Р Е Ш Е Н И Е

 

116

 

гр.Варна, 06.06.2016 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд, Наказателно отделение, в публично съдебно заседание на пети май две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

                                     СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при секретар П.П.

и в присъствието на прокурор Стефка Якимова

изслуша докладваното от съдия Янков ВНОХД №82/2016г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          С присъда № 26/09.12.2015г. по НОХД №174/2015г. Добрички окръжен съд е признал подсъдимите В.С.И. и Б.Н.П. за ВИНОВНИ, както следва :

          -  подсъдимия И. в това, че:

          1. на 16.10.2012г. в гр.Добрич, в съучастие като съизвършител с Б.Н.П., отвлякъл К. Д. А. от гр.Добрич, като деянието е извършено от две лица – престъпление по чл.142 ал.2 т.2 вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 ал.1 от НК, му наложил наказание “лишаване от свобода” за срок от 9/девет/ години;

          2.   на 18.10.2012г. в гр.Добрич в съучастие, като съизвършител с Б.Н.П., отвлякъл Т. Н. К. от гр.Добрич, като деянието е извършено от две лица – престъпление по чл.142 ал.2 т.2 вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 ал.1 от НК, му наложил наказание “лишаване от свобода” за срок от 9/девет/ години;

 

          3. на 18.10.2012г. в гората между с.Новаково, обл.Варна и с.Долище, обл.Варна в съучастие, като съизвършител с Б.Н.П. се съвъкупил с лице от женски пол - Т. Н. К. от гр.Добрич, като я принудил към това със сила и заплашване, като деянието е извършено от две лица – престъпление по чл.152 ал.3 т.1 във вр. с ал.1 т.2 от НК, поради което и на основание чл.54 ал.1 от НК, му наложил наказание  “лишаване от свобода” за срок от 5/пет/ години.

На основание чл.23 НК съдът е групирал така наложените наказания на подсъдимия И., определяйки за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно девет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затвор;

-         подсъдимия П.:

          1. на 16.10.2012г. в гр.Добрич, в съучастие като съизвършител с В.С.И., отвлякъл К. Д. А. от гр.Добрич, като деянието е извършено от две лица – престъпление по чл.142 ал.3 т.1 пр.2 вр. с ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и б.„б” от НК, поради което и на основание чл.54 ал.1 от НК, му наложил наказание “лишаване от свобода” за срок от 12/дванадесет/ години;

          2. на 18.10.2012г. в гр.Добрич в съучастие, като съизвършител с В.С.И., отвлякъл Т. Н. К. от гр.Добрич, като деянието е извършено от две лица – престъпление по по чл.142 ал.3 т.1 пр.2 вр. с ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и б.„б” от НК, поради което и на основание чл.54 ал.1 от НК, му наложил наказание “лишаване от свобода” за срок от 12/дванадесет/ години;

          3. на 18.10.2012г. в гората между с.Новаково, обл.Варна и с.Долище, обл.Варна, при условията на „опасен рецидив”, в съучастие като съизвършител с В.С.И., се съвкупил с лице от женски пол - Т. Н. К. от гр.Добрич, като я принудил към това със сила и заплашване, като деянието е извършено от две лица – престъпление по чл.152 ал.3 т.1 и т.5 във вр. с ал.1 т.2 от НК във вр. с чл.29 ал.1  б.„а” и б.„б” от НК, поради което и на основание чл.54 ал.1 от НК, му наложил наказание – “лишаване от свобода” за срок от 7/седем/ години;

На основание чл.23 НК съдът е групирал така наложените наказания на подсъдимия П., определяйки за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно дванадесет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затвор;

Със същата присъда подсъдимите били осъдени солидарно да заплатят сторените по делото разноски.

 

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.Л.П. *** в качеството му на защитник на подсъдимия Б.П.. В нея се отправя искане за отмяна на присъдата, поради липса на доказателства досежно възведените обвинения на подсъдимия.

Постъпила е и собственоръчно изписана жалба от подсъдимия П., с която се иска същият да бъде изцяло оправдан.

 

В съдебно заседание пред настоящия състав подсъдимите, редовно призовани се явяват лично и се представляват от служебно назначени защитници от преди. Подсъдимият В.И. заявява, че не желае да се  присъедини към жалбата на подсъдимия П..

Представителят на Апелативна прокуратура намира жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна, поради което и моли за нейното потвърждаване.

Защитникът на подсъдимия П. поддържа въззивната жалба, като акцентира върху липсата на доказателства и върху опорочено разпознаване извършено по фотоснимки; излага аргументи за несъставомерност на деянията, анализирайки гласните доказателства по делото. Твърди, че са допуснати нарушения на процесуалния закон, респ. на чл.277 и чл.225 НПК, както и при прочитането на показанията на св. Т. К..

Подсъдимият П. в последната си дума заявява, че иска да бъде оправдан.

          Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира:

          Жалбата е неоснователна.

          Установено е от фактическа страна по делото следното:

 

          Подсъдимите Б.П. и В.И. са в близки родствени отношения - П. е вуйчо на И. и брат на майка му. Те  често пътували заедно в страната и чужбина, като извършили множество престъпления – кражби в различни части на страната. В началото на месец септември 2012г., Й.Г.П. - майка на подс.П. и баба на подс.И. закупила л.а. “Мерцедес”, с ДК №СА 52-26 ТВ, който предоставила за ползване на  подс.Б.П.. С този автомобил двамата подсъдими се придвижвали из страната, като си носели дори одеяло и възглавница.

На 14.10.2012г. подсъдимите били в гр.Варна, където извършили няколко престъпления – отвличане, опит за отвличане и изнасилване, спрямо две жени, работещи като проститутки. Тези престъпления били извършени по идентичен начин с процесните деяния, за което впоследствие били осъдени с влезли в сила присъди.

На 16.10.2012г.,  подсъдимите посетили гр.Добрич и решили да вземат отново принудително проститутка, да я отведат някъде и да се възползват сексуално от нея. Пътували с посочения л.а., управляван от подс.П., а подс.И. седял на предна дясна седалка. Тръгнали по околовръстен път №II-97, тъй като знаели, че там има проститутки. Когато видели св.К. Д. А. и се убедили, че наоколо няма други хора те спрели автомобила до нея. Било около 16.30ч. Докато подс.П. водел разговор с нея за цената на услугите, които предлагала, подс.И. незабелязано слязъл от автомобила и минал зад нея. Тя тъкмо отваряла задната врата на автомобила, когато той поставил ръка върху устата й и с ръце принудително и против волята й я вкарал в лекия автомобил. След това  я съборил с лице надолу върху задната седалка. Пострадалата викала силно за помощ, но наоколо било безлюдно. Подс.И. седнал на задната седалка, като съборил пострадалата на пода, между седалките. Издърпал дамската й чанта, като я сложил на предната дясна седалка и извадил и изключил мобилния й телефон. Междувременно подс.П. потеглил с висока скорост. Свидетелката се опитвала да се съпротивлява, викала за помощ, но подс.И. я притискал с ръце и колена към пода на автомобила. Автомобилът продължил в посока гр.Варна с висока скорост. Поради опитите да окаже съпротива и виковете й, пострадалата А. била ударена с ръце от двамата подсъдими, като последните я заплашвали с думите: "Мълчи курво мръсна, ще те убием!". Пострадалата обяснила, че е епилептичка и поискала да изпие лекарството си, след което припаднала. Когато дошла в съзнание видяла, подс.И. стоял над нея и я пръскал с вода. След известно време автомобилът спрял в гора, до „аксаковския баир”, по пътя от гр.Добрич към гр.Варна. Тримата слезли от автомобила, като подс.П. съборил св.А. на земята и я попитал дали има презервативи, защото искал да прави секс със нея. Тогава тя отново припаднала, което разгневило подс.П. и той започнал да й нанася удари с ръце по главата и тялото. Впоследствие подсъдимите се качили отново в автомобила си и потеглили, изоставяйки св.А. сама в гората. Тя успяла да излезе от там и да спре автомобил с неустановени по делото лица, които я откарали в болницата в гр.Добрич, където пострадалата била прегледана. На 16.10.2012г. дежурна била св.Валентина Стефанова Желязкова-Г., която около 19.20ч. извършила преглед на  св.А.., но не установила травматични увреждания. Пострадалата й разказала за случилото се и св.Желязкова-Г. съобщила за инцидента в Полицията. Обадили се и на  мъжа, с когото живеела на съпружески начала -  св.Страхил Росенов И. и го уведомили, че св.А. се намира в отделението и има нужда от дрехи, тъй като нейните били разкъсани и мокри. В 20.10ч. тя, си тръгнала от спешното отделение заедно със св.И., на когото подробно разказала, какво й се било случило.

