О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

99/21.03.2018 г.

 

 

град Варна

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - наказателно отделение, на двадесети март, две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

                                

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                   

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВЧНД № 71 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на член 243 ал.7 от НПК.

 

Образувано е по протест на прокурор при окръжна прокуратура– Добрич срещу определение №55/02.02.2018г. на Добричкия окръжен съд, постановено по ЧНД № 44/18г. по описа на същия съд. С последното е отменено постановление за прекратяване на наказателно производство по д.п. № 1188/2012г. по описа на Първо РУ  на МВР - Добрич, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.123 ал.1 от НК и делото е върнато на ДОП за продължаване на разследването с конкретни указания.

С протеста се атакува първоинстанционният съдебен акт, като незаконосъобразен, с твърдение за правилност на отмененото постановление, тъй като в хода на разследването са събрани достатъчно доказателства, които изясняват в пълна степен процесната фактология, което обосновава извода за това, че не се налага извършването на нови действия по разследването.

 

След като се запозна с материалите по делото, Варненският Апелативен Съд констатира следното: протестът е подаден от легитимирано лице в установения от НПК срок, допустим е за разглеждане, а по същество се явява неоснователен, респ.  първоинстанционният съдебен акт се явява законосъобразен и  обоснован по следните съображения:

        Добричкият Окръжен съд с определение № 55 от 02.02.2018г., постановено по ЧНД № 44/2018г. по реда на чл.243 ал.4 и ал.5 от НПК е отменил постановление за прекратяване на наказателно производство по д.п. №1188/2012г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Добрич, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.123 ал.1 от НК и е върнал делото на ДОП за продължаване на производството с конкретни указания по разследването. За да направи този извод, първоинст. съд е констатирал в прокурорския акт изначална неяснота относно основния въпрос в наказателното производство, а именно - налице ли е причинно-следствена връзка между действията/респ. бездействията на медицинските лица и настъпилата смърт на пострадалото лице Нели Николова. Постановлението на прокурора за прекратяване на производството е процесуален акт, който не поражда задължение за съда да приеме отразените в него констатации и изводи. Откритата празнота не е била попълнена по предвидения от НПК ред и съответните способи, като държавният обвинител се е задоволил единствено с експертното мнение по изготвената СМЕ от 30.06.2017г., без да вземе предвид отговорите на въпросите по изготвената от 15.06.2017г. допълнителна СМЕ, в заключението на която вещите лица изясняват част от поставените им задачи, но не дават отговори на други такива. Безспорен е обаче фактът, че в изготвените експертни заключения се представят становища, които обосновават извод за противоречия между извършените медицински изследвания и нормативно диагностичния лечебен алгоритъм, заложен в  клинична пътека № 9, и  в клинична пътека № 226,  които  са  неразделна част от Националния рамков договор за 2012г. за медицински дейности, действащ към момента на хоспитализация на починалата Нели Иванова Николова. Както правилно е отбелязал първостепенния съд, тези  диагностично – лечебни алгоритми са задължителни за изпълнение и определят пакета от болнични здравни дейности, които се заплащат по клинични пътеки. В заключенията по извършените експертизи, компетентните лица са изразили мнение, че е било удачно да се взема кръвна проба за хемокултура на пострадалата, но писмената доказателствена маса свидетелства за факта, че такава не е направена. В действителност, така както е преценил и ДОС, липсата на категоричност по изясняване на спорните въпроси и на механизма на настъпилата смърт, задължава  прокурора да положи необходимите усилия за установяване на всички фактически обстоятелства на процесното събитие, като използва всички предвидени в НПК способи за изясняване по безспорен и категоричен начин на основният въпрос - има ли връзка между действията/или бездействията на компетентните лица и настъпилия фатален изход. В този смисъл правилно е отбелязал проверяващият първоинст. съд в мотивите към атакуваното определение за възникване на обосновано съмнение, дали своевременно и съгласно диагностично лечебния алгоритъм на клинична пътека № 9 на НРД за 2012г. ли са извършени изследванията на пострадалата – на ликвора от 26.09.2012г.; носогърления секрет от 25.09.2012г., както и трикратните урокултури от 29.09.2012г., 01.10.2012г. и 02.10.2012г. след започване на масивната антибиотична терапия /която явно е попречила за изолиране на бактериален агент/, базирайки се на заключението на вещите лица, че предприетата непосредствено след хоспитализацията терапия, прави трудно или невъзможно доказването  на бактерия в /кръвта/ съответните биологични материали, ако  той  е  присъствал  в  тях. Именно това й налага вещите лица да отговорят прецизно и коректно на всички поставени въпроси по предходно изготвените СМЕ и допълнителна такава.

От друга страна, не може да не бъде изтъкната и на  липсата на обстоен, задълбочен и мотивиран доказателствен анализ в ревизирания прокурорски акт на цялата доказателствена съвкупност - не е направена съвкупна съпоставката на гласните /показанията на разпитаните и свидетели/ и писмените доказателства по делото, включително и със заключенията по изготвените СМЕ. Не е извършен разпит и на личния лекар на пострадалата, която макар и без пряка намеса, е давала указания за прием на определени медикаменти, които биха могли да имат значение за изясняване процесната фактология.

В протеста до настоящата инстанция се твърди се, че проведеното лечение  е съответствало на добрата мед. практика и действащите мед. стандарти, както и че фактическата обстановка е изяснена в пълнота. Това, очевидно, не е така и в тази връзка заключението на експертите, изготвили СМЕ не е достатъчно за да обоснове категоричен извод за липсата на осъществено деяние, съставляващо престъпление.

 

Всичко изложено по - горе налага извода за правилност в подхода на първоинст. съд- ДОС за необходимост от допълнително разследване, с оглед пълно и всестранно изясняване на всички обстоятелствата от значение за разкриване на обективната истина по делото чрез предвидените в НПК способи, налагащо извършването на допълнителни процесуално – следствени действия за установяване на причинно – следствена връзка между действията/респ. бездействията на медицинските лица и смъртта на Нели Николова.

В този смисъл протестът се явява неоснователен, а обжалваното определение на ОС-Добрич следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, предвид на което и на основание чл. 243 ал.7 от НПК, съставът на АС-Варна

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 55 на Окръжен съд - Добрич, по ЧНД № 44/2018г., постановено в закрито съдебно заседание на 02.02.2018г.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.