размер по чл.66 ал.1 от НК. Поведението на дееца следва да се постави на изпитание  за по-дълъг период, за да се прояви   и утвъди положителна промяна в нагласите и умението за самоконтрол.

С така наложеното наказание по вид, размер и начин на изтърпяване се удовлетворява също генералната превенция по чл.36 от НК.

С първоинстанционната присъда е уважен граждански иск на С.С. за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени му с деянието на подс.Л.. Доколкото това деяние  съставлява непозволено увреждане, налице е причинна връзка между противоправното поведение на дееца и причинения резултат – пет прободно – порезни наранявания, то изводът на първата инстанция за доказаност на гражданската претенция е основателен. Размерът на обезщетението е определен в резултат на обоснована и изчерпателна оценка на доказателствата по делото относно претърпените болки и страдания от пострадалия. Първоинстанционният съд се е позовал на две групи фактически източници във връзка с обхвата и продължителността на страданията от деянието. На първо място е заключението на СМЕ, според което възстановителният период е протекъл в рамките на не повече от тридесет дни. Извън медицинския показател, по делото е безспорно установено,  че пострадалият е изпитвал страх, притеснение, емоционална несигурност  и след изписване от болничното заведение. Достигането до добро физическо състояние е преминало през период на слабост, прием на диетична храна, които обстоятелства неминуемо са създали сериозен дискомфорт на гражданския ищец.

На обратния полюс е личното поведение на потърпевшия, отчетено от окръжния съд при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.

С оглед изложеното, въззивният състав счита че присъденото обезщетение от 10 000 лева е в състояние да компенсира отрицателните, неприятните емоции на гражданския ищец в резултат на преживените болки, страдания, страх. Присъждането на по-високо обезщетение би нарушило принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД и би влязло в противоречие с оценъчните механизми, установени с ППлВС 4-1968 относно обстоятелствата със значение по чл.52 от ЗЗД.

По изложените съображения въззивният състав е солидарен с решението на окръжния съд относно размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, както и за присъдената законна лихва върху главницата от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

С въззивната жалба на защитника пред настоящата инстанция се поставя въпроса за прекомерност на присъдените разноски на частния обвинител/граждански ищец за адвокатски хонорар. Подобни доводи са ангажирани и пред първата инстанция, като отговор им е даден във финалната част на мотивите. За преценка на основателността на оплакването, въззивният състав взе предвид чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата, чл.чл.7 ал.2, 12, 13 ал.2 т.5 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения и т.1, 3 от ТР 6-2012-ОСГТК. На първо място присъждането на адвокатското възнаграждение е допустимо при ангажиране на доказателства за заплащането му. Видно от приложената разписка (л.114 от НОХД) е, че упълномощителят е заплатил на повереника адв.Г. сумата от 6 280 лева, включваща две отделни възнаграждения за процесуално представителство на С. като граждански ищец и частен обвинител. Повереникът е участвал в шест първоинстанционни съдебни заседания, подготвил е книжа. Самата фактология по делото е усложнена, изисквала е сериозни доказателствени усилия от страните в процеса. Поради това въззивният състав не установява несъответствие между размера на възнаграждението и процесуалните усилия на повереника, което прави искането за ревизия на присъдата в тази част неоснователно.

С присъдата  законосъобразно е разрешен въпроса с веществените доказателства. Средството на престъплението подлежи на отнемане в полза на Държавата  на основание чл.53 ал.1 б.а от НК, като поради липса на стойност е разпоредено унищожаването му. Останалите веществени доказателства, подробно индивидуализирани в присъдата също като вещи без стойност подлежат на унищожаване.

Осъждането на подсъдимия за държавната такса върху гражданския иск и за разноските по делото е изцяло основано на чл.189 ал.3 от НПК.

В обобщение на изложеното, въззивният съст не намери въззивните жалби срещу присъдата за основателни. Служебната проверка не констатира и съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 от НПК, които да са основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл.335 от НПК.

При гореизложените съображения и на основание чл.338 от НПК, ВАпС

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №8/24.01.2018 година, постановена по НОХД №821/2017 година по описа на Окръжен съд-Варна.

 

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в 15-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

 

                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                      2.