На следващия ден  в ОД на МВР-гр.Добрич, разказала пред св.Тихомир Б. - служител на БОП-гр.Добрич в детайли случилото и дала описание на извършителите и на автомобила им.

На 29.10.2013г., пострадалата А. след разпит по реда на чл.170 от НПК, разпознала по снимки подсъдимите като лицата, които на 16.10.2012г. насилствено са я качили в автомобил и я отвели в гората в близост да „аксаковския баир”.

На 08.10.2013г. в присъствието на съдия и в присъствието на защитник подс.В.И. дал подробни обяснения за действията си и тези на подс.П..

На 18.10.2012г. подсъдимите пак посетили гр.Добрич и отново решили да вземат принудително проститутка, за да се възползват от нея. За целта се отправили по околовръстен път №II-97. Около 14.00ч. минали край св.Т. Н. К. и след като се убедили, че няма други хора спрели в близост до нея. Попитали я каква е цената на предлаганите от нея сексуални услуги. Докато говорели подс.П. отворил задната врата и й казал да се качва. Едновременно с това подс.И. се протегнал от автомобила и я хванал за косата, като я дръпнал вътре. Подс.П. в това време слязъл, хванал я за краката и я набутал вътре, след което затворил вратата на л.а. Подс.И. я сложил легнала по корем на задната седалка и седнал на краката й, в областта на седалището, като притискал главата й към седалката с едната си ръка, а с другата ровел в чантата й. Извадил портфейла й и го дал на подс.П., който потеглил с висока скорост към гр.Варна. Подс.И. сложил дамската й чанта на предната дясна седалка, като преди това извадил и изключил мобилния й телефон. Св.К. плачела и молила да я оставят, но получила в отговор заплаха, че ще я пребият и ще й счупят зъбите. Автомобилът се движел с висока скорост и след около 30 минути спрял. Първо слязъл подс.П., а след него и подс.И., докато св.К. останала в автомобила. Подс.И. накарал пострадалата да излезе от автомобила, поставил якето си на земята и я накарал да седне върху него. Тогава тя установила, че се намират в гората между с.Новаково, обл.Варна и с.Долище обл.Варна, която познавала добре, тъй като била ходила там със съпруга си. Подс. П. й казал да се съблича и тя от страх се подчинила, като през цялото време плачела и се молела да я пуснат.

