Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 105/04.06.          Година  2015                  Град Варна

 

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На осми май                          Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Янко Янков

                            ЧЛЕНОВЕ:    Илия Пачолов  

Румяна Панталеева

съдебен секретар С.Д.

прокурор Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 77 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 24/29.09.2014 г. по НОХД № 113/14 г. на Окръжния съд в Силистра, с която подсъдимият Н.И.К. е бил признат за виновен и осъден по чл.277а, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.54 от НК на лишаване от свобода за една година и шест месеца, с приложение на чл.66, ал.1 от НК – изпълнението отложено за четири години и шест месеца, както и на глоба в размер 5000 лева.

За да вземе осъдителното решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, че на 21.02.2014 г. в землището на село Малък Преславец, област Силистра, без съответно разрешение и чрез използване на технически средства, подсъдимият е търсил археологически обекти.

 

Въззивното производство се инициира с жалба от подсъдимия, в която оспорва обосноваността на присъдата, приложението на материалния закон и справедливостта на наложеното наказание, като формулираното с нея искане е да бъде оправдан, а в условията на евентуалност – да бъде намален размера на наказанието лишаване от свобода, а глобата - отменена. В съдебно заседание подсъдимият се представлява от адвокат В.П.,***, който поддържа жалбата, а становището на представителя на въззивната прокуратура е, че тя е неоснователна и присъдата следва да се потвърди.

 

Въззивната проверка констатира, че по реда и със средствата, предвидени в НПК, първоинстанционният съд е събрал фактическите данни, свързани с обстоятелствата по делото, които допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина, като доказателственият материал се допълва и чрез назначена във въззивното производство съдебно археологическа експертиза. Установяват се без съществени отличия именно твърдените във фактическото обвинение обстоятелства, като накратко относимите по предмета на делото от тях са:

 

В землището на с.Малък Преславец, община Главиница, област Силистра, имало три археологически обекта - ранноримско землено укрепление от I-II век, неукрепено селище от същата епоха и надгробна могила. Още през 1990 г. те били популяризирани чрез включването им в труда на И. Бъчваров, директор на регионалния исторически музей в гр.Силистра – „Археологически паметници в общините Главиница и Дулово, Разградска област”. През 2006 г. били проведени теренни обхождания от екип с научен ръководител В.СЛ. – археолог от Регионалния исторически музей във Варна, при които били уточнени техните граници. На територията на тези обекти не били провеждани археологически разкопки, но специално районът на ранния римски лагер бил изключително добре разпознаваем, тъй като теренът бил зает от стотици стари и нови иманярски изкопи, съответно повърхността му  била покрита с огромно количество фрагментирана битова и строителна керамика от съответната епоха.

Същевременно местността попадала в граничната зона, поради което и била предмет на наблюдение от страна на Гранично полицейско управление Силистра. На 21.02.2014 г. в района патрулирали свидетелите И.Г. и СВ.Г., който забелязали подсъдимия К. – застанал в изкоп, с работещ металотърсач в ръце, свързан със слушалки на ушите му. Поради последния факт първоначално той не усетил приближаването им, а когато ги възприел, видимо се притеснил и започнал да трепери. Свидетелят Георгиев го запитал дали е намерил нещо в изкопа и подсъдимият извадил от джоба на якето си две парченца от бронзов и каменен предмети. Мястото било фиксирано изключително точно посредством навигационна система „Гармин” и описано в огледен протокол, както и вида и състоянието на изкопа, чиято почва при допир била влажна, наред с металотърсача било отбелязано наличието на права и крива лопати.

Предприето било претърсване в дома на подсъдимия, в хода на което той показал местонахождението на различни предмети и фрагменти, 24 от които били приобщени по делото. Експертната им оценка в последствие установила, че поради факта, че в голямата си част са силно фрагментирани, с неясна, или съвременна датировка, нямат културна и научна стойност, но за един от тях било изрично отбелязано, че е фрагментиран античен съд, а за друг – че датира от късното средновековие.

 

В така изложената поредица от факти, от обективна страна се оспорва единствено разположението на местопроизшествието в местност, представляваща археологически обект, като във връзка с това е тезата на защитата за липса и на субективна страна, защитавана чрез твърдението, че подсъдимият е търсел там старо желязо. Нито едно от тези разбирания не може да бъде споделено, тъй като от доказателствата по делото безспорно се установява противното.

Мястото на изкопа, в който е бил заловен подсъдимият, е локализирано прецизно чрез съвременна техника, и липсват основания за съмнение в посочените координати. Същевременно вещото лице по делото последователно е твърдяло, че именно в тази местност се намират подробно описаните от него три археологически обекта, които са значителни по площ. А последната експертиза е отговорила и на съвсем конкретния въпрос, къде точно спрямо тези обекти е било местопроизшествието, като се установява, че изкопът е бил направен в единия от трите обекта, а именно ранноримският лагер. С последната експертиза се опровергава и твърдението от въззивната жалба, че в района на местопроизшествието няма следи от човешка дейност от минали епохи, регистрирани културни ценности и археологически обекти, тъй като се изясни, че и трите обекта са известни от години, регистрирани са в Автоматичната информационна система на Археологическата карта на България, а на територията на предметния по делото са съвсем очевидни както следите от многократно извършвана нерегламентирана /иманярска/ дейност, така и резултатите от нея – изобилието от разтрошени керамични и каменни находки от съответната епоха. Експертизите по делото са изготвени от компетентен местен специалист – археолог, многократно посещавал обектите и запознат лично с техния вид, разположение и граници, който е отговорил добросъвестно на всички зададени му въпроси и липсват основания да бъдат поставяни под съмнение становищата му.

Не може да бъде споделено виждането на защитата, че вещото лице не обосновава и не доказва, че обектът е включен в АИС, тъй като то изрично и добросъвестно обясни на какво се дължи различието в отговора на този въпрос – че първоначално на досъдебното производство е дал отрицателен отговор, тъй като така е смятал, но без да е извършвана надлежна проверка в системата, за каквато към онзи момент той не е притежавал оторизиран достъп, както и че сега, след като е получил такава оторизация,  лично е извършил проверката и е установил, че още в инкриминираното време е имало регистрация. Всъщност, с оглед законовата дефиниция, отговорът на този въпрос не притежава решаващо значение по делото. Понятието археологически обект е дефинирано в  чл.146, ал.1 от Закона за културното наследство като движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода. От тази редакция е видно, че за означаване на определен обект като археологически, не е нужна каквато и да било регистрация, нещо повече, дори не е необходимо да е било извършено теренно проучване, каквото в настоящия случай вече е осъществено.

Не може да се даде вяра и на твърдението, че на мястото, където е установен, подсъдимият е търсел не археологически обекти, а метални отпадъци. По съвсем очевидни признаци, районът е бил обект на иманярски интереси от години – вещото лице в становището си е записало, че той е зает от стотици по стари и по нови иманярски изкопи. Разкопаното от подсъдимия място е с характерна правилна правоъгълна форма, аналогична на съседния /един от многото/ по-стар изкоп. Точно там не са установени никакви следи от съвременни /от близкото минало/ дейности, или постройки, споменати от подсъдимия като обект на неговия интерес – пчелин, за какъвто говори той, по проучванията, извършени от вещото лице, е имало разположен на около 800 метра, и това е обяснимо, той като самото местопроизшествие е в гора. Че в района липсват обекти, от които могат да се извлекат метали за вторични суровини, се установява и от показанията на свидетеля СВ.Г..

Горните обективни данни са достатъчни, за да се направи въз основа на тях извод, че подсъдимият е действал с умисъл именно към извършване на незаконни разкопки и търсене на материални находки с археологическа стойност. Но с оглед правомощията си за служебна проверка въззивният съдебен състав счита за необходимо да изложи своето становище и във връзка с характеристичните данни за подсъдимия, предмет на оспорване в цялото производство, които не са без значение и за които не открива основания да бъдат игнорирани. На л.50 от материалите по разследването е приложена характеристика, от която, при липса на съответна процедура, прокурорът се е „отказал” в съдебното заседание на 30.06.2014 г., а съдът, от своя страна, също без процесуално основание, с определение се е произнесъл, че „заличава” от доказателствената съвкупност. Подобно процесуално поведение е недопустимо и не поражда правни последици, защото доказателствената стойност на този документ следва да бъде преценявана при решаването на делото, а виждането на съда, че не следва да се позовава на определен доказателствен източник, има своето място в мотивите към съдебния акт.

Въззивният съд счита, че са липсвали процесуални пречки за позоваване на въпросния писмен документ като доказателствено средство. В хода на досъдебното производство, с надлежно изведено постановление от 04.03.2014 г. /л.49/, разследващият полицай се е обърнал с молба към началника на РУ „Полиция” Тутракан да определи служител, който да изготви характеристични данни за обвиняемия тогава К.. Върху това постановление е видна ръкописна подписана резолюция „к-н В.Николов”. В последващите го кратки писмени характеристични данни е посочено, че ги е изготвил МПИ В.Николов, на 10.03.2014 г. в с.Зафирово. При тези особености не може обосновано да се твърди, че „…някой е дал някакво мнение за някого. Някой неизвестен с първото си име и длъжността си…”. Лицето, изготвило характеристичните данни, е можело лесно да бъде установено и разпитано, в случай че съдът би счел за необходим неговия разпит, тъй като е било направено конкретно такова искане, по което липсва изрично произнасяне. Това лице може да бъде установено дори без нарочна кореспонденция, защото при отваряне сайта на ОД МВР Силистра, полицейски инспектори Тутракан, е видно кои са служителите на Пети район - с.Зафирово и прилежащи села, сред които Малък Преславец, и в частност, че единият от тях е младши полицейски инспектор В.И.Н.. Вместо да „заличава” доказателственото средство, съдът е следвало да остави без уважение искането за разпит на полицейския служител, но да цени дадената от него характеристика, защото отбелязаното в нея, че К. е известен с това, че се занимава с иманярство, има своята подкрепа и чрез свидетелски показания. В съдебното заседание на 30.06.2014 г. е бил разпитан полицейският служител И.Г. – понастоящем инспектор „Охрана на държавната граница” в ГПУ Силистра /заловил подсъдимия на местопрестъплението/, но преди това криминален инспектор в РУ Тутракан. Той е заявил, че познава подсъдимия по повод извършване на противозаконна дейност – иманярство, във връзка с която е провеждал с него беседи, както и че преди време, пак в тази връзка, в дома на същото лице е бил извършван обиск от служители на служба „БОП”.

 

Въз основа на така изяснените и доказани безспорно факти, законосъобразно се извличат признаците на престъпния състав по чл.277а, ал.3, пр.1, вр.ал.1 от НК /утежнената квалификация следва от факта на използването на металотърсача и лопатите, представляващи технически средства/, съответно материалният закон е  приложен правилно. Не може да бъде уважено алтернативното искане за приложение на чл.9, ал.2 от НК. Поначало то е неправилно обосновавано, което се дължи на смесване на понятията маловажност и малозначителност. В случая е недопустим коментара на деянието на плоскостта на чл.93, т.9 от НК, тъй като в разпоредбите на специалната норма не се предвижда такъв привилегирован състав. Не може да се твърди обаче и, че деянието, като малозначително, не е обществено опасно, нито дори, че неговата обществена опасност е явно незначителна. Както повеляват закона и общочовешките културни и морални стойности, откриването на материални следи от минала дейност следва да става единствено чрез теренно проучване, което само позволява тяхното безопасно откриване, опазване и изучаване. Само законосъобразно проведените археологически разкопки от съответните специалисти и с приложените от тях научни методи, могат да разкрият в най-пълна степен сведения за епохата, от която произхождат археологичните обекти, да се изведе съответното историческо значение на мястото, където те са открити и по този начин да се опази и изучава културно наследство на страната. Незаконните разкопки, включително и конкретната инкриминирана дейност, от една страна целят единствено неправомерно обогатяване с евентуалното откриване на археологически обект, а от друга и едновременно препятстват възможността за изчерпателно научно изучаване и равен достъп на всички граждани.

 

Налице са многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, даващи основание да се приеме, че и най-лекото предвидено в закона наказание, а то е лишаване от свобода за срок от една година, особено предвид кумулативно предвиденото наказание глоба с минимум 5000 лева, биха се оказали несъразмерно тежки, поради което индивидуализацията следва да се извърши в хипотезата на чл.55 от НК. Констатира се, че отегчаващи отговорността обстоятелства изобщо липсват, като отбелязаното в тази връзка в мотивите „особена упоритост, свързана с набавянето на средствата”, остава необяснимо за въззивния състав, съответно не се споделя. От друга страна подсъдимият е с чисто съдебно минало, с добросъвестно поведение в цялото наказателно производство, безработен и без доходи, а данните за личността му – скромен, тих, неконфликтен, следва да се ценят като положителна характеристика. При оценката на тези обстоятелства справедливото и съответно на извършеното наказание за подсъдимия, според въззивния съд, би било лишаване от свобода за срок от десет месеца, с приложение на чл.66, ал.1 от НК, респ. отлагането му за три години, което счита за достатъчно да бъдат постигнати целите както на специалната, така и на генералната превенция, поради което и не следва да се налага съпътстващото наказание глоба, предвид дадената за това възможност с разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК.

 

По изложените съображения и поради липсата на служебно констатирани основания за друго изменение или отмяна на присъдата, на основание чл.337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК, съставът на Апелативния съд в гр.Варна

 

Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯ присъда № 24/29.09.2014 г. по НОХД № 113/14 г. на Окръжен съд Силистра, в частта на наложените наказания,  като на основание чл.277а, ал.3, пр.1, вр.ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК определя на подсъдимия само наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, отлага с изпитателен срок три години.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: