Р Е Ш Е Н И Е

 

                                               № 95

 

                        19.06.2013 година, град Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на Десети Май,през две хиляди и тринадесета година, в публично заседание в следния състав :

 

                                                           

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

 

                     ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                                                              РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА                                                            

 

Секретар Г.Н.

Прокурор ИЛИЯ НИКОЛОВ

Като разгледа докладваното от съдия ПАЧОЛОВ

ВНДОХ № 81 описа за 2013 година,за да се произнесе, взе предвид следното :

С Присъда № 8/08.02.2013 година по НОХД №310/2012 година РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е признал подсъдимия С.Х.П.,ЕГН **********,***,ЗА ВИНОВЕН, в това,че:На 28.01.2012 година в град Цар Калоян,при управление на МПС-товарен автомобил“Нисан Навара”с рег.№ РР 1436 АТ,е нарушил правилата за движение по пътищата:член 20 алинея 2 от ЗДвП,член 117 алинея 1 от ЗДвП във връзка с член 194 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С. С.А.,ЕГН ********** *** Калоян, като след деянието направил всичко,зависещо от него за оказване помощ на пострадалия и на основание член 343а алинея 1 буква”Б”от НК във връзка с член 343 алинея 1 буква”В”от НК  във връзка с член 342 алинея 1 от НК и член 54 му е наложил наказание”Лишаване от свободаза срок от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА,което наказание на основание член 66 алинея 1 от НК е отложил с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

 Със същата присъда на основание член 343г от НК на подсъдимия П. е наложено и наказание”Лишаване от право”да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

Със същата присъда подсъдимия П. е бил осъден да запати в полза  на  Държавата направените по делото разноски;

 Недоволни от така постановената присъда са останали:

 Подсъдимият С.Х.П.,който чрез процесуалните си представители я е обжалвал с доводи за незаконосъобразност, необоснованост,несправедливост и като постановена при съществени процесуални нарушения.Искането е за отмяна на присъдата и за постановяване на оправдателна присъда или алтернативно:за връщане делото на прокурора или на друг състав на първоинстанционния съд и за намаляване размера на наложеното наказание;

Частният обвинител С.А.С.,който чрез повереника си е обжалвал първоинстанционния съдебен акт,като неправилен и несправедлив по отношение на наложеното наказание.Молбата е за изменение,като бъдат завишени наказанията на подсъдимия П..

В съдебно заседание, по съществото на делото страните взеха следните становища:

Повереникът на частния обвинител С.А.С. излага аргументи за необходимостта от завишаване наказанията на подсъдимия и ги развива в тази насока.

Защитата на подсъдимия С.Х.П. намира,че последният няма вина за инцидента,тъй като се касаело за случайно деяние. От друга страна се излагат и доводи за това,че първоинстанционният съд не е се е мотивирал защо не е кредитирал частично заключението на третата по ред САТЕ.Молбата е за оправдателен диспозитив или алтернативно за намаляване на наложеното на подсъдимия наказание.

Представителят на ВАРНЕНСКАТА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА дава заключение,че и двете жалби са неоснователни,че не са допуснати сочените от защитата процесуални нарушения,както и нарушения на материалния закон.След подробни съображения в тази насока,се предлага първоинстанционната присъда,като правилна,законосъобразна и справедлива, да бъде потвърдена.

В последната си дума подсъдимият П. заявява,че съжалява за случилото се,но не се признава за виновен.

Въззивната апелативна инстанция,след като прецени доводите на страните по жалбите;становището на подсъдимия П. в последната му дума и след цялостна служебна проверка на присъдата,с оглед изискванията на член 313 и член 314 от НПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Жалбата на защитата на частния обвинител С.А.С.,както и жалбата на защитниците на подсъдимия С.Х.П. са били подадени в установения от НПК срок и са допустими за разглеждане от въззивната апелативна инстанция.

В съответствие с всички събрани по делото доказателства,относими към предмета на доказване,първоинстанционният РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установено от фактическа страна следното:

На 28.01.2012 година имало натрупана снежна покривка около 25-30 см, като времето било студено,но ясно.Поради тази причина около обяд малолетните:А. А.,Т.Д. и пострадалия впоследствие С. А. отишли да се пързалят на пързалка, намираща се на скат до бетонно стълбище,свързващо улиците“Бели Лом” и “Камчия” в град Цар Калоян.В дясно до стълбището и успоредно на него,с лице към ската откъм улица’’Камчия” имало полоса от много добре отъпкан и почти заледен сняг,с широчина 1 метър и дължина около 15 метра,която се използвала за зимна пързалка.Пързалката се ползвала от дълги години от децата на града,за което знаели и другите свидетели по делото:С., С., М., Ф. и М..Въпреки това мястото не било обезопасено чрез поставяне на знаци,легнали полицаи или други такива, предвидени в закона.От високата част на ската имало много добра видимост към улицаКамчияза преминаващите пътни превозни средства.Първоначално пострадалият С. А. отишъл на пързалката с шейна,но впоследствие,като видял другите деца,се снабдил с найлонова чанта.Към трите деца се присъединил и малолетния У.М.,който се пързалял с шейна.По време на пързалянето децата,забелязвайки идващи МПС-та, изчаквали преминаването им,след което продължавали да се пързалят.Колите се движели бавно и намалявали,когато приближавали пързалката. Първоначално при пързаляне едно от децата стояло долу на улица”Камчияи гледало за коли.И четирите деца били с якета,шапки и ръкавици.Около 13.00 часа същия ден,от дясната страна на улица”Камчия,по посока от дом №2 към Т-образното кръстовище с улица”Дунавсе движел товарен автомобилНисан Наварас рег.№ РР 1436 АТ,управляван от подсъдимия С.П..В същото време по разположения в дясната страна на улица”Камчиявъзходящ скат,непосредствено преди бетонното стълбище се пързаляли върху пластмасови чанти/на”Кауфланд”/по посока към улица”Камчияпосочените по-горе свидетели,между които:А. А.,Т.Д. и пострадалия С. А..Последният се бил спуснал по пързалката“по дупе”върху чантата,като непосредствено след него се спуснал и свидетеляТ.Д.,а свидетеля А. А. се намирал на площадката в горния край на пързалката,където започвало стълбището. Когато се спуснали пострадалия С. А. и Т.Д., отдолу не са се виждали коли.По време на пързалянето им,докато били на пързалката,свидетелят А. забелязал идващия автомобил,управляван от подсъдимия П.,при което започнал да вика на турски език към двете пързалящи се деца:“Бягайте,идва кола”.В това време пострадалия А. и свидетеля Д. били вече към края на пързалката,като първият се опитал да спре с крака,при което второто дете изпреварило пострадалия и преминало през улица”Камчиянепосредствено пред гумите на автомобила.Непосредствено след преминаването на свидетеля Д. през пътното платно на улица”Камчия,на пътното платно навлязъл и пострадалия С. А.,който не успял да премине и се ударил в предната лява гума на товарния автомобил.В момента,в който свидетеля Д. навлязъл на пътното платно,подсъдимият П. веднага задействал спирачната система на автомобила си и предприел аварийно спиране,но не могъл да спре веднага и спрял на около една дължина на автомобила му след мястото на удара с пострадалия С. А.. След като преустановил движението си,подсъдимият веднага слязъл,за да види състоянието на детето.В това време пострадалия С. А. се бил изправил и търсел шапката и очилата си,които били паднали зад спрелия автомобил,на мястото на удара.Подсъдимият веднага  качил пострадалия С. А. в товарния автомобил и се отправил към Спешния център в град Цар Калоян,който обаче се бил заключен и нямало медицински лица.След това подсъдимият П. веднага се обадил на телефон 112, като подал сигнал за станалото произшествие.След получаване на сигнала от Центъра за Спешна медицинска помощ към МБАЛ-Разград тръгнал медицински екип,в който била свидетеля Х..На главния път на разклона за село Стражец линейката пресрещнала автомобила на подсъдимия П. и детето било преместено в медицинския автомобил.Въпреки проведените реанимационни дейности обаче детето починало впоследствие в МБАЛ гр.Разград.

От извършения оглед и аутопсията били установени следните травми: тежка коремна травма-разкъсване и размачкване на черния дроб; ретроперитонеална колекция от кръв;колекция от кръв в коремната кухина- 1500 мл;кръвонасядане в лява хълбочна област;охлузване и кръвонасядане на лицето;кръвонасядане на меката черепна обвивка;счупване на осмо ребро в ляво;оток на белите дробове;оток на мозъка и вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор;инжекционни бодове на шията и в двете лакетни ямки.

Според изготвената СМЕ травматичните увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети и са могли да бъдат получени при  ПТП -то на 28.01.2012 година.Тези увреждания са прижизнени и са в пряка причинно- следствена връзка с претърпяното ПТП.Причина за смъртта на С. С.А. е острата кръвозагуба,настъпила в резултат на тежката коремна травма.

Въззивната апелативна инстанция констатира,че по реда и със средствата на НПК,първоинстанционният РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни,които разкриват и изясняват обективната истина.За да достигне до тези фактически изводи РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е направил задълбочен и подробен анализ на събраните доказателства – съпоставяйки най-вече заключенията по изготвените три САТЕ и СМЕ,както и с гласните доказателства:свидетелски показания.

 Според заключението на единичната САТЕ,извършена въз основа на протокола за оглед и показанията на свидетелиблъсъкът между товарния автомобил”Нисан Навара” и пострадалия А. се е осъществил върху дясното платно на улица”Камчия в град Цар Калоян,като скоростта на процесния явтомобил преди ПТП-то била 30,6 км/ч.Вещото лице приело,че пострадалия С. А. е попаднал в опасната зона на спиране на автомобила и че подсъдимият П. не е имал техническа възможност да избегне сблъсъка.Подсъдимият П. реагирал с 0,63 секунди по-късно от момента,в който е е имал видимост към цялото трасе на пързалката. Причина за инцидента била,че пешеходците С. А. и Т.Д.,се спускали по наклонен скат,седнали върху пластмасови чанти, без възможност да спрат при възникване на опасност.Подсъдимият П.,непосредствено преди ПТП,е управлявал автомобила със скорост 30,6 км/ч,но скоростта,при която водачът би имал техническа възможност да избегне сблъсъка с пързалящото се момче е 27,4 км/ч.Не са били констатирани технически повреди по автомобила, които да имат причинна връзка с настъпилото ПТП.

 От назначената тройна САТЕ и допълнителна такава,е било установено,че  причина за възникване на произшествието е било закъснение в действията на водача С.Х.П.,а от друга страна действията на самия пострадал С. А..Тези експерти са приели,че разстоянието между автомобила и мястото на удара към момента,когато за водача се е открила видимост към пострадалия,е по-голямо от опасната зона на автомобила,тоест  подсъдимият П. е имал техническа възможност да избегне удара чрез спиране В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещите лица са разяснили,че видимостта на водача се ограничава не от оградната мрежа,а от възвишението в прилежащия двор на това място,на ъгъл на оградата.Към момента,когато се откривала видимост към пързалящото се дете,което било на около 11 метра от мястото на удара /т.е. на около 4,5 метра от началото на пързалката/,автомобилът е бил на около 23,70 метра от това място,тоест преди опасната му зона,която е 19,30 метра. В случая той е допуснал закъснение и е възприел опасността когато е бил едва на 12,70 метра от мястото на удара.Именно закъснението на реакцията на водача е причина за настъпване на ПТП.

С оглед установяване механизма на причиняване на травматичните увреждания на пострадалия А., първоинстанционният съд е назначил комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза.Според вещите лица тежката коремна травма е била в резултат от притискане от предно ляво колело на товарния автомобил и странично приплъзване на тялото по посока движението на автомобила.Установените увреждания по лицето и главата на А. добре отговарят да бъдат получени при съприкосновение с долната част на предната броня на автомобила.Според експертите, подсъдимият П. се е движил със скорост около 28 км/ч.По същото време А. се е пързалял по пързалка върху скат с наклон 30% и  пързаляйки се е навлязъл на улица”Камчия.Водачът е задействал спирачната система,но въпреки това е настъпил удар между предната чяст на предно ляво колело на автомобила и коремната област на А.,след което колелото е притиснало корема на пострадалия и е избутало тялото му напред,по посока движението на автомобила.Същевременно е настъпил и втори по-лек удар между долната част на предната броня на автомобила и главата и лицето на пострадалия,при което са паднали очилата и шапката му и при продължаващото закъснително движение на автомобила са останали на пътното платно зад него.

За преодоляване на противоречията в експертните мнения първоинстанционният съд е назначил и допълнителна тройна САТЕ,според която дължината на опасната зона на спиране на процесния автомобил била 17,99 метра.Отстоянието на автомобила от мястото на удара в момента на откриване на видимост за водача към А. била 24,24м.Ако в този момент водачът е възприел А.,той би имал техническа възможност да избегне удара чрез спиранео поради неравност на ската и вдълбаване на отъпканата повърхност на пързалката по отношение на околния неотъпкан сняг водачът не би могъл да го възприеме преди отстояние на автомобила от мястото на удара - 15м, като в този момент А. е попадал в опасната зона за спиране на автомобила и водачът не е имал техническа възможност да избегне удара чрез спиране.Според вещите лица децата са се пързаляли в полулегнало положение и височината на главата на децата била не повече от 30 см.

За да даде кредит на изготвените САТЕ,първоинстанционният съд е анализирал и трите автотехнически експертизи.Приел е,че досежно скоростта на движение на автомобила,опасната му зона,мястото на удара и зоната на видимост за водача и трите са компетентни,като единствено при единичната не са  били отчетени всички характеристики на терена.За да достигне обаче до еднозначния извод за вината на подсъдимия П.,съдът не е дал кредит на становището на вещите лица по втората тройна експертиза досежно заключението,а именно:че пострадалият С. А. се е пързалял в полулегнало положение.Съдът правилно е приел,че това становище не кореспондира на  събраните гласните доказателства в тази насока, респективно от една страна показанията на свидетеля Д.,според който пострадалия е бил седнал и тези на свидетеля.А.,че по време на пързалянето С. А. се опитал да спре с крака и главата му не е опирала пързалката,което обстоятелство действително опровергава версията за полулегнало положение на тялото на пострадалия.

Не може да бъде споделено становището на защитата на подсъдимия П.,че се касае за случайно деяние,тъй като по-голямата част от тялото на детето/около 50-70см/се е виждала и тъй като в момента на пързалянето А. е бил седнал,той е бил абсолютно видим за водача П..

 Когато за водача се е открила видимост /от около 20м/ децата са били около средната й част,водачът е следвало да отчете опасността,като намалят скоростта или спре.Зоната му на видимост била по-голяма от опасна зона,като същият е реагирал със закъснение около секунда и половина.

При така изяснената фактическа обстановка, която въззивната инстанция изцяло споделя,няма основание да се твърди незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт,а на тази база и допуснати нарушения при формиране на вътрешното съдийско убеждение.Защо приема за осъществени именно тези факти,съдът подробно се е мотивирал,след анализ на гласните и писмени доказателства,обсъждане на противоречията между тях и вътрешните такива,без да са допуснати процесуални нарушения при събирането и проверката на същите доказателства.На базата на правилно установената фактическа обстановка,РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е достигнал до правилни правни изводи във връзка с допуснатите нарушения на ЗДвП от подсъдимия П.,намиращо се в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, респективно и законосъобразни правни изводи досежно правната квалификация на извършеното деяние от подсъдимия П. по смисъла на член 343а алинея 1 буква”Б” от НК във връзка с член 343 алинея 1 буква”В” от НК във връзка с член 342 алинея 1 от НК.Престъплението е било извършено от подсъдимия П. при условията на член 11 алинея 3 предложение първо от НК.

По гореизложените съображения ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че оплакванията както в жалбата на защитата на подсъдимия С.Х.П. за постановена присъда при непълнота на доказателствата,необоснованост и при нарушение на материалния закон се явяват неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение.Неоснователни са и оплакванията в жалбата на защитата на подсъдимия С.Х.П. за постановена присъда при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.В жалбата това оплакване е посочено бланкетно и не са посочени конкретни нарушения на процесуалните правила при постановяване на присъдата от първоинстанционния съд.В съдебно заседание по съществото на делото пред въззивната апелативна инстанция от защитата на подсъдимия П. се  правят оплаквания,че в различни части на мотивите на присъдата си първоинстанционният съд /според защитата/неправилно е кредитирал едни заключения на вещите лица по назначените експертизи или  пък неправилно не е кредитирал други части от заключенията на вещите лица по експертизите.Както беше посочено по-горе:за изясняване на обективната по делото на първоинстанционния съд се е наложило да назначава и да изслушва допълнителни и разширени експертизи.А след обсъждането на заключенията по тези експертизи,първоинстанционният РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е бил в законовите си пълномощия да даде отговори на въпросите както кои заключения възприема и защо и кои заключения или части от тях не възприема и защо.И след като е изпълнил тези свои законови задължения,първоинстанционният съд не е постановил присъда при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Относно оплакванията както в жалбата на защитата на частния обвинител С.А.С./за наложени занижени наказания/,така  и жалбата на защитниците на подсъдимия С.Х.П./съответно:за наложени завишени наказания/за явна несправедливост на наложените с обжалваната присъда наказания на подсъдимия П.:

При индивидуализацията му първоинстанционният съд е отчел единствено смекчаващи вината обстоятелства -  чистото съдебно минало, оказаното съдействие на органите на разследването, както и изразеното съжаление за случилото се.От друга страна,не са били отчетени множеството наложени наказания по административен ред за извършвани нарушения по ЗДвП, които сами по себе си са лоши характеристични данни за дееца и отегчаващо вината обстоятелство.Трайното незачитане на тези правила за движение по пътищата,каквото поведение е налице от страна на подсъдимия П. ежегодно води до смъртта на стотици хора,което предполага и една по засилена наказателна репресия,определена в рамките на закона. Предвид обаче,че малолетните децата са били оставени на”автопилот” от своите родители и то в такова опасна зона,в непосредствена близост до пътното платно,следва да се приеме че с това си бездействие те действително са допринесли за настъпването на вредосносня резултат,което се явява друго смекчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимия П..Именно поради изложеното следва да се отбележи,че при този баланс на обстоятелствата наложените наказания:ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА”Лишаване от свобода”,с приложение разпоредбите на института на условното осъждане-по смисъла на член 66 алинея 1 от НК с ЧЕТИРИ ГОДИНИ изпитален срок,както и”Лишаване от право”да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ на подсъдимия П.  се явяват напълно достатъчни и справедливи за пълното постигане целите на специалната и на генералната превенции на наказанието-по смисъла на член 36 от НК и не следва да се редуцират било за увеличаване на размерите им,било за тяхното намаляване, като и двете жалби в тази насока се явяват  неоснователни.

РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД правилно е приел,че наказанието на подсъдимия П. не следва да се търпи ефективно,защото  наложеното наказание е съответно на критериите по член 54 НК и на целите на наказанието, визирани в член 36 НК.Така определения срок ще подейства възпиращо и възпитателно на подсъдимия П..

Представените и приети от въззивната апелативна инстанция писмени доказателства по делото:Характеристика за подсъдимия П./от която е видно,че същият се ползува с добро име по месторабота/,Удостоверение от СОУ”Христо Ботев”-град Цар Калоян/от което е видно,че синът на подсъдимия П.-Н. е ученик в ХІІ клас,дневна форма на обучение/ и Експертно Решение от ТЕЛК/за майката на подсъдимия П.-Ф./сами по себе си поотделно и в тяхната съвкупност не са основание за намаляване било на размерите на наложените наказания”Лишаване от свобода”и”Лишаване от право”,било за намаляване размера на срока на изпитателния срок-по смисъла на член 66 алинея 1 от НК.

По гореизложените съображения ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че оплакванията както в жалбата на защитата на частния обвинител С.А.  С.,така и в жалбата на защитата на подсъдимия С.Х.П. за явна несправедливост на наложените наказания на подсъдимия П. са неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение.

При служебната проверка на присъдата от състава на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД не бяха констатирани пропуски или неточности, водещи до отменяването или изменяването на обжалваната присъда на РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 8 от 08.02.2013 година по НДОХ № 310/2012 година на РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с подсъдим С.Х.П., ЕГН **********,*** Калоян,Разградска област.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД  на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК от съобщението му до страните – на основание член 350 ал.1 от НПК във връзка с член 340 ал.2  от НПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.