Подс.И. взел от чантата й презерватив, сложил си го и легнал върху нея, държал ръцете й над главата и проникнал вагинално в нея. Половият акт с подс.И. продължил около две минути, като подсъдимият бил гол до кръста и св.К. видяла татуировките на двете му ръце. Когато еякулирал при нея отишъл подс.П., хванал я за ръката и я издърпал по-навътре в гората. Той поискал от племенника си да донесе одеяло и възглавница от колата. Подс.И. ги занесъл докато подс.П. държал св.К. за ръцете. След това подс.П. се съблякъл гол и накарал пострадалата да му направи орален секс, като преди това му сложила презерватив. Докато му правела орален секс, подс.П. бил легнал по гръб и я държал с ръката си за косата, а тя била на колене до него. След това тя легнала, а той се качил върху нея и осъществил вагинален полов акт, като държал с ръка двете й ръце над главата й. Всичко това се случило без съгласието на пострадалата, която през цялото време плачела и молела да бъде пусната, като обяснявала, че има дете и сама се грижи за него. Когато еякулирал подс.П. поискал друг презерватив. През това време пострадалата плачела, дърпала се и го молела да престане, но подс.П. й казал да не реве, че той ще бъде с нея и ще се грижи за нея. В този момент телефона на подс. П. иззвънял. Пострадалата чула как по телефона подс.И. обяснил на подс.П., че от личната й карта разбрал, че е омъжена. Подс.П. преустановил сексуалния акт и започнал да й крещи, че го е излъгала, казал й да се облича. Междувременно подс.И. отишъл при тях и тримата се отправили към автомобила. През цялото време подс.П. държал пострадалата за ръката, след което я качил на задната седалка и затворил вратата. Подсъдимите останали да разговарят отвън. Пострадалата опитала да отвори, но не успяла, бръкнала в дамската си чанта и извадила от там мобилния си телефон – марка „Моторола”. Подс.П. отворил вратата и седнал до пострадалата на задната седалка, а подс.И. се качил да управлява лекия автомобил. Подс.П. взел от пострадалата К. мобилния й телефон, разглобил го и счупил СИМ-картата, като й заявил, че ще я вземе с детето в гр.София, където ще живеят заедно. Обяснил й, че ще ги издържа като краде и тя нямало да работи повече, като проститутка.Уплашена св.К. се съгласила да отидат заедно до гр.Добрич и да вземат детето й. Потеглили в посока гр.Добрич. Когато приближили с.Стожер подс.И. обърнал автомобила в обратна посока и тръгнали отново в посока гр.Варна. Върнали се пак в гората, където подс.И. спрял, после слязъл и отворил задната врата. От там издърпал за ръката пострадалата К. и повел към вътрешността на гората, а в себе си носел нейния мобилен телефонен апарат. Като изминали известно разстояние я пуснал, счупил телефона й и го изхвърлил, като й казал да бяга без да се обръща. Свид.К. се опитала да бяга, но била на обувки с висок ток. Тогава подс.И. ги изхвърлил в храстите и се върнал при автомобила. След като се убедила, че подсъдимите наистина са си тръгнали, пострадалата излязла от гората. Почти се било стъмнило. Един от минаващите автомобили, който не е установен по делото, спрял и пострадалата се качила в него. Пътуващите в автомобила й услужили с мобилен телефон, от който тя се обадила на съпруга си - свид.Д.К.К. и го уведомила за случая. Уговорили се да слезе на „петия километър” в близост до с.Стожер, обл.Добрич и да го изчака там. Когато свид.Костадинов я посрещнал  той се изплашил, защото тя била без обувки и с разкъсани дрехи.

На 22.10.2012г.  пострадалата К. се тъжила в Първо РУ МВР-гр.Добрич, където дала описание на извършителите и автомобила им. По съобщените от свид.К. данни за номера, марката и цвета на автомобила, било установено МПС - то и собственика му – Йорданка Петрова - майка на подс.П. и баба на подс.И..

На 20.09.2013г., св.Т. К. извършила разпознаване по снимки и разпознала подсъдимите, като извършители на деянието.

На 08.10.2013г. в присъствието на съдия и на защитник подс.В.И. дал подробни обяснения за действията си и тези на подс.П..

 

Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд е установил по абсолютно категоричен начин след изключително подробен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства: показания на св.А., св.К., св.Б., св.Желязкова-Г., св.Костадинов и св. И., частично обясненията на подсъдимите, съпоставени със заключенията по изготвените съдебнопсихиатричните и съдебномедицински експертизи.

От заключението на СПЕ се установило, че св.К.А. страда от епилепсия с гърчове, малка честота. Същата притежавала психична годност правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Непосредствено след случилото се същата е преживяла остра реакция на стрес с продължителност от 3 до 7 дни.

От заключението на СПЕ е видно, че св.Т. К. не страда от душевно заболяване, не е била лишена от способността правилно да възприема фактите, да разбира свойството и значението на извършеното спрямо нея и да ръководи постъпките си. В резултат на извършеното на 18.10.2012г. посегателство спрямо нея е настъпила остра стресова реакция, отзвучала до една седмица.

От заключението на СМЕ е видно, че към датата на изготвяне на експертизата не би могло да се установи дали на 18.10.2012г. с Т. К. е бил извършен полов акт.

Доколкото между различните гласни доказателствени средства са съществували противоречия, а именно между показанията на пострадалите момичета и обясненията на подсъдимите, то те в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.305 ал.3 НПК са били подложени на задълбочен и обективен анализ. Мотивната дейност на съда е довела до излагане на убедителни съображения защо се дава пълна вяра на първите, и защо не се кредитират вторите, правилно оценявайки и позицията на подсъдимите като защитна, но неправдоподобна. Тези съображения напълно се споделят и от настоящата инстанция, поради което и не е необходимо тяхното детайлно повторно излагане. Въпреки това частичното повторение на някои от тях се налага доколкото въззивната инстанция дължи отговор на направените с жалбата и изложени в пледоарията пред настоящия състав възражения.

По своето същество тези оплакванията на защитата на подсъдимия П. са сведени до следното: незаконосъобразно кредитиране на показанията на св.Т. К. от досъдебната фаза, след констатирани противоречия непосредствено от първоинстанционния съдебен състав; опорочено разпознаване, извършено по фотоснимки; допуснати процесуални нарушения от първостепенния съд на разпоредбите на процесуалния закон по чл.277; липса на доказателства за извършените престъпления, както досежно отвличането на двете пострадали, така и касателно изнасилването на пострадалата Т.К..

Така формулирани възраженията са абсолютно неоснователни, и то по следните съображения:

Вярно е, че показанията на св. Т. К., дадени на д.п. са били прочетени, тъй като съдът е констатирал противоречия с тези дадени непосредствено пред него. /стр.137 от НОХД №174/2015г/. Това е станало обаче по надлежния процесуален ред, тъй като на 29.09.2013г. пострадалата Т. К. е била разпитана пред съдия на досъдебното производство /т.II л.101-105 д.п./, което е гаранция за попълване на доказателствената съвкупност при спазване правата на страните в процеса. Подсъдимите  не са имали възможност лично и чрез защитника си да вземат участие в това процесуално-следствено действие – разпит на пострадалата свидетелка, поради факта, че той е проведен в един по-ранен етап в хода на разследването и към онзи момент подсъдимите не са имали качеството на обвиняеми лица, което е станало с привличането им едва с Постановления от 08.10.2013г. за подс. В. И. /т.II л.68 от д.п./ и от 30.10.2013г. за подс. Б.П. / т.II л.32 от д.п/.

Що се касае за възражението, че подс. П. бил привлечен в качеството на обвиняемо лице няколко пъти и то в рамките на дълъг период от време, следва да се отбележи, че така направено същото е неоснователно.

В хода на разследването органите на досъдебното производство събират и проверяват доказателства и не съществуват процесуални пречки да променят и прецизират обвиненията, щом са налице основания за това. За съда значение има единствено обвинението, с което съдът се сезира чрез внасяне на ОА и с който се образува съдебното производство. То от своя страна може да търпи промени само и единствено по реда на чл.287 НПК, което в настоящия казус не е така и с оглед на изложеното не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са рефлектирали отрицателно върху правата на подсъдимото лице.

Не се споделя и довода на защитата за опорочено разпознаване на подсъдимия П. от пострадалите лица, извършено по фотоснимки, с оплакване, че същият е следвало да бъде разпознат на живо.  

Настоящият състав не намери опора в това твърдение, тъй като в процесуалния закон, респ. в чл. 171 ал.4 НПК, законодателят е предвидил като възможност разпознаваното да бъде извършено и по снимки. Това важи в пълна степен и когато се цели избягването на непосредствена среща с пострадалите лица, поради страх на жертвите. Видно от събраните гласни доказателства и от заключенията на СПЕ и двете пострадали са били психически травмирани след случилото се, не са искали да се срещат с подсъдимите, защото са се страхували както за живота си, така и за своите близки. От друга страна при извършените разпити непосредствено преди проведеното разпознаване по снимки на подс. П., пострадалата Т. К. е била категорична, че разпознава подсъдимия по погледа и по плешивостта му, а К. А. - по очите, плешивостта и бръчката на челото му. Поради изложеното настоящият състав не счита, че е допуснато твърдяното от защитата на подсъдимия съществено процесуално нарушение при извършване на това следствено действие, а от друга страна  не се разколебава и извода за авторството на деянията, като разпознаването е извършено абсолютно законосъобразно.

Не се споделя и довода на защитата за нарушение на чл.277 ал.3 и ал.4 от НПК, изтъкнат във връзка с разпита на двете пострадали лица, най – малкото защото конкретно тази разпоредба урежда провеждането на разпит на подсъдимото лице по време на съдебното следствие. Дори настоящият състав да се абстрахира от този факт, следва да се отбележи, че възражението за неоснователна намеса на съда в разпита на пострадалите преди да са задали въпросите си защитниците, е несъстоятелно, тъй като именно съдът, респ. председателят на състава винаги може да задава уточняващи въпроси за изясняване на обективната истина по делото. Още повече, че в нито един момент защитата, а и самият подсъдим не са били лишени от възможността да зададат своите въпроси към пострадалите лица пред първоинстанционния съд, което видно от протоколите за проведени съдебни заседания са сторили.

Наведеният довод за необоснованост на съдебния акт, обективиран  в оплакването, че приетите за установени от съда фактически положения не се подкрепят от доказателствата по делото, също не се споделя. Същият вече е бил излаган многократно на вниманието на първоинстанционния съд и е бил опроверган чрез мотивната дейност на съда, където е бил обсъден пространно и основателно подминат като ненамиращ опора в доказателствения материал.

Становището, че мотива на пострадалата Т.К. да се тъжи следва да се търси в неуредено плащане за предоставени доброволно от нея услуги и за това, че мъжът й я е накарал да отиде в Полицията – е напълно необосновано.

Съпоставени историите на двете свидетелки се припокриват, въпреки, че те описват два отделни случая, но извършени по сходен начин от подсъдимите, като случилото се с едната няма никаква връзка с другата. Дори следва да се отчете, че ако пострадалата К.А. не е получила епилептичен припадък, със сигурност е щяла да „сподели съдбата” на другата пострадала Т. К.. Това е така, тъй като именно поредният й припадък е разгневил подс.П., възпрепятстван да осъществи насилствен полов акт с нея, за което й е нанесъл удари по главата и тялото и впоследствие потеглил незадоволен, изоставяйки св.А. сама в гората.

Съпоставката на показанията на свидетелките синхронизира с цялата доказателствена съвкупност и намира пълно припокриване, като час и място на извършване на деянията.

Следва да се отбележи, че всички възражения на защитата на подсъдимия, направени пред настоящата инстанция, са идентични с тези, изложени пред ДОС в пледоариите по съществото на делото, на същите са дадени в мотивите към присъдата задълбочени и изчерпателни отговори, които се споделят изцяло от състава на АС-Варна и поради това не следва да се преповтарят.

 На базата на правилни фактически изводи, ДОС е достигнал и до правилни правни такива, приемайки че подсъдимият П. е извършил от обективна и субективна страна следните деяния: по чл.142 ал.3 т.1 пр.2 вр. с ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и б.„б” от НК спрямо К.А.; по чл.142 ал.3 т.1 пр.2 вр. с ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и б.„б” от НК и по чл.152 ал.3 т.1 и т.5 във вр. с ал.1 т.2 от НК във вр. с чл.29 ал.1  б.„а” и б.„б” от НК спрямо Т. К.. От своя страна подс. И. пък е осъществил състава на престъпленията , визирани в текстовете на  чл.142 ал.1 т.2 НК – поотделно за всяка една от пострадалите, и чл.152 ал.3 т.1 вр. ал.1 т.2 НК. Разликата в правното положение на двамата подсъдими се обуславя от наличието на квалифициращия елемент „опасен рецидив” само по отношение на подс.П., което разбира се рефлектира и върху тежестта на определеното му наказание.

Няма как да се сподели и довода на защитата на подс. П., че отвличането на пострадалата К. А. нямало никаква цел, тъй като същата не е изнасилена, с което се лансира и довод за несъставомерност на деянието му. По – горе бяха описани намеренията на подс. П. спрямо тази пострадала, а от друга страна според константната съдебна практика специалната цел на отвличането служи за неговото осъществяване, но не е задължително действителното й постигане. В състава на престъплението е предвидена една форма на деянието и това е действието, с което извън волята на пострадалото лице да определя движението си и посоката му в пространството по своя воля, деецът принудително ги променя. В случая е налице обективната и субективната му страна - отвличане с цел противозаконно лишаване от свобода - вкарването на пострадалата насила в лекия автомобил, управляван в този момент от подсъдимия П., чрез използване на физическо насилие и против нейната воля и отвеждането й далече от мястото избрано да упражнява занятието си, осъществено с пряк умисъл.

Изложените подробни факти по делото водят до еднозначния извод за осъществени от подсъдимия три деяния - две по чл.142 от НК по отношение на две различни лица, при съответните квалифициращи признаци. Срещу пострадалата Т. К. е извършено още и деяние срещу половата й неприкосновеност по смисъла на чл. 152 ал. 3 т. 1 вр. ал.1 т.2 от НК, като подсъдимите са упражнили съвместно и двете форми на принуда спрямо нея, всеки от тях се е съвкупил с пострадалата.

Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция счита, че възраженията на защитата на подсъдимия П. за несъставомерност на деянията, предмет на обвиненията са несъстоятелни и лишени от доказателствена основа.  

 

По отношение на наложеното на подсъдимия наказание: така индивидуализирано поотделно за всяко едно от деянията, ангажирали наказателната му отговорност, същото е справедливо и адекватно, т.е. анпълно в състояние е да отговори на целите, предвидени в разпоредбата на чл.36 НК. Съобразено е както с обществената опасност на деянието, така и с тази на дееца. От друга страна ясно е, че предходните наказания, наложени на подсъдимия, не са довели до целения от закона резултат, защото същият е осъждан общо 21 пъти, вкл. и за същите престъпления по отношение на други лица. За това и понастоящем всяка проява на снизходителност би била неоправдана. Напротив – за постигане на максимален ефект /както от гледна точка на личната, така и от гледна точка на генералната превенция/  подс. П. следва да изтърпи изцяло определеното му в крайна сметка най-тежко наказание от дванадесет  години „лишаване от свобода”. Не на последно място това трябва да стане, тъй като П. е личност опасна за обществото понастоящем, поради което и следва да бъде изолиран от това общество за един по-дълъг период от време, като все пак му се даде  възможност да се поправи и превъзпита.

Не се налага корекция и на наложеното на подс.И. наказание. Въпреки младата си възраст същият до извършване на деянията е няколко пъти осъждан, включително и като непълнолетен. Предходната му съдимост обаче не оказва влияние на правната квалификация по настоящото дело доколкото не обуславя наличието на опасен рецидив. Този факт и сравнително младата му възраст са в основата на разликата в размера на наказанията наложени на двамата подсъдими. И в случая обаче високата степен на обществена опасност на деянията и на дееца, както и липсата на корекционен ефект от предходните осъждания налагат изолирането му за един сравнително по-продължителен период от време. Това е необходимо за да му се попречи да извършва престъпления, а също така и да се направи един по-сериозен опит да бъде превъзпитан. Поради това наказанията следва да останат и да бъдат изтърпяни във вида, в който са наложени.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.

Предвид изложеното и като намира, че не са налице основания за изменение или отмяна на атакуваната присъда, на основание чл. 338 НПК Варненският апелативен съд, 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №26/09.12.2015г. по НОХД №174/2015г. на Добрички окръжен съд.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

 

Председател :                                   Членове :  1.

 

                                                                             2.