Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 86/14.05. Година  2015                     Град Варна

 

Варненският апелативен съд           Наказателно отделение

На двадесет и седми април    Година две хиляди и петнадесета 

В публично заседание в следния състав:

                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков   

                            ЧЛЕНОВЕ:   Живка Денева

Станчо Савов

 

Съдебен секретар Г.Н.

Прокурор Светла Курновска

като разгледа докладваното от съдия Савов

ВНОХД № 82  по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

 

Предмет на проверката е присъда № 21/20.02.2015 г. по НОХД №853/2014 г. на окръжния съд в град Варна , с която И.Г.П. ЕГН:********** е бил признат за виновен и осъден по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 от НК,       вр. чл. 54, ал.1 и ал.2  от НК, като  му е  наложено наказание лишаване от свобода за срок от ОСЕМ ГОДИНИ, изпълнението на което на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е постановено да  започне при първоначален „СТРОГ” режим в Затвор.

С присъдата на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК  е групирано наложеното с присъдата наказание с наказанието по НОХД № 2305/2014 г. на Районен съд  - гр.Варна – Лишаване от свобода   за срок от ДВЕ ГОДИНИ,  което е било постановено  да изтърпи при  строг режим, като е определено  подс.П. да изтърпи по-тежкото от така наложените наказания, а именно наказание лишаване от свобода за срок от ОСЕМ ГОДИНИ, изпълнението на което на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е било постановено да  започне при първоначален „СТРОГ” режим в Затвор.

На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК е зачетено предварителното задържане  на подсъдимия П.  по обжалваното наказателно дело, считано от 05.04.2013 г.  до 06.08.2013 г. включително.

Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат Д.И. ***, представлявала подсъдимия и в първата инстанция. С нея тя твърди, че още на ДП са допуснати съществени процесуални нарушения, на  които съдът не е обърнал внимание, като в  частност посочва, че пострадалата  е посочила ръст на подсъдимия различен от неговия, както и че извършеното  разпознаване на подсъдимия  е опорочено.  Навеждат се твърдения, че при извършените две експертизи на видеоматериала не е иззет сравнителен материал от подсъдимия, както и че не е ползван специализиран биометричен  софтуер за разпознаване на лица. Моли се постановената присъда да бъде отменена, като бъде постановена нова с която подсъдимия бъде оправдан, предвид на факта, че  обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин.  Алтернативно се моли наложеното наказание да бъде намалено.

За да вземе осъдителното решение, първоинстанционният съд е приел, в съответствие с внесеното обвинение, че на 04.04.2013 г. в гр. Варна, в условията на опасен рецидив, подсъдимия П. отнел чужди движими вещи - златен синджир, със златно кръстче, на стойност 482.40 лв., от владението на Х.М. С., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.

По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички налични фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, които допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната  истина. Установил е фактическа обстановка без съществени отличия от първоначалното фактическо обвинение по обвинителния акт, която накратко се свежда до следното:

Подсъдимият П. ***  и  бил  многократно осъждан, като бил известен с прякора “Л.”. От 1996г. системно употребявал наркотици – хероин, като  страдал от  психично заболяване – “Синдром на зависимост към хероин”.

На 04.07.2012г. подсъдимия бил освободен от затвора, след изтърпяване на присъда за грабеж. Употребявал редовно наркотици и се снабдявал с пари за тях като извършвал кражби и грабежи. Извършил кражби, както следва - една   на 10.03.2013г. за която е осъден по НОХД № 2948/13г. на ВРС и втора на 25.02.2013г. за която е осъден по НОХД № 2305/14г. на ВРС. Осъден е на първа инстанция и по НОХД № 347/14г. на ВОС за грабеж извършен на 25.10.2013г.

На 04.04.2013г. около 14,30 часа 62 годишната свидетелка Х.. С. излязла от дома си в гр. Варна и тръгнала  към магазин на бул.”Генерал Колев”, като се движила по бул.”Цар Освободител”.  Подминала бариерата на входа на спешния център, като в  този момент  видяла, че  срещу нея се движи непознато   лице от мъжки пол. При разминаването изненадващо за свидетелката,  мъжът я хванал за врата с едната си ръка, а с другата хванал намиращия се на врата и златен синджир с кръстче изобразяващо Исус Христос.   С рязко движение мъжът скъсал синджира и побягнал с него през булеварда между колите и се скрил между жилищните  блокове.  Свидетелката изпаднала в паника и не знаела какво да направи. Около нея се събрали хора, като по техен съвет  тя се обадила на тел.112.   В 15,01 часа в дежурната част на ІІ-ро РУП при ОД на МВР – Варна бил подаден сигнал за извършен грабеж.

На 04.04.2013г. бил извършен разпит на св.С., като същата разказала за случая и дала и описание на извършителя. Полицейските служители се насочили към евентуални заподозрени сред които и подс. П.. На следващия ден – 05.04.2013г. подсъдимия бил установен на  пазар под Автогарата в гр. Варна известен  като “Чаршаф пазар”.  Той би  задържан и отведен във второ РУП при ОД на МВР – Варна. Същия бил в занемарен вид и видимо в състояние на абстиненция от зависимост на наркотични вещества.

Веднага било извършено разпознаване на лице на живо  при което пострадалата С. разпознала подсъдимия, като лицето извършило грабежа. В протокола заявила, че го е познала по формата на лицето и очите и че няма колебание, че това е лицето което предния ден я е ограбило.

         Видно от заключението на вещото лице по извършената  съдебно - оценителна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено стойността на инкриминираната вещ – златен синджир с кръст възлиза на 482,40 лв.

Видно от заключението на извършената в хода на досъдебното производство СПЕ, което също съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява, че подсъдимия П. страда от “Синдром на зависимост към хероин”.   Към момента на извършване на деянието – 04.04.2013г. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.  Психичното му състояние му дава възможност адекватно да участва в наказателното производство.

От заключението на извършената по време на съдебното следствие пред първата инстанция съдебна видео техническа и лицево идентификационна експертиза изготвена в   БНТЛ при ОД на МВР – Варна се установява, че поради ниска разделителна способност на заснемащите устройства съчетано с голяма отдалеченост от обектите и неподходящо разположение на камерите не е възможно отграничаването на частни и общи признаци на заснетите лица и при видеофайловете представени от  “Видеоконтрол и превенция” при ОД на МВР и при тези от фирма “Пазари” – Варна.

От заключението на извършената  допълнителна Съдебно видео техническа и лицево идентификационна експертиза в НИКК – МВР – София, изготвена по време на съдебното следствие  се установява, че качеството на видео файловете от камерата, отдалечеността на заснетите обекти и недостатъчната запълненост на кадъра не позволява визуализация на частни и повечето общи идентификационни белези. Заснетите в периода лица са годни за евентуално разпознаване от очевидци или свидетели, но не и за провеждане на лицево – идентификационна експертиза.

С цел проверка на версията на подсъдимия, че на диск   обозначен с № 4 от т.н. “Чаршаф пазар” в 15,10,51 часа разпознава себе си докато разговаря със св. Г. Николов Г. е била  назначена и техническа експертиза в Регионална служба “Военна полиция” – Варна със задача да се установи дали за периода за който подсъдимия твърди, че се е намирал на пазара се забелязва лице с неговите анатомични особености и с дрехи сходни с тези с които е бил облечен при проведеното на 05.04.2013г. разпознаване във второ  РУП при ОД на МВР – Варна.

От заключението на вещото лице  се установява, че в периода от 15,10,30 ч. - 15,10,50 ч. се забелязват 4 бр. лица от мъжки пол, като едно от тях е с тъмна блуза – вероятно с качулка, с бял надпис в областта на гърдите и тъмен панталон със широк светъл кант и има анатомично особености сходни с тези на подсъдимия.  В периода на записа няма лице облечено с дрехи сходни с тези на подсъдимия с които е бил облечен и заснет на следващия ден.

Предвид на това заключение и правилно ВОС е стигнал до заключението, че се касае за лице различно от подсъдимия, тъй като наличния  надпис с бял цвят на блузата на заснетото лице, както и широкия бял кант на панталона са твърде характерни отличителни белези и не е било възможно да не бъдат забелязани и съответно разказани от пострадалата, която е имала добра възможност за разгледа нападателя си.

Разпитан е и свидетеля  Г., който обаче поради  диабетно заболяване и силно влошено зрение не е успял да  разгледа прожектираните му кадри, а и от там да потвърди или отхвърли версията на подсъдимия.

 

     Относно твърденията за нарушения на процесуални правила.

Становището на защитника на жалбоподателя е, че пострадалата е посочило ръст на подсъдимия различен от неговия, като това било съществено процесуално нарушение необсъдено от първата инстанция.

Това твърдение на защитата обаче не отговаря на истината. Първоинстанционния съд по време на съдебното следствие, а в последствие  в  мотивите си правилно е  посочил причините поради които е приел, че няма съществени отлики от казаното от пострадалата, че нападателят и е с ръст около 170см. и  фактическото положение установено по делото, а именно , че подс.П. е с ръст 180см.  Правилно е било съобразено, че подсъдимия има прегърбена стойка, както и обстоятелството, че бягайки след грабежа е нормално същия да е бил приведен,  доколкото при бягане човешкото тяло се привежда напред.

Относно възражението, че  разпознаването не е било направено по законово установения ред, настоящия съдебен състав, както и състава на ВОС , намира това възражение за неоснователно. По време на ДП  е извършено разпознаване на подсъдимия при  спазване на разпоредбите на чл.170 и чл.171 от НПК, като преди самото разпознаване е бил проведен разпит в качеството на свидетел на пострадалата, която е обяснила по какви особености би разпознала нападателя си, а именно, че това е мъж на видима възраст около 30 г., висок около 170 см., с кафяви очи, нормални вежди, слабо телосложение и т.н.  Свидетелката е казала също така, че  може да разпознае извършителя по чертите на лицето и най-вече по очите, тъй като двамата са били  много близо един до друг. Самото следствено действие е било извършено в присъствието на поемни лица, като от изготвения по делото фотоалбум се установява, че подсъдимия е бил представен пред разпознаващата заедно с още три лица сходни по външен вид и възраст с него. Установява се от доказателствата по делото, че преди извършване на разпознаването свидетелката не е влизала в контакт с подсъдимия,  като по време на разпознаването  е била категорична,  че именно подсъдимия е лицето което и е извършило грабежа.  Тази нейна категоричност е повторена и по време на съдебното следствие, където е заявила, че отивайки да извърши разпознаването, след като е видяла подсъдимия още  в първия момент го е разпознала, като е нямала никакво съмнение за това, че именно той е бил лицето което и е скъсало  синджира.

Твърдението на адв.И. за извършено процесуално нарушение , а именно че при извършените две експертизи на видеоматериала не е иззет сравнителен материал от подсъдимия, както и че не е ползван специализиран биометричен  софтуер за разпознаване на лица в случая е неоснователно. Сравнителния материал използван от вещото лице е достатъчен за целите на изследването и не предполага използването на специален биометричен софтуер. 

      Относно обосноваността на присъдата.

В защитната реч пред въззивната инстанция тя се оспорва с твърдението, че съжденията, които прави първоинстанционния съд, почиват изключително на предположения. Отново се преповтаря изложеното в жалбата за допуснати процесуални нарушения.

В проверявания съдебен акт, всички събрани в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства са били подложени на обстоен и подробен анализ, от който се е наложил правилният извод, че докато показанията на разпитаните  свидетели /съпоставени и с извършените експертизи/, разгледани съвкупно,  са последователни и логични, лишени от съмнения и противоречия, поради което и са изцяло достоверни, то в обясненията си подсъдимия внимателно изгражда една защитна позиция около твърдението, че не е бил на посоченото от пострадалата място по време на извършване на грабежа. 

 Тази защитна позиция обаче не издържа логическа проверка поради редица обстоятелства:

-ако подсъдимия не е бил на мястото на извършване на престъплението, то откъде свидетелката С. ще бъде толкова категорична, че именно той е извършител на деянието при извършеното разпознаване, при положение, че преди това тя не го е виждала и няма никакви предходни отношения с него.

- не може да има нужната сериозност твърдяното от подсъдимия, че е бил по време на извършване на престъплението на т.нар. “Чаршаф пазар”, като в същото време няма нито едно доказателство което да подкрепя това негово твърдение.  Напротив, от всички събрани по делото доказателства се установява, че именно той е бил на мястото на извършване на престъплението и че го е извършил.

С цел  проверка на версията на подсъдимия е била назначена и техническа експертиза със задача да се установи дали за периода за който подсъдимия твърди, че се е намирал на т. нар. ,,Чаршаф пазар,, в гр.Варна се забелязва лице с неговите анатомични особености и с дрехи сходни с тези с които е бил облечен при проведеното на 05.04.2013г. разпознаване. Именно от заключението на тази  експертиза,    /а също и от заключенията на другите назначени по делото експертизи/ се установява, че твърдяното от подсъдимия не отговаря на истината.

 Както е посочил и първоинстнационния съд никой от разпитаните по делото свидетели, които са били по време на извършване на престъплението на т. нар. ,,Чаршаф пазар,, в гр.Варна, а именно С.Ю., Г. Г.,  С.А., И.В. и М. Г. не потвърждават твърдяното от  подсъдимия, а именно - по същото време той да е бил на това място.    

С оглед на горното, твърдяното от подсъдимия, че е бил на място различно от мястото на престъплението по време на извършването му  е само една защитна негова теза, която не се подкрепя от нито едно доказателство по делото.

         Относно справедливостта на присъдата.

Според защитата, наложеното  наказание е завишено, паради което и алтернативно се моли същото да бъде намалено. Предлага се ако присъдата на първата инстанция бъде приета за правилна, то размера на наложеното наказание да бъде намалено до  6 години лишаване от свобода.

За да вземе своето решение в процеса на индивидуализацията на наказанието което да бъде наложено на подсъдимия,  окръжният съд  е възприел наличието както на смекчаващи отговорността обстоятелства- влошено здравословно състояние , а именно заболяване от туберколоза и хепатит ,,С,, , така и отегчаващи отговорността обстоятелства, сред които- лоши характеристични данни от местата за лишаване от свобода, трайно установен начин на престъпен живот,  липса на възпитателен ефект от предходно наложени наказания, невлияещи на правната квалификация на деянието. Направен е извод, че наказанието следва да бъде определено при баланс на  смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, близо да средния размер, като подсъдимия следва да бъде  изолиран от обществото за продължителен период от време, а именно, като му бъде наложено наказание  “Лишаване от свобода”  за срок от осем години.

Твърдението, че наложеното наказание е завишено е неоснователно. Справката за съдимост на подсъдимия  показва, че са налице значителен брой осъждания,  надхвърлящи необходимия минимален обем, определящ квалификацията „опасен рецидив”, като това обстоятелство безспорно води до извод за утвърдените престъпни навици на подсъдимия неповлияни от така наложените наказания, като настоящия съдебен състав, както състава на първоинстанционния съд  намира, че именно наказание  “Лишаване от свобода”  за срок от осем години ще изиграе по отношение на подсъдимия необходимия поправителен ефект и ще способства за неговото поправяне и превъзпитание.  

При равносметка, приложението на претендираното от защитата намаление на наложеното наказание се явява нецелесъобразно и неоснователно. На подсъдимия П.  първоинстанционният съд  е определил  наказание малко под средния размер предвиден в разпоредбата на закона, като имайки предвид предходната му съдимост и  демонстрираната упоритост   в извършване на престъпления, неповлияна от наложените му до настоящия момент наказания, настоящия съдебен състав намира, че  не са налице основания за по-нататъшното  намаляване на наложеното наказание.

Следва да се има предвид и факта, че  подсъдимия е положил усилия да осуети наказателното преследване срещу него  изграждайки си защитна версия, а именно че по време на извършване на престъплението е бил на място различно от мястото на извършването му.  По този начин той е преследвал целта си, а именно да не бъде наказан за извършеното от него престъпление.  

По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани  основания за отмяна или изменение на присъдата, на основание чл.338 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 21/20.02.2015 г. по НОХД №853/2014 г. на окръжния съд в град Варна

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: