Р Е Ш Е Н И Е

 

148/28.10.2014г.

 

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - наказателно отделение, на втори октомври две хиляди и четиринадесета година, в открито заседание в следния състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

 СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

При секретар С.Д.

И участието на прокурор Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Янков ВНОХД 81/2014г. по описа на съда за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на въззивното производство е присъда №40, постановена на 14.06.2013г. от Силистренски окръжен съд, по НОХД №119/2011г., с която подсъдимия В.Й.Х. е признат за ВИНОВЕН в извършване на престъпления по:

- чл.219 ал.3, вр. чл.219 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за което при условията на чл. 54от НК, му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ;

- чл.220, ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, за което при условията на чл. 54от НК, му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА;

На осн. чл. 23 ал.1 от НК Силистренски окръжен съд е определил на подсъдимия едно общо наказание в размер на три години лишаване от свобода, което на осн. чл.66 ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от три години.

Със същата присъда подсъдимият е признат за невинен да е извършил част от деянията по чл.219 ал.3 от НК, както и по възведените обвинения по чл. 203 ал.1 вр. чл.201 вр. 26 от НК и чл.296 ал.1 вр, чл.26 от НК. В негова тежест са възложени и сторените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпил протест от Силистренска окръжна прокуратура, в който се правят възражения за нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Предлага се подсъдимият да бъде осъден по всички възведени обвинения. В тази връзка са постъпили и допълнителни мотиви към протеста.

Подсъдимият също обжалва присъдата, като бланкетно се позовава на незаконосъобразност, неправилност и несправедливост на същата и отправя към съда искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова , оправдателна присъда.

В съдебно заседание пред въззивния съд, представителят на Варненска апелативна прокуратура поддържа протеста / с изключения на обвиненията по чл.203 от НК за посочени конкретни суми, както и по чл. 296 от НК/, с уточненията, които прави и излага аргументация в тази насока.

Подсъдимият лично и чрез редовно упълномощен защитник отпреди акцентира върху декларативния подход на държавното обвинение при изготвянето на ОА, респективно на протеста срещу първоинстанционната присъда. Излага доводите си в тази насока и моли да бъде уважена въззивната жалба. В последната си дума пред настоящия състав на АС-Варна подс. Х. моли да бъде признат за невинен по всички обвинения.

 

След преценка на доводите на страните, изложени в протеста и жалбата и доразвити в съдебно заседание, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и чл.314 от НПК въззивният съд констатира следното:

        

В хода на проведеното наказателно производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – както при провеждане на досъдебното производство /при изготвяне на обвинителния акт/ така и в края на съдебното производство – при постановяване на присъдата:

1. По обвинителния акт – категорично може да се направи извода, че обвинителен акт в настоящия случай напълно липсва. Всъщност не напълно – изготвеният акт има заключителна част , но за сметка на това напълно му липсва обстоятелствената част. В последната съгласно разпоредбата на чл.246 ал.2 НПК / и т.4.2 от Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК/ следва  да се посочи престъплението, извършено от обвиняемия, или по-конкретно  - прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство /както е отбелязал и ВКС в посоченото решение/. В настоящия случай обстоятелствената част на обвинителния акт представлява ни повече, ни по-малко пълно повторение/препис/ на заключенията на вещите лица по назначените в хода на досъдебното производство експертизи /и то по механизма copy-paste/ , с малки вметки на места от страна на прокурора. Липсва каквото и да е изложение на фактите, които обуславят съставомерността на деянието, още по-малко пък които да сочат на участие на обвиняемия във вменените му във вина престъпления. Поради това и обвинението, макар и пространно и обемно , на практика е толкова непълно и неясно, че не е дало никаква възможност на подсъдимия да организира защитата си и да реализира основното си право в наказателния процес. На второ място – съдебната практика е еднозначна и константна по отношение факта, че нормата на чл.219 НК е бланкет, който предполага инкриминиране на конкретни допуснати нарушения като нейно съдържание. Иначе казано в обвинителния акт следва да се посочи кое несъответствие и с кой от действащите нормативни актове деецът не се е съобразил, кои поставени към него изисквания и според кои нормативни актове той не е изпълнил и какви действия е бил длъжен да предприеме, за да се докаже като добър стопанин на повереното му имущество – в тази връзка са и решения №143/2010 на ВКС по н.д.№37/2010г., ІІІ н.о., НК,  и №522/2013г. на ВКС по н.д. №1730/2012г. , І н.о. НК.  В настоящия случай и това не е сторено /частично се загатва за нарушени правила в т.нар.обстоятелствена част на обвинителния акт, но в диспозитива такива въобще не съществуват/. Което на практика отново лишава подсъдимия  да разбере кои нормативни актове и как е нарушил в крайна сметка, както и какво е следвало да бъде дължимото му поведение.

2. По присъдата – това последно посочено несъответствие съдът е направил опит да отстрани /или по скоро да запълни празнината/ при постановяването на присъдата, като е уточнил , че подс.Х. е нарушил служебните си задължения по чл.4.1, 4.4, 4.7 и 4.8 от Договор за възлагане на управлението на лечебно заведение МБАЛ ЕООД – Тутракан , както и чл.2 от Наредбата за възлагане на обществени поръчки и чл.7 и 8 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. С което е допуснал също нарушение от категорията на съществените – осъдил е подсъдимия по непредявено обвинение, което е довело отново до нарушаване правото му на защита.

Но изначалния съществен процесуален пропуск е този на прокурора – липса на посочване на изискуемите факти в  обстоятелствената част на обвинителния акт. В този си вид изготвен, обвинителният акт не е в състояние да изпълни целите , предписани му от процесуалния закон – да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. Затова и следва делото да бъде върнато на прокурора да отстраняване на този съществен процесуален недъг, непозволяващ каквото и да било насетне развитие на делото, като преди това естествено бъде отменена и постановената присъда.  Процесуална възможност за подобно действие на въззивната инстанция предоставя подадения протест. Междувпрочем в него /по-точно в мотивите към него/ прокурорът е направил опит да изложи фактите по съставомерността на деянията, и по отношение участието на подсъдимия в тях, който опит обаче е частичен и позакъснял. Частичен – защото изложението следва да е по-обстойно и детайлно, а позакъснял – тъй като това е следвало да бъде сторено в обвинителния акт, а не в протест , целящ да убеди въззивната инстанция във виновността на лицето.

Посочените процесуални нарушения пък обезмислят обсъждането на наведените от страните доводи в тяхната същина от въззивната инстанция – последното предполага нормално протекъл наказателен процес, а такъв очевидно не е налице след като липсва онова , което следва да му постави началото – обвинителен акт , отговарящ на изискванията на закона.

След връщането на делото прокурорът следва да отстрани посочените нарушения като изготви един истински обвинителен акт, в който да посочи тези факти, които обуславят съставомерността на всяко едно от деянията , както и онези обуславящи участието на обвиняемия в осъществяването на всяко едно от тях. При изготвянето на акта по отношение на престъплението по чл.219 НК прокурорът стриктно да се придържа към указанията , дадени в посочените решения на ВКС на РБ, т.е. да се съобрази с константната съдебна практика – да посочи кое несъответствие и с кой от действащите нормативни актове деецът не се е съобразил, кои поставени към него изисквания и според кои нормативни актове той не е изпълнил и какви действия е бил длъжен да предприеме, за да се докаже като добър стопанин на повереното му имущество. Да се има предвид и фактът, че не всяка щета представлява присвояване, и не всяка значителна щета – безстопанственост. Ако се приема, че са налице престъпления свързани с тези щети, то да се посочи и защо – наличието на щета не води еднозначно до извода за наличие и на престъпление, поради което и следва да бъдат посочени и останалите обективни признаци на престъпните състави, за които прокурорът смята, че обвиняемият е осъществил. 

Поради изложеното и на основание чл.334 т. 1 вр. чл. 335 ал. 1 т. 1 от НПК, Варненски апелативен съд

 

Р Е Ш И :

 

       ОТМЕНЯ изцяло присъда №40 /14.06.2013г. постановена по НОХД №119/2011г. на Силистренски окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Силистренска Окръжна прокуратура.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                   2.