П Р И С Ъ Д А

№  7

 

25.03.2016 година, гр. Варна

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на 25 март две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Секретар С.Д.

Прокурор ИВАН ТОДОРОВ

като разгледа докладваното от съдия КОЛЕВА

ВНОХД № 8 по описа за 2016 година 

 

На основание чл.334, т.2 от НПК, ОТМЕНЯ присъда № 1 от 10.01.2014 г., постановена по НОХД № 532/2014 г. по описа на Окръжен съд Шумен, в частта, с която подс.М.Ш.А. е бил признат за виновен по чл.252 ал.1 от НК и оправдан по първоначалното обвинение по чл.252, ал.2 от НК като прилага закон за по-тежко наказуемо престъпление и на основание чл.336, ал.1, т.1 от НПК

 

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.Ш.А. с ЕГН **********, роден на ***г***, с постоянен адрес ***, български гражданин, с основно образование, пенсионер по болест, женен, неосъждан,

 

1. ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че за времето от м.октомври 2001 г. - м.декември 2009г., без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение,съгласно чл.1 ал.4 т.1 от Закон за банките /в сила до 31.12.2006г./; уведомяване на БНБ,съгласно чл.З от Закона за кредитните институции /в сила до 30.03.2009г./, и регистрация в БНБ, съгласно чл.За. от ЗКИ /в сила от 31.03.2009г./, като отпуснал обезпечен с ипотека заем в размер на 5000 лева на Ю. И С.Я., и заеми срещу лихва, както следва: на Ю.М.Ю. - три заема на обща стойност 6000 лева; на П.Б.Г. - 700 лева, на Ю.Р.К. - 30 лева; на А.Е.Х. - два заема на обща стойност 28000 лева; на Р.И.Я. - 5000 лева; на В.М.Р. - 1000 лева; на Ш.Х. Ш. - 1500 лева; на Ф.Н.А. -2000 лева, като с дейността си причинил на част от посочените лица значителни вреди, както следва: на Ю.М.Ю. в размер на 63500 лева; на А.Е.Х. в размер на 15650 лева: на Ш.Х. Ш. в размер на 1200 лева, и получил значителни неправомерни доходи в размер на 82 720 лева,  поради което и на основание чл.252 ал.2,предл.първо и предл.второ, вр.ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му налага наказание „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ  години, както и наказание „ГЛОБА” в размер на 4 000 (четири хиляди) лева.

 

На основание чл.25, вр.чл.23 от НК ГРУПИРА така наложените на подсъдимия М.Ш.А. с наказанията, определени му за осъществено престъпление по чл.214, ал.2, т.2, вр.чл.213а, ал.3 т.2, вр.ал.2 т.4, вр.чл.26, ал.1 от НК с присъда по НОХД № 532/2012г. по описа на ШОС, влязла в сила в тази си част на 30.12.2015 г., като му налага за изтърпяване най-тежкото от тях , а именно «Лишаване от свобода» за срок от ТРИ ГОДИНИ, чието изтърпяване на основание чл.66 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ПЕТ години, считано от влизане на присъдата в сила

 

На основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.3 от НК присъединява към наказанието «Лишаване от свобода» и наказанията «Глоба» в размер на 4 000 лева и «Конфискация» на мотопед “Балкан - 50” с per № Н 0945Р, с рама № 343317 и № на двигателя 412317956, конфискация на 66 335,42лв./шестдесет и шест хиляди триста тридесет и пет лева и 42 стотинки/ и 7271,50 евро/ седем хиляди седемдесет и едно евро и петдесет евро цента/.

 

На основание чл. 53 ал.2 б.”б” от НК ОТНЕМА в полза на държавата сумата от 82 720 лева (осемдесет и две хиляди седемстотин и двадесет) лева.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на касационна проверка в 15-дневен срок от днес пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

               2.

 

 


М  О  Т  И  В  И

 към присъда7/25.03.2016г. по ВНОХД № 8 по описа на Варненския апелативен съд за 2016 г., наказателно отделение.

 

 

Настоящото въззивно производство пред ВАпС е четвърто по ред. То има за предмет преценка законосъобразността на Присъда № 1 от 10.01.2014 год. по нохд № 532/12 год. на Окръжен съд гр.Шумен в нейната невлязла в сила част. Процесуалната хронология на делото е следната:

Срещу М.Ш.А. и М.М.Ш. *** е бил внесен обвинителен акт за извършени от тях престъпления по чл.252 ал.2 предл.първо и предл.второ, вр.ал.1 от НК, по чл.213а ал.2 т.1 предл.първо и т.4, вр. ал.1 от НК, вр.чл.20 ал.2 от НК и вр. чл. 18 ал.1 от НК и по чл.214 ал.2 т.2 и т.1,вр.ал.1 от НК, вр. чл.213а ал.3 т.2 и ал.2 т.4 от НК, вр.чл.20 ал.2 от НК, вр. чл. 26 ал.1 от НК.

С присъда № 6 от 09.05.2012 год. по НОХД № 123/2011 год. на Окръжен съд гр.Шумен подс.М. А. е признат за виновен по чл. 252, ал.1 и вр. с чл.54 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода и е оправдан е по чл.252, ал.2 от НК; признат е за виновен и по чл. 214 от НК и е осъден на четири години лишаване от свобода; оправдан е по обвинението по чл.213а, ал.2 от НК; приложен е чл.23 от НК; подс.М.Ш. е признат за виновен по чл.252, ал.1 и вр. с чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода и е оправдан по обвинението по чл. 252, ал.2 от НК; признат е за виновен по чл.214 от НК и е осъден на три години лишаване от свобода и е оправдан по чл.213а ал.2 от НК; приложен е чл.23 от НК.

По въззивен протест срещу оправдателните части на присъдата и за увеличаване размера на наложените наказания на подсъдимите, както и по жалба от защитата на подсъдимите срещу осъдителната част на присъдата, е образувано ВНОХД №175/12 год. на Варненския апелативен съд. С Решение №149/30.11.12 год. по същото дело на ВАпС присъдата е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Шуменския окръжен съд

.     С присъда № 1 от 10.01.2014 г., постановена по НОХД № 532/2012 г. на Окръжен съд гр.Шумен, М.А. и М. Ш. са признати за виновни за извършени престъпления, наказуеми по чл.252 ал.1, 214 ал.2 т.1 вр.ал.1 вр.чл.213а ал.2 т.4 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 НК.

Първоинстанционният съд е преквалифицирал деянието по основния текст на чл.252, ал.1 НК като е приел, че не е доказано наличието на квалифициращия признак „значителни вреди и значителни неправомерни доходи”. Двамата подсъдими са признати за невинни и са оправдани по обвиненията им и по чл.214 ал.2 т.2 вр.чл.213а ал.3 т.2 НК, както и по обвинението по чл.213а ал.2 т.1 пр.1 и т.4 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 ал.1 НК. Оправдаването на двамата подсъдими по обвинението по чл.213а от НК е влязло в сила още на 21.06.2014 год.

          С присъда на АС Варна № 2 от 05.06.2014г. по ВНОХД № 55/2014г. присъдата на ОС Шумен е била частично отменена и постановена съответно нова такава.

         С решение № 440 от 19.02.2015г. по касационно дело №1268/2014г. на ВКС е била отменена присъдата на АС Варна  №2 от 05.06.2014г. по ВНОХД № 55/2014г., като делото е върнато на ново разглеждане на АС Варна  от друг състав от стадия на съдебното заседание.

         С присъда № 4 от 02.04.2015 год., постановена по ВНОХД № 52/2015 год. състав на ВАпС е отменил присъдата по НОХД № 532/2012год. на Окръжен съд - Шумен, в частта с която подсъдимите А. и Ш. са били признати за невинни и оправдани по внесените обвинения и ги е признал за виновни, както следва – подс. А. в извършено престъпление по чл.252, ал.2 НК, подс. А. и подс.Ш. в извършено престъпление по чл.214, ал.2, т.2 вр. чл.213а, ал.3, т.2 от НК и по реда на чл.23 от НК им е наложил следните наказания:

 – на подс. А. ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ години, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, към което на основание чл. 23 ал. 3 от НК присъедини  наказанията - КОНФИСКАЦИЯ на мотопед “Балкан - 50” с per № Н 0945Р, с рама № 343317 и № на двигателя 412317956,  паричните суми от 66 335,42лв./шестдесет и шест хиляди триста тридесет и пет лева и 42 стотинки/ и 7271,50евро/ седем хиляди двеста седемдесет и едно евро и петдесет евроцента/ и ГЛОБА в размер на 4000лв. /четири хиляди лева/.

       на подс.Ш. ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, към което на основание чл. 23 ал. 3 от НК присъедини  наказанията КОНФИСКАЦИЯ на лек автомобил “БМВ 318 И” с per. № Н 04 15 АМ, с № на рамата WBAAK7107D9100780 и № на двигателя 2798М010, и ГЛОБА в размер на 4000лв. /четири хиляди лева.

 

Пределите на настоящата проверка са очертани с Решение № 344/30.12.2015г. по нд № 1004/2015 г. на Върховния касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, с което е отменена нова въззивна присъда № 4 от 02.04.2015 год., постановена по внохд № 52/2015 год. на ВАпС, само в частта по обвинението срещу подсъдимия М.Ш.А., ЕГН ********** за престъпление по чл. 252, ал.2, вр. ал. 1 от НК и само в частта, в която по отношение на същия е приложен чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК. Делото е върнато в отменената част за ново разглеждане от същия съд, в друг състав, от стадия на съдебното заседание.

В останалата част ВКС е оставил в сила новата въззивна присъда № 4 от 02.04.2015 год., постановена по ВНОХД № 52/2015 год. на Варненския апелативен съд. т.е. по отношение на подс.Ш. присъдата на ШОС е влязла в сила изцяло на 30.12.2015 г. и не подлежи на въззивен контрол. По отношение на подс.А. присъдата също е влязла в сила частично - досежно осъждането по обвинението за престъпление по чл. 214 ал. 2 т. 2 вр. чл. 213а, ал.3 т. 2, вр.ал. 2 т. 4 от НК, вр. чл. 26 ал.1 от НК; по отношение зачитането на предвар.задържане по реда на чл. 59 ал.1 и 2 от НК, както и в частта на произнасянето по чл. 53 ал. 2 б. “б” от НК и отнемането в полза на държавата на сумата от 19 570лв.

Настоящото произнасяне е ограничено единствено до преценка на законосъобразността на осъждането на А. за деянието по чл.252, ал.1 от НК, за което е бил признат за виновен от ШОС, наложени са му били наказания „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, конфискация на мотопед “Балкан - 50” с per № Н 0945Р, конфискация на 66 335,42лв./шестдесет и шест хиляди триста тридесет и пет лева и 42 стотинки/ и 7271,50евро/ седем хиляди седемдесет и едно евро и петдесет евроцента/, като на основание чл.304 от НПК е бил ОПРАВДАВАН по първоначално повдигнатото обвинение срещу него по отношение на Ю.Р.К., Р.И.Я., както и във връзка с обвинението за значителни вреди и значителни неправомерни доходи по чл.252 ал.2 от НК.

Срещу осъдителния диспозитив е подадена въззивна жалба от защитата на подс.А. с искане за неговото оправдаване, или намаляване на наказанието с приложение на чл.66 от НК. Съображенията са развити в допълнителна жалба.

Подаден е и въззивен протест срещу оправдателната част на присъдата с искане за постановяване на нова присъда, с която А. да бъде признат за виновен по по-тежкото обвинение, за което е имал обвинение в първата инстанция, както и за увеличаване размера на наложените наказания „Лишаване от свобода” и „Глоба”; иска се отнемане на паричните суми, придобити от подсъдимия чрез престъплението по реда на чл.53, ал.2, б.Б НК.

В съдебно заседание прокурорът от апелативната прокуратура поддържа протеста, като излага и допълнителни доводи защо следва да бъде уважен.

Жалбата на подсъдимия А. е по отношение осъдителната  част на присъдата, като се излагат доводи за допуснати при постановяването й съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че наложените наказания са явно несправедливи. Иска се постановяване на нова оправдателна присъда, а алтернативно намаляване размера на наложените наказания както и приложение на разпоредбата на чл.66 НК по отношение и на двамата подсъдими.  В допълнителни съображения към жалбата са изложени подробни съждения за  недостатъци на присъдата – неизпълнени указания при първото връщане на делото за ново разглеждане, липса на мотиви, необоснованост, липса на субективна съставомерност, противоречие с материалния закон на присъдата в частта й относно веществените доказателства.

Защитника на подсъдимия А. - адв. Т. в съдебно заседание излага, че поддържа жалбата срещу постановената осъдителна присъда, като излага и допълнителни подробни съображения защо доверителят й следва да бъде оправдан. Прави искане за отмяна на присъдата и връщане делото на ШОС, както и за намаляване размера на наложените наказания. 

         В последната си дума подс.А. моли наложеното му наказание да бъде условно, както и изразява съжаление за станалото.  Твърди, че не е добре здравословно и че не е  знаел, че това което върши е престъпление.

        Относимите към поведението, респективно отговорността, на подсъдимия факти накратко са следните:

     Въззивникът А. и М. Ш. са баща и син и живеели в гр.Шумен, в едно домакинство с М. А. - съпруга на първия и майка на втория. И бащата и синът са пенсионери по болест, като подс.А. бил с основно образование. И двамата не работели, а получавали пенсии.  Двамата решили да увеличат доходите си като предоставят парични суми под формата на заеми на други лица срещу лихва.

   Възползвайки се от социално - икономическата обстановка в страната през 2001 год. и трудностите, свързани с отпускане на кредити от банки, двамата започнали да дават заеми срещу определена лихва на свои познати, роднини или съседи, а понякога и на хора, които са им представяни от техни доверени лица. Те давали пари в заем на лица, за които били уверени, че ще им върнат парите и имат имущество, от което биха могли да удовлетворят вземанията си. Предоставяните заеми получателите по тях възприемали като услуга и се съгласявали с поставяните от подсъдимите  условия, а именно, начин на връщане,  срока на връщането, размер на исканата лихва /месечни вноски/, като  подписвали и  записи на заповед, а в един от случаите и била учредена и ипотека. Към тези, които връщали своевременно заемите си, подсъдимите били коректни, като унищожавали подписаните документи или съответно заличавали вписаната ипотека. По този начин те увеличавали доверието в тях за повторно искане на заеми. Възз.А. и синът му били и много упорити и настоятелни към длъжниците си, когато те забавяли месечните плащания. Те не водели документация със списъци и дължими суми, но не пропускали да им се обадят по телефона или да ги посетят лично, когато наближи датата за плащате на вноските по кредитите.

 

Така през периода от м.октомври 2001г.  до  м.декември 2009г. въпреки, че не е имал съответно разрешение, изискващо се по закон за предоставяне на парични заеми /кредити/ на други физически лица, възз. М.А.  давал кредити на свидетели по делото. Той постигал устна уговорка за размера на кредита и съответните условия - предоставял пари в брой, срещу задължението на другата страна да връща сумата на вноски при различна месечна лихва. Понякога кредитополучателят издавал в полза на въззивника запис на заповед за сума, формирана като сбор на главницата и лихвата. Плащането на лихвата било на определено число от месеца. При забава на плащането лихвата се капитализирала и преминавала в главницата, като вече се дължала и внасяла лихва върху така увеличената главница. Понякога било договаряно като обезпечение и  ипотека върху недвижим имот, собственост на кредитополучателя.

През 2001 г. св. Ю.М.Ю. разбрал от свой познат, че може да вземе заем от възз. А.. Той отишъл при него и го  помолил да му даде в заем сумата от 1 000 лева. Обяснил му, че има  бизнес и ще успее да ги върне в скоро време. Подсъдимият се съгласил и му дал 1000 лева в заем при 15%  месечна  лихва. Свидетелят Ю. плащал около четири месеца, като успял да върне заема.  През 2002 г. при същите условия взел още 1 000 лева, а 20 дни по- късно още 1000 лв. и започнал да плаща месечни лихви  /вноски/ в размер на по 450 лева. Уговорката обикновено била да се плащат лихвите ежемесечно, а главницата да се издължи наведнъж накрая.

През 2003 г. свид. Ю. отново имал нужда от пари и поискал от подс. А.  3 000 лева, които също трябвало да върне с лихва. Този заем свидетелят изплащал на различни вноски през големи периоди от време до задържането на подсъдимия по настоящото ДП.  Месеци наред плащал и  дневна лихва в размер на 100 лева, която също варирала. Този свидетел редовно плащал лихвите, докато не затворил заведенията, които стопанисвал, след това изпитвал затруднения и не плащал редовно. Ю. Ю. през инкриминирания период изплатил на въззивника общо сумата от 69 500 лева, а възз.А. реализирал доход от лихви в размер на 63 500 лева. В един момент, въпреки върнатите суми, в края на 2005г. подс.М.А. поискал свид.Ю. да се задължи отново към него, като издаде в негова полза запис на заповед за 25 000 лева.  Св.Ю. подписал заповедта, тъй като мислел, че по този начин подс.А. няма толкова често да го притеснява за парични суми.

Свидетеля Ю.Я. и съпругата му С.Я. били съседи на подсъдимия и сина му. Тези свидетели  имали нужда от финансови средства. Разбрали, че подс. А. дава пари срещу лихва. През м.май 2002г. те поискали от подс.А. заем в размер на 5 000 лв. и той се съгласил да им даде парите, но срещу ипотека върху жилището им - апартамент в гр. Шумен. Помежду им била уговорена лихва, която следвало да се плаща всеки месец , а накрая да се изплати цялата сума от 5 000 лв. През м. май 2002 г. ипотеката била учредена и св. Я. започнал да изплаща лихвите. Имало случаи, когато семейството закъснявало с вноските, но нямали проблеми с подсъдимия. След връщане на главницата по заема, подс. А. заличил ипотеката.

Свидетелят П.Г. също познавал подсъдимия А. и неговия син, защото били съседи. Той често вземал заеми от подс.М.А. - от по 200 - 300 лева, които връщал с лихва, но за него тя била по-ниска отколкото за останалите, около 6-7%. Уговорката помежду им била да дава на месец лихвата, а главницата да изплати изцяло. Свид.Георгиев не подписвал документи за тези заеми, които получавал или връщал. През 2004 година взел поредния заем от 700 лева този път с 10 % лихва. След няколко месеца върнал на въззивника сумата от 1200 лева, като по този начин изплатил дълга си, а въззивникът реализирал доход от лихви в размер на 500 лева.

През пролетта на 2007 г. свидетелят Ю.Р.К. поискал от подсъдимия А. да му даде 50 лева, във връзка с предстоящо пътуване. Обещал да ги върне, когато се прибере - до три дни. Подсъдимият му дал 30 лв. Свидетелят върнал по-късно същия ден сумата от 35 лева.

Свидетелят А.Х. бил роднина на  подсъдимия А.. През 2008 г. взел в заем от подс.М.А. сумата от 14 500 лева, с 15% лихва на месец. За този заем подписал запис на заповед. След  два - три месеца върнал сумата от 14 000 лева, при което записа на заповед бил унищожен от подсъдимия. На 02.06.2009 г. свидетелят взел втори заем от подс.А. в размер на 13 500 лв. Отново подписал запис на заповед, в която било вписано, че дължи парите с 15% месечна лихва.  Три месеца плащал по 2000 лв. лихви, като един път платил сумата в евро — 1000 евро. За платените суми не получавал разписки.  След известно време свид. Х. престанал да плаща лихвите и в края на месец декември подс. М.А. му се обадил, че сумата по заема вече станала 21 000 лв. с главницата.  Свидетелят помолил за някакво намаление, за да може да върне парите, но подсъдимият не се съгласил като казал, че парите не са само негови, а на още четири човека и щял да говори с тях. През месец февруари 2010 г. сумата станала вече 25 000 лв. Свид. Х. споделил за проблема с баща си свид. Емин Юзеир, който продал жилището си и му дал 11 700лева. На 02.02.2010 г. подсъдимият отишъл в гр. Варна и получил парите. На 13.02.2010г. св.Юзеир дал на сина си още 9000 лева, които той предал на подсъдимия А.. Общо свид.Х. изплатил на въззивника сумата от 26 650 лева. По този начин възз.А. получил доход от лихва в размер на 15 650 лева.

 Свид. А.Х. саморъчно попълнил и запис на заповед за 4 300 лева, като 1 500 лв. трябвало за върне за една седмица. За останалите 3 000 лв. подсъдимият казал, че това са негови пари, за тях не искал лихви и можело да му ги връща по 100 - 200 лв. Тази сума от  4 300 лв. свидетелят не върнал на подсъдимия.

Свидетелят Р.И.Я. също се възползвал през 2008 год. от услугите на въззивника и взал от него в заем сумата от 5000 лева. Била уговорена лихва. Подписал и запис на заповед за сумата от 5500 лева, формирана като сбор на главницата и лихвата с дата на издаване 10.12.2008г. и падеж 10.01.2009г.

Свидетелят В.М.Р. работел в гр.Шумен на  строителен обект. През пролетта на 2008 г. непознат мъж го попитал получава ли заплата и има ли нужда от пари. Това бил въззивника, който му се представил се като “Мимето” и му  предложил да му даде 1 000 лева срещу определена лихва, която сума  да му връща на части, а именно поне по 200 лева на месец. Св. Реджеб се съгласил и още същата вечер въззивникът му донесъл парите на обекта.  Уговорили се да плаща вноските в дните, когато получава аванс и заплата. Идвали различни хора да вземат парите, първоначално по 200 - 250 лева, а по- късно по 300 лв.. Така за няколко месеца свидетелят изплатил сумата от 1600 лева и погасил заема си към възз.А..

Свидетелката Ш. Ш. познавала семейството на подсъдимия. Тъй като в началото на 2009 г. имала нужда от пари, тя се свързала се с възз. М.А. и поискала заем от 1 500 лева.  Той се съгласил при условие, че подпише запис на заповед и върне парите с 15% лихва. На 18.02.2009 г. свидетелката получила  сумата  като  трябвало да плаща по 225 лв. месечно лихва, а главницата да заплати наведнъж.  При тези условия  св. Ш. плащала около 11 месеца суми по заема. Изплатила на въззз.А. сумата от 2700 лева, който по този начин той реализирал доход от лихва в размер на 1200 лева.

Свидетелката Ф. Ниязи А. познавала възз.М.А. и тъй като знаела, че дава заеми, през месец декември 2009г. тя се обърнала към него за заем. На 18.12.2009 г. получила от подсъдимият А. сумата в размер на 2 000 лева, за което подписала запис на заповед с падеж 27.01.2010 г. Уговорена била и лихва, изплащана от свид.А..В началото на м. януари 2010 г. върнала заема.

 И въззивникът и сина му били настоятелни, когато свидетелите не връщали заемите, защото по различни причини били затруднени с плащането на месечните вноски или с окончателното връщане на взетите в заем пари и си искали парите, като се обаждали по телефона или ги посещавали лично. Понякога викали на висок глас, друг път ги заплашвали, а понякога употребявали и сила.

Видно от приложения по делото протокол, при извършеното претърсване в ползваните от подс.М.А. гараж и лек автомобил „Фолксваген Венто" с ДК № Н 636АН, са намерени и иззети шест броя записи на заповед, издадени от името на лицата С.П.С., Д.С.Д. и В.А.Т., всички от гр.Шумен. От съдържанието на документите е видно, че на 15.11.2000г. Дякова се е задължила с два отделни записа на заповед към подс.М. Ш. за сумите от 10 500 лева и 4000 германски марки. В.А. се е задължил към А. на 25.03.2002г. със сумата от 1240 лева, и на 01.05.2002г. със сумата от 1000 лева. С.С. се е задължил към подс.М. Ш. на 04.11.2004г. със сумата от 10 000 лева, и на 01.09.2007г. със сумата 235 000 лева.

При извършеното претърсване в ползвания подс.М.А. гараж, са намерени и иззети 294 700 лева, и 29035 евро, на обща стойност 351 487.52 лева. В съставения при претърсването протокол подс.М.А. е посочил, че това са негови пари. При претърсване в жилището на подсъдимите на горепосочения адрес в гр.Шумен, в стаята, ползвана от подс.М. Ш. е намерена и иззета парична сума в размер на 8750 лева, поставена в метална кутия. В секцията до същата кутия са намерени и иззети 16 бр. празни бланки за запис на заповед. Присъствалата на претърсването М. А. - съпруга на подс.М.А. и майка на подс.М. Ш., е заявила, че това са семейни пари, въпреки, че тези пари не са представени преди започване на претърсването, при поканата за доброволно предаване на пари и ценности. В хода на разследването са намерени, иззети и приобщени и други непопълнени бланки с реквизити на запис на заповед, както и такива, в които за получател е изписано името на подс.М.А..

От заключението на назначената съдебно-графическа експертизата е видно авторството на подписите в иззетите по делото записи на заповед от името на лицата Айхан Е. Х., Ш. Х.Ш., Ю. М.Ю., Р. И. Я. и Ф. Н.А.. Видно от заключението на експертизата, изследваните документи - записи на заповед са подписани от лицата, от чието име са издадени.

От заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на подс.М.А., е видно, че същият страда от постконтузионен синдром в резултат на понесена в детството му черепно-мозъчна травма, но състоянието му не го лишава от годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Видно от заключението на петорната съдебно-медицинска и психиатрична експертиза с участието на психолог по отношение на подс.М.А. същият е с влошено здравословно състояние - има установени редица заболявания и е освидетелстван и от ТЕЛК.

От заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, се установява, че подс.М. Ш. е освидетелстван от ТЕЛК и има заболяване, което изисква определен хигиенен режим и също е с влошено здравословно състояние.

Назначената съдебно-счетоводна експертиза по делото е изготвена въз основа на всички свидетелски показания по делото, включително и въз основа на обясненията на подсъдимите и е дала отговор на въпроса какви са заетите и върнати от свидетелите суми на всеки от въззивника М. А., а именно:

 

кредитополучател

получена сумавърната сума

разлика

месечна лихва

П.Б.Г.

700,00лв.

1200,00лв.

500,00лв.

10%

Ю.М.Ю.

1000,00лв.

1600,00лв.

600,00лв.

15%;

 

3000,00лв.

8400,00лв.

5400,00лв.

17%;

 

3000,00лв.

72000,00лв.

69000,00лв.

16%;

В.М.Р.

1000,00лв.

1600,00лв.

600,00лв.

-

А.Е.Х.

14500,00лв.

14000,00лв.

2500,00лв.

12%

 

13500,00лв.

26650,00лв.

13150,00лв.

14%

Юрий Дмитриевич Янакиев

5000,00лв.

няма данни

-

-

Ш.Халш Ш.

1500,00лв.

2700,00лв.

1200,00лв.

16%

Видно от заключението на допълнителната СЧЕ, назначена в хода на досъдебното производство (приложено в т.4 от дп, стр.89-91) и приета от съда и страните като обективно и компетентно дадено, Ю. Ю. е получил три кредита от възз.А. в общ размер на 6000 лева, а е върнал общо сумата от 69 500 лева. От цялостната си дейност възз.М.А. е реализирал доход от 82 720 лева, при среден процент месечна лихва от 18%.

Въззивната инстанция приема фактическа обстановка, сходна на възприетата и от ШОС, която се установява по категоричен начин при съвкупната преценка и анализ на събраните по делото пред първата инстанция в условията на непосредственост и устност гласни и писмени доказателства, така и на тези, събрани на досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им по съответния процесуален ред, както и от заключенията на изслушаните съдебни експертизи. За разлика от ШОС, въззивната инстанция намира за безспорно доказано, не само обстоятелството, че е била уговаряна лихва при отпускането на кредите, но и че нейното плащане от свидетелите на въззивника е доказателствено обезпечено като стойност. В тази насока въззивната инстанция намира за неоснователен отказа на ШОС да цени изобилните гласни доказателства по делото. Безспорно е, че между свидетелите и въззивника не са били съставяни писмени договори и съответно по делото липсват писмени доказателства по сключваните заеми, но в наказателния процес всички доказателствени източници са допустими Доказателствените средства в наказателния процес нямат предварително определена доказателствена стойност, като деянието подлежи на доказване с всички допустими от НПК средства. В случая събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите по делото не могат да бъдат отхвърлени априори поради липсата на писмени. Затова и въззивният съд, анализирайки свидетелските показания Ю. И С.Я., Ю. Ю., П.Г., А.Х., Р. Я., Ф. Ниязи, Ш. Ш. установи, че те са взаимно кореспондиращи помежду си и в съответствие с наличните по делото писмени доказателства - записи на заповед, протоколи за претърсване и изземване, поради което и ги намира за достоверни. Всички те са единодушни в твърдението си, че подсъдимият А. е получавал възнаграждение за даваните от него кредитни заеми като е формирал печалба за себе си от получателя на средствата, било то като лихва или като парична стойност за забава под формата на капитализирана лихва, прогресираща с изтичането на различни периоди от време, дали чрез учредена ипотека или с допълнително вземане по запис на заповед. Независимо от факта, че свидетелите не могат да възпроизведат конкретно каква е била абсолютната величина на уговорената с подсъдимия лихва във всеки конкретен от инкриминираните случаи, уговорката за възнаграждение в полза на кредитодателя се установява като разликата между взетите в заем пари с действително върнатите от кредитополучателя суми по кредита. Всички свидетили в хода на досъдебното производство са били по-точни относно размерите на взетите и върнатите от тях суми и в тази връзка въззивната инстанция цени именно приобщените по реда на чл.281 от НПК протоколи, тъй като те са разположени по-близко във времето със събитията, за които разказват свидетелите. Така например свидетелите Ю. И С.Я. непроменяно и единно твърдят, че са вземали многократно заеми от възз.А., при част от които е била учредена и  договорна ипотека на недвижим техен имот. И двамата свидетели са категорични,  че е имало уговорена лихва и са плащали такава, като единствено не могат да посочат нейния размер с точност.

Свидетелят П.Г. заявява, че е вземал няколкократно заеми от възз. А. малки суми, които е връщал безпроблемно в рамките на около месец, винаги с лихва, която в  началото е била 8-10%. Изплащал е първоначално само лихвата, а след това главницата наведнъж. Съдът кредитира показанията на свид. Георгиев за това, че е взел заем от 500лв. и е плащал т.нар.”месечни вноски” представляващи лихва от 15%, която се е капитализирала при забава. Тези показания са последователни и непротиворечиви и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства относно маниера на действие на подсъдимите

Свидетелят А.Х. също заявява, че е вземал на два пъти заем от подс. А. – веднъж 14 500лв. и веднъж 13 500лв. По първия заем след два-три месеца му върнал 14 000лв. като месец-два плащал само лихвата, а след това главницата и останалата лихва върнал наведнъж. За втората сума подписал запис на заповед за 15 500лв. като няколко месеца плащал по 2000лв. лихва. Тъй като имал затруднения в плащането, сумата нараснала значително и двамата се  договорили крайната сума, която има да връща да е 25 000лв.  И при двата заема имало уговорена лихва от 15%. Свидетелят подробно разказва какви суми е връщал на въззивника, от къде ги е набавял.

Свидетелят Ведат Реджеб заявява, че през пролетта на 2008 г., непознат мъж го попитал дали  има ли нужда от пари, като се представил  като “Мимето”, а именно това бил подс. М.А., който и му предложил заем в размер на 1 000 лева, които заем свидетелят  му връщал с 15 % лихва.

Свидетелката Ш.  Ш. в началото на 2009г. взела от подс.А. заем от 1500лева, като подписала запис на заповед и уговорката да върне сумата с начислена върху тази сума лихва от  15%.

Свидетелката Ф.  А. през месец декември 2009г.  взела от подсъдимия А. заем в размер на 2000лева, за което подписала запис на заповед с падеж 27.01.2010 г.  В началото на м. януари 2010 г. върнала заема. Въззивната инстанция намира за недостоверно и изолирано от всички останали доказателствени източници твърдението й, че не е изплащала лихви на въззивника. То противоречи на изградения модел на поведение на възз.А. – дори при отпуснат кредит в минимален размер, напр. 30 лева на свид.Ю.К., въззивникът е получил материална облага при неговото връщане в размер на 5 лева.

По отношение на показанията на свид.Ю. Ю. настоящата инстанция кредитира с доверие както заявеното от него в хода на съдебното следствие пред ШОС, така и разпитите му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 от НК. Въпреки доказания факт за оказано физическо насилие върху него  от страна на подсъдимия и сина му (по отношение на двамата в тази връзка е налице влязла в сила присъда), свид.Ю. поддържа твърденията си и пред съда и в проведената очна ставка с подсъдимите лица. Той подробно разказва за получените суми от въззивника, за уговорките между тях, за начина на връщане. По отношение на размера на взетите кредити и сумите върнати по тях от Ю. на въззивника, въззивната инстанция цени като по-достоверни показанията му от досъдебното производство по изложените вече причини.

Тези данни, съобщени от свидетелите за размера на получените в заем парични средства от въззивника и за тези, върнати му по уговорката с него, са били предмет на анализ от страна на назначените в досъдебното производство съдебно счетоводна и допълнителна такава еспретиза, които се кредитират от въззивната инстанция като обективно и компетентно дадени. Въззивната инстанция изключи от доказателствата по делото, въз основа на които изгради вътрешното си убеждение, заключението на назначената в хода на съдебното следствие на първата инстанция съдебно икономическа експертиза, тъй като на нея е била поставена от съда недопустима задача да анализира противоречията в гласните доказателства, което е правна дейност, попадаща единствено в правомощията на решаващия съдебен орган.

Данните, споделени от коментираните свидетели, за реализирани от въззивника доходи от лихви, са в унисон с данните от протоколите за претърсване и изземване на парични суми в лева и валута от гаража, жилището и лекия автомобил на подс.А. „Форксваген Венто”,с ДК№Н636АН, от където са иззети записи на заповеди за различни суми спрямо различни лица; множество празни бланки - записи на заповед; парични средства в значителни размери като сумите 294 700 лева, 29 035 евро и др. суми, описани в протоколите за претърсване и изземване. Тези фактически данни, съпоставени с данните, че въззивникът А. и неговия син Ш. не са полагали общественополезен труд, а са получавали инвалидни пенсии, налагат извода, че основният източник на доходи за семейството на въззивника е било лихварството, осъществявано през значителен период от време.

 Въз основа на така установената по безспорен начин фактическа обстановка, основният съд е достигнал до принципно законосъобразния правен извод, че подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 252, ал.1 НК, тъй като през инкриминирания период м.октомври 2001 г. - м.декември 2009г. без нужното разрешение е извършвал по занятие банкови сделки, предоставяйки в заем парични средства в различни размери на девет лица при уговорена насрещна материална облага. В този смисъл е и обвързващото въззивната инстанция становище, дадено с Решение №344 от 30.12.2015 г. по нд № 1004/2015 г. на Върховния касационен съд на Република България, трето наказателно отделение. Единственият спорен момент по делото всъщност е дали въззивникът е осъществил квалифицирания състав на престъплението лихварство по смисъла на ал.2 на чл.252 от НК. Въззивната инстанция счита, че отговорът на този въпрос е положителен, тъй като въззивникът чрез тази си деятелност е реализирал значителни доходи, причинявайки на свидетелите значителни вреди. Предоставянето от възз.А. на кредити на различни лица, съставлява банкова дейност, свързана с временната продажба на паричен ресурс срещу задължението да се върне, като в продажбата се включва и цената на този ресурс /лихва/, тъй като банките, съобразно дадения им лиценз от БНБ основно търгуват с парични средства. Поради тези причини, независимо от последващите либерализиращи подобна дейност законодателни промени, без това да е основно занимание, дава възможност за ангажиране на наказателната отговорност на дееца, когато е действал единствено и само в личното си качество, без да е получил съответното разрешение.

 Обоснована е преценката на окръжния съд, че системността на предоставяните кредити, опровергава прокараната и пред настоящия състав защитна теза, че не се касае за упражнявана по занятие инкриминирана дейност, а за подпомагане, чрез отпускане на заеми на близки и познати, които са го потърсили за това. Въззивникът не само е предоставял заеми, но по този начин е осигурявал основният си доход за издръжка. Цялата дейност на А. по предоставянето на заеми на различни физически лица е била именно с цел да му осигури печалба, доколкото във всеки отделен случай е бил уговарян висок размер на лихва върху цялата сума. В някои от случаите, при забавяне изплащането на заема е била уговаряна и капитализирана лихва, т.е. лихва върху сумата, включваща главница и първоначално уговорена лихва. Непосилният размер на уговорените лихви е станал причина свидетелите, на които са били предоставени заемите, да бъдат затруднени във връщането на сумите. Част от тях едва са успявали да изплащат само дължимите лихви и са били поставени в невъзможност да върнат и главницата на подсъдимия. Несъмнено получаваните по описания начин лихви върху предоставените кредити представляват допълнителен доход за А., извън получаваните от него доходи от пенсия. За квалифицирания състав на престъплението лихварство е необходимо полученото възнаграждение да формира печалба за предоставилия средствата; насрещната материална облага - договорена или получена като лихва или като парична стойност за забава под формата на капитализирана лихва и пр., прогресираща с изтичането на различни периоди е „вредата” за другиму; когато тя е значителна по размер е налице един от признаците на квалифицирания състав. Уговорката за лихва в полза на дееца може да се установи и не само като абсолютна величина, но и като разлика между взетите в заем пари и действително върнатите парични суми от кредитополучателя на дееца. Настоящият съдебен също споделя становището, че при престъплението лихварство лихвата формира вредата за кредитополучателя, тъй като, макар и уговорена, тя е елемент от забранена от закона сделка.

В конкретния случай въззивникът е реализирал доход от лихви в размер на 82 720 лева, при минимална работна заплата за страната през 2009 г. в размер на 240 лева, установена с ПМС № 1/10.01.2009 г. Вредата само за св.Ю., формирана като разлика между върната сума и взетия заем, възлиза на 63 500 лева.

Съгласно тълкуването, дадено в решение № 312 от 27.06.08 год. по нд № 273/08 год. на III н.о. на ВКС, размерът на значителните вреди възлиза на 14 минимални работни заплати към момента на извършване на деянието. По най-близката аналогия за съотношенията, в които се определят имуществените вреди в „големи размери,, и в ’’особено големи размери”, съгласно ТР №1/98 г. на ОСНК на ВКС, се извежда и признака значителност на вредите в съставите на редица увреждащи престъпления в Особената част на НК. В конкретния случай установения от практиката критерий за 2009 г. възлиза на 3 360 лева.  При изясняване на наличието или не на тези признаци от състава на престъплението въззивният съд съобрази, че престъплението по чл.251, ал.2 от НК е типично продължено престъпление и затова размерът на причинените вреди, респ. на получените неправомерни доходи трябва да се определя с оглед общия размер на предмета на отделните кредитни сделки, които трябва да са не по-малко от три, за да обусловят отделното изпълнително деяние. Престъпният резултат - причинените другиму значителни вреди и/ или получените от дееца значителни неправомерни доходи, се кумулират от всяко повторимо във времето отделно деяние, което продължава дотогава, докато не бъде прекъснато с факта на неговото разкриване. В конкретния случай размерът на реализираните от въззивника доходи от лихви покрива белега „значителни неправомерни доходи“, нещо повече надхвърля го повече от 24 пъти, покрива и белега „особено големи размери“ и също го надвишава значително.

 Налице е от субективна страна и пряк умисъл, тъй като възз.А., извършвайки инкриминираната дейност е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, като е предвиждал и е искал настъпването на общественоопасните последици от него, съзнавал е и обстоятелството, че няма изискуемото по закон разрешение за осъществяване на тази дейност.

 В този смисъл искането на защитата за признаването на подсъдимия А. за невинен и оправдаването му по повдигнатото обвинение, намираме за неоснователно.

 По отношение на вида и размера на наложеното наказание. След като преквалифицира деянието на въззивника като приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, а именно такова по смисъла на чл.252, ал.2 от НК въззивната инстанция обсъди справедливото наказание, отмерено от законодателя в рамките от пет до десет години „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ от пет хиляди до десет хиляди лева.

Тук следва да бъде отбелязано несъгласието на въззивната инстанция със становището на защитата за липса на процесуална възможност за налагане на по-тежко наказание от това, определено с отменената присъда по ВНОХД № 52/2014 г. на ВАпС, тъй като забраната по чл.355, ал.2 от НПК в случая се преодолява от наличието на въззивен протест, поддържан и пред четирите различни състави на ВАпС.

 В конкретния случай, намираме за безспорно установени от основния съд като смекчаващи отговорността обстоятелствавлошеното хронично здравословно състояние на дееца, чистото му съдебно минало и отдалечеността от момента на извършване на деянията на ангажиране на неговата наказателна отговорност (вече близо 7 години), а като отегчаващо такова - големият брой отпуснати кредити и продължителния период от време на осъществяване на престъпната деятелност, изключително високия размер на реализираните от престъпната дейност доходи. Всички тези обстоятелства са включени в обективния състав на инкриминираното престъпление и се разглеждат от настоящия състав единствено във връзка със завишена обществена опасност на деянието, тъй като въззивникът не само е отпускал кредити срещу лихва, но е осъществявал и принуда по отношение на длъжниците си, за да изплащат непосилните му условия.

Водим от горните съображения, въззивният съд намери, че за резултатното му репресиране следва да му се наложи наказание лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК при наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства, които дефинират минималния размер на наказанието „Лишаване от свобода”, като несправедливо и несъразмерно тежко. Това мотивира въззивната инстанция да наложи наказание „Лишаване от свобода” на възз.А. под минималния размер, предвиден в санкцията на чл.252, ал.2 от НК, а именно за срок от ТРИ ГОДИНИ. Такова по вид и размер наказание е съответно на всички индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съобразено е с целите на специалната и генералната превенция и е справедливо.

 

В този смисъл като неоснователен се преценява протестът на Окръжна прокуратура - Шумен с искане за увеличаване размера на наложеното наказание лишаване от свобода.

По отношение на кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ съдът прецени като съответно такова в размер на 4 000 лева. По отношение на факултативно предвидената конфискация на имущество, въззивната инстанция констатира, че вече такава е била постановена по отношение на установеното имущество, собственост на въззивника. За престъплението по чл.214, ал.2 т.2 от НК с влязлата в сила част на присъдата по НОХД №№ 532/2012г. по описа на ШОС е била постановена вече «Конфискация» на мотопед “Балкан - 50” с per № Н 0945Р, с рама № 343317 и № на двигателя 412317956, конфискация на 66 335,42лв./шестдесет и шест хиляди триста тридесет и пет лева и 42 стотинки/ и 7271,50 евро/ седем хиляди седемдесет и едно евро и петдесет евро цента/.

Въззивната инстанция, констатирайки предпоставките по чл.25, вр.чл.23 от НК ГРУПИРА така наложените на подсъдимия М.Ш.А. с наказанията, определени му за осъществено престъпление по чл.214, ал.2, т.2, вр.чл.213а, ал.3 т.2, вр.ал.2 т.4, вр.чл.26, ал.1 от НК с присъда по НОХД № 532/2012г. по описа на ШОС, влязла в сила в тази си част на 30.12.2015 г., като му наложи за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно «Лишаване от свобода» за срок от ТРИ ГОДИНИ. Разисквайки въпроса за изтърпяване на наложеното основно наказание лишаване от свобода, въззивният съд прецени, че институтът на условното осъждане ще може да се приложи успешно спрямо въззивника А.. В случая са налице условията на чл. 66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на въпросното наказание – наложеното наказание е лишаване от свобода за срок от три години и подсъдимият не е осъждан с влязла в сила присъда за никакви престъпления и не са му били налагани углавни наказания, включително и лишаване от свобода. Както за постигане на целите на генералната превенция, така и за поправянето и превъзпитанието на 59 годишния подсъдим с влошено хронично здравословно състояние, не е наложително той да изтърпи ефективно определеното му наказание лишаване от свобода, като бъде изолиран от обществото и откъснат от нормалната среда, в която живее, за да се поправи. В съответствие с правната норма на чл. 66, ал.1 от НК апелативният съд отложи изтърпяването на наложеното наказание три години лишаване от свобода с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.;

На основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.3 от НК съдът присъедини към наказанието «Лишаване от свобода» и наказанията «Глоба» в размер на 4 000 лева и «Конфискация» на мотопед “Балкан - 50” с per № Н 0945Р, с рама № 343317 и № на двигателя 412317956, конфискация на 66 335,42лв./шестдесет и шест хиляди триста тридесет и пет лева и 42 стотинки/ и 7271,50 евро/ седем хиляди седемдесет и едно евро и петдесет евро цента/.

По отношение на реализирания от въззивника неправомерен доход в размер на 82 720 лева (осемдесет и две хиляди седемстотин и двадесет) лева, настоящият състав на ВАпС намира, че той представлява съставомерен белег на престъплението по чл.252, ал.2 от НК и едновременно с това е и придобит в резултат на извършеното престъпление. Горното сочи, че са налице императивните основания за неговото отнемане в полза на Държавата, предвидени в хипотезата на чл.53, ал.2, б.Б от НК, което и въззивната инстанция стори с постановената присъда. В този смисъл и  Решение № 288 от 22.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 212/2013 г., III н. о.

 

 Водим от изложените съображения, въззивният състав постанови присъдата си.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                      2.