Р Е Ш Е Н И Е

 

92/22.05.2015

 

град Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД – Наказателно отделение, на двадесет и четвърти април, през две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав :

                                                               

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

 

Секретар С.Д.

Прокурор Милена Гамозова

Като разгледа докладваното от съдия Димитрова, ВНДОХ №71 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Разградският окръжен съд, с присъда №13 по НДОХ № 283/14 година по описа на същия съд, постановена на 24.02.2015 година е признал подсъдимата С.С.С. за ВИНОВНА в това, че на 18.01.2014г. в гр.Разград по особено мъчителен начин и с особена жестокост, умишлено умъртвила Н. Станчев Б., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и 4 вр. с чл. 115  и чл.54 от НК й наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от  ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.

На основание чл. 68 ал.1 от НК РОС е привел в изпълнение наказанието от година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение било отложено по НОХД № 573/2013г. по описа на РС-Разград.

Със същата присъда подсъдимата е осъдена да заплати направените по делото разноски; зачетено е предварителното й задържане на основание чл.59 ал.1 от НК и е налице произнасяне досежно веществените доказателства по делото.

 

Въззивното производство пред АС – Варна е образувано по жалби на подсъдимата чрез процесуалните й представители – адв. Е. Н. ***, с оплакване за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и явна несправедливост на наложеното наказание, както и че е съдебният акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Молбата е за постановяване на оправдателна присъда.

В допълнителна пространна жалба от защитникът на подс.  – адв. М.Е., се излагат последователно доводи за допуснатите процесуални нарушения при постановяването на първоинстанционната присъда, както и при прилагането на материалния закон; твърди се, че: 1. присъдата била постановена от незаконен състав; 2. ОА не отговарял на изискванията на закона; 3. налице било противоречие между присъда и мотиви; 4. допуснати били съществени процесуални нарушения, накърнили правото на защита на подс. ; 5. налице били некомпетентно изготвени заключения по назначените СМЕ и експертиза на ВД;

  В съдебно заседание пред състава на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД подсъдимата, редовно призована, се явява лично и се представлява от адв. М. Е., надлежно упълномощен отпреди. Последният поддържа изцяло депозираната жалба ведно с допълнението към нея, доразвивайки подробно доводите си.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимата, като подчертава, че първоинстанционният съд е взел под внимание всички оплаквания на защитата, направени още при разглежодансе нса делото пред РОС.  Предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимата заявява, че св. Д. Х. е убил Н. Б. пред нея.

 

Въззивният съд, преценявайки доводите на страните, изложени в жалбите и доразвити в съдебно заседание, становището на представителя на АП-Варна, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира, че жалбите на подсъдимата са неоснователни по изложените по-долу съображения:

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  е приел за установена следната фактическа обстановка:

През месец октомври 2013г. подсъдимата С. срещнала пострадалия Б., с когото се познавала от няколко години. Той я поканил да живее в дома му в гр.Разград. Б. живеел сам в пристройката към къщата, като предоставял под наем стаи в основната сграда. В дома му често гостували негови познати, като именно там подсъдимата С. се запознала със св.И.И. – приятел и съсед на Б., със зависимост към алкохола. Подс. С. и св.И.  установили интимни отношения.

На 17-18.12.2013г. била извършена кражба на осем кокошки от имот в гр.Разград, намиращ се в близост до жилището на постр. Б.. В РУ - Разград била получена оперативна информация, че извършители на Д.ието били С. и Б.. На 18.12.2013г. Б. признал, че кокошките са откраднати от него и С. и че той ги е заклал. Няколко дни по-късно, подсъдимата се свързала със св.Х.Н. - инспектор в Криминална полиция при РУ-Разград, който работил по преписката. Тя му казала, че Б., иска да промени показанията си, защото първите не били верни. На 27.12.2013г. в полицейското управление, св.Неделчев поканил първо Б., който споделил, че…” С. го тормози…” и иска да промени показанията си, защото го било страх от нея. Б. написал ново обяснение, че е заколил осем кокошки, които отглеждал от малки. След това св.Неделчев поканил подсъдимата С., която отрекла да знае нещо за кокошките и казала по отношение на Б.: “…мърша, ще го убия!”. Новото обяснение на Б. било преценено от св.Неделчев за невярно.

В края на м.декември 2013г. подс. С. случайно срещнала своя познат св. Д. Х. от с.Топчии. Споделила с него, че живее у Б., с когото св. Х. се познавал от много години и били приятели. На 14.01.2014г. подс.С. потърсила по телефона  св.Х. и го поканила у Б.. Когато той дошъл, подс.С. му обяснила, че двамата с Б. искат да кандидатстват за бърз кредит и го помолила да стане гарант. Същия ден посетили офис на фирма. Впоследствие докато чакали отговор на исканията, тримата се върнали в дома на Б. и започнали да се черпят. Св. Х. бил с лекия си автомобил „Ауди 80" с peг. № Р 04-66 РХ, но поради употребения алкохол останал да нощува в една от стаите на къщата. Същата вечер имал полов контакт с подс.С.. В следващите дни св.Д. Х. превозил подсъдимата С. до дома на родителите й в с.Балкански. На 15.01.2014г. вечерта се прибрал в с.Топчии, но на 16.01. и на 17.01.2014г. останал да нощува отново у Б..

На 17.01.2014г. вечерта, подс.С., св.Х. и постр. Б. седнали в пристройката да пият ракия. Около 23 часа св.Х. се качил да си легне. На следващия ден установил, че вратата на стаята е заключена и останал вътре до към 14:30 часа. Междувременно около 03-04 часа на 18.01.2014г. подс. С. отишла в дома на св.И., където заедно изпили бутилка ракия. На сутринта се отправили към къщата на Б., за да си допият. В 09:09 часа св.И. излязъл с намерението да купи алкохол от магазина на св.Т.Т.. Последният обаче отказал да му продаде, защото И. бил видимо в нетрезво състояние. Тогава подс.С. изпратила постр. Б., но и на него св.Тицов отказал поради това, че нямал пари. След като Б. се върнал, подсъдимата С. му дала 10 лв и му поръчала да купи литър водка от „Пени маркет”. Когато донесъл водката, тримата с подс.С. и св.И. си наляли по една чаша. Постр. Б. не пил, защото не се чувствал добре. Подсъдимата започнала да се заяжда с него във връзка с обяснението му пред Полицията, като го обиждала, псувала и блъскала. Около 11 часа пристигнал св.П.Я. - съученик на Б. и познат на подсъдимата С., с когото била съжителствала в миналото. Подсъдимата го упрекнала, че е дошъл неканен, като впоследствие дори се обадила на тел.112 с искане за съдействие от Полицията, за да бъде отпратен. След като пристигнали полицейските служители Р.Ц. и Н. Н., св.Яков напуснал къщата.

Подсъдимата С. и св.И. продължили да консумират алкохол, като отново възобновила нападките си спрямо Б., обвинявайки го, че заради него я викат на дело. Удряла го с юмруци, събаряла го на леглото. Св.И. на няколко пъти й казвал да престане, но тя му възразила, че това не е негова работа. Около 13 часа подс. С. наредила на Б. да потърси права лопата и да отиде да копае в градината. В изпълнение на това Б. излязъл навън и започнал да копае, а когато се върнал, подсъдимата отново го изпратила навън. За времето 13.31-14:18 часа с права лопата Б. изкопал дупка с дължина 1.98м, ширина 80см и дълбочина 50см. Когато отново се върнал в стаята, легнал на леглото, като подсъдимата С. се вбесила, че той не изпълнява нарежданията й и го нападнала. Взела един дървен кол и с него започнала да го удря по тялото и по главата. Б. бил легнал на леглото на дясната си страна, като се предпазвал с ръце. Подсъдимата била неконтролируема и нанасяла ударите с голяма сила. Св. И. се притеснил за Б. и започнал да моли подсъдимата да спре, че ще го пребие. Подс. С. му повторила, че това са техни работи и да не се меси. Като видял, че нищо не може да направи, св.И. си тръгнал в 14:39 часа. Подсъдимата продължила побоя с правата лопата, с която преди това Б. копаел в градината. Нанесла на легналия Б. удари по главата, лицето и тялото, оставяйки го безжизнен в леглото.

След няколко минути подс.С. се качила на горния етаж и повикала св.Х. да слезе. Той поискал да му отключи вратата, а тя му казала да скочи през прозореца, защото не може да намери ключа. Св.Х. излязъл през прозореца и забелязал, че подсъдимата е разрошена и по нея имало кръв. Държала един нож и обяснила, че „Н. й посегнал с него”, като показала драскотини по врата и корема й, както и порезна рана на лявата си ръка. След като оставила ножа върху чувал с вълна в преддверието на къщата, изнесла от пристройката един дървен кол и казала, че с него е ударила Б.. По дървения кол имало кръв и св. Х. я попитал, дали не е счупила главата на Б., а тя била категорична, че кръвта е от ръцете й. Тъй като св. Х. предвидил, че ще има проблеми, след като подс. С. влязла вътре, той избягал. Излязъл от страничната врата на двора откъм ул. „Битоля”, където бил паркиран автомобилът му и потеглил. Когато стигнал ул. „Жеравна", той спрял във високата й част, от където имал добра видимост към имота на Б.. Останал там в очакване да види, дали ще дойде Полиция или линейка, както и  за да помисли, какво да прави. За времето 15:17-15:49 часа подс.С. му се обадила четири пъти по телефона. Попитала го защо е избягал и го успокоила, че на Б. му няма нищо, поискала той да се върне, за да я закара на село. Около 16часа св.Х. се върнал в къщата. Поинтересувал се за състоянието на Б. и подсъдимата обяснила, че е пиян и спи. Св.Х. влязъл в пристройката и видял, че Б. е на леглото, покрит със завивка. Подканил подсъдимата да тръгват. Тя изнесла бутилката с водка навън, изпила една чаша, пушила цигара, след което събрала дрехите си и взела пакета с тютюн. Натоварила нещата си в автомобила на св. Х., както и окървавения дървен кол. После заключила външната врата на къщата и в 16:37 часа отпътували. По пътя подс.С. изхвърлила кола през прозореца на колата. Докато пътували подсъдимата казала, че може да е убила Б.. Същото повторила и пред родителите си в с.Балкански. Св.Х. я чул да казва на своя баща, че ще запали Н.. Баща й заръчал на св. Х. да отиде и да види какво е станало. С тази цел св.Х. се върнал в гр.Разград и отишъл до дома на постр. Б.. Там видял, че в стаята му не свети, но не слязъл от автомобила и тръгнал да се прибира в с.Топчии. Минавайки край автобусната спирка в центъра на града, качил като пътник св.П.. Двамата пристигнали в с.Топчии около 19 часа.

В 18:39 часа подс.С.С. се обадила на своя приятел св.Кръстев и го помолила да я вземе от с.Балкански и да я откара до гр.Разград. Около 21 часа св.Кръстев пристигнал в с.Балкански със св.М., св.Тодорова и Тодоров и около 21.30 часа оставил подсъдимата пред дома на постр.Б..

Минути преди 23 часа св.Костова - съседка на постр. Б. забелязала, че от пристройката към къщата му излиза дим, а в стаята има огън. Съобщението за това по тел.112 било прието в дежурната част на РСПБЗН - гр. Разград в 23.09 часа на 18.01.2014г. Св. Н. влязъл в пристройката и с пожарогасител угасил огъня. След това пристигнали екипи на МВР, РСБПЗН и ЦСМП.

При извършения оглед на местопроизшествието било установено, че върху леглото се намира труп на мъж, който лежи по гръб. По тялото и горните му крайници имало части от изгорели дрехи, по лицето - обгаряне на кожата, а в областта на долните крайници имало пълно овъгляване на кожата с достигане на мускулни групи. В близост до леглото бил намерен стол с полуизгоряла седалищна част, върху която имало порцеланова макара с открит нагревател и гумиран проводник, включен в електрически контакт. Впоследствие в остъкленото помещение върху найлонов чувал бил намерен и иззет нож със следи от кафеникави зацапвания по острието. При последващ оглед на 19.01.2014г. в стопанския навес към пристройката били намерени и иззети металната част на права лопата с червено-кафеникави зацапвания на три места и дървен сап с дължина 127 см, с червено-кафеникаво зацапване в долната му заострена част, както и торба с деформирана пластмасова бутилка, жълта метална кутия и инструменти.

В хода на разследването бил намерен и иззет и изхвърления от подсъдимата дървен кол (сап) с дължина 1.04м, по който имало зацапвания от червена течност.

 

Правилно установената от първоинстанционния съд фактологията по делото, се базира на солидни доказателствени източници: частичните обяснения на под. С.; показанията на свидетелите И.И., Д. Х., Т.Т., П.Я., Д. И., В.М., Р.Ц., Н. Н., А. И., Б.П., К.К., Н.Т., В.М, Б.К., М.А., Н.й Н., В.Н., П. И., К. И., В.М., Х.Н., Б.Н., П. П., А.А., Х.М. и Я.Г.;  заключенията по назначените СМЕ, ДНК, СПТЕ, СППЕ, СТЕ, дактилоскопна експертиза, съдебно химически експертизи; веществените доказателства -  картонена кутия с намиращите се в нея пластмасова запалка, реотан и кабел, 3 бр. монети и 2 бр.стопилки; портмоне с карта „Пени”, „Виза ЦКБ”, червен жетон, карта „Водоснабдяване”, визитна картичка; обикновен ключ с ключодържател тип „чантичка”; дървен сап с дължина 127 см и диаметър 4,4 см; брезентова торба с обла пила и гаечен ключ; метална кутия с надпис „Диона М10Д”; деформирана пластмасова бутилка от 0,5 л без капачка; деформирана бутилка от веро; стопилка с надпис „Antic”; права метална лопата; дървен кол/сап/ с дължина 104 см; хартиен плик с косми на Н. Б.; 2 бр. пликове от обтривки на Д. Х.; 2 бр. пликове от обтривки на С.С.; найлонов джоб с марля „ЧКМ”; нокти от ръцете на Д. Х., изсушена кръв от Н. Б., С.С., Д. Х. и И.И.; бяла кърпа син кант 45/85 см; парче дърво 30/12 см; хавлиена кърпа 40/62 см и нож с кафява дръжка; писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед, фотоалбум и други. Възоснова на обстоен и задълбочен доказателствен анализ, законосъобразно първоинстанционният съд е достигнал и до правилни фактически и правни изводи относно авторството на Д.ието, респ. съпричастността на подс. С. към съставомерния резултат, а именно, че с Д.ието си тя е осъществила престъпление по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и 4 вр. с чл. 115 от НК.

От заключението по СМЕ на трупа на постр. Н. Б. се установява съчетана травма и две причини за смъртта му: масивна мастна емболия на белите дробове и оток на мозъка с малкомозъчно вклиняване. Всички травматични увреждания са с еднаква давност и получени часове до минути преди смъртта, настъпила преди възникване на пожара. Уврежданията били нанесени с твърди, тъпи и тъпоръбести предмети и с изключение на кръвонасядането на дясната ушна мида, всички били реализирани по левите страни на главата, тялото и крайниците. Уврежданията по левия горен крайник ВЛ е определило, като защитни. Установено било още, че ударите били не по-малко от 16 на брой. В допълнителното заключение, се конкретизира, че установените травми по Б. били многобройни, върху голяма площ от тялото, като част от тях довели до счупвания на кости и увреждания на вътрешни органи, при които обикновено се усещат болки със значително голям интензитет. При получаването на част от тях Б. е бил в съзнание и се е опитвал да се предпазва. ВЛ уточнява, че ударите вероятно са били повече от 16 на брой, тъй като е имало наслагване в една и съща област. Травмите в областта на главата и лявата лакътна става са характерни за удар с предмет с добре изразен ръб, какъвто е единият иззет сап. Констатираните и насложени в областта на лакътя увреждания е възможно да са причинени от различни средства или от различни повърхности на едно и също средство / например лопата/. Зацапванията с кръв, установени по иззетия нож, дървения кол, металната част на правата лопата, по дрехите на подс., както и по кърпата, намерена под главата на Б., са с принадлежност към кръвна група А(ß), каквато имат подсъдимата и пострадалия Б.. По дрехите на Х. не е  открита кръв.

 Съгласно заключението на изготвената по делото ДНК експертиза на веществени доказателства, ДНК профилът на кръвта, зацапала металната част на правата лопата напълно съвпада с ДНК профила на кръвта на постр. Б.. Клетъчен материал от подс. С. е оставен върху ножа, на три места върху парчето дърво и горния ръб на металната част на правата лопата. Клетъчен материал от подсъдимата се съдържа и в кафеникавите зацапвания по долнището на анцунга и потника й.

От извършените освидетелствания се установява, че по главата и тялото на св.Х. не са констатирани травматични увреждания, а св. И. имал охлузване под основата на носа и старо кръвонасядане на лявата подбедрица.

По тялото на подсъдимата С. са установени множество увреждания: охлузване на шията, одраскване на шията, порезна рана на лявата ръка, подкожен кръвоизлив на четвърти пръст на лявата ръка, одраскване в лява гръдна област, повърхностни порезни наранявания на предна коремна стена. Според вещото лице, всички увреждания са с еднаква давност и е възможно да са получени на 18.01.2014г. Същите са резултат от действието на твърди, тъпоръбести предмети и предмети с остър връх и/или режещ ръб. Според експертът открития и приложен по делото нож не е добре заточен, поради което е възможно всички увреждания да са били причинени с него. Намушкването в областта на коремната стена отговаряло да е получено от върха на ножа, но тъй като върхът бил тъп, няма проникване в дълбочина, нито прободно-порезни наранявания и по-тежки такива. Експертът не може да отговори на въпроса, дали уврежданията са от самонараняване или са причинени от друго лице, но поради обстоятелството, че са в различни области и с малка повърхност, счита, че не са причинени умишлено.

От заключението на  химическите експертизи се установява, че в кръвта на постр. Б. няма етилов алкохол; в кръвта на подс. С. е констатиран етилов алкохол в концентрация 1,35 промила, а в кръвта на Х. - 0,61 промила.

Според заключенията по назначените СМЕ, по отношение на подс. С. е изчислено, че концентрацията на алкохол в кръвта й в часовете 14.30, 15 и 15.30 била съответно 4,55 промила, 4,47 промила и 4,4 промила, което отговаряло на много тежка степен на алкохолно повлияване. По отношение на св. Х. изчислените концентрации са 4,78 промила, 4,71 промила и 4,63 промила, които също отговарят на много тежка степен на алкохолно опиване. При тази степен са били силно нарушени равновесието, походката, координацията на движение, вниманието и концентрацията, били са забавени реакциите и мисленето, говорът е неразбираем, тежко е потисната дейността на централната нервна система. В съдебно заседание пред РОС ВЛ е заявило, че данните за концентрацията на алкохол в кръвта на С. и Х. могат и да не отговарят на действителните, в зависимост от това, какво количество алкохол реално е било употребено.

Заключението по  пожаро-техническа експертиза установява две огнища със следи от горене: първото - на седалището на дървен стол, а второто - по повърхността на леглото и намиращия се върху него труп. Причината за възникване на горенето в зоната на първото огнище била високата температура на открит реотан на електронагревателен уред, включен към електрическата мрежа. Изолацията на захранващия проводник е прегоряла и той е прекъснат в резултат от късо съединение. По този начин не се е стигнало до по-продължително въздействие на постоянната температура на нагревателя, което е щяло да доведе и до възП.яване на дървената конструкция на стола. Причинителят на горенето в зоната на леглото е внесен огнеизточник с открит пламък. Горимите материали в зоната на леглото били по-склонни към тлеене, отколкото към горене и най-вероятно първоначално е използвана някаква течност. Вещото лице е пояснило, че пожарът се развива по различен начин в зависимост от това дали има достатъчно приток на кислород. В тази връзка имало значение, дали вратата на пристройката е била отворена, за което не са били събрани категорични данни.

Според заключението по изготвената химическа експертиза, по обтривките, иззети от ръцете на подс. С. и от ръцете на св. Х., имало следи от леки нефтени фракции - нефтопродукти, с малко молекулно тегло. ВЛ не е могло да отговори, дали натривките от ръцете на подс.С. и на св. Х. са от едни и същи вещества.

Заключението по дактилоскопната експертиза на иззетия от местопроизшествието нож е установило открита дактилоскопната следа, оставена от дланта на лявата ръка на подс. С.. Според ВЛ, лявата ръка е обхващала горния ръб на ножа, не режещия, като палецът е сочел към дръжката.

Чрез заключението по техническата експертиза, изследвала видео файлове от видеокамери се установява, че през кръстовището на ул.”Дружба” и бул.”Княз Борис” в 16:30 часа на 18.01.2014г. и за времето от 18:45 до 19ч е заснет да преминава лек автомобил „Ауди”, с ДК № Р 0466 РХ и както. На записа от 16:40 часа се виждали мъж на предната седалка и пътник до него - вероятно жена. От заключението на техническата експертиза за изследване на CD, със записана информация от видеокамера в магазин „Нуни” в село Киченица, св. Х. е влязъл в магазина в 18:58 часа и е излязъл в 18:59 часа на 18.01.2014г.

Според заключението по техническата експертиза парчето дърво с дължина 104см /сап/, изхвърлено от подсъдимата и металната права лопата /без сап/, вероятно са били едно цяло - линиите, образувани перпендикулярно на сапа съвпадат с горния ръб на лопатата и при поставяне на сапа в лопатата местоположението на елипсовидния елемент съвпада по местоположение и размер с нита от лопатата.

По делото са приети заключенията на три комплексни съдебно-психиатрични и психологически експертизи:

- подсъдимата С. не страда от психично заболяване и по време на Д.ието се е намирала в състояние на обикновено алкохолно опиване - средно тежка степен, като е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Механизмът на Д.ието й не е патологичен, а се дължи на комбинация от алкохол и личностовите характеристики на подсъдимата - емоционална нестабилност и неовладимост, незачитане на социалните норми и правила, нисък фрустрационен праг, импулсивност и склонност към дисфория. Експертите са определили подсъдимата, като дисхармонична личност в застой на развитие, общителна и незадълбочена, със слаб самоконтрол, егоцентрична, емоционално хладна и враждебна. По време на изследването проявила защитни механизми за себеразкриване, неискреност и желание за прикриване на истината;

- св. И. страдал от синдром на алкохолна зависимост с най-малко 5-годишна давност, но със запазени базисни психични годности. По време на извършване на Д.ието се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване - средно тежка степен, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При И. не е регистрирана склонност към преиначаване или лъжа.

Експертите не приемат, че концентрацията на алкохол в кръвта на подс. С. и на св. И. е била над 4 промила, т. к. това би означавало и двамата да са в кома;

- св. Х. страдал от синдром на алкохолна зависимост с най-малко 5-годишна давност. Не са установени психиатрични, психологични и поведенчески отклонения, които да му пречат да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Няма психични отклонения, които да го лишават от годност да дава достоверни показания. Касае се до акцентуирана личност с шизоиден тип акцентуация. Вещите лица са пояснили, че шизоиден тип означава, че е по-затворен, по-хладен и не може да съпреживява чувствата на другите, егоцентричен е, т.е. първо мисли за себе си, за собственото си състояние и благополучие, което се потвърждава и от бягството му от местопроизшествието. При него не се отчита склонност да преиначава, да преувеличава, да лъже.

 

 Основен аргумент, който развива защитата на подсъдимата С. във връзка с неправилността на  първоинст. съдебен акт е свързан с допуснати процесуални нарушения, както при изготвянето на ОА, така и при провеждането на съдебното производство пред първоинстанционния съд. ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери това оплакване за абсолютно неоснователно:

Твърденията, че ОА не отговаря на изискванията на закона и че обвинението не е точно и ясно формулирано са голословни. За да обоснове тезата си, защитата атакува прокурорския акт досежно факти, изложени в обстоятелствената част на ОА, касаещи конкретно и единствено придвижването на св. Х. с автомобила му по описаните в ОА улици, както и точното наименование на улицата, където се е намирало жилището на пострадалото лице. Дори да се приеме, че в действителност са налице тези неточности, сочени от защитата, същите не могат да бъдат квалифицирани като „съществени”, защото не се отнасят до времето, мястото и начина на извършване на съставомерното Д.ие от подсъдимата, а още по-малко, да са ограничили правата на подс. С.; напротив – обвиненото е точно и прецизирано, съдържа точно и ясно описание на всички обстоятелства, свързани с осъщественото от подсъдимата С., поради което не е било нарушено правото й на защита и тя е могла да разбере, в какво точно е обвинена и за какво е предадена на съд. Некоректно в тази връзка се излага още довод за  разминавания, касателно посоченото в обстоятелствената част и диспозитива на ОА и по – конкретно,  за нанесените удари по постр. с тъпи и тъпоръбести предмети. Очевидно, от събраните в хода на д.п. и впоследствие в съдебното производство пред РОС доказателства, се установява, че средството използвано от подсъдимата за умъртвяването на постр. е дървен кол, част от права лопата /дървената дръжка/, по който са и констатираните зацапвания с кръв;

Защитата на подсъдимата акцентира и върху дублирания времеви интервал, в който са проведени разпитите на двама от свидетелите по делото на досъдебната фаза – М. и П., на дата 23.01.2014г. от един и същ разследващи полицай, с което се обосновава и искането за изключване на показанията на двамата свидетели от доказателствената съвкупност. Настоящата инстанция приема, че действително е обективно невъзможно и двамата да бъдат разпитани за времето от 11.01 до 11.17 часа на посочената дата, но пиема, че се касае за техническа грешка, допусната от разследващия орган, която не е от категорията на съществените процесуални нарушения, налагащи изключването им от доказат. съвкупност или некредитирането им.

   Друг аргумент в линията на защита досежно допуснатите процесуални нарушения от първостепенния съд са свързани с постановяване на присъдата  от незаконен състав. Според защитника на подс. , член на състава – съдия Д. И. е била дежурен съдия и пред нея на 19.01.2014г. е проведен разпит св. Х., в който тя е задала въпрос на свидетеля, което от своя я правди предубедена и съответно е налице основание за отвод. Това възражение не може да бъде споделено: ноторно известно е, че в процедурата по закрепване на показанията на свидетел при условията на чл.223 от НПК, делото изобщо не се предоставя на съдията, респ. последният не се запознава с подробности по съответния казус. Задаването на какъвто и да е уточняващ въпрос, не може да бъде приравнено, а още по-малко окачествено като предубеденост /или произнасяне по същество на делото/ на съответния съдия. Поради това настоящият състав намира, че разпитът не е проведен „от” съдията И.а, каквито са твърденията на защитата, не са налице основания за отвод по смисъла на чл. 29 от НПК, за да се приеме, че съставът постановил ревизираната присъда е незаконен.  

Като несъстоятелни се преценяват и възраженията на защитата на подсъдимата, свързани с оценката на доказателствените източници, и в частност, с  показанията на основните свидетели И. и Х. - че са непоследователни, нелогични и не кореспондират с доказателствената съвкупност. Напротив, именно показанията на тези двама свидетели допринасят за установяването на обективната истина по делото и дискредитират защитната теза на подсъдимата, че не тя, а св. Х. е убил постр. Б.. Опитвайки се да поддържа тази защитна линия, подсъдимата е изложила в обясненията си версия за скандал, избухнал между св. Х. и пострадалия Б. и последвало сбиване между тях във връзка с циркуляр, даден за временно ползване от пострадалия. Тези обяснения не са били подкрепени от други доказателства и първостепенният съд резонно и обосновано по категоричен начин е опровергал тази несъстоятелна теза в мотивите си. В противовес на твърдяното от подсъдимата са данните, изнесени в показания на св.И., който разкрива, на какво се е дължало агресивното й поведението, ескалирало от нападение до убийството на постр., а именно че тя се е засегнала от обясненията на постр. дадени пред Полицията, касаещи участието на С. в кражбата на кокошки.  

Категорично се опровергава и версията на подсъдимата, за това, че тя е била намушкана с нож от пострадалия Б., докато е била на масата. Освен показанията на свидетелите, в тази насока е и установеното чрез извършеното освидетелстване на подсъдимата, от което се установява, че раните й са били в различни области и от различно естество, като не са умишлено причинени от някого. Последващото й поведение, непосредствено след инцидента, също е показателно, за това, че не тя е била „жертвата” на нападението, а когато е пътувала със св. Кръстев е била весела и не е споделяла, че е била нападната и намушкана с нож, което би било естествена реакция в такава ситуация.

Неоснователно е твърдението на защитата на подсъдимата, че РОС е кредитирал некомпетентно изготвени заключения по назначените СМЕ и експертиза на ВД. Съставът на въззивната инстанция не намери опора в това твърдение, защото заключенията по тези експертизи са обосновани и съпоставени с цялата доказателствена съвкупност, разкривайки съпричастността на подсъдимата към инкриминирания резултат: - от заключението на СМЕ се установяват множество следи и фрактури в резултат на реализирания побой над постр. Б. и в резултат на нанесените му многобройни и силни удари в областта на главата и тялото, последният е получил съчетана травма глава - гърди - корем - крайници. Всичко изложено досежно вида и механизма на получените от пострадалия увреждания обуславя извода, за това, че действията на подсъдимата се отличават с изключителна бруталност и агресия спрямо човек, който не е предизвикал нападателя си по никакъв начин, респективно отличаващи се с „особена жестокост”. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са осъществени квалифициращите признаци на състава по смисъла на  чл.116 ал.1 точка 6 от НК. Квалификацията във връзка с настъпилата смърт на пострадалия - „по особено мъчителен начин” и начина на извършване на Д.ието– „с особена жестокост”, се обуславя от продължителността на нанесения побой, интензитета на ударите и причинените увреждания на пострадалия по всички части на тялото му. При побоя подсъдимата С. е проявила изключителна ярост и ожесточение, нанасяйки на пострадалия над 16 удара /за това че са били много повече свидетелстват констатираните наслагвания в едни същи области/ по различни части на тялото и главата, в резултат на което са се развили масивна мастна емболия на белите дробове и оток на мозъка. Пострадалият Б. е преживял изключително тежки предсмъртни мъки, като травматичните увреждания са довели до счупвания на кости и засягане на вътрешни органи, което е свързано с болки със значително голям интензитет; - съпричастността на подсъдимата към бруталния акт се доказва безспорно и от констатациите на ДНК експертиза на веществени доказателства, според която клетъчен материал от подс. С. е оставен върху ножа, върху парчето дърво и горния ръб на металната част на правата лопата.  Такъв материал е констатиран и в кафеникавите зацапвания по долнището на анцунга и потника й.

 

С оглед на всичко установено, ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намира за обосновани направените фактически и правни изводи във връзка с възведения престъпен състав по НК, за това, че подсъдимата С. е осъществила с действията си състава на Д.ие по чл.116, ал.1, т.,6 във вр. с чл.115 от НК, а именно за това, 18.01.2014г. в гр.Разград по особено мъчителен начин и с особена жестокост, умишлено умъртвила Н. Станчев Б.. Подсъдимата е действала с пряк умисъл, като е съзнавала общественоопасния характер на Д.ието, предвиждала е настъпването на смъртта на Б. и пряко е искала настъпването на този резултат.

По отношение справедливостта на наложеното наказание: настоящият състав на въззивния съд установи, че така определено, същото е справедливо и не следва да бъде ревизирано. Първоинстанционният съд е изложил мотивирано съображения във връзка с индивидуализацията му, преценявайки високата степен на обществена опасност не само на Д.ието, но и на дееца, изключително лошите характеристични данни за личността на подсъдимата /от събраните доказателства по делото се установява, че същата е всявала страх у околните и то предимно по отношение на лица от мъжки пол; алкохолно зависимост и др./, съдебното й минало. На практика, не са били констатирани смекчаващи отговорността обстоятелства.

Поради изложеното твърденията на защитата на подсъдимата за явна несправедливост на наложеното наказание са абсолютно несъстоятелни и липсват основания, които да обуславят налагането на по-ниска наказателна репресия. По – леко наказание от определеното би било необоснована проява на прекалено снизхождение, предвид извършеното, съдебното минало на подсъдимата, както и с оглед най – вече на личната превенция. Така наложеното наказание на подсъдимата е съответно на критериите по чл.54 НК, на целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал. 3 НК.

 

С оглед на всичко изложено по-горе, съставът на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД достигна до извода, че присъдата на първоинстанционния Разградски окръжен  съд, като правилна, законосъобразна и справедлива следва да бъде потвърдена.

 

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или във фазата на съдебното следствие/, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора.

 

Водим горното и на основание член 338 от НПК, ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда  № 13 на ОКРЪЖЕН СЪД – Разград, постановена на 24.02.2015г. по НДОХ № 283/2014 година.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВКС на РБ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК  от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.     

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                        ЧЛЕНОВЕ:  1:                   2.