Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 93/04.05.  Година  2016                       Град Варна

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На първи април                   Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:         Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Румяна Панталеева

 

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Светла Курновска

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 79 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 1/08.01.2016 г. по НОХД № 411/15 г. на Окръжен съд Разград, с която подсъдимият Ф.О.Ф. е бил признат за виновен и осъден по чл.343, ал.3, б.”б”, пр.1, вр.чл.54 от НК на лишаване от свобода за три години и шест месеца при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, а по чл.343г от НК е бил лишен от право да управлява МПС за пет години.

За да вземе това решение първоинстанционният съд е приел в частично съответствие с внесеното обвинение, че на 14.07.2015 г. в землището на с.Осенец, област Разград, при управление на лек автомобил “Фолксваген Голф” с рег.№ РР 5658 АТ, подсъдимият е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП, с което по непредпазливост е причинил смъртта на Ф.Б.Ф. и А. А.О.. С присъдата подсъдимият е оправдан за нарушения по чл.20 от ЗДвП, срещу което прокуратурата и частното обвинение не са възразили.

 

Въззивното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия в първата инстанция – адвокат Н.Г.,***, с която се прави искане въззивният съд да се произнесе с нова, оправдателна присъда, като приеме, че подсъдимият не е извършил деянието, тъй като не той е управлявал автомобила. В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият се представлява от адвокат О.С., АК Варна, който представя писмено искане и същевременно пледира, че не поддържа основанията на първоначално изготвената жалба от друг защитник, тъй като не оспорва факта, че подсъдимият е управлявал автомобила, но поддържа искането за оправдаването му, защото счита, че той няма вина за настъпилото ПТП. Подсъдимият Ф. потвърждава казаното от адвокат С. и се извинява на близките. Становището на представителя на въззивната прокуратура и на адвокат Г.Д.,***, повереник на частните обвинители е, че жалбата е неоснователна.

 

Чрез събраните и проверени в окръжния съд доказателства, от фактическа страна накратко се установява следното:

На 14.07.2015 г. подсъдимият Ф.Ф. ***, и тъй като в момента нямал собствен транспорт, се уговорил за това с Ф.Б.Ф. – негов първи братовчед, който също бил в града със съпругата си А. А.Ф., с автомобила им ”Фолксваген Голф”, рег.№ РР 5658 АТ.

Тръгнали около 15:30 часа, като първоначално автомобила управлявал Ф., а на предната дясна седалка била съпругата му, но в последствие двамата мъже са разменили, съответно зад волана седнал Ф., а Ф. останал на задната седалка. Движели се по главен път Разград-Русе, в условията на проливен дъжд.

Около 16 часа преминали през с.Осенец и се изкачвали по т.нар. „Осенски баир“, в който участък движението се осъществявало двупосочно, по платно с ширина 11.6 м, разделено на три пътни ленти, при възходящ наклон 7% към гр.Русе. Пътната настилка била покрита с водна пелена от стичащата се отдясно-наляво дъждовна вода. Скоростта на движение достигала 98.8 км/ч, когато, след ляв завой, подсъдимият загубил контрол над автомобила, излязъл в ляво от платното, блъснал се с предната дясна врата в едно дърво, завъртял се около вертикалната си ос и със задния десен калник се блъснал в друго близко дърво, след което се установил в покой.

Спрели преминаващи автомобили и водачите им сигнализирали на телефон 112. Пристигналият медицински екип само констатирал смъртта на Ф.Б.Ф. и А. А.Ф., която била причинена от получените при ПТП множество и изключително тежки съчетани травми, несъвместими с живота.

Загубата на управление била следствие на високата скорост, несъответна на заливаното от водна пелена платно, при което се породило явлението „аквапланинг” - водата между гумите и пътната повърхност не се отвежда, а се натрупва пред тях и те губят контакт с пътя, загубата на сцепление съответно предизвиква хлъзгане, и автомобилът не отговаря на подаваните му команди като управление, спиране или ускоряване. Посочването на точни характеристики на конкретната пътна обстановка в случаите на аквапланинг е невъзможно, но вероятността такъв да възникне е толкова по-голяма, колкото е по-голяма скоростта на движение на автомобила.

 

Въз основа на така установените факти окръжният съд правилно е приел, че подсъдимият, като водач на лекия автомобил, виновно е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП и с това е станал причина за смъртта на две лица – пътниците А. и Ф.Ф., съответно правилно е приложен и материалният закон.

В първоинстанционното производство, съобразно възприетата там защитна позиция, е било спорно авторството на деянието, и това оспорване е залегнало в основата на въззивната жалба, инициирала настоящото производство, която защитна теза обаче не се поддържа към настоящия етап. В мотивите на окръжния съд е направен необходимият доказателствен анализ и обосновано е прието, че именно подсъдимият е управлявал автомобила, което е несъмнено както предвид констатираните травми и особено характерната травматична ампутация на дясната ръка на загиналия Ф., причинена от притискане на задна дясна врата, така и от безпротиворечивите относно този факт показания, дадени от свидетелите, били на мястото непосредствено след произшествието, включително от свидетеля Стойко Стоянов, инспектор в „Пожарна безопасност”, участвал при разрязването на автомобила и изваждането на телата на пострадалите, който е установил, че краката на загиналия Ф. са били затиснати от предна дясна седалка и той се е намирал отзад зад нея.

Във въззивната инстанция защитата пледира недоказаност, респ. необоснованост в частта на причините за настъпване на ПТП, като оспорва автоекспертните заключения, но становището на настоящият съдебен състав е, че липсват основания за поставянето им под съмнение. Оглед на местопроизшествието, което е било запазено, вкл. на състоянието на катастрофиралия лек автомобил, е направен малко след инцидента, при което са направени и снимки, а на следващия ден е извършен допълнителен оглед, с участието на специалиста автоексперт инж. Венцислав Димитров, назначен в последствие за вещо лице. Това вещо лице е направило от своя страна друг оглед на автомобила, във връзка с поставена му отделна задача да оцени нанесените материални щети. Присъствието, при извършване на процесуално-следственото действие оглед, на съответен специалист, на когото в последствие се възлага изготвянето на експертиза, не е в нарушение на процесуалните правила, това му участие не го прави заинтересовано по делото лице, и е честа и полезна практика при предварителното разследване. Протоколите за оглед също са изготвени в съответствие с процесуалните изисквания и е необосновано да се твърди, че в първия от тях е извършено дописване, несъответно на действителното състояние на местопроизшествието, тъй като конкретно става дума за една следа върху затревената част на левия банкет, където, според мястото и в положението, при което е намерен автомобилът, очевидно той е напуснал платното и е предизвикал отъпкването до установяването си в покой. Силният дъжд, който е валял в момента на инцидента, много скоро след настъпването му, видно от свидетелските показания, вече е престанал, така че са липсвали предпоставки за заличаване на следата, за това и няма причина тя да не е била видима и съответно надлежно отразена в двата протокола.

Липсват каквито и да било доказателства за участието на второ МПС в произшествието, което, според предположението на защитата, да е ударило автомобила, управляван от подсъдимия, съответно по тази причина той да е загубил контрол над него. Въпреки тоталната щета, констатирана по процесния „Фолксваген Голф”, видно е както от писмените констатации при огледите му, така и от снимките, че едва ли не единственото здраво място по него е задната част, като се изключи отделянето на петата врата /тази към багажника/, което обаче, изводимо от мястото, на което е фиксирана при огледа, е станало след напускането на широкото над 11 метра платно, вече в гористия участък /на 2.7 м от левия край на пътя/, т.е. очевидно не е причинено от предполагаем удар отзад при движение в дясната част на пътя.

Пораженията по МПС са много, но следите от удар по него са само две, и двете по дясната му страна – върху десния праг под предна дясна врата и върху задния десен калник, но по предния му ръб /отстояща на 0.83 м от задната част на автомобила/, при това и двете деформации са характерни - вследствие на удар във вертикално цилиндрично тяло, при което няма как да са оставени от друг участник в движението. Заключението относно механизма на ПТП, и в частност двата последователни удари в двете намерени на мястото дървета, не поражда каквито и да било съмнения относно своята правилност. Безспорен факт е, че колата е намерена с предна част, усукана почти под 90 градуса в посока дясно, около дясно стоящо спрямо нея дърво, по начин, по който то видимо е врязано в нея. С това ударът в зоната на предната дясна част на автомобила, съответно причината за получената деформация там, са очевидни и безспорни. Констатираната по автомобила втора следа от удар е със същите признаци, от същата страна, но по-назад – в зоната на задния десен калник, а само на 0.35 м от задното дясно колело се е намирало второто дърво. Охлузванията по първото дърво са отбелязани на височина 1.25 м, 1.4 до 1.7 м, и тъкмо на 1.3 м е прекършен, видно от снимката – изцяло неравномерно, ствола на въпросното второ дърво. Същото в момента на удара и при първоначалния оглед е било все още цяло и на мястото си, но на следващата сутрин е паднало на пътя /получен сигнал около 9 часа/ и е било отстранено с оглед безопасността на движението, видно от показанията на свидетеля Тодор Христов, мл. автоконтрольор в ОД МВР Разград. Всички тези обективни находки, съчетани с приложените специални знания, сочат достатъчно убедително, че двата удара са получени при последователен сблъсък на автомобила с всяко от двете дървета, по начина, описан и аргументиран в експертизата и представен графично в схемата – приложение № 2, към нея.

С оглед данните, че на мястото на инцидента са спрели да окажат помощ и лица, които не са разпитани като свидетели в окръжния съд, присъствието и на други автомобили, установими в района, е съвсем обяснимо, още повече за такива свидетелства и Р.Р., чиито показания са били прочетени и приобщени на съдебното следствие. Последният също така е изяснил, че и неговият автомобил, при движение с около 80-90 км/ч по същия участък, се „люлееше наляво-надясно” от стичащата се кална вода. Но няма никакви данни в подкрепа, или дори пораждащи най-малко съмнение, че някой от тези, или съвсем друг, трети автомобил, е блъснал колата, управлявана от подсъдимия, и с това е причинил промяната в траекторията й на движение.  Обратно, именно становището на експерта, защитено и в съдебно заседание след разпит от страните, за загуба на управление в резултат на изгубване на сцепление на гумите с пътната настилка в резултат от стичаща се по платното вода, т.нар. аквапланинг, намира подкрепа от свидетелските показания.    

Няма причина и да не се даде вяра на изчислената скорост на движение към момента на произшествието, срещу която не се противопоставят реални аргументи, и за установяването на която са използвани стандартни формули, при нарочно изясняване на всеки един от техните компоненти. От обвинението в нарушение на правилата и за разрешената, и за съобразената скорост, първоинстанционният съд е възприел само това по чл.21, ал.1 от ЗДвП, което е изцяло в полза на подсъдимия, тъй като по този начин нарушението му се изразява в превишаване на допустимата скорост само с 8.8 км/ч. По този начин, и тъй като с оглед спецификите на явлението аквапланинг, експертизата не би могла да даде точен отговор за скоростта на движение, с която в конкретния случай такова явление би било избегнато, с взетото решение са били охранени в максимална степен неговите интереси.

Тъй като в защитната реч не беше конкретизирано въз основа на кои не събрани и не приобщени доказателства е постановена присъдата, на това възражение понастоящем не може да бъде даден отговор.

 

 Алтернативното възражение за несправедливост на наказанието също е несъстоятелно. Предвидените в закона граници на наказанието лишаване от свобода, при съответната квалификация, са от три до десет години, и в техните рамки наложеното се явява към самия минимум. Правилно като смекчаващи отговорността на подсъдимия Ф. обстоятелства са отчетени чистото му съдебно минало и младата му възраст, като на тях е противопоставена причинената смърт на също съвсем младите съпрузи, обвързали се едва от дни. Не следва обаче да се пренебрегва факта на допуснатите предходни нарушения, за които подсъдимият е бил санкциониран по административен ред, и които в периода 2009-2014 са били общо пет – три по фиш и две с издадени наказателни постановления, при това едното за управление на МПС без правоспособност, защото отделно и независимо от броя и тежестта им, те разкриват неговото отношение към спазването на правилата за безопасно шофиране. Фактът, че по предметното дело той е признат за виновен в извършването само на едно нарушение, не може да има тежестта на смекчаващо отговорността обстоятелство, при това следва да се отбележи, че извън вмененото му във вина такова, неговото поведение на водач е допълнително укоримо, защото за сериозността и рисковете на пътната обстановка е имало достатъчно ясни знаци, които той безразсъдно е пренебрегнал при избора си на скорост за движение. И при факта, че първоначално, при потеглянето им от Разград, автомобилът е бил управляван от собственика му и негов особено близък родственик - първи братовчед, с който в последствие той се е сменил, е следвало да прояви още по-голяма отговорност и внимание. При съпоставката на отбелязаните обстоятелства се налага извод, че претендираното от защитата наказание в самия минимум на санкцията, което единствено би позволило обсъждането на възможността за приложение на чл.66, ал.1 от НК, би било несъответно на извършеното и несъразмерно занижено, съответно не би способствало както за поправянето на подсъдимия, така и за постигане целите на генералната превенция, поради което и искането в този смисъл също не може да бъде уважено. 

 

По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани други основания за отмяна или изменение на присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на Апелативния съд в гр.Варна

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1/08.01.2016 г. по НОХД № 411/15 г. на Окръжен съд Разград.

 

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесет дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: