Р Е Ш Е Н И Е

                                              № 115

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

                              гр.Варна 17.05.2017 г.

 

 

ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКО ЯНКОВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                                         СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

 

Секретар СОНЯ ДИЧЕВА

Прокурор СТЕФКА ЯКИМОВА

като разгледа докладваното от  съдия Живка Денева 

ВНОХД  № 79  по описа за 2017  година

 

 

Производството по делото е образувано по жалба от адв.Н.Н. ***, служебен защитник на подс.Р.Г.З., против присъда №5 от 30.01.2017 г. по НОХД №567/2016 г. по описа на ОС-Шумен с която подс.Р.Г.З. е бил признат за виновен и на основание  чл. 116, ал.1, т. 3 и т.6 от НК, във вр. чл. 115 от НК и  чл.58а от НК   е осъден на 30 – тридесет години “лишаване от свобода”, бил определен първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода” в закрит тип затворническо заведение.

На основание чл. 59 от НК е зачел времето, през което подсъдимия З. е бил с МНО  „задържане под стража”, а именно считано от 02.12. 2015 год.  до момента.

Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства по делото.

Осъдил е подсъдимия З. да заплати направените разноски по делото.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия, като в подадената жалба е посочено, че присъдата е явно несправедлива и наложеното наказание е прекомерно завишено.

Защитата на подсъдимия в с.з. пред настоящата инстанция поддържа депозираната жалба и моли съдът да намали размера на наложеното наказание.

Представителят на АП-Варна изразява становище, че жалбата на подсъдимия е основателна и предлага да бъде намален размера на наложеното наказание.

         Производството по делото е протекло по глава двадесет и седма от НПК.

         От събраните по делото доказателства е  установена следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимият Р.Г.З. живеел с баща си Г. З., майка си Е.М.Г.и двамата си братя П. и Д., в гр.Шумен, в апартамент №1, на първи етаж, първи вход от жилищна сграда, находяща се на ул.“Света гора“ №4. Семейството живеело нормално, като между членовете му нямало спорове, извън обичайните дребни, битови кавги, които бързо били забравяни.

 Р.З. от 13.08.2015г. работил по трудов договор в склад за мебели на „ВИДЕНОВ ГРУП“ ООД Ямбол, находящ се в гр.Шумен, но на 02.12.2015г. не отишъл на работа в склада. Същият ден  останал в дома си заедно с майка си Еленка Митева Г., която от скоро била пенсионерка. Останалите членове на семейството - баща му Г. З. и по-големият му брат П. З. излезли по работа, а по-малкият му брат Д. З. бил на училище.

Около 13.00-13.30 часа подсъдимия Р.З. отишъл в кухнята, където по това време майка му на мивката си пълнела чаша вода. З. издърпал чашата от ръката на майка си, при което част от водата се разляла по пода. Заради това Е.Г. зашлевила лек шамар по лицето на сина си, който незабавно излязъл от кухнята и отишъл в стаята си. Там от раклата извадил, закупения от него от ловно-рибарски магазин в гр.Шумен, нож  – черен на цвят, с обща дължина около 30 см., а на острието 18 см. Върнал се в кухнята и пробол с ножа майка си в областта на гърлото. Подсъдимият З. държал с дясната си ръка ножа, а с лявата придържал главата на пострадалата Г. и се опитвал да й пререже гърлото. Пострадалата започнала да вика и да се дърпа, но подсъдимия продължил агресията си, намушквайки многократно майка си в областта на корема и гърдите. Пострадалата Е.Г., борейки се за живота си, се дърпала и успяла да избяга. Минала през коридора на апартамента и излязла навън пред входа на блока, в който живеели, бягайки от нападателя  си. Младият, енергичен и със спортно телосложение Р. последвал майка си и като я застигнал на тротоара, пред входа на блока, я спънал  с крак, при което Г. паднала по гръб. Подсъдимият продължил да нанася удари с ножа си по тялото на майка си и да реже с него в областта на шията на пострадалата, докато последната спряла да мърда.

 По това време от входа на блока, пред който се разиграла кървавата сцена, излязла свидетелката С.П.В.-съседка на семейството на пострадалата. Тя видяла подсъдимият З. целият в кръв и с нож в ръка. Изплашена В. му отворила входната врата на блока и З. се прибрал в семейния апартамент, оставяйки безжизненото тяло на майка си на улицата. Влязъл в стаята си, където започнал да съблича напоените с кръв дрехи, за да се преоблече.

 Междувременно свидетели на деянието сигнализирали в полицията, при което служители на  РУ гр.Шумен отишли на адреса, където водени от кървавите следи достигнали до жилището, в което подсъдимият З. се преобличал, и го задържали.  При извършеният оглед на местопроизшествието бил намерен трупа на пострадалата Е.Г., като кървавите следи водели до апартамент №1, където живеело семейството на пострадалата. В жилището били намерени вещи, които били  иззети от разследващите като веществени доказателства. На 03.12.2015г. бил извършен оглед и аутопсия на трупа на Г. в ОСМ при МБАЛ-Шумен.

В резултата на нанесените травматични увреждания, несъвместими с живота е настъпила и смъртта на пострадалата Е.Г..

От събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин е констатирано авторството на деянието. Подсъдимият признава вината си, като признава всички факти и обстоятелства, установени в обвинителния акт, поради и което производството по делото е протекло по реда на чл.371 т.2 от НПК.

С подадената жалба се възразява относно размера на наложеното наказание, като се твърди, че същото е прекомерно занижено, моли настоящата инстанция да намали същото.

В с.з. защитата на подсъдимия поддържа подадената жалба и моли да бъде намален размера на наложеното наказание.

Представителят на АП-Варна в с.з. изразява становище, че жалбата е основателна, като твърди, че така наложеното наказание е несправедливо, поради което предлага същото да бъде намалено от 30 години лишаване от свобода на 20 години.

В последната си дума подс.З. моли настоящата инстанция да намали размера на наложеното му наказание.

Съдът след като прецени цялостния доказателствен материал по делото счита, че жалбата на подс.З. е основателна и същата следва да бъде уважена по следните съображения:

Наложеното наказание се явява явно несправедливо, тъй като първоинстанционният съд не е преценил степента на обществена опасност на дееца. Деянието е с изключително висока степен на обществена опасност, но преценката относно личността на подсъдимия не е правилно преценена.

Наложеното наказание е прекомерно с оглед конкретните установени по делото факти, данните за личността на подсъдимия. Видно от мотивите на първоинстанционния акт е, че прекомерно е даден превес на генералната превенция, а не толкова на индивидуалната по смисъла на чл.36 от НК.

С оглед фактите по делото, както и данните по същото, относно личността на подсъдимия е видно, че степента на обществена опасност на личността му не би могло да се определи, че е изключително тежка. Подс.З. до този момент не е осъждан, не е реабилитиран за други наложени наказания, не на последно место следва да бъде взета и неговата млада възраст.

Предвид гореизложеното съдът намира, че размера на наложеното наказание е завишено и същото следва да бъде намалено в лишаване от свобода на двадесет години, което да изтърпи при първоначален строг режим, на основание чл.65 ал.2 от ЗИНЗС.

С оглед изменение на ЗИНЗС, съдът постановил присъдата има правомощие да определи съответния затворнически режим при който следва да се търпи присъдата, а относно вида на заведението за лишаване от свобода, след изменение на същия е в правомощията на Администрацията на съответния затвор. Предвид което следва присъдата в тази и част да бъде отменена.

Предвид гореизложеното съдът на основание чл.334 т.3 от НПК вр. чл.337 ал.1 т.1 от НПК

 

 

                            Р   Е   Ш    И

 

ИЗМЕНЯ присъда № 5 от 30.01.2017 г. по НОХД 567/2016 г., като:

- наказанието „Лишаване от свобода“ в размер на 30 /тридесет години/ намалява на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  за срок от 20 / двадесет години/, което на основание чл.65 ал.2 от ЗИНЗС да изтърпи при „строг“ режим.

- Отменя присъдата в частта, с която е определено наказанието да бъде изтърпяно в закрит тип затворническо заведение.

Решението подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: