Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 32/13.02                  Година  2018                  Град Варна

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                       Наказателно отделение

На осемнадесети януари                                 Година две хиляди и

                                                                               осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:          Румяна Панталеева  

                            ЧЛЕНОВЕ:  Росица Тончева

Десислава Сапунджиева

  

 

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Иван Тодоров

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

НДВ № 7 по описа на съда за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството пред апелативния съд е по реда на чл.420, ал.2, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК и е образувано по искане от Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 3274/2016 г. на Районен съд Варна, частична отмяна на постановената с него присъда – по отношение на определения режим на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, и връщане на делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Прокурорът от въззивната прокуратура поддържа искането, което се оспорва от защитника на осъдения с доводи за правилност на проверявания акт и позоваване на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС. Осъденото лице поддържа казаното от своя защитник и моли режимът му да си остане същия.

 

Съставът на Апелативния съд извърши проверка на доводите на искателя и намери, че те са основателни, като допуснатото нарушение не може да бъде изправено в тази инстанция.

С присъда № 263/19.09.2017 г. по НОХД № 3274/2016 г.         Районен съд Варна, 22-ри състав, е признал за виновен и осъдил подсъдимия Б.С.А. по чл.206, ал.З, вр.чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1 от НК, и при условията на чл. 58а, ал.1 НК му е наложил наказание от две години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, като посоченото основание е чл.57, ал.1, т.З, вр.чл.58, т.3 от ЗИНЗС.

Присъдата на Районен съд Варна не е била обжалвана по въззивен ред, същата не подлежи на касационна проверка, и е влязла в сила на 05.10.2017 г.

В искането за възобновяване се изразява несъгласие с така определения режим, като правилно се сочи, че законосъобразният режим следва съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, и той е строг.

Към момента на постановяване на осъдителната присъда първоначалният режим на изтърпяване на наказанието е следвало да се съобразява с основанията, посочени в чл.57 от ЗИНЗС. Съгласно цитираната в искането разпоредба, съдът определя първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл.66 от Наказателния кодекс, независимо от реабилитацията.  

Видно от данните в справката за съдимостта, Б.С.А. е бил осъждан неколкократно с влезли в сила съдебни актове, по които са му били наложени наказания лишаване от свобода, в последствие групирани и определено за изтърпяване едно общо най-тежко и увеличено по чл.24 от НК наказание лишаване от свобода в размер на две години и девет месеца, а отделно и една година и три месеца лишаване от свобода, които две наказания са били изтърпени последователно на 02.03.2012 г. Очевидно е, че от последната дата, до извършване на деянието, предмет по НОХД № 3274/2016 г. - от 02.04.2015 г. до 01.12.2015 г., не са изтекли повече от пет години.

Първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, като съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определил първоначален общ режим на изтърпяване на определеното наказание лишаване от свобода на А., тъй като тази разпоредба е приложима само при липсата на основание по някоя от предходните разпоредби в същата норма, каквото в случая е налице, а именно по чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС. Не може да бъде споделено виждането на защитата, че първоинстанционният съд е определил режима на изтърпяване законосъобразно - в хипотезата на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС, предвид отчетени многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Видно и от присъдата, и от изложените към нея мотиви, решаващият съд е определил режима на постановеното наказание при условията на чл.57, ал.1, т.3, вр. чл.58, т.3, а не както оспорва защитата - при условията на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС.

При тези факти съдебният акт, постановен по делото, чието възобновяване се иска, е частично неправилен поради нарушение на материалния закон, тъй като не е приложена относимата правна норма – чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС. Това нарушение не може да бъде изправено с решение по същество от настоящата съдебна инстанция, тъй като основанията за това не са в полза на осъдения – по арг. от чл.425, ал.1, т.4 НПК.

 

По изложените съображения и на основание чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 и чл.425, ал.1, т.1 от НПК настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 3274/2016 г. на Районен съд Варна, ОТМЕНЯ постановената по него присъда № 263/19.09.2017 г. САМО В ЧАСТТА, с която е постановено наложеното на подсъдимия Б.С.А. наказание лишаване от свобода за срок от две години да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд по реда на чл.306, ал.2, вр.ал.1, т.2 от НПК.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: