Р Е Ш Е Н И Е

 

96

 

26.05.2015г., Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - наказателно отделение, на двадесет и седми април,  две хиляди и петнадесета година, в открито заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ  

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

СТАНЧО САВОВ

Секретар Г.Н.

Прокурор Светла Курновска

като разгледа докладваното от съдия Янков ВНОХД № 79 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид:

 

Търговищки окръжен съд, с решение №19 по НАХД № 8/2015г. по описа на същия съд, постановено на 24.02.2015г., е признал подсъдимия Р.П.Р. за ВИНОВЕН в това, че на 11.06.2014г. в гр.Попово, при управление на л.а. „Форд Екскорт” с рег. № Т         3693СТ, нарушил правилата за движение - чл.20, ал.2 от ЗДвП, допускайки причиняването на телесна повреда или смърт на Б.К.Б. – престъпление  по чл.342 ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е инициирано по жалба на Р., останал недоволен от съдебния акт на първостепенния съд. Решението се оспорва с довод за предубеденост на прокурора, явил се пред първата инстанция, както и за това, че поведението на жалбоподателя не може да бъде обхванато от понятието „пътно транспортно произшествие”. Твърди, че Б. се е движил неправомерно в разрез с изискването на чл.108 ал.1 от ЗДвП. Молбата е за отмяна на решението, като незаконосъобразно и поради недоказаност на обвинението.

 

В с.з. пред настоящата инстанция Р., редовно призован не се явява, но се представлява се от служебен защитник, редовно упълномощен от преди.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата, излагайки аргументи във връзка с оплакванията: твърди, че не е било направено искане за отвод на прокурора и че не са били събрани данни за предубеденост; счита, че е реализирано ПТП по смисъла на закона, за което са налице и свидетелски показания.

Защитата на Р. намира първоинстанционното решение за незаконосъобразно, акцентира върху обстоятелството, че е налице вътрешна противоречивост на мотивите на първоинстанционния съд досежно престъпния резултат и формата и вида на умисъла. От друга страна се релевират и доводи за необоснованост, за липса на доказателства за съставомерността на деянието от обективна и субективна страна. В тази връзка се сочи решение по НАХД № 272/2014 на Районен съд – гр. Попово, в което било посочено, че не е ясно изобщо дали се касае за реализирано ПТП. На последно място се излагат аргументи и за явна несправедливост на наложеното административно наказание, предвид тежкото материалното положение на подсъдимия. Молбата е за оправдателна присъда.

 

Въззивният съд, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на решението на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира, че жалбата на подсъдимия е неоснователна по следните съображения:

 

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Търговищкият Окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното:

На 11.06.2014г. около 19.00 ч. Б.К.Б. вървял по ул. „Тракия" в гр. Попово посока градската градина, водейки на повод кучето си, порода „Ротвайлер". Движението си осъществявал в дясната лента на улицата, до тротоара, отделен от улицата с предпазен парапет. Срещу него се задал л.а. „Форд Ескорт" peг. № Т 36-93 СТ, управляван от Р.. При разминаването Р. извикал нещо, което св. Б. не чул, но го помислил за познат и махнал за поздрав. Р. обаче разпознал Б. като участник в група, която му нанесла побой преди 3-4 години и решил да си отмъсти. С тази цел рязко обърнал посоката си на движение и задавайки се вече от към гърба на Б., натиснал силно педала на газта, насочвайки  автомобила си към него с висока скорост. Б. възприел шума на двигателя, поради което се  обърнал и виждайки автомобила успял да прескочи предпазния парапет и да се спаси. Кучето му обаче било ударено от автомобила и умряло след два дни. Р. не спрял въпреки инцидента, а избягал от местопроизшествието.

 

Съставът на АС - Варна констатира, че по реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които разкриват и изясняват обективната истина по делото, като е установил една подробна, точна и правилна фактическа обстановка. За да достигне до тези фактически изводи ТОС е приобщил събраните в хода на досъдебното производство свидетелски показания и писмени доказателства.

Основен аргумент в линията на защита на подс. Р. е несъставомерност на извършеното  деяние поради изначална липса на реализирано ПТП, като в подкрепа на това становище е било приложено и решение по НАХД № 272/2014 на Районен съд – гр. Попово. В мотивите на последното е упоменато, че не е ясно дали в конкретния казус „изобщо се касае за реализирано ПТП”.

Така изложената защитна теза настоящата инстанция намира за неприемлива. Както правилно е отбелязал окръжният съд престъплението по чл.342 ал.1 НК не е резултатно, тъй като обективният му състав не предвижда настъпването на щети или каквито и да било вредни последици. За осъществяването му е необходимо единствено и само нарушаване на правилата за движение с допускане / в представите на дееца/ причиняване на телесна повреда или смърт. Което пък означава, че от субективна страна то се извършва с евентуален умисъл. Поради изложеното не е необходимо настъпването на ПТП /или на каквито и да са щети/ за обективната и субективна съставомерност на деянието.

Установява се в настоящия случай, че Р. е нарушил правилата за движение целенасочено, като е допускал причиняването на смърт или телесна повреда на застрашеното лице, преследвайки целта си - да отмъсти за останали в миналото събития.  Без съмнение е налице нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП , което от своя страна  е създало възможност за настъпването на телесна повреда или смърт за конкретния обект – пешеходеца Б., а умисълът за това е бил евентуален. В тази връзка изобщо  не следва да се обсъжда довода на жалбоподателя, че Б. се е движил неправомерно в разрез с изискването на чл.108 ал.1 от ЗДвП: дори и това да е така, в случая не се касае за непредпазливо престъпление, респ. за съпричиняване на съставомерен резултат, а за умишлено престъпление, извършено от Р., поради което последният не може да се позовава на този факт, като основание за отпадане на наказателната му отговорност за извършеното. 

 При така изяснената фактическа обстановка, която въззивната инстанция споделя изцяло, няма основание да се твърди необоснованост на съдебния акт, нито пък че същият страда от сочените от защитата пороци. Поради гореизложеното, всички възражения, направени от страна на защитата на Р., се възприемат от настоящата инстанция като несъстоятелни.

Що се касае до оплакването на подс. Р. за предубеденост на прокурора, участвал в съдебното производство пред ТОС – то също е неоснователно предвид обстоятелството, че никога не е било правено искане за отвод на конкретния държавен обвинител, а от друга страна не са налице доказателства за някакво по – специално отношение към подс. Р., които да навеждат до извод за такава предубеденост.

По отношение справедливостта на наложеното наказание : предвид чистото съдебно минало на дееца, правилно е било съобразено от първостепенният съд обстоятелството, че са били налице всички законови основания за приложение на 78а от НК, с освобождаване на обвиняемото лице от наказателна отговорност и налагане на административно наказание „глоба”. За да бъде индивидуализиран размерът й, съдът е съобразил наличните отегчаващите обстоятелства -  налагани санкции за нарушения на правилата за движение по пътищата,  завишена обществена опасност на деянието и на самия деец, липса на разкаяние и съжаление за стореното, мотив за отмъщение. Така определеното наказание към средния законов размер, е адекватно, съобразено с материалното положение на жалбоподателя и не следва да бъде коригирано, като в достатъчна степен ще допринесе за осъществяването на личната и генерална превенции. 

Въз основа на всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав прие, че фактическите и правни изводи до които е достигнал първоинстанционният съд са правилни и законосъобразни, жалбата се явява неоснователна, а решението на ТОС, като правилно и законосъобразно следва на основание чл.338 от НПК  да бъде потвърдено.

При служебната проверка, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

Поради изложеното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД

 

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 19 на ТЪРГОВИЩКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НАХД №8/2015г. по описа на същия съд, постановено на 24.02.2015г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                       

 

                                                                                                                2.

 

 

 

7