Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 93/25.05.          Година  2015                          Град Варна

Варненският апелативен съд                    Наказателно отделение

На двадесет и седми април   Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков

 

ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

 

Станчо Савов

 

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Светла Курновска

като разгледа докладваното от съдия Савов

ВНОХД №78 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда №1 от  16.01.2015 г. по НОХД № 76/2014 г. на Окръжния съд в гр.Търговище  с която подсъдимия Г.А.Г.,*** е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление, затова, че  в периода м.май 2012г. до м. април 2013год., без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки – давал заеми срещу лихва на Е.А.М. от гр.Антоново ЕГН-**********, Е.С.М. от гр.Омуртаг ЕГН-**********, Н.А.Х. от с.Моравица общ.Антоново ЕГН-**********  и  Р. С.Е. от гр.Омуртаг ЕГН-********** общо в размер на 1150.00лв,  поради което и на основание чл.252 ал.1 вр. с чл.36 и чл.54  от НК му е наложено наказание три години лишаване от свобода,  което наказание на осн. чл.66 ал.1 от НК съдът  е отложил с изпитателен срок от четири години , считано от влизане на присъдата в сила, както и конфискация на ¼ /една четвърт/ идеална част от лек автомобил  м.“Фолксваген-Шаран“ рег.№ Т 34-24 МТ собственост на подсъдимия.

       С присъдата си съдът е признал подсъдимия Г. за невиновен и го е оправдал по обвинението затова,  без  съответно разрешение да е извършвал по занятие банкови сделки - да е давал заем срещу лихва  в размер на 100.00лв на Я.С.Х. от гр.Антоново ЕГН-**********.

           Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия, чрез неговия защитник – адв.Д.П. ***.  В жалбата се излага, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована, поради което и моли същата да бъде отменена и подсъдимия да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

           В съдебно заседание подсъдимия се явява със защитник – адв.Ж.Ж. ***,  като последния излага доводи, че подсъдимият не е извършил деянията за които е предаден на съд. Твърди, че  са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които водят до извод за отмяна на постановения съдебен акт.    Моли подзащитният му да бъде оправдан или алтернативно делото да бъде върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

         В съдебно заседание прокурорът излага, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

         Въззивната проверка констатира, че по реда и със средствата, предвидени в НПК, първоинстанционният съд е събрал всички налични фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, които допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина. Установил е без съществени отличия именно твърдените във фактическото обвинение обстоятелства, като накратко относимите по предмета на делото от тях са следните:

          Подсъдимият Г.Г. *** в дома на майка си, като бил  известен между съгражданите си с името „М.“, както и го наричали още и  „М.- лихварина“. 

        Тъй като през периода м.май 2012г. до м.април на 2013г. подсъдимия бил без работа и нямал финансови приходи, започнал дейност по закупуване и препродажба на коне, каруци и стари леки автомобили. В същия  период без съответно разрешение извършвал по занятие и нерегламентирани банкови сделки, като предоставял срещу лихва, различни по размер суми на хора от града и околните населени места.

       Свид. Е.А.М. живеел в гр.Антоново и се занимавал със събиране и продажба на билки. Той познавал подсъдимия и майка му - св.А.И.. Свидетелят  на няколко пъти купувал от подсъдимия коне и каруци, като в същото време знаел, че подсъдимия дава и парични заеми срещу връщане с лихва. През месец май на 2011г. св.М.  се видял с подсъдимия в гр.Антоново, като двамата се уговорили св.М. да закупи на изплащане от подсъдимия един кон с каруца за сумата от 1600лв. За изплащане на задълженията св.М. предоставил на подсъдимия двете си дебитни карти ведно с номерата на пин кодове, по които се превеждали детските му надбавки- общо 120лв. за двете му деца. Всеки месец, след като превеждали сумите по двете дебитни карти, подсъдимия изтеглял същите.      През месец декември на 2012год. свидетеля поискал от подсъдимия на заем сумата от 300.00лв, като двамата уговорили първия да заплати на подс.Г. лихва от 50% върху дадената в заем сума. Тъй като на свидетеля му били необходими средства, през месец януари на 201Зг. заявил пред Юнионбанк, че дебитната му карта е изгубена и блокирал същата.  На следващия ден подсъдимия отишъл в дома на свидетеля в гр.Антоново, качил го на лекия автомобил с който пристигнал и го закарал в гр.Омуртаг. Там свидетелят бил заплашван от подсъдимия  и негови приятели, поради което и бил принуден да предостави личната си карта на подсъдимия. На другия ден свидетеля М. отишъл в полицията и подал жалба.

         По-късно,свидетеля М. посетил дома на подсъдимия за да си поиска личната карта. Тогава Г. върнал личната, извадил един тефтер със записки и казал на свидетеля, че му дължи още 1400лв., поради което поискал от него новата му дебитна карта. Свидетеля М. му я дал, като след това подсъдимия изтеглил сумите които били преведени като детски надбавки за месеците февруари и март на 2013г.

         Свидетелят Е.М. живеел в гр.Омуртаг и работел в Общината. Тъй като работил заедно с майката на подсъдимия, същият поискал от подс.Г. 200/деста/лв. на заем, като се задължил да ги върне до един месец. Подсъдимият му дал този паричен заем, но при условие, че свидетеля М. му върне сумата 260лева  т.е.  била договорена лихва от 60лева за дадената в заем сума. Като залог свидетеля М. предоставил на подсъдимия своята лична и дебитна карти ведно с номера на ПИН кода.  Подсъдимия записал уговореното между двамата в своето  тефтерче, като записал Е.М. с прякора му- „К.“. След като превели заплатата на свидетеля по предоставената дебитна карта, подсъдимия изтеглил сумата от 260.00лв. По късно, свидетеля поискал от подсъдимия  личната и  дебитна карти, но подсъдимия му отговорил, че  същите се намират в майка му. По късно свидетеля М. получил от последната  личната си карта, а за дебитната карта му било обяснено, че е загубена.

        Свидетелят Н.А.Х. живеел в  с.Моравица общ.Антоново, като също познавал подсъдимия Г..  В началото на месец март  2013год. подсъдимия отишъл в с.Моравица където се срещнал с св.Х.. Двамата се  договорили свидетеля да вземе  заем от подсъдимия в размер на  50.00лв., като се задължил за един месец да върне сумата от 100лева  т.е. лихвата върху заетата сума да бъде 50лв.            С цел гарантиране на вземането си, подсъдимия поискал и съответно  взел личната карта на свидетеля  Х.. След един месец свидетеля Х. се обадил на подсъдимия чрез свой съсед и изявил желание да му върне парите. След като подсъдимия отишъл в с.Моравица, свидетеля Х. дал на подсъдимия сумата от 100лева т.е. взетата в заем сума от 50лева и допълнително 50лв. за уговорената лихва. Въпреки това подсъдимия не му върнал личната карта, тъй като заявил,че св.Х. му  дължи още 150лв.  Тогава Х.  отказал да плати допълнително 150лв., след което подсъдимия си заминал за гр.Омуртаг без да върне лична карта.

        Свидетелката Р.Е. живеела в гр.Омуртаг  и познавала  подсъдимия, тъй като същия е бил приятел с мъжа с който живеела  на семейни начала известен с името Б. или „Германа“.   Св. Е.  знаела, че на подсъдимия прякора му е „М. лихварина“, както и, че се занимава с даване на пари срещу лихва. Тя решила и съответно  поискала от подсъдимия  паричен заем  за да може да купи  лек автомобил.  Двамата се договорили свидетелката Е. да получи заем, а именно паричната сума в размер на 600лева при лихва - 100%. За обезпечение на заема  св.Е.  предоставила на подсъдимия своята дебитна карта заедно с ПИН кода.  След като получил картата подс. Г. ежемесечно, в рамките на 12 месеца, теглил по 200лв. /които били превеждани за майчински на св.Е./. Така за периода от 21.06.2012год. до 24.01.2013година подсъдимият изтеглил  от картата на св.Е. общо сумата 1510.00лева.

         Въззивната инстанция намира, че възприетата от  окръжния съд фактическа обстановка е установена правилно и в съответствие със събраните доказателства, при съпоставката и анализа на които не е допуснато превратно тълкуване, съответно споделя направените изводи, че са  осъществени престъпни състави както от обективна, така и от субективна страна.

         Фактическата обстановка възприета по отношение на  свидетеля М.  се доказва както, частично от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на  св.М. дадени на досъдебното производство, а така също и от приложеното към делото веществено доказателство - тефтерче на подсъдимия със записани имена и суми които следва да се върнат.   Именно това тефтерче е иззето от дома на подсъдимия в което той е записвал всички лица на които е предоставял суми, като е отбелязвал освен момента на връщане, така и  допълнителните суми които следва да бъдат платени от лицата като лихви.

          В мотивите си  правилно първоинстанционния съд е дал вяра на показанията на св.М. дадени пред съдия по време на ДП от които  се установява, че за получените от подсъдимия суми св.М. се е задължил да плати  50% лихва. Правилно е прието, че показанията на този свидетел дадени по време на ДП пред съдия са последователни и  логични, като  се подкрепят частично както от обясненията на подсъдимия, така и от приложеното веществено доказателство- тефтер в които подсъдимия е записвал на кои лица какви пари е предоставял в заем и при какви условия.

          По отношение свидетеля Е.М. фактическа обстановка приета от съда се доказва от свидетелските показания дадени от  М. по време на досъдебното производство пред съдия  и от приложеното  веществено доказателство -тефтерче със записани имена и суми които следва да се върнат, както и от заключението на съдебно-икономическата експертиза. Приложеното като веществено доказателство тефтерче е иззето от дома в който живее подсъдимият, заедно с дебитната карта на свидетеля М.. От тефтерчето на подсъдимия се установява, че последния е  записвал всички лица на които е предоставял суми, като е отбелязвал освен дата на връщане, така и следващи се допълнителни суми. Правилно ТОС е приел, че показанията на св.М. дадени пред съдия по ДП са  последователни и логични, както и че се подкрепят от вписванията в иззетото от дома на подсъдимия тефтерче и иззетата също от там дебитна карта.    Правилно е и  приетото, че изложеното от св.М. по време на съдебното следствие не отговаря на истината и че се опровергава от всички събрани по делото доказателства и в частност от  проверка по Преписка вх. №323/2014г. РП гр.Омуртаг.

         В мотивите си правилно първоинстанционния съд е приел, и че не следва да се дава вяра на показанията на майката на подсъдимия - св.А.И.,  че тя лично, а не синът й е дала на заем пари на св.М. и после той й ги е върнал. Тези нейни показания   се опровергават както от показанията на св.М. дадени по време на ДП пред съдия, така и от вписванията в тефтерчето на подсъдимия и приложената по делото  дебитна карта на св.М..

         Възприетата  по отношение взетия заем от свидетеля Н.Х.  фактическа обстановка се доказва  частично от обясненията на подсъдимия, който заявява, че  е предоставил на свидетеля 50лв. на заем, но твърди, че не са уговаряли лихва, така и от показанията на св. Х. дадени пред съдия на досъдебното производство, които са последователни и логични и от заключението на съдебно- икономическата експертиза по делото. Правилно първоинстанционния съд в мотивите си е приел, че за получената от подсъдимия сума св.Х. се е задължил да заплати на подсъдимия допълнителни 50лв  лихва.  От друга страна следва да се даде вяра и на показанията на  свидетеля Х. дадени пред съда, че преди първоначалният му разпит, подсъдимия се е срещал с него да го уговаря какво да говори, заплашил го, че ако не излъже ще изпрати хора да го бият. Правилно са кредитирани и показанията на св.Х. дадени по време на ДП пред съдия в частта в която излага, че когато подсъдимият е посетил гр.Антоново обяснил на св.М., че има да събира пари от други хора, които също му дължат пари.

         Възприетата по отношение взетия заем от свидетеля Р.Е. фактическа обстановка се доказва от свидетелските показания на св.Е. дадени на досъдебното производство пред съдия, а именно, че е взела пари на заем от подсъдимия със задължение да  върне сумата  със 100% лихва,   и приложеното към делото веществено доказателство - тефтерче на подсъдимия.  От същото се установява, че  подсъдимият е записвал всички лица на които е предоставял суми и лихвите които се дължат. В него е записано и какъв заем е дал на св.Е., както и върнатите от нея суми.    Правилно ТОС е кредитирал показанията на св.Е. дадени пред съдия по време на ДП, предвид на това, че същите са последователни, логични и кореспондират и с останалите събрани по делото доказателства. Правилно е кредитирано и заключението на извършената съдебно-икономическата експертиза  от която се установява, че след анализ на извлечение от банковата сметка на св.Е., издадено от МКБ ,,Юнионбанк,, за периода 01.05.2011г. до 31.01.2013год.,  в банковата сметка на свидетелката са постъпвали единствено суми превеждани от Дирекция „Социално подпомагане“ Омуртаг, като за времето през което картата е била в подсъдимия, същият се е разпоредил в своя полза със средствата в размер на 1510лева. 

       От събраните по делото доказателства, ценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка  безспорно се установява авторството на деянията  от страна на подсъдимия.

        Установява се  от събраните по делото доказателства, че подсъдимия е давал заеми на различни лица при определени условия, а именно при заплащане на лихва върху дадените в заем суми.

        Обстоятелството, че подсъдимия твърди, че е правил това на добра воля и никога не е искал лихви за така предоставените суми не се приема за истина и от настоящия съдебен състав, като това  твърдение се приема единствено като защитна позиция, която не се подкрепя от събраните по делото доказателства.

        Разпитаните по време на ДП свидетели пред съдия , които съдът цени за обективни , логични,  дадени без ничие влияние, са категорични, че когато са вземали заеми от подсъдимия се е  уговаряла лихва.

      Дадените по време на съдебното следствие показания на част от свидетелите с които се твърдят факти различни от първоначално изложените по време на ДП пред съдия, съдът приема, че са дадени под влияние на подсъдимия упражнено върху свидетелите с цел избягване на наказателно преследване срещу него.

       От  показанията  на свидетелите дадени пред съдия по време на ДП, които както беше посочено по горе са последователни и логични, от приложеното по делото като веществено доказателство тефтерче на подсъдимия, както и от изготвените експертизи,  може да се направи извод както за системността на предоставяните заеми, така и за реализирането на доходи от тях от страна на подсъдимия.

      От друга страна за да е налице системност на деянието е необходимо отделните деяния да са най-малко три. В конкретния случай, предвид събраните по делото доказателства  те са повече.

       Извършваната от  подсъдимия дейност  попада изцяло в категорията „банкова дейност” изпълнявана  „по занятие”, като понятието „банково кредитиране” се разглежда в контекста на разпоредбата на  чл.252, ал. 1 НК, като под него следва да се има предвид активността на дееца, реализирала се в системното заемане на парични средства на широк кръг лица срещу получаване на материална облага, осигуряваща му доходи. В този смисъл не е необходимо тези средства да са получени чрез влогонабиране или това да са основните доходи на извършителя.

       От събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимия не е разполагал нито с изискващото се разрешение, съгласно чл.1 ал.4 т.1 от Закон за банките, нито с уведомление на БНБ, съгласно чл.З от Закона за кредитните институции  и регистрация в БНБ в съответствие със  ЗКИ.

         При така приетата за установена фактическа обстановка  с действията си подсъдимия Г. в периода м.май 2012г. до м. април 2013год., без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки – давал заеми срещу лихва на Е.А.М. от гр.Антоново ЕГН-**********,Е.С.М. от гр.Омуртаг ЕГН-**********,Н.А.Х. от с.Моравица общ.Антоново ЕГН-********** и Р. С.Е. от гр.Омуртаг ЕГН-********** общо в размер на 1150.00лв

        За да бъде осъществен състава на чл.252 ал.1 НК е необходимо установяването на извършвана банкова дейност по занятие, системно, без съответно разрешение.  Не е необходимо да са причинени значителни вреди или да са получени значителни неправомерни доходи. Достатъчно е да се установи, че извършителя е предоставял, без да има право, заеми на повече от три лица, за един сравнително продължителен период от време, срещу възнаграждение /лихва/ и това да е един от начините му да си набавя доходи.

      В случая всички тези условия по отношение на подсъдимия   са налични и доказани.

     Показанията на разпитаните по делото свидетели,  за които се приема факта на получаване на суми срещу лихва от подсъдимия са последователни и категорични относно  факта на искане и получаване на заеми и  определяне и плащане на лихви върху дадените в заем суми. Тези показания се подкрепят и кореспондират и със записванията правени от подсъдимия в приложеното като веществено доказателство по делото тефтерче.

      По отношение направеното от защитата на подсъдимия твърдение, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и неправилно ги е ценил и че те установявали фактическа обстановка различна от приетата  от съда, настоящия съдебен състав счита, че това не е така.   Установява се безспорно от показанията на разпитаните свидетели по време на ДП пред съдия, които се ценят както от първоинстанционния съд, така и от въззивния по причини които са изложени и от двете инстанции,  че винаги заемите са били давани от подсъдимия  с уговорка за заплащане на лихва, както и че е имало уговорен срок за връщане на заема. Това се установява в пълна степен и от  тефтерчето иззето от подсъдимия в което същия е отразявал даваните и получаваните след това с лихви суми.

      Настоящия съдебен състав намира, че по несъмнен начин са установяват съставомерните признаци на деянието по чл.252 от НК, а именно – нерегламентирана банкова дейност, системно кредитиране и уговаряне на лихви.

        Относно обвинението  касаещо свидетеля Я.Х. както и първоинстанционния съд, така и настоящия въззивен състав намира, че по делото не са събрани достатъчно категорични доказателства от които да се стигне до извод, подсъдимия  Г. да е осъществил състава на чл.252 от НК по отношение и на този свидетел. Предвид на това и правилно подсъдимия е оправдан по обвинението в тази част, а именно, без  съответно разрешение да е извършвал по занятие банкови сделки – да е  предоставял заеми срещу лихва на св.Я.Х. от гр.Антоново.

       С оглед твърдяното от защитника на подсъдимия , че по време на разглеждане на делото са допуснати съществени процесуални нарушения, настоящия съдебен състав след преценка на това твърдение, констатира, че такива нарушения не са допуснати, паради което и  не може да се стигне до извод  за отмяна на така постановената присъда на това основание.

         Настоящия съдебен състав намира, че наказанието  наложено на подсъдимия е било правилно определено, като първоинстанционния съд правилно е отчел наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито са чистото му съдебно минало, невисокия размер на даваните парични кредити и на общо дадените, а като отегчаващи продължителността на извършваното престъпление и неговата обществена опасност.

     Правилно е прието, че  наказанието следва да бъде определено на минимума при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като липсват предпоставки за приложението на чл. 55 от НК, а именно да са налични многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.

       Правилно е прието, че  следва да бъде наложено и наказанието конфискация на  ¼ /една четвърт/ идеална част от лек автомобил  м.“Фолксваген-Шаран“ рег.№ Т 34-24 МТ собственост на подсъдимия.

       По всички изложени до тук съображения, както и като не констатира допуснати процесуални нарушения, които да дават основания за  отмяна или изменение на  решението на ТОС и на основание чл. 338 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1 от  16.01.2015 г. по НОХД № 76/2014 г. на Окръжния съд в гр.Търговище.

      Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: