Р Е Ш Е Н И Е

 

116

 

гр.Варна, 22 юни 2015 год.

 

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 22 май две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

при участието на прокурора ИСКРА А.ОВА и секретаря С.Д., като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 80 по описа на ВАпС за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба от защитника на подсъдимия К.А.Д., ЕГН ********** против присъда № 17, постановена на 11.02.2015 г. по НОХД 910/14г. по описа на ОC – гр. Варна.

С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен за извършени в условията на реална съвкупност на престъпления по смисъла на

1.  чл.159б, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.159а, ал.2, т.4 и т.6, вр. ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК, за което при приложение на чл.54 от НК са му наложени наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 15 000 лева /петнадесет хиляди/ в полза на Държавата.

2.  чл.159а, ал.2, т.1, т.2 и т.З, вр. ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК спрямо свид. Г.Р.Б. на 15 г. ЕГН **********, за което при приложението на чл.54 от НК са му наложени наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 15 000 лева /петнадесет хиляди/ в полза на Държавата.

3.  чл.159а, ал.2, т.2 и т.З, вр. ал. 1, вр.чл.26 ал. 1 от НК спрямо свид. Д.И.Ж., за което при приложението на чл.54 от НК са му наложени наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 10 000 лева /десет хиляди/ в полза на Държавата.

4.  чл.159а, ал.2, т.2 и т.З, вр. ал. 1, вр.чл.26 ал. 1 от НК спрямо свид. И.СТ. И., за което при приложението на чл.54 от НК са му наложени наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 10 000 лева /десет хиляди/ в полза на Държавата.

5.  чл.159а, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК спрямо свид. С. Й.П., за което при приложението на чл.54 от НК са му наложени наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 10 000 лева /десет хиляди/ в полза на Държавата.

6.  чл.159а, ал.2, т.2 и т.З, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК спрямо свид. Х.Т.Н., за което при приложението на чл.54 от НК са му наложени наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ ГОДИНИ и наказание ГЛОБА в размер на 15 000 лева /петнадесет хиляди/ в полза на Държавата.

7. чл. 155 ал. 5 т.З вр. ал. 3, вр. ал. 2 от НК, за което при приложението на чл.54 от НК са му наложени наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 15 000 лева /петнадесет хиляди/ в полза на Държавата.

8.  чл. 253, ал.4 вр. ал.З, т. 2 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК, за което при приложението на чл.54 от НК са му наложени наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ ГОДИНИ и  ГЛОБА в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди/ в полза на Държавата.

На основание чл.253, ал.6 от НК ВОС е отнел в полза на Държавата равностойността на предмета на престъплението - сумата от 76 550 лева.

На основание чл.23, ал.1 НК е било наложено за изтърпяване от подсъдимия най- тежкото от така определените наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ ГОДИНИ, при първоначален строг режим в затвор; по реда на чл.23, ал.3 НК е било присъединено частично и наказанието ГЛОБА в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди/ в полза на Държавата, както и отнемането на равностойността на предмета на престъплението по чл.253, ал.4 вр. ал.З, т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК - сумата от 76 550 лева; било е зачетено на основание чл.59 от НК времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража от 26.04.2011 г. до 26.11.2012 г. и времето, през което е бил под домашен арест - от 26.11.2012 г. до 20.06.2013 г.

ВОС се е произнесъл по веществените доказателства по делото и е присъдил сторените по делото разноски за плащане от подсъдимия Д. в размер на 1472.73 лева в полза на държавния бюджет по сметка на Окръжна прокуратура - Варна, както и 46,00 лева /четиридесет и шест/ в полза на държавния бюджет по сметка на Варненски окръжен съд.

В жалбата се навеждат оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство – иска се отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. На следващо място се сочи, че първоинстанционната присъда е необоснована, тъй като събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства не подкрепяли извода на съда относно авторството на деянията. Въззивната инстанция е сезирана с искане за постановяване на нова присъда, с която възз.Д. да бъде признат за невинен и оправдан по всички от възведените му обвинение. По същество защитата оспорва доказателствената стойност на показанията на всички свидетелки, изключая тези, дадени от И. Д. пред въззивната инстанция. По отношение на обвинението по чл.159в НК намира, че стореното от въззивника не осъществява изпълнителното деяние „транспортиране”, както и че не било налице състояние на зависимост между подс.Д. и неговата съпруга И. Д.. Навеждат се доводи, че деяние по чл.155 от НК – системно предоставяне на помещение за развратни действия, не може да бъде извършено в условията на съвкупност с деяние по чл.159а от НК. В условията на евентуалност се поддържа и оплакване за несправедливост на наложените наказания и се иска тяхното намаляване.

В съдебното заседание представителят на въззивната прокуратура моли жалбата да бъде оставена без уважение поради неоснователността на съдържащите се в нея твърдения и искания и същото така сочи, че първоинстанционната присъда следва да бъде оставена в сила, тъй като тя е законосъобразна, обоснована и не страда от пороци, а наложеното наказание е справедливо и съответства на обществената опасност на деянието и на дееца

В съдебно заседание защитата на възз.Д. в лицето на адв.Д. поддържа жалбата на изложените в нея основания, като доразвива същите. Искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора е обосновано с неизпълнение на задължението на разследващия орган да уведомява защитника на подсъдимия и самия него, за извършени разпити пред съдия на свидетели, посочени в жалбата. Твърди се, че при изготвянето на обвинителния акт по точки от 3 до 6 са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на подсъдимия, т.к. нямало коректно формулирани обвинения.

В условията на евентуалност се поддържа и искането за оправдаване на подс. Д. по повдигнатите му обвинения по т.т. 1, 7 и 8 от обв.акт, позовавайки се на заявеното от свид. И. Д. в съд.заседание пред въззивната инстанция - решението да замине за Германия и да проституира там си е било лично нейно, дори подс. Д. е бил против това. Свидетелката сама била организирала пътуването си, набавила средствата за това, сама си намерила Puff, в които работела на трудов договор и си плащала данъците в Германия. Затова защитата намира, че изпращаните от нея средства в РБ нямат престъпен произход. И съответно на това основание защитата намира обвинението по чл.253 от НК за пълен нонсенс.

Освен това защитата твърди, че обвинението по чл.253 от НК било несъставомерно и на друго основание – дори да се приеме, че въззивникът Д. е трафикирал съпругата си, то това не покривало изискването на закона за произход на средствата от трафик на хора, тъй като тя била една. Освен това защитата твърди, че не е налице „пране на пари”, защото не всички средства, пращани от св.Д. са отивали за закупуване на коли на лизинг, а с част от тях е било отглеждано общото им дете.

По отношение на обвинението по чл.155, ал.5, т.3 от НК, защитата отново излага виждането си, че то не може да се осъществи в реална съвкупност с това по чл.159а от НК, тъй като - не можело за двете пострадали прокуратурата да твърди, че хем въззивника ги държал насила, упражнявал по отношение на тях принуда и същевременно, че им предоставял тези помещения, за да извършват там определена дейност.

По отношение на останалите пунктове от обвинението, респективно присъдата - т.т. 2 до 6 от обвинителния акт, искането на защитата е също подс.Д. да бъде оправдан, т.к. набирането, на тези свидетелки за извършване на развратни действия реално не било извършено от него, а от други подробно изброени от защитата лица в жалбата. В два от случаите това били съпрузите на двете от дамите, които сами са решили да проституират, а в останалите два случая при свидетелките Д.И. и И.СТ. – трето неизвестно лице, което ги е намерило на пътя и ги е отвело в дома на подсъдимия. Защитата оспорва достоверността на кредитираните от ВОС показания на св.В.Р., дадени на досъдебното производство пред съдия, тъй като бил многократно осъждан рецидивист, като последното му осъждане е за изнасилване. Разпитът му пред съдия бил проведен в условията на ареста, което според защитата компрометира неговата стойност.

В условията на евентуалност, ако не бъде възприето искането за пълно оправдаване на подс.Д., защитата поддържа становище за несправедливост на наложеното по реда на чл.23 от НК на въззивника наказание от девет години лишаване от свобода. Мотивира се с ниската степен на обществената опасност на стореното от подсъдимия по отношение на жени, всичките до една бивши проститутки, а част от тях и сега проституиращи. Те според защитата са търсили посредничеството или съдействието на подзащитния му, за да си осигуряват един сравнително по-добър живот.

Въззивникът Д., редовно уведомен за образуваното по негова жалба въззивно производство и неговия предмет, не се явява и съответно не е изразил личното си становище по нея.

 

Първоинстанционният съд е провел съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.1 НПК, в което е положил дължимата грижа с допустими доказателствени способи да установи обективната истина. В резултат на това ВАпС намира за установени следните релевантни факти:

Подс.К.Д. ***. Бил известен с прякор “Б.”.

До 2000 година подсъдимият Д. живял на семейни начала със сестрата на св.Р. - Р. /починала/. Двамата имали общо дете – А.ка.

През 2000 година подсъдимият изоставил Р. и заживял със св. И. Д. на съпружески начала. През 2005 година свид.И. Д. родила дете - А. И. Христова, което отглеждала съвместно с подсъдимия.

По същото време датирало познанството на подсъдимия и със свид. В. Г.. През неустановен период от време през 2006 г. подсъдимият посетил с.Кермен, общ.Сливен, където живеела тогава св.Г. заедно с нейните родители. Двамата се запознали и подсъдимят й предложил да му стане жена. Тя се съгласила и няколко дни по-късно двамата отпътували за гр.Игнатиево. Свид.Г. била настанена в дома на родителите на подсъдимия, също в гр.Игнатиево. Първоначално св.В. Г. не подозирала за съществуването на другото „семейство” на подсъдимия – това на св.И. Д. и нейното дете.

През периода 2006 - 2009 година подсъдимият Д. нямал постоянни доходи – прехраната си изкарвал с тенекеджийство и ремонт на покриви. За подобряване на финансовото състояние счел, че е възможно да мотивира св.И. Д. да проституира – първо в местността „Побити камъни”, а после и в чужбина. Това постигнал с аргумента за по-добро бъдеще за детето – А.. Св.Д. се съгласила и така започнала да проституира. Двамата организирали по-късно и заминаването на св.И. Д. като проститутка в Германия – събрали нужната информация и средства, за да обезпечат пътуването и настаняването й.

На 13.09.2009 г. св. Д. и подсъдимият напуснали пределите на РБ през ГКПП “Кулата шосе”. Двамата се установили в Берлин, Германия. Свидетелката започнала работа като проститутка в специализирано заведение – т.нар. Puff. Подсъдимият останал само няколко дни в гр.Берлин, след което се завърнал в България. На 09.11.2009 година св.И. Д. регистрирала малко предприятие за занаятчийска дейност в Районна служба Шарлотенбург-Вилмерсдорф-Берлин /т.1, л.224 от д.пр./ с предмет на дейност компаньонски услуги и помощ в домакинството. На 16.11.2009 г. свидетелката попълнила формуляр за данъчната си регистрация, като посочила че от 02.11.2009 е променила местоживеенето си от гр.Аксаково, България, ул.Нанко Недев №5. Нейното занаятчийско предприятие регистрирала в гр.Берлин 10627, клуб “Мона”, ул.”Кант” №74. В течение на времето работила в различни публични домове, сред които и клуб „Мюлер” – гр.Берлин, ФРГ. Голяма част от заработените средства тя изпращала в България на подс.Д., било лично, било то на името на В. Г.. Първоначално пращала средно по 2000 евро на месец, по-късно средствата намалели на 1000-1500 евро. Св.Д. престоявала в Германия по няколко месеца и се завръщала за кратко в България. Тогава тя отсядала в дома на подс.Д. и св.В. Г., за да види детето си. Към Германия пътувала сама или придружавана от въззивника.

В нейно отсъствие въззивникът с помощта на св.В. Г. отглеждал детето А., за което твърдял, че е негова дъщеря, макар да не припознал детето като свое, видно от приложените по делото справки НБД „Население“.

През лятото на 2011 година подсъдимият наел къща в края на гр.Игнатиево, ул. „Михаил И.” № 26. На 01.08.2011г. бил подписан и договор за наем от св.В. Г.. Според клаузите на договора, при неговото сключване била предплатена сумата от 3240лв. – наем за една календарна година В двора на имота били разположени една основна жилищна сграда, отделна пристройка и  външно санитарното помещение.

В началото на 2012 година, при едно от завръщанията й в гр.Игнатиево, подс.Д. упражнил физическо насилие върху св.Д.. Конфликтът бил провокиран от настояването на въззивника, И. Д. да работи в нов клуб в гр.Берлин. Тя отказвала да стори това. Подсъдимият заплашил свидетелката с възможността да й вземе детето, а после й нанесъл и побой. По същото време – през м.февруари 2102 г., подс.Д. харесал и свид.В.И.А., към онзи момент 15 годишна. Запознал се с нея и двамата установили кратка интимна връзка. Св.А. разбрала, че Б. е сводник, виждала го да кара скъпи коли – „Мерцедес”, БМВ, Порше Кайен, Фолксваген Феатон и др. Той и обяснявал, че много я харесва и я иска за своя жена. Същевременно й споделил, че И. – жената, която е родила дъщеря му А., е проститутка от няколко години в Германия; че преди, когато била по-нова в клуба, е пращала повече пари, но сега нямало такъв интерес към нея от клиентелата и тя изкарвала по-малко пари; затова подсъдимият настоявал тя да се мести в друг клуб, ама тя не искала; подсъдимият й се хвалел, че е бил И. много пъти, защото тя искала да спре да проституира. На 08.03.2102 г. двамата - свидетелката В.А. и подс.К. Д. решили да отпразнуват деня на жената в механата в с.Слънчево, Варн.обл. Преди това обаче подсъдимият й казал, че И. му е пратила пари и първо ще отидат да ги изтелят. Така и сторили – подсъдимият получил 150 евро. Даже подсъдимият дал на св.В А. сумата от 50 лева като подарък за празника.

Св.Д. изпращала спечелените от проституция пари в гр.Берлин чрез система за бързи разплащания “Уестърн юниън”. Малка част от трансферираните суми били получавани от подсъдимия, а другите – от св. В. Г..

В периода от 12.01.2010 г. до 25.04.2012 г. св.Д. направила 77 бр. парични преводи с краен получател подсъдимия Д. /в повечето случаи адресирани до св.Г./:

 1. На 12.01.2010г. - 200 евро, изпратени чрез св.Г.;

 2. На 12.05.2010г. - 100 евро, изпратени чрез св.Г.;

 3. На 19.05.2010г. - 200 евро, изпратени чрез св.Г.;

 4. На 21.05.2010г. - 650 евро, изпратени чрез св.Г.;

 5. На 25.05.2010г. - 150 евро, изпратени чрез св.Г.;

 6. На 02.07.2010г. -1100 евро, изпратени чрез св.Г.;

 7. На 12.07.2010г. - 600 евро, изпратени чрез св.Г.;

 8. На 22.07.2010г. - 700 евро, изпратени чрез св.Г.;

 9. На 29.07.2010г. -1300 евро, изпратени чрез св.Г.;

10.На 04.08.2010г. - 100 евро, изпратени чрез св.Г.;

11.На 03.09.2010г. - 750 евро, изпратени чрез св.Г.;

12.На 09.09.2010г. - 1000евро, изпратени чрез св.Г.;

13.На 24.09.2010г. - 1150евро, изпратени чрез св.Г.;

14.На 20.10.2010г.- 400  евро, изпратени чрез св.Г.;

15.На 29.10.2010г. - 1250евро, изпратени чрез св.Г.;

16.На 05.11.2010г. - 1100евро, изпратени чрез св.Г.;

17.На 08.11.2010г. - 250 евро, изпратени чрез св.Г.;

18.На 09.11.2010г. - 700 евро, изпратени чрез св.Г.;

19.На 12.11.2010г. - 500 евро, изпратени чрез св.Г.;

20.На 18.11.2010 г.- 1600евро, изпратени чрез св.Г.;

21.На 01.12.2010г.- 300 евро, изпратени чрез св.Г.;

22.На 08.12.2010г. - 1800евро, изпратени чрез св.Г.;

23.На 25.01.2011г. - 550 евро, изпратени чрез св.Г.;

24.На 03.02.2011г.- 1200евро, изпратени чрез св.Г.;

25.На 14.02.2011г. - 1600евро, изпратени чрез св.Г.;

26.На 28.03.2011г. - 1600евро, изпратени чрез св.Г.;

27.На 15.04.2011г. - 550 евро, изпратени чрез св.Г.;

28. На 21.04.2011г. - 450 евро, изпратени чрез св.Г.;

29. На 26.04.2011г. - 150 евро, изпратени чрез св.Георгиеав;

30. На 18.05.2011г. - 200 евро, изпратени чрез св.Г.;

31. На 25.05.2011г. - 700 евро, изпратени чрез св.Г.;

32. На 31.05.2011г. - 700 евро, изпратени чрез св.Г.;

33. На 03.06.2011г. - 150 евро, изпратени чрез св.Г.;

34. На 08.06.2011г. -1200 евро, изпратени чрез св.Г.;

35. На 14.06.2011г.- 200 евро, изпратени чрез св.Г.;

36. На 24.06.2011г.- 750 евро, изпратени чрез св.Г.;

37. На 29.06.2011г.- 500 евро, изпратени чрез св.Г.;

38. На 04.07.2011г.- 250 евро, изпратени чрез св.Г.;

39. На 08.07.2011г. -1000 евро, изпратени чрез св.Г.;

40. На 12.07.2011г.- 500 евро, изпратени чрез св.Г.;

41. На 19.07.2011г. - 500 евро, изпратени чрез св.Г.;

42. На 26.07.2011г. - 100 евро, изпратени чрез св.Г.;

43. На 27.07.2011г. - 100 евро, изпратени чрез св.Г.;

44. На 12.08.2011г. - 100 евро, изпратени чрез св.Г.;

45. На 19.08.2011г. - 1000 евро, изпратени чрез св.Г.;

46. На 24.08.2011г. - 600 евро, изпратени чрез св.Г.;

47. На 29.08.2011г.- 600 евро, изпратени чрез св.Г.;

48. На 31.08.2011г.- 150 евро, изпратени чрез св.Г.;

49. На 07.09.2011г. – 950 евро, изпратени чрез св.Г.;

50. На 13.09.2011г. - 750 евро, изпратени чрез св.Г.;

51. На 19.09.2011г. - 800 евро, изпратени чрез св.Г.;

52. На 28.09.2011г. - 100 евро, изпратени чрез св.Г.;

53. На 19.10.2011г. - 200 евро, изпратени чрез св.Г.;

54. На 24. 10. 2011 г.- 250 евро, изпратени чрез св.Г.;

55. На 01.11.2011г. – 50 евро, изпратени чрез св.Г.;

56. На 07.11.2011г. - 200 евро, изпратени чрез св.Г.;

57. На 11.11.2011г. - 300 евро, изпратени чрез св.Г.;

58. На 15.11.2011г. - 100 евро, изпратени чрез св.Г.;

59. На 04.12.2011г. - 100 евро, изпратени чрез св.Г.;

60. На 05.12.2011г.- 50 евро, изпратени на подс.Д.;

61. На 05.12.2011г.- 50 евро, изпратени на подс.Д.;

62. На 07.12.2011г. - 250 евро, изпратени на подс.Д.;

63. На 10.01.2012г. - 250 евро, изпратени чрез св.Г.;

64. На 13.01.2012г. - 150 евро, изпратени чрез св.Г.;

65. На 18.01.2012г. - 800 евро, изпратени чрез св.Г.;

66. На 27.01.2012г. - 100 евро, изпратени чрез св.Г.;

67. На 30.01.2012г  - 250 евро, изпратени чрез св.Г.;

68. На 06.02.2012г. - 600 евро, изпратени чрез св.Г.;

69. На 02.03.2012г. - 200 евро, изпратени чрез св.Г.;

70. На 08.03.2012г. - 150 евро, изпратени на подс.Д.;

71. На 12.03.2012г. - 140 евро, изпратени чрез св.Г.;

72. На 14.03.2012г.- 150 евро, изпратени чрез св.Г.;

73. На 19.03.2012г. - 150 евро, изпратени чрез св.Г.;

74. На 23.03.2012г. - 100 евро, изпратени чрез св.Г.;

75. На 27.03.2012г. - 250 евро, изпратени чрез св.Г.;

76. На 02.04.2012г. - 200 евро, изпратени чрез св.Г.;

77. На 25.04.2012г. - 200 евро, изпратени чрез св.Г.;

Получените парични средства от подс.Д. били в размер на 39 140 евро, равняващи се на 76 550 лв. Част от тази сума послужила за нуждите на отглежданото дете А. и за плащане на текущи разходи в домакинството.

С остатъка подсъдимият закупувал луксозни автомобили, без да ги регистрира на свое име - джип Мерцедес МЛ, БМВ, Порше „Каен” и Фолксваген „Фаетон”. Договорите за лизинг били сключвани от името на св.В. Г..

Подсъдимият Д., св.И. Д. и св.В. Г. не са имали трудови доходи за времето от 01.11.2009г. до 01.05.2012г. /писма ТД на НАП-Варна – т.4, л.65, 67 и 69 от д.пр./;

            В периода от 01.01.2009г. до 31.12.2012г. подсъдимият Д. има общи задгранични пътувания със св.И. Д. на дати:

            -25.05.2009 година – излизане от страната през Арегора Варна;

            -13.09.2009 година – излизане от страната през ГКПП-Кулата шосе;

            -03.01.2010 година – излизане от страната през ГКПП-Видин;

            -07.05.2010 година – излизане от страната през ГКПП-Дунав мост.

            За същото време подсъдимият Д. напускал три пъти страната заедно със св.В. Г., на дати:

            -09.04.2010 година – излизане през ГКПП – Кулата шосе;

            -20.04.2010 година – излизане през ГКПП-Кулата шосе;

            -28.05.2010 година – излизане през ГКПП – Дунав мост.

В посочения период подсъдимият Д. има регистрирани общо 41 пътувания извън страната, св.И. Д. – 15 задгранични пътувания /справка от ОД на МВР-варна, т.4, л.71 от д.пр./. Информацията не е изчерпателна /забележка в писмена справка – т.4, л.72 от д.пр./.

На 07.08.2011г. подсъдимият, заедно със св.И. Д. (негов племеник) посетил с.Александрово, обл.Ловеч. Дотам пътували с л.а. „Фолксваген голф” с ДК № Н 7270. Двамата посетили сестрата на въззивника - св.М.Я., известна като “Роза”. По същото време в къщата на „Роза” била петнадесетгодишната свидетелка Г.Б.. Така тя се запознала с подсъдимия. Още в дома на св.Я., подс.Д. узнал възрастта на момичето, което било очаровано от неговата личност и демонстрираното завидно имуществено състояние и възможността да стане жена на такъв мъж.

Около 23,00 часа на същата дата подсъдимият предложил на непълнолетната Б. да отидат да купят цигари. С тях тръгнал и св.И. Д.. Последният се качил да управлява л.а. „Фолксваген голф”. Вместо към магазин, автомобилът се отправил в посока към гр.Варна. По време на пътуването подсъдимият уверил момичето, че ще живее добре при него в гр. Игнатиево. Разказал подробности за семейството си. Не спестил истината, че в дома му живеели още две жени И. и В..

Св.Б. не се съпротивлявала на идеята да стане част от семейството на подсъдимия. Условията й на живот не били добри – майка й Р. Б. страдала от тежко онкологично заболяване, а за нея се грижили възрастните й баба и дядо.

На 08.08.2011г. тримата пристигнали в дома на подсъдимия в гр.Игнатиево. Св.Б. се запознала със св. И. Д., която се била завърнала за кратко в България, и св. В. Г.. Последната била с посинено око в резултат на нанесен удар от подс.Д..

На 08.08.2011г. свидетелката И. Д. отпътувала обратно за Германия. Св.Б. и подсъдимият я изпратили до автогарата в гр.Варна. След като се върнали в гр.Игнатиево, подс.Д. взел личната карта и документи на св. Б.. Така минали няколко спокойни дни.

На 11- 12.08.2011 година в случаен разговор подсъдимият посочил на св.Б. магистралния път, който се виждал от дома му. Обяснил й, че там ще работи. На следващия ден подсъдимият с лек автомобил БМВ с „толбухинска” регистрация транспортирал непълнолетната в местност “Побити камъни”. Свидетелката видяла много момичета, облечени като проститутки. В този момент тя разбрала намерението на подсъдимия да я кара да проституира и веднага изразила несъгласието си да се занимава с подобна дейност. Подсъдимият й съобщил, че няма избор и е длъжна да прави каквото той поиска. След това двамата се прибрали в гр.Игнатиево. По пътя Д. заплашил момичето, че ако се опита да бяга щял да я намери, т.к. мутри и полицаи били с него. Непълнолетната Б. се изплашила много и решила да не се противопоставя на волята му.

На следващия ден подс.Д. с един от леките си автомобили завел свидетелката на същото място. По време на пътуването съобщил цените на сексуалните услуги - за „свирка” по 15 лева, за секс по 20 лева, а за двете заедно по 30 лева. За допълнителни „екстри” - като целуване по интимни части и др. тя имала право сама да определя тарифа. Подсъдимият оставил свидетелката в района на „Побити камъни”. Преди това й дал 20 презерватива. Отдалечил се и през целия ден я наблюдавал.

През първия ден св.Б. имала двама клиенти, с които правила секс. Усещането от половия акт било много неприятно на момичето, но се страхувала от подсъдимия и не предприела действия, с които да се противопостави на волята му.

В този ден служители на МВР извършили проверка в района на местността „Побити камъни“. Св.Б. се представила с данните на по-голямата си сестра. След отдалечаването на полицейския автомобил, подсъдимият качил св.Б. в колата си и я върнал в къщата в гр. Игнатиево. Вечерта момичето се разплакало и поискало да си отиде. Подсъдимият се ядосал и й ударил два шамара. Това негово действие окончателно сломило волята на св.Б. да се съпротивлява на обстоятелствата.

В следващите дни подсъдимият транспортирал с различни автомобили св. Б. на пътя до местност „Побити камъни”, за да проституира. Момичето винаги било пазено – или от подсъдимия или от племенника му.

В дните на месечното й неразположение, св. В. Г. давала на св.Б. гъба, която да постави във влагалището си, за да бъде в състояние да обслужва клиентите си.

В течение на времето, св.Б. проявила няколкократно пъти желание да си тръгне. Направила опит за бягство, но била върната в дома на подсъдимия от неустановени в хода на разследването лица. К.Д. непрекъснато я заплашвал, че ще я убие или пък продаде на някого. Той разполагал с автомат и пушка, които демонстративно държал на показ в дома си, за да поддържа страх у момичето. Често й нанасял побой, като в един от случаите използвал дъска с два пирона. Ударите били концентрирани в гърба на св.Б. и й причинили дълбоки наранявания.

При медицинско освидетелстване на Г.Б., вещото лице д-р Стефанов установил:

-два успоредно разположени един на друг ръбеца /белега/ по задна повърхност на гръдния кош. Всеки един от белезите бил с линейна форма, дължина около 8см и ширина до 05-0.6см. /СМЕ т.1, л. 131-132 от д.пр./.

Във времето на престоя на св.Б. в гр.Игнатиево се случвало тя да остане сама с малката А.. Възможността на свидетелката да избяга се препятствала от свободно пуснати кучета в двора на къщата.

Така създадената обстановка и заплахите на подсъдимия не давали надежда на св.Б. че може да се спаси. Тя се подчинявала на изискванията на подс.Д. и всеки ден проституирала без съпротива.

Във времето на престоя в дома на подсъдимия, св.Б. имала право да говори по телефона с болната си майка. Излъгала я, че подс.Д. е неин интимен приятел, а св.Г. - негова сестра. Веднъж дори посетила майка си в болница в гр.Варна. В този случай Г.Б. била придружавана от св.Г..

Св. Г.Б. проституирала до 29.09.2011 г. Средно на ден печелила между 150-300 лева, които предавала на подсъдимия. В местност “Побити камъни” и околността престоявала от 10.00 часа до 18.00 часа, а в дните петък, събота и неделя - до 19.00 часа. Свидетелката била  инцидентно транспортирана от подсъдимия на частни адреси в гр. Девня, за да прави секс с клиенти, а парите отново получал Д..

На 25.09.2011г. св. Г.Б. имала рожден ден. В телефонен разговор с майка си, тя успяла да скрои план за бягство. Подсъдимият се подлъгал по версията на момичето. На 29.09.2011г. К.Д. върнал документите на св. Г.Б.. Дал й мобилен телефон със СИМ карта на „Виваком”, за да поддържа връзка с нея. Преди да я качи на автобуса за гр.Варна я заплашил, че ако не се върне ще я намери навсякъде и ще я убие. Св. Б. се срещнала с майка си на жп гара в гр.Варна. Отпътували незабавно с влак за гр. Плевен.

В началото на м.октомври 2011 година подсъдимият започнал често да търси св.Б.. При проведените телефонни разговори той заплашил момичето, че ако не се върне ще я намери, ще убие нея и майка й. Св.Б. хвърлила телефона със сим картата и така сложила край на връзката си с Д..

 

 Св. Д. Ж. и св. И. И. са приятелки. През 2012 г. двете проституирали за себе си.

На 14.02.2012г. около обяд те тръгнали на автостоп към местност „Побити камъни”. На изхода на гр.Варна в посока към гр.Девня - ГП 4, двете свидетелки се качили  в л.а.БМВ с неустановен ДК№. По пътя шофьорът предложил да се почерпят. Така свидетелките се озовали в къщата на подс.Д. ***.

Подсъдимият посрещнал св.св.Ж. и И.. Представил им се като СТ.. Заедно с него бил св.В.Р.. В къщата на ул. „Михаил И.” №26 се намирали св. И. Д. и св. В. Г..

В хода на разговора станало ясно, че двете жени – И. и Ж., пътували за местност „Побити камъни”. Минал около час от пристигането на им. Св. Ж. казала, че е време да си тръгват и станала от мястото си. Тогава към нея се приближил подсъдимият и я ударил два –три пъти с шамари през лицето. Подс.Д. взел  телефона от ръцете на жената. С глас, изключващ възражение, уведомил свидетелките, че остават в дома му и ще проституират за него и св.В.Р.. Непознатата обстановка, ударите и тона на подсъдимия уплашили Ж. и И.. Двете не се противопоставили на изискването на Д.. Те били уведомени и за намерението на последния – да ги заведе да работят като проститутки в Германия.

След известно време св.Р. предложил на св.И. да правят заедно секс, тъй като я харесвал. Обещал, че след това ще я пусне. Свидетелката се съгласила и удовлетворила искането му. След приключване на сексуалния акт, двамата се върнали в помещението при останалите. Около 03.00 часа на 15.02.2012г. двамата - св.Р. и св.И., потворно имали сексуален контакт.

В обедните часове на 15.02.2012г. св.Р., заедно с неустановен по делото мъж, закарал с лек автомобил св.И. до дома й в гр.Девня, кв. „Повеляново”. Целта на пътуването била свидетелката да си вземе дрехи и да бъде върната в Игнатиево. Той останал до автомобила да изчака завръщането й. Св.И. обаче, когато се качила в жилището, разказала на майка си за случилото се. Св.Д.Р. слязла до автомобила. Развикала се на св.Р. и неустановения му спътник и заявила, че ще потърси полиция. Уплашени от поведението на жената, двамата мъже потеглили към гр.Игнатиево и изиставили св.И..

Още на същия де - 15.02.2012 г., св. И. се срещнала със служител в І РУП-Варна -  св. СТ.П.. Жената разказала подробно за случилото се. Съобщила също така, че св.Ж. все още се намирала в дома на подс.Д..

На 15.02.2012г. св.Ж. била лишена от възможност да напусне къщата на подсъдимия, който бил непрестанно с нея. От думите на последния разбрала за намерението му е да я изпрати да работи в ,,ПУФ“ в Германия срещу 500 евро дневна печалба от сексуални услуги. Подсъдимият я уведомил за важното значение на уменията да прави анален секс. Съобщил на св.Ж. също, че по време на престоя си в този “ПУФ” била длъжна да контактува със св. И. Д.. Подсъдимият разяснил на жената, че храна може да си купува, но за всичко останало трябвало да пита него или св. Д.. Подсъдимият заявил, че парите от сексуалните услуги Ж. трябвало да предава на св.Д., а последната ще му ги изпраща на него в България.

Липсата на съпротива от страна на св.Ж. успокоила подсъдимия и той й върнал мобилния телефон.

            На 15.02.2012г. около 21.00 часа, св. Ж. получила обаждане от полицейския служител Н.. Той я попитал за местонахождението й. Тъй като подсъдимият бил до нея и чувал разговора, свидетелката не успяла да потърси по адекватен начин помощ. След края на разговора подсъдимият я запитал, дали е разговаряла с полицай, а тя от страх отговорила положително.

На 16.02.2012г. подсъдимият закарал с лек автомобил „БМВ” св. Ж. и св. И. Д. в местност „Побити камъни” и ги оставил, за да проституират. Петнадесет минути по-късно със служебен полицейски автомобил пристигнал св. Н.. Спрял до св. Ж. и я попитал защо не е отишла при него в полицията. После св.Н. поканил Ж. да се качи в служебната кола. На път за гр.Варна те се разминали с автомобила на подсъдимия.

След около седмица св. Ж. отново се намирала в местност „Побити камъни”. Там се състояла случайна среща между нея и подс.Д., придружаван от св.Р. и св.И. Д.. Подсъдимият разпоредил на св.Ж. да се качва в колата. Местото било оживено и свидетелката имала кураж да не се подчини на волята на подсъдимия.

През 2012 г. в изключителна бедност преживявало семейството на св. Х.Т.Н.. Тя живеела заедно със съпруга си – св.Е.И. и петте си деца в с. Цани Гинчево, обл. Шумен.

През месец март 2012г. свидетелката решила да проституира. Само така можела да осигури пари за издръжка на децата си. Чрез познати тя се свързала със св. СТ.СТ. и му разказала за намерението си. Свидетелят провел лична среща с жената. От разговора узнал, че св. Н. иска да е проститутка в чужбина, но личната й карта била увредена. Св.СТ. предложил да заведе жената при подсъдимия Д.. Познанството им било дългогодишно, като мъжът знаел че Д. урежда момичета да проституират в Германия. Св. Н. се съгласила и тръгнала със св. СТ.СТ. за гр. Варна. Видът й бил крайно неугледен – мръсна, с дрипави дрехи.Това наложило св.СТ. да закара жената първо в с.Тополи, Варненска област. Предал я на приятелката си -св. И. Я.. Последната се погрижила за тоалета на св.Н., после й дала нови дрехи, гримирала я. Така св.Н. се озовала в дома на подс.Д. ***. Там се запознала с жената на Б. – В. и дете на име А. От подсъдимия разбрала, че ще работи като проститутка в Гремания, където щяла да я посрещне бившата му жена, която също работела като проститутка в някакъв клуб.

Подсъдимият закупил самолетни билети за него и св.Н. в посоки Варна-София и София-Берлин. На летището в София св.Н. обаче била върната от служителите на ГКП, т.к. личната й карта била невалидна. Така тя останала на летището, а подс.Д. заминал за гр.Берлин. Жената успяла да се прибере на автостоп до дома си.

След няколко дни св. Н. получила обаждане от подсъдимия. Той я уведомил, че му дължи 600 евро за билетите до Германия. Последвали още няколко телефонни обаждания, осъществявани на телефонен апарат в съседска къща.

На 24.04.2012 г. в с.Цани Гинчево пристигнал подс.Д.. Придружавали го св.св. В. Г., СТ.СТ., И. Я. и А. Колев Д. /баща на подсъдимия/. Всички те пътували с джип „Мерцедес“ с per. № В 41 48 АР. Св.Н. много се уплашила от посещението. Причината за него била паричната претенция на подсъдимия. Св.СТ. казал на Н., че или ще даде парите на  подсъдимия, или идват мутри. Бащата на подсъдимия - св.А. Д., също я уверил, че ако не се разберат „човешки”, че ще стане по лошо. Всичко това уплашило силно св.Н.. Тя се страхувала за себе си, но най-вече за децата си. Подс.Д. предупредил свидетелката и съпруга й, че ако не се издължат ще вземе едно от децата им. Св. Е.И. се молил на подсъдимия и компанията му да оставят жена му, защото била болна. Св. СТ. обаче настоял св.Н. да се облича и да тръгва с тях. Св.Г. го подкрепила.

Св. Н. влязла в дома си под предлог, че ще се облича. Извикала вътре св. Е.И. и му казала, че се страхува за него и децата. Той я успокоил, че нищо няма да направят. Тогава тя излязла навън и казала, че остава у дома си. После се върнала в стаята. Св. СТ. използвал момента и се приближил до св.И.. Успокоил го, че жена му ще е в безопасност. Щяла да замине за Германия, но преди това имала нужда от нови документи. Св.СТ. оставил две банкноти по 10 лева и една банкнота от 5 евро на леглото в стаята. В този момент в стаята влезли подсъдимия  и баща му. Те накарали св.Н. да започне да си събира дрехите. Жената била много уплашена, като изцяло се подчинила на подсъдимия. Така тръгнала с цялата група.

По пътя джип “Мерцедес” № В 41 48 АР бил спрян за проверка от органите на Пътна полиция. На св.СТ. бил съставен АУАН, т.к. бил неправоспособен, а и нарушил пределната допустима скорост за движение.

В къщата в гр.Игнатиево св.Г. помогнала на св.Н. да се изкъпе и преоблече. Подсъдимият й казал, че смята да я води при мъже, с които да прави секс. Св.Н. не била съгласна. На съпротивата й подсъдимият Д. й напомнил, че му дължи 1500 евро за билети, документи и за направения на св. СТ.СТ. акт за нарушение.

В тъмната част на денонощието на 24.04.2012 г. подсъдимият заставил св.Н. да се качи в джип “Мерцедес”. Те били придружавани от неустановено в хода на разследването момче, което по-късно си тръгнало. Подсъдимият и свидетелката се усамотили в района на стадиона на гр.Игнатиево. Подсъдимият казал на свидетелката да се съблича. Тя се догаждала за намеренията му и помолила Д. да използва презерватив. Подсъдимият отказал. Заплашил я, че ако не направи каквото иска, т.е секс, ще се обади на някого и тя повече няма да види децата й. След това и заповядал да се „нагъзи” и проникнал в нея анално и вагинално. След като подсъдимият приключил, свидетелката се избърсала с мокри кърпи. По-късно подсъдимият я принудил да му направи и „свирка”.

След известно време до джипа спрял лек автомобил. В него пътували св. СТ. И. и св. С. Г.. Св. СТ. И. искал да прави секс със св.Н. срещу съответното заплащане. Подс. Д. се съгласил срещу 10лв. да позволи да се осъществи половия акт. Последният се състоял в автомобила на св. СТ. И.. Св.Г. стоял близо до колата. По-късно св.Н. и подсъдимият се прибрали в къщата в гр. Игнатиево.

През пролетта на 2012 г. св. С. П. живеела със св. Д.Т. „А.”. Двамата обитавали изоставена дискотека в гр.Силистра. Срещу св.Т. се водило наказателно разследване. Той нямал пари за защитник. В желанието да помогне на приятеля си, св.С. П. взела решение да стане проститутка.

В началото на месец април 2012г. св. Т. се свързал с подс. Д. и му заявил намерението на св. П.. След няколко дни подсъдимият пристигнал в гр.Силистра. Придружавали го св. В. Г. и баща му – св.А. Д.. Св. П. заминала с тях за гр. Игнатиево. Настанилия в стаята, където спяло и детето А. – св.П. спяла в леглото, а детето на земята върху един дунапрен. От следващия ден при св.П. започнали да идват различни мъже, търсещи платен секс. Подсъдимият й осигурил презервативи, като в повечето случаи напътствал жената какви сексуални услуги да извършва. Сексуалните контакти се осъществявали в отделна стая с голямо легло. С клиентите св.П. правила секс - орален, вагинален и анален. На жената се осигурявала само храна, пари не й били давани.

Подс. Д. бил много груб със свидетелката. Непрекъснато я обиждал, като настоявал, че няма никакви умения.

Вечерта на 24.04.2012г. св.Н. се запознала със св.П.. Срещата между двете жени станала в къщата на подсъдимия. На същата дата в дома на Д. дошли св. М.Я. и св. С. Г.. Двамата търсели жени за секс. Подсъдимият казал, че има две момичета. Срещу сума от по 10 лева св.Янакиев и св.Г. осъществили полови актове със св. П. и св. Н..

Вечерта на 24.04.2012 година отново в дома на подсъдимия св. М.Я. осъществил полов акт със св. П.. След като всички си тръгнали подс.Д. споделил задоволството си от св. Н.. Не така стояли нещата със св. П. – тя била неумела клиентите не можели да свършват бързо и много се бавели при нея, което провокирало недоволството на подсъдимия.

На 25.04.2012 г. сутринта подсъдимият отново се скарал на св. С. П. за неумението й да прави хубави „свирки”. После я ударил силно в областта на дясната вежда. След това заедно със св. В. Г. и св. Н. отишъл до пощата, където св. В. Г. изпратила 20 лева на мъжа на св. Н.. После тримата пазарували - Г. закупила 20 презерватива и мокри кърпички. В къщата подсъдимият накарал св. Н. да сложи презерватив върху парче наденица. В този вид подал наденицата на св. П., като й казал да се упражнява да прави „свирки”, защото не умеела.

В областта на половите органи на св.Н. останали следи от осъществените сексуални актове. Чрез заключение на СМЕ №111-13/2012г. /т.1, л. 136-137/ се установява, че при освидетелстването на Х.Т.Н. се намерили повърхностни охлузвания по лигавицата на лявата малка срамна устна - резултат от механично въздействие, получени по механизма на триене или разтягане на тъканите в тази област и могат да се обяснят с действия по време на полов акт. Уплътняване и оток със зачервяване на кожата на лявата млечна жлеза, които се свързват със задръжка на кърма в жлезата.

Видно от заключението на СМЕ №111-12/2012г. /т.1, л. 141-142/ при освидетелстването на С. Й.П. се установило кръвонасядане по кожата в областта на дясната вежда - резултат от удар с или върху твърд тъп предмет и може да е получено от удар с ръка в тази област на лицето.

На 25.04.2012г. подс.Д. бил задържан от органите на полицията.

На същата дата в 18.00 часа започнало претърсване в обитаваната от подсъдимия къща в гр.Игнатиево, ул.”Михаил И.” №26 /т.1, л.7 от д.пр./. От съдържанието на протокола става ясно, че основната къща е разположена в близост до улицата. Във вътрешно помещение, на масичка се намерил бял лист формат А4 с изписан текст на латиница и кирилица “Nedelcheva/Hristina….”. В същото помещение разследващите органи установили лист, носещ логото на «Уестърн Юниън», 2 сим карти – «Виваком» и «Глобул», малко листче с надпис «Амбрекс». В дясно от дивана се установил автомат с надпис «Екол» с пълнител и втори пълнител до него. В ляво от дивана имало разположен фотьойл. Под неговата седалка се намерили 7бр  бележки за получаване на суми от «Уестърн Юниън», 6 бр. бележки за преводи в «Експресбанк» АД, една бележка за паричен превод от «Експресбанк» АД, договор за капаро и закупуване на автомобил, договор за наем на недвижим имот, протокол за изземване от ГД «Гранична полиция»-Аерогара София, договор за покупко-продажба на МПС на изплащане от 02.03.2011г., електронен билет, визитки с надписи  «Bird city hotel”, «Wirverzaubern sie»,  «Melanies massagestudio», «Muller», лична карта на Невин Мехмед.

В ляво от това помещение била разположена кухня. Върху хладилника се намерили и иззели 20 бр. презервативи и един лист А4 “Упътване за чуждестранни проститутки”. В следващо помещение разследващите установили колбас с поставен презерватив. Върху легло били разположени визитки “Bei Mona”,  “Hotel-pension Berolina”.

Претърсена била и отделна постройка, разположена във вътрешната част на двора. От помещение разследващите иззели 1бр розови бикини. 

В съставения протокол за претърсване и изземване е вписано изявление на св.Г. “Вещите, които са описани в протокола са на мен и на К.. А бикините и дрехите от долната къща са на момичетата Х. и С.”.

В хода на досъдебното производство подс.Д. бил освидетелстван. Заключението на СМЕ № 27/2012г. /т.1, л. 146-147/ сочи за наличие на имплантирани чужди материи в половия му орган - непосредствено под главичката му. Външно имплантираните материи значително удебелявали горната трета на половия член и били видими в състояние без ерекция.

Според заключенията на СПЕ /т.1, л. 151, л.157, л.161 и л.180 от д.пр./ - И. Д., Х.Н., С. П. и Г.Б. са психично здрави.

И. И. и Д. Ж. страдали от синдром на зависимост към хероин – заключения на СПЕ /т.1, л.167 и л.173 от д.пр./. Според вещите лица всяка една от тях е психично здрава, може да дава достоверни показания.

В хода на д.пр. е била назначена и съдебно-балистичната експертиза /т.1, л. 191 от д.пр./. Според заключението на вещото лице, представеният за изследване обект е газ-сигнален картечен пистолет с надпис „EКOL ASI" калибър 9мм. с № EAS-1090107. Той е произведен фабрично като газово оръжие, притежава метална разпръсквателна пластина характерна за газовото оръжие. Технически изправен е. Притежава части и механизми, които сработват по предназначение без заредени патрони.

Чрез съдебно-почеркова експертиза /т.1 л.200/ в досъдебното производство са изследвани авторството документи за получени парични трансфери чрез системата за разплащания “Уестърн Юниън”. В заключението си вещото лице е достигнало до следните изводи:

1.В документи, удостоверяващи парични трансфери чрез „Уестърн Юнион“ с № №:

468-297-4400/02.07.2010г.;

987-400-6200/12.07.2010г;

541-272-5040/20.10.2010г.;

258-379-5211/29.10.2010г.;

768-500-5230/18.11.2010г;

864-056-2082/01.12.2012г.;

411-298-1047/21.01.2011г.;

088-331-7445/03.02.2011г.;

345-035-7922/03.062011г.;

820-389-0013/14.06.2011г.;

015-469-7101/24.06.2011г.;

607-445-8109/29.06.2011г.;

731-529-4163/04.07.2011г.;

556-229-9780/12.07.2011г.;

505-212-1168/29.08.2011г.;

609-494-5234/31.08.2011г.;

977-111-4998/19.09.2011г.;

220-500-5276/28.09.2011г.;

761-080-6264/24.10.2011г.;

846-188-0634/15.11.2011г.;

174-887-8376/30.01.2012г.;

442-469-3141/14.03.2012г.;

както и върху екземпляр от условия за предоставяне на услугата прикрепен към всяка бланка, предадени с писмо от „Евекс- Е. И.“ ЕООД, подписите и ръкописния текст са изпълнени от св. В. Н. Г..

            Подписите по предоставените бланки за получени парични трансфери чрез „Уестърн Юнион“ с №№:

            300-417-4098/05.12.2012г.,

            711-256-5503/05.12.2011г.,

            263-072-3040/07.12.2010г., както и в екземпляр от условия за предоставяне на услугата прикрепен към всяка бланка,  предадени с писмо от „Евекс- Е. И.“ ЕООД, са положени от К.А.Д..

Вещото лице не е дало заключение относно авторството на ръкописния текст поради липса на сравнителен материал.

Подписите в бланки за получен паричен трансфер чрез „Уестърн Юнион“ с № 101-410-0232/08.03.2012, предаден от Иван Калчев И., са положени от К.А.Д..

Подписите по предоставените бланки за получени парични трансфери чрез „Уестърн Юнион“ с № №:

101-410-0232/08.03.2012г.;

223-501-1692/02.04.2012г.;

611-335-4048/27.03.2012г.;

571-425-5204/23.03.2012г.;

844-316-1501/19.03.2012г.;

057-814-9388/12.03.2012г.;

256-361-4317/02.03.2012г., предадени с протокол за доброволно предаване от Иван Калчев И., са положени от св. В. Н. Г..

Подписите по предоставените бланки за получени парични трансфери чрез „Уестърн Юнион“ с №№:

471-491-6863/24.08.2011г.;

373-190-6008/14.11.2009г.;

380-098-3510/04.12.2011г., предадени с писмо от „Радина“ ЕООД, са положени от св. В. Н. Г..

            Подписите в бланка за получен паричен трансфер чрез „Уестърн  Юнион" с № 548-032-3043/17.07.2010г., предадена от ЕТ „Филианна - М.К.“ ЕООД, са положени от св. В. Н. Г..

            Чрез заключението на ССчЕ /т.Ш, л. 92 от д.пр./ се установява, че, св.И.ХР.Д. е изпратила валутни парични преводи чрез „WESTERN UNION“ за горепосочения период -  39 140 евро, с равностойност на 76 235,49 лв.

            В досъдебното производство е назначена и още една съдебно-почеркова експертиза /т.1, л.210 от д.пр./. От заключението й е видно, че:

            1.Подписите в бланки за получени парични трансфери чрез “Уестърн Юниън”, предоставени от “Експресбанк”АД след “Подпис на клиента” и разписка с №№ 408-538-4648/03.01.2010г. и 161-313-7530/03.04.2010г. са изпълнени от подсъдимия Д..

            2. В същите клетки на документи, предоставени от “Експресбанк”АД с №№:

            791-988-7130/02.11.2011г.;

            159-246-5688/19.05.2010г.;

            691-011-9837/21.05.2010г.;

            110-494-8498/12.05.2010г.;

            152-361-9230/09.03.2010г.;

            489-257-4440/11.05.2010г.;

            159-469-8926/29.07.2010г.;

            1289085-6011/25.05.2010г.;

            191-148-8484/09.09.2010г.;

            953-264-8232/22.07.2010г.;

            800-490-9255/04.08.2010г.;

            214-432-0021/24.09.2010г.;

            735-399-8538/21.04.2010г.;

            313-434-7622/26.04.2011г.;

            076-283-3692/28.03.2011г.;

            514-161-7689/14.02.2011г.;

            607-197-3410/15.04.2011г.;

            323-377-4789/31.05.2011г.;

            219-213-8566/08.06.2011г.;

            002-379-1105/19.07.2011г.;

            281-113-6942/12.08.2011г.;

            251-071-4268/19.08.2011г.;

            041-299-4540/08.07.2011г.;

            744-259-1784/18.05.2011г.;

            795-495-1650/25.05.2011г.;

            358-062-7083/26.07.2011г.;

            433-450-8415/27.07.2011г.;

            204-890-1640/10.01.2011г.;

            466-269-1600/13.09.2011г.;

            964-290-7255/11.01.2011г.;

            319-829-4193/13.01.2012г.;

            790-520-9160/11.11.2011г.;

            418-357-6742/19.10.2011г.;

            357-508-9682/11.07.2011г.;

            590-379-5249/27.01.2012г.;

            461-868-3346/18.01.2012г.;

            882-514-9926/07.09.2011г.;

            800-283-1566/06.02.2012г.;

            184-532-7246/25.04.2012г.;

            845-075-3886/09.11.2010г.;

            861-132-7069/12.11.2010г.;

            032-247-2939/08.11.2010г.;

            681-011-3823/08.12.2010г.

            са изпълнени от В. Н. Г..

Видно от гореизложеното е, че настоящият състав възприема близка с възприетата от първата съдебна инстанция фактическа обстановка. Споделят се и направените въз основа на събраните доказателства правни изводи. Правилно първоинстанционният съд е основал присъдата си на гласните доказателства - свидетелските показания на Г.Б., Х.Н., дадени пряко и непосредствено пред първата инстанция; правилно ВОС ги е кредитирал с доверие, защото заявеното от двете пострадали се потвръждава не само от други гласни доказателства – вкл. и такива произлизащи от обкръжнието на въззивника като В. Г., В.Р., Станислав СТ., но и от заключенията на СМЕ. Правилно ВОС е кредитирал с частично доверие показанията на св.И. Д., като е приел за недостоверно твърдението й, че въззивникът е разбрал по-късно, че проститиура в Германия, както и че не бил съгласен с това. Разпитана пред въззивната инстанция, свидетелката Д. доразви тази си теза, като заяви, че сама е набавила средствата за пътуването си до Германия, сама чрез приятелки е намерила Puff, в които да проститура. Тези нейни твърдения и въззивната инстанция отхвърли като недостоверни, защото: както подробно е мотивирал въз основа на подробен анализ на гласните и писмените доказателства ВОС тези нейни твърдения се оборват от останалата доказателствена маса, така и апелативния съд, солидаризирайки се с този извод, приема за житейски нелогично една млада жена, без образование /очевидно и без чуждоезиково такова/ и професия, с малко дете, сама без ничия подкрепа да организира установяването си в чужда държава. Безспорно И. Д. е приела да стори всичко това, но решението и е било формирано под въздействието на подсъдимия. Най-малко въззивникът е поел отглеждането на детето А., което е позволявало физическото отсъствие на майката, въззивникът е придружавал св.Д. в пътуването й, осъществено два месеца преди тя да започне официално работа като компаньонка в Германия. Нещо повече, двамата са пътували заедно и преди инкриминирания период – през месец май 2009 г., което сочи на активен интерес и съдействие от страна на подсъдимия към дейността на св.Д., развивана в чужбина още към този момент. Наред с това, готовността на св.И. Д. да работи като проститутка е била „поддържана“ от въззивника и чрез принуда – психическа и физическа. Психическата принуда се изразява в задържането на детето А. в дома на въззивника. Това настоящата инстанция намира, че е било провокирано не от бащинки чувства у подсъдимия, който дори не е припознал детето като свое. То му е било нужно единствено, за да поддържа зависимост, която да обезпечи определено поведение на майката – да работи онова, което подсъдимият й нареди, да му предава генерирания финансов резултат, както и да оправдае получаването му от подсъдимия. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че реално въззивникът не е полагал никакви грижи за това дете – то просто е било прехвърлено на поредната „съпруга“, а в неговото легло са спяли проституиращи жени, а то – на дунапрен на земята; детето е било оставяно само в къщата с непълнолетната св.Б. а в двора са били пускани кучета, с което се е осуетявала възможността им да излязат.

Подсъдимият е упражнявал и физическа принуда по отношение на св.И. Д., за което свидетелства не само В.Р., но и свид. В.А. в приобщените й по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК показания /т.1, л.65 от д.пр./. А. разказва, че подсъдимият, с когото са поддържали интимна връзка в началото на 2012 г. /февруари – март/ й се хвалел, че е биел И. Д., защото не искала да проституира. В същия асперкт са и показанията на св.В.Р.. Той е поддържал близки отношения с подсъдимия след изтърпяване на наказание лишаване от свобода на 29.04.2011 година. Непосредствено след завръщането си в с.Бабук, общ.Силистра свидетелят разбрал, че Д. се занимавал със сводничество и имал много пари. Двамата се срещнали на събор в гр.Игнатиево – “Видях, че разполага с много пари. Обясни ми, че е направил на И. нарочно дете, за да стои при него и да проститутира. Карал И. да проституира и ако нещо е недоволна я заплашвал, че ще й вземе детето. Разказа ми, че в началото карал И. да проституира на “Побити камъни”, но от около три години я пращал в Германия.” /показания на св.Р., т.1, л.59, абзац първи/.

В проведения разпит при условията на чл.223 ал.1 от НПК в д.пр., свидетелят заявява: “Сещам се, че малко след нова година К. и И. се скараха. К. караше И. да се премести в друг “ПУФ”, за да печели повече пари. И. обаче не искаше, защото му казваше че имала постоянни клиенти. К. обаче се притесняваше точно от тези постоянни клиенти, да не се влюби в някой И. и да не го напусне. Като се караха, И. му каза че не иска повече да се връща при нея, а К. я заплаши, че ще й вземе детето. Когато обаче И. се прибра от Германия К. я преби, като тя направо беше в безсъзнание. К. ми каза, че трябва да се държи така с тази “мърша”, за да има страх от него” /т.1 л.59 последен абзац и л.60 първи абзац/. При проведения разпит в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, макар първоначано св.Р. да спестява горните факти, при констатианите от съда на основание чл.281 ал.1 т.1 от НПК противоречия, той недвусмислено заявява, че поддържа показанията си от д.пр., а различията отдава на изминалото време от събитията. В крайна сметка заявеното от двамата свидетели се потвърждава и от обстоятелството, че действително св.И. Д. променила местоработата си – видно от писмо на МВР №А-12834/06.06.2012 година, по канала на Европол е получена информация от германските власти, според която:

            -св.Д. е работила в публичен дом “Мона“ в гр.Берлин;

            -за кратко се е преместила в публичен дом “Berlin Steglitz”;

-последно е работила в публичен дом Bei Muller.

Тук следва да се подчертае и обстоятелството, че физическа принуда, въззивникът е осъществявал спрямо личностите на всички свои „жени“, не само спрямо проституиращите за него, но вкл. и по отношение на св.В. Г.. Именно В. Г. е била с посинено око на 08.08.2011 г., когато в дома им се появява и св.Г.Б.. За реалното съдържание на взаимоотношенията между въззивника и св.В. Г. свидетелстват и двете молби, приложени сред материалите по НОХД № 910/14г. на ВОС, от които е видно, че свидетелката е била подлагана на системен тормоз от въззивника и затова тя е избягала от дома му и се върнала в дома на родителети си в с.Кресен; въззивникът я преследвал и заплашвал, за което св.В. Г. е сигнализирала органите на полицията в гр.Сливен.

В обобщение въззивната инстанция възприема показанията на св.И. Д. и ги цени особено внимателно през призмата на нейното положение на зависимост от подсъдимия, което и към момента на проведеното пред въззивната инстнация с.з. е факт, тъй като въззивникът все още „полага грижи“ за малолетното й дете. Опитът й да оправдае придобиването от подсъдимия на луксозни МПС като изпълнение на нейно желание, въззивната инстанция също отхвърли като недостоверен и опроверган от приложените по делото писмени договори, от които е видно, че страна по тях е не И. Д., а св.В. Г.. Горното говори в подкрепа на извода, че с тези договори не са били задоволявани нужди и желания на И. Д., а чужди такива. Нещо повече, по делото са налице и гласни доказателства /показанията на св.П., приобщени по реда на чл.281 от НПК/, че и св.В. Г. не е желаела да се сдобие с всички тези МПС, напротив тя била разстроена и огорчена от подсъдимия, когото нарекла дори „боклук“, защото харчи всички тези пари само за собствените си прищявки, вместо да купи къща за семейството си.

 

Така представените по взаимна връзка доказателствени източници налагат еднозначно извод - подс.Д. не само е знаел, че св.Д. проституира в гр.Берлин, но той е въздействал върху психиката на свидетелката при формиране на решенията й за нейното поведението чрез заплахи, свързани с малолетното й дете А., както и с използването на физическа принуда. Така е постигнал целения престъпен резултат – използване на пострадалата за развратни действия и генериране на доходи с престъпен произход.

 

По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения:

Въззивният съд обсъди внимателно оплакванията на защитника на подсъдимия за допуснати съществени процесуални нарушения. Идентични такива са били поставени на обсъждане още в първоинстанционното производство и са получили своя обоснован отговор с атакувания съдебния акт.

Апелативният съд също извърши самостоятелна проверка на материалите по приложеното досъдебно производство, както и на съдебните материали и установи, че по настоящото дело не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в досъдебното производство и по време на съдебната фаза. Разследващите органи, прокурорът, както и окръжният съд са спазили всички изисквания на процесуалното законодателство. Липсват такива пороци, регламентирани в НПК, които да са били допуснати от разследващите органи или от първоинстанционният съд и които да съставляват съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на обвиняемия, респективно на подсъдимия и които нарушения да представляват основания за отмяна на постановената присъда и за връщане на делото за ново разглеждане. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на страните в настоящото наказателно производство и не е било накърнено правото на защита на обвиняемия, респ. на подсъдимия. Той е участвал лично в провеждане на съдебните заседания в първоинстанционния съд и при събирането и проверката на доказателствата в хода на съдебното следствие, като същевременно е бил представляван от адвокат по свой избор, който в качеството си на негов упълномощен защитник е охранявал интересите му.

Проверявайки съответствието на атакуваната присъда с процесуалните разпоредби, въззивната инстанция проконтролира процеса на събиране, проверка, анализ и кредитиране на изобилния доказателствен материал и прецени, че възражението на защитата за липса на доказателства, установяващи участието на подсъдимия в осъществяване на разгледаните престъпления, респективно обективните и субективните елементи на същите и тяхната съставомерност, както и възражението за постановяване на осъдителната присъда спрямо подсъдимия въз основа на предположения, на необективен анализ на събраните доказателствени средства и превратното им тълкуване, е несъстоятелно. В частност се претендира нарушение на правото на Д. по чл.223 ал.2 от НПК. Тезата е изцяло несъстоятелна относно проведения разпит пред съдия от първоинстанционен съд на свидетелите Г.Б., И. И., Д. Ж. и В.Р.. Тези процесуално-следствени действия са били извършени много по-рано от привличането на Д. като обвиняем, което се е осъществило на 26.04.2012 година в 14.00 часа /протокол т.1, л.13 от д.пр./. На същата дата, но часове преди извършване на действието по чл.219 от НПК, като свидетели са били разпитани пред съдия и С. П., В. Г. и Х.Н.. Към момента на провеждане на процесуалното действие по чл.223 ал.1 НПК не е имало привлечени към наказателна отговорност лица, поради което и не е било допуснато нито нарушение, нито заобикаляне на закона при проведените разпити на свидетели пред съдия в досъдебното производство, без участието на обвиняемия и защитника му. В този смисъл е и Решение 493 от 15 юни 2015 на ВКС, трето наказателно отделение, по н. дело № 1559/2014 година. ВОС е събрал нужните доказателства, установяващи с достатъчна категоричност всички обективни и субективни елементи на престъпленията – предмет на обвинението, така и такива по искане на подсъдимия и неговия защитник в полза на поддържаната защитна теза, а също и доказателства по инициатива на съда, изясняващи обективната истина по делото. По време на съдебното следствие са били разпитани непосредствено множество свидетели, включително очевидци на различни страни от престъпната дейност на подсъдимия. Такива са свидетелите Г.Б., Х.Н., В.Р., СТ.СТ., Стефан Н., СТ.П., Р. Б. В.А., СТ. И., М.Я., С. Г., А. Д., И. Д., М. СТ., СТ.СТ., В. Г., И. И., А.ка Р., М.Я., А. Д., Д.Т., И. Я., Н. Д.; приобщените от д.пр. показания на свидетелите Д.Р., Д. Ж., С. П. и И. Д.; заключенията на четирите СМЕ, шестте СПЕ, съдебно-балистичната експертиза, заключението на двете съдебно-почеркови експертизи и ССчЕ; протокол за претърсване в дома на подс.Д., от писмените доказателства по делото приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и от веществените доказателства, предявени по реда на чл.284 от НПК. При стриктно спазване на изискванията на чл.281 ал.1, ал.3 и ал.4 от НПК в съдебното следствие пред първата инстанция били прочетени показанията на редица свидетели, дадени на досъдебното производство, както следва: на свид. Д.Р., Д. Ж., С. П., И. Д., В.Р., В.А. и др.

Към направената от първостепенния съд оценка за процесуална годност, обективност и достоверност на въпросните писмени доказателствени средства се присъедини и настоящата инстанция. Неоснователно е настояването на защитата да не се кредират с доверие показанията на пострадалите Б. Н., Ж. и И., само защото изхождат от поститутки или наркозависими лица. На първо място по делото е налице изследване по СПЕ относно свидетелската годност на тези свидетелки и тя е установена категорично от експертите. На следващо място Б. и Н. са разказали непосредствено пред съда и той е възприел лично тяхната житейска история, поднесена с искреност и въпреки присъствието на подсъдимия в залата. Всички те разказват еднни и взаимосвързани факти, които се потвърждат и от приобщените показания на Ж., И. и П.. Техните описания на обстановката в дома на въззивника се потвърждават и от протокола за претърсване и изземване, извършен на 25.04.2012 г. в обитаваната от подсъдимия къща в гр.Игнатиево, ул.”Михаил И.” №26 /т.1, л.7 от д.пр. Свидетелката Б. чистосърдечно признава подбудите си да тръгне от родното си място с подсъдимия, без да скрива надеждите си той да й осигури по-добър живот.

По делото са приложени като веществени доказателства редица предмети - автомат черен на цвят с надпис „EKOL“ с 2 бр. пълнители - газ сигнален картечен пистолет – газово оръжие,  писмени документи , 2 бр. СИМ-карти, 14 бр. бележки, 1 бр. тетрадка,  визитки, 20 бр.презервативи и 1 бр. лична карта, иззети от дома на подс. Д., приети от съда и страните като безспорни. А по повод на посочените предмети е било приобщено писмено заключение на съдебно-техническа експертиза. Така първостепенният съд е събрал огромен доказателствен материал по инициатива не само на прокурора, но и на подсъдимия и неговата защита, проверил е лансираната от подсъдимия версия, положил е нужните усилия за обективното и всестранно изясняване на фактическите обстоятелства по делото и за разкриване на обективната истина по спора, гарантирал е равно участие на страните в представянето на доказателства, осигурил е процесуална равнопоставеност на страните, дал им е възможност за устно изложение по всички съществени за спора въпроси и така е охранил в максимална степен процесуалните им права.

Първоинстанионният съд е постановил осъдителната си присъда в пълно съответствие с процесуалната норма на чл.303 ал.2 от НПК, приемайки че съответните повдигнати срещу подсъдимия Д. обвинения са доказани по несъмнен начин от събрания по делото доказателствен материал. Изготвил е мотивите към атакуваната присъда при спазване изискванията на чл.305 ал.3 от НПК. Изложил е подробни и обстойни съображения, с оглед на които е счел определени обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на спора за безспорно установени. Задълбочено е анализирал доказателствените източници - свидетелските показания, лаконичните обяснения на подсъдимия, който по същество са лишени от доказателствена стойност към предмета по чл.102 от НПК, доколкото Д. е споделил пред съда данни за живота си към датата на с.з., без да коментира предявените факти, писмените и веществените доказателства, направил е правилна преценка на събраните доказателствени средства и е изтъкнал правните аргументи за постановената от него присъда. Подложил е на прецизна съпоставка показанията на разпитаните свидетели, справките, удостоверенията, протоколите за процесуалноследствени действия и другите писмени доказателства, веществените доказателства, констатирал е наличието или липсата на противоречия между отделните доказателствени средства, същевременно правилно е отчел кои противоречия в доказателствата са съществени и се отнасят до правно релевантни за спора факти и с оглед на това е направил извод за достоверност или недостоверност на съответните доказателствени източници. Съдът има суверенното право да преценя доказателствените средства и да реши кои доказателства да възприеме и кои да игнорира, излагайки съображенията си в тази насока. Некредитирането на определени доказателства, включително и такива посочени от подсъдим и подкрепящи защитната му теза, не съставлява съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на подсъдимия, ако съдът е изтъкнал мотивите, поради които не им се е доверил.

Мотивиран от всичко по-горе изложено, въззивният съд заключи, че в хода на настоящото наказателно производство и при постановяване на атакуваната присъда не са допуснати такива нарушения на процесуалните правила, които да се квалифицират като съществени и да представляват основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

 

По оплакването за необоснованост:

 

Атакуваната присъда не е необоснована. Приетите за установени от окръжния съд фактически положения, към които се присъедини и апелативният съд и които подробно бяха коментирани по-горе, изцяло се подкрепят от наличния доказателствен материал. Фактическата обстановка по спора е правилно установена и изведена от събраните доказателства, детайлно анализирани и внимателно преценени поотделно и в съвкупност. Твърдяните противоречия между данните в гласните доказателствени средства са били обсъдени внимателно от първостепенния съд в мотивите към присъдата съобразно предписанията на чл.305 ал.3 от НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно и същевременно точно е посочено на кои доказателства се дава вяра и в коя част, на кои такива не се вярва и защо, и най-после на кои се градят направените изводи за съставомерността на деянията, правната им квалификация и виновността на подсъдимите. Вътрешното убеждение на съда при вземане на решения по съществото на делото е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като противоречивите данни от доказателствените средства са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценена на базата на вътрешната им логичност, взаимната им обвързаност и съпоставянето им. Въззивният съд намира фактическите изводи относно извършените деяния и техния автор, съдържащи се в мотивите към присъдата, за обосновани и аргументирани, тъй като те се основават изцяло на събраните по делото доказателствени средства. Липсват доказателства, които да опровергаят правдивостта на фактическите констатации, направени от първоинстанционния съд и обосноваността на неговия акт. Отсъстват доказателства, поставящи под съмнение виновността на подсъдимия. Напротив, налице са многобройни доказателствени източници, подробно и всеобхватно коментирани от двете инстанции, които категорично и убедително подкрепят изводите на съда за съставомерно поведение на подсъдимия. Упражненото от първостепенния съд правомощие да даде вяра на определени доказателствени средства – показанията на свид.Г.Б., Х.Н., Р. Б. както и на показанията на свидетелите В.Р., В. Г., В.А., , дадени на досъдебното производство и приобщени надлежно към доказателствената съвкупност в хода на съдебното следствие по реда на чл.281 ал.1, ал.3 и ал.4 от НПК, писмени и веществени доказателства, а други такива – обясненията на подсъдимия и показанията на някои свидетели в съдебната фаза – да пренебрегне и да изгради фактическа обстановка по спора на база кредитираните доказателства, не представлява недостатъка необоснованост на съдебния акт. Въззивният съд направи самостоятелен анализ на всички събрани по делото доказателства, подробно изложен по-горе и категорично се убеди в правдивостта на фактическите положения, отразени в мотивите към първоинстанционната присъда. При безспорно установените от двете съдебни инстанции факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, изводите, че се касае за осъществени от подсъдимия умишлени престъпления при посочените правни квалификации, са напълно обосновани и законосъобразни.

 

По отношение оплакването за неправилно приложение на материалния закон:

Настоящата инстанция е сезира с оплаквания за неправилно приложение на материалния закон по всички пуктове на обвинението.

По обвинението по п.1 – чл.159б, ал.2, вр.чл.159а, ал.2 НК защитата на подс.Д. твърди, че доверителят му не е осъществил вменените му две изпълнителни деяния „транспортирал“ и „набрал“ по отношение на св.И. Д., тъй като тя сама била осигурила парите за пътуването си в Германия и сама се устроила на работа в публичен дом като проститука.

Касае се за обвинение за престъпление по чл.159 б от НК, т.нар. „Външен трафик”. Престъплението е нетипично двуактно и резултатно, при което първият акт винаги е някоя от четирите форми, посочени в чл.159а, ал.1 НК, извършени заедно с превеждането на лицето или на групата от хора през границата на страната. Същото е довършено, когато жертвата или жертвите са преминали границата на страната.

Затова съдържанието, влагано в изпълнителните форми на обективната страна за т.нар „Външен трафик“ и в тези по чл.159а, ал.1 от НК е еднакво.

Според задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2009 г. на ВКС на РБ понятието набираследва да се тълкува като привличане, събиране, вербуване, уговаряне или склоняване на лице /лица, за да бъдат въвлечени за постигане на целите, предвидени по чл. 159а, ал. 1 и ал. 3 НК. Привличането на лицата може да е станало, освен с противоправни средства и с такива, които са напълно легални, например: неофициални мрежи, приятелски и семейни кръгове, обяви за предлагане или приемане на работа, чрез агенции които предлагат работа, обучение, сключване на брак или пътуване в чужбина, чрез реклами по Интернет или в медиите, използуване на посредници в питейни заведения и други неограничен кръг дейности. Нещо повече ВКС посочва, че поведението на жертвата за въвличането й в трафик на хора е правно ирелевантно за наказателната отговорност на дееца и при четирите форми на изпълнителното деяние по чл. 159а, ал. 1 НК. Това е така и когато тя сама е поискала да се присъедини в дейността по набирането, укриването, приемането или нейното транспортиране. Доброволният характер на поведението й може да има значение при индивидуализацията на отговорността на подсъдимото лице, но не и за нейното възникване, защото, съгласието на жертвата за поставянето й в положение, което ще създаде предпоставките за бъдещата й експлоатация, няма юридическо значение за отговорността на дееца.

 За съставомерността на изпълнителното деяние „набиране“ по см. чл. 159а, ал. 1 НК е достатъчно да се установи, че деецът е вербувал, уговорил, склонил е жертвата да го следва, за постигане на някоя от съставомерните цели, без да е необходимо използване на измама, принуда, отвличане или противозаконно лишаване от свобода, състояние на зависимост, обещаване или даване, или получаване на облаги. Когато някоя от формите на изпълнителното деяние е осъществена и със средствата, предвидени в чл. 159а, ал. 2 НК, отговорността е съгласно квалифицирания състав, който изключва приложението на общия състав - lex specialis derogat legi generalis.

Отчитайки горните правни доводи, в конкретния случай въззивната инстанция намира, че подс.Д. категорично е осъществил изпълнителното деяние „набиране“ по отношение и на 6-те жертви:

1.     И. Д. е била „набрана“ от подсъдимия Д. за развратни действия, тъй като е била уговорена от него да го следва в начертаната цел; това нейно съгласие е било формирано и от оформеното положение на зависимост – подсъдимият Д. е отглеждал детето на св.Д.; това съгласие е било формирано и посредством заплахите към Д., че ще й вземе детето. Уговарянето и склоняването на Д. да проституира е ставало чрез обещаване и получаване на икономически облаги, свързани със стандарта на живот на детето – осигуряване на условия за нормално съществуване, заплащане на разходи за детско заведение, осигуряване на нормални условия на живот, включително и на самата Д.. Не се спори по делото, че И. Д. е дала съгласие да проституира. Въпросът за съгласието на жертвата няма значение за съставомерността на деянието. По-същественото е как е постигнато това съгласие. В конкретния случай върху волята на И. Д. е въздействано чрез посочените в чл.159а ал.2 т.4 и т.6 от НК форми.

2.     Ненавършилата 18 години Г.Б. е била „набрана“ от въззивника, тъй като е била склонена, уговорена от него да проститира чрез принуда; първо тя е била траспортирана от него от с.Александрово до гр.Игнатиево с обещанието да стане негова жена /липсва повдигнато подобно обвинение/; била е настанена в дома му /“приета“/, впоследствие подсъдимият е взел документите за самоличност на пострадалата и я е заставил да проституира, въпреки нейни отказ; транспортирал я до местността „Побити камъни“ и до адреси из гр.Игнатиево, където Б. осъществявала сексуални услуги; ограничавал е нейното свободно придвижване в продължение на повече от месец; горното сочи, че върху волята на Г.Б. е било въздействано от страна на подсъдимия със средствата по чл.159а, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от НК.

3.     Проституиращите Д. Ж. и И. И. са били «набрани» от въззивника, тъй като Д. ги е уговорил чрез принуда – упражнено физическо насилие и лишавене от свобода, да поституират за него, те са били настанени в неговия дом, т.е. и «приета»; горното сочи, че за формирането на съгласието на двете свителеки да следват подсъдимия в неговия план е било въздействано със средствата по чл.159а, ал.2, т.2 и т.3 НК.

4.     Подсъдимият Д. «набрал» свид.С. П., която сама проявила активност и потърсила неговото съдействие да проституира в чужбина; въззивникът транстортирал свидетелката /липсва повдигнато такова обвинение/ от гр.Силистра до гр.Игнатиево, където я настанил в дома си / «приел» я/ и тя започнала да предоставя сексуални услуги срещу заплащане; тъй като подсъдимият не бил доволен от уменията на свидетелката употребил спрямо нея физическа сила, т.е. въздействал върху волята й със средствата по чл.159а, ал.2, т.2 НК.

5.     Подсъдимият Д. «набрал» и Х.Н., която преди срещата си с него е била взела решение да проституира. Потърсила съдействие от него да я „уреди“ в Германия; подсъдимият я „приел“ в своя дом, купил самолетни билети за Германия, където планирал да изведе Н., но не успял да стори това, тъй като личната карта на свидетелката била невалидна. Описаното дотук е съставомерен опит по чл.159б, ал.1, вр.чл.152а, ал.1 от НК, за което обаче няма възведено обвинение. След този неуспешен опит да изведе свидетелката в чужбина, подс.Д. посетил дома на Н. в село Цани Гинчево, обл.Шумен, упражнил спрямо нея психическа принуда – заплахи по отношение на децата й, траспортирал я до гр.Игнатиево, настанил я в отново в дома си, противозаконно й ограничил свободното придвижване и така я мотивирал да проституира. Упражнил и сексуално насилие спрямо нея, като въпреки нейния отказ осъществил анален и вагинален акт с нея. По описания начин подс.Д. в преследване на целта по ал1 на чл.159, упражнил въхру св.Х.Н. формите на въздействие по чл.159а, ал.2, т.2 и т.3 от НК.

По изложените аргументи въззивната инстанция отхвърли като неоснователно възражението на защитата по отношение липса на осъществено от подс.Д. изпълнително деяние „набиране“.

Неоснователно е оплакването на защитата и по отношение на изпълнителното деяние „траспортиране“, вменено във вина по отношение единствено на св.И. Д.. Съобразно задължителните указания, дадени с ТР 2/09 г. на ВКС на РБ: „За да отговаря за транспортиране по чл.159а, ал.1 НК, не е задължително деецът да извърши сам превозването на лицето или групата от хора. Достатъчно е да обезпечи транспортирането, чрез закупуване на билет, предоставяне на превозно средство с водач, изпращане до аерогара, снабдяване с документи за пътуване или други подобни действия, при това без да е нужно да бъде нарушаван режимът за граничен контрол.“ В конкретния случай подс.Д. е използвал различни варианти, за да обезпечи транспортирането и съответно преминаването на националната граница от пострадалата. В част от случаите той е пътувал съвместно с нея, в други – закупувал самолетни билети, в трети – осигурявал сухопътен транспорт, изпращал я до автогара в гр.Варна. Вторият акт от изпълнителното деяние по чл.159б от НК – преминаването през националната граница, не съставлява самостоятелно престъпление. Той е свързан с превеждане през границата на страната на пострадалото лице. За обективната съставомерност не е необходимо деецът фактически да е преминал границата. Във всички случаи обаче поведението му е съставомерно по чл.159б от НК.

Неснователно е възражинето на защитата и за неправилност на изводите на ВОС за осъществено от подс.Д. престъпление „пране на пари“.

На първо място е несъстоятелно твърдението на защитата, че обвинението по чл.253 от НК било нонсенс, тъй като предикатното престъпление, посочено в диспозива било „трафик на хора“, а той бил трафикирал само съпругата си И. Д. в Германия, а не и други лица. Независимо от заглавието на Раздел IX, Гл.2 на НК „Трафик на хора“, и практиката и теорията са единни, че отделно деяние по чл. 159а, 159б и 159г НК може да се осъществи както срещу едно лице, така и срещу група от хора. В конкретния случай възз.Д. е признат за виновен именно в извършването на „външен трафик“ по отношение на едно отделно лице – И. Д. с целта по чл.159а, ал.1 НК – да бъде използвана за развратни действия. Именно осъществявайки целта на своето трафикиране, св.Д. е реализирала финансов резултат, който се явява пряка последица от извършеното от възз.Д. престъпление по чл.159б от НК. Ако св.Д. не бе жертва именно на престъплението „трафик на хора”, то тогава тя, ако реализираше доходи от проституция, би осъществила престъпление по чл.329 от НК, което също би могло да бъде разглеждано като предикатно за престъплението „пране на пари” – в този смисъл Решение №231 от 17.05.2012 г. на ВКС, III но. В конкретния случай обаче, тя е била трафикирана, което именно стой в причинна връзка с реализацията на инкриминирания доход. В свое Решение № 446 от 9.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 401/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага И., разглеждайки аналогичен казус ВКС е приел категорично, че доходите реализирани от трафикирани жертви по чл.159б и чл.159а от НК от проституция могат да бъдат предмет на престъплението „пране на пари“, осъществено от трафикиралите ги лица. ВКС приема, че предмет на престъплението по чл. 253, ал. 1 НК е имущество, придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние, а формите на изпълнителното деяние могат да бъдат разнообразни, като изброяването им в закона не е лимитативно. Най-общо, престъплението се осъществява чрез юридически действия по отношение на предмета, с които се цели да бъде укрит престъпният му произход. Наличието на користна цел не е съставомерен елемент на престъплението, тоест, в резултат от неговото извършване не е задължително да настъпи имотна облага. Този извод произтича от целта на "изпирането", а тя е да бъде заличен престъпният произход на имуществото, предмет на престъплението. Многообразието на формите на изпълнително деяние позволява, в някои случаи, стойността на трансформираното имущество да е по-висока от стойността на предмета на престъплението. Това обаче се явява последица от престъплението, а не негов предмет / предмет е имуществото, придобито по незаконен начин, чието "легализиране" се цели /. В конкретния случай е безспорно, че в резултат на престъпната дейност по чл.159б ал.2 от НК подсъдимият е получил сумата от 76 550лв. Не се спори по делото, че И. Д. е получила този доход в резултат на проституция, прикрита като компаньонска дейност и помощ във ФРГ. Фактът, че тя е данъчно регистрирана в Германия не променя извода за престъпен произход на средствата, придобити от въззивника, нито установява твърдението на защитата, че тя е декларира доходите си в реалния им размер, както и че е платила дължимите данъци. К. Д. е бил наясно за техния произход (проституция), получил е 77 парични превода на обща стойност от 39140 евро, с левова равностойност от 76550 лв. за период от две години и три месеца, държал е средствата, а впоследствие посредством различни сделки за придобиване на МПС ги е „легализирал“, опитвайки се да прикрие реалния техен собственик.

 

Относно оплакването за обективна несъставомерност на престъплението по чл.155 от НК:

Това възражение защитата е правила и пред първата инстанция и тя мотивирано го е отхвърлила като неоснователно. Предоставянето на помещение за разврат не може да се погълне от трафика на хора. Според т.1.4 от ТР №2/2009г на ОСНК престъпленията по чл.159а и чл.155 ал.2 от НК могат да са извършени в условията на реална съвкупност. ВКС изрично посочва, че когато деянията по чл. 155, ал. 2 НК са извършени паралелно с трафика на хора или след реализиране на целта му за използване на развратните действия, те могат да са само в реална съвкупност с престъпленията по чл. 159а - чл. 159г НК, или по чл. 159в НК.

В конкретния случай подс.Д. паралелно с осъществения от него трафик на хора спрямо св.П. и Н., е предоставял системно помещение в дома си, където са били оществявани развратни действия с тях от различни мъже, част от тях и установени по делото. Наред с това и двете свидетелки са били ограничени в свободното си придвижване от подсъдимия, като двете фактически обстоятелства не са взаимоизкючващи се, както твърди защитата, защото са били осъществявани все в дома на подс.Д..

 

По оплакването за несправедливост на наказанието:

Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че и при индивидуализацията на наказанието, съответно на обществената опасност на деянието и дееца, ВОС не е допуснал нарушения на закона.

При определяне вида на адекватното наказание на подсъдимия Д. в конкретния случай първоинстанционният съд правилно е отчел, че той е осъществил в условията на реална съвкупност осем престъпления, всяко от които е тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК. Проявил е упорство, като в продължение на три години е трафикирал шест жени, експлоатирани за развратни действия. От тази дейност въззивникът си е осигурявал материален просперитет.

На следващо място по отношение личността на подсъдимия въззивната инстанция споделя становището на ВОС, че тя разкрива завишена степен на обществена опасност, въпреки чистото му съдебно минало към моменета на деянието. Качествата на личността намират проявление и в конкретиката на престъпната дейност, затова и начинът и средствата на осъществяване на престъпния състав също имат значение за тази преценка. Подсъдимият не е имал трудовата ангажираност, и съзнателно е избрал като свой начин на живот брутално да експлоатира жени, някои от тях все още деца, за да осигурява основно за себе си охолен живот. Подсъдимият е бил активен в търсеното и намирането на жертви, обикалял е из различни населени места в страната и е ги е траспортирал в дома си в гр.Игнатиево. Упражнявал е спрямо всички тях принуда – физическа или психическа, дори по отношение на онези свидетелки, потърсили сами неговото посредничество – напр. спрямо С. П. и Х.Н.. Посегателството срещу Х.Н. е толкова брутално – освен заплаха за отвличане на едно от децата й, и сексуално посегателство срещу личността й, граничещо с изнасилване. Подобни прояви с демонстрирана бруталност на деянията по Глава втора, раздел IX на НК - посегателства над едни от най-ценните блага на личността, с оглед техния интензитет, честотата на престъпните прояви и предвид облика на визираната инкриминирана дейност в контекста на общата престъпност, навежда на извод за сериозна социална нетърпимост. В този ред на мисли апелативният съд не може да сподели виждането на защитата за занижена степен на обществена опасност на стореното от доверилеля му, защото неговата деятелност била насочена все срещу проституиращи жени. Всъщност се касае за млади жени и деца с нисък социален статус, без образование, без шансове за някаква реализация в професионално отношение, които стават лесна мишена за подобен тип сексуална експлоатация, която е особено укорима и запретена от редица международни актове. Висока е обществената опасност и на престъпното деяние по чл.253 от НК. На първо място с неговото извършване са засегнати обществените отношения, гарантиращи сигурността на паричния оборот. На следващо – демонстрираният модел на престъпно поведение от страна на Д. е бил припознат като положителен от други жители на гр.Игнатиево, Варненска област. Това от своя страна сочи, че при избора на наказанието измежду предвидените в закона алтернативи следва да се намери баланса между индивидуалната и генералната превенция, така че това да не бъде възприето като безнаказаност. Социалният отзвук на този вид престъпни деяния и очакванията на гражданите като възмездие и насоченост на обществената превенция в съчетание с нуждата да се ограничи възможността възз.Д. и занапред да осъществява подобна деятелност мотивираха извода и на въззивната инстанция, че за постигане целите на наказанието, е наложително К. Д. да бъде поставен в изолация от обществото за продължителен период от време, лишавайки го от възможността да върши престъпления, както и да се въздейства предупредително върху него, да се поправи и превъзпита, като едновременно с това се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове от обществото.

Солидаризирайки се с изводите на ВОС и възприетите от него смекчаващо /чисто съдебно минало/ и превелиращите отегчаващи отговорността на Д. обстоятелства и настоящата инстанция намира отмерените наказания за справедливи както следва:

- за престъплението по чл.159б ал.2 вр. ал.1 вр. чл.159а ал.2 т.4 и 6 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК – лишаване от свобода към средния размер – девет години, както и кумулативно предвидената глоба в размер на петнадесет хиляди лева. При индивидуализацията на наказанието, съдът правилно е отчел съгласието на жертвата – И. Д., което според ТР №2/2009 година на ОСНК на ВКС е от значение при определяне на наказанието;

- за престъплението по чл.159а ал.2 т.1, т.2, т.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК – лишаване от свобода за срок от осем години /над средния размер, предвиден в санкцията/, както и глоба от петнадесет хиляди лева. Престъплението с пострадал непълнолетната Б. е извършено в продължителен период от време – повече от 40 дни. Интензивността на противоправното поведение спрямо момичето е значителна. Въпреки правените от Б. опити за бягства от дома на подсъдимия, Д. е влагал допълнителни усилия за връщането й в неговия дом и нейната сексуална експлоатация;

- за престъпленията по чл.159а ал.2 т.2, т.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК с пострадали Д. Ж. и И. И. – лишаване от свобода за срок от по шест години и шест месеца /в средния размер, предвиден в санкцията/ , както и глоба в размер на по десет хиляди лева за всяко от тях. При индивидуализация на тези две наказание контролираният съд е отчел относително краткия период на времетраене на противоправното поведение на подсъдимия;

- за престъплението по чл.159а ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК – лишаване от свобода за срок от седем години /над средния размер, предвиден в санкцията/ и глоба в размер на десет хиляди лева. От това престъпление е пострадала С. П.. Въпреки декларираното съгласие да проституира към момента на познанството си с подс.Д., С. П. е била подложена от подсъдимия на физическо насилие и унизително отношение, очетени от ВОС при индивидуализацията на наказанието;

- за престъплението по чл.159а ал.2 т.2, т.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК с пострадал Х.Н.– лишаване от свобода за срок от осем години /над средния размер, предвиден в санкцията/ и глоба в размер на петнадесет хиляди лева. При индивидуализация на наказанието първоинстанционният съд е отчел изключително бруталното отношение на подсъдимия проявено към свидетелката при осъществения полов акт на 24.04.2012 година;

- за престъплението по чл.155 ал.5 т.3 вр.ал.3 вр. ал.2 от НК – лишаване от свобода за срок от седем години /над средния размер, предвиден в санкцията/ и глоба в размер на петнадесет хиляди лева;

- за престъплението по чл.253 ал.4 вр.ал.3 т.2 вр.ал.2 вр. ал.1 от НК – лишаване от свобода за срок от девет години /над средния размер, предвиден в санкцията/ и глоба в размер на петдесет хиляди лева. На основание чл.253 ал.6 от НК в полза на Държавата следва да се отнеме равностойността на предмета на престъплението в размер на 76550лв.

Правилно ВОС е определил наказанието, подлежащо за налагане на подсъдимия, по правилата на съвкупността, уредени в нормата на чл.23 от НК. Правилно е било пастовено подсъдимият К.Д. да изтърпи най-тежкото наказание от нака определените, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от девет години при първоначален строг режим в затвор, глоба в размер на петдесет хиляди в полза на Държавата, както и отнемане равностойността на предмета на престъплението по чл.253 ал.4 вр.ал.3 т.2 вр.ал.2 вр. ал.1 от НК в размер на 76550лв.

 

По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена изцяло.

 

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд

 

 

 

 

Р Е Ш И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА присъда № 17, постановена на 11.02.2015 г. по НОХД 910/14г. по описа на ОC – гр. Варна

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването на страните.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                                                                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                              2.