П Р И С Ъ Д А

 

 5       29.05.2018 г.,       гр. Варна

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД    НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

На двадесет и девети май, ДВЕ ХИЛЯДИ И ОСЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

Секретар  Соня Дичева

Прокурор Искра Атанасова

Като разгледа докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ 

ВНОХД № 75 по описа за 2018 година

 

П Р И С Ъ Д И :

 

І. На основание чл.337 ал.1 т.2 пр.2 НПК ИЗМЕНЯ присъда №44/31.10.2016г. по нохд №393/2016г. на Русенски окръжен съд, както следва:

1. В частта, в която подс.Р.А.Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.202 ал.1 т.1 НК вр.чл.201 НК вр. чл.26 НК и осъден на три години лишаване от свобода, като прилага закон за по-леко наказуемо престъпление и преквалифицира деянието в такова по чл.220 ал.1 НК, приемайки , че в периода от 31.07.2007г. до 03.07.2008г. подс.Х. в качеството си на длъжностно лице – кмет на Община-Ветово, при условията на продължавано престъпление, съзнателно сключил седем неизгодни сделки с П.Н.Б., с които му възложил функции за ръководител на проект с реф.№290701100063/06.04.2004г., а именно граждански договори №29/01.08.2007г., №53/03.12.2007г., №2/07.01.2008г., №9/04.03.2008г., №17/04.04.2008г., №27/07.05.2008г. и №50/02.07.2008г.,  и от това е произлязла значителна вреда за Община-Ветово, която той представлявал, в общ размер на 6062,66 лева, поради което и на основание чл.220 ал.1 НК вр. чл.26 НК и чл.54 НК му налага наказание две години лишаване от свобода, което на основание чл.66 НК отлага за срок от четири години.

2. В нейната гражданскоправна част - като намаля размера на присъденото на Община Ветово обезщетение  на 67 995,96 лева, и отхвърля иска за разликата до 98 966,54 лева, а съответно на това – намаля и дължимата държавна такса от 3958,66 лева на 2720 лева.

 

ІІ. На основание чл.336 ал.1 т.3 НПК ОТМЕНЯ частично присъда №44/31.10.2016г. по нохд №393/2016г. на Русенски окръжен съд, както следва :

1. В частта, в която подс. Р.А.Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.220 ал.1 НК, като го признава за невинен, на 03.08.2009 г. в гр. Ветово, обл. Русе, в качеството си на длъжностно лице, кмет на Община – Ветово, съзнателно да е сключил неизгодна сделка – договор за изпълнение на строително-монтажни работи между Община – Ветово, като възложител и „САКА 77“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Ветово, представлявано от А. Исмаил Сака, като изпълнител, с предмет „Монтаж на гипсокартон за обръщане на прозорци в СОУ „Христо Ботев“ гр. Глоджево, Община – Ветово“, като от това са произлезли значителни вреди за Община – Ветово, която той представлявал, в размер на 28 311.36 лв., произтичащи от платежно нареждане от 01.09.2009 г. по фактура № 23/05.08.2009 г. и платежно нареждане от 12.11.2009 г. по фактура № 58/13.10.2009 г., поради което и на основание чл.304 НПК го оправдава по предявеното му обвинение по чл.220 ал.1 НК

2. В частта, в която подс. Р.А.Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.282 ал.1 НК, като го признава за невинен в периода от 13.04.2007г. до 24.06.2008г. в гр.Ветово, обл. Русе, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, кмет на Община – Ветово, да е нарушил служебните си задължения по чл.2, ал.1, т.1, вр. чл.1, ал.2, т.1 от НВМОП, като не провел прозрачна и действителна процедура за събиране на оферти за обект „Преасфалтиране на улици, частично в гр. Ветово“ и разпоредил строителството да бъде извършено от „Автомагистрали Черно Море“ АД – гр. Шумен, представлявано от Д.Х.Д., като сключил договор на 24.06.2008 г. с предмет „Преасфалтиране на участъци от улици в гр. Ветово“ без осъществена реална процедура по НВМОП, с цел да набави облага за „Автомагистрали Черно море“ АД – гр. Шумен, представлявано от Д.Х.Д., като от деянието са могли да настъпят немаловажни вредни последици за Община – Ветово, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдава по предявеното му обвинение по чл.282 ал.1 НК.

                   3. В частта, в която съдът се е произнесъл по реда на чл.23ал.1, 2 и 3 НК и чл.66 НК.

                   4. В частта, в която за престъплението по чл.202 ал.1 т.1 НК на подс. Р.А.Х. е наложено наказание лишаване от право да упражнява професии, свързани с пазене или управление на чужди пари, вещи или други ценности.

 

         ІІІ. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

         ПРИСЪДАТА подлежи на касационна проверка пред ВКС, в 15 - дневен срок от днес.

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                              2.

        

 


 

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА №5/29.05.2018г. по внохд №75/18г. на

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

 

         Настоящото въззивно производство е трето поред. Първоначално наказателната отговорност на подсъдимия Р.Х. е била ангажирана с присъда №8/14.01.2016г. по нохд №463/2015г. на Русенски окръжен съд, която с решение №144//23.06.2016г. по внохд №111/2016г. на Великотърновски апелативен съд е била отменена поради допуснати процесуални нарушения, и делото върнато за ново разглеждане.

         С присъда №44/31.10.2016г.  по нохд №393/2016г. Русенски окръжен съд /която и е предмет на проверка в настоящото производство/ е признал подс.Р.А.Х. :

 

І. За виновен в това, че в периода от 31.07.2007г. до 03.07.2008г., в гр.Ветово, Русенска област, в качеството си на длъжност- но лице - кмет на Община - Ветово, в условията на продължавано прес­тъпление, на десет пъти, присвоил чужди пари, поверени му да ги управлява, а именно: 887,71 лв. по РКО № 1802/31.07.2007г.; 887,71 лв. по РКО № 1928/31.08.2007г.; 887,71лв. по РКО № 2254/30.11.2007г.; 887,71 лв. по РКО № 2327/20.12.2007г.; 883,80 лв. по РКО № 084/31.01,2008г.; 883,80 лв. по РКО № 214/29.02.2008г.; 883,80 лв. по РКО № 335/31.03.2008г.; 883,80 лв. по РКО № 439/30.04.2008г.; 817,92 лв. по РКО № 533/30.05.2008г. и 817,92 лв. по РКО № 01662/03.07.2008г. на обща стойност 6950,37лв., собственост на Община - Ветово, като за улесняването му извършил друго престъпление, за което не се пред­вижда по-тежко наказание, а именно по чл.220 ал.1, вр. чл.2 ал.2, вр. чл.26 ал.1 от НК, като на девет пъти, в качеството си на длъжностно ли­це, кмет на Община - Ветово, съзнателно сключил неизгодни сделки с П.Н.Б., с които му възложил функции за ръководител на проект с реф. № 290701100063/06.04.2004г., финансиран по програ­ма САПАРД, а именно граждански договори с номера: № 27/04.07.2007г.; № 29/01.08.2007г.; № 36/03.09.2007г.; № 53/03.12.2007г.; № 2/07.01.2008г.; № 9/04.03.2008г.; № 17/04.04.2008г.; №27/07.05.2008г.

и № 50/02.07.2008г. като от това са произлезли значителни вреди за Община - Ветово, която той представлявал, в размер на 8721,88 лв., по­ради което и на основание чл.202 ал.1 т.1, вр. чл.201, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.54 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ.

С присъдата съдът е лишил подсъдимия Р.А.Х. от правото да заема ръководна държавна и об­ществена длъжност за срок от ПЕТ ГОДИНИ, както и от правото да упражнява професии, свързани с пазене или управление на чужди пари, вещи или други ценности за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

Признал е подс.Р.Х. за невинен в това, да е извършил престъплението по чл.202 ал.1 т.1, вр. с чл.201, вр. с чл.26 ал.1 от НК, с повече от десет деяния, за присвояването на 887,71 лв. по РКО № 2029/28.09.2007г.; 887,71 лв. по РКО № 2149/31.10.2007Г. и 3272,40 лв. по РКО № 180/26.02.2009г. или общо 5047,82 лв. и за сключването на граждански договори № 43/01.10.2007Г.; № 49/01.11.2007г.; № 4/04.02.2008г. и № 11/02.02.2009г., както и за периода на извършване на деянието от 04.07.2007г. до 30.07.2007г. и от 04.07.2008г. до 26.02.2009г.

 

ІІ. За виновен в това, че на 03.08.2009г. в гр.Ветово, Област - Русе, в качеството си на длъжностно лице, кмет на Община - Ветово, съзнателно сключил неизгодна сделка - договор за изпълнение на строително-монтажни работи между Община - Ветово, като възложител и „С. 77” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Ветово, представлявано от А. И.С., като изпълнител, с предмет „Монтаж на гипсокартон за обръщане на прозорци в СОУ „Христо Бо­тев” - гр.Глоджево, Община - Ветово”, като от това са произлезли значи­телни вреди за Община - Ветово, която той представлявал, в размер на 28311,36 лв., произтичащи от платежно нареждане от 01.09.2009г. по фактура № 23/05.08.2009г. и платежно нареждане от 12.11.2009г. по фактура № 58/13.10.2009г., поради което и на основание чл.220 ал.1, вр. чл.2 ал.2 и чл.54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Подсъдимият бил лишен и от правото да заема ръководна държавна и об­ществена длъжност за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

 

ІІІ. За виновен в това, че в периода от 29.08.2008г. до 30.09.2009г., в гр.Ветово, Област - Русе, в качеството си на длъжностно лице - кмет на Община-Ветово, не положил достатъчно грижи за ръко­воденето и управлението на повереното му имущество, като възложи­тел по отношение на строително-ремонтните работи на обект: „Мерки за енергийна ефективност в сградата на СОУ „Христо Ботев” - гр.Глоджево, Община-Ветово“,  като не осигурил възможност за упражняване на контрол, включително и чрез проверки на място и от това последвали значителни щети за Община-Ветово в размер 61933,30 лв., поради кое­то и на основание чл.219 ал.1, вр. чл.2 ал.2 и чл.54 от НК го осъдил на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, както и глоба в размер ХИЛЯДА и ПЕТСТОТИН ЛЕВА.

Признал е подсъдимия Р.А.Х. за виновен в това, че в периода от 13.04.2007г. до 24.06.2008г., в гр.Ветово, Област - Русе, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, кмет на Община - Вето­во, нарушил и не изпълнил служебните си задължения по чл.2 ал.1 т.1, вр. чл.1 ал.2 т.1 от НВМОП, като не провел прозрачна и действителна процедура за събиране на оферти за обект „Преасфалтиране на улици, частично в гр. Ветово” и разпоредил строителството да бъде извършено от „Автомагистрали Черно море” АД - гр.Шумен, представлявано от Д.Х.Д., като сключил договор на 24.06.2008г. с предмет „Преасфалтиране на участъци от улици в гр.Ветово“ без осъществена реална процедура по НВМОП, с цел да набави облага за „Автомагист­рали Черно море” АД - гр.Шумен, представлявано от Димо Христов Ди­мов, като от деянието са могли да настъпят немаловажни вредни пос­ледици за Община - Ветово, поради което и на основание чл.282 ал.1, вр. чл.54 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

Признал е подсъдимия Р.А.Х. за невинен в това, да е извършил престъпление по чл.282 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.

 

На основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия Р.А.Х. било определено общо наказание лишаване от свобода за ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.23 ал.2 от НК към така опре­деленото общо наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ били присъединени на­казанията лишаване от право да заема ръководна държавна и общест­вена длъжност за срок от ПЕТ ГОДИНИ и лишаване от правото да уп­ражнява професии, свързани с пазене или управление на чужди пари, вещи или други ценности за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

На основание чл.23 ал.З пр.1 от НК към определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ било присъединено и наказанието глоба в размер на ХИЛЯДА и ПЕТСТОТИН лева.

На основание чл.66 от НК, изтърпяването на определеното об­що наказание ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, било отложено за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.

С присъдата била ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия Р.А.Х. – той бил осъден да заплати на Община - Ветово сумата от 98966,54 лв., представляваща обезщетение за претър­пени от престъпленията по чл.202 ал.1 т.1, вр. чл.201, вр. чл.26 ал.1;  по чл.220 ал.1, вр. чл.2 ал.2 и по чл.219 ал.1, вр. чл.2 ал.2 от НК, имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.10.2015г. до окон­чателното й изплащане, като искът до пълния му предявен раз­мер от 104014,36 лв. бил отхвърлен като неоснователен.

В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото, както и държавната такса върху уважената част от гражданския иск.

 

С решение №166/07.06.2017г. по внохд №105/2017г. на Великотърновски апелативен съд била отменена посочената присъда в частта, с която подс.Р.Х. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.219 ал.1 НК, и производството в тази му част е било прекратено, поради изтеклата абсолютна давност. В останалата си част присъдата е била потвърдена.

 

С решение №213/18.12.2017г. по нд №813/2017г. на ВКС на РБ е било отменено решение №166/07.06.2017г. по внохд №105/2017г. на Великотърновски апелативен съд, освен частите, с които е потвърдено оправдаването на подс.Р.Х. за част от първоначалното обвинение по чл.202 НК и по чл.282 НК, и е прекратено производството по чл.219 ал.1 НК, както и в частта за отхвърляне на гражданския иск до пълно предявения му размер, делото било върнато за ново разглеждане.

Поради невъзможност за сформиране на състав от Великотърновски апелативен съд, с определение №24/22.02.2018г. по касационно частно дело №150/2018г. на ВКС на РБ по реда на чл.43 т.3 НПК делото е изпратено за разглеждане на Варненски апелативен съд.

 

Това е процесуалната история на делото, и детайлното й проследяване е абсолютно наложително, тъй като понастоящем тя предопределя предмета на въззивната проверка. С оглед постановените въззивно и касационно решения, присъда  №44/31.10.2016г.  по нохд №393/2016г. Русенски окръжен съд е влязла в сила частично, както следва :

-         Влязла в сила е оправдателната част на присъдата в нейната т.І , в която подс.Р.Х. е признат за невинен в това, да е извършил престъплението по чл.202 ал.1 т.1, вр. с чл.201, вр. с чл.26 ал.1 от НК, с повече от десет деяния, за присвояването на 887,71 лв. по РКО № 2029/28.09.2007г.; 887,71 лв. по РКО № 2149/31.10.2007Г. и 3272,40 лв. по РКО № 180/26.02.2009г. или общо 5047,82 лв. и за сключването на граждански договори № 43/01.10.2007Г.; № 49/01.11.2007г.; № 4/04.02.2008г. и № 11/02.02.2009г., както и за периода на извършване на деянието от 04.07.2007г. до 30.07.2007г. и от 04.07.2008г. до 26.02.2009г;

-         Влязла в сила е присъдата и в частта от т.ІІІ , в която подс.Р.Х. е бил признат за виновен и осъден по чл.219 ал.1 НК /впоследствие с въззивното решение отменена в тази част и производството прекратено поради настъпила абсолютна давност/, и в частта, в която подсъдимият е признат за невинен да е извършил престъпление по чл.282 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК;

-         Влязла в сила е присъдата частично и в нейната гражданска част , в която е отхвърлен искът от 98 966,54лв. до пълния му размер 104 014,36лв. като неоснователен.

 

Съответно подлежи на проверка в рамките на настоящото въззивно производство присъда  №44/31.10.2016г.  по нохд №393/2016г. на Русенски окръжен съд в следните й части :

-         Осъдителната част по т.І - по чл. чл.202 ал.1 т.1, вр. чл.201, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.54 от НК;

-         Осъдителната част по т.ІІ – по чл.220 ал.1 НК;

-         Частта от т.ІІІ, в която подс.Х. е признат за виновен за престъплението по чл.282 ал.1 НК;

-         Гражданската част – до размера на 98 966,54лв.

 

На тези именно части от атакуваната присъда ще спре вниманието си и настоящият съдебен състав.

 

Иначе основание за образуване на въззивно производство са дали подадените срещу присъдата протест от Русенска окръжна прокуратура и жалби от адвокати В.Д. и П.Ш. – защитници на подс.Рехан Х..

В протеста в най-общ вид се твърди нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения, както и явна несправедливост на наложеното наказание. В допълнителните съображения към протеста се внася конкретика : става ясно, че недоволството на прокуратурата е единствено в две насоки – по отношение оправдателната част на престъплението по чл.202 ал.1 т.1  вр. чл.201 вр. чл.26 НК, и по отношение на престъплението по чл.282 ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.26 ал.1 НК. Към момента в тези си части присъдата е влязла в сила, поради което и самият протест се явява вече без предмет – както правилно бе отбелязано и от представителя на Варненската апелативна прокуратура.

В съдебно заседание прокурорът от Апелативна прокуратура изразява становище, че за престъплението по чл.220 ал.1 НК подсъдимият следва да бъде оправдан. По отношение престъплението по чл.202 ал.1.т.1 НК /т.І от присъдата/  представителят на обвинението счита, че съдебният акт следва да бъде изменен като се преквалифицила деянието по чл.220 ал.1 НК. Предлага присъдата в останалата й част – по отношение престъплението по чл.282 ал.1 НК, да бъде потвърдена.

В жалбите на защитата се оспорва изцяло правилността на постановената присъда. Твърди се, че действията на подсъдимия са обективно несъставомерни, и в крайна сметка се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по всички предявени му обвинения, а гражданският иск – отхвърлен. Направено е в жалбата на адв.Д. и алтернативно искане – отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане, което предвид процесуалната забрана , установена в разпоредбата на чл.335 ал.3 НПК, не е актуално към момента. В съдебно заседание искането се поддържа изцяло. Т.е. защитата на подсъдимия в лицето на адв.Д. пледира изцяло за оправдаването му – отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс.Х. да бъде признат за невинен и оправдан по всички обвинения.

 

В този си вид и конкретизирани в съдебно заседание при второ поред въззивно разглеждане на делото, жалбите на защитниците на подсъдимия са частично основателни – по отношение на престъпленията по чл.220 ал.1 НК и чл.282 ал.1 НК.

 

Установените факти по делото се свеждат до следното :

 

Подсъдимият Р.А.Х. , ЕГН **********, е ро­ден на ***г***. Има постоянен и настоящ адрес ***. Притежава българско гражданство. Семеен , като от брака си има родени две деца /едното от които вече ненавършило пълнолетие/, за които полага грижи. Работи като общопрактикуващ лекар в „АПИМП-ИП - д-р Бояджиев“ - гр.Ветово.

След проведени местни избори за кмет на Община - Вето­во, с решение № 143/09.07.2005г. Общинската избирателна комисия при Община - Ветово обявила за избран подсъдимия Р.Х.. На 15.07.2005г. той положил клетва по чл.32 ал.1 от ЗМСМА и подписал клетвен лист. Заемал длъжността до 28.09.2007г., когато мандатът му приключил. В периода от 28.09.2007г. до 12.11.2007г., с Решение № 511 от 25.09.2007г. на Общински съвет - Ветово, за временно изпълняващ длъжността кмет на Община - Ветово бил определен свид.А.Я.. След проведени нови местни избори, с решение от 29.10.2007г. на Об­щинската избирателна комисия при Община - Ветово, подсъдимият от­ново бил избран за кмет на Общината. В длъжност встъпил на 12.11.2007г., когато положил клетва и подписал клетвен лист. Тази длъжност изпълнявал до 08.11.2011 г., когато със заповед № 35 от 08.11.2011г. правоотношението му с Общинска администрация - Ветово било прекратено поради изтичане на срока, за който бил избран.

Подсъдимият Р.Х., в качеството си на представляващ Община - Ветово, сключил на 25.10.2006г. с ДФ„Земеделие” до­говор № 2318 на основание чл.13 ал.2 от Наредба за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД). Договорът бил сключен на основание решение за одобрение на проект № 290701100063 с пред­мет: „Предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за извършване ремонт на уличната мрежа в населените места гр.Ветово, гр.Сеново, гр. Глоджево, с.Смирненски и с.Бъзън“. В чл.2.1 бил договорен размерът на помощта, която възлизала на 1 885 544 лв. без ДДС. Според постигната­та договореност, Община - Ветово като ползвател се задължила да из­бере изпълнител на проекта чрез тръжна процедура по утвърдени пра­вила и да сключи договор с него, който подлежал на одобрение от фонда. Фондът се задължавал да предаде на ползвателя одобрени тръжни досиета. Община - Ветово следвало да проведе конкурентна процедура за услугата независим строителен надзор, а според чл.4.27 и чл.4.28 поема и задължението да не променя състава на Комисията за оценка и ръководителя на проекта, одобрени от фонда.

В изпълнение на проекта № 290701100063 Община - Вето­во провела тръжна процедура за избор на изпълнител на проекта, в съответствие с изискванията на ЗОП. След приключването й в качест­вото на изпълнител на инвестиционния проект било избрано „Автомаги­страли Черно море“АД - Шумен, представлявано от свид.Димо Димов, изпълнителен директор. На 13.04.2007. като представител на възложи­теля Община - Ветово, подсъдимият сключил с него договор с предмет „Ремонт на уличната мрежа в населените места гр.Ветово, гр.Сеново, гр.Глоджево, с.Смирненски и с.Бъзън“. Договорът бил съгласуван с ДФ „Земеделие“, като в него била уговорена цена в размер 2 184 913,94лв.

Пак в изпълнение на проект № 290701100063, на 05.04.2004г. Община - Ветово, представлявана от подсъдимия, сключила договор с „Алианс Медика" АД - София за изготвяне на социално-иконо­мическа обосновка на стойност 8000 лв. Този договор бил отчетен пред ДФ„Земеделие”, но не бил одобрен за финансиране. Сключен бил и дого­вор от 21.05.2007г. за независим строителен надзор с „Рутекс“ ООД - София на стойност 16582 лв., който бил одобрен и подписан от предс­тавител на ДФ„Земеделие“. Впоследствие разходите по него били обя­вени за недопустими, тъй като плащането било осъществено след край­ната дата за извършване на инвестицията.

Отново в изпълнение на проект № 290701100063, на 05.04.2004г. на 27.02.2004г., бил подписан договор между Община - Ве­тово и ЕТ„Експо-Ко-В.М."- Русе с предмет „Изготвяне на про­ект за ремонт на уличната мрежа в населени места на Община Ветово“, на стойност 9880 лв. Тази сума била частично одобрена и платена от страна на ДФ„Земеделие“ до размера 4940 лв.

„Автомагистрали Черно море”АД - Шумен, като изпълнител по проекта и съгласно сключения на 13.04.2007г. с Община - Ветово договор, започнало изпълнението на договорените строително-монтаж­ни работи. Свидетелят П.П., ръководител на строителна гру­па в дружеството, бил натоварен да ръководи строителния процес на всички обекти, включително да подписва двустранни протоколи за СМР, актовете за скрити работи, протоколите за проби и всички технически документи, гарантиращи техническото изпълнение на обекта до прие­мането му с Акт обр.№ 15. За целта той разполагал с печат на акцио­нерното дружество.

Свидетелят П. Б. /починал на 25.07.2014 година/, чиито показа­ния, дадени на досъдебното производство съдът приобщил по реда на чл.281 ал. 1 т. 4 пр. 2 от НПК, работил в „Ким Текс-ЛС“ ООД с управител свид.Л. д. за времето от месец май 2007 до месец октомври 2007г. Освен това Б. се намирал в трудови правоотношения с „Водно строителство 2000“ - Плевен. През месец май 2007г., когато договорите с ДФ „Земеделие“ и „Авто­магистрали Черно море“АД - Шумен вече били сключени подсъдимият се запознал със свидетелите П. Б. и Л. д. в кметството на Об­щина - Цар Калоян. Те се намирали там, по повод сключен с „Ким Текс ЛС“ ООД договор с предмет „Ремонт на улиците в Община - Цар Кало­ян”, също финансиран по програма САПАРД. Подсъдимият помолил управителя на дружеството да изготви Обследване за енергийна ефек­тивност за обекти: СОУ„Христо Ботев“ - гр.Глоджево и за сградата на Общинска администрация - гр.Ветово, като обещал впоследствие да подпишат договор. Въпреки наличието само на устна уговорка, свидете­лят Л. д. възложил на своите служители Л. Г., Павлина Струпчанска, Й. Й.и Юлиян Цонев, да извър­шат замервания и изготвят обследванията. Обследването за обект СОУ„Христо Ботев“ - гр.Глоджево било готово, но останало в дружест­вото, тъй като подсъдимият Р.Х.  от­лагал подписването на договор с „Ким Текс-ЛС“ ООД. След известно време съобщил на свид.Л. д., че няма да подпишат договор, тъй като вече е сключил такъв със свидетеля П. Б.. Към този момент той вече бил напуснал  „Ким Текс-ЛС“ ООД. В резултат управителят на дружеството прибрал папките с изготвените обс­ледвания в касата на дружеството. Екземпляр от документите обаче се съхранявал и в електронен вариант в компютърната мрежа на дружест­вото, достъпът до която се осъществявал с личен код. П. Б. изтеглил файловете и в писмен вид предоставил на подсъдимия проекта за енергийна ефективност, с оглед кандидатстването на Община - Ветово за кредит пред ФЕЕВИ. В този вид, без положени подписи и печат, обследването останало в архива на Община - Ветово. Във Фонда било депозирано само в електронен вариант, също неподписано.

Впоследствие подс.Х. сключил с Б. от името на Об­щина - Ветово граждански договори, по силата на които го назначил за ръководител на проекта по САПАРД с предмет „Ремонт на уличната мрежа в населените места гр.Ветово, гр.Сеново, гр.Глоджево, с.Смирненски и с.Бъзън“. Преди това издал заповед № 1105, датирана към 15.12.2006г., с която определил свид.П. Б. за ръководител на проект с реф.№ 290701100063/06.04.2004г., финансиран по програма САПАРД, въпреки че се запознал с него през следващата година и не бил одобрен от ДФ„Земеделие“ като ръководител на проекта. Такава длъжност действително била предвидена в договор № 2318/25.10.2006г. с ДФ„Земеделие” но не съществувала регламента­ция на задълженията и функциите, които ще изпълнява. Не същест­вувало изискване и не били уредени формите за отчетност на свърше­ната от работа. Към този момент Община - Ветово вече имала действащ договор за строителен надзор с „Рутекс“ ООД - София. Със сключените граждански договори на П. Б. се възлагали функции на ръ­ководител на проект: „Ремонт на уличната мрежа в населените места на Община Ветово" с реф. № 290701100063/06.04.2004г., финансиран по програма САПАРД. В изготвените бланки било предвидено съгласуване с изпълняващия длъжността „Главен счетоводител” (по това време - свид.Д. Б.), но нито един договор не бил подписан от нея. Фактически договорите се изготвяли от служител в Отдел „Човешки ре­сурси” на Община - Ветово, по образец на първия (№ 27/04.07.2007г. на стойност 900 лв.). След подписването им се съхранявали пак в отдела. За сключването им свидетелката Д. Б. узнавала едва при осчетоводяването в края на месеца. В периода от 04.07.2007г. до 02.02.2009г. били сключени общо тринадесет такива граждански дого­вора:

1.     Граждански договор № 27 бил изготвен от името на подсъдимия и подписан от него на 04.07.2007г. Стойността му била 900 лв. Впоследствие, с РКО № 1802/31.07.2007г., подписан отно­во от подсъдимия, на свид.П. Б. била изплатена сумата 887,71 лв.

2.     Граждански договор с № 29 бил изготвен от името на подсъдимия и подписан от него на 01.08.2017г. същият бил на стой­ност 900 лв., от които с РКО № 1928/31.08.2007г., подписан от подсъди­мия, на свидетеля П. Б. била изплатена сумата 887,71 лв.

3.     Договор № 36/03.09.2007г., бил изгот­вен от името на подсъдимия и подписан от него. Договорът бил на стой­ност 900 лв. Тъй като в периода 28.09.2007г. - 26.10.2007г. подсъдимият Р.Х. ползвал платен годишен отпуск, РКО № 2029 от 28.09.2007г., с който на свид.П. Б. бил подписан от замест­ника му свидетеля А.Я., изпълняващ функциите на кмет.

4.     По същата причина, на 01.10.2007г. свидетелят А.Я. сключил от името на Община - Ветово граждански договор № 43 на стойност 900 лв. Тъй като подсъдимият отново бил в отпуск за пери­ода от 29.10.2007г. до 09.11.2007г., с РКО № 2149/31.10.2007г., подпи­сан от свид.А.Я., на свид.П. Б. била изплатена су­мата от 887,71 лв.

5.     Предвид отсъствието поради отпуск на подсъдимия, свид. А.Я. подписал и граждански договор № 49/01.11.2007г. на стой­ност 900,00 лв. Сумата 887,71 лв. по този договор била изплатена на свид.П. Б. с РКО № 2254, подписан от подсъдимия на 30.11.2007г.

6.     Договор с № 53 бил изготвен от името на свид.А.Я., но подписан от подсъдимия Р.Х. на 03.12.2007г. По него сумата 887,71 лв. била изплатена на свидетеля П. Б. с РКО № 2327/20.12.2007г. подписан от подсъдимия.

7.     Следващият граждански договор, № 2/07.01.2008г. бил из­готвен от името на подсъдимия и подписан от него. С РКО № 084 от 31.01.2008г. на свидетелят П. Б. била изплатена сумата 887,71 лв.

8.     Договор № 4/04.02.2008г. бил изготвен от името на подсъдимия, но тъй като бил в командировка, го подписал свидетелят А.Я., в качеството си на заместник кмет. Сумата 883,80 лв. по него, била изплатена на свид.П. Б. с РКО № 214 от 29.02.2008г., подписан от подсъдимия Р.Х..

9.     Граждански договор № 9/04.03.2008г. бил из­готвен от името на подсъдимия и подписан от него. Пак той подписал и РКО № 335/31.03.2008г., с който на свид.П. Б. били изпла­тени 883,80 лв.

10.                      Следващият договор бил съставен от името на подсъдимия и подписан от него под № 17/04.04.2008г. Впоследствие с РКО № 439/30.04.2008г., подписан от под­съдимия Р.Х., на свид.П. Б. били заплатени по него 883,80 лв.

11.                      Поредният граждански договор на стойност 900 лв., с № 27/07.05.2008г. бил съставен от името на подсъдимия и подписан от него. Впоследствие с РКО, подписан пак от подсъдимия, на свидетеля П. Б. били изплатени 817,92 лв.

12.                      Дванадесетият по ред граждански договор, също на стой­ност 900 лв., бил съставен от името на подсъдимия под № 50 от 02.07.2008г. Договорът, както и последващият РКО № 01662 от 03.07.2008г., с който на свидетеля били изплатени 817,92 лв., били под­писани от подсъдимия Р.Х..

13.                      Последният граждански договор № 11/02.02.2009г., бил подписан от свид.А.Я., макар и да бил изготвен от името на под­съдимия. На 04.02.2009г. спрямо него била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, впоследствие заменена с „домашен арест”. Във връзка с воденото против подсъдимия Р.Х. наказателно производство, в периода от 05.02.2009г. до 21.07.2009г. бил отстранен от длъжност и правомощията му се изпълнявали от заместника. Стой­ността на този договор била 3600 лв., като с РКО № 180/26.02.2009г., подписан от свидетеля А.Я., на свидетелят П. Б. били изплатени 3272,40 лв.

Бенефициарът по тези договори, свидетелят П. Б. фактически не участвал в строителството. Не подписвал конт­ролните листи във връзка със строителните работи, не представял от­четни доклади за обем и качество на извършената от негова страна ра­бота, не съставял и обяснителни записки за вида и обема на реализи­раната дейност по гражданските договори за съответния месец. Той не осъществявал и взаимодействие с ДФ„Земеделие“, където работата по проекта била отчитана в Разплащателната агенция само от свидетелите П. П. - главен експерт в отдел „Общинска собственост“ при Община - Ветово и П.П., ръководител строителна група при „Автомагистрали Черно море“АД. Фактически единствената дейност, развита в изпълнение на подписаните договори, била подписване на единични протоколи, като правило изготвени от свидетеля П.П.и представител на „Рутекс“ ООД.

При изпълнение на сключения между Община - Ветово и „Автомагистрали Черно море” АД - Шумен договор от 13.04.2007г. с предмет „Ремонт на уличната мрежа в населените места гр.Ветово, гр.Сеново, гр.Глоджево, с.Смирненски и с.Бъзън“ свид.П.П.установил, че в проекта, одобрен от ДФ„Земеделие“, не били включени част от кръстовищата на улиците в гр.Ветово и гр.Глоджево. С този факт били запознати както подсъдимия Р.Х., така и други лица от общината. Постигнала се договорка да бъде извършен пълния ремонт на уличната мрежа, като бъдат асфалтирани и невключените в заданието по САПАРД  кръстовища. Подсъдимият обещал на св.П., че стойността на допълнително извършените работи ще бъде заплатена от бюджета на Община - Ветово по допълнителен дого­вор. В резултат дружеството-изпълнител продължило работата и из­вършило невключени в проекта строително-монтажни работи по отношение на част от кръстовищата. Според направените от изпълнителя „Автомагис­трали - Черно море“ АД - Шумен изчисления, стойността на строително-монтажните работи, невключени в обсега на проекта по договор № 2318 от 25.10.2006г, между Община - Ветово и ДФ„Земеделие“ по програма­та САПАРД, възлизали на 162776,56 лв. Тъй като тази стойност била твърде ви­сока  подсъдимият обяснил на свидетеля П.П., че обещани­ят договор ще бъде сключен едва след провеждане на тръжна процедура. П. му отвърнал, че това не е негов проблем, и трябва да се заплати, тъй като работата е свършена.

В изпълнение на това били открити две фиктивни процедури по НВМОП, съответно за улиците в гр.Глоджево и Ветово. Първата, с предмет „Преасфалтиране на участъци от улици в гр.Глоджево“ била на стойност 43512,88 лв. с ДДС. Според действащия тогава текст на чл.2 ал.2 т.1 от наредбата възложителят можел да не събира три оферти и на 14.06.2008г. бил сключен фиктивен договор между Об­щина - Ветово и „Автомагистрали Черно море”АД - Шумен. Предметът му бил описан като „Преасфалтиране на участъци от улици в гр.Глоджево, Община - Ветово“, а общата стойност на възложените ра­боти била определена на 43512,88 лв. За възложител договорът бил подписан от под­съдимия Р.Х. - като кмет и представляващ Община-Ветово. За изпълнител се подписал свидетелят Димо Димов, изпълнителен директор и представляващ „Автомагистрали Черно море"АД - Шумен. Впоследствие бил изготвен и недатиран протокол № 1 за установяване завършването и заплащането на строителни и монтаж­ни работи. Той отново бил подписан в графата „възложител“ от подсъ­димия, а за изпълнител от свидетеля П.П.. В него била посо­чена обща стойност на извършените строително-монтажни работи съответна с договорената. Сумата била изплатена на изпълнителя с фактура № 2906/09.07.2008 г., подписана от подсъдимия.

Втората процедура, с предмет „Преасфалтиране на учас­тъци от улици в гр.Ветово“ била на стойност 119263,68 лв. Според раз­поредбата на чл.2 ал.1 т.1 от НВМОП, възложителят бил длъжен да събере не по-малко от три оферти. Спазвайки формално това изискване, подсъдимият разпоредил на свид.П. П., главен експерт Общинска собственост, да изготви персонални покани за подаване на оферти. Така на 07.05.2008г. била изпратена покана № 09-12-2 от 07.05.2008г. до „Автомагистрали Черно море”АД - Шумен, № 09-119-2 от 07.05.2008г. до ЕТ„М.Д.“ - с.Сандрово и № 09-120-1 от 07.05.2008г. до ЕТ„Фокс 94-В. Димитров“ - с.Сандрово. Свидете­лят П. П. отговарял за провеждане на процедурите по ЗОП и НВМОП в Об­щина - Ветово и съзнавал, че конкретно тази процедура е фиктивна, тъй като договорът трябвало да бъде сключен непременно с „Автомагистра­ли Черно море“АД - Шумен. Поканите до другите двама еднолични тър­говци били изпратени само за да се спазят изискванията на НВМОП. ЕТ„Фокс 94-В. Димитров” - с.Сандрово не разполагал с техника и персонал за осъществяване на поръчката, а ЕТ„М.Д.”- с.Сандрово развивала дейност, изразяваща се основно в изкърпване на улици след отстранени аварии. В рамките на проведената процедура от „Автомагистрали Черно море”АД - Шумен постъпила оферта на стойност 119263,68 лв., от ЕТ„М.Д.” - с. Сандрово за 119737,06 лв, и от ЕТ„Фокс 94-В. Димитров“ - с.Сандрово за 155106,10 лв.

За разглеждане и класиране на тези оферти, подсъдимият назначил комисия със заповед № 693/21.05.2008г. На същата дата ко­мисията разгледала офертите и както се очаквало изготвила протокол, с който предложила на кмета на Община - Ветово да сключи договор с „Автомагистрали Черно море“АД - Шумен. Въз основа на този протокол, подсъдимият Р.Х. издал Заповед № 707/27.05.2008г., с която определил „Автомагистрали Черно море“ АД - Шумен за изпълнител на обекта. На 24.06.2008г. бил сключен договор за изпълнение на строително - ремонтни работи между Община - Ветово и „Автомагистрали Черно море“ АД - Шумен, с предмет „Преасфалтиране на участъци от улици в гр.Ветово“ на обща стойност 119263,68 лв. с ДДС. Договорът бил подписан от подсъдимия, като кмет на Община - Ветово, имаща качество на възложител, и от свидетелят Димо Димов, в качеството му на изпълнителен директор на „Автомагистрали Черно море“АД - Шумен, като изпълнител. Впоследствие бил изготвен протокол за установяване завършването и заплащането на строителни и монтажни работи от 10.07.2008г., който бил подписан в графата „възложител“ от подсъди­мия, а за изпълнител - от свидетелят П.П.. По силата на този протокол сумата 119263,68 лв. била изплатена на „Автомагистрали Черно море“АД - Шумен, като подсъдимият подписал издадената в тази връзка фактура № 2907/10.07.2008г.

По двата договора, с „Автомагистрали Черно море”АД - Шумен, не била извършена никаква работа. Фактически, допълнителните строително-монтажни работи били вече извършени еднов­ременно с дейностите, финансирани от САПАРД. За изплатените на из­пълнителя общо 162 776,56 лв. в Община - Ветово няма количествени сметки, актове образец 12 за скрити работи, схеми с местата, които са били асфалтирани и никакви други актове, установяващи вида, количес­твото и качеството на извършените работи, изискуеми от Наредба № 3/31.07.2003г. за съставянето на актове и протоколи по време на строи­телството.

 

На 14.03.2008г. Общински съвет - Ветово приел решения №№ 96 и 97, с които било одобрено кандидатстването за кредит от Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ за обект СОУ„Христо Ботев“ - гр.Глодже- во и за обект Административна сграда на Общинска администрация - Ветово. В изпълнение на тези решения, на 18.06.2008г. подсъдимият Р.Х. внесъл за разглеждане в Общински съвет - Ветово док­ладни записки с вх.№№ 278 и 279, двете от 18.06.2008г. С тях предла­гал, Общината да поеме дългосрочен дълг за двата обекта. С протокол № 13/25.06.2008г. Общински съвет - Ветово приел Решение № 155 от 25.06.2008г. относно обект СОУ„Христо Ботев“ - гр.Глоджево, с което дал съгласие за поемането на дългосрочен дълг към Фонд „Енергийна ефективност“ с максимален размер 258 108 лв. На същото заседание би­ло взето и Решение № 156/25.06.2008г., относно обект Административ­на сграда на Общинска администрация - Ветово и по аналогичен начин било дадено съгласие за поемане на дългосрочен дълг към Фонд „Енер­гийна ефективност“ с максимален размер 82808 лв.

Процедурата за обект Административна сграда на Общин­ска администрация - Ветово се провела по реда на чл.2 ал.1 т.1 от НВМОП, чрез събирането на три оферти. На 10.07.2008г. покани били изпратени до „Еврострой-РН“ ЕООД - Плевен, представлявано от свиде­теля Б., ЕТ„Бети-73“-Плевен и ЕТ„Ина-Марина Баневска“ - Пле­вен, собственост на Марина Баневска, бивша съпруга на свидетеля. Комисията, назначена да определи изпълнител, избрала управляваното от свидетеля Б. „Еврострой-РН”ЕООД и подсъдимият със заповед № 950/23.07.2008г. го определил за изпълнител. Сключен бил и договор още на 24.07.2008г., но поради липса на финансиране от страна на Община - Ветово, до изпълнение, респ. плащане не се стигнало.

По същото време, с решение № 939/18.07.2008г., подсъди­мият открил и другата процедура с предмет възлагане на малка общес­твена поръчка за обект: СОУ„Христо Ботев“ - гр.Глоджево. Тя била обя­вена по реда на чл.4 ал.1 от НВМОП чрез открит конкурс. Процедурата била изпратена за обнародване в държавен вестник и в Агенцията по обществените поръчки, но в документацията за участие в процедурата липсвали посочените в позиции №№ 3 и 4 от съставения опис - пълно описание на обекта на поръчката и количествена сметка. Освен, че се изисквали от разпоредбите на чл.8 ал.1 т.З и т.4 от НВМОП, при отсъст­вието на тази информация, не можело да се прецени как е изчислена прогнозната стойност на поръчката, представляваща основа за подава­ните оферти. Тези данни обаче се съдържали в обследването за енер­гийна ефективност на обекта, изготвено от „Ким Текс - ЛС“ООД, с което свидетелят П. Б. се бил сдобил преди това. Той го предоставил на подсъдимия преди обнародване на процедурата в Държавен вестник.

При липсата на тези съществени параметри, без които не може да се обосноват цени на офертите, такава постъпила само от „Еврострой-РН” ЕООД - Плевен, с управител свидетеля П. Б.. Подсъдимият назначил със заповед № 1063/26.08.2008г. комисия, която провела процедурата и разгледала постъпилата оферта. Прогнозната цена, предложена от свидетеля била 258 054,10 лв., като напълно съв­падала с прогнозната цена, предвидена в обследването, изготвено по-рано от „Ким Текс - ЛС“ ООД. Комисията решила, че тази оферта отго­варя на критериите за изпълнението на малката обществена поръчка и с протокол от 26.08.2008г., предложила на кмета на Община - Ветово да сключи договор с това дружество. С Решение № 1068/27.08.2008г., на основание този протокол, подсъдимият Р.Х. определил за из­пълнител на малката обществена поръчка „Еврострой-РН“ ЕООД - Пле­вен. На 29.08.2008г. бил сключен договор с Община - Ветово, като въз­ложител, представлявана от подсъдимия, и изпълнител в лицето на представлявано от свидетеля П. Б. дружество. Предмет на договора били: „Мерки за енергийна ефективност в сградата на СОУ„ Христо Ботев“ - гр.Глоджево“, а стойността му била определена на 309 664,92 лв. (258 054,10 лв. без ДДС). В Приложение № 1 към договора били описани видове строително-монтажни работи в дванадесет обосо­бени позиции. Договорът бил подписан в графата „възложител“ от под­съдимия. Сключване на договори с подизпълнители не било предвидено. Въпреки това, веднага след сключването му подсъдимият Р.Х. и свидетелят А.Я. настояли пред свидетеля П. Б. строително-монтажните работи да се изпълнят от местни търговски дружества, занимаващи се със строителство. Той се съгласил и така ремонтът бил извършен само от подизпълнители  - „С.-77“ ЕООД - гр.Глоджево и „МБМ-Груп“ООД - гр.Глоджево.

След сключването на договора с „Еврострой-РН“ ЕООД - Плевен, на 04.09.2008г. Община - Ветово сключила договор за кредит № 048/2008г. с фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“, с който поела дълг в размер 196 410 лв., с падеж на последната вноска 20.09.201 Зг. Не по-късно от 20.10.2008г., Общината следвало да осигури 113 255 лв., собствени средства, които представлявали 36,57% от стой­ността на проекта. Едновременно, на 04.09.2008г. бил сключен и дого­вор за особен залог № 048-1/2008г. между фонда и Община - Ветово, с който бил учреден (първи по ред) особен залог върху сметките на Об­щината в „СИБАНК“ АД. Двата договора били подписани от подсъдимия и от Димитър Дуков - изпълнителен директор на фонда.

Договор за строителен надзор на обекта не бил сключен, а и Община - Ветово не контролирала по никакъв начин изпълнението от страна на "Еврострой-РН"ЕООД. Старши специалистът в ТСУ сви­детелят Х.Н., периодично подписвал протоколи обр.№ 19 и сравнителни таблици, което ставало в канцеларията на свидетеля А.Я.. Последният го уверявал, че работата се изпълнява и няма нужда да се контролира на място.

В изпълнение на поетия ангажимент да възложи работата на местни фирми, на 29.09.2008г. свидетелят П. Б., като управител на „Еврострой-РН“ ЕООД - Плевен, сключил договор за изра­ботка № 19/29.09.2008г. с „МБМ - ГРУП“ ООД, със седалище в гр.Глоджево и основен предмет на дейност производство и монтаж на PVC и алуминиева дограма. Управител на търговското дружество бил свиде­телят И.К.. Двамата направили оглед на СОУ„Христо Ботев“ - гр.Глоджево“ и сключили договор при цена 102 лв. на кв.м. дограма или общо 80478 лв. Обемът на работата, посочен в договора, съвпадал на­пълно с този според обследването, изготвено от „Ким Текс - ЛС“ ООД, но цената била много по-ниска. Освен това, с цел да използват повторно старата дървена дограма, тя била демонтирана от местни хора, вкл. и персонала на училището. След монтажа, новата дограма била уплътнена с пяна от ра­ботниците на „МБМ - ГРУП“ ООД. Те не обрязали пяната, тъй като тази операция следвало да се извърши при последващото външно и вът­решно обръщане на прозорците, което не било договорено за извърш­ване с дружеството-подизпълнител. След като изпълнило изцяло обе­ма на договорените строително-монтажни работи, с фактури №№ 56 от 30.09.3008г., 57/15.10.2008г. и 61/17.11 2008г., „Еврострой-РН“ ЕООД - Плевен, изплатило на „МБМ - ГРУП“ ООД цялата договорена цена в раз­мер 80 748 лв.

Следващият подизпълнител на Еврострой-РН" - Плевен, било „С. 77” ЕООД. Това дружество, което било препоръчано от под­съдимия и свидетеля А.Я., се управлявало от свидетеля А. С.. На 06.04.2008г. той сключил договор със свидетеля П. Б., с предмет топлоизолиране на фасадите на СОУ „Христо Ботев“ с площ 1700 кв.м. За топлоизолирането била договорена цена по 30 лв. на кв.м. За обръщане на прозорците била договорена същата цена, но на квадратен метър. Обемът на работата в договора бил определен на 800 кв.м. Цената била вписана на ръка в договора, със забележка, че включва топлоизолация, обръщане на прозорци и минерална мазилка. В цената били включени фасадно скеле и материали (стъклофибърна мрежа, грунд, лепило, дюбели, ръбоохранители, водооткапващи профи­ли и др.). Свидетелят А. С. замерил на място площите и устано­вил, че действителната квадратура на фасадата е по-голяма, поради което поискал да му бъде платено отделно за външното обръщане на прозорците, което иначе влизало в предмета на договора. По този по­вод била вписана забележка към договора, че обръщането на прозорци­те ще бъде „След подписване на анекс с Община - Ветово.“ Това стана­ло на 15.05.2009г. За Община - Ветово анексът бил подписан от св. А.Я., в качеството му на временно изпълняващ длъжност­та кмет, тъй като в този момент подсъдимият бил отстранен от длъж­ност във връзка с водено против него наказателно производство. С това допълнително споразумение страните договорили, че единичните цени за договорените и допълнително извършените строително-монтажни работи ще бъдат на стойност 52435,22 лв. без ДДС, съгласно Приложе­ние № 1, явяващо се неразделна част от анекса. В него били включени нови осем позиции, с които се предвиждали допълнителни средства в размер 52 435,22 лв. за следните дейности: фасадно скеле, грундиране и стъргане на фасади, монтаж ръбоохранители, монтаж водооткапващ профил, обръщане на прозорци, силикатна мазилка и силикатна мазил­ка около прозорци. Вътрешно обръщане на прозорците изрично не било предвидено.  „С. 77“ ЕООД изпълнило само външната топлоизолацията на фасадата и вън­шното обръщане на прозорците с обща площ 2700 кв.м. За това бил съставен протокол обр.19 от 30.09.2009г., подписан от П. Б. като възложител и свидетеля А. С. като изпълни­тел. Общата стойност на извършените работи възлизала на 90 000 лв. с ДДС, които били платени с фактури №№ 21/06.04.2009г., 4403.06.2009г., 48/01.07.2009г., 50/10.09.2009г. и 53/30.09.2009г.

„Еврострой-РН”ЕООД сключил още един договор, с подиз­пълнител в лицето на „Енергоремонт“ ООД - Плевен. Това дружество извършило демонтажа на съществуващия котел на отоплителната инс­талация и монтаж на нов, ведно с горелка. Вложените материали били купени от „Еврострой-РН“ ЕООД - Плевен. Общата сума, платена от „Еврострой”ЕООД по този пункт възлиза на 10853,99 лв. без ДДС.

По този начин, стойност на средствата, вложени от „Еврос- трой-РН“ЕООД - Плевен възлязла на 152918,99 лв. без ДДС. От тях 67065 лв. били платени на „МБМ - ГРУП“ ООД - Глоджево, 75000 лв. на „С. 77“ ЕООД - гр.Глоджево и 10853,99 лв. представлявали разходи за подмяна на котелната уредба.

В същото време управляваното от свидетеля П. Б. дружество „Еврострой-РН“ ЕООД - Плевен отчело същите строи- телно-монтажни работи с протоколи образец № 19 от 24.10.2008г., 22.05.2009г., 29.06.2009г. и 23.09.2009г. с двойно по-голяма обща стой­ност от 310489,32 лв. без ДДС. Накрая бил изготвен и приемо-предавателен протокол от 30.09.2009г., с който страните по договора се съг­ласили, че обектът е завършен съгласно договора и може да изпълнява предназначението си. Към протокола била приложена и обобщената сравнителна таблица за всички строително-монтажни работи. Всички протоколи били подписани в графа „възложител“ от свидетеля Х.Н.,***, в кабинета на заместник кмета, без реална проверка на място. Преди това протоколите били подписани от Б. като изпълнител. Сумата, отчетена с четирите протокола образец № 19 била изплатена с фактури №№ 39/23.09.2008г. на стойност 103221,64 лв. (аванс), подпи­сана от подсъдимия, 46/04.11.2008г. на стойност 60453,36 лв., 61/01.04.2009г. на стойност 23185,44 лв., 74/01.06.2009г. на стойност 33401,70 лв., 83/07.07.2009г. на стойност 40466,36 лв. и 155/01.09.201 Ог. на стойност 49730,52 лв. Всички останали фактури били подписани от свидетеля А.Я., с изключение на последните две, които били из­платени без да са подписани. Общо на „Еврострой-РН”ЕООД била изп­латена от Община - Ветово сумата 310459,02 лв. без ДДС.

Междувременно, през месец август, преди началото на учебната 2009/10г., подсъдимият разбрал от свидетеля А.А.- директор на СОУ „Христо Ботев“ - гр.Глоджево, че ремонтът в действителност не е довършен. Установило се, че нито „Еврострой-РН”ЕООД, нито подизпълнителите му са извършили или ще извършат вътрешното обръщане на прозорци­те. Поради тази причина подс.Х. се срещнал със свидетеля А. С.. Казал му, че трябва да се извърши и вътрешно обръщане на прозорците, тъй като нямало вре­ме до започването на новата учебна година. Поискал работата да се извърши бързо като обещал, че ще му бъде платено допълнително от Община - Ветово. Предложил му да сключи договор пряко с Общината, а не като подизпълнител с „Еврострой-РН“ ЕООД и свидетелят предста­вил оферта. Предложената цена била 28 311,36 лв., определена на ли­неен метър. Офертата била приета от подсъдимия Р.Х., в ка­чеството му на представляващ Община - Ветово и на 03.08.2009г. бил сключен договор за изпълнение на строително-ремонтни работи между Общината и „С. 77“ ЕООД. Предмет на договора бил Монтаж на гипсокартон за обръщане на прозорци в СОУ„Христо Ботев“ - гр.Глоджево. Общата стойност на договорените работи била 28 311,36 лв. с ДДС. То­зи договор бил подписан от подсъдимия и свидетеля. След приключва­не на строително-ремонтните работи, на 20.08.2009г. бил съставен Про­токол обр.№ 19. В него било отразено, че е извършено вътрешно обръ­щане на прозорците на 1532 линейни метра по 15,40 лв., на обща стой­ност 28 311,36 лв. с ДДС. Тази сума била изплатена от Община - Ветово на „С. 77“ ЕООД с две фактури № 23/05.08.2009г. на стойност 8000 лв. (аванс) и №58/13.10.2009г. на стойност 20311,36 лв. Парите били преведени по банков път, за което подсъдимият подписал две платежни нарежда­ния, съответно от 01.09.2009 год. и от 12.11.2009г.

 

До така установената фактология първостепенният съд е достигнал след внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото многобройни доказателствени материали, поради което и въззивният съд не съзира пречки тя и на този етап от производство да бъде приета в този си вид. Доколкото съществуват противоречия между отделните доказателствени средства то те са били обсъдени , като съдът е изложил съображения защо приема едни от тях, а други – не. По-подробно настоящата инстанция ще се спре върху доказателствения анализ и ще предложи евентуално свой при прегледа на отделните пунктове от присъдата.

 

За престъплението по чл.202 ал.1 т.1 вр. чл.201 вр. чл.26 НК

Предложената от прокуратурата и възприета от съда правна квалификация на действията на подсъдимия е в противоречие със закона. Приема се, че длъжностното присвояване е улеснено с извършване на престъпление по чл.220 ал.1 НК. Не е необходимо да се повтарят изложените от касационния състав съображения, но е очевидно, че подобна правна конструкция е невъзможна – поради факта, че и двете престъпления от обективна страна включват в състава си имуществена вреда. Т.е. те са довършени с настъпването на тази вреда. Поради това и престъплението по чл.220 ал.1 НК няма как да играе ролята на улесняващо присвояването, а двете не могат да съществуват и в условията на идеална съвкупност – ще е налице или престъпление по чл.201 НК, или такова по чл.220 ал.1 НК. Иначе казано действията в случая на подс.Х. ще осъществят едно от тези престъпления, но не и двете едновременно. Доколкото гражданският договор е вид сделка, то очевидно действията на подсъдимия в конкретния случай осъществяват състава на визираното от разпоредбата на чл.220 ал.1 престъпление. От обективна страна този престъпен състав изисква сключването от длъжностно лице на сделка, която е неизгодна, и като последица от това – настъпване на значителна вреда за учреждението, а от субективна – това да е съзнателно, умишлено. Въпросът какви са характеристиките на неизгодната сделка отдавна е намерил своя отговор в теорията и практиката  - за да се отговори ан този въпрос следва да се преценят всички условия , при които е сключена сделката, необходима ли е тя за нормалното функциониране на съответното учреждение, ако е необходима то би ли бил икономическия ефект ответен на вложена стойност, като престъпната неизгодност при сключването на една сделка може да се прояви включително и като пълна липса на необходимост от нейното сключване. Именно последната посочена хипотеза е налице в конкретния случай – не е съществувала никаква необходимост от сключването на въпросните сделки между Община Ветово и П. Б..

Тук следва да се отвори една скоба и да се обърне внимание на показанията на св.д., тъй като те дават частичен отговор на значими за делото въпроси. Касационният състав е изразил резерви към тях, или по-точно е отправил критика към съдилищата за липсата на анализ и съпоставка на тези показания с други по делото доказателствени средства. Настоящата инстанция счита показанията на този свидетел за достоверни – само от факта, че срещу д. е водено наказателно производство, нямащо връзка с настоящото /каквито данни са представени от защитата на предходен етап от производството/, не може и не бива да бъде направен извод в обратна насока. На първо място следва да се отбележи, че д. е напълно незаинтересован от изхода на делото – не се намира в никакви отношения /лични или финансови/ както с подс.Х.,***. Няма данни да се намира в неприязнени отношения с Б. – последният не е страна по делото, а и през 2014г. е починал. Самият д. е разпитан в качеството на свидетел в рамките на досъдебното производство след смъртта на Б.. На второ място показанията му се подкрепят от други по делото доказателствени средства – това е работният проект на „Обследване за енергийна ефективност“ на СОУ „Христо Ботев“-гр.Глоджево, изготвен от „Ким Текс ЛС“ООД. Работен проект, тъй като на него няма подписи на изготвилите го специалисти и така и не е придобил окончателен вид. По делото са налични два идентични екземпляра – един, предаден от Община Ветово, и втори – предаден от Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ /ФЕЕВИ/. Както се спомена и двата са без подписи. Което идва да подкрепи показанията на д., че изготвянето на това обследване е било заръчано от подс.Х., че последният така и не сключил договор с „Ким Текс ЛС“ООД, поради което и обследването не придобило завършен вид, и останало в електронен вид в офиса на дружеството. В съдебно заседание д. споменава, че и Б. е вършил някаква работа по това обследване и вероятно е така, щом самият Б. знае за него. Но той не фигурира в екипа от специалисти, които са изготвили обследването. По делото не става ясно как Б. се е снабдил с електронния вид на проекта, д. изразява само предположения в тази насока. Лицето отговорно за този вид дейност и участвало в екипа – Й. Й.няма как да бъде разпитан, тъй като също е починал. Така или иначе това е без значение. От значение е, че фактът, че проектът се намира в Община Ветово и във ФЕЕВИ , потвърждава изложеното от д.. А именно – че подсъдимият не поискал от него обследването, като му казал, че е сключил за това договор с Б.. Че Б. е разполагал с този проект става ясно и от това , че като оферта към Община Ветово за извършване санирането на СОУ“Христо Ботев“ в Глоджево са предложени цените, посочени като цяло /и по отделни позици/ в проекта на „Ким Текс ЛС“ООД. А и няма как без негова помощ този проект да се озове в Община Ветово, която го е изпратила на ФЕЕВИ. Т.е. нищо невярно няма в показанията на д. по отношение на изложените факти. При това положение въззивният съд не намира основание да не даде вяра на показанията на този свидетел и в останалите им части – по повод запознанството му с кмета на Ветово подс.Х. и времето, когато това е станало. Според д. това се е случило през месец май 2007 година когато двамата с Б. са били в сградата на община Цар Калоян по работа. Показанията на св.А. А. не опровергават този факт/като не бива да се подминава и обстоятелството, че А. и Х. са с една и съща политическа принадлежност/ - д. сам заявява, че тогава „било лудница“, имало много хора, представители на САПАРД, проверяващи, а и твърди че срещата им е станала в общината, а не при кмета. С А. се е срещал два-три пъти. Нормално е А. да няма спомен за това. При тази среща и Б., който тогава е работел при д., се е запознал с подс.Х.. А че срещата им с подсъдимия е по това време индиректно се потвърждава и от факта, че обследването на СОУ „Христо Ботев“ е завършено през месец октомври 2007г. /или поне така е отбелязано върху него/. След като Х. и Б. са се запознали през май 2007г., то очевидно прав е окръжният съд като твърди, че заповед № 1105/15.12.2006г. на кмета Х., с която определил свид.П. Б. за ръководител на проект с реф.№ 290701100063/06.04.2004г., финансиран по програма САПАРД, е антидатирана.  Което пък на свой ред идва да посочи както умисъла на Х. да облагодетелства Б., така и липсата на необходимост последният да бъде назначаван на каквито е да било длъжности в рамките на проекта по САПАРД.

Че такава необходимост не е съществувала сочат и други по делото доказателства. От събраните в рамките на настоящото въззивно производство писмени доказателства е видно, че инвеститорският контрол в сферата на строителството на територията на общината се осъществява от отдел „Териториално селищно устройство“. Щатните длъжности в тази служба в Община Ветово през 2007-2008 година са били 4, а през 2009 година – 5. Щатът през 2007-2008 година е бил зает, в службата като специалисти са работили Х.Н., А.К., З.С.и Ф.И.. Разпитан и пред настоящата инстанция св.Н. заявява, че няма спомен за строителните обекти, които е наблюдавал. Списък на обектите на територията на Община Ветово, върху които тя е оказвала инвеститорски контрол, е изпратен от общината. Видно е , че тези обекти не са многобройни, а и специалистите в отдел ТСУ са четирима. Само един обект е на много голяма стойност – този по САПАРД. За това доколко пък са били ангажирани тези специалисти е показателен фактът, как Н. подписал строителните протоколи за СОУ“Христо Ботев“-Глоджево – в кабинета на св.А.Я., без да инспектира обекта, но пък след уверенията на Я., че всичко е наред. Т.е. въззивният съд е на мнение, че с наличните към 2007 – 2008 година специалисти Община Ветово е била в състояние да упражни инвеститорски контрол върху изграждащите се на нейна територия обекти. Ако пък е имало нужда от допълнителни служители , пети щат в този отдел е можело да бъде разкрит и по-рано, а не едва през 2009 година.

На следващо място трябва да се обърне внимание, че Държавен фонд „Земеделие“ като опериращ със средствата по предприсъединителната програма на ЕС  САПАРД и като страна по договора, сключен с Община Ветово, не е поставял изискване инвестиционният проект по договора да има ръководител. В т.4.29 от Договора е записано, че ползвателят се задължава да не променя лицето, одобрено от Фонда за ръководител на проекта. Очевидно е, че клаузата създава задължение за ползвателя при положение, че от Фонда е определен ръководител. Такъв обаче в случая няма, и не е имало нужда от лице с такова качество. В тази насока е и отговорът от ДФ Земеделие /л.46 т.2 п.1 от д.п./, в който се посочва какви договори и с кого е сключила Община Ветово за изпълнение на проекта. Това са договор с изпълнителя на проекта „Автомагистрали Черно море“АД, договор за социално-икономическа обосновка с „Алианс Медика“АД, договор за строителен надзор с „Рутекс“, договор с ЕТ“Експо-Ко-В.М.“ за изготвяне на проект за ремонт на уличната мрежа. Фондът е приел, че тези договори са достатъчни щото да бъде сключен договорът с Общината и да бъде отпусната безвъзмездната помощ по посочения инвестиционен проект. Никъде не съществува задължение за ползвателя по договора - Община Ветово  да назначава ръководител на проекта, или да сключва договор с лице, което да изпълнява тази длъжност. В тази връзка и напълно несъстоятелни се явяват обясненията на подсъдимия, че имало списъци от САПАРД със специалисти, и Б. бил сред тях , и съвсем случайно бил избран за ръководител на проекта – защото бил от Плевен, а това било близо до Русе. Ако Фондът бе имал необходимост от такова  лице, то и разходите по заплащане дейността му биха били поети от него – както това е станало с посочените по-горе дружества, с които са сключени договори. А на Б. е заплатено от Община Ветово. ДФЗ нито е уведомен за сключването на договор с това лице, нито са правени постъпки да бъдат поети от него средствата, заплатени като възнаграждение на Б..

Необходимо е да се посочи и каква работа всъщност е извършил Б. за Община Ветово. Св.П.П.е бил ръководител на изпълнението на строителните работи по проекта на Община Ветово със САПАРД – изпълнява длъжността ръководител на Строителна група-Русе към „Автомагистрали Черно море“АД. По неговите думи е бил всеки ден на обекта, като работата по изпълнението на проекта за Община Ветово е започнала през лятото на 2007 година и е завършила в началото на април 2008 година. На 10.04.2008 година са подписани Протоколи /образец 19/ №1 и 2  за установяване на завършването и за заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи към 31.03.2008г. и към 07.04.2008г. Т.е. тогава строителните работи вече са приключили. От показанията на П. е видно, че Б. за целия този период от време е идвал три или четири пъти на обекта, и то само в началото, когато се е извършвало първоначално обследване на състоянието на улиците в населените места. При извършване на това обследване били изготвени споразумителни протоколи, които били подписвани и от Банев. Той подписвал също и количествените сметки и изисквал месечни справки. П. твърди, че не знае Б. да е вършил нещо друго. Останал с впечатление, че Б. е нещо като независим инвеститорски контрол. В Общината обаче съществува цял отдел с четирима служители, които също биха могли да вършат тази работа. Св.Х.Н. е старши специалист в този отдел. Твърди, че не му е възлагано да осъществява контрол върху ремонта на уличната мрежа. С Б. се запознал едва при обявяването на обществената поръчка за СОУ“Христо Ботев“ – след отварянето на офертите, т.е. юли-август 2008г. Св.П. П. е служител в Община Ветово , който се занимава с организацията , подготовката и провеждането на обществени поръчки. По отношение проекта по САПАРД с ДФЗ заявява, че общината е имала конкретни задължения, които били изпълнени. С Б. се запознал през лятото на 2008 година, в края на проекта, когато следвало да се отчита работата в Регионална разплащателна агенция – Плевен. Там за пръв път видял Б., който обаче дори и не влязъл в агенцията. Не знае в какво се изразява работата му по проекта. Заповедта на кмета, с която П. Б. е бил определен за ръководител проект, св.П. за пръв път видял при разпита си на досъдебното производство – 06.08.2014 година. Уместно е да се отбележи, че в периода от май 2007 до октомври 2007 година Б. е работел в дружеството на д., а от 25.07.2005г. до 11.02.2008г. се е намирал в трудови правоотношения с „Водно строителство 2000“-Плевен. Очевидно е бил ангажиран и с други дейности, което идва да потвърди изложеното от св.П., че Б. е идвал на обекта само 3 или 4 пъти.

От изложеното се натрапват /поне за настоящия състав/ два очевидни извода :

1.Количеството работа, извършено от Б. по проекта на Община Ветово със САПАРД е изключително минимално като обем;

2.Дейността, която е извършвал , не изисква никаква специална квалификация по предприсъединителната програма САПАРД /както твърди подсъдимият/. Това е дейност по осъществяване на инвеститорски контрол, поради което и е включена в преките задължения на старши специалист инвеститорски контрол/дл.характеристика – л.14 т.2 п.1 от д.п./, какъвто е и е бил към онзи момент св.Х.Н., с когото заедно са работили още трима служители в отдел ТСУ на общината. Т.е. Община Ветово е разполагала с капацитет да осъществи инвеститорски контрол върху проекта.

        

         От  това логически следва , че фигурата „Ръководител проект“ е абсолютно излишна, съответно – липсвало е каквато и да било необходимост от сключване на договорите между Община Ветово и лицето П. Б.. Поради тази причина тези сделки за Общината се явяват неизгодни по смисъла на чл.220 ал.1 НК.

Възразява се от страна на защитата, че е съществувало нормативно изискване за назначаване на определено лице на длъжност „Ръководител на проект“. Като основа на това изискване се сочи Постановление №62/21.03.2007г.  за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС. Видно както от заглавието, така и от съдържанието на този нормативен акт, той въвежда правила по отношение на определени оперативни програми, съфинансирани от посочените два фонда. Кои са тези програми е изрично посочено в чл.2 от Постановлението, и програма САПАРД не е сред тях. Програмата САПАРД е специална програма за присъединяване в областта на земеделието и развитието на селските райони ("Special Accession Programme for Agriculture and Rural Development" - SAPARD). Помощта по линия на Програма САПАРД е насочена към модернизиране на земеделските стопанства и хранително-вкусовата промишленост, както и към цялостно модернизиране на селското стопанство. Тази програма е единственият предприсъединителен инструмент, който директно подготвя страните-кандидатки за прилагане на програми от структурните фондове на ЕС. Т.е. програма САПАРД е предприсъединителна програма за общо десет европейски държави, които е следвало да се присъединят към ЕС /което е вече факт/ , а не оперативна програма , съфинансирана от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, поради което посоченият нормативен акт не е относим към нея. Отделно от това соченото от защитата Приложение към постановлението е прието по-късно – през 2011г. , и по същността си представлява  Методика  за определяне, изплащане и възстановяване на разходите за възнаграждения на  служителите в администрацията на централните и териториалните органи на изпълнителната власт, администрацията на органите на местното самоуправление и администрацията на органите на съдебната власт за управление и изпълнение на проекти и за участие в оценка на проектни предложения по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз.

С оглед изложеното по-напред то въззивният съд счита, че с действията си подсъдимият Х. е осъществил състава на престъплението, визирано в текста на чл.220 ал.1 НК, след  като в периода 31.07.2007г. до 03.07.2008г. в качеството си на длъжностно лице – кмет на Община Ветово, при условията на продължавано престъпление, съзнателно сключил седем неизгодни сделки с П.Н.Б.,с които му възложил функции на ръководител на проект с  реф. №290701100063/06.04.2004г., а именно граждански договори №29/01.08.2007г., №53/03.12.2007г., №2/07.01.2008г., №9/04.03.2008г., №17/04.04.2008г., №27/07.05.2008г. и №50/02.07.2008г. и от това е произлязла значителна вреда за Община Ветово, която той представлявал, в общ размер на 6062,66 лева. Тук следва да се направи уточнение по отношение размера на вредата. Общо са сключени тринадесет броя граждански договори – както вече бе посочено. С първоинстанционната присъда подсъдимият Х. е бил оправдан за четири от тях - №43/01.10.2007г., №49/01.11.2007г., №4/04.02.2008г. и №11//02.02.2009г., по причина , че тези договори не са подписани от подс.Х. поради отсъствието му, а от заместника му – св.А.Я.. Оправдателният диспозитив в т.І на атакуваната присъда /т.е. по отношение престъплението по чл.202 ал.1т.1 НК/ гласи буквално следното : „ ПРИЗНАВА подсъдимия Р.А.Х., със снета по-горе самоличност за НЕВИНЕН в това, да е извършил престъплението по чл.202 ал.1 т.1, вр. с чл.201, вр. с чл.26 ал.1 от НК, с повече от десет деяния, за присвояването на 887,71 лв. по РКО № 2029/28.09.2007г.; 887,71 лв. по РКО № 2149/31.10.2007Г. и 3272,40 лв. по РКО № 180/26.02.2009г. или общо 5047,82 лв. и за сключването на граждански договори № 43/01.10.2007Г.; № 49/01.11.2007г.; № 4/04.02.2008г. и № 11/02.02.2009г., както и за периода на извършване на деянието от 04.07.2007г. до 30.07.2007г. и от 04.07.2008г. до 26.02.2009г.

 В тази част присъдата е влязла в сила след постановените решения на ВТАС и на ВКС на РБ. Очевидно е, че подсъдимият Х. е оправдан и да е нанесъл вреда на Община Ветово по РКО №2029/28.09.2007г., а това е по граждански договор №36/03.09.2007г. Първият граждански договор е №27/04.07.2007г., а за тази дата подсъдимият също е бил оправдан. Съобразно разпоредбата на чл.304 НПК подсъдимият се оправдава, когато деянието не съставлява престъпление въобще, а не само такова по обвинението. По тази причина въззивният съд призна подс.Х. за виновен по общо седем сделки – сключени граждански договори №29/01.08.2007г., №53/03.12.2007г., №2/07.01.2008г., №9/04.03.2008г., №17/04.04.2008г., №27/07.05.2008г. и №50/02.07.2008г. / или ако се следва  номерацията от л.11 и 12 от настоящото изложение – номера 2, 6, 7, 9, 10, 11, 12 / на обща стойност 6062,66лв. Доколкото съдебната практика / Решение №312/2008г.  по н.д.№273/2008г. на ІІІ но на ВКС на РБ , решение №76/2010г. по н.д. №679/2009г. на ІІІ но на ВКС на РБ и др./ константно е приела, че конкретния количествен измерител на понятието „значителни вреди“ е 14 минимални работни заплати, то очевидно е, че и този обективен признак на състава на престъплението по чл.220 ал.1 НК е налице. Към 2008 година минималната работна заплата е била 220лв., съответно 14 МРЗ се равняват на 3080лв. Що се касае за виждането на касационния състав за приспадане от размера на вредата на евентуално платени данъци – в самия край на т.2 п.1 от д.п. са приложени копия на въпросните граждански договори, като всеки един от тях е придружен с декларация от  Б., както и с РКО, с който е изплатена сумата. Видно е от тях, че данъци не са заплащани от Б. – в случая ако такива са били дължими, те е следвало да бъдат удържани от възложителя по договора. Б. обаче е декларирал, че облагаемият му доход не превишава годишния необлагаем доход по таблицата към чл.35 от ЗОДФЛ. Поради това и данък не е удържан. Удържани са единствено здравноосигурителни вноски, но те не са включени в предмета на обвинението.

Очевидно е налице и изискуемото от закона длъжностно качество – че Кметът на общината е длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1 б.“а“ НК, предвид разпоредбата и на чл.38 ал.1 ЗМСМА, едва ли има спор. За това са изложени съображения както в атакуваната присъда, така и в касационното решение, поради което и няма да бъдат повтаряни.

От субективна страна деянието е извършено умишлено. Подсъдимият е съзнавал липсата на необходимост от назначаването на лице на такава длъжност, респективно липсата от сключване на тези сделки. Наясно е бил, че няма поставени изисквания от страна на ДФЗ за определяне на лице в качеството на ръководител на проект – той е подписал договора. Като кмет напълно наясно е, че в структурата на представляваното от него учреждение съществува отдел ТСУ с четирима служители, един от които старши специалист. Последният съобразно длъжностната му характеристика е лицето, което следва да упражни инвеститорски контрол от името на Общината. На този служител нито устно,  нито писмено му е възлагано да осъществи какъвто и да било контрол по проекта на САПАРД с ДФЗ.  Нито лично на подс.Х., нито на Общината са представени каквито и да било отчети за извършена дейност от страна на Б., въпреки това подсъдимият продължил да сключва договори с него. Стана ясно, че Б. е вложил минимално количество труд, за което не се изисква квалификация различна от тази на св.Н.. Все факти добре известни на подсъдимия, който въпреки това сключил договорите. Отделно от това както вече се спомена заповедта , с която подсъдимият е назначил Б. на тази длъжност, е антидатирана.

Предвиденото от нормата на чл.220 ал.1 наказание към момента на извършване на деянието е до пет години лишаване от свобода /ред.ДВ бр.75/2006г./. При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази всички имащи значение за това факти. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да бъдат отчетени предходно осъждане на Х. – със споразумение по нохд №2897/2006г. на Русенски районен съд, влязло в сила на 14.09.2006г., за престъпление по чл.311 ал.1 НК вр. чл.26 НК той е осъден на наказание пробация, изразило се в три пробационни мерки, както и високата степен на обществена опасност на деянието. Като смекчаващи вината следва да се приемат полагането на грижи за непълнолетно все още дете /Х. има от брака си две дъщери, едната от които е навършила пълнолетие/, трудовата му ангажираност – работи като общопрактикуващ лекар във Ветово, значителния период от време, изминал от  извършване на деянието до момента. Следва все пак да се отбележи, че продължителността на процеса /за което подсъдимият разбира се не е отговорен/, се дължи и на такива обективни фактори като правната му и фактическа сложност. На подсъдимия са били предявени сложни по своя състав обвинения по чл.282 ал.2 НК, чл.202 ал.1 т.1 НК, чл.220 ал.1 НК. Налагало се е да бъдат разпитани голям брой свидетели, да се съберат голямо количество писмени доказателства. Всичко това разбира се е оказало влияние върху продължаващия вече10 години процес. Този факт се изтъква дотолкова, доколкото да изрази мнението на настоящия състав, че прекалената продължителност на процеса следва да се приеме като смекчаващо вината обстоятелство, но не и като изключително такова, което да обуслови приложение на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК. С оглед изложеното, при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства, въззивният съд определи наказание на подс.Х. в рамките на две години лишаване от свобода. Тъй като са налице материалноправните предпоставки за приложението на института на условното осъждане, а и съдът не счита, че за постигане целите на наказанието и за поправяне на подсъдимия е наложително той да изтърпи  ефективно наказанието лишаване от свобода, на основание чл.66 ал.1 НК неговото изтърпяване бе отложено за срок от четири години. Нормата на чл.220 ал.1 НК алтернативно предвижда и наказание лишаване от право по чл.37 ал.1 т.6 НК. Такова е наложено на подс.Х. от първоинстанционния съд в размер на пет години. Поради високата обществената опасност на деянието /предвид нейния негативен отзвук в обществото/ и предходното осъждане на подсъдимия за деяние, извършено също в качеството му на длъжностно лице, въззивният съд счита, че на подсъдимият следва да бъде наложено и това алтернативно наказание в максималния срок – пет години. Това предполага потвърждаване на присъдата в тази й част. В този си вид , размер и съвкупност съдът намира, че наказанието като цяло би постигнало целите, поставени пред него.

По отношението наказанието по чл.37 ал.1 т.7 НК, наложено на подсъдимия за престъплението по чл.202 ал.1 т.1 НК – доколкото разпоредбата на чл.220 ал.1 НК не предвижда такова наказание, то бе отменено.

 

По обвинението за престъпление по чл.220 ал.1 НK[1]

 

С присъдата подс.Х. е бил признат за виновен в това, че на 03.08.2009г. в гр.Ветово, Област - Русе, в качеството си на длъжностно лице, кмет на Община - Ветово, съзнателно сключил неизгодна сделка - договор за изпълнение на строително-монтажни работи между Община - Ветово, като възложител и „С. 77” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Ветово, представлявано от А. И.С., като изпълнител, с предмет „Монтаж на гипсокартон за обръщане на прозорци в СОУ „Христо Бо­тев”- гр.Глоджево, Община - Ветово”, като от това са произлезли значи­телни вреди за Община - Ветово, която той представлявал, в размер на 28311,36 лв., произтичащи от платежно нареждане от 01.09.2009г. по фактура № 23/05.08.2009г. и платежно нареждане от 12.11.2009г. по фактура № 58/13.10.2009г., поради което и на основание чл.220 ал.1, вр. чл.2 ал.2 и чл.54 от НК, му било наложено наказание лишаване от свобода за срок три години.

         До извод за виновност на подсъдимия по това обвинение съдът стигнал след като взел предвид становището на вещото лице по назначената СТЕ. Според експерта в цената, посочена в договора между Община Ветово и „Еврострой РН“ЕООД, се включва и т.нар. „вътрешно обръщане“ на прозорците. Този извод е необоснован, а е такъв защото не намира опора в доказателствения материал. Без да се спира тук на особения процесуален характер на експертизата, настоящият състав ще отбележи само, че тя не е доказателствено средство. На следващо място – по своята същност отговорът на вещото лице е последица от тълкуване волята на страните, залегнала в посочения договор, което и касационният състав е отбелязал, че е недопустимо, тъй като предполага правна преценка. 

Договорът между Община Ветово и „Еврострой РН“ЕООД е сключен на 29.08.2008г., и в т.І  чл.1 като предмет на договора е отбелязано : Мерки за енергийна ефективност в сградата на СОУ „Христо Ботев“-град Глоджево, община Ветово,област Русе. От своя страна „Еврострой РН“ЕООД на 06.04.2009г. сключил договор със „С.“ЕООД-гр.Глоджево с предмет на договора : Изпълнение на следните СМР на обект СОУ“Христо Ботев“-гр.Глоджево :

 - Топлоизолация фасади – 1700 м2 х 25лв/м2 = 42 500лв.;

 - Обръщане прозорци – 800 м2 х 25лв/м2 = 20 000лв. след подписване Анекс с Община Ветово./Цената била коригирана от 25 на 30лв/м2 па настояване на Баневски/

В изпълнение на тази уговорка Община Ветово и „Еврострой РН“ЕООД сключили допълнително споразумение-анекс /л.65 т.2 п.4 от д.п./ от 15.05.2009г., съобразно което двете страни приемат единични цени за договорените и допълнително възложени СМР да бъдат съгласно Приложение №1, неразделна част от настоящото споразумение на стойност 52 435,22лв., сумата е без ДДС. Страните се споразумели , че това споразумение е неразделна част от договора, сключен между тях на 29.08.2008г. Въпросното Приложение също се намира по делото – л.27 т.2 п.4 от д.п. , и в него е посочено обръщане на прозорци – 1581м /линейни/. Също толкова е посочено като количествена мярка за полагане на силикатна мазилка около прозорци, ръбоохранители.

Очевидно е, че сключеният между между Община Ветово и „Еврострой РН“ЕООД на 29.08.2008г. договор за СМР на СОУ“Христо Ботев“ е изключително непрецизен – не съдържа никаква конкретизация на видовете СМР, което следва да бъдат извършени. По силата на сключеното допълнително споразумение следва да се приеме, че посоченото Приложение №1 става също част от първоначалния договор. Анексът е сключен по настояване на св.А. С.. Според него до това се стигнало, тъй като първоначално квадратурата на сградата,  която е около 1700 м2, била измерена без прозорците. От своя страна квадратурата на прозорците била 800м2. В Приложението е посочено топлоизолация фасади – 1765 м2, допълнително са включени обръщане на прозорци, като обаче са посочени в линейни метри – 1581м. Към тази дейност/външно обръщане на прозорци/ съобразно СТЕ следва да бъдат отнесени поставяне топлоизолация, водооткапващи профили, силикатна мазилка около прозорците, монтаж ръбоохранители, стъклофибърна  мрежа и грундиране. Затова и тези дейности са посочени допълнително в Приложението. Според С. съобразно сключеният между него и „Еврострой РН“ЕООД договор той се задължава да извърши обръщане на прозорците само отвън. СТЕ /л.42 т.1 п.3 д.п./ е отчела действително изпълнена топлоизолация 2536 м2, което представлява с малки разлики площта на фасадата плюс площта на прозорците в кв.м.  – 1765 плюс 800 м2. Уточнена е от експерта и квадратурата на прозорците – поставени са дограма и двоен стъклопакет за прозорци общо 814 м2. Което не дава повод за съмнение в изложеното от св.С.. При положение, че около 800 м2 са прозорците, и че в договора е предвидено 30лв./м2 за цялата фасада плюс прозорците, то очевидно е че се има предвид обръщане на прозорците само отвън. Още повече, че отвътре това се извършва с гипсокартон/според св.С., а и така е извършено/, а такъв материал няма предвиден въобще в приложението към договора, където единствено са посочени видове СМР, количества и цени. И в посочените два договора, и в анекса към първия от тях, не се съдържат клаузи, от които за изпълнителите да възниква задължение за обръщане на прозорци от вътрешната страна на сградата.

А след като такова задължение за тях не съществува, то няма защо да се обвинява подсъдимият, че сключил договор със „С.“ЕООД. На липсата на вътрешно обръщане на прозорците пръв обърнал внимание директора на училището св.Алеков. За това уведомил кмета – подс.Х.. Това се случило в края на месец юли и началото на месец август 2009 година. Видно е от показанията на св.С., че при него са отишли четирима човека от общината – подсъдимия Х., заместника му Я. и още двама служители /техници-според С./. Още тогава те заявили на С., че наближава откриването на учебната година, и че трябва да се обърнат прозорците и от вътрешна страна. Затова и е сключен веднага договор със „С. 77“ЕООД – на 03.08.2009г. , и св.С. видно от Протокол обр.19 /л.89 т.2 п.4 д.п./ е завършил СМР на 20.08.2009г. Очевидно е, че общинската управа е била притисната от времето оставащо до учебната година, и от съображения за осигуряване на нормалното й протичане е сключен въпросният договор. Липсва в случая и нарушение на правилата, установени от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки отм., няма и обвинение в тази насока.

Ясно е, че сключената между Общината и „С. 77“ЕООД не притежава характеристиките на неизгодна - с оглед изложеното по-напред. Затова и обвинението в този му вид по чл.220 ал.1 НК е несъстоятелно, поради което и настоящият съд отмени присъдата в тази й част и призна подсъдимия за невинен по така предявеното му обвинение.

 

По обвинението за престъпление по чл.282 ал.1 НК  

 

Фактите по това обвинение бяха вече изложени и няма да бъдат повтаряни. Все пак въззивният съд намира за необходимо да отбележи безспорно установеното по тази част от присъдата и то е :

-         фактът, че в изготвения и финансиран от САПАРД проект не били включени част от кръстовищата в градовете Ветово и Глоджево. Това било установено при започване на работа от дружеството-изпълнител, в частност от ръководителя му св.П.П.. С този факт били запознати различни служители от Общината, вкл.и кмета Х.;

-         Строителните работи по невключените в проекта кръстовища са действително извършени, т.е. кръстовищата са асфалтирани;

-         Проведената процедура по НВМОП /отм./ по отношение на преасфалтиране на участъци от улици в гр.Ветово е фиктивна. Сключените с „Автомагистрали Черно море“АД два договора – на 14.06.2008г. за преасфалтиране на улици в гр.Глоджево, и на 24.06.2008г. за преасфалтиране на участъци от улици в гр.Ветово, са след действителното извършване на СМР по асфалтиране на невключените в проекта кръстовища.

 

За безспорни са приети тези фактически данни и в обвинителния акт, и в мотивите към присъдата. Въпреки това прокурорът, а после и първоинстанционният съд са направили погрешни изводи :

Приема се, че подсъдимият бил „разпоредил“ на св.П.П.асфалтирането на кръстовищата. В условията на пазарна икономика и на равнопоставеност на търговските субекти, няма как един съконтрахент по договор да разпореди каквото и да било на друг. До решението непредвидените в проекта участъци да бъдат асфалтирани от дружеството-изпълнител и на проекта по САПАРД се е стигнало след взаимно съгласие на двете страни, и то защото фактически се получавало, че следва една улица да бъде асфалтирана до прилежащо кръстовище, да се остави неотремонтиран участък, след което да се продължи отново. Съответно тези участъци да бъдат асфалтирани впоследствие. Не са необходими експертни знания за да се стигне до извода, че това допълнително асфалтиране от технологична гледна точка е трудно осъществимо и нецелесъобразно. За това намеква в показанията си и св.П.П.. При това положение за подс.Х. /а и за общинското ръководство/ не е оставал голям избор. Поради това и е направена договорката между св.П. и подс.Х. тези участъци да бъдат асфалтирани от „Автомагистрали Черно море“АД при извършване и на другата работа, като за това ще им бъде заплатено от бюджета на общината. Дружеството изпълнител извършило тази работа за своя сметка. Поради тази причина са сключени и последващите строителните работи два договора - на 14.06.2008г. за преасфалтиране на улици в гр.Глоджево, и на 24.06.2008г. за преасфалтиране на участъци от улици в гр.Ветово. И за тях неправилно е прието, че са фиктивни. От гражданскоправна гледна точка тези два договора са привидни /относително симулативни/ и са с характер на извънсъдебна спогодба между страните по първоначалния договор /този по проекта САПАРД/. Това е така, тъй като макар и да имат за предмет извършването на определена работа, то тяхната скрита, крайна цел е да уредят финансовите взаимоотношения между Община Ветово и „Автомагистрали Черно море“АД, възникнали след постигнатата помежду им договорка и след нейното изпълнение от страна на дружеството-изпълнител. С нейното осъществяване за Община Ветово е възникнало задължение за заплати извършените строителни дейности, тъй като резултатът от тях е постъпил в имуществената сфера на Общината. Прав е окръжният съд като твърди, че би могло впоследствие дружеството-изпълнител да осъществи претенциите си като твърди неоснователно обогатяване от страна на Общината. Това мнение обаче не държи сметка като минимум за две неща : -първо – подронване отново авторитета на общинската институция пред бъдещи съконтрахенти с всички произтичащи от това последици; - второ - допълнителните разходи за ответника под формата на разноски и лихви при един бъдещ граждански процес.

На фона вече на изложеното следва да се разгледа и състава на престъплението по чл.282 ал.1 НК. От обективна страна той е осъществен тогава, когато длъжностно лице наруши или не изпълни служебните си задължения /които две форми на изпълнителното деяние са относими към настоящия казус/,  и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, а от субективна – това да е извършено при пряк умисъл и със специална цел. От обективна – очевидно е, че като кмет на Община подсъдимият притежава изискуемото от закона длъжностно качество/за това стана въпрос по-напред/. Формално , с фиктивното провеждане на поръчката по чл.2 ал.1 т.1 НВМОП, действията на подсъдимия са обективно съставомерни. Че тази процедура е фиктивно проведена и с каква цел вече се спомена , че е факт безспорен – изключително категорични са в тази насока показанията на свидетелите П. П./отговарящ за провеждане на поръчките и провел въпросната/ и П.П.– представител на изпълнителя на работата. По отношение на опасността/или реалната възможност/ от настъпване на немаловажни вредни последици – да , такава би могла да настъпи. Но би могла да настъпи и при посочената по-напред хипотеза – при неплащане от страна на Общината на дължимото от нея. Но дори и да се приеме, че има опасност такава да настъпи, и че деянието е обективно съставомерно, то според настоящият съд липсва неговата субективна страна. Тя на свой ред предполага наличието на пряк умисъл – дееца следва да е съзнавал, че нарушава или не изпълнява служебните си задължения. Очевидно в настоящия случай е така – подсъдимият е бил наясно, че се нарушават правилата на НВМОП с фиктивната процедура. Той е възложил на Пламен П. да бъде проведена такава, П. е бил напълно наясно с този факт и чистосърдечно го заявява. И други служители от общината са били наясно със същността на процедурата и с нейната крайна цел. Не е налице обаче специалната цел – липсват каквито и да било доказателства подс.Х. да е целял да набави за себе си или за другиго облага, или да причини другиму вреда. Прието е от обвинението, че облагата се изразява в безусловно осигуряване на участието на „Автомагистрали Черно море“АД в двата обекта и като последица от това реализиране на оборот. Съдът на свой ред лаконично е отбелязал, че подсъдимият е действал с цел да набави за „Автома­гистрали Черно море”АД - Шумен неследваща се облага в размер на договорената цена. Тези виждания не могат да бъдат споделени от въззивния съд. Причините, които са довели до постигнатата между кмета и изпълнителя по проекта уговорка, бяха вече посочени. Договорите са сключени от подс.Х. с ясно съзнание, че уговорената в предмета на договорите количество и вид работа, няма да бъде извършена /защото вече е извършена/, но пък с още по ясното съзнание, че следва да бъде заплатено на изпълнителя. Т.е. при сключване на договорите Х. е бил воден от желанието да заплати на изпълнителя дължимото му от Община Ветово за извършена вече работа. Липсва вреда за общината, липсва и недължима облага за изпълнителя. Община Ветово е получила резултата от устно договореното – асфалтиране на невключени в проекта по САПАРД участъци, за което е заплатила дължимото на изпълнителя на строителните работи – „Автомагистрали Черно море“АД. По тези съображения – като намира действията на подс.Х. за  субективно несъставомерни /липсва предвидената от закона специална цел/, въззивният съд отмени присъдата в тази й част и призна подсъдимия за невинен по обвинението по чл.282 ал.1 НК. Тук следва да се направи едно уточнение : С обвинителния акт на Х. е предявено обвинение по чл.282 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК. С т.ІІІ на първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.219 ал.1 НК /в тази част влязла в сила/, по чл.282 ал.1 НК /невлязла в сила/, и е бил оправдан да е извършил престъплението по чл.282 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.26 НК/влязла в сила и в тази част/. При това положение очевидно е несъответствието между приетото от съда в невлязлата в сила част на присъдата – прието е от една страна, че подс.Х. е действал като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, а е приета квалификация по чл.282 ал.1 НК. Доколкото обаче в оправдателния си диспозитив присъдата е влязла в сила, то настоящата инстанция призна подсъдимия за невинен във вида, в който пък го е признал за виновен окръжният съд.

Следва да се обърне внимание също така и на следното: След подписване на договорите за преасфалтиране на участъци от улици в гр.Ветово и в гр.Глоджево, били изготвени и подписани от подс.Х. и св.П.П. два броя Протоколи обр.19 – намиращи се съответно на л.46 и л.53 т.1 п.4 от д.п. Доколкото отразяват събития, които не са протекли в реалната действителност тази документи са с невярно съдържание. Както обаче правилно е посочил прокурорът в обвинителния акт, протоколите обр.19 не са предвидени като образци за съставяне на актове и протоколи по чл. 1, ал. 1 и съгласно ЗУТ в приетата през 2003г. и действаща и към момента НАРЕДБА № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, т.е. за участниците в строителния процес не съществува задължение да ги съставят. Поради което и не могат да бъдат окачествени като официални документи по смисъла на чл.93 т.5 НК , съответно – по чл.311 ал.1 НК. Затова действията на подсъдимия са обективно несъставомерни и по този законов текст.

 

По отношение гражданската част на присъдата

 

Гражданският иск от името на Община Ветово срещу подс.Р.Х. е предявен на 07.10.2015г. с нарочна писмена молба от Ивайло Евгениев К – изпълняващ длъжността кмет на основание Заповед №570/18.09.2015г. на Кмета на Община Ветово. На 19.10.2015г. Русенски окръжен съд в съдебно заседание по нохд №463/2015г. с протоколно определение е приел иска за съвместно разглеждане и е конституирал Община Ветово като граждански ищец по делото. В тази връзка и пред настоящата инстанция се оспорва легитимацията на подалия иска К, което възражение апелативният съд намира за неоснователно. По делото са представени доказателства, че със Заповед на областния управител на Русе №3-95-00-992/18.10.2015г. за временно изпълняващ длъжността кмет на община Ветово е назначен Сащо Иванов Цанков, считано от 18.10.2015г., като е допуснато и предварително изпълнение на заповедта. На първо място следва да се изтъкне, че искът е предявен на 07.10.2015г., към която дата въпросната заповед все още не е била издадена, и това именно е моментът на предявяване , а не момента, в който окръжният съд се е произнесъл по вече подадената молба. На второ място – по делото са представени доказателства и от Община Ветово/в касационното дело/, от които е видно, че с определение от 26.10.2015г. по адм.д. №481/2015г. изпълнението на въпросната заповед е спряно. Това определение е потвърдено с определение №13719/15.12.2015т. по адм.д. №12954/2015г. на ВАС на РБ. На трето място – в съдебно заседание от 12.10.2016г. по нохд №393/2016г. на Русенски окръжен съд, и в нарочна молба от 19.10.2016г. /на л.257 т.2 от същото дело/ кметът на Община Ветово Г.Г.е одобрил и потвърдил всички процесуални действия в рамките на наказателното производство, извършени от Ивайло К и процесуалния представител Й.Д.. Т.е. налице е хипотезата на чл.42 ал.2 ЗЗД и т.2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК.  С оглед изложеното  настоящия съд счита категорично, че предявеният от Община Ветово граждански иск е допустим, поради което и правилно – в съответствие със закона, е бил приет за съвместно разглеждане в наказателния процес.

Искът е бил предявен и приет за разглеждане в размер на 104 014,36лв. – до размера на всички предявени по отношение на подсъдимия Х. обвинения. С присъдата, предмет на настоящата проверка, подс.Х. е бил осъден да заплати на Община Ветово сумата от 98 966,54лв., представляваща обезщетение за претър­пени от престъпленията по чл.202 ал.1 т.1, вр. чл.201, вр. чл.26 ал.1; по чл.220 ал.1, вр. чл.2 ал.2 и по чл.219 ал.1, вр. чл.2 ал.2 от НК, имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.10.2015г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен до предявения му  раз­мер от 104 014,36 лв. като неоснователен. Предвид решенията на ВТАС и на ВКС на РБ, то в отхвърлителната част от 98 966,54 лв. до 104 014,36 лв. присъдата е влязла в сила.

С въззивната присъда настоящият съдебен състав измени първоинстанционната и в нейната гражданска част, като намали размера на присъденото на Община Ветово обезщетение на 67 995,96лв. и отхвърли иска за разликата до 98 966,54 лв. Това бе сторено поради следните съображения :

-         По отношение престъплението по чл.202 ал.1 т.1 НК въззивната инстанция приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, като преквалифицира деянието в такова по чл.220 ал.1 НК и редуцира размера на обвинението до 6062,66 лв. Защо - бе изложено по-напред ;

-         По отношение обвинението за престъпление по чл.220 ал.1 НК, с нанесени значителни имуществени вреди в размер на 28 311,36 лв. присъдата бе отменена, и подсъдимият бе признат за невинен и оправдан ;

-         С първоинстанционната присъда подсъдимият е бил признат за виновен и по чл.219 ал.1 НК, от което за Община Ветово са настъпили значителни вреди в размер на 61 933,30лв. С въззивното решение на Великотърновски апелативен съд в тази част присъдата е отменена, и наказателното производство прекратено поради изтекла абсолютна давност. С решението на ВКС на РБ въззивният съдебен акт в тази му част е потвърден, поради което и присъдата е влязла в сила. И тъй като основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението, то погасяването на наказателното преследване поради давност не е пречка за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимото лице. Напротив – произнасянето в тези случаи по гражданския иск е възведено в задължение на съда съобразно разпоредбата на чл.307 НПК.

 

Очевидно е от изложеното, че подсъдимият с действията си виновно е причинил имуществени вреди на Община Ветово, които съобразно разпоредбата на чл.45 ЗЗД следва да възмезди. Общият размер на тези вреди е 67 966,54 лв., и той се формира от размера на вредата от престъплението по чл.220 ал.1 НК – 6062,66 лв. , и от този по чл.219 ал.1 НК – 61 933,30 лв. За разликата над тази сума искът бе отхвърлен като неоснователен. В тази насока и въззивният съд измени първоинстанционната присъда. Съобразно размера на уважения граждански иск бе намален и размерът на държавната такса. По отношение на присъдената лихва присъдата бе потвърдена.

По отношение давността – съгласно нормата на чл.114 ал.3 ЗЗД за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. Последното е момент фактически и следва да се преценява според конкретния случай. Като цяло съдебната практика приема, че откриването на дееца съвпада с образуване на наказателно производство срещу едно лице, или с привличането му в качеството на обвиняем /Решение №6/25.03.2010г. на ВКС по нд№628/2009г., ІІ н.о. , Решение №771/03.12.2007г. на ВКС по н.д., ІІ н.о., Решение №129/15.04.2014г. на ВКС по н.д.№133/2014г., І н.о./ Настоящото наказателно производство е образувано с постановление на прокурор от Русенска окръжна прокуратура на 05.12.2012г. срещу „Неизвестен извършител“/л.5 т.1 п.1 д.п./ , а на 26.01.2015г. Р.А.Х. е привлечен в качеството на обвиняем /л.128 т.1 п.4 д.п./. Очевидно е че момента на привличане на Х. е и моментът, в който деликвентът е станал известен. А след като искът е предявен на 07.10.2015г. то ясно е, че е преди изтичането на петгодишния давностен срок по чл.110 ЗЗД. Настоящият съдебен състав не е склонен да приеме, че деецът е станал известен с подаването на жалбата – дори и след това производството е образувано срещу неизвестен извършител, и едва три години след това – когато са събрани доказателства, е предявено обвинение на Х..

 

При тези съображения съдът постанови въззивната присъда.

 

 

 

 

Председател :                                       Членове :

 



1 Мнението на съдебния състав е, че по отношение това обвинение предвид т.4 на Тълкувателно решение № 5/ 21.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2017 г., ОСНК, и липсата на касационен протест в тази насока, настоящата въззивна присъда следва да е влязла в сила.