Р Е Ш Е Н И Е

 

121

 

18.05.2017 година, Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД     Наказателно отделение

На седми април през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

Секретар: Геновева Ненчева

Прокурор: Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Тончева НДВ № 80 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производството по чл.419 и сл. от НПК е образувано по искане на осъдения Д.В.Д. (чрез изрично упълномощения адв.В.) за проверка по реда на възобновяването на влязла в сила присъда №356/21.06.2016 година по НОХД №414/2016 година по описа на Разградския районен съд.

В искането са релевирани основанията на чл.422 ал.1 т.5  вр. чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК. С тях се обосновава необходимост от възобновяване на наказателното дело, отмяна на присъдата и връщане на делото в първия по степен съд за повторното му решаване, алтернативно прилагане на чл.66 от НК.

В съдебното заседание пред настоящия състав искането се поддържа от адв.В., без да се променят доводите от писменото съдържание.

Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на искането.

В последната си дума искателят заявява, че желае делото му да бъде възобновено или да му се наложи условна присъда.

Варненският Апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: 

С присъда №356/21.06.2016 година по НОХД №414/2016 година по описа на Разградския районен съд, Д.В.Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343б ал.4 вр. ал.3 от НК, защото на 12.03.2016 година в гр.Разград, управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, като деянието е извършено повторно.

Наложеното наказание е при приложението на чл.54 от НК, в размер на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, както и глоба в размер на хиляда лева.

На осъденото лице са възложени направени съдебни разноски.

Присъдата не е била обжалвана, поради което е влязла в сила с изтичане на срока по чл.319 ал.1 от НПК.

Искането за проверка на наказателното дело по реда на възобновяването е процесуално допустимо, поради неговата срочност,  авторство е на легитимна страна, а самият съдебен акт подлежи на преглед по реда на глава тридесет и трета на НПК.

При произнасянето си настоящият състав на ВАпС отграничи само оплакванията на искателя по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, които касаят допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1-3 от НПК. В сезиращия акт са развити доводи, относими към нормата на чл.423 ал.1 от НПК. С Р 42-2017-1 н.о. искането на осъдения Д. за възобновяване на наказателното производство по НОХД №414/2016 година по описа на РС-Разград на основание чл.423 ал.1 от НПК е оставено без уважение.

Искателят намира основания в проведените съдопроизводствени действия от първия по степен съд да твърди процесуални нарушения от категорията на чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Касае се до две конкретни оплаквания – липса на експертиза, която да установи неговата вменяемост и приобщаване към доказателствената съвкупност на друга експертиза, без да са налице основанията на  чл.282 ал.3 от НПК. За преценка на основателността на доводите, настоящият състав счита за необходимо да направи няколко принципни бележки:

По отношение на искателя е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.343б ал.4 вр. ал.3 от НК, защото на 12.03.2016 година около 18.30 часа в централната част на гр.Разград (в парка и непосредствено пред футболния стадион),  управлявал л.а. след употреба на наркотични вещества. Според събраните в стадия на съдебното следствие гласни доказателства, на инкриминираната дата Д. блъснал автомобили по пътя си, почти изпаднал от шофьорското място, продължил после движението си към друго възлово кръстовище на гр.Разград. В момента на задържането му той бил неадекватен (л.30 от НОХД). Постепенно започнал да се връща към действителността, обяснявайки на полицаите, че е пушил чай (става въпрос за сериозен микс от наркотични вещества – амфетамин, метаамфетамин, морфин и кодеин). Гласни ДС  са установили, че Д. е известен на правоохранителните органи в града с поредица подобни прояви. В тази насока е и влязлото в сила определение за решаване на дело със споразумение по НОХД №204/07.05.2014 година, с което той е осъден за престъпление по чл.343б ал.3 от НК и наказан с пробация.

Очертаните по-горе фактически положения са необходими, за да се прецени основателността на оплакването по чл.144 ал.2 т.3 от НПК. Те не оставят съмнение относно характеристиката на поведението на Д.Д. – интелектуално подредено. При това положение за първостепенния съд не е съществувало основание да се съмнява в неговата вменяемост, ерго липсва процесуална предпоставка за изследване на качеството на субекта чрез експертиза. В подкрепа на заключението на настоящия състав е изготвената по делото токсикологична експертиза, която ясно разписва действието на отделните наркотични компоненти върху поведението на искателя – възбудено, с чувство за удоволствие, прилив на енергия, повишена сърдечна честота.  

Искателят се е укрил от наказателното преследване, протекло поради тази причина изцяло задочно. Поради това в съдебния стадий, правото му на защита е било надлежно обезпечено с ресурса по чл.94 ал.1 т.8 от НПК. Назначеният служебен защитник активно е участвал в доказателствения процес. Същият  е направил валидно процесуално изявление по чл.282 ал.3 от НПК, като заключението на токсикологичната експертиза е приобщено по посочения процесуален ред. Вярно е, че вещото лице не е било призовано за съдебното заседание, но това не е пречка за прилагане на процесуалната хипотеза доколкото се изисква единствено то да не се яви пред съда. Разширителното тълкуване на процесуалната норма посредством влагането на задължение за редовно призоваване на експерта е недопустимо.

В искането е релевирано оплакване по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Защитено е с твърдение за невменяемост на искателя. Както бе посочено по-горе, то остава само виждане, позиция на страната, която не почива на доказателствата по делото.

Като оплакване по справедливостта на наложеното наказание е релевирано  наличието на предпоставки за приложението на чл.66 ал.1 от НК.По същността си доводите обаче имат отношение към чл.348 ал.2 от НПК. Те се разчитат като неоснователни. В мотивите към първоинстанционната присъда са изведени съображения относно постижимостта на целите на индивидуалната превенция на наказанието посредством института на условното осъждане. Същите са законосъобразни, като почиват изцяло на доказателствата по делото. Искателят демонстрира трайно противоправно поведение, установено с факта на предходната му съдимост. Въпреки наложеното наказание пробация, Д. е продължил с еднообразните си престъпни действия по чл.343б ал.3 от НК, като предметното деяние е извършено при условията на чл.28 от НК. Това е достатъчно, за да се отрече възможността ако остане в условията на обществото, искателят сам да мотивира  лични ресурси, да изгради критичност и промени нагласите си.

 При изложените мотиви, искането за възобновяване на наказателното производство не следва да се уважава, поради което Варненският апелативен съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д.В.Д. за възобновяване наказателно дело по НОХД №414/2016 година по описа на Районен съд-Разград.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: