Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Номер 38/08.03.           Година  2016                      Град Варна

 

Варненският апелативен съд                     Наказателно отделение

На двадесет и пети февруари  Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:              Янко Янков

                            ЧЛЕНОВЕ:  Румяна Панталеева

Росица Тончева

 

съдебен секретар  С.Д.

прокурор Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВЧНД № 7 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е определение по реда на чл.306, ал.2, вр.ал.1, т.1 от НПК, постановено на 11.12.2015 г. /в протокола погрешно отбелязано две хиляди и дванадесета/ по ЧНД № 1573/15 г. на Окръжен съд Варна, в което съдът е разглеждал съвкупността от осъдителни съдебни актове срещу С.Р.К.. С проверяваното определение е наложено общо наказание лишаване от свобода за две години, но е отказано в съвкупността да бъде включено едно от претендираните наказания, което, като последица от това определение, следва да бъде изтърпявано отделно.

 

Въззивното производство е образувано по саморъчна жалба от осъдения К., в която се изразява несъгласие с решението на първата инстанция за отказ да групира всички наказания, и която той поддържа в съдебно заседание. Назначеният му съгласно ЗПП служебен защитник – адвокат Р.М.,***, предлага на съда да съобрази доводите от жалбата на осъденото лице. Становището на прокурора във въззивната инстанция е, че жалбата следва да се остави без уважение.

 

Жалбата е основателна.

По отношение на осъдения К. са били налице четири влезли в сила отделни съдебни акта, отношението на реална съвкупност между които не е било спорно между страните и съдът ги е групирал, като за осъжданията му по НОХД №№ 285/15 г. и 1143/15 г. на ВОС, както и 594/15 г. на БОС и 1221/15 г. на ВРС е наложил едно общо наказание – лишаване от свобода за срок от две години. Това решение е било правилно, защото всички деяния са били извършени в периода 31.05.-29.09.2014 г., а присъдите за тях са влезли в сила през 2015 г.

Спорният въпрос по делото касае две осъждания, влезли в сила преди извършване на деянията по горните четири дела, което принципно би било пречка да бъдат включени в една обща група, но не и в конкретния случай, предвид настъпили последващи правопораждащи факти и тяхното тълкуване съгласно обвързващата съдебна практика в ТР 6/2014 г. ОСНК ВКС.

След влизане в сила на споменатите два съдебни акта – присъдата и споразумението съответно по НОХД №№ 5573/13 г. и 1157/14 г. на ВРС, наложените по тях наказания пробация първоначално са били групирани, а в последствие общо наложеното е било заменено с една година лишаване от свобода. Последното е станало с определение по ЧНД № 963/14 г. на ВОС, влязло в сила на 09.10.2014 г., спрямо която дата всяко от деянията в обособената в първата инстанция група се явява предхождащо. В цитираното тълкувателно решение изрично е отбелязано, че в подобни случаи, когато бъдат съпоставяни престъпленията, осъществени от един и същ извършител и конкретно бъдат отчитани наложените за тях наказания, трябва да бъде съобразяван моментът на възникване на предвидените в закона предпоставки за замяната на определеното наказание, и в частност, че когато е заменено наказание "пробация" с наказание "лишаване от свобода", се съобразява моментът на влизане в сила на съдебния акт, с който е извършена замяната, а не на акта, с който е наложено по-лекото наказание. Становището е аргументирано с факта, че определението по чл.452, ал.3 от НПК няма обратно действие и поражда правни последици само занапред, и предвид характера на акта, в който е обективирано,  е задължително за прилагане от съдилищата.

 

По изложените съображения съставът на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ определение № 1140/11.12.2015 г. по ЧНД № 1573/15 г. на Окръжен съд Варна, като на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК налага на осъдения по НОХД №№ 285/15 г. и 1143/15 г. на ВОС, 594/15 г. на БОС, както и 5573/13 г., 1157/14 г. и 1221/15 г. на ВРС С.Р.К. едно общо наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, след приспадане по реда на чл.25, ал.2 от НК на съответните части.

 

 Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: