Р Е Ш Е Н И Е

 

79

 

11.06.2014г.

град Варна

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

 

Варненският Апелативен Съд - Наказателно Отделение, на пети юни, година две хиляди и четиринадесета, в публично заседание в следния състав:

 

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                            ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЛОЛОВА

ЖИВКА ДЕНЕВА

 

При секретар: С.Д.

и в присъствието на прокурор: И. ТОДОРОВ,

разгледа докладваното от съдия Денева ВЧНД №77/2014 год. на ВАС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Добричкият окръжен съд, с разпореждане №64 от 18.02.2014г., постановено по  ЧНД № 36/2014г. по описа на същия съд, по реда на чл. 306 ал.1 , т.1 от НПК е оставил без разглеждане молбата на осъд. И.Е.И., за определяне на общо наказание по присъди по НОХД № 105/2011г. на Окръжен съд-гр.Добрич и НОХД № 731/2007г. на Окръжен съд – гр.Добрич.

 

Със собственоръчно изготвена жалба, адресирана до АС-Варна, осъд. И. обжалва разпореждането на ОС – Добрич и иска групиране на наказанията по гореописаните присъди, както и произнасяне по „надлежаването” с 8 месеца и 28 дни в ОЗ - Белене.

       

В с.з. пред състав на ВАС, представителят на ВАП моли жалбата да бъде оставена без уважение, като намира, че не са налице основанията за групиране и в този смисъл счита, че разпореждането на ДОС е правилно.

Жалбоподателят се явява лично и се представлява от служебен защитник, който поддържа жалбата и излага становище за законосъобразност и основателност на направеното искане.

В последната си дума пред настоящата инстанция жалб. иска  да му бъдат приспаднати 8 месеца и 28 дни, като му се групират присъдите.

 

След преценка на доводите на страните, както и след цялостна служебна проверка на разпореждането, на основание чл. 313, чл. 314 от НПК, съставът на Апелативен съд - Варна констатира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

 

В съответствие с приложените по делото доказателства във връзка с осъжданията на осъд. И. за различни деяния, ДОС е констатирал, че с определение № 65/17.05.2012г., постановено по нохд № 105/2011г. ОС-гр.Добрич  извършил групиране  на  наказанията, наложени  на  И. по НОХД № 1135/2010г. на ДРС, по НОХД № 2591/2010г. на  ДРС, по НОХД № 1309/2011г. на ДРС и по НОХД № 105/2011г. на ДОС, като му било определено за изтърпяване общо най-тежкото  наказание  в размер на  ТРИ  ГОДИНИ „лишаване от свобода”, увеличено на  ЧЕТИРИ  ГОДИНИ  И  ШЕСТ  МЕСЕЦА на  основание  чл. 24  от  НК.  Със същото определение и на основание чл.25, ал.2 от НК съдът приспаднал изтърпяната част от наказанието, наложено  с  определение  по  нчд № 1530/2011г.  на  ДРС  и  това  с  присъда  по  нохд № 105/2011г. ДОС и присъединил наказанието  „глоба”  в  размер  на  800 лв., наложено  му  по  нохд  № 105/2011г.  по  описа  на  ДОС.

ВАС констатира, че действително не са налице основанията за извършване на групиране на наказанията по двете присъди. ДОС правилно е достигнал до извода, че нормата на чл. 25 вр. чл. 23 от НК по отношение на наложените наказания, не може да бъде приложена. Това е така, тъй като деянията по НОХД № 1135/2010г., НОХД № 2591/2010 и НОХД № 105/2011г. са извършени след влизане в сила на присъдата по нохд № 731/2007г. Този факт е бил установен още с решение № 89/17.07.2012г.  на АС – Варна по НД № 163/2012г., с което въззивната инстанция е  потвърдила  определението на ДОС, постановено по нохд № 105/2011г. Въззивната инстанция отхвърлила като неоснователно искането на осъденото лице за включване в съвкупността и на наказанието по НОХД № 731/2007г. на ДОС, поради гореизложеното. Решението на Апелативен съд - гр.Варна влязло  в  сила  на  17.07.2012г. При липсата на данни за нови осъждания на осъдения И. след тази дата, искането за извършване на ново групиране правилно е преценено от ДОС, като недопустимо. От друга страна ДОС е дал  отговор и на оплакването на осъд. за „надлежаването” в ОЗ – Белене, визирайки писмо с изх. ИП № 15/2012г. от 23.01.2014г. на Окръжна прокуратура – гр.Добрич, с което бил сезиран Главния директор на ГД „Изпълнения на наказанията” – гр.София за упражняване на правомощията му по реда на чл. 190 от ППЗИНЗС във вр. с чл. 179, ал. ІІ от ЗИНЗС.

 

 

 

Предвид на  гореизложеното съставът на ВАС прави изводите си, че разпореждането на ДОС постановено, по реда на чл.306  ал. 1 т. 1 от НПК следва да бъде потвърдено, с оглед на което и на основание чл. 341 ал. 1 пр. 1 вр. чл. 306 ал. 3 вр. чл. 338 от НПК,  

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане № 64 от 18.02.2014г., постановено по  ЧНД № 36/2014г. по описа на същия съд

Решението е окончателно и не  подлежи на обжалване.

 

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.