Р Е Ш Е Н И Е  

            № 36

11.03.2014г., гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на седми март през две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илия Пачолов

ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Румяна Панталеева

секретар Г.Н.

   прокурора Вилен Мичев,

   като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

   ВНДОХ №8 по описа за 2014 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на Ф.Н.Я. чрез защитника й адв. Р.В., подсъдима по нохд № 198/13г. по описа на Разградския окръжен съд,  против присъдата на същия съд от 19.12.2013г., с която подсъдимата Я. е призната за виновна за деяние по  чл.343 ал.1  б.”в” НК и чл.55 ал.1 т.1 НК и й е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година при условията на чл.66 НК с изпитателен срок от три години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години

В жалбата на подсъдимата се сочат основания за  необоснованост, за допуснати нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се   искане съдът да отмени изцяло присъдата и постанови оправдателна такава при хипотезата на чл.15 НК. Постъпило е и допълнително изложение към жалбата в което се излагат съображения и за допуснато съществено процесуално нарушение – липса на мотиви, излагат се съображения за приложението на чл.15 НК, правят се и доказателствени искания.

Пълномощникът на частни обвинители изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въззивната жалба е  подадена в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 19.12.2013г. по нохд № 198/2013г. Разградският окръжен съд е признал подсъдимата Ф.Н.Я. за виновна в това, че на 18.08.2012г. в гр.Цар Калоян, обл.Разград при управление на л.а. „Опел” – модел Корса ДК№ РР 3919 АК, нарушила правилата за движение – чл.50 ал.1 ЗДП, чл.45 ал.2 и чл.46 ал.2ППЗДП и по непредпазливост причинила смъртта на С.А. З., на 40 год. като смъртта е настъпила на 19.08.2012г. и на основание чл.343 ал.1 б.”в” НК вр.чл.55 ал.1 т.1 НК  й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл.66 ал.1 НК е отложил изтърпяването на това наказание с изпитателен срок от три години. На основание чл.343г НК я е лишил от правоуправление на МПС за срок от две години, осъдил я е да заплати направените по делото разноски.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено следното:

Подсъдимата Я. е правоспособен водач на МПС от м.март 2012г. На 18.08.112г., около 18.30ч. решила да се срещне със своя приятелка. Потеглила от дома си с автомобил „Опел корса” рег.№РР 3919 АК и стигнала до кръстовище между улиците „София” и „Освобождение”, като втората била главна и част от пътя Варна-Русе. Кръстовището било регулирано с пътен знак „Б2”, поставен в дясно на ул.”София”, по посока на движението на подсъдимата, на 8м. преди кръстовището. Достигайки знака, подс. Я. намалила скоростта и тъй като нямала добра видимост продължила бавно напред, достигайки самото кръстовище и навлязла в него без да спира. Видяла, че от ляво се приближава мотоциклетист, движейки се с голяма скорост, но тъй като според нея бил далеч решила, че може да премине безопасно като навлязла на 2,80м. навътре в кръстовището. В този момент предната гума на мотоциклета се ударила в предната лява част на лекия автомобил, водача излетял нагоре и напред и паднал на земята като преустановил движението си на 35м. от мястото на удара. Автомобила се преместил на 10м. вдясно и се завъртял на 160 градуса, а мотора се плъзнал напред и наляво. На мястото на инцидента се притекли хора, намиращи се на улицата, бил извикан екип на Бърза помощ и пострадалият З., водач на мотоциклета бил откаран в болница, където на следващия ден починал.

Съгласно СМЕ постр.З. е получил тежка коремна травма с разкъсване на долната част на тънкото черво, с разкъсване на опоръка на червото, масивен кръвоизлив и тънкочревно съдържимо в коремната кухина, гноен перитонит, счупване на срамна кост в дясно, счупване на лъчева кост на дясна предмишница, мозъчен и белодробен оток, охлузвания по цялото тяло.

Съгласно повторната АТЕ, приета от съда като компетентно дадена и кредитирана изцяло, скоростта на л.а. „Опел Корса” в момента на удара е била 3,25 км./ч., а на мотоциклета „Кавадзаки” – около и пад 145 км/ч. Причината за произшествието е движението на двете МПС по траектории, които се пресичат, едновременно на едно и също място, високата скорост на мотоциклета и нарушаване правилата за предимство при пресичане на регулирано с пътни знаци кръстовище. Водачът на мотоциклета не би могъл да спре преди мястото на удара, поради дължината на опасната зона – 151,30м. – по-голяма от разстоянието, до автомобила в момента на навлизането му в кръстовището. Подсъдимата е могла да възприеме моториста от около 150м., да възприеме скоростта му на движение и да го пропусне без да навлиза в кръстовището. Не се установява нещо да е пречело на видимостта й към движещия се моторист.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства – гласни и писмени

Правилно и обосновано съдът е възприел, че с действията си подсъдимата Я. е нарушила разпоредбите на чл.50 ал.1 ЗДП – водачите, движещи се по път без предимство са длъжни да пропуснат тези движещи се по пътя с предимство и чл.46 ал.2 ППЗДП – обясняващ значението на пътен знак „Б2”, който указва на водачите, че са длъжни да спрат на стоп линията, очертана с пътна маркировка, или ако няма такава – на линията, на която е поставен знакът като преди да потеглят тези водачи са длъжни да пропуснат ППС, движещи се по пътя с предимство. Няма спор, че подсъдимата не е спряла на знака „Стоп”, придвижила се е напред до линията на кръстовището и е навлязла в него макар и бавно, но без да спира. Ако беше спряла, дори и след знака, но без да навлиза в кръстовището, то би пропуснала безпрепятствено моториста. Налице е изискуемата се пряка причинно-следствена връзка между допуснатото от подсъдимата нарушение на правилата за движение и настъпилия вредоносен резултат. Безспорно съвина има и пострадалия, който се е движил неправомерно с три пъти по-голяма от допустимата за населено място скорост. Ако същия се бе движил с около 50 км/ч той би могъл да спре преди мястото на удара или да заобиколи автомобила на подсъдимата.

Съдът е изложил подробни съображения защо кредитира повторната и допълнителната АТЕ и тези съображения се възприемат и от настоящата инстанция. Безспорно е и ,че времето е било ясно и слънчево, видимостта е била отлична, нямало е препятствия на пътя, които да са ограничавали видимостта на подсъдимата. Правилно съдът е възприел като защитна тезата на подсъдимата, че е имало спрян автомобил пред намиращия се в близост хранителен магазин, който ограничавал видимостта й. Тези й обяснения не се подкрепят от нито едно от събраните гласни доказателства. Разпитаните свидетели са категорични, че не е имало никакъв автомобил спрян пред въпросния магазин.

Изграждайки убеждението си върху така установената фактическа обстановка съдът е стигнал до единствения правилен извод – за виновното поведение на подсъдимата Я.

 По жалбата на защитата на подсъдимата:

Не са налице твърдяните процесуални нарушения – съдът е изложил една подробна фактическа обстановка, обосновал е направените въз основа на нея изводи и логически заключения. Твърди се, че мотивите представлявали пренаписване на обстоятелствената част на обв. акт. При положение, че не е установено нищо различно във фактическата обстановка, то е логично тя да се повтори и в мотивите. Освен това обаче съдът е направил своите изводи и ги е обосновал, опирайки се именно на приетата фактическа обстановка. Налице е и правния анализ, както и мотивировка защо кредитира или не кредитира определени доказателства и доказателствени средства.

Основното възражение на защитата е, че подсъдимата няма вина за настъпилия вредоносен резултат и той се дължал изцяло на безразсъдното поведение на пострадалия моторист. На това възражение съдът е дал отговор в мотивите си. Да, подсъдимата няма задължение да спре в средата на кръстовището, но има задължение да спре на стоп линията или на линията на знака „Б2” като не е сторила това е допуснала нарушение на правилата за движение и в резултат на това нарушение е настъпил и вредоносния резултат. Както вече беше посочено за този резултат е допринесъл и пострадалия, но неговото нарушение не освобождава от отговорност подсъдимата.

Всички възражения по отношение на наличие на опасна зона в случая нямат касателство. Водача, който се движи по пътя с предимство не е длъжен да очаква неправомерно поведение от страна на останалите участници в движението, движещи се по такъв без предимство. Опасността за него възникна от момента, когато задълженият да спази предимството премине мястото за спиране и предприеме навлизане в платното му за движение. Подсъдимата е направила точно това – не е осигурила предимство на мотоциклетиста, виждайки го да се приближава от лявата й страна, а самонадеяно е навлязла в кръстовището, преценявайки неправилно, че може да премине безпрепятствено. Освен неспазването на правилата за движение явно роля е изиграла и нейната неопитност като водач на МПС – със стаж около 5 месеца. Деянието не е случайно по смисъла на чл.15 НК, тъй като подсъдимата е била длъжна и е могла да предвиди настъпването на общественоопасните последици.

В този смисъл жалбата е неоснователна, а вината на подсъдимата е доказана по безспорен и категоричен начин.

По отношение наложеното наказание то е определено при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. При индивидуализацията му съдът е отчел съпричинителството от страна на пострадалия и й е определил такова в размер на една година лишаване от свобода. Счел е че за поправянето и превъзпитанието й не е необходимо същата да бъде изолирана от обществото. Подсъдимата не е осъждана, няма противоправни прояви, с добри характеристични данни, студентка. Правилно съдът е приел, че следва да се приложи разпоредбата на чл.66 НК като е определил подходящ изпитателен срок.

Водим от горното настоящата инстанция намира, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена изцяло, а жалбата на подсъдимата следва да бъде оставена без уважение. Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 19.12.13г. на Разградския окръжен съд, постановена по нохд № 198/13г. по отношение на подсъдимата Ф.Н.Я. с ЕГ№ **********. 

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                2.