Р Е Ш Е Н И Е

 

      № 65

      

 16.04.2015 година,

Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на втори април, година две хиляди и петнадесета, в открито заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                    ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

СТАНЧО САВОВ

 

при секретаря С.Д. и прокурора Пламен Костадинов, разгледа докладваното от съдия Денева ВНОХД №70  по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ГЛАВА ХХІ от НПК

 

Варненският Oкръжен съд, с Решение № 57 по НАХД № 1265/2014г. по описа на същия съд, постановено на 25.02.2015г., е признал подсъдимия И.В.И. за ВИНОВЕН в това, че на 11.05.2010г. в гр. Провадия пред Общинска служба „Земеделие” - гр. Провадия представил неверни сведения в подадено „Общо заявление за плащания на площ 2010 - форма за физически лица" с вх. № 16512590/11.05.2010г., в нарушение на задължение да представи такива, за да получи средства, предоставени от ЕС по Схема за единно плащане на площ /СИПИ/ и по Схема за национални доплащания /НД/ - престъпление по чл.248а, ал.2 от НК, като на основание чл.78а ал.1 от НК е освободил подс. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба на подс. чрез проц. му представител, с която се излагат доводи за липса на съставомерност на възведеното обвинение и аргументи в тази насока. В този смисъл се иска и постановяване на решение. 

В с.з. подс. редовно призован не се явява, но се представлява от редовно упълномощен отпреди.

Представителят на АП – Варна намира жалбата за неоснователна, излага становище за обективна и субективна съставомерност на инкриминираното деяние и предлага на ВАС да потвърди Решението на първоинстанционния съд, като обективно.

Защитата на подс. поддържа така подадената жалба и счита, че не са били декларирани неверни сведения от подзащитния й. Намира, че са налице условията на чл.24 ал.1 от НПК за прекратяване на наказателното производство.

 

Въззивният съд, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на решението на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира, че жалбата на подс. И. е неоснователна.

 

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Варненският Окръжен съд  е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И. притежавал земеделски земи в землището на село Красимир, община Дългопол, обл. Варна.

На 28.08.2008г. подсъдимият И., в качеството си на собственик на земеделските земи в с. Красимир, сключил с ЕТ „Екстрема” - гр. Провадия, представляван от Х.Н.Д., договор за наем, по силата на който на наемателя били предоставени за обработване за едногодишен срок имоти. Съгласно чл.9 от договора не по - късно от месец преди изтичането на срока на стопанската година без писмено описване, същият се счита за автоматично продължен за следващата стопанска година. За ползването на земите наемателят заплащал на подсъдимия годишна рента.

През 2010г. подс. И. решил да подаде заявление за финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ и Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя.

С тази цел на 11.05.2010г. подсъдимият посетил Общинска служба по земеделие - гр. Провадия и като физическо лице, регистрирано с УРН: 417004, подал Общо заявление за подпомагане по схемите и мерките на директните плащания на площ, включващо заявление за входяща регистрация за 2010г. и заявление за подпомагане за 2010г. - форми за физически лица и приложенията към същите, съгласно утвърдения образец, в това число и таблица с описание на твърдените за използвани парцели. Документите били депозирани пред служителката И.М., която въвела данните, необходими за отпечатване на картите на заявените от подсъдимия площи, представляващи БЗС № 39551 - 36 - 3 с обща площ 1,75 ха. Картите на очертаните парцели и заявлението за подпомагане били отпечатани и подписани лично от подсъдимия И..

Преписката била служебно изпратена в Областна разплащателна агенция - Варна и на Държавен фонд „Земеделие” - София, където след проверки на окомплектоването й, била регистрирана с УИН 03/050610/36064.

Междувременно в Общинска служба „Земеделие” - гр. Провадия заявление за входяща регистрация за 2010г. - форма за физически лица с вх. № 16466786/17.04.2010г. подал и Х.Н.Д., като представител на ЕТ „Екстрема - Х.Д.” - гр. Провадия. Заявлението му било регистрирано с УИН: 0313051032723, като в същото били вписани обработваните от ЕТ имоти с кадастрални номера 39551 -012 -007; 39551 -012 -006; 39551 -012 -021; 39551 -012 -020; 11009, които били наети от него по силата на договор за наем per. №395511258/28.08.2008г.

При извършването на последваща административна проверка било установено, че е налице застъпване на площи, заявени от повече от един кандидат за подпомагане, поради което подс. И. и Дянков получили уведомителни писма за наличието на площи, заявени от повече от един кандидат. В тази връзка подсъдимият попълнил документи, с които потвърдил частично БЗС № 39551 - 36 - 3 в списък с опис на потвърдените кадастрални имоти и представените за тях документи за имоти с номера 39551-012 -007; 39551-012-006; 39551 -012-021;39551-012-020, представил скици на имотите и удостоверения за наследници. Документи, удостоверяващи правото му да обработва застъпващите се имоти, представил и Х.Н.Д..

Предвид резултатите от извършената административна проверка, по сметка на подсъдимия не били оторизирани никакви субсидии по СЕПП и НДП.

 

За да достигне до тази фактология по делото, първоинстанционният съд се е базирал на събраните писмени и гласни доказателства по делото.

Настоящата инстанция изцяло възприема изводите, до които е достигнал първостепенният съд, за това, че подс. И. е подал процесните заявления, в които представил неверни сведения относно обработването на парцелите, декларирайки, че лично той ги обработва и се грижи за тях. Този факт безспорно се опровергава от Договора за наем (peг.№ 395511258/28.08.2008г.), по силата на който  земеделските земи са обработвани от ЕТ „Екстрема - Х.Д.” - гр. Провадия, противно на заявеното от подс. И.. В тази връзка е и получената рента от подс. за 2010г. в размер на 200лева и 90кг зърно. Деянието си последният е извършил със специална цел - да бъде получено финансиране от фондове, предоставени от Европейския съюз на българската държава, с оглед целево финансиране на земеделски стопани - Наредба 11/03.04.08г., обн. в ДВ, бр. 40/2008г.

Оплакванията на защитата на подс. са с оглед обективна и субективна несъставомерност на извършеното деяние от подс., извод който не се споделя от настоящия състав. Безспорно подс. И. е регистриран земеделски производител, притежаващ земеделските земи, които се обработват от наемателят Х.Д. по силата на гореспоменатия договор. Последният е обработвал земеделските земи за своя сметка. Въпреки, че това обстоятелство е било пределно известно на подс., той е подал заявления, за да му бъдат отпуснати субсидии за обработване на земеделските земи. Целта му очевидно е била не само да ги декларира, както се домогва да докаже защитата, а да се облагодетелства неправомерно, представяйки неверните сведения, като получи средства, предоставени от нарочно обособените за тази цел фондове. Липсата на настъпила вреда също не влияе върху правилния извод на съда за съставомерност на деянието, предвид формалния характер на извършеното престъпление. Подс. е действал с пряк умисъл, съзнавайки, че представя неверни сведения, че е ползвател на земите, но преследвайки целта си - да бъде подпомогнат със средствата по програмите, като е искал настъпването на общественоопасните последици, а именно неоснователно получаване на средствата от фондове на ЕС. С действията си подс. е осъществил от обективна страна състав на престъплението по чл.248а, ал.2 от НК и не са налице основанията, визирани в чл.24 ал.1 от НПК за прекратяване на наказателното производство.

По отношение на наложеното наказание: съставът на АС-Варна намира, че определения размер на глобата, се явява справедлив – същият е определен в минималния такъв предвиден в закона. Налице са достатъчно смекчаващи обстоятелства относно данните за личността на подсъдимия, които правилно са отчетени от първоинстанционния съд при определяне на размера на глобата. В този аспект е и чистото съдебно минало на подс. Анализът на тези обстоятелства води до единствения извод за съда, че за постигане целите на наказанието е необходимо решението на ВОС като правилно и законосъобразно -  да бъде потвърдено.

 

При служебната проверка на решението, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда, поради което и на основание чл. 338 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна, 

    

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 57 на Окръжен съд - Варна по НАХД № 1265/2014г. по описа на същия съд, постановено на 25.02.2015г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.