Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 123

 

гр.Варна, 09 юни 2016 год.

 

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 13 май две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

при участието на прокурора Стефка Якимова и секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВЧНД № 72 по описа на ВАпС за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.323, ал.2 от НПК и е образувано по жалба на адв.Р.В. в качеството му на процесуален представител на К.Г.И., ЕГН ********** срещу разпореждане от 29.І.2016 год., постановено по ЧНД № 1752/2015 год. на ВОС. С атакувания съдебен акт съдия при ВОС е върнал частната въззивна жалба на жалбоподателя, насочена срещу постановеното от ВОС определение № 60 в открито съдебно заседание на 20.01.2016 г. по ЧНД № 1752/2015 г. на ВОС, с което по реда чл.452 от НПК е било заменено частично наказанието „Пробация”, наложено на К.Г.И. по НОХД № 2052/2014 г. на ВРС с „Лишаване от свобода” за срок от два месеца при първоначален общ режим в ЗООТ.

            В жалбата се излагат доводи за неправилност на разпореждане, като се навеждат доводи за наличие на уважителни причини – влошено здравословно състояние на защитника на ос.лице, които обективно са го лишили от възможност да спази процесуалните срокове за обжалване на определението на ВОС. Настоящата инстанция е сезирана с искане за отмяна на разпореждането на съдия при ВОС за връщане на въззивната жалба.

            Жалбата е допустима за разглеждане, но по съществото се преценява като неоснователна по следните съображения:

            С определение № 60, постановено в открито съдебно заседание с участие на страните, проведено на 20.01.2016 г. по ЧНД № 1752/2015 г. на ВОС, по реда чл.452 от НПК е било заменено частично наказанието „Пробация”, наложено на К.Г.И. по НОХД № 2052/2014 г. по описа на ВРС с „Лишаване от свобода” за срок от два месеца при първоначален общ режим в ЗООТ. За така постановения съдебен акт въззивникът и неговия защитник са били уведомени още в съдебната зала на 20.01.2016 г.

            Недоволен от определението, въззивникът подал срещу него частна въззивна жалба вх.№ 2858, постъпила на 29.01.2016 год. в деловодството на ВОС.

            С атакуваното разпореждане от 29.01.2016 год., постановено по ЧНД № 1752/2016 год. на ВОС, е била върната така депозираната жалба като просрочена. За да достигне до този извод първоинстанционният съд е приел, че сроковете за въззивно обжалване на постановеното определение са изтекли на 28.01.2016 г.

Това становище на ВОС се споделя изцяло от настоящия състав на въззивната инстанция. Правилно и законосъобразно е становището за просрочие на частната въззивна жалба. Наведените твърдения за наличие на уважителни причини за пропускането на срока – обстоятелство, което не се оспорва от жалбоподателя, биха имали значение и биха могли да бъдат разглеждани в производство по възстановяване на срока, уредено в хипотезата на чл.186 НПК, при депозирана молба за възстановяване на срока пред ВОС. Подобно производство не е било инициирано и съответно не е допустимо удължаване на предвидените от закона срокове за упражняване правата на страните. Ето защо, неспазването на седмодневния срок правилно е преценено от първоинстанционния съд като основание за връщане на въззивната жалба, а обжалваното разпореждане като законосъобразно следва да бъде оставено в сила

            Превид гореизложеното и на основание чл.323, ал.2, вр.чл.338 от НПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 29.І.2016 год., постановено по ЧНД № 1752/2015 год. на ВОС, с което съдия при ВОС е върнал частна въззивна жалба вх.№ 2858/29.01.2016 г. на жалбоподателя, насочена срещу постановеното от ВОС определение № 60 по ЧНД № 1752/2015 г. на ВОС.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на контрол.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ:1. 

 

 

                                                                                                  2.