Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Номер 69/04.04.       Година  2016                     Град Варна

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На десети март                    Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Илия Пачолов      

                            ЧЛЕНОВЕ: Румяна Панталеева

Росица Тончева

 

 

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВЧНД № 71 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.34, ал.1, вр.чл.20, ал.ал.1-3 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.

 

Предмет на въззивното производство е решение № 8/22.01.2016 г. по ЧНД № 9/16 г. на Окръжен съд Търговище, с което е признато съдебно решение, постановено във Федерална Република Германия срещу българския гражданин А.И., и е образувано по жалба от защитника му адвокат Р.Р.,***, с искане да бъде отменено поради нарушения на материалния закон, поддържано в съдебно заседание. Представителят на въззивната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

 

Жалбата е неоснователна.

 

Делото в Окръжен съд Търговище е било образувано въз основа на постъпило удостоверение по чл.4 от Закона, изготвено от компетентен служител при несъдебен орган в Германия, за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансови санкции от същия орган, № 32.18-193.3/2011 ko, постановено на 15.02.2013 г. и влязло в сила на 05.03.2013 г., срещу българския гражданин А.И..

С предметното решение на И. са наложени две финансови санкции – 1500 евро глоба и 78.50 евро разноски по производството, съответно по чл.3, ал.1, т.т.1 и 3 от ЗПИИРКОРНФС, за правонарушение, чиято наказуемост съгласно правото на издаващата държава следва от техния Закон за борба с работата на черно и нелегалната заетост – като съдружник в командитното дружество „Елвира Бау”, гр.Бон, възложил на седем лица извършването на дейности, представляващи подлежащ на лиценз занаят, без тези лица да са били вписани в съответния регистър на занаята. 

След запознаване с материалите се установява, че правонарушението не е сред изрично визираните с чл.30, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, поради което следва да бъде потърсено негово фактическо съответствие в разпоредбите на националното материално право, тъй като ако такова е налице, признаването е задължително съгласно редакцията в чл.30, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. Подобно съответствие не се открива, защото българският законодател не само не е предвидил уреждането на обществените отношения, свързани с работата на черно и нелегалната заетост в нарочен закон, както това е сторено в решаващата държава, но не е включил не само аналогични, но дори и в по-малка степен подобни правни норми, като част от друг, по-общ нормативен акт, включително и в Кодекса на труда, на който неправилно се е позовал окръжния съд, тъй като визираната от последния разпоредба на чл.412а от КТ не представлява материално-правна норма, създаваща задължение за конкретно правомерно поведение по повод упражняването на труд. В този смисъл възражението на въззивника е правилно, но не и искането му, защото въпреки отсъствието на двойна наказуемост съдът в изпълняващата държава не е длъжен да откаже признаване на решението.

 

ЗПИИРКОРНФС не съдържа абсолютни основания за отказ от признаване на решения за налагане на финансови санкции, каквито се откриват например в ЗЕЕЗА, а само факултативни такива, като в чл.35, т.7 от Закона изрично е казано, че съдът може да откаже да признае и допусне изпълнение на решението в някои от случаите по чл.30, ал.1, когато то се отнася за деяние, което не съставлява административно нарушение според българското законодателство. Тази свобода е дадена изцяло в съответствие с предписанията на Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европейския съюз от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, чийто изисквания са въведени със Закона, съгласно неговия § 3, т.1. В чл.6 на Рамковото решение е записано, че компетентните органи в изпълняващата държава признават предадените по съответния ред решения без всякакви допълнителни формалности и незабавно предприемат необходимите действия за тяхното изпълнение, освен ако компетентният орган реши да предяви някоя от причините за отказ от признаване или от изпълнение по член 7, а в точка 2 на последния, отново на принципа на факултативността, е разписано, че този орган може да откаже признаването и изпълнението на решението в някой от случаите на деяние, което не съставлява престъпление по закона на изпълняващата държава.

От редакцията на цитираните правни норми и цялостния смисъл на съдържащите ги нормативни актове се налага извод, че липсата на двойна наказуемост е само една от възможните причини, на които решаващият орган може да се позовава по своя преценка, съответно да я предяви и отбележи в своя акт като основание да откаже признаването. Настоящият въззивен състав не счита, че в предметния случай следва да откаже признаване на решението. Санкционираният български гражданин е извършил нарушение на трудовото законодателство в друга страна-членка, където се е установил по свое желание, регистрирал е търговско дружество и е започнал да развива дейност, при което е длъжен да се съобразява, респ. да спазва относимите към нея правни норми. 

 

Неоснователно е и възражението за неяснота относно вида на юридическото лице – дружеството, в качеството на съдружник в което, е санкциониран българският гражданин И.. Този въпрос поначало е извън пределите на проверката, допустима в настоящото производство, и не е относим при взимане на решението по същество за правилността на признаването, извършено с акта на първоинстанционния съд, но за коректност следва да се отбележи, че в удостоверението на немски език дружеството е посочено с абревиатурата KG, която се разчита като  Kommanditgesellschaft, а в наличния му превод на български е отбелязано съответно с абревиатурата КД, която се използва при командитните дружества.

 

По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а проверяваното решение, макар и не по мотивите, изложени в него, като правилно и законосъобразно в направения краен извод – за признаване, следва да бъде потвърдено, поради което и по реда на чл.34, ал.1, вр.чл.20, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение 8/22.01.2016 г. по ЧНД № 9/16 г. на Окръжен съд Търговище, с което е признато решение на несъдебен орган за налагане на финансови санкции, постановено във Федерална Република Германия срещу българския гражданин А.А.И..

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: