Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 68/20.05. Година 2019                Град Варна

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд                Наказателно отделение

На дванадесети април      Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         Румяна Панталеева  

                            ЧЛЕНОВЕ: Ангелина Лазарова

Росица Тончева

 

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Иван Тодоров

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 79 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 2/11.02.2019 г. по НОХД №16/19 г. на окръжния съд в град Търговище, с която Г.Г.Р. е била призната за виновна и осъдена по чл.301, ал.1, вр.чл.54 от НК на една година и шест месеца лишаване от свобода, както и глоба в размер на 1000/хиляда/ лева,  а с оглед произтеклата процедура по Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл.58а, ал.1 от НК наказанието й е било редуцирано с една трета, като е определено да изтърпи една година лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено по реда на чл.66 от НК, с изпитателен срок от три години. Подсъдимата Р. е била лишена и от право да заема държавна длъжност във връзка с освидетелстване работоспособността на лица, в качеството й на член и председател на консултативна лекарска комисия за срок от три години, както и да упражнява такава дейност за срок от три години. Подсъдимата е била осъдена да заплати и сумата от 100/сто/ лева, придобита чрез престъплението по чл.301 от НК, в полза на Държавата. Първоинстанционният съд се е произнесъл и досежно веществените доказателства по делото.

За да ангажира наказателната отговорност спрямо Г.Р. за извършено от нея деяние по смисъла на чл.301, ал.1 от НК, първоинстанционният съд е приел в съответствие с фактите по обвинението, признати от подсъдимата при условията на чл.371, т.2 от НПК, че на 28.01.2019 г. в гр. Търговище, в качеството си на длъжностно лице – член на ТЕЛК към „МБАЛ Търговище“ АД, поискала и приела от Х.М.Х. от с.Първан, община Омуртаг, дар – парична сума в размер на 200 лева, която не й се следва, за да извърши действия по служба, а именно по т.8 от Основни длъжностни задължения от длъжностната и характеристика на длъжността лекар, член на ТЕЛК: да определи процент трайно намалена работоспособност на Х.М.Х..

 

Въззивната проверка се инициира с жалба от подсъдимата Г.Р., чрез адвокат Й.Й.,***, който оспорва справедливостта на наложеното наказание с искане за приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, като същевременно, макар без произтичащо конкретно искане, излага доводи във връзка с обективната страна на деяние, в частност - че Р. е получила и взела само две банкноти от по 50 лева.  В съдебно заседание жалбата се поддържа на посочените в нея основания, становището на представителя на въззивната прокуратура е, че тя е неоснователна, а с последната си дума подсъдимата иска справедливо наказание.

 

Относимите към предмета на обвинението, респективно отговорността на подсъдимата факти, отразени в обвинителния акт и признати от нея по реда на чл.371, т.2 от НПК, накратко са следните:

Подсъдимата Г.Р., лекар със специалност вътрешни болести, от 2017 г. заемала длъжността член на ТЕЛК. По длъжностна характеристика лекарят член на ТЕЛК определя процент трайно намалена работоспособност на освидетелстваните лица съобразно отправните точки за оценка на трайна намалена работоспособност в проценти.

Свидетелят Х.Х., с 34 % трайно намалена работоспособност поради заболяване, подлежал на преосвидетелстване. На 28.01.2019 г., придружен от сина си свидетеля Г.М., той се явил в сградата на ТЕЛК в гр.Търговище. Съобразно вида на заболяването му, Х. щял да бъде прегледан от подсъдимата Р., като член на комисията, а след това пълният състав на последната, включващ председателя д-р С.Ж. и д-р Б. С., следвало да вземе експертно решение относно работоспособността му.

Прегледът се извършил в кабинет, където били само подсъдимата и свидетелят. Тя прегледала документите му и заявила, че има нередности, макар такива да липсвали. Х. я помолил да не го връща, за което той щял да почерпи. Подсъдимата му отговорила „Ще черпиш, без черпене няма да минеш“. Тогава Х. извадил четири банкноти от по 50 лева отделил две от тях, и ги подал на подсъдимата. Тя ги взела, сложила ги в джоба на престилката си и казала, че ще ги разпредели между лекарите в комисията. Като чул това, свидетелят Х. дал и другите две банкноти от по 50 лева, които тя отново прибрала в джоба си. Свидетелят бил прегледан и от д-р С., след което останал да изчака резултата. Когато тримата лекари от ТЕЛК се събрали, за да обсъдят и вземат решение за всеки един от пациентите, подсъдимата Р. изразила становище за определяне на 50 % инвалидност на Х., но останалите двама лекари не се съгласили и комисията определила процент 40.

Докато чакал решението, Х. разказал на сина си за дадените 200 лева и обстоятелствата, при които му били поискани. След като го закарал на село, синът му се върнал в гр.Търговище и сигнализирал полицията. Същия ден вечерта подсъдимата Р. предала на полицаите две банкноти по 50 лева, като отрекла получените пари да са били 200 лева.

Така изложените факти се установяват без никакво противоречие от достатъчен по обем доказателствен материал, което е било и основанието за първоинстанционния съд да постанови присъдата си въз основа само на направеното от подсъдимата самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, без да събира доказателства за обстоятелствата по фактическото обвинение. Правният анализ на всички факти без съмнение позволява законосъобразното извличане на признаците на престъпен състав по чл.301, ал.1 от НК, което не е спорно между защитата и държавното обвинение. Във връзка с твърдението, че парите не са били 200, а 100 лева, следва да се отбележи, че съгласно императивната обвързваща практика - ТР 1/2009 г. на ОСНК ВКС, изявлението на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК не може да бъде оттеглено след постановяването на определението по чл.372, ал.4 НПК. В конкретния случай това определение е било правилно постановено от първоинстанционния съд, тъй като независимо от позицията на подсъдимата още от досъдебното производство, самопризнанието й, включващо и обвинителните факти относно пълния размер на инкриминираната сума – 200 лева, се подкрепя от достатъчно други доказателства. След като подсъдимата Р. е признала фактите и обстоятелствата такива, каквито са отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а решението, че са налице всички изисквани от закона основания делото да бъде разгледано по съответния ред, са недопустими, респ. не се дължи отговор на твърдения, които са категорично несъвместими с направеното самопризнание и неговата доказателствена относимост. В ТР ясно е казано, че допустимата защита остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт, и само в тези предели могат да се установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност, но само при условията на съвместимост с фактическото обвинение, без да внасят съществени изменения в него. Относно компетентността на въззивния съд в същото ТР ВКС отново е категоричен, че не разполага с процесуалната възможност да решава делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт, и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти.

 

Във връзка с искането за замяна на наказанието лишаване от свобода с пробация при условията на чл.55 от НК се твърди, че ако подсъдимата не си е признала сама „грешката“, не е реагирала и върнала парите, делото би било лишено от всякакви доказателства, отделно се акцентира и върху здравословното й състояние. Нито в жалбата, нито в защитната реч пред настоящата инстанция, се конкретизира дали искането черпи основания от претендирано наличие на многобройни, или пък на изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Настоящият състав на въззивния съд не намира да е налице нито едната от двете категории при едновременното удовлетворяване на изискването за несъответствие по чл.55 от НК.

Съгласно цитираното вече тълкувателно решение, при определяне на наказанието съгласно правилата на чл.373, ал.2 от НПК, признанието по чл. 371, т.2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако не съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. Видно от отразеното в обвинителния акт, съответстващо на наличния доказателствен материал,  подобен извод не може да бъде направен - за престъплението е сигнализирал синът на пострадалия, полицейските служители са издирили подсъдимата, в хода на първоначалните действия с нея тя им е предала две банкноти от по 50 лева и е отрекла да е взела 200 лева. Видно е, че Р. е признала стореното не по собствена инициатива, а съдействието й е останало непълно.

Съставът на окръжния съд е анализирал правилно основанията за индивидуализиране отговорността на подсъдимата. При определяне на наложеното наказание съдът е отчел отегчаващите обстоятелства - заеманата длъжност член на ТЕЛК във връзка с дейността, която осъществява този орган, както и конкретния способ на извършеното деянието – отправеното невярното твърдение към свидетеля, че документите му са непълни, с което го е подтикнала към последващите действия. Взети са предвид смекчаващите фактори, а именно – чистото съдебно минало на подсъдимата, изразеното съжаление, частичните самопризнания, направени при явяването й в полицията, частичното възстановяване на сумата. Не са пренебрегнати наличните данни във връзка със здравословното състояние на жалбоподателката, която е трудоустроена с работоспособност 66 %, психиатричното й и други заболявания, които не са тежки. Отчитайки всички значими обстоятелства, съдът  правилно е наложил наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите такива, като е определил размерът му между минималния и средния, а именно – една година и шест месеца, като след дължимата редукция той възлиза на една година, а изтърпяването е отложено с минималния изпитателен срок.

Представеното във въззивния съд писмено доказателство – амбулаторен лист, не съдържа основания за изменение на взетото решение във връзка с наказанието, тъй като от него не се установява влошаване на отчетеното и пред първата инстанция здравословно състояние на подсъдимата.

Наличните няколко на брой смекчаващи отговорността обстоятелства не са достатъчни за удовлетворяване претенцията на жалбоподателя, тъй като в конкретния случай те не обуславят значително по-ниска степен от типичната обществена опасност за този вид престъпления, а от друга страна и наложеното наказание не е несъразмерно тежко, респ. не е в несъответствие с извършеното конкретно такова. Изводът, направен от първата инстанция, че целите на наказанието по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати чрез наложеното конкретно по вид и размер наказание е правилен, и не се налага изменение на присъдата в съответната част, тъй като именно тази санкция би допринесла за поправянето на подсъдимата, и би въздействала възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

 

Поради изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани други, извън твърдените с въззивната жалба, основания за отмяна или изменение на присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на Апелативния съд в гр.Варна

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2/11.02.2019 г. по НОХД № 16/19 г. на Окръжен съд Търговище.

 

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: